Лорън Донър
Даркнес (5)

Глава 4

След като си взе душ, Кат обиколи малката къща и прецени, че НСО се отнасят много добре към гостите си, макар че не й бе позволено да излиза навън, без да се обади по телефона за ескорт. На посетителите не бе разрешено да обикалят из Хоумленд без охрана.

Къщичката беше с две спални — прекрасно обзаведена и с комфортна обстановка. Куфарът й бе основно претърсен и донесен в жилището. По пластмасовата му обвивка имаше няколко нови белега, но тя бе благодарна, че е оцелял при експлозията. Всичките й дрехи бяха прибрани в една от спалните, която гледаше към китен вътрешен двор.

На вратата се позвъни и Кат се напрегна, не очакваше никой до сутринта. Отвори, все пак се чувстваше в безопасност — НСО поддържаше многочислена охрана. На прага стоеше непозната жена, носеща покрит поднос.

— Даркнес ме помоли да ти донеса вечеря. Знам, че жилището е заредено с хранителни продукти, но по този начин иска да се извини за лошото си държание спрямо теб.

Кат се изненадана.

— Благодаря.

— Отмести се и аз ще я внеса вътре.

— Между другото, казвам се Кат. — Тя отстъпи встрани и махна с ръка. — Влез.

— Аз съм Съншайн.

Високата жена от Новите видове беше смес с котка и много красива.

— Харесва ми косата ти.

Съншайн се обърна и се усмихна.

— Благодаря. Естествена е.

Това изненада Кат. Кичурите на жената бяха оцветени в най-малко шест различни цвята. Не спомена обаче, че тя й напомня за домашния любимец на съседа или че можеше да отгатне с ДНК-то на коя порода котки са смесени гените й. Никога повече нямаше да погледне Калико по същия начин.

— Разположението на къщата ми е познато. Повечето от тези вили имат един и същ план на оформление. — Съншайн отиде в кухнята и остави подноса на плота. — Добре ли си? Реших, че Даркнес сигурно е направил нещо много лошо, щом ме помоли да ти донеса храна. Той е доста страховит.

— Добре съм. Имаше просто малка суматоха при портата.

Жената повдигна вежди.

— Ние бяхме нападнати и ти взриви лошите! — Тя се усмихна. — Всеки говори за това.

Кат трябваше да признае, че откакто се настани в къщичката, не бе мислила за почти нищо друго. Мъжете бяха умрели. Те бяха планирали да причинят зло, но това не означаваше, че няма да има известни проблеми с които щеше да й се наложи да се справи. Докладът, който трябваше да напише, след като се върнеше в офиса, щеше да бъде истински кошмар. Със сигурност й се искаше да погледне в досиетата им. Запознаването с тяхното минало вероятно би спомогнало за облекчаване на част от терзанието й относно инцидента.

— Чудесно! — Надяваше се сарказмът й да не е толкова явен.

— Имахме късмет. Никой от нашите хора не загина, въпреки че приятелката ми Брийз бе затисната под част от падналия таван. Срути се точно върху нея.

— Тя добре ли е?

— Да. Брийз е силна. Таванът всъщност паднал върху бюрото, но тя успяла да се просне преди това на пода, така че не я е смазал. Просто имаше нужда от баня, след като се прибра вкъщи. Мъжете превзели единственият работещ душ, затова всички жени, които бяха дежурни, дойдоха в общежитието, за да се изкъпят. Брийз беше само ядосана на случилото се.

— Не е трябвало да се ядосва.

— Главната порта е затворена. Тази вечер ще дойдат няколко екипа да работят по нея, но ремонтът ще отнеме най-малко два дена.

— Доста бързо.

— Парите са по-силни от думите. — Съншайн засия. — Нали така се казва? Плащаме доста пари на изпълнителите, за да работят денонощно, когато нещо бързо трябва да се направи.

— Съвършено точно. — Но Кат искаше да смени темата. — Знаеш ли нещо за курса, който трябва да започна да водя от утре?

— Разбира се. Аз се записах.

— Къде ще се проведе? Никой нищо не ми каза.

— В бара. Той е достатъчно голям, за да побере всички, които искат да присъстват.

Това изненада Кат.

— Ще преподавам уроци в бар?

Съншайн отвори един от кухненските шкафове и извади чиния.

— Той не е като онези от вашите филми. В него ние само танцуваме и се сервират предимно кофеинови напитки. Това е нещо невероятно.

— Танците?

— Кофеина.

Кат се засмя.

— И аз съм пристрастена към него.

— Повечето от нас не пият алкохол. Вкусът му е отвратителен, а при нашия метаболизъм е ужасно да се напиеш и да бъдеш пиян. — Тя изви устни и острите й дълги зъби се показаха. — Не разбирам какво ги привлича толкова. Алкохолът те кара да се чувстваш замаян и те прави глупав. Какво му е забавното на това?

— Не съм сигурна. Самата аз почти не пия.

— Добре. Много от нас се записаха за твоя курс. Рядко ни посещават човешки същества, за да ни преподават. Всички се вълнуват, но трябва да те предупредя, че някои от мъжкарите ще бъдат там само защото си жена.

Кат отвори хладилника.

— Искаш ли сода?

— Не, благодаря. Искаш ли да си тръгна?

— Остани. Радвам се на компанията ти. Защо някои от момчетата ще дойдат само задето съм жена?

— Някои от тях си търсят половинки. Джъстис решително ги съветва да не разговарят с протестиращите или с ловците на половинки пред портите.

— Ловци на половинки? Какви са тези?

Съншайн седна до барплота.

— Жени, които идват да търсят нашите мъже, за да се чифтосват с тях. Повечето са… как беше изразът? Един срамежлив лешник в торба, пълна с фъстъци?

Кат се засмя. Тя отвори капака на подноса и се вторачи в най-голямата пържола, която някога бе виждала. Трябва да беше над половин килограм.

— Леле!

— Не обичаш ли месо?

— Това е достатъчно за двама. Не мога да го изям всичкото.

— Супер! Аз съм гладна. — Съншайн скочи от мястото си и извади още една чиния. — Разбира се, ако нямаш нищо против.

— Нямам.

Жената Вид намери сребърни прибори, раздели пържолата на половина и подаде едната от чиниите на младата жена.

— Заповядай.

Кат седна до барплота и отвори содата.

— Благодаря. А сега ми разкажи повече за тези ловци на половинки. Много ми е любопитно.

— Те разголват гърдите си пред нас. Когато обикаляме по стената при портата, те не могат да разпознаят кой от нас е мъж или жена. Писна ми да гледам цици.

Звучеше забавно.

— Обзалагам се.

— Сякаш краткото показване на голи гърди е достатъчно да накара мъжете ни да изпаднат в сексуална ярост. Може би, ако опитат същия номер в Дивата зона, някои от мъжкарите там ще го направят. Тези жени много ще съжаляват, ако успеят да подмамят някой от онези мъже да ги заведе в къщата си.

— Защо?

Съншайн замълча за един дълъг момент.

— Не знам дали ми е позволено да кажа.

Загатнатата тайна възбуди подозрителната природа на Кат. Дали крият нещо?

— Е, предполагам би било добре да се каже, че е наречена Дивата зона по определена причина. Някои от нас не са толкова цивилизовани, колкото другите. Те са били зле малтретирани в Мерикъл, така че хората не са им приятели. И живеят там, никой не може да припарва до мястото, освен половинката. Та… — Поколеба се. — Една половинка живее там целогодишно. Разбира се, нейният съпруг е изключително защитнически настроен, така че тя е в безопасност от всеки, който иска да й направи нещо лошо.

— Тя човек ли е? — Това беше пресметнато предположение.

— Да. Няма да навреди, като споделя с теб.

— Но защо една жена би съжалявала, ако си намери половинка в Дивата зона? Звучи ми доста интересно.

Съншайн си отряза парче месо и погледна към събеседничката си.

— Дива? Не схващаш ли? Те не са толкова учтиви. Вашите жени виждат Джъстис по телевизията и предполагат, че всички имат неговите маниери. Това е напълно погрешно. Мъжкарите от Дивата зона не биха използвали любезни думи при разговора си с жена. Те просто веднага биха я съблазнили. Няма най-напред да се обясняват надълго и нашироко, ако разбираш какво имам предвид. Те обичат секса и може да се поувлекат малко. Ако един от тези мъже получи да от жена, ще действа директно. Знам, че човешките жени са свикнали мъжете да действат с много по-бавни темпове. Видовете обичат да заравят лицата си между бедрата на жената. Много често.

— О! — Кат отхапа от пържолата. Беше вкусно. Замисли се върху това, което току-що научи. — Направо действат, а?

Съншайн се ухили.

— Веднага се хвърлят на горещия секс, но са малко по-груби. Не знам дали човешка жена би могла да се справи. Няма да ги принудят насила или да ги наранят, но ездата ще бъде дива.

Лицето на Даркнес проблесна в съзнанието на Кат. Беше й намекнал, че харесва грубия секс.

— Колко груби?

— Нашите мъже са силни. Никога не съм споделяла секс с някой от вашите, но съм гледала порно клипове в интернет. — Изсъска в знак на презрение. — Не искам да споделям секс с някой от човешките мъже. Бих му счупила челюстта, ако се обърне към мен с думите, които съм чувала да казват на партньорките си, освен това ми се виждат големи егоисти. — Тя изсумтя. — Гледала ли си клиповете с масажи? Играят си с женските, но не ги довеждат до оргазъм, след това бутат пенисите си в тях. Къде е взаимното удоволствие в това? Те получават наслаждението, а жените остават измамени. Разбираш ли намека ми?

Кат се засмя.

— Повечето от тях не знаят какво да правят, когато слязат долу между бедрата на жената? Колко е удовлетворяващо да я оближе около клитора? Това изглежда досадно.

— Тези клипове са доста жалки — отвърна Кат.

Съншайн се взря в нея с любопитство.

— Как са в действителност човешките мъже?

— Не като в тези клипове и не правят секс често. Никога не бих правила секс, ако дори и половината от тези неща наистина се случваха в една спалня. Повдига ми се от тях.

— Имаш ли половинка? Не подуших мъж върху теб, но наскоро си се къпала.

— Не. Не съм омъжена.

— Ти си привлекателна жена. Мислех, че всички вие искате съпрузи. Предполагам, че ти сама си избрала да нямаш такъв.

Кат се размърда на мястото си, думите й напомниха за последния разговор с майка й. Беше повече от лекция. Не беше дала на жената внуци, което явно бе голямо разочарование за нея.

— Аз работя много. Някои мъже се плашат от това, което правя и не са очаровани да знаят, че са на второ място в списъка ми с приоритети.

— Ти разплиташ престъпления. Това е важно. Те трябва да се гордеят.

— Мисля, че най-често се чувстват раздразнени или пренебрегнати, защото обичам това, което правя. Признавам, че последната ми връзка приключи заради случай, по който работех. Пропуснах рождения му ден, а седмица по-късно го оставих сам на сватбата на най-добрият му приятел, заради работа. Той ми постави ултиматум и не хареса отговора ми.

— Какъв беше ултиматумът?

— Той или работата ми.

— О, колко тъжно! — Съншайн отхапа от месото.

Това обобщаваше живота на Кат. На първо място работата, всичко останало на второ.

— Смятам скоро да си взема половинка — обяви Съншайн и я извади от печалните й мисли.

— Наистина ли? Какъв е той?

— Все още не съм го избрала. Ще бъде много трудно. Мъжете, с които споделям секс си имат своите добри страни и недостатъци.

— С колко спиш?

— Аз не им позволявам да спят в леглото ми. Това би означавало ангажимент, а аз не съм готова за това все още. Нашите мъже са склонни да проявяват собственическото си отношение много бързо, ако не установиш някакви граници. Те ги зачитат. Твоят свят е различен от моя. Там, откъдето ти идваш, споделянето на секс с много мъже се счита за много лошо нещо. Но тук? — Съншайн се усмихна. — Видя ли нашите мъже? Аз съм жена със силно полово влечение. Ние не се притесняваме от болести, предавани по полов път или от забременяване. Би било странно да не споделяме често секс с различни мъже, ако не искаме да имаме половинка.

Коя беше тя, че да ги съди.

— Много ми е интересно. Не знам почти нищо за Новите видове.

— Ако позволиш на един мъжкар да прекара нощта в леглото ти, това ще го наведе на мисълта, че може да спи там всяка вечер. Има една поговорка, която може би знаеш. Подай му пръст и той ще налапа цялата ти ръка. Те са агресивни, така че и ти трябва да бъдеш такава. Не забравяй, че докато си тук, все някой от мъжете ни ще иска да бъде с теб. Те гледат на човеците като на по-покорни и по-лесни за доминиране същества.

— Добре. Ще го запомня.

— Ако позволиш на мъжкар да сподели секс с теб в леглото ти, след това трябва да го изриташ оттам. Кажи му веднага да напусне. Не се гушкай с него. Е, освен ако не е примат. Те се нуждаят от това, иначе се чувстват наранени; приматът, примерно, можеш да го отрежеш след петата минута. В противен случай, е напълно способен да те накара да му разрешиш да остане. Могат да бъдат много убедителни.

Убедителни беше доста слабо казано. Тя бе готова да моли Даркнес да прави секс с нея, ако не го бяха извикали навън от стаята за разпити. Бе била в опасна близост да се пречупи на няколко пъти. Толкова бе добър в това да измъчва тялото й, че тя изпита физическа болка от необходимостта да свърши.

— Те гледат съчетаните двойки и също искат да имат някой, който да е зависим от тях по този начин.

Ето го обвинението на Мейсън. Той смяташе, че жените са зависими от мъжете.

— Как да е зависим?

Съншайн дояде последната хапка от пържолата си и се намръщи.

— Вашите жени се радват на постоянното гушкане и на начина, по който мъжете се грижат за тях. Ние намираме това за досадно, но човешките жени мислят, че е много мило мъжкарите да ръмжат срещу онези, които са си позволили да приближат твърде много до тях. Мъжете изглежда наистина копнеят жената да ги обича. — Тя направи пауза. — Ние никога не сме имали това. Те също така се наслаждават на чувството, че са необходими на жените. Има ли тук някаква логика? Да бъдеш най-важният човек за друг, след като сме били само номера, е нещо забележително.

Това съкруши сърцето на Кат.

— Разбирам.

Настроението на Съншайн се разведри.

— Вашите жени изглежда също ценят секса и аз не ги обвинявам. Мъжкарите ни не са като човешките мъже от тези порно клипове. Не, Видовете никога няма да обидят една жена или да я ударят. Мъжете ни имат много силно либидо, но не са егоистични. Те ще направят всичко възможно, за да ти доставят удоволствие, отново и отново.

Не и Даркнес. Той я бе измъчвал ужасно много. Никога преди не се бе възбуждала толкова бързо или изпитвала толкова силна сексуална неудовлетвореност. Думите на Съншайн разбиха на пух и прах теорията на Мейсън. Страхотният секс и един мъж, който да ги обгражда с цялото си внимание, биха били достатъчни причини жените да искат да живеят с Новите видове. Що се отнася до мъжете, то вероятно би било много привлекателно да има с кого да споделят живота си след ада, от който бяха оцелели.

— Трябва да вървя. Тази вечер съм на смяна. Удвоихме патрулите и повишихме нивото на сигурност, за да можем да се справим с човешките работници, които ще дойдат. Ще се видим утре в бара. Очаквам с нетърпение обучението. — Съншайн подаде ръка. — Беше ми много приятно да се запозная с теб и ти благодаря, че сподели храната си с мен.

Кат стисна дланта й.

— Благодаря ти, че ми я донесе и за разговора.

— Благодари на Даркнес. Ти така и не ми отговори на въпроса. Какво ти е сторил?

Младата жена нямаше намерение да дава отговор на този въпрос.

— Стъпих на грешния крак, когато влязох в Хоумленд. Не е нещо, за което си струва да се говори. — Дебела лъжа. Насили се да се усмихне. — Лека нощ. Надявам се да няма повече произшествия.

— И аз. Имахме достатъчно проблеми през последния месец.

Кат я изпрати до вратата и й махна за довиждане. Забеляза джипа, паркиран на улицата, с охрана вътре. Вероятно бяха там, за да я държат под око. Тя затвори и заключи вратата.

Не бе свикнала да бездейства. Работата й я държеше непрекъснато заета, а когато си беше у дома, двете с Миси все намираха да ремонтират нещо по жилището. Точно бяха започнали да преустройват остарялата кухня. Копнееше да се обади на приятелката си, но не биваше да рискува. НСО бе имал достъп до новия й мобилен телефон, когато бе в стаята за разпити, и вероятно следяха всички повиквания, които би направила. Това щеше да ги доведе до истинската й самоличност.

Тръгна да се разхожда из къщата, любувайки се на обстановката. Изми на ръка посудата от вечерята, макар че имаше съдомиялна машина. Да има една такава в дома си беше мечта, но сега нямаше да я ползва само заради няколко чинии и прибори. Приближи към плъзгащата се врата, отключи я и излезе в малкия двор.

Навън беше хладно, загледа се в нощното небе и остана очарована от гледката — толкова много звезди, нещо, което й липсваше в големия град. Точно щеше да се прибере обратно вътре, когато проблясването на слаба светлинка привлече вниманието й към съседния двор. От сенките излезе голяма, тъмна фигура и Даркнес застана пред погледа й.

В ръката си държеше цигара, вдигна я към устата си, дръпна и издуха дима, като не спираше да я наблюдава. Кат се изненада, че той пуши, тъй като не бе виждала никой от Новите видове да го прави. Това й напомни, че не й бяха върнали цигарите и запалката. Все пак имаше няколко кутии скрити в куфара.

Новия вид приближи, прескочи еднометровата стена, разделяща дворовете, и влезе в нейния. Мъжът беше наистина висок и бе облечен само в долнище на пижама от черна коприна. Кат опита да държи погледа си високо горе и да не се възхищава на голите му гърди. Когато той приближи достатъчно, за да се докоснат, тя не каза нищо, само вдигна още повече глава, за да запази контакта с очите му.

Даркнес извърна китка и й предложи цигарата си. Младата жена не се поколеба. Пушенето й беше лош навик. Тя прие цигарата и дръпна дълбоко. Затвори очи и задържа дима в дробовете си, преди да го изпусне бавно. Погледна мъжа в очите и му подаде обратно цигарата.

— Задръж я. От твоите е. — Той бръкна в джоба на долнището си и тя проследи движението му, като си позволи да гледа малко по-дълго в голия му корем. Даркнес беше мъж с много мускули, които изпъкваха под стегнатата му кожа. Той извади нейната кутия с цигари и запалката й и ги задържа в дланта си.

— Чудех се къде съм ги оставила.

Новия вид извади втора цигара, запали я, след това се наведе и остави кутията и запалката на масичката, която стоеше в задния двор.

— Не е здравословно.

Беше го чувала милион пъти.

— Всеки си има порок. Този е моя. Не пуша постоянно, правя го само когато съм под напрежение. Тази седмица бе тежка за мен. Не знаех, че ти пушиш.

Той дръпна от цигарата и издуха дима.

— Не пуша.

Тя повдигна вежди и отново дръпна от своята.

— Но не изглежда така.

— Исках да опитам.

— Е, и?

— Има вкус на лайна и мирише гадно.

Ръката й спря на половината път към устата й.

— Тогава защо го правиш?

— Опитвам се да те разбера.

— Значи пушиш от моите цигари? Нещо да кажеш за това, а?

Той си дръпна още един път, обърна се и пристъпи към саксиите с цветя. Когато се наведе, мускулестия му задник опъна черната коприна на пижамата. Той загаси цигарата в почвата, обърна се и приближи към нея отново.

Кат не се опита да го спре, когато дръпна цигарата от пръстите й и й се усмихна.

— Намери си друг порок. — Пресегна се встрани и взе кутията и запалката й. — Тук, в Хоумленд не се продават цигари.

— Добре че си донесох повече.

Той се ухили.

— Така ли?

Кутиите бяха в куфара й, когато си разопакова багажа. Беше си помислила, че може да са й необходими няколко опаковки, за да й помогнат да мине през изпитанието, което й предстоеше в Хоумленд.

— Да.

Мекото му хихикане прозвуча много приятно.

— Сигурна ли си?

— Какво означава това?

— Лека нощ, Кат. Спи спокойно. Аз съм в съседната къща, ако имаш нужда от нещо. — Показа й цигарената кутия в дланта си, преди да се върне обратно в собствения си вътрешен двор. Тя го видя как по пътя изгаси цигарата й и се прибра в къщата си през плъзгащата се врата. Остана като прикована в продължение на няколко секунди, после хукна вътре и директно се отправи към главната спалня. Беше оставила куфара си на пода до леглото. Вдигна го и го сложи на матрака. Отвори капака и изруга. Четирите пакета, които си бе донесла, вече не бяха в джоба на куфара. Ципът му бе отворен и вътре нямаше нищо. Сигурно Новия вид се бе промъкнал вътре и ги бе взел. Погледна към прозореца и откри, че е широко отворен. Но тя не го бе отваряла. Стисна зъби и се запита каква игра играеше високият мъж.

— Мътните да го вземат!

Дали той очакваше да отиде да блъска по вратата му, за да й върне цигарите? Или може би да проникне в дома му и да си ги открадне обратно? Изведнъж се усмихна. Изкушаваше се да направи точно това. После усмивката й помръкна. А може би нарочно я изкушаваше да направи нещо, заради което да я изхвърлят от Хоумленд. Не биваше да рискува.

Седна и въздъхна дълбоко. Нямаше да й е за първи път да не може да си запали цигара. Обикновено се запасяваше с дъвки за подобни случаи. Но сега нямаше и се зачуди дали в Хоумленд има магазин, отворен през нощта. Съмняваше се.

— По дяволите!

* * *

Даркнес наблюдаваше монитора и се усмихна на разочарованото изражение на Кат. Опъна се назад и се облегна на меките възглавници, като намести лаптопа по-високо върху бедрата си. Питаше се дали тя ще се изправи срещу него, заради кражбата. Не бе открила скритите камери в дома си, дори не бе търсила такива. Наблюдаваше я откакто бе пристигнала, с изключение на времето й под душа. Бе използвал това време, за да се промъкне в малката къщичка и да се добере до куфара й. Искаше тя да знае, че е бил там.

Кат стана и отиде до прозореца, затвори го и го заключи, преди да дръпне завесите. Проследи я през цялата къща, като кликваше върху бутона за съответната камера. Тя провери ключалките на всички прозорци и дръпна пердетата. Част от него изпита лека вина. Младата жена трябваше да се чувства в безопасност тук, в Хоумленд, но това бе стратегически ход, с който искаше да й покаже, че може да стигне до нея по всяко време.

Кат влезе в спалнята и затвори вратата. Заключи я и се отправи към банята. Имаше камера и там, но той не я активира. Жената заслужаваше малко уединение. На тоалетката видя мобилния й телефон, който се зареждаше. Ако го бе взела със себе си, тогава щеше да включи камерата, за да разбере какво е намислила. След броени минути тя излезе от банята и изблъска куфара от леглото.

Даркнес се ухили на нейната проява на темперамент. Беше раздразнена от загубата на цигарите и този факт я изкарваше от равновесие. Именно от това се нуждаеше той. Така жената щеше да допусне грешка. Мобилният телефон до него иззвъня и той посегна към апарата, когато видя, че го търсят от Сигурността.

— Даркнес.

— Помислих си, че ще искаш да знаеш, когато сме готови да наблюдаваме мястото за жената-подарък.

— Благодаря, че ме информира, Фюри.

Другият мъж изсумтя в слушалката.

— Ти научи местоположението й от Борис. Реших, че ще искаш актуална информация.

— Оценявам това.

— Искаш ли да бъдеш този, който ще направи първия контакт, ако я открием жива?

— Не. Нямам желание да напускам територията на НСО и да рискувам във външния свят.

— Мислех да ти предложа да дойдеш вместо Джейдид. Той лети тази вечер.

— Защо? Той обича да е в Резервата.

— Има благотворително мероприятие за спасяване на животните, на което планира да присъства.

— Аха! — Това обясняваше всичко. Джейдид бе направил благотворителното събиране на средства за спасяване на животните в свое начинание. — Кажи му, че може да направи първия контакт.

— Блокирал си картината от камерите в дома на гостенката ни.

Беше се надявал, че от Сигурността няма да споделят тази информация, но не бе изненадан.

— Позволявам им да имат достъп до камерите, когато нямам възможност да наблюдавам жената.

— Защо въобще ги блокира?

Не му харесваше идеята някой друг да гледа Кат или да узнае, че се бе прокраднал в къщата, за да вземе скъпоценните й цигари. Освен това, не искаше да стават свидетели на контакта му с нея.

— Аз отговарям за това разследване.

— Джъстис сподели с мен всичко, което му е казал Сноу. Това проблем ли е? Възможно ли е да си привлечен от тази женска?

Това разгневи Даркнес.

— Аз не мисля единствено с долната си глава. Да не би да искаш от мен да предам това разследване на някой друг?

— Не. Възможно ли е да си привлечен от нея?

Стисна зъби, не искаше да лъже, но признавайки истината, можеше да постави под въпрос своята преценка.

— Разбирам.

— Не съм казал нищо.

— Твоето мълчание говори достатъчно. Знам, че сигурно се чувстваш самотен, тъй като държиш всички на разстояние от себе си. Това ще бъде ли проблем или можеш да бъдеш безпристрастен, ако възникне такава необходимост?

— Моята работа е да разбера какво прави тук, в Хоумленд, и да науча за нейната мисия. И точно това смятам да направя.

Фюри въздъхна.

— Очевидно. — Той направи пауза. — Моля те, ще ми кажеш ли, ако не си добре?

— Добре съм.

Фюри отново се поколеба.

— Нали ще ми кажеш, ако има нещо, което мога да направя за теб, при положение че нещата се объркат?

— Какво означава това?

— Тя може да е тук, за да причини вреди. И това да се превърне в конфликт за теб, ако наистина си силно привлечен от нея. Както казах, за теб винаги съм тук, и ти предлагам моята помощ, ако се окажеш в беда. Именно така прави семейството.

— Аз нямам семейство.

— Дявол да го вземе! — изръмжа Фюри. — И всичко това, след като ми помогна и ми спаси живота! Защо отричаш връзката ни? Трябва ли да умирам отново, за да те накарам да признаеш какво сме един за друг?

— Трябва да тръгвам. Има ли още нещо, което желаеш?

— Бих ти казал да си пазиш гърба, но ти винаги го правиш. Само ме уведоми, когато имаш нужда от нещо, каквото и да е то. Винаги ще имаш моята подкрепа.

— Благодаря ти. — Даркнес затвори и остави мобилния на ръба на леглото.

Усети вина, но бързо я заглуши. Фюри беше добър мъж, но той не искаше по-близки отношения с него, въпреки еднаквата ДНК в човешката кръв, която имаха. Беше си научил урока и не бе склонен да рискува да загуби някой, за когото го бе грижа.

Даркнес се облегна назад и отпусна напрегнатите си мускули, като продължи да наблюдава Кат, която в момента си бе взела пижамата и се отправяше към банята. Стори му се забавно, че тя отива там, за да се преоблече. Удоволствието му се стопи, когато помисли, че жената може би е наясно със скритите камери. Няколко минути по-късно тя излезе от банята, отметна завивките и се качи в леглото.

Изглеждаше толкова дребна и сякаш се изгуби в големия матрак, когато се обърна настрани и легна в ембрионална поза. Беше странно, че остави лампите да светят. Той погледна към часовника. Беше много по-рано, отколкото си мислеше, че тя ще си легне.

Изчака, докато се убеди, че е заспала, прехвърли картината от камерите обратно към Сигурността и стана. Беше твърде изкушаващо да проникне отново в къщата и да сподели леглото й. Изобилието от енергия го подтикна да се преоблече и да излезе във вътрешния двор. Не можа да устои и се загледа в съседния дом.

— По дяволите!

Нямаше никакви съмнения, защо се чувства превъзбуден. С мъка откъсна погледа си от прозореца на спалнята й, прескочи оградата и се затича. Трябваше да изгори цялото сексуално напрежение, което се бе натрупало в тялото му, иначе накрая щеше да довърши това, което бе започнал в стаята за разпити.