Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

3

Беше третият следобеден час, когато излязоха от храма на Переландро през различни тунели за бягство и странични входове. От небето ръмеше топъл дъждец, строго разделен, все едно разчертан с линия и перо от боговете — ниски черни облаци затулваха северната част на небосклона, а слънцето сияеше в ярката и чиста северозападна половина. Приятният аромат на току-що паднал върху нагорещените камъни дъжд струеше навсякъде и пречистваше за кратко въздуха от обичайните градски миризми. Джентълмените копелета отново се събраха на югозападните докове на Квартала на Храмовете, където взеха гондола под наем.

Лодката беше дълга, плитка и страшно очукана. На кърмата, точно под малкия дървен идол на Йоно, беше окачен прясно убит плъх — твърдеше се, че това е безподобно средство срещу прекатурване и разни други беди. Лодкарят, застанал на кърмата, приличаше на папагал в жакета си на червени и оранжеви райета. От дъжда го пазеше широкопола сламена шапка, която се спускаше до кльощавите му рамене. Оказа се, че е техен познат, който прескачаше каналите и режеше кесии — Витале Венто Нервозния от бандата Сивите лица.

Витале нагласи един плесенясал кожен чадър, за да не ги вали дъждът, и ги подкара плавно на изток между високите каменни брегове на Квартала на Храмовете и буйната растителност на Мара Камораца. Мара някога била градина лабиринт на богат губернатор от епохата на Теринския трон. Сега беше изоставена от градската стража и населена с джебчии. Единствената причина честни люде да дръзват да навлязат в опасните й зелени коридори бе, че тя беше център на мрежа от пешеходни мостове, свързващи осем други острова.

Джийн се зачете в малкото томче стихове, което бе затъкнал в пояса си, а Дървеницата продължи да упражнява номера с монетата, но с медна монетка, която нямаше да изглежда толкова неуместно пред хора. Локи и братята Санца си говореха по работа с Витале, чиято задача в частност беше и да посочва особено зле охраняваните или тежко натоварени баржи на вниманието на колегите си. На няколко пъти той даде сигнали с ръце на скрити наблюдатели на брега, а Джентълмените копелета учтиво се преструваха, че не забелязват.

Наближиха Хълма на сенките. Дори и денем тези височини тънеха в мрак. Дъждът се усили и старото царство на гробниците се притули зад завеса от мъгла. Витале зави с лодката надясно. Скоро вече ги караше на юг между Хълма на сенките и Теснините с помощта на течението на вливащия се в морето канал, съживен от кръговете, които рисуваха по него дъждовните капки.

Докато плаваха на юг, движението по канала все повече намаляваше и ставаше все по-подозрително — преминаваха от откритата власт на Херцога на Камор към частните владения на Капа Барсави. Вляво ковачниците на Квартала на саждите изпращаха нагоре черни стълбове, които се превръщаха в гъби и изтъняваха под натиска на дъжда. Вятърът на Херцога изтласкваше дима към Пепелището, най-грозния остров на града, където банди и незаконно населили се обитатели се бореха за място в рушащите се опушени вили от отминала преди много векове епоха на изобилие.

Плуваща на север баржа ги подмина отляво и разпръсна воня на стари лайна и прясна смърт. Като че цяло стадо умрели коне лежаха на борда й, обгрижвани от половин дузина прекупвачи — едни режеха труповете с дълги един лакът назъбени ножове, други трескаво разгъваха и постилаха оплескани с кръв брезенти под дъжда.

Никой каморец не би си представил нищо по-подходящо за гледката и за вонята на Казана. Ако Остатъците бяха съсипани от беднотия, Примката се ползваше с лоша слава, Мара Камораца бе съвсем неприкрито опасна, а Пепелището — мръсно и се рушеше, Казана беше всичкото това накуп, с лихвите на човешкото отчаяние. Вонеше като буре прокиснала бира, изляно в стаята с покойниците на погребално бюро в жарък летен ден. Повечето от мъртъвците в квартала така и не стигаха до дупките, изкопавани от затворници по склоновете на Просяшка могила — изхвърляха ги в каналите или просто ги изгаряха. Жълтодрешковците не смееха да влязат там, освен на цели взводове, още преди Тайния мир. Храмове тук не се поддържаха от повече от петдесет години. Най-изпадналите и прости банди на Барсави управляваха улиците на Казана. Долнопробни кръчми, вертепи, в които се упойваха с газ, странстващи комарджийски бордеи се редяха стена до стена със семейства, които се тъпчеха в миши дупки.

Разправяха, че един на всеки трима от каморските Точни хора живее в Казана — хиляда непрокопсаници и главорези, които вечно се дърлеха и тероризираха съседите си, не вършеха нищо и не вървяха наникъде. Локи идваше от Пожарището, Джийн — от уютния Северен ъгъл, Кало и Галдо бяха момчета от Остатъците, преди да се озоват на Хълма на сенките. Само Дървеницата идваше от Казана, но и дума не беше обелил за него за няколкото години, откакто беше Джентълмен копеле.

Сега го гледаше — потъващите докове и струпаните едно връз друго жилища, дрехите, които висяха по просторите и подгизваха. Улиците бяха покафенели от зловредния дим на просмукани с влага камини. Дигите му се рушаха, елдергласът тук беше зацапан с мръсотия и скрит под камари от камъни. Монетата на Дървеницата вече не плаваше по ставите му и се беше кротнала в лявата му шепа.

Минути по-късно Локи си отдъхна, когато подминаха центъра на Казана и стигнаха високия тънък вълнолом, опасваш източния бряг на Дървените отпадъци. Морското гробище на Камор си беше направо весела гледка след Казана, който остана зад кърмата на лодката.

Точно гробище си беше — широк заслонен залив, по-голям от Подвижния пазар и пълен с кандилкащите се плаващи развалини на стотици лодки и кораби. Те плаваха с обърнати наопаки корпуси или не, закотвени и свободно носещи се по водата. Някои просто гниеха, други бяха разцепени от сблъсъци или гюлета от катапулти. Слой от по-дребни дървени отпадъци плаваше по водата между развалините като лой върху изстинала супа и ту се дръпваше, ту прииждаше с прилива. Когато изгряваше Измамната светлина, тези боклуци понякога се разлюляваха от невидимото преминаване на създания, доплували от Каморския залив. Високи железни шлюзове затваряха всички главни канали и ги пазеха от нахлуване, но Дървените отпадъци бяха отворени към морето откъм южната му страна.

В сърцето на Отпадъците плаваше грамаден корпус без мачта, дълъг шейсет ярда и широк почти наполовината, закотвен здраво на място с вериги, които се спускаха надолу във водата — две на носа и две на кърмата. Камор никога не бе строил толкова тежък и тромав кораб — този съд беше един от най-оптимистичните производи на арсеналите на далечния Тал Верар, както Окови беше казал на Локи преди много години. Сега широки копринени тенти покриваха високите му, равни палуби. Под тези балдахини устройваха тържества, съперничещи по упадъчност на павилионите за удоволствия на Джерем, но в момента там нямаше нищо, освен обвитите в мантии силуети на въоръжени мъже, втренчени в дъжда — Локи виждаше поне десетина, застанали на групи по двама-трима, с готови за стрелба лъкове и арбалети.

Тук-там из Отпадъците се забелязваше движение на хора. Някои от що-годе читавите съдове приютяваха семейства на заселници, а други бяха открито използвани за наблюдателници от дружини от сурови на вид мъже. Витале караше по лъкатушните канали между големите кораби и внимателно правеше явни жестове с ръце на стражите, когато гондолата минаваше покрай тях.

— Сивия крал вчера пак е пречукал един — измърмори той, докато натискаше пръта. — Многобройни нерваци с големи смъртоносни работи ни държат в момента под око, да знаете.

— Още един? — присви очи Кало. — Ние още не сме чули. Кой си го е отнесъл?

— Дългия Тесо от Целите крони. Намерили го в Ръждивата вода да виси в един стар дюкян. Удушен и с отрязани топки. Най-вероятно кръвта му изтекла.

Локи и Джийн се спогледаха. Нервозния Витале изсумтя:

— Познавахте се, нали?

— Нещо такова — отвърна Локи. — Преди доста време.

Той се замисли. Тесо беше — приживе — гариста на Целите крони, един от най-много печелещите за Капа Барсави и близък приятел на малкия син на Капа, Пачеро. Би трябвало никой в Камор да не може с пръст да го пипне (освен самия Барсави и Паяка), но въпреки това този проклет невидим безумец, който наричаше себе си Сивия крал, го беше пипнал, без да си поплюва.

— Това прави шестима — забеляза Джийн. — Нали?

— Седем — поправи го Локи. — Толкова мъртви проклети гаристи е нямало, откакто ние с тебе бяхме на по пет години.

— М-да — съгласи се Витале. — И само като си помисля, че някога съм ти завиждал, Ламора — нищо, че бандата ти е толкова мъничка!

Локи го изгледа на кръв — опитваше се да подреди мозайката в ума си, но не успяваше съвсем. Седмина водачи на банди за два месеца — всичките разполагаха с Отстоянието, но иначе нямаха нищо общо помежду си. На самия Локи отдавна му беше много удобно, че няма никакво значение в аферите на Капа, но сега започна да се чуди. Дали не беше в нечий списък? Дали не притежаваше някаква неподозирана стойност за Барсави, на която Сивия крал може би искаше да сложи край със стрела от арбалет? Колко още хора стояха между него и тази стрела?

— Проклятие! — изруга Джийн. — Все едно ни трябваше да стане още по-сложно!

— Може би трябва да се погрижим за… текущите работи. — Галдо се беше преместил до борда и се оглеждаше, докато говореше. — А после може би да зачезнем за малко. Да разгледаме Тал Верар или Талишам… или поне да измъкнем теб оттук, Локи.

— Глупости! — Локи се изплю през борда. — Извинявай, Галдо. Знам, че ти се струва мъдро, но направи сметката. Капа никога няма да ни прости, че сме избягали в такъв отчаян момент. Ще ни лиши от Отстоянието и ще ни сложи под командата на най-безмилостната и бездушна свиня, която намери. Щом той е тук, не можем да избягаме. По дяволите, Назка ще ми строши коленете с дървен чук още преди никой да не е направил нищо!

— Съчувствам ви, момчета. — Витале местеше пръта от ръка в ръка и с точни оттласквания прекара гондолата покрай един внушителен отломък. — Не е лесно да работиш по каналите, но поне никой не иска да умра поради някакви по-важни причини от обичайните. На Гроба ли искахте да ви оставя или на кея?

— Трябва да се видим с Харза — каза Локи.

— О, днес той несъмнено ще е в рядко настроение. — Витале подкара лодката към северния край на Отпадъците, където няколко каменни пристана стърчаха пред редицата от магазини и къщи със стаи под наем. — Значи на кея.