Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

Четвърта книга
Отчаяни импровизации

Мятам топката, все едно косата ми гори.

Мич Уилямс *

Дванайсета глава
Дебелият жрец от Тал Верар

1

Локи се събуди — лежеше по гръб, вперил поглед в избеляла, опушена картина, нарисувана върху измазан с хоросан таван. Тя изобразяваше безгрижни мъже и жени в одежди от епохата на Теринския трон, събрани около бъчвичка вино, с чаши в ръце и усмивки на поруменелите лица. Локи изстена и отново затвори очи.

— Ей го на! — обади се непознат глас. — Стана, както ви казвах, точно както ви казвах! Мехлемът го оправи — чуден цяр за изтощение на телесните канали!

„Кой пък си ти бе, по дяволите? — помисли си Локи крайно недипломатично. — И къде се намирам?“

— На сигурно място си, макар че не бих се изсилил да твърдя, че е и уютно. — Джийн Танен сложи ръка на лявото рамо на Локи и му се усмихна. Обикновено твърде изискан, сега той беше небръснат от няколко дни, а лицето му — омазано с мръсотия. — Е, някои от бившите пациенти на прочутия майстор Ибелиус може да оспорят и сигурността му.

После бързо даде знак на Локи — „В безопасност сме, говори свободно“.

— Тц-тц, Джийн, твоите стрелички са чудесна отплата за труда, дето го хвърлих тия дни. — Непознатият глас явно принадлежеше на сбръчкания човечец с някак птичи вид и кафява кожа като очуканата повърхност на маса. Нервно играещите му тъмни очи надничаха зад дебели стъкла — по-дебели Локи не беше виждал. Беше облечен с вехта памучна туника, оплескана с петна от сос, а може би засъхнала кръв, под жилетка с цвят на горчица по модата отпреди двайсет години. Сивите му къдри все едно никнеха направо от тила му, събрани на опашка. — Изведох приятеля ти отново на брега на съзнанието.

— О, в името на Переландро, Ибелиус, в мозъка му не беше забита стрела от арбалет, той просто имаше нужда от почивка.

— Топлите му течности са в изключителен спад. Каналите на тялото му бяха напълно изпразнени от жизненост. Беше блед, неотзивчив, посинен, съсухрен и недохранен.

— Ибелиус? — Локи се опита да седне и отчасти успя. Джийн го прихвана за раменете и му помогна да се настани. Стаята се въртеше. — Ибелиус, кучият знахар от Червена вода?

Кучите знахари бяха медицинското съответствие на черните алхимици. Те не притежаваха удостоверения и място в Конклава на лекарите и лекуваха раните и болежките на Точните хора в Камор. Истински лекар би изгледал подозрително пациент с рана от брадва в два и половина сутринта и би повикал градската стража. Кучият знахар нямаше да задава въпроси, стига да му се плати предварително.

Проблемът с кучите знахари, разбира се, беше, че човек рискуваше, когато разчита на техните способности. Някои наистина бяха обучени лечители, сполетени от несгоди или отстранени от професията заради престъпления, като например обирането на гробове. Други бяха просто импровизатори и прилагаха натрупаните с години практически познания в церенето на последствията от кръчмарски въргали и улични обири. Неколцина бяха напълно луди или имаха склонност към убийства, или — просто очарователно! — и двете едновременно.

— Колегите ми са кучи знахари! — изсумтя Ибелиус. — Аз съм лекар, учил съм в Колегиума! Оздравяването ти е доказателство за това!

Локи се огледа из стаята — лежеше (само по набедрена превръзка) на един нар в ъгъла на изоставена вила в Пепелището по всяка вероятност. Платнена завеса закриваше единствената врата в стаята. Два оранжеви алхимични фенера осветяваха помещението. Гърлото на Локи бе пресъхнало, тялото още го болеше, миришеше лошо, и то не само на естествената миризма на некъпан човек. Странна прозрачна утайка покриваше корема и гърдите му. Той я попипа с пръсти.

— Каква е тая гадост по гърдите ми?

— Мехлемът, господине, мехлемът. Мехлемът на Варанели, ако бъдем точни, макар че вие надали имате познания по темата. Приложих го, за да съсредоточа изчезващата енергия във вашите телесни канали и да огранича движението на топлите ви течности в областта, където би било най-полезно — а именно вашата коремна кухина. Не искахме енергията ви да се прахоса.

— Какво има в него?

— Мехлемът е патентовано съчетание на ред елементи, но същността на въздействието му подсигурява сместа от „помощника на градинаря“ и терпентин.

— „Помощникът на градинаря“ ли?

— Земни червеи — поясни Джийн. — Иска да каже земни червеи, накиснати в терпентин.

— И ти му позволи да ме намаца целия с това?! — изпъшка Локи и се отпусна върху нара.

— Само коремът ви, господине, тъй изстрадалият ви корем.

— Той е докторът — рече Джийн. — Мен ме бива само да потрошавам хора, хич ме няма да ги сглобявам наново.

— Но какво е станало с мен?

— Изтощение — абсолютно изтощение, в по-чиста форма не съм го виждал. — Ибелиус вдигна лявата китка на Локи и провери пулса му. — Джийн ми каза, че сте взели еметик вечерта в Деня на Херцога.

— И то какъв!

— И че после не сте яли и пили нищо. А сетне са ви отвлекли и са ви пребили жестоко, и едва не са ви погубили, като са ви потопили в бъчва с конска урина — фантастична жестокост! Моите съболезнования. И че са ви нанесли дълбока рана на лявата предмишница, рана, която сега заздравява чудесно, но не благодарение на вашите мъки. И че сте останали действен цяла вечер въпреки телесните повреди и изтощението. Че сте преследвали целта си с върховна решителност и без почивка.

— Звучи ми смътно познато.

— Вие просто припаднахте, господине. Както казват профаните, вашето тяло ви отказа позволение да продължите да го малтретирате — изкиска се Ибелиус.

— От колко време съм тук?

— Два дни и две нощи — отвърна Джийн.

— Какво? Проклет да съм! И през цялото време съм труп?

— Почти — отвърна Джийн. — Видях те как падна в несвяст — бях на няма и трийсет крачки от теб и се спотайвах. Чак след няколко минути се усетих защо този дърт брадат просяк нещо ми се струва познат.

— Държах ви малко под упойка — додаде Ибелиус. — За ваше собствено добро.

— Проклятие!

— Явно правилно съм преценил, защото инак нямаше да си починете по своя воля. А и ме улесни да приложа поредица от относително неприятни мазила, които да отстранят отоците и синините по лицето ви.

— Ааа! — възкликна Локи. — Кажи ми, че имаш подръка нещо за пиене!

Джийн му подаде мях с червено вино — беше топло, кисело и толкова разредено, че не беше червено, ами розово, но Локи изгълта половината бързо-бързо на лакоми глътки.

— По-полека, мастер Ламора, по-полека — рече Ибелиус. — Боя се, че имате твърде слаба представа за границите на собствените си възможности. Джийн, накарай го да изяде супата. Той има нужда от възстановяване на животинските сили или течностите му отново ще спаднат. Твърде слаб е — застрашава го анемия.

Локи изгълта предложената супа (акула, варена в мляко с картофи — блудкава, пресечена, била прясна някога си, и определено най-върховното нещо, което той си спомняше да е вкусвал) и се протегна.

— Два дни — о, богове! Сигурно сме нямали тоя късмет Капа Раза да падне по стълбите и да си строши врата?

— Надявай се — отвърна Джийн. — Още е с нас. И той, и Вързомагът му. Тия двамцата напоследък бяха много заети. Може би ще те заинтересува, че Джентълмените копелета официално са извън закона, като общо взето имат предвид единствено мен. Струвам петстотин крони за човека, който ме домъкне — за предпочитане, след като спра да дишам.

— Хммм — рече Локи. — Ако смея да попитам, мастер Ибелиус, какво ви кара да ме мажете тука с червеи, когато всеки от нас е вашият ключ към паричната благосклонност на Капа Раза?

— Това мога да обясня аз — намеси се Джийн. — Явно е имало и друг Ибелиус, който е работел за Барсави като страж на Плаващия гроб. Верен на Барсави, бих додал.

— О — възкликна Локи. — Моите съболезнования, мастер Ибелиус. Ваш брат?

— По-малкият ми брат. Клетият малоумник! Колко пъти му казвах да си намери друга работа. Явно всички ние имаме много общи мъки, с любезното съдействие на Капа Раза.

— Да — потвърди Локи. — Да, мастер Ибелиус. Ще заровя тоя шибаняк в земята по-дълбоко от всички жертви на убийства, откак свят светува!

— Ааа — въздъхна Ибелиус. — Така казва и Джийн. И точно затова дори няма да ви поискам такса за услугата. Не бих казал, че оценявам високо шансовете ви, но всеки враг на Капа Раза е добре дошъл под моите грижи, които ще запазя в дълбока тайна.

— Твърде сте любезен — рече Локи. — Щом се налага да мажат гърдите ми със земни червеи и терпентин, много ще се радвам точно вие… да се погрижите за това.

— Ваш покорен слуга! — отвърна Ибелиус.

— Е, Джийн — рече Локи. — Явно разполагаме със скривалище, лекар и с нас двамата. Какво още притежаваме?

— Десет крони, петнайсет солона и пет медни монети — отвърна Джийн. — Леглото, на което лежиш. Ти излапа виното и излочи супата. Аз, разбира се, притежавам и Проклетите сестри. Няколко наметала и чифтове ботуши, твоите дрехи. И всичкия гнил хоросан и разрушена зидария, за която може да мечтае човек.

— И само това?

— Да, освен още една дреболийка. — Джийн вдигна маската от сребърна мрежа на жрец на Аза Гуила. — Помощта и утехата на Господарката на дългото мълчание.

— Откъде, по дяволите, я намери?

— Веднага щом те зарязах в края на Казана — отвърна Джийн, — реших да се върна с лодка в Квартала на Храмовете и да свърша нещо полезно.

Бележки

[0] Мич Уилямс, по прякор Дивака (р. 17.11.1964) — американски бейзболист, известен с екстравагантното си поведение на терена. — Б.пр.