Лорън Донър
Даркнес (1)

Пролог

Катрина Пъркинс едва сдържаше гнева, кипящ в душата й. Робърт Мейсън — нейният шеф — винаги пораждаше у нея желание да извади пистолета и да застреля мръсника. Въпросът не бе дали иска да пусне един куршум в него, а първо в коя част от тялото му да се прицели. Решението беше твърде трудно — в топките или в голямата му уста. Тя стисна ръце зад гърба си, за да устои на порива да го простреля и на двете места.

— Ще докажа, че тези копелета, Новите видове, са престъпници. Те използват суверенния си статус, за да се измъкват от гадостите. Никога повече!

Катрина наблюдаваше как шефът й крачи из офиса. Всеки път, когато минаваше покрай нея, й се искаше да протегне крак и да го спъне. Той често се пенявеше с параноичните си, идиотски теории, че Новите видове са истинският враг номер едно на обществото. Беше се уморила да слуша тези тиради. Той бе наистина бесен от няколко дни, след като го бе чула да нарежда на някои от агентите да следят мъж на име Джеремая Борис, иначе известен като Джери Борис. Мъжът изглежда бе изчезнал и Мейсън вярваше, че НСО са замесени. За Кат, нещата изглеждаха твърде лични, сякаш шефът й познаваше този човек или имаше особен интерес към него.

— Ще продължавам да дълбая, докато докажа, че онези имат участие в изчезването на Джери, дори ако това е последното нещо, което ще направя. — Мейсън й хвърли гневен поглед. — Той работи при тях.

Младата жена си пое дълбоко дъх.

— В Хоумленд или Резервата?

— В затвора Фулър.

Отговорът му я изненада.

— Никога не съм чувала за това място. Как НСО е свързано със затвора?

— Това е поверително. — Той сниши глас. — Неофициално, там затварят всеки, които е работил за Мерикъл Индъстрис.

Респектът й към Робърт Мейсън намаля още повече. Кат щеше да бъде уволнена, а Мейсън щеше да повдигне обвинение срещу нея, ако тя бе споделила класифицирана информация за начина, по който той току-що го направи. Нито се интересуваше, нито имаше желание да е част от злоупотребата му със служебно положение. Но въпреки всичко бе любопитна, което я накара да се чуди къде е това място и дали НСО го ръководи.

— Джери е добър човек, но се страхува от тях.

Катрина продължаваше да мълчи, отказвайки да се хване на въдицата. Всеки, който бе приятел на Робърт Мейсън не можеше да бъде почтен. Откакто го прехвърлиха да ръководи отдела им, тя непрекъснато се питаше как е получил тази длъжност. Той беше безразсъден и прекалено емоционален, на границата на лудостта, според нея. Единственото обяснение, за което можеше да се сети, бе, че или е целувал задника на един от главните, за да си проправи път към върха, или е роднина на някого достатъчно важен, за да му поиска услуга.

— Освен това правят отвратителни неща с жените. Мисля, че им дават дрога и ги пристрастяват към себе си, като към хероина примерно. Това е единствената причина онези жени да им позволяват да ръгат пенисите си в тях.

Младата жена опита да го вразуми отново.

— Сър, не вярвам, че това е истина. Гледала съм някои от тези жени да дават интервю по телевизията и не забелязах нито един признак да са дрогирани.

Той я изгледа свирепо.

— Зениците им изглеждаха нормално, речта им бе отчетлива, а движенията им плавни — обясни тя, възмутена, че трябваше да го направи. Всеки агент бе минал обучение за признаците от употребата на наркотици.

— Може би е на хормонална основа — промърмори шефът й, като закрачи отново. — Знаеш, карат ги да се побъркват. Само някой луд би позволил на едно от онези животни да го чука. Това е отвратително. Жените вече може да започнат да застават на четири крака пред своите кучета и съвсем да нямат нужда от НСО.

Кат сви в юмрук пръстите си, които отново я засърбяха да грабне пистолета, и намрази Мейсън от цялата си душа. Тя прие тази обида лично.

— Не е тяхна вината за това което са, сър. Те са създадени от Мерикъл Индъстрис и не са имали право на глас, когато някой е променял гените им. Направено е против волята им. Те са жертви.

Той се втренчи в нея.

— Точно така. Ти имаш куче. Любител си на животните. Навярно си против стандартната процедура да се приспиват кучетата, които убиват хора, като ги нападат.

Зависи кого точно ще убият. Бих възнаградила едно куче със сочна пържола, ако разкъса задника ти. Освен това няма да забравя забележката ти за жените, които притежават кучета.

Тя мълчаливо го наблюдаваше. Нищо добро нямаше да излезе от устата й в този момент, а не искаше да бъде отстранена от работа за обида на шефа си. Но успя да поклати глава, подходящ отговор, който предположи, че той очаква.

— Възлагам ти задача, специален агент Пъркинс. — Очите на Робърт Мейсън проблеснаха. — Изпращам те в Хоумленд, под прикритие. Ще научиш тайните им и ще покажеш тези животински копелета такива, каквито са. Освен това искам да откриеш някаква информация относно Джери Борис. Може би е заключен там. Ако го намериш, ще му помогнеш да избяга.

Кат бе изненадана.

— Какво?

Шефът й кимна.

— Ти си перфектна за тази задача. Много си очарователна. Те ще бъдат привлечени от теб, както медът привлича пчелите. Изглеждаш изключително женствена, така че няма да заподозрат каква корава мъжкарана си. — Той се засмя. — Ще свършиш чудесна работа.

Катрина преглътна протеста си.

— Ти си най-подходящият човек за тази мисия. — Той се пресегна и стисна рамото й. — Ще помислят, че си безобиден чифт цици, но и двамата знаем какво представляваш.

Тя беше прекалено зашеметена дори да удари кучия син за това, което току-що каза. Да не би да е загубил проклетия си разум? Не би я изненадало ни най-малко.

Той й намигна и я стисна по-силно.

— Направих пълна проверка на миналото ти. Там няма причина за тревога. Изглеждаш малко бледа, но това е перфектно. Ти си перфектна. А аз съм единственият, който знае тайната ти. Имаме адски много общо, Пъркинс.

Това че Мейсън я бе нарекъл мъж с чифт цици, изглеждаше нищо в сравнение с новата обида. Те не си приличаха. Вярно, че и двамата работеха за ФБР, в една и съща сграда, но с това, общото между тях приключваше. А и нямаше представа за каква тайна говори той.

— Онези животински копелета ще искат да те чукат, но ти имаш имунитет срещу тях. Сигурен съм, че приятелката ти ще разбере, че отиваш на мисия. И двамата сме мъжете в нашите семейства, и аз казвам на моята просто как стоят нещата. Трябва да се правиш на истинска жена, докато си там. Надявам се, че няма да бъде прекалено трудно за теб. По дяволите, в краен случай аз мога да се преструвам, че мъжете ме привличат, ето защо съм убеден, че ще можеш да си изиграеш ролята безпогрешно.

Кат се втренчи в Робърт Мейсън и само кимна сковано. Този идиот смяташе, че съквартирантката й, нейната дългогодишна най-добра приятелка, й е любовница. Трябваше да се бори с желанието да се изсмее в глупавото му лице. О, това е просто безценно! Чакай, докато разкажа на Миси.

— Да — успя да каже най-накрая. — Мога да се справя идеално.

Той й намигна.

— Ние ще унищожим копелетата!

Изведнъж младата жена си представи какво ще стане, когато планът му се провали. Щеше да се наложи той да обяснява на шефа си, защо е пропилял пари, време и ресурси за тази задача. Тя беше длъжна да изпълнява заповедите му, но това не означаваше, че не може да подаде оплакване, колко безотговорен и неблагоразумен е станал Мейсън. Подозренията й се потвърдиха. По някакъв начин той познаваше Джери Борис и я изпращаше в Хоумленд по лични причини. В края на краищата шефът й щеше да си загуби работата. Беше убедена в това.

Усмихна му се.

— Обичам да помагам в приковаването на задници към стената. — Кат стисна устни.

Като теб.