Лорън Донър
Даркнес (17)

Глава 16

— Това не е парадният вход — обяви Кат, взирайки се през прозореца.

— Не, не е. Имаме няколко тайни достъпа. — Даркнес седеше до нея, на втория ред седалки. — Това е една къща, която купихме.

Джипът влезе в гаража и вратите се затвориха. Не светнаха никакви лампи. Шофьорът включи фенерче и излезе. На секундата осветлението на тавана се задейства. Помещението беше празно. Даркнес отвори вратата на автомобила и слезе.

— Следвай ме, Кат.

Тя се спусна от високата седалка, като внимаваше дългата й тениска, с която спеше, да не се вдигне прекалено високо и да оголи бедрата й. Застана до джипа в очакване да я заведат в къщата. Но Новия вид я хвана за лакътя и я насочи към външната врата.

— Ще минем през задния двор и ще влезем в Хоумленд — информира я тихо. — Мога да те нося. Казах ти да си сложиш обувки.

Имаше дълъг списък с неща, които й се искаше да беше взела, но обстоятелствата наложиха бързо да напусне дома си.

— Добре съм. — Дворът беше тъмен, а тревата под краката й бе мека като килим. — Засега.

Един от останалите трима мъже изсвири тихо. Въпреки тъмнината, можеше да различи силуетите им. Част от стената, покрита с пълзящи растения, се отвори, разкривайки улица. Това, че имаха скрити входове за Хоумленд, изобщо не се понрави на професионалиста в Кат.

— Мислех, че цялата ви територия е заобиколена от стена, висока десет метра.

— Така е.

Младата жена мина през отвора и видя, че пътят не стигаше далеч, напряко му се извисяваше масивен зид.

— И тук ли също има отвор?

— Не. Не и в този участък. Ще се наложи да се катерим.

— Чудесно.

От върха на стената се спуснаха въжета и тупнаха о земята. Кат видя как един от мъжете се хвана за едното от тях и започна да се изкачва, като се набираше първо с едната, а после с другата ръка. Младата жена стисна зъби. Не искаше да си признае, но бе минало доста време от обучението й, а и не беше с нощница, когато за последен път се катери по стена.

— Виждам проблем.

— Аз не. — Даркнес я обърна с лице към себе си. — Увий се около мен. — Вдигна я и я притисна към гърдите си.

— Не можеш да се катериш и едновременно с това да ме държиш.

— Мога. Тежиш шейсет и три килограма.

— Шейсет и две.

— Достатъчно близко. Дръж се здраво и не се пускай. Офицерите над нас ще те хванат веднага щом могат да те достигнат. Ще те вдигнат горе, за да не се нараниш на тухлите.

— Защо просто не минахме през главните порти?

— Мейсън може да ги наблюдава. Не искаме да знае къде се намираш. Така е по-безопасно.

Тя го прегърна през врата и обви крака около кръста му.

— Ще ми се видят бикините.

— Затова изчаках да се кача последен.

— Толкова си внимателен. — Надяваше се, че не е пропуснал сарказма й.

— Нека просто да не да говорим точно сега.

Кат зарови лице в топлата му шия, униформата му беше обемиста.

— Ти само ме изпусни и ще видиш тогава как ще се ядосам.

— Ще се погрижа да се приземиш върху мен, ако паднем.

— Това не ме успокоява.

— Довери ми се — изръмжа той.

Точно там беше проблемът. Вярваше му напълно. Иначе не би се съгласила да тръгне с него. Искаше да го види отново.

— Добре.

— Те стигнаха горе. Готова ли си?

На върха на езика й бе да каже не.

— Разбира се. Ще бъде забавно.

— Не ме разсмивай.

— Няма да кажа нито дума повече.

— Чудесно.

Даркнес свали ръцете си от нея и пристъпи напред, спря до зида, въжето се удари в гърба й. Кат се притисна по-силно към тялото му и стисна здраво очи. В никакъв случай нямаше да поглежда надолу. Беше чиста лудост да носи още някой със себе си, докато се изкачва. Дори не бяха се овързали. Новия вид подскочи и тя заключи бедрата си плътно около него, като внимаваше да не го задуши в страха си. Мишците му се напрегнаха и той използва силата си, за да ги издърпа нагоре, като се набираше първо с едната, а после с другата ръка.

Всичко свърши твърде бързо. Даркнес спря.

— Протегни едната си ръка.

— Мамка му.

Кат вдигна глава и погледна нагоре. Две тъмни фигури се бяха надвесили от горната част на стената. Едната посегна към нея. Трябваше да пусне Даркнес и да се довери на непознатия. Ако питаха нея, това изобщо не би бил нейния избор, но това бе единственият начин да се качи на зида. Искаше се кураж да се пусне от Даркнес и да се протегне нагоре. Една силна, облечена в ръкавица, ръка се обви около китката й.

— Държа я.

— Подай им и другата си ръка и ме пусни с краката си — настоя Даркнес.

— Ще ти го върна тъпкано — промърмори тя.

Новия вид присви крака, образувайки един вид седалка за дупето й, когато Кат го пусна. Тогава още една облечена в ръкавица ръка хвана здраво китката й. Младата жена освободи Даркнес от хватката на бедрата си и мъжете я повдигнаха нагоре.

Изведнъж се появи трети. Той застана между другите двама, стисна я за бедрата и просто я вдигна до върха на стената. И тримата я пуснаха в секундата, в която тя стъпи на краката си. Понечи да се отдръпне назад, но единият от мъжете изръмжа, бързо се завъртя и обви ръка около кръста й.

— Внимавай!

Кат обърна глава и ахна. От външната страна стената имаше висок до кръста й бордюр, но от вътрешната нямаше нищо друго, освен празно пространство. Още няколко сантиметра и щеше да падне долу.

— Благодаря.

Даркнес бързо се изкачи горе и се спусна към тях, издърпвайки я от обятията на мъжа, който я държеше неподвижно.

— Какво правиш, Бук?

— Тя едва не падна от стената.

— Благодаря. — Даркнес внезапно се наведе и Кат ахна, когато едното му рамо опря в бедрата й. Той се изправи, взимайки я със себе си. Една облечена в ръкавица ръка дръпна ризата й и я задържа върху задната част на бедрата й.

— Пусни ме! — Кат не се съпротивляваше, но трескаво посегна към него, за да се задържи. Ръцете й попаднаха върху долния край на бронежилетката му. Твърде много се страхуваше, че ще я изпусне да падне от стената.

— Млъкни, Кат! Отиваме към стълбите. Това е най-сигурният начин да те сваля долу.

Младата жена затвори очи и остана да виси на рамото му. Беше толкова унизително и тя започна да мисли начин как да му го върне.

— Мога да ходя.

— Този участък не е добре осветен — информира я един от мъжете. — Вие едва не паднахте преди малко. Ние можем да виждаме.

А аз не мога! Кат се успокои и позна, когато стигнаха стълбите. От звука, който ботушите на Даркнес издаваха, щом започнаха да се спускат, разбра, че те са метални и паянтови. Представи си онези нестабилните, по които всеки път се качваше на самолет. Беше благодарна, че сега не може да различи нищо. Най-накрая Новия вид престана да слиза и спря.

— Благодаря.

— Това беше цяло приключение — каза мъжът, който се бе обадил преди това. — В килия ли ще я затвориш, Даркнес?

— Тя не е затворник. Правим го за нейната безопасност. Ще я заведа в моя дом. Ще съобщиш ли на Сигурността, Бук?

— Разбира се. Освен това ще информирам Снабдяването, че ще ти трябват някои неща за женската.

— Аз ще се справя с това. — Даркнес не я пусна да стъпи на земята, вместо това се обърна толкова рязко, че й се зави свят, и закрачи. Той се движеше бързо. Вероятно считаше това за ходене, но на нея щеше да й се наложи да тича, ако трябваше да поддържа неговото темпо.

— Може ли да ме оставиш да ходя сама?

— Боса си. Не сме много далеч от мъжкото общежитие.

— Страхотно. Ще минеш с мен покрай куп момчета, така че да могат да видят голите ми крака и задника ми.

— Покрита си.

— Колко далеч сме от дома ти? — Той продължи да върви, без да отговори. — Ало?

Новия вид обви и другата си ръка около сгъвката на коленете й, за да покрие още от разголената й плът.

— Онази къща до вилата, в която бе отседнала, не е моят дом. Бях се настанил там, за да съм по-близо до теб. Иначе живея в мъжкото общежитие.

— Отлично. Не живеят ли там повечето от момчетата? — В представите й веднага изникна картина на студентско общежитие. — Става все по-добре и по-добре.

— Ще те вкарам през задната врата. Не би трябвало да срещнем някой по това време. Всички са или на смяна, или спят.

Даркнес спря и свали едната си ръка от краката й. Чу се звуков сигнал и тя разбра, че е отворил вратата с личната си карта. Влязоха в добре осветен коридор, облицован с плочки.

— Пусни ме долу — нареди му отново.

— Играеш си с търпението ми, Кат. Не съм в добро настроение. Ти поиска да живеем под един покрив, така че точно това ще получиш.

Беше напълно прав. Тя си мислеше, че ще отидат в къщата му, а не в сграда, пълна с други мъже. Намръщи се, надяваше се той да няма съквартирант. Щеше да бъде много неудобно. И щеше да бъде още по-лошо, ако не разполагаше със своя собствена спалня. Влязоха в един асансьор, но той беше празен. Това бе истинско облекчение. Секунди по-късно вратите се отвориха и Даркнес пристъпи в коридор, постлан с мокет. Отправи се към края му и спря пред една врата.

Последва друг звуков сигнал и вратата се отвори. Новия вид внесе Кат вътре, наведе се и я сложи да стъпи на краката си. Тя се изправи и отметна косата от лицето си. Вратата се затвори и младата жена се обърна, изучавайки малката всекидневна. Отляво се виждаше кухнята, а в другия край на стаята зееше отворена врата.

— Това е. Добре дошла в моя дом. — Даркнес не звучеше щастлив. — Имам само една спалня и тя е значително по-малка от онази, в къщата за гости. За банята трябва да минеш през спалнята. В хладилника има храна, ако си гладна, и напитки, ако ожаднееш.

Тя се обърна с лице към него.

— Уютно е, макар и малко оскъдно обзаведено.

— Всичко, което ми е необходимо, е диван, телевизор и легло. Не прекарвам много време тук.

Кат преглътна, почувства се нервна.

— Нямаш нужда от нищо повече, освен това. Разбрах. И аз не се заседявам много у дома.

Новия вид се намръщи, посегна към предницата на жилетката си и я свали. Хвърли я на пода до вратата.

— Може би ще ти е по-удобно в онази вила. Кажи ми, когато си готова да отидеш там. — Прекоси стаята и влезе в спалнята.

Младата жена го последва. Той включи осветлението и седна на голямо легло. Кат го наблюдаваше как свали ръкавиците, а след това и ботушите си. После стана и издърпа тениската през главата си, разкривайки голите си корем и гърди. Тъмният му поглед се прикова в нея.

— Ще си взема душ. Потен съм след изкачването на стената. Спя от тази страна на леглото, която е по-близо до вратата, и недей да отваряш нощното ми шкафче. Това е правило.

— Порнографски списания? — Искаше да го накара да се усмихне. Новия вид изглеждаше ядосан.

— Оръжия. Не докосвай пистолетите, Кат. Ясен ли съм?

Тя кимна.

— Защо си толкова ядосан? Ти си този, който ме принуди да дойда тук.

— Исках те в Хоумленд, а не да живееш с мен.

Обърна се, влезе в банята и решително затвори вратата. Кат пристъпи до леглото и седна. Значи напразно се бе надявала, че я е последвал, защото му е липсвала. Но можеше да му се признае, той държеше на думата си. Спокойно би могъл да я заведе в къщата за гости и да я остави там. Само защото се намираше в апартамента му, не означаваше, че е добре дошла в личното му пространство или че ще се радва да остане там. Очевидно не беше така.

От другото помещение се чу как водата потече и Кат се загледа във вратата на банята. Можеше да си представи как ще протече останалата част от нощта. Той щеше да излезе от банята и вероятно да изключи осветлението, без да й обърне внимание. Това беше глупаво. Мейсън не бе заплаха за нея, така че не би трябвало да бъде тук. Даркнес просто бе параноик.

Стана и приближи до банята. Гневът й пламна. Пробва топката на вратата, леко я завъртя. Пое си дълбоко дъх, бутна, отвори вратата и пристъпи в бързо изпълващата се с пара помещение. Душкабината беше от стъкло и Даркнес стоеше напълно гол под горещата струя вода. Той извърна глава и очите му се присвиха.

Кат решително сграбчи края на дългата тениска, издърпа я през главата си и я пусна на плота. Пъхна палци под бикините, наведе се и ги свали.

— Да бъда проклета, ако те оставя да ме пренебрегваш.

Новия вид изглеждаше шокиран, когато тя се изправи и прекоси малкото помещение. Рязко отвори вратата и влезе при него. Той трябваше да се мръдне, за да й направи място. Меко ръмжене излезе от гърлото му, но пенисът му се втвърди и щръкна, докато оглеждаше тялото й.

Кат забеляза душ гел на рафта, вграден в стената, и го грабна. Изсипа от течността в шепата си и повдигна брадичка.

— Обърни се. Обещах да ти измия гърба, помниш ли?

Новия вид не помръдна, сякаш бе замръзнал на място.

— Чудесно. Тогава ще те измия отпред.

— Кат! — изръмжа той и зъбите му лъснаха.

Тя посегна право към най-добрата част от него. Пристъпи напред и обви насапунисаната си длан около пениса му. Той ахна и рязко се дръпна назад, гърбът му се удари в плочките. Младата жена се пристисна в него и потърка ствола му.

— Искам да се уверя, че наистина си чист. — Мъжествеността му стана по-твърда в ръката й, по-голяма и по-дебела. И още по-твърда. Ръката й не спираше да се движи — от основата до върха и обратно. — Не искаш да говориш? Чудесно. — Погледна надолу между телата им и се намести така, че главата на члена му опря в корема й. Водата продължаваше да се стича върху двамата.

Даркнес не я докосна, просто стоеше и й позволяваше да си играе с него. Кат прокара другата си ръка по плочките на корема, възхищавайки се на мускулите му. Това бе нещо, което искаше да направи от дълго време, светлината й позволи да види как тези мускули се напрягат и потрепват от лекото й проучване.

Новия вид имаше перфектен пенис. Колкото по-възбуден ставаше, толкова повече почервеняваше. Част от пяната се отми, което я накара да посегне отново към шишето. Забеляза как дишането му постепенно се забързва. Той държеше стиснатите си в юмруци ръце притиснати отстрани до тялото, а гърба и задника плътно прилепнали до плочките. Кат изсипа повече душ гел в шепата си и размаза част от течността по корема и нагоре по гърдите му. Отново замасажира члена му, като този път плъзна длан и по-надолу.

Мъжът изръмжа, когато тя нежно обхвана топките му и той разкрачи крака, за да й даде по-голям достъп. Кат усети победа и вдигна поглед към лицето му. Очите му бяха затворени, а устните му почти извити в гримаса. Тя застана още по-близо до него и нагласи пениса му така, че главата и цялата му дължина да се трият в корема й. Вниманието й се фокусира върху зърната му. Не можа да устои и пое едното в устата си.

— Мамка му — просъска през зъби Даркнес.

Тя пусна настръхналата пъпка и налапа другата. Крайно време беше Даркнес да знае какво е чувството да бъдеш измъчван. Бе го правил с нея много пъти. Обви пръсти около ствола му и го стисна толкова силно, колкото знаеше, че ще му достави удоволствие и ги раздвижи нагоре-надолу.

Новия вид я обгърна, едната му ръка стисна задника й, забивайки пръсти в кожата й. Размърда бедра, търкайки пениса си срещу кожата й. Тя засмука зърното му по-силно, прокарвайки зъби по твърдото връхче.

Другата му ръка се зарови в косата й, стисна я в юмрук и я дръпна. Не беше чак толкова силно, за да я заболи, но тя отдръпна устни и погледна нагоре. Той наведе брадичка и се втренчи в нея. Страстта бе втвърдила чертите му, но глада ясно се четеше в очите му.

— Проклета да си!

Даркнес затвори очи и отметна глава. Гореща сперма се изстреля през корема й. Тя сведе поглед, за да го гледа как свършва. Тялото му се тресеше в конвулсии, плочките на корема му бяха изпъкнали, но гледката на члена му бе най-впечатляваща. Оргазмът му продължи дълго.

Той пусна дупето й и внимателно затвори ръката си върху нейната, подтиквайки я да освободи ствола му. Кат разтвори пръсти.

— Толкова си секси — призна тя.

Новия вид си пое дълбоко дъх и наведе брадичка. Тъмите му очи се отвориха и тя забеляза жълтите точици в ирисите му. Точно този Даркнес най-много й харесваше. Той пусна ръката й и обгърна с длан бедрото й.

— Отмъщението е сладко, скъпа.

Пусна косата й, посегна и грабна слушалката на душа. Внезапно Новия вид се раздвижи и Кат за малко да се подхлъзне и падне, но той я завъртя и пристисна гърба й до студените плочки. Застана толкова близо до нея, че тялото й се оказа като в капан, заклещено в ъгъла. Застопори единият й крак между бедрата си, пусна талията й и като се наведе леко, хвана другия й крак за свивката на коляното и го вдигна. Така, тя се оказа застанала на един крак, затова се хвана за ръцете му, за да запази равновесие.

— Какво пра… ааа!

Водата, излизаща от душа под налягане, удари в клитора й. Беше шокиращо и внезапно — чувството беше невероятно. Той държеше струйника точно срещу женствеността й. Кат стисна ръцете му още по-силно и сгъна коляно около дланта му, за да не падне.

— Прекалено силно — изплака тя.

— Много лошо — изръмжа той. Наведе глава, бутна лицето й настрана и горещата му уста захапа шията й. Това беше болезнено, но и много приятно. Новия вид отново изръмжа, той започна да движи слушалката леко напред-назад, галейки я с водата.

— По дяволите! — Кат щеше да свърши всеки момент. Тя залюля бедра, което само направи усещането по-интензивно — просто не можеше да не се движи, беше невъзможно при такова прекалено удоволствие. — Даркнес!!! — извика името му, когато всичко в нея се взриви.

Кракът й се огъна, но тя не падна. Вместо това, слушалката на душа се удари в пода и силна ръка обгърна кръста й. Освобождавайки коляното й, той я повдигна. Кат обви ръце около врата му, едва поемайки си въздух.

— За малко да стане злополука — промърмори той.

— Нали ме хвана?! Това е най-лошото, което може да се случи, ако някой от нас се подхлъзне тук.

Водата от падналата слушалка на душа пръскаше нагоре, Даркнес посегна зад тях и я спря.

— Не. Не е това, скъпа.

На Кат много й харесваше да я нарича така.

* * *

Даркнес продължаваше да държи Кат в обятията си и едва удържаше рева, който напираше в гърдите му. Искаше му се да отметне глава и да даде воля на неудовлетвореността си, тогава щеше да се почувства по-добре. Почти толкова добре, колкото когато ръцете й шареха по тялото му. Пенисът му отново щръкна възбуден — искаше да я чука.

Да я наблюдава как достига върха винаги го караше да се чувства по този начин.

Отвори с рамо стъклената преграда, прекрачи прага на душкабината и стъпи върху плочките на пода — всичко щеше да прогизне във вода, но не го интересуваше.

Младата жена бе оставила вратата на банята отворена, така че той просто се втурна в спалнята и я хвърли на леглото.

Кат ахна, не беше очаквала такава реакция от него. По дяволите, поне би могъл да каже нещо. Но той просто я последва и се качи на кревата. Хвана краката й и ги разтвори широко, излагайки на показ розовата й мекота. Трябваше да я вкуси. Нямаше друг избор. Не държеше презервативи в жилището си, а и вече бе твърде късно да звъни на Снабдяването. Можеше да отиде до Медицинския център, но тогава щеше да събуди някого.

Зарови лице в горещата й плът и прокара език по нежните гънки. Сладкият й вкус го караше да полудява. Едната й ръка се зарови в мократа му коса и я стисна в шепа. Може би искаше го издърпа, но това беше без значение, тъй като нищо не бе в състояние да го откъсне от нея. Затвори устни около клитора й и потърка със зъби настръхналата пъпка. След това прокара език по нея и с ритмични бръсвания започна да ближе набъбналата плът.

Кат изстена и размърда крака. Качи единия върху гърба му и се задвижи под него, полюшвайки бедра. Новия вид я натисна надолу и я прикова на място.

Започна да мърка, като този път не се постара да потисне излизащите звуци — вибрациите щяха само да засилят нейното удоволствие. Хълбоците му инстинктивно се размърдаха напред-назад — пенисът му беше твърд и болезнен. Триенето в завивките облекчи малко напрежението му, но щеше да се почувства по-добре, ако беше в нея.

Кат достигна върха, изричайки името му. Той само изръмжа и запълзя нагоре по тялото й, не беше нежен, когато хвана ръцете й и ги застопори от двете й страни. Разкрачи бедра между нейните, принуждавайки ги да се разтворят още повече. Повдигна таза си и се намести, докато върхът на члена му намери рая. И проникна в Кат.

Тя беше влажна, топла и нямаше нищо между тях — плътта се триеше в плът. Тласкаше в нея силно и бързо, не беше в състояние да направи нещо по-малко. Наблюдаваше лицето й — там нямаше болка, а само безкрайно удоволствие. Кат мяташе глава и издаваше звуци, които го призоваваха да бъде дори малко по-груб, отколкото трябва.

Леглото скърцаше, съседът му щеше да чуе как таблата се удря в стената, но на него не му пукаше. Щеше да пребие Смайли, ако мъжкарят се оплачеше от нещо. Вагиналните й стени се свиха плътно около члена му, и той се принуди да забави малко ритъма — така здраво го бе засмукала, че едва успяваше да се движи. Изръмжа, освободи едната й ръка, посегна надолу и подхвана коляното й под свивката. Вдигна го нагоре, за да улесни проникването.

Кат избухна в екстаз. Обви ръка около врата му, притисна лице в рамото му и изкрещя. Когато първите вълни на оргазма го заляха, той изръмжа и излезе от нея, извъртайки таза си настрани. Спермата му се изля върху бедрото й. Даркнес знаеше, че не бе успял да го извади навреме. Част от семето му беше вътре в нея.

— Велики Боже! — задъхано възкликна младата жена.

— Пиеш ли хапчета?

Тя отвори очи и го погледна объркано.

— Какво?

Новия вид освободи крака й и я хвана за брадичката.

— Вземаш ли хапчета против забременяване?

Младата жена премигна, все още объркана.

— Не.

— Мамка му, мамка му! — Той я пусна, претърколи се и се изправи на крака. Най-близкото нещо, което можеше да удари, беше стената. Юмрукът му се заби в нея. Под кокалчетата му се разхвърча мазилка.

— Даркнес? — Гласът й прозвуча тревожно.

Тя е виновна. Не го знаеше, но беше. Видът се завъртя, ръмжейки.

— Не биваше да идваш при мен под душа. Винаги трябва да ме провокираш.

Кат седна по средата на леглото. Зърната й бяха щръкнали, а влажната й кожа — настръхнала. Което означаваше, че й е студено, тъй като в момента не се възбуждаха един друг. Той бързо отиде в банята и грабна една хавлия от рафта. Завъртя се и се подхлъзна на мокрите плочки, едва не падна, преди да възстанови равновесието си. Това беше още едно напомняне как Кат успяваше да го влуди. Голяма локва вода проследяваше пътя от душа до килима в стаята му. Даркнес отиде до леглото и й хвърли кърпата.

— Покрий се! Не мога да те гледам гола точно сега. — Това само му напомняше какво бяха правили и как бе изгубил контрол.

— Какво става?

Той стисна зъби.

Изражението на Кат се смекчи.

— Говори с мен. Моля те?

Но Новия вид мълчеше.

— Прекарвахме си страхотно, а сега си нарани ръката. Кърви. Какво направих? Казах ли нещо? Не бях на себе си.

Даркнес все още не продумваше нищо. Не можеше. Не трябваше.

— Попита ме дали пия противозачатъчни. — Чертите й се стегнаха и тя пребледня.

Тишината в стаята стана неловка. Кат взе хавлията и стана от леглото. Той забеляза червените петна по дупето й, когато тя се обърна, за да се увие. Беше ги направил под душа. Можеше да й останат синини. Още едно нещо, за което щеше да съжалява.

Младата жена се обърна към него, след като обви кърпата около тялото си и я завърза здраво на възел върху гърдите си. Предпазливо се приближи до него и се вгледа в лицето му. Даркнес не помръдна.

— Всички ще научат, че споделяме твоето жилище. — Гласът й стана нежен. — Вероятно са ни чули, когато правихме секс. Бяхме доста шумни. Тайната ни е разкрита. — Не му хареса, когато очите й се напълниха със сълзи. Но тя успя да ги преглътне. — Ти си задник!

Това го изненада. Младата жена вдигна ръка и заби юмрук в рамото му. Той погледна към място, където го бе ударила, след това обратно към нея. Заболя го, но не достатъчно силно, за да го нарани.

— Значи презервативите не ти трябваха, защото някой може да те подуши върху мен. А защото можеш да ме забремениш. Трябваше да ми кажеш. Аз не съм малоумна. Разбирам от намеци. — Вирна брадичка. — Отречи го! Хайде, давай!

Даркнес стисна здраво зъби. Кат отстъпи назад и почти се спъна. Той мигновено се присегна, хвана я за ръката и й помогна да се задържи на крака. Тя се отскубна от хватката му и нови сълзи напълниха очите й. Но тя примигна и успя и тях да преглътне.

— Можех да взема предпазни мерки. Ти и твоите проклети тайни.

— Хората не бива да разберат, Кат.

Тя се отдръпна далеч от него и обви ръце около кръста си.

— Това ще постави нашите малки в опасност. Могат да се опитат да ги отвлекат и да ги продадат. Ненапразно Мерикъл се опита да ни размножава, но без успех. Оставяйки всички да мислят, че след време нашето поколение ще умре, успяваме да се предпазим от най-върлите фанатици, които ни преследват.

В стаята отново настъпи тишина. Много му се искаше да знае какво си мисли тя. Поуспокои се малко.

— На сутринта ще те заведа в Медицинския център. Има едни хапчета, които може да приемеш, за да си уверена, че няма да забременееш. Изгубих контрол.

Кат отказваше да го погледне. Тялото й се тресеше, но той не беше сигурен, дали е от студ или от емоции, тъй като не можеше да види лицето й. Тя си пое дълбоко дъх и се обърна.

Гневът, изкривил чертите й, не беше изненада.

— В Хоумленд има деца?

Новия вид запази мълчание. Не можеше да й каже.

— Има ли?

— Това е опасна информация.

В очите й се мярна болка.

— Какво? Мислиш, че ще кажа на пресата? Коя част от „никога не бих наранила НСО“ не разбра? За толкова долна ли ме смяташ, че вярваш, че бих могла да изложа децата на риск? Исусе! И, за да сложиш сол в раната, нехайно споменаваш за „хапчето след секс“? Ти наистина си копеле.

Най-вероятно той заслужаваше това. Просто не знаеше как да реагира.

Тя сложи длан върху корема си.

— Не се притеснявай. Аз съм умна жена. Схващам бързо. Ако краткото ти изплъзване от контрол има последици, те няма да бъдат за теб. Ти не допускаш никого до себе си. Какъв е протоколът?

— Не разбирам.

— Какво ще стане, ако съм бременна? — Тя пребледня. — Те не могат да ме принудят да го махна, нали? — Направи крачка назад, близо до ръба на леглото, за да увеличи разстоянието между тях.

— Не. — Не му хареса неподправения страх, изписан на лицето й.

Отговорът му не я успокои.

— Но и не мога да си тръгна, нали? Не — отговори сама на собствения си въпрос. — Ето как сте го запазили в тайна. Трябва да ги държите тук или в Резервата. Скрити така, че никой да не знае, че те съществуват.

Даркнес се намръщи, не му хареса колко точни бяха предположенията й.

Обгръщайки се през кръста, Кат закрачи из стаята.

— Резервата. Твърде е рисковано да ги държите тук. Беше ми позволено да вляза. Ето защо всеки трябва да има придружител. Да няма случаен сблъсък с деца. Умно. — Не обръщаше никакво внимание на Даркнес, толкова беше погълната от мислите си, които изричаше на глас. — По дяволите! — Спря изведнъж и се втренчи с ужас в Новия вид. — Идиоти като Дарвин Хавингс ще направят всичко възможно, за да се докопат до бебета на Новите видове. Те са в състояние да ги отгледат и да повредят умовете им. Той и хората като него, ще им направят това, което са направили на теб и братята ти, заставяйки ги да убиват.

Даркнес кимна.

Сълзите отново напълниха очите й.

— Разбирам.

Той остана неподвижен, когато тя приближи до него. Очакваше пак да го удари, но тя го изненада като притисна челото си до гърдите му. Новия вид имаше желание да я прегърне, поколеба се само за миг, преди да се подчини на инстинктите си и да го направи. Младата жена не се отдръпна.

— Какъв е протоколът?

— Не знам.

— Какво правите, когато мислите, че някой случайно може да е забременил някоя или шансът за това е много голям?

— Не ми се е случвало преди. Трябва да отидем в Медицинския център и да си направиш тест, Кат.

— Точно така. Тест за бременност. Резултатите от него ще са известни в рамките на няколко седмици. Предполагам, че няма да мога да се върна обратно на работа в понеделник. — Тя се засмя. Смехът й прозвуча дрезгаво и рязко. — Може би ще се наложи да работя за НСО, в края на краищата.

— Кат. — Даркнес не беше сигурен какво друго да каже.

Тя отдръпна глава от гърдите му, но не го погледна.

— Уморена съм. Онази нощ не успях достатъчно да се наспя, а снощи дремнах само два часа. — Заобиколи го и влезе в банята.

Той я проследи с поглед. Кат подсуши косата си, след това отново облече нощницата си. Бикините й останаха на пода, бяха мокри. Обърна се и най-накрая го погледна.

— Имаш ли резервна четка за зъби?

— Може да използваш моята.

Младата жена изсумтя.

— Страхотно. Сега си готов да споделиш нещо лично. Забрави. Ще се примиря с лошия дъх, докато успееш да ми вземеш нова. — Излезе от банята и прекоси спалнята, оглеждайки леглото. — Намокрили сме завивката. Имаш ли друга?

— Да. Ще я донеса — предложи той.

— Защо не се погрижиш за кокалчетата на ръката си? Те все още кървят. Аз ще се справя сама с това. Само ми кажи къде е. Все още ли искаш да легнеш от страна, близо до вратата? Предполагам, че го правиш от съображения за сигурност.

— На най-горния рафт в гардероба, отдясно. Кат?

Младата жена се поколеба.

— Всичко ще изглежда по-добре на сутринта. Това е, в което наистина искам да повярвам в момента. Просто… нека не говорим повече тази нощ.