Лорън Донър
Даркнес (24)

Глава 23

— Защо продължава толкова дълго? — Даркнес притисна в шепа кървящия си юмрук, без да обръща внимание на дупката, която бе оставил в една от стените.

Фюри въздъхна.

— Сега чувстваш ли се по-добре? Позволи на Пол да те превърже. Ще се подхлъзнеш на собствената си кръв.

Даркнес не престана да крачи.

— Тя е вътре повече от десет часа.

— Това отнема време — напомни му Фюри. — Ти настояваше да й дадат от лечебните медикаменти. Трябваше да я сложат под пълна упойка и да стабилизират сърцето й, преди да започнат да я оперират, за да спрат вътрешните кръвоизливи. Никаква новина е добра новина. Това означава, че тя все още е жива.

Даркнес най-после спря на място.

— Може би се страхуват да ми кажат.

Трей отпи от кафето си.

— И аз бих се страхувал.

— Изобщо не помагаш — промърмори Ели.

— Ти би ли искала да му кажеш? Той е толкова плашещ така, когато крачи из помещението и нанася удари по стените. — Трей изви вежди. — Но каквото и да стане, те ще ти кажат. Тя ще се справи. Аз само се опитвах да разведря настроението.

— Защо си още тук? — Даркнес изгледа мъжа.

— Искам да знам как е приятелката ти. Чувствам я много близка.

— Не трябва ли да си на заседанието на работната група?

Трей се поколеба.

— Не бях поканен. Отстраниха ме за няколко дни.

— Тим те е отстранил от работа? — Даркнес изръмжа. — Ще се погрижа за това.

— Успокой се! — промърмори Трей. — Само търсиш на кого да си го изкараш, но това няма нищо общо с теб, нито пък с това, което направихме миналата нощ.

— Защо те е отстранил? — Фюри се намръщи. — Не съм чул нищо такова.

— Това е между мен и Тим. Отказах да му се подчиня. Ядосан е, но ще го преживее. Нищо повече няма да кажа. — И Трей млъкна.

Даркнес закрачи отново. Когато Джъстис влезе, той насочи цялото си внимание към него.

— Имаш ли да ми казваш нещо?

Джъстис погледна Фюри.

— Все още няма. — Фюри погледна часовника. — Тя е боец.

— За човек? — изръмжа Даркнес. — Това ли имаш предвид?

Фюри вдигна ръце с дланите напред.

— Спри! Търсиш с кой да се биеш, но няма да е с мен.

— Не ме гледай — поклати глава Джъстис. — Четох докладите и нямам проблеми с онова, което е направил екипа. Върнахме фелдшерката у дома й, с добра история за разказване. Жената се справи блестящо със стресовата ситуация. Няма да има никакви проблеми с човешките власти. Исках да знаеш, че полицията идентифицира тялото от къщата на Катрина. Робърт Мейсън е.

Това спести на Даркнес неприятностите да преследва мъжа, за да го убие.

— Сигурни ли са? — Фюри изглеждаше скептичен. — Гледах някои от новините. Не е останало много от онази сграда.

— Идентификацията е положителна. Установяването на самоличността му беше с приоритет, тъй като той е от ФБР, а и защото случаят е свързан с НСО. Извадиха стоматологичния му картон и веднага сравниха данните с тези от офиса на съдебния лекар. Бащата на Джеси оказа натиск. Няма съмнение — той е. Тялото му е силно повредено, но е останало достатъчно, за да могат да го различат и по други белези. — Джъстис приближи до каната с кафе и си наля в една чаша. После се обърна и се взря в Даркнес. — Непрекъснато получаваме запитвания от пресата за онова, което се е случило миналата нощ, но засега успяваме да се справим. Семейството на Катрина е във връзка с Миси. Ние няма да им позволим достъп до Хоумленд, но Миси ги увери, че за дъщеря им се прави всичко възможно.

Даркнес се намръщи. Той не знаеше много за семейството на Кат. Не беше попитал.

— Искат да я видят?

Джъстис кимна.

— Трябва да летят вече насам. Те живеят в друга държава. В медицинския й картон във ФБР за контактно лице бе посочена Миси. Това беше добре за нас, тъй като жената е тук и нямаше нищо против онова, което направи нашият медицински персонал.

— Тя вероятно не осъзнава колко опасни са тези лечебни медикаменти — изръмжа Фюри.

Даркнес го изгледа гневно.

— Не казвам, че постъпи погрешно, когато поиска да ги приложат върху нея — поясни бързо Фюри. — И аз бих взел същото решение. — Хвърли изразителен поглед към Ели. — Надявам се, че приятелката й е запозната със страничните ефекти.

— Какви са те? — Ели внимателно се доближи до половинката си.

Фюри я хвана за ръката.

— Тези медикаменти са тествани върху Видовете, но когато са ги изпробвали върху хора, са причинили инфаркти и масивни инсулти. Прекалено силни са за човеците, и те не могат да издържат на тях.

— Все едно поемаш огромно количество амфетамини — добави Трей. — Научих за тези лечебни медикаменти, когато ги приложиха върху половинката на Тру, след като я простреляха. Те ускоряват оздравителния процес, но също така могат да повишат сърдечната честота твърде много, което води до тежка аритмия и инфаркт. Пациентът може да получи също и инсулт, тъй като кръвното налягане удря тавана. — Той се взря в Даркнес. — Знам, че трябваше да поемеш риска. Сигурен съм, че тя е още жива, благодарение на тези лекарства. Те й дават реален шанс за оцеляване, ако лекарите успеят да я стабилизират. Границата е много тънка — те трябва да поддържат жизнените й показатели достатъчно високи, за да е жива, но и достатъчно ниски, за да се бори със страничните ефекти на лекарствата.

— Е, Джини е много добре сега — усмихна се Ели. — Тези медикаменти я спасиха. — Просто трябва да мислим позитивно. Те ще спасят и Катрина.

— Кат — изръмжа Даркнес. — Тя обича да я наричат така.

— Хей! — Фюри също изръмжа в отговор. — Искаш да се биеш? Не и с моята жена!

— Чувствам се безсилен. — Даркнес утихна. — Съжалявам, Ели.

— Всичко е наред. — Ели продължи да му се усмихва. — Ти не си единственият Вид, който някога е бил сприхав с мен.

Вратата в другия край на стаята се отвори и док Али влезе вътре. Тя беше сменила операционните си дрехи с комплект блуза и къси панталонки. Краката й, обути в сандали, стъпваха безшумно по пода, докато приближаваше към тях. Изражението й беше безстрастна маска, зад която бе скрила всички емоции, но тя срещна и задържа погледа на Даркнес, като се насочи направо към него. Спря точно пред Новия вид.

— Много упорита жена имаш, Даркнес. Не исках да изляза и да ти съобщя никакви новини, докато не бях сигурна, че тя ще се справи. Освен ако не се случи нещо непредвидено, разбира се.

Той жадно попи думите й.

Док Али се усмихна.

— Беше много опасно. Няма да лъжа. Трябваше ни ужасно много време, докато преценим точната доза, която тя може да издържи, но й дадохме достатъчно, за да й помогне. Парамедиците, оказали й първа помощ, са преценили погрешно. Белият й дроб е наранен, но не беше спрял да функционира. Има микрофрактури по ребрата от тази страна, но те ще зараснат. Не открихме вътрешни кръвоизливи, така че не се наложи да оперираме. Цялото й тяло е в натъртвания и синини, има тежко мозъчно сътресение и шевове на три места. Загубила е много кръв от тези рани, което обяснява лошите й жизнени показатели, когато я докараха тук. Преживяла е хеморагичен шок. Кръвната й група е същата като на Триша. Това беше голям късмет. Доктор Трейдмонд настоява да картотекираме кръвната група на всички човешки половинки в случай че някой от нас някога се нуждае от кръвопреливане.

— Може ли да видя Кат? — Даркнес се страхуваше да й повярва.

— Да. Ще те заведа при нея. Тя е прикачена към много монитори. Искам да бъдеш подготвен за това. Трейдмонд и Триша са при нея. Оздравителният процес протече толкова бързо, че се наложи да свалим конците, затова няма да ги видиш. Следващия път просто ще използваме скоби, ако някога се наложи да употребим лечебните медикаменти върху някой от нас. Държим я упоена, за да можем да управляваме сърдечната честота и кръвното налягане. Само веднъж я върнахме в съзнание, за да се уверим, че тя…

— Тя какво? — Даркнес не хареса как усмивката й се стопи и в очите й проблесна тревога.

— Има тежка травма на главата. Трябваше да я упоим бързо, когато сърдечната честота стана твърде висока, но после искахме да се уверим, че тя е добре. Снимките, които направихме, когато тя пристигна, показваха значителен мозъчен оток, но вече го няма. — Док Али се пресегна и сложи ръка на гърдите му. — Притеснявахме се за увреждане.

— Но тя е добре, нали? — Новия вид почувства, че всеки момент ще рухне.

— Това беше затворена черепно-мозъчна травма. Ти я докара много бързо при нас и веднага започнахме с лекарствата. Мислим, че успяхме да го хванем навреме, преди тя да получи трайни увреждания. Снимките на мозъка изглеждат много добре сега. Няма никакво кървене. Сканираме главата й на всеки час, за да следим състоянието на травмата. Последното нещо, което искаме да направим, е да отворим черепа. Не разполагаме с неврохирург в Хоумленд, но имаме един в режим на готовност от най-близкия травматологичен център, в случай че ни се наложи.

— Какво, ако има увреждане?

Док Али прехапа долната си устна.

— Просто ми кажи.

— Консултирахме се с отделението по неврохирургия. Ако има някакво увреждане, и то е леко, тя няма да може да си спомни какво се е случило с нея. Възможна е краткосрочна амнезия. Това може да доведе до някои промени на личността. Раздразнителност. Промени в настроението. Депресия. — Лекарката млъкна за момент. — Може да има някои леки физически промени. Замъглено виждане, главоболие и известна слабост в крайниците. Ще следим за говорни дефекти също. Неясно изговаряне на думите или проблем с намирането на такива, изречени или чути.

Той затвори очи. Това болеше. Вината е моя. Не можеше да спре да си повтаря тази мисъл. Трябваше да остави Кат в Хоумленд, прикована с белезници към леглото му, вместо да я отблъсва. Беше поискала от него да направи компромис за някои неща, за да имат някаква връзка, но той бе отказал дори да опита.

— Даркнес? — Док Али го потупа по гърдите. — Тя е издръжлива.

Той отвори очи.

— Ти каза, че сте я извели от упойката. Тя добре ли беше?

— Отвори очи, погледна объркано, но тогава сърдечният й ритъм се покачи твърде рязко. Веднага я поставихме обратно под упойка. Не успя да каже нещо. Всичко се случи прекалено бързо. Човек трудно се отърсва от упойващите, а и не разполагахме с достатъчно време, за да позволим съзнанието й да се проясни. — Свали длан от гърдите му. — Искаш ли да я видиш?

— Да.

— Следвай ме. — Тя се извърна и бързо се отдалечи.

Даркнес я последва по петите. Те имаха отделение с две операционни зали и точно там го заведе лекарката. Док Триша и Трейдмонд бяха в просторната стая и седяха на столове. И двамата се бяха преоблекли и изглеждаха много уморени. Док Триша му се усмихна. Сякаш насила. Док Трейдмонд просто наведе още по-ниско глава, гледайки нещо на лаптопа.

Кат лежеше неподвижно в медицинско легло на колела, подплатено с матрак. От двете й страни бяха вдигнати преградите. Носеше болнична нощница. Дебело одеяло я покриваше до средата на гърдите й. На върха на показалеца й имаше пластмасова щипка и нещо зелено беше залепено около ръката й в близост до лакътя. То вкарваше течности и лекарства в организма й. Кабелите от монитора, който следеше работата на сърцето, се скриваха под горната част на нощницата към гърдите й. Тя дишаше самостоятелно, но все още беше много бледа.

Даркнес застана до леглото. Другата й ръка беше превързана там, където той знаеше, че има дълбока рана. Превръзката бе обвита хлабаво около ръката й. Той се намръщи.

— Раната е излекувана — информира го док Али. — Но ние продължаваме да я наблюдаваме, затова е по-добре превръзката да не е залепена към кожата й. Искаш ли да видиш и другите й наранявания?

Новия вид кимна в знак на съгласие.

Лекарката повдигна одеялото и Даркнес изръмжа. Кат лежеше на една страна, когато я бе намерил. После имаше твърде много хора между тях, докато парамедиците я превързваха към обездвижващата дъска. След това я бяха завили с одеяла, за да поддържат топла срещу ефектите от шока. Сега видя, че ханшът и бедрата й са били целите контузени.

Раните изглеждаха така, сякаш я бяха рязали с тъпи остриета. Кожата й бе нашарена от разноцветни натъртвания, последица от естественото развитие на процеса на оздравяване. Той беше в напреднал стадий. Повечето вече бяха започнали да стават жълти.

— Не знам дали това е от летящите отломки или се е приземила на нещо — обясни док Али. — Но така или иначе е получила такива наранявания и от двете страни. Лявата й страна е нарязана също като дясната, но дясната е по-зле. Ръката, главата и ребрата й.

Даркнес се наведе и забеляза как ръцете му треперят, когато внимателно хвана горния край на нощницата на Кат и надникна под нея. Кръглите електроди на апарата за сърдечна дейност бяха залепени над гърдите й, множество линии се спускаха към ребрата й. Под дясната й гърда имаше синини. Той пусна дрехата и се изправи.

— Това изглеждаше значително по-зле, когато я докараха. — Док Триша застана от другата страна на леглото. — Малките порязвания и драскотини вече заздравяха. Не останаха дори синини. — Тя срещна погледа му. — Трябва да вземем решение. Отивам да говоря с приятелката й.

— Какво решение? — Беше успяла да привлече изцяло вниманието му.

— Да я държим на лекарствата, докато се излекува напълно, или не. С тази скорост, с която протича процесът на оздравяване, до утре вечер ще бъде напълно излекувана. Другият вариант е да спрем да й ги даваме и да я оставим да се възстанови по естествен път до края. Ако се реши второто, ще трябва да изчистим организма й от лечебните медикаменти, натрупани в него.

— Как се справя тя?

Док Триша сви рамене.

— Добре, като се има предвид, че е почти в кома. — Погледна към док Али.

— Аз му казах. Загрижени сме за травмата на главата. — Док Али си пое дъх. — Много ни се иска да я събудим, за да видим как е.

— Тя вече не е в критично състояние — информира го док Триша. — Това е сигурно. Най-лошият й враг беше шокът от загубата на кръв и травмата от нараняванията й. Борихме се и с двете и победихме. Сега ще говорим с Миси, нека тя да реши.

Даркнес поклати глава.

— Оставете я на лекарствата. Кат мрази да бъде в болница. Нека се излекува напълно.

— Това не зависи от вас — заяви доктор Трейдмонд.

Даркнес се обърна рязко и хвърли заплашителен поглед към мъжа.

— Не става. Те са гости на Хоумленд и най-добрата й приятелка е посочена като най-близък роднина в списъка с контакти. Документите й бяха изпратени до нас.

Новия вид се отдръпна от леглото и се насочи към д-р Трейдмонд.

— Ще направите каквото ви казвам. Дръжте я на лекарствата.

Док Али го хвана за ръката. Даркнес спря, защото не искаше да влачи жената. Тя застана пред него, поставяйки дребното си тяло като препятствие между него и мъжа.

— Ще я държим на тях, но ако започне да показва признаци, че лекарствата създават твърде голямо напрежение в тялото й, ще ги спрем веднага. Мисля, че това е разумен компромис.

Забил поглед в човешкия лекар, Даркнес изръмжа ниско, след това се успокои.

— Добре.

Той се отърси от ръката й и се върна обратно до леглото. Вгледа се в спящата Кат. Нямаше намерение да си тръгва. Вече не вярваше на Трейдмонд. Беше бесен на мъжа, че пренебрегна искането му, що се отнасяше до Кат. Поставяше я в опасност, но пък щеше да се увери, че се е излекувала напълно, преди да я събудят.

— Ще я държим тук, докато е на лекарствата. — Триша привлече вниманието му. — Става ли така? Ще я преместим в друга стая, след като сме готови да я събудим.

— Да.

Кат щеше да иска да научи, че Мейсън е мъртъв. Следващият й въпрос вероятно щеше да бъде за приятелката й. Той протегна ръка и хвана ръката на Кат.

— Как е Миси?

— Добре е — увери го док Али. — Има натъртвания и порязвания, но нищо сериозно. Превързахме я и й сложихме лед. Настанихме я в една от стаите.

— Те имат домашни любимци — спомни си Даркнес. — Къде са?

— Бук ги прибра. Аз ги прегледах повторно. Не съм ветеринар, но животните изглеждаха добре. — Триша се отдалечи. — Той ще ги държи при себе си в мъжкото общежитие, докато Миси и Кат са готови да напуснат Хоумленд.

Даркнес понижи глас, в случай че Кат можеше да ги чуе по някакъв начин.

— Те няма къде да отидат. Къщата им е разрушена.

— Сигурна съм, че НСО ще им помогне да си намерят ново жилище. — Али се присегна и го потупа по ръката. — Тя ще се оправи, Даркнес. Защо не се опиташ да поспиш? Цяла нощ си на крака. Ще донесем няколко сгъваеми легла тук и ще почиваме на смени. Можеш да ползваш едното от тях.

— Не.

— Даркнес?

Той погледна надолу към половинката на Обсидиан. Тя се взираше в него непоколебимо.

— Свикнала съм да се занимавам с ръмжащи, упорити момчета. Ти не ме плашиш. Искаш ли да останеш тук? Тогава ще дремнеш. И без да спориш. Ние ще те събудим, ако нещо се обърка. Кат спи. Така че почивай си, докато можеш.

Даркнес разбра, че лекарката има право и се предаде, кимна в знак на съгласие.

Али отстъпи назад.

— Добре.

* * *

— Каква бъркотия — каза Джъстис и въздъхна, сядайки в чакалнята.

— Можеше да бъде много по-лошо. — Фюри притегли Ели по-близо до себе си. — Той все още отрича, но има силни чувства към тази жена.

— Мислиш ли, че това е отричане? — Ели не изглеждаше убедена. — Боях се, че той ще полудее, ако тя умре. Пол държеше пистолет с успокоително от другата страна на плота, в случай че се наложи да го нокаутираме.

— Даркнес е инат. Може да сме братя, но аз съм по-умният. — Фюри обърна глава и целуна Ели по челото. — Престанах да се боря с чувствата си към теб.

— Отпред пред портите е истински цирк. — Джъстис се пресегна и потърка челото си. — Репортери, полицейски детективи и ФБР, всички искат да разпитат Даркнес и екипа. Казах им, че са в Медицинския център. Оставих ги да си мислят, че всички имат необходимост от лечение на наранявания.

— Аз и Даркнес, наистина сме в Медицинския център. — Трей се протегна и се намести по-добре в стола си. — Така че това не е съвсем лъжа. Да се направя ли на глупак и да си поиграя малко с тях? Само ми кажи какво искаш да знаят.

Джъстис изглеждаше така, сякаш обмисля предложението му.

— Кога ще го направиш, преди ли след като разведеш някаква човешка жена из Хоумленд?

Трей се сви.

— Съжалявам за това. Мога да обясня.

— Остави. Джинкс вече се справи. Така беше по-разумно. Тя няма да се свърже с полицията и пресата и няма да ни обвини в нищо. Ние ще й изпратим кошница с подаръци от името на НСО и сме организирали нещата така, че тя да посети Хоумленд през следващите почивни дни. Ще й обясним, че не бива да прави снимки, докато не ги одобрим, и ще пратя Флейм или Смайли да я придружават по време на обиколката. Могат да обядват в бара. Това е нищожна цена, която се налага да платим, за да не четем после заглавия като „Екип на НСО отвлече неомъжена жена“. Ти знаеш, че доста журналисти ще направят заключение, че отвличаме жени, за да ги доведем в Хоумленд.

Фюри изсумтя.

Джъстис отпусна ръка и се фокусира върху Трей.

— Тим ти е много ядосан. Искаш ли да ми кажеш защо?

— Не. Лично е.

В продължение на една дълга минута Джъстис внимателно изучава Трей.

— Не можем да кажем на никого за обаждането, което постъпи от дома на Катрина. Те ще искат запис от него. Бук ме увери, че Катрина е възнамерявала да се промъкне в Хоумленд, като тактика да забави мъжа, докато дойде помощ. Съгласен съм. Предпочитам да не обясняваме това на пресата. Журналистите са склонни да извъртат истината.

— Без майтап — промърмори Трей. — Те биха си помислили, че ФБР е организирало заговор да завладее Хоумленд, при положение че само един техен корумпиран агент, с помощта на зет си, е получавал пари на гърба на лишените от свобода Нови видове.

— Точно така. — Джъстис отпи от кафето си. — ФБР иска да запази в тайна разследването на Мейсън. Защото то ще ги злепостави.

— Майната им. — Трей се намръщи.

Джъстис се засмя.

— Винаги трябва да бъдем две крачки напред, Трей. Бихме могли да разкажем истинската история пред пресата или да получим признателността на правителството. Кое е по-изгодно за НСО? Мейсън е мъртъв. Борис е в ареста при нас. — Той замълча за момент. — Те ще ни бъдат задължени, а ние можем да изнесем подробностите по-късно, ако възникне такава необходимост.

— Печелим червени точки — допълни Ели. — Разбирам.

Джъстис се засмя.

— Може да се каже и така.

— Да. И аз го разбирам — отвърна Трей. — Каква история да им разкажем тогава? Тези телевизионни хрътки няма да се махнат, докато не получат нещо, или биха могли да компенсират липсата на информация само с глупости. Знаеш, че това няма да е ласкателно.

— Екипът ни за връзки с обществеността работи по въпроса. Засега смята, че трябва да пуснем изявление, че Катрина Пъркинс е консултант на НСО, изпратена от ФБР да ни помогне. В действителност получаваме много смъртни заплахи от всички краища на Щатите и от други страни. Това звучи разумно и обяснява защо е останала за известно време в Хоумленд. Ще заявим, че е трябвало да я проверим, но не сме го направили. Сега НСО и ФБР са изпратили екипи да я проверят.

Трей кимна.

— Разбирам накъде биеш. Катрина и Миси са били замаяни от изпаренията от пукнатина в газовата инсталация. Мейсън достига пръв до дома им, и разбива вратата, за да стигне до тях. Къщата се взривява и ние пристигаме на местопроизшествието. Единственото нещо, което ме вбесява в целия този сценарии е, че Мейсън ще изглежда като герой, който умира, опитвайки се да спаси колега.

Джъстис наклони глава.

— Съгласен съм, че това е отвратително, но обяснява защо нашият екип е отишъл там, и така няма да избухне корупционен скандал във ФБР. И двете страни ще се представим в добра светлина пред пресата. Уверен съм, че ФБР ще бъде готово да запази мълчание по въпроса, или ще се съгласят с нашата версия на събитията.

— Аз мога да извъртя нещата. — Трей се изправи. — Искаш ли да се оправя с това?

— Най-напред иди да се видиш с нашия екип за връзки с обществеността. Плащаме им достатъчно много, така че трябва да си го заслужат. В момента заседават в конферентната зала в офиссградата ни. Те ще ти помогнат да обуздаеш пресата, а и аз ще трябва да направя изявление до няколко часа. Ще кажа на Тим, че съм ти възложил да отговаряш за манипулирането на информацията от страна на работната група. Така ще изглежда още по-официално, когато неин член отговаря пред пресата.

— Заемам се — каза Трей и напусна Медицинския център.

Тогава Джъстис се обърна към Фюри.

— Какво мислиш се случва в главата на брат ти по отношение на Катрина?

— Дяволите да ме вземат, ако знам — сви рамене Фюри. — Даркнес се съпротивлява на емоционалната привързаност, но изглеждаше наистина потресен, че тя едва не умря. Той или ще осъзнае какво означава тя за него, или ще се заинати още повече, за да я държи на една ръка разстояние от себе си. Нямам представа по какъв начин ще се развият нещата. Но аз съм много щастлив, че тя не умря.

— Той напусна Хоумленд, за да отиде в света на човеците. Това е нещо голямо. — Ели погледна първо единия, после и другия. — Трябва да е много загрижен за нея. Той отказа да отиде след онази жена-подарък, която откри след толкова усилия.

Фюри отново я привлече към себе си.

— Знам. Ще трябва да изчакаме и да видим накъде отиват нещата.

— Надявам се, че каквото и да го очаква в бъдеще, няма да има повече експлозии. Страхувам се да мисля за последствията, ако той я направи своя половинка. — Лицето на Джъстис се изкриви в гримаса.

Ели смръщи вежди.

— Какво означава това?

— Когато Катрина е наблизо винаги се случват неприятности — промърмори Фюри. — Тази жена или е много опасна, или няма никакъв късмет.

В другия край на чакалнята се отвори врата и Съншайн влезе вътре. Тя бързо се огледа, след това се запъти към Фюри.

— Безопасно ли е?

— Трей няма да се върне, а нашите гости са заобиколени от служители, които да ги държат там, където са.

— Хайде, влизай — прошепна с мелодичния си глас Съншайн.

Салвейшън се втурна в помещението направо към родителите си, размахвайки лист хартия.

— Нарисувах това за вас.

Ели се отдръпна от Фюри и разтвори ръце.

— Ела, покажи на мама!

Усмихнато, момчето я прегърна и й показа картина, нарисувана с пастели.

— Това сте ти и татко.

Джъстис се разсмя.

— И двамата изглеждате толкова тънки.

Ели също се засмя.

— Ние сме клечковци. Влюбена съм в тях!

— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза Съншайн, — но той е хиперактивен и е много трудно да го задържа на едно място за дълго време.

— Благодаря ти, че се грижиш за него. — Фюри придърпа сина си в скута си. — И двамата искаме да бъдем тук заради Даркнес.

— Няма проблеми. — Съншайн приближи. — Обичам да прекарвам времето си с него.

— Ще останем тук още няколко часа. — Фюри погледна часовника. — Искаме да сме сигурни, че Даркнес няма да превърти, ако състоянието на жената се промени. Можеш да го заведеш у дома.

— Той иска да остане близо до вас. — Съншайн протегна ръка към детето. — Салвейшън? Искаш ли да гледаме филм? Имам няколко свалени на лаптопа.

— Какъв филм? — Момчето скочи от скута на баща си и се хвърли към Съншайн. — Обичам да гледам филми!

Високата жена от Новите видове го вдигна и го притисна към себе си.

— Какъвто пожелаеш. В интернет има всичко. А може и да си вземем под наем. Хайде да се връщаме в офиса, докато не е дошъл някой. — Тя се огледа, очевидно разтревожена. — Ще се чувствам по-добре, ако сме там. Има чо…

Фюри се прокашля и поклати глава.

— Той не разбира необходимостта от потайност.

Съншайн кимна.

— Точно така.