Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

Интерлюдия:
Фокуси с бяло желязо

Казват, че в Камор разликата между честната и нечестната търговия е, че когато честен търговец или търговка провали нещо, те не са така любезни след това да си прережат гърлото, за да приключат с тази работа.

Това в някакъв смисъл е в ущърб на борсовите посредници, спекулантите и лихварите от Улицата на Целувачите на монети, чиито усилия през вековете бяха допринесли за възкръсването на теринските градове държави (всички, не само Камор) от пепелището на рухналия Терински трон до някакво подобие на енергично преуспяване… за определени късметлийски части на теринското население.

Мащабът на операциите на Улицата на Целувачите на монети би предизвикал виене на свят у повечето дребни дюкянджии. Един търговец преместваше две мъниста на сметалото в Камор; после запечатаните документи се изпращаха в Лашейн, където четири галеона с триста души екипаж поемаха към най-северното пристанище на Емберлен с трюмове, пълни със стоки, неподдаващи се на описание. Стотици търговски кервани пътуваха и пристигаха от целия континент всяка божа сутрин, всеки божи ден, всичките застраховани и подробно описани от добре облечените мъже и жени, които плетяха паяжините на търговията, покриващи хиляди мили, докато си пиеха чая в задните стаички на канторите.

Но съществуват и разбойници, предупредени да бъдат на определени места по определено време, които се грижат керванът, белязан със знаците на този или онзи търговец, да изчезне. Има разговори шепнешком, които не се записват в официални протоколи, и пари, които се разменят на ръка без официални записи в счетоводните книги. Има убийци и черна алхимия, и потайни договори с бандите. Има кожодерство, измама, вътрешни спекулации. Има стотици финансови практики, толкова хитри и толкова мистериозни, че още си нямат имена — манипулации с монети и хартия, които биха накарали Вързомаговете да се преклонят признателно пред тяхната непочтена изтънченост.

Търговията е всичко това… В Камор, заговори ли се за делови практики, честни или нечестни, говори ли се за покупко-продажби в най-голям мащаб, едно име изниква в ума над всички и преди всички — Мераджио.

Джанкана Мераджио е седми поред наследник на своя род. Неговото семейство притежава и управлява кантората вече близо два и половина века. Но в известен смисъл малкото име не е важно — „Мераджио“ го управлява просто Мераджио. Фамилията „Мераджио“ се е превърнала в титла.

Семейство Мераджио бе спечелило първоначалното си богатство от внезапната смърт на популярния в Камор Херцог Страволи, починал от малария по време на държавно посещение в Тал Верар. Никола Мераджио, търговка и капитанка на относително бърз бриг, успяла да изпревари в Камор новината за смъртта на Херцога и там похарчила и последния си грош, за да изкупи и завладее целия запас на града от траурен креп. И след като го продала на цена „майка си и баща си“, за да може Херцогът да бъде погребан с подобаващо достойнство от държавата, тя набутала част от печалбата в едно малко кафене край канала, който по-късно щял да бъде наречен (до голяма степен благодарение на нейното семейство) Улицата на Целувачите на монети.

Като външно съответствие на амбициите на семейството сградата така и не остава за дълго време с еднаква големина. Тя се разпростира внезапно на неравни интервали от време и поглъща съседните здания, добавя пристройки, етажи и галерии и разперва стени като малко птиче, бавно изтикващо недоизлюпените си съперници от гнездото.

Първите Мераджио си спечелили име като бойки търговци и спекуланти — били мъже и жени, които гръмогласно заявявали способността си да изстискат повече печалба от влоговете на вложителите от всичките им съперници. Третият забележителен Мераджио, Оставо Мераджио, бил прочут с това, че всяка сутрин излизал с пъстро украсена лодка, за да хвърли петдесет златни тайрина в най-дълбоката част на Каморския залив. Правел го всеки ден, без да пропуска, цяла година подред. „Мога да си го позволя и пак да имам повече свежа печалба от всичките ми съперници в края на всеки ден“ — хвалел се той.

По-късните Мераджио наблягали повече не на влагането на парите, а на трупането, броенето, съхраняването и заемането им. Те били сред първите, които се досетили какви солидни състояния могат да се натрупат, когато посредничиш в търговията, а не участваш пряко в нея. И затова сега седалището на Мераджио е център на вековна финансова мрежа, превърнала се на практика в кръвта и жилите на Теринските градове държави. Неговият подпис върху пергаментов лист тежи колкото войска на бойното поле или ескадрон от бойни кораби в морето.

Не без основание понякога твърдят, че Камор бил управляван от двама херцози — Никованте, Херцогът на Стъклото, и Мераджио, Херцогът на Бялото желязо.