Лорън Донър
Даркнес (15)

Глава 14

Джъстис затвори телефона и се взря в Даркнес. Повдигна листа хартия, на който току-що бе писал, и му го подаде.

— Това е списък с имената, които бащата на Джеси е успял да получи. Обадил се е на доста хора, които му дължат услуга. Ще ни изпрати адреса, ако съумееш да разпознаеш името й. Не е могъл да получи възрастта или описанието им, но е в състояние да измъкне няколко досиета, без да буди подозрение. Това са всички, които Мейсън командва.

Даркнес пое листа и зачете имената. Едно го накара да спре. Останалите съвсем не се доближаваха. Отново прочете деветото име поред.

— Това трябва да е тя. Катрина Пъркинс.

— Сигурен ли си?

Даркнес вдигна поглед от списъка.

— Тя каза, че всички я наричат Кат. С буквата К. Катрина може да бъде съкратено до Кат. Използва името Катрин Декър, за да влезе в Хоумленд. Нали запазват първите си имена, близки до истинските, когато са под прикритие? Тим ми го каза. Правят го, защото това привлича вниманието им по-лесно, когато ги повикаш.

— Съгласен съм. — Джъстис взе мобилния си телефон и набра нещо на екрана. — Ще отнеме няколко минути.

— Искам да изпратим четири екипа, за да я доведат обратно тук.

Джъстис остави телефона.

— Защо искаш тази женска да се върне обратно? Ти беше този, който твърдеше, че трябва да я пуснем да си отиде.

— Цялата информация, която получихме за Робърт Мейсън ме тревожи. Бил е прехвърлян седем пъти за четири години. Но се е задържал на този пост. Вярвам, че е имало причина за това. Четохте досието му. Не е поискал да бъде преназначен на друго място. Напълно е възможно да е работел с Борис. Имали са възможност да се срещат лично, без никой да разбере за срещите им.

— Не са открити никакви банкови записи, показващи връзка между Мейсън и парите, които преведохме във фалшивата сметка на Борис. Мейсън изглежда чист.

— Няма и да има. Той е умен мъж, който хваща грешките на другите, и така изкарва прехраната си. Изпрати агенти след половинката на Тру, а после възложи мисия на Кат.

— Все още не сме сигурни защо я е изпратил?

— Знам — отвърна кратко Даркнес.

— Предполагаш, че е търсил информация за Джери Борис. Съгласен съм. Те са свързани чрез сестра му.

— Досега трябва да е разбрал, че се ровим в миналото му. Не искам да преследва Кат, за да й запуши устата. Борис се опита да вкара Джени в капан. Мейсън може да направи същото с Кат. Изглежда тези мъже нямат нищо против да се крият зад жени, позволявайки им да поемат вината за техните престъпления.

— Искаш да я подложиш на разпит?

Планът му не беше такъв, но Даркнес само повдигна вежди.

— Тя може да знае отговорите, които ни трябват.

— Разбирам. Ще изчакаме досието й, за да сме сигурни, че тя е правилната жена. Последното, от което се нуждаем, е да доведем погрешната.

— Разпореди се екипите да се подготвят.

— Два трябва да са достатъчни.

— Искам четири.

Джъстис се намръщи.

— Мислиш, че тази жена е толкова опасна?

— Вярвам, че Мейсън е. Той има агенти, които я следят. Може да заповяда да я арестуват или да я изпрати някъде на мисия. Или да наеме някой да я убие.

— Това е възможно само ако той наистина работи с Джери Борис. Изобщо не харесвам този човек. Не успя ли да намериш друга връзка между тях, освен семейната, докато беше в Медицинския център?

— Той показа признаци на голям стрес. Не исках да го убия. Ти ме помоли да го оставя жив.

— Прочетох последното медицинско заключение. Счупил си му два пръста и си го порязал.

— Само малко.

Джъстис се облегна назад и въздъхна дълбоко.

— Трябвало е да присъства и лекар, щом си искал да продължиш да го разпитваш.

— Направено е. — Той нямаше намерението да се извинява.

Лидерът на Новите видове се взря в него, без да мигне. Даркнес отвърна на погледа му.

— Фюри се чувства виновен. Наясно си с това, нали?

— Няма причина. Защо повдигаш този въпрос?

— Той те заведе при Борис. Имам усещането, че си използвал тази вина, за да го накараш да се съгласи. И това не ми харесва.

Даркнес се изправи.

— Не съм използвал емоциите му, за да го принудя да прави нещо. Обясних му защо искам да поговоря с Борис и той се съгласи.

Джъстис също стана прав.

— Фюри е предубеден, що се отнася до теб. И двамата сме наясно с това, дори той да не го осъзнава. Семейството е много важно, особено когато става дума за споделена кръв. Което е много рядко. Не го използвай отново.

Даркнес стисна зъби.

— Отговори на въпросите му, Даркнес. Дължиш му толкова много.

— Смятам да го направя.

Джъстис седна.

— Добре. Отиди и го направи сега, докато чакаме досието да пристигне. Ще се свържа с теб веднага щом дойде и ще накарам Тим да подготви четири екипа.

— Не искам Тим там.

— Тогава Трей може да ги ръководи.

— Аз ще ги водя.

Джъстис не успя да прикрие изненадата си.

— Ти не обичаш да напускаш територията на НСО.

— Ще направя изключение. Настоявам да бъда назначен за ръководител на операцията по връщането на Кат.

Лидерът на Видовете го изгледа с преценяващ поглед.

— Разбирам. Чудесно. Трябва да проведа няколко разговора.

Даркнес излезе от кабинета на Джъстис, но не и от сградата. Той потърси Фюри. Новия вид говореше по телефона, когато той отвори вратата, но махна на Даркнес да влезе. Минута по-късно приключи разговора.

— Какво каза Джъстис?

— Изненадан съм, че не ти се е обадил, веднага след като излязох.

— Говорихме вече. Разбра ли истинското име на жената?

— Вярвам, че съм. Джъстис поиска от сенатора да набави досието й, за да се уверим. Той се съгласи аз да отида с четири екипа и да я върна обратно. Само чакаме потвърждение, че името и лицето съвпадат.

— Радвам се. Тя ще бъде в по-голяма безопасност тук, в Хоумленд.

Даркнес се поколеба. Лоши спомени завладяха съзнанието му.

— Нейното име беше Галина. Бе привлекателна жена в началото на тридесетте.

Фюри се намръщи.

— Това истинското име на Кат ли е?

— Не. — Даркнес въздъхна. — Тя беше жената, наета да дойде в лагера, когато братята ми… — Замълча. — Нашите братя бяха отведени, след като ни взеха от Мерикъл Индъстрис.

Фюри преглътна, мускулите на гърлото му се стегнаха.

— Продължавай.

— Тя беше висока, русокоса, с красиви светлозелени очи. Не знам дали това е истинското й име, но тя беше толкова изплашена, че можех да подуша страха й. Доведоха я до мястото, където ме бяха оковали с вериги. Единият от пазачите ги махна, извади пистолета си и го насочи към главата й. Каза й да се захваща за работа или ще я застреля. Оставиха я там, с мен. Не знаех какво да мисля.

— Била е затворничка?

— Така повярвах. Жената падна на колене и започна да ме моли да не я убивам. Аз не бях окован. Всички ние имахме нашийници с експлозиви около вратовете си. Когато пристигнахме, те хвърлиха един през оградата, за да покажат какво ще ни се случи, ако напуснем периметъра. Секунда, след като мина маркираната линия, нашийникът се взриви. Използваха друг около врата на куче, за да ни демонстрират, че може да бъде детониран от отговарящия само с натискането на едно копче. Кучето беше дребно и не остана почти нищо от него. Ето защо не бяха необходими никакви вериги. Знаехме, че бягството е напълно невъзможно. Нашийниците се кодираха на всеки шест часа и без парола, те се взривяваха автоматично, така че нямаше как да отстраним охраната. Мъжът, отговарящ за кода, не беше в нашия лагер, но цялото място беше под видеонаблюдение.

Фюри мрачно се взираше в него.

— Много ли ти е трудно да говориш за това? Наистина бих искал да чуя цялата история, но не желая да страдаш.

Даркнес поклати глава.

— Жената бе наета да прави секс с мен. Не исках да се докосвам до нея, но тя се разплака и ми каза, че ще убият нея и семейството й, ако не изпълни задълженията си. Отхвърлянето означаваше смърт. Закле се, че има две малки деца, които са в плен и че на млади години е правила секс за пари. Заради това са я отвлекли и са я довели в лагера.

Фюри кимна, но не коментира.

— Фактът, че е била принудена, не можеше да ме накара да я докосвам, но почувствах жал към нея. Тя ме умоляваше и сваляше дрехите си, докато ми разказваше за децата си. Според нейните думи, те били пеленачета. Не я нападнах. Просто стоях там, когато започна да ме гали. Не бях имал жена повече от година. Тя разкопча панталоните ми и аз откликнах на докосването й. Тогава за първи път жена сложи устни върху пениса ми.

Фюри се размърда в стола.

— Разбирам. Това е нещо, което и аз не мога да пренебрегна.

Думите му не накараха Даркнес да се почувства по-малко виновен.

— Не се възпротивявах, когато я водеха при мен на всеки няколко дена. Вече ме бяха обучили как да причинявам болка. Тя беше там да ме научи как да съблазнявам жените, за да получа информация. Това и, според нея, да ми помогне да поддържам нивото на агресията си ниско, тъй като бях най-доминиращият от мъжете. Нашите братя получаваха заповеди от мен.

Фюри отвори уста, сякаш искаше да попита нещо, но размисли и я затвори.

— Те изглеждаха като мен и теб. Всички ние много си приличахме, но аз бях най-високият и най-агресивният. Принуждаваха ни да се обучаваме заедно и да се бием. Моите рефлекси бяха по-бързи и успявах да усвоя бойните умения по-лесно. Никой от човеците не смееше да влиза в двубой с мен. Страхуваха се, че ще ги убия.

— Тази жена споделяше ли секс и с нашите братя?

— На тях им водеха други жени, никога едни и същи и не толкова често. Галина бе определена само за мен. Вярвам, че искаха да изградя връзка с нея. — Той замълча за момент. — Е, получи се.

— Би било естествено.

На Даркнес му се искаше да е толкова лесно.

— Започнахме да обмисляме план как да спасим малките и да освободим братята ми от лагера. Тя бе настанена в друг лагер — там, където беше разположен мъжът, отговарящ за нашето наблюдение. Разказа ми за палатката и за многото монитори, които бе видяла. Пазачите се отнасяха небрежно към нея, тъй като беше жена. Започнах да я уча как да се бие. Вътре в палатката, в която ме държаха, нямаше камери. Бях безразсъден в желанието си да спася децата й, колкото беше и тя. Това беше нейният план и тя настояваше, че можем да го направим.

— Нещата не са се развили добре. — Фюри се наведе напред.

— Още по-лошо. — Даркнес сведе поглед и се взря в ръцете си, които почиваха в скута му. Болка стегна гърдите му, но той не трепна под любопитния поглед на другия мъж. — Хората, отговорни за нас, ни принуждаваха да убиваме други човешки същества. Те не бяха американски войници, но ги възприемаха като заплаха. Това оказваше влияние върху всички нас. Бяха ни дали други номера, от едно до четири. Аз бях номер едно. Докато бяхме в Мерикъл мечтаехме да убием хората, които ни държаха в плен и онези, които ни нараняваха, но там беше различно. Те бяха непознати. Не знаехме какви са били техните престъпления и защо бяхме принудени да ги убием. Получихме заповед за мисия, ограничена във времето — ако не се върнехме в лагера, нашийниците щяха да се взривят. Изпратиха с нас и хора, които да активират нашийниците, ако се отклоним от заданието.

Ръцете на Фюри, върху бюрото, се свиха в юмруци и той побърза да ги скрие отдолу.

— Трябва да е било ужасно.

— Така беше. Това ни разкъсваше отвътре. Номер четири беше по-чувствителен от другите. Колебаеше се по време на убийствата. Опитвахме се да го покриваме и да го подкрепяме. Той израсна психически нестабилен, но ние успявахме да крием това от хората. Номер две имаше проблеми с гнева. Наслаждаваше се на убийствата твърде много. Във всяко човешко същество виждаше враг. Стараехме се да прикриваме този му недостатък. Три беше като теб, Фюри. — Усмихна се на мил спомен, появил се в съзнанието. — Ти ми напомняш на него.

— Как?

— Той беше много разумен. Дори и ядосан, забелязваше най-малките подробности. Внимателно обмисляше нещата, преди да действа. — Даркнес се засмя. — Подкрепяше ме непрекъснато, и го правеше по начин, който предизвикваше моето възхищение. Много умен, и винаги ми беше опора. С него бяхме най-близки. Разговаряхме често и обсъждахме другите двама, работихме с него в екип, за да прикрием недостатъците им. Той можеше да ме накара да се смея. Имаше невероятно чувство за хумор. — Изправи се и отиде до малкия хладилник. — Може ли?

— Обслужвай се.

Той извади сода, отвори я и пи. Не можеше повече да седи на едно място, закрачи из стаята, за да избегне съсредоточения поглед на Фюри. Не знаеше как да разкаже останалата част от историята. Столът изскърца и Фюри застана пред него.

— Просто продължавай да говориш. Искам да чуя всичко.

Даркнес остави напитката.

— Не мисля, че ще искаш да имаш нещо общо с мен, след като чуеш останалото.

— Давай, изпробвай ме.

— Имах доверие на Галина. Открих се изцяло се пред нея, споделяхме си. Тя каза, че ме обича и аз се почувствах силно свързан с тази жена. Разказах й за моите страхове. Чакахме човек на име Дарвин Хавингс да напусне нейния лагер. Той винаги беше придружаван от много пазачи и охраната намаляваше, когато него го нямаше. Това щеше да й даде реален шанс да се доближи до мъжа, който ни наблюдаваше и да го принуди да й даде кода за отключване на нашийниците. Тогава щяхме да премахнем всички пазачи в нашия лагер и да отидем в нейния. Даде ми подробни указания за това, как да я намерим. Беше само на няколко километра от нас. Смятахме да откраднем автомобилите им. Тя каза, че може да шофира и имаше приятели, които биха могли да ни скрият. Останалото щяхме да го измислим по-късно.

Фюри стоеше близо до него и го наблюдаваше.

— Хавингс планираше да напусне лагера след четири дни. Тогава щяхме да осъществим бягството. Галина беше успяла да научи точното време, каза, че подслушала някои от личната му охрана как правели планове. Всички ние бяхме развълнувани. Нямахме никаква представа какво ни очаква във външния свят, но бяхме готови да разберем. Трябваше да бъде по-добре, отколкото да се върнем в Мерикъл или да останем там и да ни принуждават да убиваме. Тя напусна леглото ми, за да се върне в нейния лагер, тогава дойде заповед, че през нощта ще нападнем друга група от хора. Никой не трябвало да остане жив.

— Нещата са се развили зле — предположи Фюри.

— Там нямаше мъже. — Даркнес стисна зъби и пое дълбоко въздух, за да се успокои. — Само жени и децата им.

Фюри залитна леко.

— Било е убий или ще умреш.

— Тези жени и деца крещяха, когато влязохме в техния лагер, трепереха и плачеха. Ние ги ужасявахме. Те не бяха въоръжени, дори не направиха опит да вземат малкото оръжия, които имаше там, за да се защитят. Бяха твърде уплашени и шокирани от вида ни. Щеше да бъде истинско клане. Ние отказахме и си тръгнахме. Хората, които ни придружаваха, ни заповядаха да се върнем. Не им обърнахме никакво внимание.

Фюри не скри облекчението, което изпита и Даркнес не го обвиняваше за това. Следващата емоция, която се изписа на лицето му, бе ярост.

— Убили са братята ни за наказание.

Даркнес успя само да кимне. Така бе по-лесно. По-добре Фюри да си мисли, че те са умрели по добра причина.

— Иска ми се да бе толкова просто. — Пое си дълбоко дъх. — Седни! — Последва собствения си съвет и се настани на стола от другата страна на бюрото.

Фюри също седна.

— Кажи ми останалото.

— Върнахме се обратно в нашия лагер и човекът, отговарящ за нас беше бесен. С радост бих го убил с голи ръце. Заповяда ни да се върнем, но ние отказахме. Стояхме там строени в редица, както ни бяха учили, на метър и половина един от друг. Този човек нареди на онзи с устройството, което контролираше нашийниците ни, да направи крачка напред и го взе от него. Каза, че ще взриви нашийниците, ако не извършим убийствата. Останахме на място. Номер четири умря мигновено.

Фюри пребледня, но кимна. Не каза нищо.

— Трети знаеше, че е негов ред. Не се опита да бяга. Нямаше къде да отиде. Атаката ни нямаше да се увенчае с успех, дванадесет пазачи бяха насочили оръжията си срещу нас, готови да открият огън, ако помръднем. Взривиха го.

— Може да спреш. Виждам, че е твърде трудно за теб. Разбрах всичко.

Буцата, предизвикана от емоциите, заседнала на гърлото на Даркнес, едва не го задуши.

— Не, нищо не си разбрал. Втори не загина по този начин. Аз го убих.

Фюри пребледня още повече.

— Защо?

— Втори изрева от ярост и каза на човека, че ще се върне в онзи лагер и ще разкъса хората. Нуждаеше се от мишена, към която да насочи гнева си. Виждах го в очите му. Гледката как братята ни умират, унищожи и последната капка здрав разум, която притежаваше. Той вече не беше мъжът, когото познавах. Човекът, отговарящ за нас, се засмя и каза, че е знаел, че имаме точка на пречупване. Нареди ни да се върнем в лагера и да убием жените и децата. Можех да усетя желанието за кръвопролитие на Втори. Реагирах мигновено, след като отговорникът ни обърна гръб, за да разговаря с подчинените си, поздравявайки ги за успеха. Хвърлих се върху Две и му счупих врата.

Фюри затвори очи и Даркнес извърна поглед. Не можеше да вини мъжа, че не иска да го гледа повече. Наведе глава и се втренчи в ръцете си — същите, които бяха убили брат му.

— Даркнес, погледни ме.

Той с мъка повдигна глава и задържа погледа на другия мъж. В очите на Фюри имаше сълзи, но не и омраза.

— Много съжалявам — каза дрезгаво Фюри.

— Аз също.

— Бих постъпил по същия начин. Не си могъл да му позволиш да посегне на невинните.

— Има и още. Не бързай да ме съжаляваш.

— Нищо не може да бъде по-лошо.

— Отговарящият за нас беше разярен и започна да проклина. Аз се върнах на мястото си в редицата. Мислех, че ще взриви нашийника ми или ще нареди на пазачите да ме застрелят. Бях готов да умра. Бях загубил братята си и мъката беше непоносима. Никога преди не съм усещал такава болка.

— Чувствам я заедно с теб.

Даркнес го погледна в очите.

— Върнаха ме в палатката. Не разбирах защо ме оставиха да живея, докато половин час по-късно, отговорникът ни, заедно с шестима пазачи, вкараха вътре Галина. Видях я и знаех, че това е наказанието. Имаха намерение да я убият пред очите ми, за да ме накарат да страдам още повече.

— Мамка му! — Фюри посегна и с пръсти изтри сълзите си, които заплашваха да потекат.

— Извиних й се. Тя щеше да умре, заради моите действия. Помислих си, че ако ги нападна, те ще ме убият, а тя ще остане жива. Напрегнах се, готов да направя точно това.

Фюри пое дълбоко въздух.

— Така или иначе, може би са щели да я убият.

— Тя се изсмя, Фюри. Каза ми, че трябва да й се извиня за всичките пъти, в които е трябвало да се преструва, че се наслаждава на моето докосване, макар да съм я отвращавал. В началото вярвах, че това са само думи, за да спечели повече време, но тя продължи да говори. Лъгала ме е през цялото време. Всичко е било една голяма лъжа. Работела за тях, за пари. Наистина имала деца, но веднага след раждането им ги дала за осиновяване, тъй като не ставала за майка. Стоях там зашеметен, докато ме порицаваше колко съм глупав, и докато ми обясняваше как е споделила всичко, което й бях казал за Дарвин Хавингс. Знаели са, че имаме недостатъци и тя била наета, за да спечели доверието ми и да ги открие. Бяха ни изпратили в онзи лагер, знаейки, че вътре има само жени и деца, за да разберат дали бихме станали оръжията, които искаха от нас да бъдем. Провалихме се.

Фюри изръмжа.

Даркнес сведе поглед към ръцете си.

— Бяха й казали, че тестът е приключил, програмата се закрива и че ще ме убият. Дарвин Хавингс й обещал, че може да гледа как умирам и тя бе дошла да види това. Изрази разочарованието си, че не е станала свидетел на смъртта на братята ни. — Погледна отново другия мъж в очите. — Дарвин Хавингс влезе в палатката и й съобщи, че е уволнена. Нямал намерени да й позволи да продаде информацията за експеримента, в който е взела участие и че никога не би се доверил на една курва да спази думата си. Той ме погледна и каза, че това е жена, която нямал нищо против да убия. Оставиха я насаме с мен.

— Ти си я убил. — Тонът на Фюри беше мек.

Даркнес не трепна.

— Направих го. Тя извади нож и ме нападна. Можех да я осакатя, без да причинявам смъртта й. Но не го направих. Опита се да ме прободе в сърцето, но аз бях по-бърз. Стана за секунди. Бяха ни обучили да убиваме ефикасно. Направих го безболезнено и бързо.

— Заслужавала е да страда — прошепна Фюри.

Даркнес кимна в съгласие.

— Все пак ме беше грижа за нея. Дори и тогава, след като научих какво беше направила. Доверих й се, бях допуснал тази фатална грешка. Това костваше живота на нашите братя. — Той се изправи. — Съжалявам. — Обърна се и се запъти към вратата.

Когато опита да я отвори, ръката на Фюри се стрелна и го спря. Даркнес се обърна и погледна в очите мъжа, застанал на сантиметри от него.

— Искаш да се бием ли? Няма да ти отвърна. В края на краищата съм заслужил боя.

Фюри го изненада, като го хвана и го дръпна към себе си. Помисли си, че ще го стисне за гърлото, но другият мъж просто обви ръце около него. И тогава осъзна, че го прегръща. Колебливо вдигна ръце, но не знаеше какво да прави и къде да ги сложи. Мъжете не прегръщаха други мъже. Поне доколко той знаеше.

— Ти си мой брат — заяви Фюри. — Не искам да те удрям и не искам да ти причинявам повече болка. Твърде дълго носиш това бреме. Стига толкова. Забрави!

Той се отпусна.

— Не мога.

— Иска ми се да бях там с теб.

— Радвам се, че не беше.

— Прегърни ме и ти.

Даркнес все още се колебаеше.

Фюри бавно го пусна и отстъпи крачка назад.

— Не можеш да ме накараш да те намразя и със сигурност няма да те обвинявам заради това, което се е случило. Да се довериш на друг не е престъпление. Вината е на тази жена. Ти си по-добър мъж от мен, защото аз щях да я накарам да страда. Разбираш ли?

— Ти никога не би навредил на жена.

Фюри се наведе и се взря право в очите му.

— В този случай щях да го направя. Бил си много по-милостив, отколкото щях да бъда аз. Нямаш представа какви убийствените мисли се въртяха в главата ми, когато Ели размаза кръвта от комплекта инструменти по ръцете ми, докато лежах безпомощен на пода. Добре че бях парализиран. Казах ти, че я отвлякох, за да й навредя. В онзи момент не бях готов да я убия, но разплатата щеше да е ужасна, ако влечението ми към нея не ме бе спряло. Галина е била причината нашите братя да бъдат убити заради един глупав тест и пари. — Дишането му се учести. — Бил си по-милостив, Даркнес. Повярвай ми.

— Значи и в това съм се провалил. Трябваше да предприема по-жестоко отмъщение за братята ни.

Фюри стисна ръката му.

— Не казвай това никога повече. Просто заявих, че не виждам нещата по този начин, макар ти да вярваш, че трябва да бъдеш наказан за действията си. Не си разочаровал нито тях, нито мен. Направил си всичко възможно, за да ги запазиш живи и да оцелеят. За смъртта им са виновни онези хора. Нямало е начин да излезете живи от там, според онова, което ми каза. Тестът е бил обречен да се провали, щом са вярвали, че могат да пречупят волята ни и ние да станем покорни.

— Не мисля, че трябва да бъда наказан, но за мен няма нито прошка, нито спасение. Част от мен умря заедно с нашите братя и жената.

— Ти спасяваш животи, Даркнес. Фокусирай се върху това. Помогна ни да намерим жената-подарък. Днес я спасихме.

— Какво е състоянието й? — Не беше чул тази новина.

— Учудващо добро. — Фюри направи гримаса. — Изглежда хората са се отнасяли с нея като с домашен любимец.

— Не е била сексуално малтретирана?

— Не сме наясно, докладите все още постъпват. Не искаме да я притискаме до стената с въпросите си, докато не получим всички доклади. Макар че, медиците са я прегледали и тя е в много добро здравословно състояние. Няма външни признаци за насилие или белези, които да покажат, че е била сериозно наранена в миналото.

— Добре.

— Но има един проблем, който не очаквахме.

— Какъв?

Фюри се поколеба.

— Тя не бе доволна да види други Видове. Има някаква травма в миналото й, включваща мъж. Не разполагаме с информация все още, но нека да кажем, че Джейд я накара да реагира — изсъска срещу него и беше ужасена.

— Това не е добре.

— Не. Трябваше да възложим на човек да остане с нея. Такава беше молбата й.

— Триша?

Фюри се поколеба.

— Един от мъжките членове на работната група.

— Това не ми харесва.

— И на нас, но искаме да остане спокойна, докато се установи в Хоумленд. Трябва да спечелим доверието й. Тя се чувства по-сигурна в негово присъствие и това е най-важното.

— Хванахте ли хората, които са я държали в плен?

— Все още не. Извън страната са. Но пленихме мъжете, които са били назначени да я пазят и да я държат затворена.

— Искаш ли да ги разпитам?

— Погрижили сме се за това. Искам да си дадеш почивка, Даркнес. Остави миналото зад гърба си и гледай напред, в бъдещето.

Даркнес не знаеше какво да каже.

— Кат не е Галина.

— Тя дойде тук под фалшив претекст.

— Те не си приличат. Кат остави бележка, в която ни предупреди за връзката между Борис и Мейсън. Сигурен съм, че шефът й не е искал да направи това.

— Може да е инсценировка, за да спечели доверието ми.

— Или може би е избрала да бъде лоялна към теб.

— Никоя жена не би го направила.

Фюри се подсмихна.

— Не всички човешки жени са безсърдечни. Ели е добър пример за това.

— Тя е специална.

— Навярно твоята Кат също.

— Тя. Не. Е. Моя!

Фюри пусна ръката му.

— Грижа те е за нея, независимо дали си склонен да си го признаеш или не. Искаш да я защитаваш. Тя е обучен агент. Може да се справи сама, ако е в опасност, но ти няма да оставиш това на случайността. Искаш я тук, където можеш да бъдеш сигурен, че нищо лошо няма да й се случи. Мисля, че част от теб просто иска да я види отново.

— Мейсън може да нареди да я убият, за да предпази собствения си задник. Той я изпрати тук да намери Борис. Това би трябвало да е нарушаване на някои от техните закони. Тя може да свидетелства срещу него.

Фюри кимна.

— Вярно е. — Отдръпна се от вратата.

Даркнес я отвори.

— Прибирам се у дома. Ще си взема душ, докато чакам да дойде досието. Веднага, след като самоличността на Кат се потвърди, поемам ръководството на екипите, които ще отидат да я доведат тук.

— Братко?

Даркнес бавно се обърна.

— Какво?

— Има много неща, които не знаем един за друг, но възнамерявам това да се промени. Няма да ме държиш повече далеч от себе си. Ясно ли е?

— По-добре всичко да остане така, както беше досега.

— Няма да стане. Двамата с Ели ще те поканим на вечеря съвсем скоро. И ще продължаваме да те каним, докато не приемеш. — Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре. — Мога да бъда много досаден.

Даркнес изръмжа приглушено. Това му прозвуча по-скоро като заплаха, отколкото като покана.

— Познавам те достатъчно добре, за да кажа, че говориш глупости, за да не признаеш привързаността си към Кат. Отричането е загуба на време, но съжалението никога не изчезва. Получаваш втори шанс, когато тя се върне в Хоумленд.

— Нямам намерение да прекарвам времето си с нея. Просто искам да я доведа на безопасно място. — Той излезе от офиса.

— Никога не съм мислил, че си глупак — извика след него Фюри.

Даркнес спря и се обърна гневно към другия мъж.

— Чу ме. Тя може да бъде единственият ти шанс за щастие. Бъди умен и признай пред себе си тази възможност.

Даркнес се завъртя преди да успее да каже нещо, за което щеше да съжалява. Фюри не разбираше. Мъжът имаше добри намерения, но той никога нямаше да бъде от Видовете, които си вземат половинка. Не беше подходящ за жена. Нямаше сърце. То беше унищожено много отдавна.