Лорън Донър
Даркнес (11)

Глава 10

Усмихната, Кат огледа главната зала на Сигурността. Редиците монитори на стените бяха впечатляващи. Системата беше от най-модерните и най-скъпите. Младата жена се почувства удостоена с голяма почест от предложената обиколка.

— Какво мислиш?

— Страхотно е. — Тя посочи към една от стените. — Тези монитори на външните камери ли са?

Джинкс кимна.

— Да. Те показват участъци от стената. Вляво са от вътрешната част на територията, вдясно са от външната страна.

Кат се взря в тези отдясно. По тротоарите крачеха протестиращи, по улицата се движеха коли. На един екран се виждаше почти безлюдна улица. Друг, под него, показваше един парк. Тя хвърли поглед към различните монитори и разбра, че те имат изглед от всеки сектор на стената.

— Има ли много нарушители, които се опитват да преминат стената в различните точки?

— Не често. Дежурните офицери са по цялата й дължина, и хората ги виждат. Това възпира опитите на повечето от тях.

— А по въздух? — Кат вече знаеше отговора, но на сътрудника от криминологичната лаборатория той беше неизвестен.

— Има забрана за полети в радиус на километър от всички земи на НСО. Следим отблизо въздушния трафик. Входящите се нуждаят от предварително одобрение.

— Какво става, ако някой все пак наруши въздушното пространство?

— Разполагаме със средства да ги свалим.

Младата жена се замисли как да формулира следващия въпрос.

— Не мога да ти дам повече подробности — промърмори Джинкс. — Съжалявам. Част от мерките за защита са секретни.

Кат се отказа да пита повече.

— Няма проблеми. — Тя знаеше, че НСО работи съвместно с военните и специалните подразделения за защита на земите си. Вниманието й се насочи към мониторите вляво, показващи зоната пред предните порти. Най-малко тридесет човека работеха, за да поправят щетите — полагаха нова настилка на пътя, там, където беше изровен, и поставяха нови крила на вратите. Един червенокос привлече вниманието й. Имаше нещо в него, което й изглеждаше познато.

— Можете ли да увеличавате изображението на камерите? А да ги движите?

— Разбира се.

Тя пристъпи напред, като се надяваше да не събуди подозрение.

— Ще ми демонстрирате ли? Например, увеличете образа на този човек тук. — Посочи към работника, който заглаждаше прясно излятия бетон на мястото, където беше избухнал микробуса.

— Направете го — нареди Джинкс.

Изображението се прехвърли на огромния монитор в централната част на залата и дежурният оператор увеличи образа на човека в подходящ фокус за проверка отблизо. Лицето на мъжа изпълни екрана, той повдигна брадичка, да се огледа наоколо, и това беше достатъчно за Кат да може да го разгледа. Гневът й кипна.

— Покажи й мобилността на камерите — нареди Джинкс на жената, която работеше на контролния пулт. Ъгълът на камерата се премести, обхождайки другите работници. Мъжът зад волана на бетоновоза влезе в кадър и Кат стисна зъби. Тя внимателно изучаваше всяко лице, появило се на екрана.

— Много добре. — Опита се гласът й да звучи нормално.

— Би ли желала и обиколка из стаите за разпит?

— Виждала съм вече една от тях. Ще пропусна.

Джинкс трепна.

— Извинявай. Забравих.

— Като стана дума за това, има ли начин да говоря с Даркнес? Имам въпрос към него, а и искам да се уверя, че вече не ни е ядосан.

— Питай мен — Джинкс пристъпи по-близо.

— Това може да почака. — Тя опита да се усмихне насила. — Сега предпочитам да се прибера. Благодаря ти много за обиколката.

— Имаш ли някакви предложения?

— Нека да помисля малко. Ще го обсъдим утре. Става ли? — Искаше да се измъкне оттук, преди да е изгубила самообладание. В момента кипеше от гняв и трябваше да го прикрие.

— Ще те отведа до твоя придружител, който ще те закара обратно в къщата за гости.

— Благодаря.

Новия вид я изведе от сградата на Сигурността и младата жена беше доволна да види, че Съншайн я чака зад волана на джипа. Кат махна на Джинкс, благодари му още веднъж и се качи в автомобила. Жената й се усмихна.

— Оправдахме ли очакванията ти?

— Моля?

— Мерките ни за сигурност?

— Страхотни са.

— Ще те откарам у дома, ако няма някое друго място, което искаш да посетиш. Дежурна съм още няколко часа, но ми казаха да те заведа там, където пожелаеш.

Кат се поколеба.

— Имаш ли номера на Даркнес? Трябва да го питам нещо.

— Разбира се. — Жената бръкна в джоба на блузата си и извади мобилния си телефон. Почука по екрана му няколко пъти и й го подаде.

Кат го взе и се измъкна от джипа.

— Дай ми минутка. — Сърцето й ускори ритъма си, докато слушаше сигнала „свободно“. Това беше глупаво и знаеше, че трябва да си държи устата затворена. Излагаше се на опасност, като говореше с него. Тогава чу дълбокият му глас.

— Даркнес. Какво ти трябва, Съншайн?

— Кат съм.

— Защо телефонът й е у теб? — Не звучеше щастлив.

— Взех го с нейно разрешение. Тя е на три метра от мен и ме наблюдава.

— Какво искаш?

Тя се поколеба.

— Кат? Нещо не е наред ли?

Просто кажи не и затвори. Не можеш да направиш това. Продължавай да държиш проклетата си уста затворена.

— Кат? — Гласът му стана още по-дълбок. — Какво става?

Майната му.

— Има ли начин да отидеш близо до входната порта?

— Почти до нея съм. Току-що ми започна дежурството.

Младата жена затвори очи. Мъчителното усещане в стомаха й се засили. Трябваше да вземе решение, но беше трудно.

— Кат? — Той смекчи тона си по начин, който й напомни за предишната нощ. — Какво става? Добре ли си?

Мамка му! Тя отвори очи и се съсредоточи.

— Сещаш се за онова дето очакваш аз да ти вярвам, но ти на мен не, нали?

— Искаш да обсъждаме това сега? Казах, че ще се видим по-късно. — Гласът му прозвуча раздразнено.

— Доверявам ти се, защото това би могло да има сериозни последици за мен. Разбираш ли?

Мълчанието му се проточи няколко секунди.

— За какво става дума?

— Виждаш ли червенокосия, със слънчев загар, който заглажда бетона? А шофьора на камиона, който работи наблизо? Също така и чернокосата жена, която помага за инсталирането на новото крило на портата от дясната страна, с лице към главната улица? Наблюдавай ги внимателно, става ли?

Даркнес изръмжа.

— Защо?

Кат прехапа устни и взе решение, че ще го направи.

— Ние работим за един и същи тъпанар. Изложена съм на огромен риск. Това е всичко, което мога да кажа.

— А те опасни ли са за НСО?

— Истината е, че не знам защо са тук. Може и да са повече, но тези ги познавам. Сигурно са дошли да видят какви щети са нанесени зад портите. Нямам представа.

— Как разбра, че са тук, щом не знаеш защо са дошли? — Звучеше ядосано.

— Видях ги на мониторите по време на обиколката из сградата на Сигурността. Просто… ги наблюдавай, става ли?

— Ще говорим повече за това по-късно.

— Предполагам.

— Ще бъдеш ли в беда, ако те заподозрат, че си ги посочила?

— В голяма беда. — Стомахът й се разбунтува, щом си представи реакцията на Мейсън.

— Ще се справя с това. Все още ли си в Сигурността?

— Пред сградата съм. Съншайн ще ме върне вкъщи.

— Прибери се и стой там. Ще се видим скоро. — И изключи.

Думите му звучаха като заплаха. Кат изруга наум и се върна в джипа. Подаде телефона на Съншайн и седна на пътническото място.

— Благодаря ти.

— Всичко наред ли е? Изглеждаш малко бледа.

— Добре съм. Просто съм уморена.

— Ще те откарам вкъщи.

— Благодаря.

Кат не беше сигурна дали трябва да съжалява заради онова, което току-що бе направила, или не. Защо Робърт Мейсън бе изпратил други агенти под прикритие? Техният достъп бе ограничен само в зоната, където можеха да се представят за строителни работници.

Дали планираха да се промъкнат тайно, за да търсят Джери Борис? Трябваше да открие каква е връзката на този човек с шефа й. Защо той бе толкова важен, че Мейсън рискуваше с изпращането на група агенти? Това я безпокоеше.

Съншайн спря пред къщичката за гости.

— Добре ли си? Наистина изглеждаш зле.

— Мисля, че е от главоболието, което имам. — И не бе далеч от истината. Шефът й беше адско главоболие. — Благодаря ти, че ме докара до тук.

— Пак заповядай. Ще се видим утре на урока.

Кат се усмихна насила.

— Очаквам го с нетърпение.

Бързо влезе в къщата и се облегна на затворената врата. Не си направи труд да я заключва. Даркнес щеше да дойде и тя предчувстваше, че ще е съвсем скоро. Той искаше отговори, които тя наистина не можеше да му даде. Вече бе казала твърде много.

— По дяволите, трябваше да си държа устата затворена!

Дали наистина държат Джери Борис? Ако е така, би трябвало да е по основателна причина. Защо? Щеше да е много по-лесно да попита направо Даркнес, но това би означавало да постави всичките си карти на масата.

— Какво да правя? — Притихналата къща не й отговори. Оттласна се от вратата и се запъти към спалнята. Преоблече се в удобна, широка тениска, която използваше като нощница. Умът й гъмжеше от въпроси без отговори. Каква дилема. Заповедите на Мейсън излизаха извън рамките на установеното във всяко отношение.

— Това все още е мой дълг — промърмори под нос. — Но дали се брои, когато шефът ти се държи неадекватно?

Кат влезе в кухнята и отвори рязко хладилника. Той бе зареден с газирани напитки, мляко, сок и дори вино.

Почти не пиеше алкохол, но се поблазни да вземе бутилката. Протегна ръка и вместо това си взе сода. Последното нещо, което й трябваше, бе да се напие. Беше непрофесионално да се пие по време на работа, но тя вече бе нарушила правилата, правейки секс с Даркнес.

Входната врата се отвори и затвори с такъв силен трясък, че цялата къща се разтресе. Тя погледна над бар плота към Новия вид, който приближаваше. Беше облечен в униформа, но бе оставил каската си някъде. Единствената гола плът, която се виждаше, беше от шията нагоре. Изражението му бе леденостудено.

— Какво, по дяволите, става?

Тя се сви в отговор на изръмжаните от него думи.

— Не знам.

Той заобиколи бар плота и спря на метър от нея. Погледна към голите й крака, след това рязко вдигна мрачния си поглед. Отново изръмжа.

— Мислиш си, че можеш да ме разсееш, като покажеш повече плът?

— Не. Свалих си сутиена, за да се чувствам удобно.

— За кого работиш? Искам име.

Кат се облегна на плота, с лице към него, и отпи от содата. Тогава го огледа отгоре до долу.

— Ние сме облечени.

— Какво означава това?

— Помниш ли нашите правила? Аз да. Работя за криминалната лаборатория на Бейкърсфийлд.

Новия вид бързо пристъпи напред и младата жена се напрегна и затвори очи. Но той не я докосна. Тя доби кураж и погледна към него. Мъжът стоеше на сантиметри, взирайки се надолу в лицето й. Кат се отпусна. Двамата се гледаха в продължение на една дълга минута.

— Защо ме предупреди за тези хора, щом не искаш да ми кажеш повече?

— Не знам. — Тя съсредоточи поглед в белия надпис на бронежилетката му. — Не съм мислила за това. Рискувах много, все пак. Нима не си спечелих някоя точка повече? — Вдигна поглед и се вгледа в красивите му очи. Той все още беше бесен. — Предполагам, че си ги видял, след като си тук?

— Да.

— Каза ли на някой нещо?

Той поклати глава.

— Само споменах, че се държат подозрително и имам лошо предчувствие. Удвоихме екипите там, за да държат под око работниците. Няма да могат да направят нещо, без да бъдат забелязани. Присъствието на повече офицери трябва да ги разубеди, ако са решили да предприемат някакви действия.

Това я накара да се почувства малко по-добре.

— Благодаря ти, че не си намесил моето име.

Той обгърна лицето й. Усещането за неговата кожа до нейната беше странно, един вид еротично.

— Какво можеш да ми кажеш, Кат?

— Не много.

— Знаеш ли защо са тук?

— Не съм влизала в контакт с никого, откакто пристигнах в Хоумленд. Изненадах се, когато ги видях.

— Възнамеряват ли да ни сторят зло?

— Наистина не знам защо са тук. — Почувства се безсилна. — Мразя тази игра, знаеш ли?

— Ами, спри, тогава. Говори с мен.

— Вече рискувах прекалено много, като ти се обадих. Не трябваше да го правя.

— Тогава, защо го направи?

Тя разумно подбра следващите си думи.

— Мисля, че те не трябва да са тук.

— Смяташ ли, че ти трябва да си тук?

— Не.

Даркнес отстъпи и пусна ръката си, вече не я докосваше.

— Тогава, защо оставаш?

— Длъжна съм.

— Винаги ли изпълняваш заповеди?

— Не съвсем буквално, в този случай. Дойдох да водя обучение. Това е.

— Трябва ли да направиш и нещо друго?

Кат прехапа устни и се вторачи в него.

— Да или не?

Тя не отвърна нищо.

— По дяволите! — Новия видя я хвана нежно за кръста и я отдръпна от плота. — Приключих.

Младата жена ахна, когато той се наведе и рамото му допря бедрата й. Мъжът я вдигна и я понесе през рамо към спалнята. Тя не се бори, нито протестира, докато не я хвърли на леглото.

— Какво правиш?

Даркнес смъкна бронежилетката си, доближи се до рафтовете и я набута върху единия от тях. После се наведе и изхлузи ботушите си.

— Събличай се!

Тя седна, удивена.

— Искаш да правим секс точно сега?

— Правилата — изсъска той. — Без дрехи, никакви лъжи. Свали тениската, преди да я разкъсам!

— Все още не мога да ти кажа това, което искаш да знаеш.

— Събличай се! — озъби й се той.

Кат се изправи на колене и издърпа тениската през главата си. После смъкна бикините и ги хвърли на пода. Даркнес смъкна панталоните, бельото и фланелката си. Дишайки тежко, той застана пред нея гол, все още бесен. Ръкавиците свали последни.

— Лягай и се хвани за таблата на леглото!

— Не! — Тя седна на пети, взирайки се в него. — Не мога да ти кажа това, което искаш да знаеш. Не ме ли чу? Нямам представа защо са ги изпратили. Единственото, което ми идва на ум е, че са искали да видят щетите на място.

— Възможно ли е те да са го направили? Микробусът от тях ли беше изпратен?

— НЕ! — Собственият й гняв отново пламна. — Вече ти казах, че нямам никаква връзка с онези идиоти. Това не беше някакъв заговор, за да спечеля доверието ти. Аз не съм убийца. Нима не ме нарече точно така? Абсолютно не е вярно.

Новия вид пристъпи по-близо.

— Погледни ме!

Тя го изгледа от главата до петите. Даркнес беше полувъзбуден и представляваше прекрасна гледка така гол и дишащ тежко, дори и ако това бе, защото се бореше със своя гняв. Можеше да прочете емоциите му по напрегнатото му тяло и начина, по който устните му се извиха и част от острите му зъби се показаха.

— Да ти изглеждам така, сякаш искам да играя игрички?

— Аз не играя. Позвъних ти, нали? Рискувах задника си, като го направих. Може да се вкарам в огромни неприятности, но въпреки това го сторих.

— Защо?

— Защото съм глупава. Очевидно е. Виж докъде ме доведе всичко това. Готов си да ми се нахвърлиш отново.

— Кажи ми нещо, тогава.

Тя преглътна и си пое дълбоко дъх.

— Напълно е възможно да търсят някого.

— Тя не е тук.

Кат се намръщи.

— Тя?

— Те търсят женската.

Защо си мисли, че търсят жена?

— Не, това е мъж.

Той изглеждаше изненадан.

— Мъж? Вид?

Кат се поколеба.

— Може ли да си остане само между нас?

— Не.

— Значи няма да кажеш на никого за нас, но имаш проблеми да запазиш това в тайна?

— Престани да ме манипулираш, дявол да го вземе. Мъж от Видовете ли търсят?

— Не.

Даркнес я погледна подозрително.

— Голи, помниш ли? — Тя махна с ръка към тялото си. — Обещах никога да не те лъжа, докато сме така. Не търсят Нов вид.

— Член от работната група?

Кат поклати глава.

— Не мисля така.

— Не мислиш?

— Не знам много за този човек, разбираш ли?

— Дай ми име.

Границата беше там — тя можеше мислено да я види, между нейната работа и Даркнес.

— Не мога. Искаш прекалено много.

Той сложи коляното си на леглото и погледна надолу към нея.

— Кажи ми име.

— Не мога. — Разочарованието беше по-силно от страха й. — Аз само предполагам и вече казах прекалено много, Даркнес. Остави ме на мира, става ли?

Ръката му се стрелна напред и я стисна за рамото. После я бутна и я събори по гръб. Тя ахна, но после той я хвана за краката и ги изпъна. Легна върху нея и я притисна под тежестта си. Бяха лице в лице.

— Дай ми име.

— Не мога.

— Знаеш ли го?

Кат кимна.

— Тогава ми го кажи.

— Не мога.

Новия вид изръмжа и острите му зъби се показаха.

— Хайде, давай, ухапи ме! — Нямаше да се бори с него. Мъжът беше твърде силен и тя знаеше, че е безсмислено. — Не мога да направя това, без да изгубя работата си и без да потъна в куп неприятности. По дяволите, вече съм затънала дълбоко, ако този телефонен разговор излезе някога наяве.

Част от гнева му се разсея.

— Защо рискуваш? Само това ми кажи, Кат.

— Не съм съгласна с някои неща, разбра ли? Искам да защитя НСО.

— Ти трябва ли да търсиш този мъж?

Кат знаеше, че този въпрос все някога ще последва.

— Моят план е да изнеса няколко урока. Това е всичко.

— Но ти е било поръчано да направиш повече.

Младата жена кимна едва.

— Не че щях да го направя.

— Човеко? Погледни ме в очите!

Тя впери поглед в тъмните му очи и сви рамене.

— Не знам защо той е тук, но останах с впечатлението, че няма да се мотае наоколо, ако има избор. Това е всичко, което мога да кажа.

— Затворник? — Той впи поглед в очите й. — Затворник. Очите ти се разшириха и ти си пое рязко дъх.

Кат затвори клепачи.

— Това е мое предположение. Нямаше да е така, ако НСО позволяваше да се знае какво се случва и защо държат някого тук. Това е. Не мога да кажа нищо друго.

Даркнес се наведе напред и прокара нос по шията й, ръмжейки тихо.

— Не се затваряй за мен.

— Не ме притискай толкова много, защото ще дойде момент, когато няма да има връщане назад. Днес ти дадох солидни факти, Даркнес. Не е ли достатъчно?

Устните му докоснаха ухото й.

— Не.

Тя се размърда под него и постави разтворени си дланите върху гърдите му. Усещането за стегнатата му топла кожа я накара да се почувства прекрасно. Обичаше тялото му и всички спомени, които нахлуха от последния път, когато беше лежала гола под него.

— Проклет да си, Даркнес!

— Същото се отнася и за теб, моя малка лъжлива котко.

Младата жена се усмихна.

— Ти си такъв задник!

Той намести краката си между нейните, разтвори ги и притисна твърдата, дебела дължина на члена си в бедрото й.

— И какво за него?

— Днес поех риск. Не можеш ли просто да кажеш благодаря за предупреждението? Това беше дори след като ме ядоса в залата за катерене. Сякаш исках да спя с Джинкс. Заслужаваш да те ударя заради това. Просто се случи така, че те харесвам по някаква причина, която ми убягва в момента.

— Погледни ме!

Тя отказа да отвори очи.

— Защо? За да ме засипеш с още въпроси и да отгатнеш отговорите, защото гардът ми е паднал от твоята близост? Не е честно.

— Никога не съм казвал, че ще бъда.

— Никога не съм казвала, че ще съм лесна.

Той се засмя.

— Погледни ме, Кат.

Новия вид вдигна глава от лицето й и тя отвори очи, обзалагайки се, че ще съжалява за това. Целият гняв изчезна от изражението му и той се усмихна.

— Благодаря.

Това я изненада.

— Пак заповядай.

— Колко големи ще бъдат неприятностите, ако някой разбере за това телефонно обаждане?

Въпросът му уби момента.

— Много големи.

— Защо рискува тогава?

— Ти искаше доверие. Дадох ти го. Надявам се, това да важи и в двете посоки.

Той се вгледа дълбоко в очите й.

— Какво можеш да ми кажеш? Всичко ще остане тук.

— И няма да го повториш пред никого?

— Не.

Кат се поколеба. Искаше да се довери на Даркнес толкова много, че гърдите й я боляха от копнеж, но кариерата й бе в опасност.

— Теоретично погледнато, може би тук има някой, на когото моят шеф желае злото. Това е лично негово желание.

— Защо?

— Не знам. Това ме побърква. Откъде познава този човек и защо си прави целия този труд да, хм, поръча на някой да му помогне да избяга?

Изражението на Даркнес стана строго.

— Наредили са ти да помогнеш на някого да избяга?

— Моите планове са да водя обучение. Колко пъти трябва да ти го казвам?

— Мигни два пъти, ако са ти наредили, все пак.

Тя се поколеба, после мигна два пъти.

Новия вид изруга, претърколи се и се просна по гръб до нея. Кат легна на една страна, за да го гледа. Той беше забил поглед в тавана, ръцете му бяха стиснати в юмруци над главата. Това уби настроението. Даркнес вече не се интересуваше от секс.

— Трябва да ми кажеш името.

— Не мога да прекрача тази граница. Бъдещето ми е застрашено, ако го направя. Не разбираш ли? Няма начин да свържеш този човек с моя шеф.

Той обърна глава.

— Това е важно.

— Те не могат да припарят до него, ако той е тук. Не знам със сигурност. Нито моя шеф. Той само подозира.

Даркнес стана от леглото. Кат го наблюдаваше с натежало сърце. Той отново беше ядосан, и тя знаеше, че независимо от отношенията, които имат, те ще приключат в момента, в който той излезеше през вратата. Можеше дори да я изхвърли от Хоумленд. Беше рискувала кариерата си, като му каза за тези агенти. Щеше да я предаде на НСО. Те щяха да разпоредят пълно разследване и това, в крайна сметка, щеше да доведе обратно към Мейсън. Нейният шеф щеше да знае върху кого да хвърли вината.

Новия вид се наведе, за да вземе панталоните си.

— Съжалявам.

Беше точно както подозираше. С това той приключваше отношенията им.

— Аз също.

Даркнес се изправи. В ръцете си държеше пластмасови белезници. Погледна към тях, след това към нея.

— Кажи ми името на мъжа, Кат. Не ме карай да правя това.

Защо не се обличаше?

— Какво да правиш? Смяташ да ме арестуваш ли?

— Още по-лошо.

Той се наведе, хвана я за глезена и рязко я дръпна.

— Какво правиш?

Обърна я, тя опита да се бори, макар и твърде късно. Мъжът беше по-бърз и по-силен, сложи коляното си върху задника й. Тя ахна, когато я притисна към леглото и събра китките на гърба й. В следващата секунда беше с белезници. Младата жена се извърна на хълбок и го изгледа от долу нагоре.

— Даркнес? Арестуваш ли ме?

Той облече панталоните си.

— Нека поне се облека. — Тя опита да се изправи.

Новия вид поклати глава.

— Ще ме отведеш гола? По-добре това да е само заплаха.

Той закопча панталоните си, протегна се и я обърна по гръб. Хвана края на завивката и я уви около нея.

— Позволи ми първо да се облека. Това е напълно откачено, Даркнес.

Мъжът я вдигна и отново я преметна през рамо. Завивката падна върху лицето й и я заслепи.

— Проклет да си! — Беше бясна. — Мислиш, че ще избягам ли? Остави ме на мира. Видях мерките ви за сигурност. Никога не бих могла да изляза извън Хоумленд, освен ако някой не ми отвори портата. Пусни ме и ме остави да се облека.

— Млъквай, Кат! Няма да те отведа в килията.

— Къде отиваме тогава?

— В моята къща.

Това не вещаеше нищо добро, но бе за предпочитане пред ареста.

— Защо?

— Инструментите ми са там.

По гърба й плъзна хлад.

— Какво означава това?

— Ще ми кажеш всичко, по един или друг начин.

Той замълча и стъклената врата се отвори. Босите й крака усетиха бриза, макар тя да не можеше да види нищо.

— Не го прави.

— Ти не ми остави друг избор.

— Върни ме обратно.

— Не.

Силната му ръка стискаше здраво бедрата й, когато мъжът мина през ниската ограда, разделяща дворовете им. Секунди по-късно влезе в дома си и затвори плъзгащата се врата зад себе си.