Лорън Донър
Даркнес (9)

Глава 8

Кат подръпна дългите ръкави на блузата, за да покрие белезите от предишната нощ по китките си. Те бяха бледи, но все пак се забелязваха. По кожата й нямаше синини, само беше малко охлузена от найлоновата материя. Не искаше никой да я пита за лекото зачервяване.

Вторият ден от курса бе минал по-добре, след като показа пред всички номера с чантата. Обсъди с присъстващите и други начини как престъпниците криеха предмети така че охраната да не ги намери. От Даркнес нямаше и следа.

Висок мъж с котешки очи се приближи до нея. Той имаше светлокафява коса и топли кафяви очи.

— Здравей.

Тя му се усмихна и насочи цялото си внимание към него.

— Въпрос ли имаш?

— Искаш ли да дойдеш вкъщи с мен, за да споделим секс?

Кат опита да скрие изненадата си. Отне й няколко секунди, за да се съвземе. Съншайн я бе предупредила, че мъжете можеха да потърсят близост с нея, и тя разбра, че Новия вид току-що й го бе казал право в очите. Ако предложението идваше от човешко същество, щеше да го зашлеви, заради проявената грубост, но в случая не предприе нищо. В края на краищата, самата тя ги бе насърчила да задават въпроси. Чувството й за хумор се пробуди.

Новия вид се ухили, зъбите му блеснаха.

— Обещавам ти много добре да си прекараш времето.

— Сигурна съм, че ще е така, но не, благодаря. — Той беше много красив мъж, но имаше само един, който я интересуваше.

— Ако промениш решението си, можеш да ме намериш по всяко време. — Непознатият се обърна и прекоси стаята до мястото, където бяха масите за билярд.

— Справи се доста добре.

Стресната, Кат извърна глава и видя Даркнес на няколко крачки зад нея.

— Може ли да не се промъкваш така зад мен, и как попадна тук? Не те видях.

— Влязох през задната врата и останах в тъмното, за да наблюдавам твоето преподаване? Свърши добра работа.

Подразни я, че думите му предизвикаха топли чувства в нея. Кат не се нуждаеше от одобрението му, но въпреки това й хареса.

— Благодаря. Ще го запомня.

Погледът му се спусна по тялото й.

— Как се чувстваш тази сутрин?

Разранена. Но нямаше намерение да му признава за лекото възпаление в някои области на тялото си.

— Страхотно.

— Надявам се, че ваната е помогнала.

В съзнанието й се заредиха различни картини. Бяха правили секс два пъти и след това я развърза. Той бе влязъл в банята, за да махне презерватива, но тя чу да тече вода. Даркнес бе останал там няколко минути. Любопитство я бе подтикнало да го последва. Той се бе навел над ваната с ръка под течащата вода. Тогава я бе погледнал.

— Това е за теб. Температурата трябва да е идеална. — Изправи се. — Лека нощ, Кат.

После си тръгна, като взе със себе си боклука от банята. Тя се бе отпуснала във ваната за известно време и когато излезе от нея, всички следи от Даркнес бяха отмити. Новия вид бе взел презервативите, празните опаковки и дори бе върнал чорапогащника в чекмеджето.

Даркнес върна вниманието й към настоящето.

— Не ми отговори. Банята помогна ли?

— Да. Благодаря ти.

— Да не би да съм оставил синини по ръцете или шията ти? Днес е топло.

Кат се поколеба.

— Китките ми са леко охлузени. Не е кой знае какво. Просто не искам да рискувам някой да започне да прави предположения или да задава въпроси за белезите.

— Ще измисля нещо друго, което да не разранява кожата ти. Можеш да кажеш, че са останали от времето, когато си пристигнала в Хоумленд. Всички знаят, че си била задържана за разпит.

Той имаше намерение да се види с нея отново. Изпита огромно облекчение.

— Означава ли това, че тази вечер ще дойдеш?

— На работа съм.

— О!

— Може да се отбия след края на смяната, но не съм сигурен дали ще успея. Имаш ли нещо против?

— Не.

— Свършвам в единайсет. — Сведе поглед към предната част на блузата й, вниманието му очевидно бе насочено върху гърдите й. — Трябва да тръгвам.

Кат го наблюдаваше как прекосява стаята и спира, за да поговори с няколко мъже. Една жена приближи до него и Кат възневидя щекотливото усещане, което се надигна в душата й. Ревността бе емоция, която не харесваше, но ето че я изпита. Жената беше много красива и гледаше с грейнали очи Даркнес, дори посегна и прокара пръсти по средата на тениската му. Той не се дръпна, изглежда нямаше нищо против докосването й.

Кат погледна встрани. А на нея не й позволяваше да прави това с него. Веднага би отблъснал ръката й, ако опиташе този номер. Не успя да устои и отново погледна към Даркнес. Стремежът й бе твърде силен. Той все още стоеше там, сега жената Вид говореше с него, пристъпила на сантиметри разстояние до тялото му. Непознатата отново посегна и положи длан върху ръката му, започна да го гали. Даркнес не реагира по никакъв начин, просто си стоеше там и й позволяваше да го докосва.

— Идиот — промърмори Кат, докато пъхаше пластмасовите вложки и торбичките с гел, които бе използвала при демонстрацията, обратно в чантата.

— Добре ли си? — Съншайн приближи.

Кат надяна безизразна маска на лицето си и се насили да се усмихне. Отказа да погледне отново към Даркнес. Щеше да побеснее, ако онази жена продължаваше да го докосва.

— Чудесно. Как се справих днес?

— Много добре. Научих доста. Ние не получаваме много кошници с подаръци в Хоумленд, но от сега нататък ще бъда по-внимателна, след като ни предупреди да проверяваме за фалшиви отделения, скрити в кутиите за доставка. И няма да приемам за безопасен камион, на който и от двете страни е изрисувано логото на фирма.

— Камионите за доставка могат да бъдат откраднати, а униформите на служителите се набавят лесно. По-добре да бъдем малко параноични, отколкото обратното. Звънни и потвърди доставката с компанията, преди да приемеш нещо.

— Хората могат да бъдат много подли.

— Така е. Много жалко, че трябва да се разправяте с толкова много от най-лошите страни на човечеството.

— Те се боят от нас, защото сме различни.

— Да. — Това беше един добър начин да се обобщи положението. Не искаше да засяга десетките други причини, поради които НСО се бе превърнало в мишена. — Искам да те попитам нещо.

— Давай смело.

— Запозната си с това, което се случи, когато дойдох в Хоумленд. Когато бях задържана, оковаха с белезници ръцете ми отпред, вместо на гърба. И не ме претърсиха. Това нормално ли е?

— Разбирам какво искаш да кажеш. — Съншайн се усмихна. — Обърнах внимание на всичко, което каза. Обикновено претърсваме старателно, но този ден не бяхме във форма. Правилно ли е да се каже така? Ръсти беше потресена. По принцип не арестуваме жени. Мъжете не биха направили такава грешка.

— Добре.

— Мога да попитам дали ще ти позволят да обиколиш сградата на Сигурността и да преминеш през различните процедури, ако желаеш. Може би ще намериш начин да ги подобрим.

— С удоволствие.

— Ще направя запитване. Не виждам защо да не ти позволят. Това ще ни е от полза. Имаме екип за специални задачи, но те обикновено претърсват всички човеци, преди да бъдат доведени при нас. Ръководителят на екипа щеше да крещи ужасно много на Ръсти, ако знаеше, че те е оставила сама и не е следвала процедурата. — Тя понижи глас. — Тим крещи често. Той не е приятен човек, но това е, защото ни защитава. Понякога ни третира все едно сме деца. Стараем се да запазим чувството си за хумор по този въпрос, особено с него. Намеренията му са добри.

— Сигурна съм, че е така. — Кат се надяваше това да е истина.

Съншайн сякаш усети несигурността й.

— Тим е отдаден изцяло на НСО. Той е шумен и гласовит с всеки, за когото го е грижа. Бих се тревожила, ако мълчеше. Изпълнява ролята на наш баща, който ни е осиновил. Обясниха ни, че любящите родители могат да бъдат и строги. Такъв е Тим. Ние ценим лоялността му. Бих му доверила живота си, както и всички други Видове.

— Това е добре. — На младата жена й стана тъжно, че Новите видове никога не бяха имали родители. Тя се надяваше, който и да бе този Тим, никога да не предаде НСО. Видовете бяха преживели достатъчно разочарования.

— Гладна ли си? Някои от жените биха искали да говорят с теб, но не за курса ти. — Съншайн се разсмя. — Става въпрос за човешките мъже и секса. Някои от тях са много любопитни. Наредено ни е да не задаваме никакви въпроси на членовете от работната група, докато изпълняват задълженията си, а ние рядко прекарваме времето си с някой от тях, когато не са на работа. Тим им е забранил каквито и да е сексуални отношения с нас, включително и дискусии по темата. И ни помолиха да не досаждаме на човешките жени, които станаха половинки на Видове.

— Защо?

— Обясниха ни, че е невъзпитано и съвсем не добра идея да ги питаме за секс с други мъже, преди да срещнат техните половинки. Видовете са изключително собственически настроени. Брийз каза, че някой от обвързаните Видове може да чуе и да реши да „проследи и причини зло на някое бедно копеле“. Това са точните й думи.

Кат си спомни името.

— Как е приятелката ти? Тя е тази, върху чиято глава се срути покрива, нали?

— Добре е. Трябваше да дойде на урока ти, но в последния момент изскочило нещо. — Искрици веселие блестяха в очите й. — Надявам се да не си срамежлива, Кат. Те ще те питат всичко, което им дойде наум.

— Няма проблеми. — По-добре това, отколкото да се върне в къщата и да се цупи заради връзката на Даркнес с онази, другата жена. — Хайде, води ме. — И напъха останалата част от нещата си вътре в чантата. Даркнес си бе тръгнал и тя не виждаше никъде жената, която бе с него.

В ума й изникнаха картини на двамата заедно и тя намрази всяка една от тях. Онзи разговор за „никакво обвързване“ само й напомни, че Вида можеше да бъде с всяка, която си пожелае. Това не означаваше, че няма да се подразни. Последва Съншайн до бара и забеляза жената, която бе докосвала и галила Даркнес. Тя беше една от четирите, седнали около масата. Поне не правят някъде секс с Даркнес. Това подобри настроението й.

Съншайн я представи на жените, но името Блубърд се заби в съзнанието й. Тя обърна повече внимание на нея, отколкото на останалите. Топлата й приятелска усмивка накара Кат да се почувства малко виновна за мигновената неприязън, която бе изпитала. Вината беше на Даркнес. Той беше този, който стоеше настрана и имаше своите условия. Но се съгласих с тях, все пак. Аз съм идиотка. Кат седна на масата.

* * *

Даркнес стоеше в края на леглото и гледаше спящата Кат. Смяната му бе свършила по-късно от очакваното. Един от протестиращите бе решил, че е добра идея да се хвърлят пълни кутийки с безалкохолно по офицерите на стената. Въпреки че нито един от дежурните не бе уцелен, повикаха местната полиция, за да отведе мъжа. После бе останал да отговаря на въпросите им, след което доброволно участва в почистването на лепкавата течност, тъй като тя щеше да привлече насекоми.

Часовникът върху нощното шкафче показваше, че е точно един след полунощ. Бе прочел доклада на охраната и знаеше, че младата жена има урок, насрочен за единадесет. Щеше да е най-добре да се прибере у дома и да си легне. Но ето че стоеше тук.

Кат проскимтя в съня си и се обърна по гръб. Изрита завивката и единият й крак се оголи. Даркнес се усмихна, пръстите му се вкопчиха в жилетката. Разкопча я и я свали, като се стараеше да не вдига почти никакъв шум. Младата жена продължаваше да спи. Той пусна дрехата на пода и се наведе да свали ботушите си. В рамките на минута беше гол и застана на колене. Гледката, която представляваше Кат го възбуди толкова, че успя да надене презерватива. Посегна и обви пръсти около глезена й. Чувството му за хумор се събуди. Искаше да разбере дали тя ще реагира, за да се защити.

Дръпна я силно, и издърпа тялото й надолу по леглото. Младата жена ахна и ритна на сляпо. Кракът й се заплете в завивката. Той го хвана и изръмжа. Кат отметна завивката от главата си, седна и се взря към него. В стаята беше тъмно като в рог, оставяйки я сляпа за всичко.

— По-добре да си ти, Даркнес. В противен случай ще ти сритам задника.

Новия вид се засмя.

— Кой друг да е в твоята спалня?

Тя се отпусна в леглото и погледна към часовника.

— Мислех, че няма да дойдеш?

— Задържаха ме. — Той освободи глезена й. — Защо спиш на включена лампа?

— А ти защо я изгаси?

— Първо ти ми отговори?

— Мястото ми е непознато. Няма нищо по-лошо от това да се събудиш и да не знаеш къде се намираш. Пътувам много, така че това е навик, който придобих. Сега е твой ред.

— Исках да видя как ще реагираш.

— Много глупаво от твоя страна. Изплаши ме.

— Реакциите ти са много по-бавни, отколкото трябва да бъдат. Щях вече да съм върху теб, ако бе опитала да се бориш.

— Обзалагам се, че имаш много добро зрението в тъмното. — Вдигна ръка и я размаха пред лицето си. — Не виждам нищо. Ще включиш ли поне осветлението в банята?

— Не. — Той отметна завивката и нежно плъзна ръце по бедрата й. — Защо спиш с дрехи?

— Това е пижама.

— И бикини. Престани да ги носиш.

— Твърде взискателен си за човек, който не признава ангажиментите. А ти как спиш?

— Зависи къде съм.

— Вярно. Ти каза, че живееш в Резервата и понякога оставаш в Дивата зона. Разочарована съм, сигурно не се разхождаш гол из гората.

Думите й го развеселиха.

— Другите мъжкари не биха го оценили, въпреки че през лятото носят много малко дрехи.

— Колко малко?

На Вида не му допадна идеята тя да си представя други мъже голи. Разтвори краката й, докато коленете й се сгънаха на ръба на матрака. Тогава хвана тясната ивица плат, която представляваха бикините й, и разкъса материята. Дрехата бе унищожена. Хвърли я настрана, оставяйки плътта й гола.

— Това беше част от комплект.

— Купи си нов.

Той сведе глава към долната част на корема й, изложен на показ, тъй като тениската й се бе набрала високо горе около ребрата. Искаше гърдите й, но щеше да се задоволи и с всяка гола част от плътта й.

— Дръж ръцете си далеч от мен.

Лекият й протест се стопи в секундата, в която той отвори уста и прокара език точно под пъпа й. Ръцете му разтвориха още повече бедрата й, дланите му замилваха нежно вътрешната им част.

— Обичам ръцете ти — тихо призна тя. — И устата ти не е за пренебрегване.

Той едва не се разсмя. Кат се бе отнесла много добре към начина, по който я събуди. Спря да я изследва с език, стисна краката й и ги сви в коленете. После ги постави върху раменете си. Плъзна длани под дупето й и вдигна ханша й към устата си.

Младата жена пое рязко въздух, когато устните му се сключиха около клитора й, а езикът му облиза малкото снопче от нерви. Видът изръмжа, нарочно създавайки вибрации, докато безжалостно атакуваше сетивата й. Ароматът й се промени бързо. Сладостта на нуждата й стана опияняваща, а гърлените й стонове увеличиха агресивността му. Той я любеше, когато вътрешните страни на бедрата й се притиснаха до лицето му, задържайки го на място, сякаш се канеше да спре. Нищо не бе в състояние да го откъсне от нея, докато тя не извика името му.

Обичаше начина, по който бедрата й подскочиха, когато кулминацията я заля и тя потърка сърцевина към устата му. Петите й се забиха в гърба му. Той пусна дупето й върху леглото и посегна, стисна я здраво под коленете и я издърпа почти от леглото. Погледна надолу между тях и намести бедрата си, докато твърдият му член застана в правилната позиция, след което тласна напред и проникна в нея.

Кат заби нокти в матрака и застена. Даркнес почувства изтръпването в гърдите и в задната част на гърлото си. Не заглуши инстинктите си. Кат беше казала, че намира звуците, които той издава, за секси. Затвори очи, щом се зарови докрай в уютното пространство на нейната женственост. Искаше да остане така, за да може да се наслади на усещането за нея, но желанието му го караше да се движи.

Опита се да бъде нежен, но колкото повече тласкаше, толкова по-малко контрол бе в състояние да поддържа. Увеличи темпото, нейните стенания ставаха все по-силни и заглушиха звуците, които той издаваше. Кат свърши бурно, вагиналните й стени се свиваха и отпускаха около пениса му. Даркнес достигна собственото си освобождаване и през следващите няколко секунди забрави за всичко. Бурните страсти постепенно утихнаха и остана само тежкото им дишане.

Искаше му се да се качи в леглото заедно с Кат и да я държи в обятията си, да махне тениската й и да притисне кожата си до нейната. Просто да я държи близо до себе си. Тялото й се отпусна под него и той свали краката й от матрака. Дойде му като шок, когато тя внезапно се пресегна и прокара пръсти по гърдите му и надолу по корема му. Подскочи, но не се отдръпна от докосването й.

Ръцете й бяха меки и нежни, почти го галеха. Той погледна надолу, наблюдавайки как гали плътта му. Омекналият му член се надигна и му напомни за използвания презерватив. Улови китките й и ги отстрани от тялото си.

— Не го прави.

Тя стисна юмруци.

— Добре. Съжалявам.

Даркнес я пусна и се отдръпна. Разделянето на телата им остави у него усещане за студ. Той се изправи и влезе в банята, за да изхвърли презерватива. Остана там цяла минута, борейки се със себе си. Най-разумно бе да си тръгне. Но не искаше, все още. Върна се в спалнята. Кат бе включила лампата на нощното шкафче и седеше срещу таблата на леглото, обвила завивката около себе си. Усмихна му се.

— Харесва ми да те гледам.

Видът не бе сигурен как да реагира. Погледът й се спря върху всяка част от тялото му, особено върху гърдите и слабините му. Той остана неподвижен, нямаше нищо против любопитството й. Можеше да гледа, колкото желае, но не искаше да го докосва. Това беше твърде лично.

— Ще ти приготвя отново една вана. — Така поне щеше да се занимава с нещо.

— Не. — Младата жена поклати глава и го повика с пръст. — Можеш да дойдеш тук и да се присъединиш към мен.

Той се напрегна.

— Не.

Разочарование и проблясък на болка се появиха в очите й.

— Добре.

— Трябва да се прибирам. Имаш урок сутринта, а аз имам среща.

— Може да спиш с мен — предложи му Кат. — Аз не хъркам.

Думите й затвърдиха решимостта му да стои далеч от леглото й. Но беше толкова изкушаващо да приеме.

— Не мога.

— Леглото е голямо. — Тя се отмести, за да направи достатъчно място. — Дори ще ти позволя да избереш от коя страна искаш да легнеш.

— Кат — предупреди я той, гласът му бе станал дълбок и дрезгав. — Престани.

— Добре.

Той се облече, взе кутията с презервативи, след това грабна торбичката с боклука. Кат го спря, преди да успее да избяга. Имаше такова усещане, че се кани да стори точно това.

— Защо винаги го правиш?

Даркнес спря и се обърна с лице към нея.

— Какво правя?

— Взимаш боклука?

— Сигурността прави внезапни проверки на къщата ти, докато теб те няма.

— Влизат тук? — Кат се намръщи. — Защо?

— Такава е процедурата. — Не й каза, че правеха проверки на камерите и аудио устройствата, за да са сигурни, че работят нормално. — Също така, това им дава възможност да разберат дали продуктите са на привършване, за да доставят нови количества. Тук няма откъде да си купиш шампоан или храна.

— Предполагам, че това е хубаво.

— Ние обичаме да се грижим за нашите посетители.

— Само дето не спите с тях.

— Сигурен съм, че много мъже биха били щастливи да споделят леглото ти. — Думите го вбесиха още щом ги изрече. Искаше да удари мъжкаря от котешкия Вид, който бе пожелал да сподели секс с нея. Може би щеше да се наложи да го направи, ако тя бе приела предложението. Гняв кипеше под кожата му само при мисълта някой друг да съблича Кат гола.

— Само ти не.

— Казах ти, че съм различен.

— Да не би да спиш с Блубърд?

Въпросът толкова много го изненада, че не успя да скрие реакцията си, но бързо надяна безстрастната маска.

— Не.

— Срещнах я днес. Забелязах, че на нея й е позволено да те докосва.

Даркнес отбеляза мислено начина, по който пръстите й стискаха завивката и лекия гняв в гласа й.

— Ние сме приятели. Ревнуваш ли?

Кат присви устни.

— Не.

Новия вид изръмжа.

— Не си облечена и мисля, че това е лъжа. — Беше ли забравила съгласието си да казва само истината, когато е гола? — Искаш ли да опиташ отново? Развълнувана си.

— Много учтиво, че го забелязваш. Мислех, че не харесваш никой да те докосва, но се оказа, че това се отнася само за мен. Признавам, че не е най-хубавото чувство на света.

Даркнес съжали. Не бе справедлив към Кат и го знаеше.

— Блубърд не ме интересува. — Трябваше да спре до тук, но не му хареса начина, по който тя го гледаше, сякаш й причинява болка. — Не съм безразличен към теб. Лека нощ, Кат. Спокойни сънища.

Тръгна си преди да успее да промени решението си. Огледа периметъра около къщата й, преди да се прибере у дома. Взе душ, за да премахне миризмата на Кат, но спомените останаха. Седна на леглото и погледна към лаптопа, който бе оставил включен, след като бе поел наблюдението от Сигурността.

Кат лежеше свита на една страна, с гръб към лампата. Очите й бяха затворени, но неспокойният начин, по който продължаваше да шава, го увери, че не спи. Сякаш не можеше да си намери удобно място. Той вдигна лаптопа и го сложи в скута си. С пръст, на милиметри от екрана, проследи очертанията на тялото й. Искаше да я докосне отново.

— По дяволите — промърмори тихо.

Кат седна и отметна завивката. Новия вид се напрегна, част от него се надяваше тя да го последва. Беше й дал причина да бъде ядосана. Тя беше от жените готови винаги на конфронтация. Проследи я как излиза от спалнята, но не се запъти към вратата на верандата. Вместо това си направи сандвич и се тръшна на дивана.

Мрачният израз на лицето й, докато включваше телевизора и дъвчеше, го обезпокои. Тя спеше спокойно, преди да я събуди. Най-накрая Кат се сви на дивана и се унесе. Той скочи, преди да се замисли.

Лесно се промъкна в къщата и взе одеялото от леглото. Клекна до дивана, гледайки я как спи. Много внимателно, за да не я събуди, подпъхна завивката около тялото й.

Мога просто да я вдигна и да я отнеса в леглото.

Отхвърли тази идея и напусна къщата, преди да промени решението си. Поривите да защитава Кат ставаха все по-силни. Това беше лош знак. Не можеше да си позволи да се привърже към нея. Тя не беше жена, на която някога би могъл да има пълно доверие. Изобщо не съществуваше такава. Нямаше да направи същата грешка отново. Грижата означаваше болка. А той бе изпитал достатъчно болка за цял живот.

Седна на леглото и премести отворения лаптоп върху нощното шкафче, като го завъртя така, че да може да я наблюдава. Легна, като този път остави осветлението, докато се готвеше за сън. Искаше да разбере тази жена. Добре осветената стая не му даваше чувство за сигурност. Предпочиташе тъмнината. Това беше просто още едно напомняне, колко бяха различни.

Даркнес посегна и увеличи звука на подслушвателното устройство в хола. Телевизорът продължаваше да работи, филмът, който бе гледала, не бе свършил. Въпреки шума, можеше да долови лекото й дишане. Затвори очи и се съсредоточи върху него, вместо човешките гласове. Трябваше да прехвърли наблюдението на Сигурността, но не го направи.