Лорън Донър
Даркнес (26)

Глава 25

— Какво искате да кажете с това, че Миси си е отишла? — Кат проницателно се взираше в доктор Тед Трейдмонд. Той беше груб, отвратително директен и му липсваха добри обноски.

— Даркнес я отведе преди няколко часа.

— Къде я завел?

— Първо вие ще трябва да отговорите на въпросите ми, преди аз да отговоря на вашите. — И той отново се опита да натика светлината в очите й.

Кат хвана ръката му и измъкна малкото фенерче от нея.

— Къде я е завел?

— Не знам. Не ми каза. Той е един грубиян. Напомних му, че не съм я изписал официално, а той ми отвърна, че ще ме завърже за едно от леглата, ако не се махна от пътя му. Дори не изчака да докарат инвалидна количка. Изръмжа нещо от сорта, че краката й не били супени и можела да ходи чудесно и сама. Сега се дръжте прилично, преди да съм се обадил на медицинската сестра да дойде и да ви държи здраво.

— Не бих го направила, ако бях на ваше място — предупреди го тя. — Чувствам се добре.

— Имате закрита травма на главата. Искам да отговорите на няколко въпроса. Освен това трябва да проверя разширението на зениците ви. Може да имате мозъчно увреждане.

— Започвам да разбирам защо Даркнес ви е ръмжал през цялото време. Добре съм.

— Вие сте сприхава. Това е индикация, че може да имате неврологични проблеми.

— Единственият ми проблем е, че ме дразните. И вие мислите, че Даркнес е груб? Искам да знам къде е най-добрата ми приятелка.

— Нямам представа. Най-вероятно я е закарал до предните порти.

— Мамка му! — Тя отметна одеялото и посегна към преградата на леглото, за да я свали. — Отдръпнете се!

— Никъде няма да ходите!

— Трябва да намеря Миси. Тя ще се побърка. — Комплектът ми за спешни случаи е в багажника. Имам достатъчно дрехи и за двете ни. Ще трябва да си вземем стая в някой хотел и да решим какво ще правим по-нататък.

Кат бутна страничната преграда надолу и се плъзна от леглото. Лекарят се опита да я спре, но тя го блъсна назад. Сега се чувстваше много по-добре. Световъртежът беше изчезнал.

— Връщайте се в леглото, млада госпожице!

— Имам нужда от нещо, което да облека. Нямам намерение да изляза през портите по гол задник. — Ще успея да уговоря таксиметровият шофьор да ни закара до дома. Мога да му платя, след като се добера до багажника на колата ми. Сигурна съм, че ще го направи, ако му обещая петдесет долара бакшиш.

— Връщайте се в леглото, или веднага се обаждам на медицинската сестра.

— Действайте. Може би той или тя ще ми намерят някоя лекарска униформа или нещо друго, което да облека.

Доктор Трейдмонд измърмори някакво проклятие и се обърна към вратата. Кат успя да се добере до банята и се загледа в отражението си. Беше все още необичайно бледа, но шепата вода, която плисна на лицето си, й подейства добре. Намери четка за зъби в шкафчето, разпечата опаковката й, изми зъбите си и с пръсти среса косата си. Гласове в другата стая я увериха, че лекарят бе изпълнил заплахата си. Излезе от санитарното помещение, готова за словесна битка.

Даркнес и доктор Трейдмонд стояха изправени един срещу друг. Фийлд, Новия вид, с кого бе говорила по-рано, се колебаеше в близост до вратата. Кат спря, попивайки с очи сцената.

— Няма да заплашвате, Кат — изръмжа Даркнес.

— Все още не съм я изписал — изстреля в отговор Трейдмонд. — Фийлд? Накарай го да напусне тази стая.

Очите на Фийлд се разшириха и той заотстъпва към коридора.

— Няма начин.

— Хей! — прекъсна ги Кат. — Даркнес, къде е Миси? Не си я оставил извън предните порти, нали?

Той се обърна към нея.

— Не. Тя е в безопасност.

Кат се облегна на вратата.

— Благодаря ти. Представях си я как стои там с онези протестиращи.

Той се намръщи.

— Ти вярваш ли, че ще я изложа на опасност?

— Доктор Трейдмонд ме накара да мисля, че може би си го направил. Ти ме остави и аз съм заспала, когато се събудих, той беше при мен и искаше да си играем на въпроси и отговори. Нямах настроение за това и тогава поисках да видя Миси. Той каза, че ти си я отвел. А ти не беше съвсем възхитен от това, което направих, за да я предпазя от Мейсън. — Изведнъж в мислите й възникна съмнение. — Тя не е заключена или нещо такова, нали?

Даркнес изръмжа.

— Не. Тя е с домашните си любимци. Няколко женски Видове се грижат за нея.

Кат въздъхна с облекчение.

— Искам да ме заведеш при нея. — Погледна към Фийлд. — Можеш ли да ми намериш нещо, което да облека? Лекарска униформа или каквото и да е. Нещо, което не е отворено на гърба.

Новия вид кимна и хукна по коридора. Доктор Трейдмонд разпери ръце, врътна се и излезе след него.

— Никой не ме слуша. Аз просто съм проклетият лекар, който остана цялата нощ и по-голямата част от деня, за да се грижи за своя пациент.

— Благодаря ви — извика Кат след него. Тя понижи глас и вдигна поглед към Даркнес. — Той е доста нахален.

— Но е добър в това, което прави.

— Очевидно. Все още съм жива, а ти ми каза, че съм била много зле. Просто не ми хареса ярката светлина, която той се опитваше да набута в очите ми и неговото отношение. Какви документи се налага да подпиша, за да ме пуснат? Трябва да взема Миси и да се доберем до вкъщи. Е, поне до това, което е останало от нашата къща. Там е колата ми. Тя трябва да е оцеляла. Ще взема куфара от багажника и ще се регистрираме в някой хотел.

Даркнес трепна, но не каза нищо. Кат внимателно го заобиколи, отиде до вратата и надникна в коридора. Фийлд носеше малка купчинка сгънати дрехи. Спря се пред нея.

— Надявам се, че тези ще свършат работа. Отидох в стаята за отдих на лекарите, където Триша и Али държат резервните си униформи. Те всички са един и същи размер. Само панталоните може да са ти малко по-къси, защото ти си по-висока от тях.

— Благодаря ти. — Кат взе дрехите и се обърна, затваряйки вратата.

Даркнес продължаваше да стои близо до банята. Младата жена остави купчинката на леглото и посегна зад гърба си, за да развърже връзките на нощницата.

— Може ли малко помощ?

Той отстрани пръстите й, за да й помогне.

— Това ли е твоят план? Да се регистрирате в хотел?

— Да. Имам спестени пари. Утре ще тръгнем да търсим нещо под наем. Депозитът за домашни любимци ще бъде голям, но не мога да направя нищо срещу това. Миси ще се нуждае и от компютър. Побеснява, ако не може да пише в продължение на няколко дни. Знам, че има онлайн резервно копие на работата си. Една грижа по-малко. Тя може да пише навсякъде, стига да има интернет и електричество. Имам дебитна и кредитна карти, скрити в подплатата на куфара. Ще се оправим. Само се надявам застраховката ми да покрива това, което стана с къщата. Все пак се съмнявам, тъй като до голяма степен аз я взривих, но полицейските доклади ще помогнат — било е извършено по принуда.

Кат изхлузи нощницата и облече тениската. Панталоните бяха доста тесни, за да ги обуе над превръзките, но тя успя да се справи. Тогава погледна надолу.

— Предполагам, че не можеш да ми намериш сутиен с моя номер? Чувствам се някак странно без него. Би било добре и едни обувки, също. — Тя се обърна, за да погледне Даркнес.

— Полицаите не са казали истината.

Кат наклони глава.

— Какво?

— Никой не иска истината за Мейсън или нещо от случилото се да излезе в медиите. Те ще изкривят нещата и ще ги обърнат срещу ФБР, като цяло, и в частност срещу НСО.

— Така ще си помислят, че съм взривила къщата, за да измамя застрахователната компания. Ще има разследване на причините за експлозията.

— Всичко е уредено. Ще се счита като нещастен случай.

— НСО ще го покрие? — Тя беше смаяна. — Могат да направят това?

— Можеш да споделиш с нашия правен отдел вашите проблеми и те ще ви помогнат да се справите с тях във вашия свят, както и с въпросите за застраховката на къщата. Не се тревожи за това точно сега.

Кат го зяпна.

— Разбираш ли, че ще ме арестуват, ако подам лъжлив иск? Ако докажат, че аз съм пуснала газта и съм подпалила завесите? Престъпление е да унищожиш собствената си къща, а след това да вземеш парите от застраховката и да покриеш онова, което все още дължиш по ипотеката. Не искам да отида в затвора. Пресата може да ме целуне по задника. Ще им кажа истината.

Даркнес въздъхна тежко, наведе се и я грабна на ръце.

— Говориш прекалено много.

— Пусни ме.

Но той не й обърна внимание, занесе я до вратата и я притисна към гърдите си с една ръка, за да натисне бравата. Отвори с крак широко вратата, за да може да мине и закрачи по коридора.

Кат обви ръце около врата му.

— Мога да ходя и сама. При Миси ли ме водиш?

— После. Първо трябва да поговорим.

Тя го погледна и видя, че изражението му е съвсем сериозно. Той беше ядосан и непоколебим в своето решение.

— Чудесно. Само недей пак да ми се караш, че съм рискувала живота си, заради най-добрата ми приятелка.

— Аз не се карам.

— Не. Само ръмжиш и се зъбиш.

Устата му се стегна в бяла линия, но той не каза нищо.

Фоайето беше празно. Изходните врати се отвориха автоматично и Новия вид я понесе навън. Кат погледна към небето, осъзнавайки, че денят почти бе минал. Слънцето все още бе високо, но нямаше да е за дълго. Даркнес спря до един джип и я настани в седалката на пътника.

— Благодаря.

Той заобиколи превозното средство и се качи на шофьорското място.

— Престани.

— Съжалявам. Но така казват хората, когато други направят нещо хубаво за тях. Нарича се вежливост. Трябва да опиташ някой път. Къде отиваме, щом няма да е при Миси?

— Ще видиш.

— Добре. — Тя си сложи колана. — Значи ще играем на „отговори ми с една дума“.

Новия вид запали двигателя и потегли с пълна газ. Кат се вкопчи в седалката с две ръце, чудейки се какво е намислил. В един момент осъзна, че не пътуват към предните порти.

— Къде ме водиш?

— Не искам никой да ни подслушва. Имаме да обсъждаме някои неща.

— Чудесно. Но това все още не отговаря на въпроса ми.

— Водя те в моята къща.

Подминаха мъжкото общежитие. Намръщена, Кат обърна глава.

— Твоят дом е там.

— Преместих се.

— Къде?

— Някъде, където никой няма да чуе, ако се крещи.

— Идеално.

Това не звучеше никак добре. Знаеше, че той е бесен за това, че бе рискувала живота си, и че му се бе наложило да мине през множество проблеми, за да я спаси. Беше му благодарна за всичко, което направи за нея. Най-вероятно гневното му избухване се дължеше на неговия нрав.

Изведнъж двулентовият път свърши пред едни порти, с малка кабина за охраната, отляво. Даркнес намали и един Нов вид излезе от кабината. Офицерът протегна ръка към нещо вътре и им махна да продължат напред. Портите се отвориха бавно, за да им позволят да влязат в зона на Хоумленд, която младата жена не бе виждала преди.

— Какво е това?

— Жилищната зона на Видовете. Подобна е на жилищната площ за човешки гости, но къщите са по-големи.

— Не знаех, че са разделени.

— Сега вече знаеш.

Тя заби нокти в седалката. Даркнес наистина я дразнеше. Той подкара по една улица с много хубави домове. Зави надясно, след това наляво и спря на алеята пред красива, кафява едноетажна къща. Изгаси двигателя и задейства ръчната спирачка.

— Не мърдай!

— Добре.

Той излезе от джипа и тръгна по плочника към входната врата. Кат нямаше представа защо я остави да чака, освен ако не трябваше първо да посети някой. Той се върна след минута и приближи към нея. Просто се наведе, разкопча колана и я вдигна от седалката. Младата жена го прегърна през раменете, когато я понесе по пътеката.

Входната врата стоеше широко отворена и той влезе в къщата, след което затръшна вратата с крак. Тогава спря и Кат се огледа. Вътрешността представляваше просторна открита площ, по средата с хол, трапезария и бар, който ги отделяше от кухнята.

— Хубаво място.

— Благодаря. — Той прекоси огромното помещение и се отправи по един коридор.

— Къде отиваме?

— В моята стая.

Минаха покрай една отворена врата вдясно. Вероятно стая за гости. Помещението срещу нея приличаше на баня, от бързия поглед, който тя успя да хвърли. Даркнес спря в края на коридора и се извъртя така, че Кат да не се удари във вратата, докато я внасяше в голямата спалня на дома.

— Жилището е много по-голямо от апартамента ти.

— То е с две спални и с две бани. Не е толкова голямо, колкото някои от къщите в тази зона, но е това, което аз избрах. — Приближи до леглото, наведе се и я остави да седне на ръба му. Когато се изправи, отстъпи назад.

Кат се настани удобно и пое дълбоко дъх.

— Добре. Доведе ме тук. Давай, започвай. Хайде, крещи ми. Кажи ми какво направих, за да те вбеся. Готова съм.

— Не трябва да рискуваш живота си заради някой друг. Беше много близо до смъртта. Това е недопустимо.

Тя се изненада от разумния му тон.

— Вече водихме този спор. Миси е най-добрата ми приятелка, а Мейсън не ми даде много голям избор. Къде е тя?

— Настаних я в апартамент в женското общежитие, заедно с нейните домашни любимци. Тя е добре. Една моя приятелка ще се погрижи тя да се чувства удобно. Жените ще се грижат за нея и ще й набавят всичко, от което тя се нуждае, за да създаде новия си живот тук.

Това не беше отговорът, който бе очаквала.

— И НСО няма нищо против това?

— Казах, че ще ти осигуря работа в НСО. Направих проучване, вече няма нужда да работиш за ФБР. Подай си предизвестието. Двете с Миси вървите в пакет. Ти обичаш Миси и се грижиш за нея. Това означава, че ние също ще се грижим за нея.

Те не бяха вече бездомни. Щеше да бъде прекрасно да споделят с Миси един апартамент, така както бяха направили веднага след гимназията. Миси вероятно щеше да ползва хола като офис. Така нямаше да пречи на Кат докато спеше. Това също така означаваше, че може да каже „сбогом“ на разследването по отношение на Мейсън и целия натиск, който идваше с него по време на работа. Полицията не можеше да я докосне, ако я обвиняха в палеж. Всичко това беше прекалено хубаво, за да е истина.

Даркнес го бе направил възможно.

— Не знам как да изразя цялата си благодарност.

— Спри да го повтаряш — изръмжа той, в очите му проблесна гняв.

Това вече я вбеси.

— Чудесно. Да ти го начукам. Така по-добре ли е?

— Само ако е предложение.

Тази забележка я шокира и тя зяпна изненадана към него. Даркнес пристъпи напред и приклекна до леглото, притисна краката й между своите. Зашеметена, младата жена се вгледа в очите му. Той имаше онзи гладен поглед, който тя си спомняше много добре.

Кат опря длани в гърдите му.

— Ъъъ. Няма да го допусна отново. Нали се разделихме окончателно, не помниш ли?

— Нещата се променят.

— Но ти не. Ние с теб не искаме едно и също нещо. Ти даде ясно да се разбере, че между нас никога не може да има нещо друго, освен секс. Но аз искам повече.

Той сложи ръце на леглото, отстрани до бедрата й и се наведе.

— Сега ще те целуна, Кат.

— Ти никога не се целуваш.

— Ще направя изключение за теб.

Тя се втренчи в устните му. Те се разделиха и той прокара език по тях, преди да приближи още малко към нея. Кат се отпусна назад, чудейки се дали това не е отмъщение, задето го бе разгневила. Беше минал през много неприятности заради нея. Първо, за да спаси живота й, след това да й намери работа и дом при НСО.

— Не го прави.

— Защо не? — Той говореше тихо, дрезгавият му глас звучеше много секси.

— Защото е жестоко.

— Не разбирам.

— Да, естествено. Беше достатъчно трудно да си тръгна веднъж.

Той вдигна ръка и посегна зад себе си, вадейки нещо от задния си джоб. Чу се дрънчене на метал и той разклати белезници пред лицето й. Тя погледна към тях, след това се взря в очите му.

— Не.

Новия вид повдигна вежди.

— Няма да ти разреша да ме вържеш към таблата на леглото и да играем този танц отново.

Той ги хвърли към другия край на стаята.

— Ще ти позволя да ме докосваш навсякъде, където желаеш. Хвърлям ги, защото повече не ми трябват. Няма да те закопчавам с тях вече.

— Ти си такъв негодник. Какво съм сторила, за да заслужа това?

— Влезе ми под кожата. — Даркнес се изправи, движението я принуди да падне по гръб, с ръце все още на гърдите му, между телата им имаше само няколко сантиметра разстояние. Той пропълзя на леглото върху нея и я затвори като в капан под себе си. — Ти почти беше умряла. Когато повдигнах частта от покрива, паднала върху теб, не долових дишането ти в началото. И тогава си помислих, че съм те загубил завинаги.

— Значи така, реши да си отмъстиш по този начин? Дай ми това, което искам, после скърби.

Новия вид имаше наглостта да се усмихне.

— Загубих контрол последния път, когато ме докосна.

— Какво те кара да мислиш, че няма да се случи отново? Толкова си самодоволен?!

— Бях прекалено съсредоточен върху това колко добре се чувствах под ръцете ти, за да си спомня, че трябва да използваме презерватив. Можех случайно да те забременя.

— Да, беше петдневно чакане, което никога няма да забравя.

— Този път ще е различно.

— Не. Приключих със случайния секс.

— Няма нищо случайно между нас.

— Напълно съм съгласна.

Той вдигна единия си крак и леко побутна нейните. Тя ги стисна, клатейки глава.

— Не.

— Отвори ги за мен.

— Даркнес, не ме прелъстявай само за да докажеш, че си задник.

— Не съм.

— Да бе, да. Ще правим секс и после какво? Ти ще ми кажеш да напусна отново? Това предложение за работа и живеенето в апартамент тук са просто глупости?

— Ти няма да живееш в женското общежитие.

— Нали каза, че Миси е там?

— Да, тя е там. Това е новият й дом.

— Значи тя може да остане в Хоумленд, а аз не?

— Ти ще останеш тук с мен.

Сигурно бе чула погрешно.

— Това е нашата къща — каза той, като отново побутна краката й. — Нашата спалня. Нашето легло. — Новия вид се претърколи внезапно и я взе със себе си. — И няма да има повече тъга.

Кат се оказа просната върху него. Тя разтвори крака и възседна скута му, отблъсна се с длани от гърдите му, докато седна отгоре му.

— Що за игра играеш?

— Не играя. Ти си важна за мен. Не искам да те загубя.

Той изглеждаше искрен и това я ядоса.

— Шегуваш ли се?

Даркнес изръмжа, и той беше ядосан като нея.

— Изглеждам ли така все едно се шегувам? Взех къща за нас. Не трябва да живеем в мъжкото общежитие, където другите мъже могат да чуят всичко през стените.

— Ти не създаваш връзки. Не позволяваш на никого да се доближи твърде много до теб. Какво се промени? Че почти умрях? Това ли е, което казваш?

— Да.

— А какво ще кажеш за утре или за следващата седмица, когато преодолееш факта, че бях на косъм от смъртта? Ще се затвориш отново и ще издигнеш стени около себе си? Не, благодаря.

Той седна и я притисна върху слабините си. Ръцете му се увиха около кръста й и я притеглиха към гърдите му в здрава прегръдка.

— Опитвах се да се съпротивлявам на емоциите, които пораждаш у мен. Тъгувах, когато напусна Хоумленд.

— Кой път?

— И двата.

— Но ти ме пусна да си отида и двата пъти.

— Какво искаш от мен, Кат? Взех къща за нас и обещавам повече да не те оковавам по време на секс. Предлагам ти да споделя живота си с теб.

— Искаш ли списък?

— Да.

— Ти никога не си в къщи. Живях с теб преди.

— Ще работя по-малко и ще прекарвам повече време с теб.

Кат искаше да му вярва.

— Ти не обичаш да говориш. А аз — да.

— Нали говоря с теб сега?

— Само защото искаш да правим секс. Това е добра мотивация за всеки мъж да се превърне в кречетало, ако си мисли, че по този начин ще успее да свали бикините на жената.

— Искаш доказателства, че ще направя всичко възможно да бъдем един вид приятели?

Тя не можеше да повярва, че той използва тази дума.

— Приятели?

— Приятели — изръмжа той. — Това е, което искаш.

— Но не е това, което ти искаш.

— Аз искам теб.

— За секс.

— Помогни ми, Кат — каза с мек тон. — Опитвам се.

Очите й се напълниха със сълзи и тя преглътна задавено.

— Не искам да разбиеш сърцето ми.

— Няма да те нараня.

— Ти може да не искаш, но знам, че така ще стане.

Даркнес беше огорчен. Бе очаквал Кат да му позволи да я целуне и да се съгласи да се премести при него. Вместо това, тя седеше в скута му и той се почувства така, сякаш я държеше в капан. Тя можеше да се отдалечи от него, ако й го позволеше. Но той нямаше намерение.

Кат искаше той да разговаря с нея. Не беше така лесно да изрази чувствата си. Да я загуби не беше решение.

— Имам чувства към теб.

Младата жена се размърда в скута му.

— И аз чувствам нещо. Възбуден си.

— Ти си в прегръдките ми.

— Нуждая се от нещо повече от секс.

— Имах кошмар, когато спеше до мен.

— Обзалагам се.

— Може ли да спреш да говориш — изръмжа й.

— Разбира се.

— Ти беше върху мен, докосваше ме, и това се превърна в кошмар.

— Става все по-добре и по-добре. Съжалявам, че това те травматизира.

Новия вид се претърколи и отново я притисна под себе си. Този път Кат не успя да затвори и стисне бедрата си, и той се намести между тях. Внимаваше да не отпусне тежестта си върху нея, тъй като знаеше, че раните й не са излекувани все още напълно. Не искаше да й причини болка по никакъв начин.

— Кошмарът е за онази жена, която ме предаде. Вярвах на Галина. Тя се опита да забие нож в сърцето ми, след като научих, че тя е била причината моите братя да са мъртви. В съня ми ти се превърна в нея и тя наистина ме уби. Свалих гарда по отношение на теб и в съня си умрях заради това.

Изражението на Кат показваше тъга.

— Това е жестоко.

— Именно това ме накара да те държа на разстояние. Мислех, че мога да пренебрегна емоциите, които събуждаш в мен, и те ще изчезнат, ако не си част от живота ми. Но не стана така. Ти каза, че това ще се случи и беше права. Разстоянието между нас не ме кара да те искам по-малко. Напротив, нещастен съм, когато те няма.

Ръцете й го погалиха през ризата му.

— Знам как се чувстваш.

— Ти беше почти умряла и всичко, за което можех да мисля бе, колко много съжалявам, че те накарах да си отидеш. Че няма да имам шанс да те имам в живота си отново. — Той преглътна буцата, заседнала в гърлото му. — Как му викаш на това? Истински шамар на съдбата.

Устните й се извиха в усмивка.

— Така е, нали?

— Да. Видях бъдеще, което не искам. Теб те нямаше в него. Няма да е лесно да се променя, но искам да опитам. Единственото, което трябва да направя, е да си представя как ще си лягам да спя без да си до мен и да зная, че ти няма да си първото нещо, което ще виждам, когато се събудя. Това е една мрачна перспектива. Искам те в живота си. Ти ще го направиш по-хубав.

Кат прекара ръце по раменете му и го прегърна.

— Целуни ме.

— Ще живееш ли тук с мен, Кат?

— Съгласна съм на всичко, ако и ти си съгласен. Може да те накарам да се разтрепериш от възбуда, но аз наистина искам тази целувка. Ти имаш най-хубавата уста. Казвала ли съм ти го някога?

— Преди доста време. Може и да не се справя с това.

— Готова съм да рискувам. — Тя се усмихна. — Готова съм да рискувам всичко, когато става въпрос за теб.

— Аз също.

Даркнес сведе лице, като фокусира цялото си внимание върху устата й. Можеше да си спомни някои от основните положения. Бяха го учили как да се целува, но беше много отдавна. Беше много важно да го направи добре за Кат.

Тя затвори очи, когато диханията им се смесиха, и разтвори устни. Той нежно ги покри със своите. Устните й бяха меки като самата нея. Езикът му се мушна между тях и погали от вътрешната страна пълната й долна устна. Ноктите й се забиха в тениската му, подтиквайки го да продължи. Езикът й срещна неговия и той изръмжа, усещайки как самоконтролът го напуска. Тогава завладя устата й и я зацелува дълбоко, и отново се възпламени, когато тя изстена, отговаряйки на страстта му. Претърколи се, като внимаваше да не прекъсне близостта им, и разкъса тениската й, без да одраска кожата й с ноктите си. Материята се сцепи и Кат се размърда, за да му помогне да я махне от тялото й. Когато остана гола до кръста, те се претърколиха още веднъж и младата жена посегна и опита също да разкъса и неговата фланелка. Новия вид й помогна, използвайки ноктите си. Пръстите й се мушнаха в дупките и дръпнаха рязко. Дрехата стана на парчета. Ръцете й трескаво се плъзнаха по кожата му, изследвайки всеки сантиметър. Даркнес не спря дотук, хвана ластика на панталоните й и го дръпна надолу по бедрата й, но без да иска закачи превръзката и спря от страх, че я е наранил. Кат се пресегна и сама ги избута надолу. Той се претърколи отново, заедно с нея, и почти паднаха от леглото. Даркнес изръмжа, прекъсна целувката и се изправи.

— По дяволите. Трябва да се преместим на пода.

— Само ако ти си отдолу. Килимът ще ожули кожата ми. — Тя повдигна бедра, смъкна панталоните и ги изрита.

Даркнес си позволи да се полюбува на стройното й красиво тяло. Свали от себе си остатъците от тениската, събу ботушите и смъкна панталоните си. Превързаните й рани послужиха като напомняне за това, колко близо бе да няма възможност никога повече да докосне Кат.

— Ти си моя — изръмжа той и се хвърли към нея.

Кат не трепна, дори не изглеждаше разтревожена. Ръцете й се разтвориха широко и после се обвиха около кръста му, когато той падна отгоре й, и зашари с нокти по гърба му. Разтвори бедра, за да направи място за неговите. Даркнес изгаряше от копнеж да я вземе, да бъде дълбоко в нея, да познае отново топлината й. Миризмата на възбудата й бе достатъчно силна, за да знае, че и тя е толкова готова да го приеме, колкото и той е готов да потъне в тялото й. Искаше да я целуне пак и се наведе към устните й. Но в последната секунда тя изви глава, пречейки му да осъществи интимния контакт.

— Спри!

— Защо?

Тя премести ръце върху гърдите му и го бутна. Новия вид се повдигна малко и Кат обърна глава, за да се взре в очите му.

— Презерватив. Няма да позволя да разрушиш стените на новата ни спалня или да разкървавиш ръцете си. Ти може би си забравил, но аз не съм. Кажи ми, че имаш някакви.

— Да. В чекмеджето на нощното шкафче.

— Вземи ги.

Даркнес не отклони поглед, продължи да я гледа в очите.

— Не.

Намести бедра, потърка върха на члена си в нейната влажна мекота и намери точното място. Тласна бавно напред и проникна в нея. Тялото й се напрегна, ноктите й се забиха в гърдите му и от устните й се откъсна дрезгав стон.

— Какво правиш?

— Не искам нищо да стои повече между нас.

Краката й се вдигнаха и се увиха около задната част на бедрата му. Тя ги заключи и стисна неговите, за да го задържи да не продължава.

— Може да забременея.

— Готов съм да рискувам. Нали мислеше, че Салвейшън е сладък?

Кат бе смаяна и възбудена едновременно.

— Той е очарователен, но ти какво правиш?

— Доказвам, че намеренията ми към теб са сериозни и правя нашата връзка официална. — Той залюля бедра и тласна напред, въпреки опитите й да го задържи. Вагиналните й стени го стиснаха толкова силно, колкото и краката й, но той все пак успя да вмъкне няколко сантиметра от члена си в тялото й. — Искам всичко, любима. — Побутна лицето й настрани и я захапа за шията. Младата жена изстена и го погали. — Отпусни се и се наслаждавай. Това е първата стъпка от чифтосването. Обявявам правото си над теб във всяко едно отношение.

Младата жена отпусна хватката на краката си, за да ги вдигне по-високо около кръста му.

— После да не съжаляваш за това. Ще те убия. Помня какво друго държиш в чекмеджето на нощното си шкафче.

— Сигурен съм. Обичам те, Кат. Няма да имаш причина да ме застреляш.

Тя изви глава, за да го погледне в очите.

— Кажи го отново.

— Няма да ти дам основание да ме застреляш.

Устата й се отвори и тя не скри гнева си. Новия вид се засмя.

— Обичам те, Кат.

Сълзи напълниха очите й.

— И аз те обичам. Прави любов с мен. Изгуби контрол.

— Това ще се случва много често. Никаква сдържаност повече.

— Добре.

Дотук беше с неговото минало. Кат беше неговото бъдеще. Започна да се движи много нежно в нея. Стоновете й бяха музика за ушите му. Той обичаше начина, по който ръцете й се плъзгаха по кожата му и ноктите й драскаха по гърба му. Зърната й, настръхнали и твърди, се търкаха в гърдите му. Той мушна ръка между телата им, намери клитора й и започна да го дразни с кръгови движения. Женствеността й се стегна плътно около ствола на пениса му и Даркнес стисна зъби, борейки се с желанието да стигне докрай.

Искаше да я изчака. Вагиналните й стени се свиха и засмукаха члена му. Новия вид започна да тласка бързо и дълбоко и изрева, когато изхвърли семето си в нея.

После се претърколи по гръб, без да я изпуска Кат от прегръдките си, и тя легна върху него. И двамата бяха задъхани и изтощени. Даркнес се усмихна, но не отвори очи, не искаше да гледа повече в тавана. Цялото му същество бе съсредоточено върху жената в ръцете му.

Животът бе хубав.

Кат го целуна по гърдите, близо до едното зърно.

— Иска ли ти се да удариш нещо?

Той се засмя.

— Не.

— Какво ще стане, ако забременея? Смяташ ли да откачаш отново?

— Вероятно, но само защото не знам какъв баща ще излезе от мен.

— Добър. Знам това.

— Вярвам ти, Кат.

И го мислеше.