Лорън Донър
Даркнес (19)

Глава 18

Даркнес все още беше в апартамента, но тишината в другата стая изнервяше Кат. Какво щеше да реши той? За да му даде време да помисли, тя остана в леглото.

След пет минути се надигна, смъкна се от леглото и колебливо се промъкна до вратата. С буреносно изражение, Даркнес крачеше между кухнята и входната врата. Той бе красив мъж, но не беше неин тип. Миси бе права. Нямаше представа как да го обуздае. Дори не мислеше, че е възможно. Новия вид беше непредвидим и тя не можеше да предвиди какъв ще бъде следващият му ход. Ноздрите му се разшириха, той спря и извърна глава.

Кат се усмихна.

— Още ли мислиш?

— Може да останеш.

Усмивката й се разшири.

— Добре.

— Не мога да ти обещая нищо, Кат.

— И това е някакво начало.

— Никога не съм живял с някого преди. И може да не се справя с това.

— Готова съм да рискувам. И аз не съм много добра в това отношение. Досадна съм, а и ти ме вбесяваш. Което означава, че често ще ти лазя по нервите. Забрави за покорството, което чух, че вие очаквате от жените.

— Ненавиждам го.

— Добре.

— Щеше да бъдеш ужасена от мен, ако не си толкова смела.

— Определението, което използва, ми харесва.

Той повдигна въпросително вежди.

— Някои хора не биха го казали толкова ласкаво. Например, че ще е глупаво да не избягам, когато си ядосан. — Тя се отдръпна от стената. — Все още ли имаш желание да направиш омлети? Гладна съм. Всъщност имам вълчи апетит.

— Никога не бих ти сложил лекарство в яденето.

— Това не беше справедливо. Извинявай. Просто знам колко ще ти е омразно, ако в крайна сметка съм бременна.

— Бих бил лош родител и още по-лоша половинка.

— Нека забравим за това сега. Защо да се тревожим за нещо, което най-вероятно няма да се случи? Вземи презервативи. Ще ги използваме.

— Обадих се на един от нашите лекари. Кръвният тест ще ни даде отговор до пет дни.

— Доста кратък срок.

Новия вид отиде в кухнята и рязко отвори хладилника.

— Също като при бременността.

— Какво значи това? — Тя го последва, с желание да му помогне.

— Нека да обсъдим този въпрос, ако наистина си бременна. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— Имаш предвид, че информацията е поверителна и се страхуваш, че ще кажа на някого.

Той извади картонена опаковка с яйца и кимна.

— Не се сърди. Трябва да информирам НСО, че знаеш за децата.

— Ще помогне ли, ако подпиша с кръв клетва за мълчание?

— Ние не сме чак толкова лоши. Една декларация за конфиденциалност ще свърши работа. Това ще успокои част от тревогите им. Вашите закони не важат тук, но нашите са валидни във външния свят.

— Звучи честно. — Тя се засмя. — Сарказъм.

— Разбрах. — Даркнес се усмихна в отговор. — Възползваме се от всяко предимство, което можем да получим.

— Не те обвинявам. Новите видове са получавали само лайняния край на пръчката през голяма част от живота. Време е краят да се обърне.

Той се разсмя, смехът му бе дълбок и прекрасен. Това оживи изражението му. Младата жена обожаваше да го вижда точно такъв.

— Никога преди не съм чувал този израз.

— Описателно, но ефективно, за да добиеш истинска представа. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Стой на страна. Кухнята е малка. Иначе ще се блъскаме един в друг. — Замълча за момент. — Трябва да те предупредя, че знам как се приготвят само няколко ястия. Готвенето беше нещо ново за нас и аз проявих интерес да се науча да правя само онова, което най-много ми харесва да ям.

— Списъкът кратък ли е?

— Омлет, бекон, пържоли и печени сандвичи със сирене и шунка.

— Аз знам как да отварям консерви и да претоплям това, което е в тях. Така и не се научих да готвя. Миси се грижи за храната. Тя е фантастичен готвач и умее да пече сладкиши. Харесва ми всичко, което изброи. Какво мислиш за консерви с телешко варено и супи? С тях съм много добра.

Видът се подсмихна.

— Барът е отворен по всяко време. Там храната е отлична. В Резервата има кафетерия с огромен бюфет на самообслужване. Повечето от мъжете там не готвят или нямат кухня в домовете си, така че се хранят навън.

— Няма да умрем от глад. Това е бонус.

— Така е.

— Разкажи ми за Сноу. Някакъв шанс да се чифтоса с Миси и да я доведе тук? Тя може да ни готви.

Той я зяпна изумен.

— Какво? Въпросът е съвсем логичен. Тя е необвързана и винаги се оплаква колко самотна се чувства. А съм виждала и момчетата. Миси няма никакъв шанс, ако Сноу реши да се върне тук с нея. Тя най-вероятно ще кара джипа насам вместо него.

— И той е необвързан, но нямам идея дали иска половинка.

— Би могъл, ако тя му приготви курабийки. Казах ти, че момичето умее да пече. Сноу чете ли?

— Предполагам, че да. Защо?

— Тя пише в книгите си за горещ секс, и винаги пита всеки, който срещне дали е чел романите й. Надявам се, че той има добро чувство за хумор.

— Сноу прилича малко на мен.

— По дяволите. Това не е добре.

Новия вид се намръщи.

— Миси не е като мен. По характер сме напълно противоположни. Тя е покорна. Нали няма да стъпче чувствата й и да й разбие сърцето?

— Не знам.

— Ще му сриташ ли задника заради мен, ако го направи? — Подразни го тя с усмивка.

Тъмните му вежди се извиха и той поклати глава.

— Шегуваш се.

— Не и ако наистина разбие сърцето й. Тогава ще се опитам аз да му сритам задника. Ще ме подкрепиш ли? Може би ще му държиш ръцете, така че да не ме направи на пух и прах с няколко удара?

Даркнес моментално стана сериозен.

— Никой няма да посмее да те удари.

— Защо?

— Ще го убия.

Той не се шегуваше. Младата жена осъзна това.

— Толкова си секси, когато говориш по този начин.

Мъжът постави тиган на печката и извърна поглед.

— Искаш да ядеш или да се озовеш в леглото ми?

— Трудно решение. — И беше искрена.

— Първо ще ядем. Каза, че си гладна. Спри да ме разсейваш.

— Но това е толкова забавно.

Устните му се извиха в усмивка.

— Искаш ли да прегоря омлета ти?

— Не. — Тя се обърна. — Имаш ли пералня и сушилня? Трябва да направим нещо за мокрите ти завивки и се нуждая от чисти дрехи, които не миришат противно. Благодаря ти, че ми донесе някои неща.

— Ще го направя сам, след като ядем. Машините са долу, на първия етаж.

— Само ми кажи къде да отида и аз ще се заема с прането.

— Не.

Резкият му отговор я накара да се обърне.

— Това нарушение на закона ли е?

— Тук е мъжкото общежитие. По това време на деня долу е пълно с мъже.

— Жени не се допускат?

— Напротив, но ти няма да се разхождаш без мен.

— Вярно. Трябва ми придружител. Предположих, че няма да имам нужда от такъв, докато съм в сградата.

— Не е заради това. Някои от тях ще поискат да споделят секс с теб. — Тонът му се задълбочи, излезе почти като ръмжене. — Искаш истината? Ще ги нараня.

Кат се усмихна.

— Ти си ревнив.

Това й спечели намръщен поглед.

— Никога няма да приема. Ти си единственият мъж, когото искам.

— Въпреки това ще ги нараня. — Той съсредоточи вниманието си върху тигана. — Спри да ме разсейваш. Не съм опитен в тези игри. Искам първото ястие, което приготвя за теб, да не бъде провал. Опитвам се да те впечатля.

— Съблечи всичко от себе си, ако съсипеш закуската. Пак ще бъда впечатлена.

Той изруга тихо и облиза палеца си. Кат разбра, че се е изгорил. Нямаше как да не се засмее.

— Добре ли си? Извинявай. Отивам в спалнята. Извикай ме, когато е готово. — Обърна се и се насочи към другата стая.

— Добре съм. Оздравявам бързо.

С усмивка, Кат влезе в спалнята и махна завивките от леглото. Трябваше да се изперат. Той нямаше да й позволи да го направи, но поне можеше да ги приготви за пране. Сутринта й бе започнала зле, но сега беше много по-добре. Даркнес й бе разрешил да остане. И двамата щяха да направят усилие, за да видят дали ще могат да живеят заедно.

Претърси стаята и намери празен кош за мръсни дрехи в дъното на гардероба. Бе тъжно да открие, че в там висяха само униформите му. Погледна към високия скрин и предположи, че вътре се намират сгънати ежедневните му дрехи. Хвърли завивките в пластмасовия кош, вдигна го и го отнесе до входната врата, където го остави.

— Мирише чудесно.

— Искаш ли шунка и сирене?

— Да. — Младата жена събра кърпите, които бяха използвали, както и униформата му от снощи, без бронежилетката, и ги добави към купчината. — Къде са мръсните ти дрехи?

— Изпрах ги вчера. Имах достатъчно свободно време, докато чаках досието ти от ФБР.

Това уби доброто й настроение. Приближи до плота.

— Моето досие?

— Да.

— Как се добра до него?

Новия вид раздели омлета в две чинии.

— Имаме контакт във външния свят, който е в състояние да се снабди с него.

— Кой?

— Сенатор Джейкъб Хилс.

Името й беше много познато. Изведнъж се досети.

— Политическата му платформа е свързана с НСО и вашите граждански права. Той не е ли бащата на Джеси Норт?

— Да.

— Прочете ли нещо интересно за мен?

— Досието ти е добро. Нямаш криминални проявления в миналото и предишният ти началник има добро мнение за теб, според оценките му. Не си много близка със семейството си. — Замълча за момент. — Ти…

— Достатъчно. Звучи ми толкова скучно. Това ме натъжава.

Той взе двете чинии и заобиколи преградната стена.

— Обикновено се храня с чиния в скута си.

Кат взе тази, която й подаде.

— Трябва ти масичка за кафе. — И просто седна на пода.

— Мога да набавя една още днес. Ще взема от друг апартамент.

— Просто така? Никой няма да има нищо против, ако откраднеш тяхната?

Новия вид се засмя и седна срещу нея.

— Не всички апартаменти са заети. Пътуваме често — ту сме в Хоумленд, ту в Резервата.

— Трябва ни нещо за пиене. — Тя стана и грабна две соди, след като разбра какво предпочита той. После седна отново. — Имам въпрос.

Даркнес се взря в нея.

— Ти винаги имаш много от тях. Какво искаш да знаеш?

Кат огледа наоколо.

— Живее ли някой друг в този апартамент, когато си в Резервата?

— Не. Прекарвам по-голяма част от времето си тук, така че това е постоянното ми жилище.

— Добре.

— Защо питаш?

— Просто се чудех къде ще живея, ако се наложи да заминеш в Резервата. — Чертите му се напрегнаха и очите му потъмняха. — Какво? Толкова дълго ли възнамеряваш да останеш там? — Младата жена сведе поглед. — Хайде да ядем. Това изглежда наистина вкусно.

Хранеха се в мълчание. Почти бяха приключили, когато телефонът иззвъня. Кат се стресна, но Даркнес просто се изправи и отиде да говори в кухнята. Проведе разговор съвсем тихо, след което затвори.

— Трябва да тръгвам.

— Всичко наред ли е?

— Фюри иска да разговаряме в офиса. Сега той пое ръководството, докато Джъстис е на почивка за няколко дни.

— Къде отиде?

— В Резервата с половинката си. — Вдигна чинията си и я отнесе в мивката. — Не излизай от апартамента и не се обаждай на никого. Мога ли да ти се доверя, че ще направиш това, за което те моля?

— Да. Искам да говоря с Миси, но ще го направя, когато ми осигуриш обезопасена линия. Чух те по-рано.

Той изглеждаше несигурен.

— Довери ми се — настоя Кат. — Няма да напускам апартамента, нито ще докосвам телефона. Дори да звъни. Разбирам необходимостта ви от сигурност и процедури. Може да не ми харесва и да мисля, че е доста параноично, но правилата са си правила. Трябва да ги спазвам докато съм в Хоумленд.

— Благодаря ти. Ще се върна скоро. — Той отиде до вратата и взе коша за пране.

Кат го изпрати с поглед и дояде омлета си. Щеше да спази думата си.

* * *

— Какво мога да направя за теб? — Даркнес седна в офиса на Фюри. По пътя си се бе отбил на няколко места.

— Какво те забави толкова много?

— Имах задачи.

Фюри се наведе напред, облегна лакти върху бюрото и подпря брадичка на юмруците си.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— Не.

— Аз замествам Джъстис, помниш ли? Прочетох всички доклади на Сигурността.

— Нищо не се е случило във външния свят. Един от екипите ни все още е там, проверих хората преди да дойда тук. Те са добре. Всичко е наред и никой не се е опитал да проникне в дома, в който се намират.

— Ами Катрина Пъркинс?

— Тя е тук. Успях да я доведа.

Фюри се намръщи.

— Не си я настанил в една от къщите за гости. Имах свободен офицер, без работа, тъй като бе назначен извън задълженията му да я държи под око. — Повдигна глава и почука с пръст върху една папка. — Това е доклад за нарушаване на реда в мъжкото общежитие. Мъжът, живеещ в апартамента под твоя, съобщава за силни шумове, идващи от жилището ти. Страхувал се е твърде много, за да почука на вратата ти. Той е примат от Резервата и отсяда тук само за няколко седмици в годината.

Това разгневи Даркнес и той реши да говори с мъжа, който бе дръзнал да се оплаче.

— Не го прави. Почти чета мислите ти. Катрина Пъркинс е в дома ти. Тя не е в къщата за гости, така че ще приемем, че е все още там.

— Не съм нарушил нито едно правило. Помолих един от мъжете да държи под око вратата ми. Кат е на сигурно място. Следвах протокола.

— Това не е официално, дявол да го вземе. Ти живееш с нея?

— Тя настоя. Това бяха условията й, за да се върне в Хоумленд с мен.

Очите на Фюри се разшириха. Но Новия вид успя бързо да се възстанови от шока.

— Тя е жена, човешко създание. Можеше лесно да я подчиниш и да я принудиш да тръгне с теб.

— Не исках да го правя.

Другият мъж имаше наглостта да се засмее.

— А суматохата в твоя дом? Предполагам, че не е щастлива там? — Огледа Даркнес. — Не виждам наранявания.

Даркнес изръмжа тихо и се изправи.

— Имам по-важна работа, отколкото да бъда главната причина за веселието ти.

— Седни! Това е заповед!

Даркнес замръзна.

— Ти каза, че не е официално.

— За НСО. Но въпросът е семеен. Какво става? Говори с мен.

— Какво ви става на всички? — попита раздразнен. — Защо всеки иска от мен да говоря? Тя е тук и е много добре. Не съм нарушил правилата, като я настаних в дома си, и накарах да я наблюдават, тъй като не е половинка. Това е всичко, което трябва да знаеш.

— Моля те, седни.

Даркнес се тръсна на стола и той изскърца под тежестта му. Новия вид скръсти ръце.

— Не е твоя работа.

— Но все пак се интересувам. — Фюри стана, заобиколи бюрото и се настани в стола до него. — Така по-добре ли е? Сега сме просто двама мъже, които разговарят. Започвай.

— Тя искаше да остане с мен. Нямам какво друго да кажа.

— Ти не допускаш никого толкова близо до себе си.

— Казах й го.

Един дълъг момент Фюри изучава лицето му.

— Нещо друго?

— Не. — Даркнес избегна да срещне любопитния поглед на другия мъж.

— Триша се обади.

Даркнес изръмжа.

— Толкова за поверителността.

— Просто каза, че трябва да поговорим. Аз съм ти най-близък. Какво знае тя, което аз не знам? Да не би да си избухнал и да си наранил жената по някакъв начин?

Даркнес скочи на крака и едва се удържа да не го удари.

— Никога не бих навредил на Кат.

Фюри стана от стола.

— Никога не съм мислил, че ще го сториш преднамерено, но няма да си първият, който се притеснява, че може да е увредил жена в разгара на страстта. Триша беше притеснена и затова се свърза с мен. Ти си труден мъж, който отказва да потърси помощ от някого. Какво става? Моля те, кажи ми? Трябва ли да излезем навън и да се бием отново, докато си готов да ми се довериш?

Даркнес седна.

— Няма да се бия с теб.

— Добре. Ели мрази, когато наранявам ръцете си. Тя обича да ги държи и не харесва да усеща раните по тях. — Той седна и обърна стола си към него. — Защо Триша се притеснява за теб? Намеренията й са добри. Тя се безпокои. Всички го правим.

Даркнес направи гримаса.

— Това е досадно.

— Разбирам, но трябва да се държим заедно. Всичко е ново за нас. Възможно ли е да си привлечен от Кат?

— На психолог ли ще си играеш?

— Аз съм ти приятел и брат. Помага, когато можеш да обсъдиш нещата с някой, който вече го е преживял. Борих се с чувствата си към Ели. Това ли се случва с теб? Чувстваш се така, сякаш губиш разсъдъка си, защото любовта те кара да се съмняваш в здравия си разум. Нормално е. Ти не си ранен, Кат също не е, това означава, че си се свързал с Триша, за да те прегледа. Не страдаш от психично разстройство.

— Не е това.

Мълчанието на Фюри, който сякаш очакваше подробно обяснение, го успокои малко. Новия вид пое дълбоко дъх и го изпусна.

— Загубих контрол.

— Как? Избухна и хвърля разни неща?

Даркнес стисна облегалките на стола.

— Сексуално.

— Хората не са толкова крехки, за колкото ги мислим. Те не са направени от стъкло. Ели се справя с мен. Радва се на грубия секс понякога.

— Свърших в нея, преди да съм напълно излязъл. — Говореше тихо, унизен да си го признае. — Чувствах се прекалено хубаво, а и тя ме захапа. Загубих контрол.

Фюри пребледня.

— Не пие ли противозачатъчни?

— Не.

— Мамка му! Искаш ли да я подуша? Мога да ти кажа, ако е в овулация. — Наведе се напред и го погледна съчувствено. — Ще трябва да говориш с нея, ако е.

— Тя е умна жена. Избухнах в гняв, след като се случи това. Не се наложи да й го казвам. Отгатна сама.

Гневът изкриви чертите на Фюри.

— Трябваше да ме уведомиш веднага.

— Тя няма да издаде тази информация.

— Жената работи за ФБР. За Робърт Мейсън. — Фюри стана толкова рязко, че столът падна зад него. — Ти, твърдоглав задник такъв! Поставяш Салвейшън и всяко друго дете в опасност. Ще заповядам да я доведат веднага. Трябва да я поставим под най-строга изолация, докато бъдем сигурни.

Даркнес скочи от стола и се нахвърли върху Фюри. И двамата се стовариха върху бюрото. Оголи зъби срещу лицето му, като едва се сдържаше да не го удари.

— Никой няма да закача Кат. Тя няма да изложи на риск сина ти или другите деца.

Шокиран, Фюри пребледня, но сграбчи тениската на Даркнес и го отдалечи от себе си.

— Вземи се в ръце!

Новия вид го пусна, претърколи се и отиде в другия край на стаята, за да осигури пространство между тях.

— Тя остава с мен.

Фюри се смъкна от бюрото и погледна към разбърканите документи, паднали на пода. Изгледа сърдито брат си.

— Нямаше да я нараня.

— Кат работи за ФБР. Наясно е с опасностите, пред които децата биха могли да се изправят. Готова е да подпише документ за поверителност, за да ни увери в мълчанието си. Вече говорихме по този въпрос. Нареди да ги приготвят, но не изпращай никого при нея. Ако го направиш, всички ще свършат в Медицинския център.

Държейки се на разстояние, Фюри оправи тениската си. Гневът му се стопи, чертите на лицето му се смекчиха.

— Толкова много ли й се доверяваш?

— Да. — Даркнес постепенно асимилира, че не просто защитава Кат, за да е в безопасност. Вярваше, че тя ще спази думата си. Наистина й се доверяваше. — Мамка му. — Пристъпи напред и се наведе, за да събере разпръснатите документи. Нямаше намерение да се нахвърля върху мъжа. — Съжалявам. На ръба съм.

— От страх ли?

Даркнес вдигна рязко глава.

— Грешиш.

— Тази жена може би носи сина ти. Не можеш просто така да го пренебрегнеш.

— Няма да се притеснявам, докато не се уверим. Беше само веднъж.

Фюри изсумтя, после изведнъж се разсмя.

— Кое е толкова смешно? — попита Даркнес, като се изправи и стовари останалата част от папките върху бюрото.

— Ти.

— Това не ми харесва.

Фюри скъси разстоянието между тях и го хвана за раменете.

— Не може да очакваш от мен да повярвам, че просто си пренебрегнал тази информация и не си обсебен от мисълта какво ще правиш, ако тя е бременна. Не желаеш никой да се сближава с теб, но сега може би няма да имаш избор. Това ще бъде твоят син. Ти си ужасен.

Даркнес се изтръгна от хватката му, изгаряше от желание да го тръшне върху бюрото отново.

— Не. Аз плаша другите. Не изпитвам страх.

Другият мъж се вгледа в лицето му.

— Не сме толкова различни, все пак. Отричането е първата стъпка, когато се влюбваш. Познавам признаците. Виждах ги в огледалото, след като Ели се появи в живота ми. — Отдръпна се бързо, за да е на безопасно разстояние. — Доверяваш се на жената, а не на мен — аз съм твоя кръв.

Даркнес се обърна.

— Изпрати документите у дома. Приключих тук.

— Документи за обвързване ли?

Новия вид спря до вратата и се обърна, погледът му бе смъртоносен.

— Декларация за поверителност. Знаеш какво имам предвид. Не се ебавай с мен, братко.

Фюри облегна бедро на бюрото.

— Кажи на твоята половинка здравей от мен. Обезателно ще я поканим на вечеря заедно с теб.

— Майната ти! — Даркнес изхвърча от стаята и затръшна вратата.

Острият му слух не пропусна звука от гръмкия смях на другия мъж. Ръцете му се свиха в юмруци, идеше му да удари нещо.