Лорън Донър
Даркнес (22)

Глава 21

— Аз ще отворя! За мен е! — извика Миси от офиса.

Кат погледна към часовника над печката. Минаваше единайсет. Зачуди се за какво е този път ненаситният апетит на Миси — за пица или за китайска храна. Бяха вечеряли рано и приятелката й имаше твърдото намерение да пише до късно през нощта. Кат обикновено се дразнеше, когато им доставяха храна толкова късно, но все пак нямаше да става рано на другата сутрин за работа.

— Да, храната е — извика Миси.

Кат си наля чаша мляко и отпи. Беше казала сбогом на Даркнес и бе написала доклада си за Робърт Мейсън. Не беше най-добрият й ден. Входната врата се затвори с тих, но отличителен звук.

— Мирише толкова хубаво. — Миси влезе в стаята, носейки кутия с пица. — Искаш ли?

— Не. След няколко минути си лягам.

— Поръчах я с повече бекон и сирене.

Кат се усмихна.

— Ти си такава кучка. Ако ям толкова късно, всичко ще ми се лепне на задника.

— И какво от това?

— Дай ми едно парче. — Кат остави чашата и взе две картонени чинии от шкафа. — Но да е малко.

Миси й подаде едно.

— Добре ли си? Откакто се прибра от работата, си в лошо настроение.

— Назначили са нов човек на мястото на Мейсън. Той е бесен. Изнесе ми цяла лекция и се наложи да напиша доста подробен доклад. Засега съм отстранена от работа. Ще ми се обадят, когато приключат с разследването.

— Отстраниха ли и другите агенти, които бяха изпратени в Хоумленд?

Кат отхапа от пицата и сдъвка залъка.

— Да. Чавес беше бесен, че всеки от нас, цитирам „е послушал един идиот“. Съгласна съм с това. Трябваше да настоявам и да откажа мисията, но всички бяхме между чука и наковалнята.

— Виновен си ако го направиш, но си виновен и ако откажеш да изпълниш заповед.

— Точно така.

Миси взе една сода.

— Ще ям в моя офис. Искаш ли да се присъединиш към мен?

— Не. Знам, че трябва да довършиш книгата и да я изпратиш на редактора си.

— Имам още три дена до крайния срок и не мисля, че ще ми остане време за много сън. Включена съм в една антология и ако не я довърша, моята история няма да излезе. Ще изберат някой друг на мое място.

Кат вдигна чинията и чашата си.

— Отивам в леглото. Ще се видим на сутринта. Опитай се да поспиш малко, става ли?

— Добре. Може ли да провериш Гюс и Бъч като се качиш горе?

— Най-вероятно спят. Кълна се, ти имаш най-мързеливите домашни любимци.

Миси се засмя.

— Започват да си играят по средата на нощта. Добре че си лягам толкова късно.

Кат се качи на горния етаж и спря до вратата на Миси да надникне вътре. Кучето спеше върху възглавницата на приятелката й, но котето беше на пода и дъвчеше една от обувките на Миси. Кат потръпна благодарна, че не беше една от нейните. Затвори вратата, за да не могат малките унищожители да дойдат в спалнята й.

На вратата се позвъни отново. Кат се обърна.

— Аз ще отворя — извика Миси. — Сигурно е момчето, което донесе пицата. Попитах за сос, но той го беше забравил. Може би го носи.

Кат влезе в спалнята. Включи лампата с лакът и прекоси стаята до нощното шкафче. Остави храната върху него. Входната врата се затръшна с трясък. Тя постоя за момент и се ослуша. Миси не извика отново. Това беше странно. Приятелката й винаги казваше кой е бил на вратата. Това беше обичай, за който Кат настояваше да се спазва.

Тя излезе от стаята и отиде в края на коридора.

— Миси?

По гърба й полазиха ледени тръпки, когато не получи отговор. Отстъпи назад и се втурна в спалнята си, взе служебния пистолет и се промъкна обратно в коридора. Спря при върха на стълбите.

— Миси?

Минаха секунди. Кат се напрегна да чуе нещо, но долу всичко остана тихо.

— Обаждам се на 911 и имам оръжие! — извика тя.

— Затвори телефона или ще я убия! — заплаши познат глас.

Коленете на Кат се подкосиха. Сигурно грешеше.

— Мейсън?

— Шибана кучка! — извика той. — Слизай веднага!

Тя изпадна в паника. Защо Мейсън беше в дома й? Очевидно Даркнес не беше параноик, като вярваше, че бившият й шеф ще тръгне след нея. С всички усилия си наложи да остане спокойна.

— Няма да направя нищо, докато не разбера, че Миси е добре.

— Говори! — изръмжа той.

— Кат? — Гласът на приятелката й беше тих и напрегнат. — Той е насочил пистолет в главата ми.

— Достатъчно! — заповяда Мейсън. — Хвърли оръжието!

Кат се опита да мисли, но всичко, което можеше да си представи бе как той застрелва Миси.

— Защо си тук, Мейсън? Какво искаш?

— Ти си виновна. Доверих ти се да свършиш работата. А ти какво направи, а? Провали всичко. Каза на онези животни, че аз съм те изпратил. Не трябваше да ме предаваш, Катрина.

Тя прехапа устни. Обикновената тактика нямаше да свърши работа при него. Той бе минал през същото обучение, знаеше всички трикове.

— Не е вярно. Нека поговорим за това, Мейсън. Съгласен ли си? Не съм направила нищо. Отидох в Хоумленд да търся онзи мъж, който искаше да намеря. Но не успях да се добера до никаква информация. — Опита да успокои лудо биещото си сърце. — Днес отидох на работа, за да подам доклада и научих, че имаш заместник. Какво става? Те не поискаха да ми кажат нищо.

— Разследват ме. Искам веднага да слезеш тук, Кат. Ако чуя сирени или видя ченгета, ще убия тази кучка. Нямам какво да губя. Хвърли пистолета или тя е мъртва.

— Опитвам се да разбера защо си тук. — Това беше истина. Той би могъл да проследи всеки агент, но бе избрал нея. — Имаш ли нужда от помощ? — Тя промени тактиката. Мейсън беше неспокоен и мразеше НСО. — Да не би Новите видове да са разбрали, че се опитваме да ги съсипем и да са тръгнали след теб?

Тишина. Кат се молеше, той да се хване на това. Трябва да бе отчаян, за да се появи в дома й. Дали не търсеше отмъщение? Просто случайна мишена за бъркотията, стоварила се на главата му? Животът на Миси зависеше от това дали ще успее да го манипулира.

Мълчанието му не й хареса.

— Кой още знае, че си ме изпратил там? Само аз отидох в Хоумленд, нали? Никой друг? Убедена съм, че не е изтекла информация — излъга тя. Искаше да разшири кръга от заподозрени, включвайки агентите, изпратени като работници на строежа. — На кой друг си казал за Хоумленд?

— Искам пистолета ти. — Гласът му звучеше по-спокойно.

— Добре. — Извади пълнителя и пусна предпазителя. — Ще го хвърля надолу.

Първо хвърли пълнителя, а секунда по-късно и пистолета, притаи се близо до стената, защитавайки тялото си. После хвърли бърз поглед долу и видя босите крака на Миси и обувките на Мейсън точно зад тях. Той я използваше като щит, стараейки се да бъде извън линията на огъня.

— Искам също и резервния ти пистолет — настоя Майсън.

— Той е в спалнята ми. Успях да грабна само служебното оръжие. Да го донеса ли?

— Десет секунди. — Мъжът започна да брои.

Кат хукна по коридора, влезе в спалнята и бързо взе втория пистолет от най-горния рафт на гардероба. Грабна мобилния си телефон, изключи го от зарядното и се спусна обратно по коридора. През цялото време вдига достатъчно шум, така че негодника да чува всяко нейно движение и да знае къде се намира. Последното нещо, което искаше, бе мъжът да се изнерви, с оръжие, опряно в главата на Миси.

Пъхна пистолета под мишница и включи телефона. Първият й инстинкт бе да се обади на 911, но те щяха да дойдат със сирени и светлини. Също така беше възможно бившият й шеф да подслушва техните канали.

— Взех го — извика тя. — Какво става? Говори с мен, Мейсън. Чудя се, дали да хвърля втория пистолет. Все пак може да убиеш приятелката ми.

Кат прехвърли номерата в мобилния си и намери онзи, които бе запаметила, когато Мейсън я изпрати на мисия. После натисна иконката, и с рамото го задържа до ухото си, докато стискаше пистолета.

— Хвърли оръжието, веднага!

— Не и докато не съм сигурна, че няма да ни убиеш и двете.

— Вие се свързахте с Хоумленд — отговори бодро плътен глас. — С какво мога да ви помогна?

— Искам шибания пистолет! — изкрещя Мейсън.

— Знам, че си насочил пистолет в главата на Миси, Мейсън. Само ми кажи, защо си в моята къща. По твоя заповед отидох в Хоумленд като Катрин Декър. Нека поговорим. Няма да ти дам оръжието си, докато не разбера какво искаш, или ще ни убиеш и двете.

— Мамка му! — изръмжа мъжът по телефона.

— Ще броя до десет, и ако не си хвърлила оръжието, приятелката ти умира. Едно, две…

— Знам, че записвате разговора — прошепна Кат. — Той ще застреля Миси, ако чуе сирени. Не се обаждайте на полицията или тя е мъртва. Просто заглушете линията и продължете да записвате.

— Девет — извика Мейсън. — Хвърли проклетото оръжие.

Кат пъхна телефона в панталоните си, под бельото, и извади пълнителя на пистолета.

— Ето. Първо пълнителя. Само се успокой. — Наведе се и го хвърли. Той подскочи по стъпалата. — Следва пистолета. — Хвърли и него.

— Ела тук! — Мейсън звучеше ядосано.

Младата жена вдигна ръце с дланите навън.

— Идвам.

Мейсън държеше Миси в задушаваща хватка, точно пред себе си, притиснал пистолет в слепоочието й. Кат заслиза бавно, оглеждайки черните му дрехи. По средата на стълбите спря.

— Искам да ти помогна. Трябва да ми кажеш защо си тук и какво мога да направя за теб.

Той махна пистолета от главата на Миси и го насочи към нея.

— Обърни се.

Тя бавно се завъртя, и повдигна тениската си, за да му покаже, че няма друго оръжие затъкнато в колана на панталоните й. Те бяха широки, а оръжието — твърде тежко и масивно, за да се скрие там.

— Видя ли? Хвърлих и двата си пистолета. — Кат не прекъсна зрителния контакт с него. — Кажи ми за какво става въпрос?

— Всичко, което трябваше да направиш, бе да измъкнеш Джери оттам.

— Опитах се да го търся, но те ме наблюдаваха през цялото време. Сложиха ми проследяващо устройство на глезена — излъга Кат. — Никой не искаше да говори с мен, не можех да направя и десет крачки, без да знаят точно къде съм. Мисля, че беше прав. Те крият нещо. Охраната им е изключително силна. Може ли да те наричам Робърт?

— Не. — Мъжът я изгледа яростно. — Всичко, което трябваше да направиш, бе едно-единствено, шибано нещо, Пъркинс. Да ми доведеш Джери.

— Опитах. Наистина. Сега теб ли преследват? Какво мога да направя, за да ти помогна? Имаш ли нужда от място, където да се скриеш? Пари? Нямам налични вкъщи, но мога да взема малко. Искам да ти помогна. — Надяваше се да изглежда искрена. — Дали ще започнат да следят и мен?

Ядосаният Мейсън се поколеба малко, но оръжието му си остана насочено към нея.

— Това копеле е прехвърлило парите. Трябва да се добера до него.

— Джери? Какви пари?

Той стисна устни в бяла линия, а лицето му почервеня от гняв. Кат се надяваше мъжът да получи инфаркт. Това щеше да реши проблема. Той се огледа и Кат използва възможността да погледне Миси. Приятелката й бе ужасена, но изглеждаше невредима. Кат отново се съсредоточи върху Мейсън.

— Не мога да ти помогна, ако не знам каква е ситуацията. Пред какво сме изправени? Предполагам, че НСО те преследва. Някой от нашия отдел ни е предал. — Искаше той да мисли за тях като за екип, а не врагове. — Моят задник също е заложен.

— Ти не си отстранена от работа, нито си в процес на разследване. Трябваше да отида днес до службата и те видях да влизаш. Така узнах, че не си в Хоумленд. Какво им каза?

— Нищо. И аз съм отстранена от работа. Казаха ми да се явя отново в петък и да напиша рапорт. Твоят заместник присъстваше на срещата. — Не искаше той да знае, че вече им бе разказала всичко. — Бил си там? Значи знаеш, че не останах дълго.

Мейсън изглеждаше несигурен. Кат реши да натисне още малко.

— Какво мога да направя? Не е нужно да сочиш пистолет към Миси. Тя ще направи това, което й кажа. Ние с теб сме мъжете в нашите семейства, не помниш ли? — Беше готова да използва собствените му думи срещу него.

— Трябва да се добера до Джери. Той е прехвърлил парите.

Същото бе казал и преди малко.

— Добре. Какъв е планът? С теб съм. Очевидно НСО владее и ФБР. Те командват парада. Това означава, че двамата с теб ще имаме големи неприятности.

Дулото на пистолета леко се снижи надолу. Изглежда Мейсън обмисляше думите й.

— Трябва да намерим Джери.

— Добре. Защо той има такова значение за теб? Ако НСО ни преследва, трябва да напуснем страната.

— Не и без моите пари. — Ярост изкриви чертите му. — Това глупаво копеле нямаше да се справи с всичко това, без мен. Половината от двата милиона и половина са мои. Накрая той или ще отвори голямата си шибана уста и ще разкаже всичко, или ще използва парите, за да се покрие. Отначало си мислех, че те са го хванали, но колкото повече разсъждавам над това, толкова повече ми се струва, че ми е устроил капан, както на онова момиче. Няма да отида в затвора.

Кат не беше сигурна за кое момиче говори той, но останалото започваше да придобива смисъл.

— Това са много пари.

— Аз създадох фалшивата самоличност, която той използва, погрижих се да прикрия следите му и му казах как да прекара парите, за да не могат да бъдат проследени. А този задник направи така, че да нямам достъп до тях и сега се опитва да ги вземе всичките. — Мейсън внимателно я изучаваше. — Ще разделя парите с теб. Майната му на Джери. Ще го убия веднага след като разбера къде е прехвърлил всички средства. Вътре ли си, Пъркинс? В противен случай сме свършени. Отиваме в затвора или още по-лошо. Джери и тези проклети животни няма да спечелят.

— Вътре съм.

Той свали пистолета и бутна Миси напред. Кат бързо взе останалата част от стълбите, хвана приятелката си за ръката и я дръпна зад себе си. Не смееше да я пусне. Миси можеше да се опита да избяга и да предизвика Мейсън да я застреля. Негодникът все още стискаше в ръка пистолета.

— Трябва да разберем къде го крият и да се доберем до него. — Мейсън закрачи замислено. — Колко от Хоумленд успя да видиш?

— Голяма част. Разведоха ме из територията с охрана. — Трябваше да го накара да мисли, че ще му бъде от полза, иначе щеше да ги убие и двете. — Искаш ли да ти начертая карта? Видях някои хубави къщи, където вероятно настаняват ВИП персони. Може би е в някоя от тях, ако не са го скрили.

Той я погледна проницателно.

— Някакви слабости в охраната им?

— Мисля, че мога да намеря начин да проникнем вътре. Видях задната порта за камионите с доставки. Не беше добре охранявана. — Това бяха пълни глупости, но негодникът трябваше да й повярва. — Можем да откраднем някой микробус за доставки и да вземем униформи. Те не проверяват самоличността, тъй като имат голямо текучество на кадри в този вид бизнес. Дори видях някои от тях, така че знам как стават нещата.

— Оставят ги просто така да карат из Хоумленд?

Кат кимна.

— Да. Те пазят само стените. Във вътрешността няма охрана. Но, за съжаление, аз имах проследяващо устройство на глезена си и двама пазачи, които непрекъснато бяха залепени за задника ми.

— Започнаха веднага да те свалят, нали? — Той се втренчи в тениската й. — Имаш хубави цици.

С голямо усилие Кат запази самообладание. Потри с палец китката на Миси, опитвайки се да я успокои.

— Много добре знаеш. Те нямат никакъв шанс.

Майсън закрачи отново.

— Ще намерим Джери и той ще ни даде парите.

* * *

Даркнес подскочи, когато телефонът му звънна. Отвори очи и погледна към екрана на лаптопа, на няколко сантиметра от него. Лампите в дома на Кат все още светеха. Вдигна телефона.

— Даркнес.

— Бук е. Имаме ситуация. Ела веднага в Сигурността.

— Нападат ли ни? — Новия вид скочи мигновено от леглото. Спусна се към гардероба, отвори го и грабна една униформа.

— Получихме обаждане и все още сме на линия. В момента твоята женска планира да нахлуе в Хоумленд с някакъв на име Мейсън. Той е в къщата й и е насочил пистолет в главата на Миси. Предполагам, че го лъже, тъй като повечето от това, което казва, са пълни глупости.

Даркнес почти изпусна телефона, обръщайки се към лаптопа.

— Аз наблюдавам дома й.

— Той е вътре. — Бук се поколеба. — Блубърд записва всичко. Кат се е обадила и е казала, че Мейсън е опрял пистолет в главата на Миси и да запишем целия разговор. Правим го. Казала е също да не се обаждаме на полицията. Мъжът щял да ги застреля, ако пристигнат човешки полицаи. Веднага проследихме обаждането. То идва от мобилен телефон в дома й, сам проверих и се убедих, че това е нейният глас. Всичко е истина.

— Събуди пилота. Хеликоптерът да е готов.

— Вече е направено. След десет минути излитаме. Тогава ще те запозная с подробностите. Мърдай! — Той затвори.

Даркнес хвърли мобилния си на леглото и се втурна да се облича. Едва не забрави да вземе телефона, грабна го, както и ботушите, нямаше време кога да ги обува. Отвори вратата на балкона, огледа земята долу и скочи. Приземи се на тревата. Болка прониза и двата му крака, но нямаше нищо счупено. Затича се към площадката за излитане.

Кат беше в беда. Беше я предупредил, че Мейсън представлява опасност. Но тя не му бе обърнала никакво внимание и отпрати екипа, който бе назначил да я охранява. Гневът му растеше, докато тичаше, и го стимулираше да продължава напред. Звукът от перките на хеликоптера го увери, че не са тръгнали без него, но бяха готови за излитане.

Посрещнаха го Трей Робъртс и Бук. Беше изненадан да види човека тук толкова бързо, но насочи вниманието си към Новия вид.

— Давай с подробностите — каза задъхан. Седна на земята, за да си обуе ботушите. Все още не се бяха събрали достатъчно мъже, за да сформират пълен екип, но се надяваше да дойдат бързо. Искаше хеликоптера във въздуха.

— Явно Мейсън е мозъкът, който стои зад Борис — отговори Трей вместо Вида. Той държеше мобилния си в ръка и четеше от екрана. — Получавам стенограмите от записа директно на телефона. Предполагам, че Мейсън и Борис са били партньори. Мейсън се е опитал да получи достъп до парите, които са измъкнали с измама от НСО, но се оказало, че били прехвърлени в друга сметка. Борис го е прекарал и той иска да го намери, за да вземе милионите.

Даркнес стана, тропайки с крака, тъй като не успя да обуе добре ботушите си.

— Ние възстановихме парите. Нали принудих Борис да говори. Мейсън не знае ли това?

— Знаеш ли какво предполагам? — Трей вдигна поглед от телефона. — Борис е използвал онлайн банкиране. Най-вероятно е прехвърлил парите в сметката, която ти си измъкнал от него, но преди това е успял да блокира достъпа на Мейсън до нея. Сигурно го е направил, преди да дойде тук, за да постави капан на Джейни Шийвър. Алчен шибаняк. Искал е всичко. Сега Мейсън е полудял, защото го разследват и иска да се измъкне. Тези пари ще му осигурят добър живот някъде другаде.

Още мъже пристигнаха на площадката и Даркнес вдигна юмрук, след което посочи хеликоптера. Той поемаше командването на екипа. Изобщо не го интересуваше дали Трей или някой друг ще има нещо против. Кат беше в опасност.

— Да тръгваме.

Качиха се в хеликоптера и Даркнес си сложи слушалките.

— Вдигни ни във въздуха — заповяда на пилота, който се извърна в седалката, за да го погледне.

Пилотът кимна и се обърна напред. Започнаха да се издигат и Даркнес си сложи колана. Погледна към слабо осветените лица на мъжете, които бяха дошли. Бяха общо шестима. Той докосна главата си и всички си сложиха слушалките.

— Пилот, приземи ни на осем или десет пресечки от мястото. Човекът, така или иначе ще ни чуе, но заради разстоянието няма да свърже нещата. Имаме ли връзка със Сигурността?

— Казвам се Дарън. Да, Даркнес.

— Накарай ги да ни осигурят място за кацане. Не ме интересува, ако трябва да се спре движението по улицата. Колко сме далеч?

— Десет минути, ако увелича още скоростта. Искат да знаят дали ще искаме съдействие от полицията? — Пилотът зачака инструкции.

— Не — отговори Трей. — Този тип може да има полицейски скенер. Аз имам такъв, а този негодник е умен. Ще откраднем кола. Така ще се придвижим по-бързо, отколкото ако тичаме.

Даркнес беше готов да пробяга цялото разстояние, но ако използваха автомобил наистина щеше да бъде по-бързо.

— Знаеш ли как да го направиш?

Трей се усмихна и докосна пистолета си.

— Да. Остави на мен.

— Благодаря ти, че пристигна толкова бързо в Хоумленд.

Човекът прочисти гърлото си.

— Вече бях там.

Даркнес се намръщи.

— Тим те е изпратил толкова късно? Защо?

Трей сведе поглед.

— Тим не ме е изпращал. Вече бях в Хоумленд, когато това се случи. Нека поговорим по-късно. — Огледа бързо другите мъже. — Лично е.

Даркнес не пита повече. Вярваше на този човек. Нямаше никакво значение защо е бил в Хоумленд посред нощ. Тревожеше се повече за Кат. Беше ли жива? Видя как Трей извади мобилния си и се зачете в текста, изписан на екрана. От Сигурността изпращаха на него стенограмите от разговора.

— Трей? Тя жива ли е?

Мъжът погледна към него и кимна.

— В момента му чертае карта на Хоумленд. Досега не е стрелял. Очевидно са в кухнята, защото помоли Миси да им направи кафе. Не мога да кажа какво е настроението на онзи мъж, само от четенето на диалога, но не е заплашвал отново да ги застреля. Цялото му внимание е съсредоточено в намирането на парите.

Сега вече Даркнес можеше да диша по-леко.

— Почти пристигнахме — каза пилотът. — Ще направя твърдо приземяване. В един парк. Къщата е на осем пресечки, на север. Ще получим инструкции.

— Аз ще се справя с това — съобщи Трей. — Познавам района. Преди време се срещах с едно момиче, което живее наблизо и знам къде се намира тази улица. Трябва ми само точния адрес. Но ще извадя карта, само за да сме сигурни.

Даркнес откопча колана и се хвана за седалката. Бук, който седеше най-близо до страничната врата, я отвори. В кабината нахлу студен въздух и силният шум от перките на хеликоптера. Новия вид извърна глава, докато машината се наклони рязко и започна да се снижава. Спускаха се бързо, както Дарън беше предупредил. Появиха се улични светлини и в далечината се очерта една малка постройка, която той определи като обществена тоалетна. Хеликоптерът се приземи с разтърсващ удар. Даркнес смъкна слушалките от главата си, като едва успя да ги закачи на стената.

Излезе трети поред и се обърна към Трей. Не му харесваше, че трябва да предаде командването на човека, но не беше сигурен къде е домът на Кат. Улиците го объркваха и повечето къщи му изглеждаха еднакви. Трей даде знак на пилота да излети и посочи към улицата. Затича се и Даркнес го последва. Звукът от хеликоптера се изгуби в далечината.

Стигнаха улица, на която от двете страни имаше къщи. Трей сви наляво.

— По дяволите.

— Какво? — Даркнес го настигна.

— Мислех, че ще има по-голямо движение. Почакайте. Ето една кола. — Той вдигна юмрук и всички спряха.

Един малък седан с четири врати идваше към тях, Трей застана на пътя му, извади оръжие и го насочи към шофьора. С другата ръка посочи към предпазната си жилетка, където с бели букви бе изписано НСО. Шофьорът наби спирачки.

Трей се приближи до колата.

— Аз съм от НСО — извика той. — Вие не сте в опасност. Без паника. Свалете стъклото.

Това беше жена и Даркнес можеше да види страха й. Тя свали стъклото и Трей се наведе.

— Много съжалявам, но имаме спешен случай. Нуждаем се от вашата кола.

Пребледняла, жената поклати глава. Тогава Даркнес се приближи. Опита да се държи приятелски.

— Човеко, случаят е спешен. Нека да вземем колата. Ще я върнем после.

— Обещавам. — Трей посегна и отвори вратата. — Откопчайте колана и се преместете отзад. Може да си тръгнете веднага след като ни оставите. Един мъж държи две жени като заложници. Той ще ги убие, ако се появи полицията. Всички сме от НСО.

Жената се взря в Даркнес. Той нямаше предпазен шлем и можеше да види ужаса в очите й. Ръцете й трепереха, когато се наведе и разкопча колана.

— Моля ви, не ме наранявайте.

— Ние просто се нуждаем от колата ви — увери я Даркнес.

Жената кимна.

— Качвайте се.

— Трябва ни нещо по-голямо. Няма да се съберем всички — обади се Бук.

— Ще се сместим — прекъсна го Трей. — Само ще ни е малко тясно.

Той помогна на жената да излезе от колата и зае мястото на водача.

— Даркнес, сядай отпред на пътническата седалка. Лейди, можете да седнете в скута му.

Тя зяпна в Даркнес.

— Останалите — отзад. Трима ще се съберат на седалката, а един от вас може да се свие върху коленете ви.

— Това е недостойно — изръмжа Джинкс. — Но нека го направим.

Даркнес грабна ръката на непознатата. Пръстите й трепереха в неговите. Новия вид не бе имал време да си сложи ръкавици.

— Всичко ще бъде наред. Сега сте с шест добре въоръжени мъже. Благодаря ви за помощта.

Отведе я до другата страна на колата и се качи. Жената се поколеба, но седна в скута му. Беше тясно, но когато погледна назад, където четирима от Видовете се опитваха да се натъпчат в място предназначено за трима човеци, гледката го накара да изпита благодарност, че седи отпред.

Трей се ухили и затръшна вратата.

— Видяхте ли? Направихме го.

Задните врати се затвориха, Даркнес тресна неговата също. Обви ръка около жената, когато Трей натисна газта и рязко завъртя волана, за да направи обратен завой. После извади телефона от джоба на жилетката и включи екрана. Показа се карта.

— Благодаря ви… — Трей замълча за момент. — Как се казвате?

— Амбър. — Жената се облегна на Даркнес.

— Помагате ни да спасим два живота. — Трей взе остър завой. — Ако наистина чувствате необходимост да докладвате за това, дайте ни двайсет минути, преди да се обадите в полицията. Онзи идиот може да има скенер. Ако вместо това позвъните в Хоумленд, ще ви възнаградим, разбрахте ли?

— Да. — Амбър стисна ръката на Даркнес, когато Трей взе поредния остър завой много бързо.

— Някога искали ли сте да разгледате Хоумленд? — Той намали малко скоростта. — Може да се уреди, ако не се обадите на полицията. Обещавам. Кажете им, че Трей Робъртс е казал така. Разбрахте ли, Амбър?

— Да. — Тя все още бе бледа, но изглеждаше като че ли по-малко уплашена.

— Извинявам се за пистолета, но наистина се нуждаехме бързо от превоз. — Той спря до бордюра и паркира колата. Обърна се и се усмихна на жената. — Казвам се Трей Робъртс. А този, който ви държи, е Даркнес. Бяхте чудесна. Обадете се в Хоумленд. Ще ви покажем нашата благодарност.

— Няма да се обадя на полицията.

— Вие сте сладурана. — Трей й намигна. — Тук трябва да се разделим. Благодаря, Амбър.

Даркнес отвори вратата със замах и жената се плъзна от скута му. Тя с любопитство се вгледа лицето му. Той й се усмихна.

— Благодаря ви, Амбър Тази вечер направихте голяма услуга на НСО.

Тя му се усмихна в отговор.

— Радвам се. Аз подкрепям Новите видове.

— Карайте внимателно — тихо й каза Даркнес.

Жената се изчерви.

— Разбира се.

Той се обърна към Трей.

— Да тръгваме. Колко е далеч?

— Нагоре по тази улица — отвърна той и погледна към Амбър. — Обърнете колата тихо и стоите далече от този район. Може да има стрелба.

Жената заобиколи колата и се качи. Последва нарежданията и зави в противоположна посока. Трей тръгна пръв и Даркнес го последва. Движеха се по тревните площи, за да избегнат шума. Трей спря и посочи. Даркнес позна предната част на къщата. Бяха пристигнали пред дома на Кат.