Лорън Донър
Даркнес (13)

Глава 12

Кат излезе извън портите, без да обръща внимание на глупаците, които й подвикваха отстрани. Настроението й беше достатъчно отвратително, добре, че не носеше оръжието си — иначе можеше да се изкуши да стреля в устата на някой от протестиращите. Таксито я чакаше от другата страна на улицата. Хвърли куфара си на задната седалка и се качи в колата. Промърмори едва-едва името на компанията за коли под наем. Шофьорът кимна и потегли.

От НСО са знаели през цялото време. Този факт не би трябвало да я изненадва. Даркнес й бе подхвърлил достатъчно намеци за това. Но много въпроси оставаха без отговор. Знаеха ли истинското й име? Дали Мейсън бе научил, че прикритието й е провалено? Ако бе така, той щеше да е бесен. Младата жена закопча предпазния колан и затвори очи.

Процедурата изискваше да подаде доклад. Мейсън щеше да й срита задника, когато застанеше лице в лице с него. Но сега не й се занимаваше с това.

Краткото пътуване приключи и тя плати на шофьора. Отне й само няколко минути да изкара собствената си кола от паркинга, където я бе оставила.

Кат винаги бе следвала правилата. Това беше нещо, в което вярваше. Животът й беше хаотичен, но работата й придаваше смисъл на част от този хаос. Беше се присъединила към агенцията, за да направи някакви промени. Да помага в залавянето на лошите и да превърне света по-безопасно място. Имаше чувството, че Мейсън я бе поставил в категорията на лошите. НСО бяха преследвани достатъчно.

Докато шофираше, мисълта за Даркнес не я остави на мира. Чувстваше се така, сякаш вътрешностите й бяха изтръгнати. Вярваше на всичко, което й бе казал. Не изпитваше съчувствие към кучката, която бе убил. Той може да се чувстваше повреден, но за нея всичко бе планирано предварително. Това, че жената бе успяла да се сближи с него и по този начин го бе наранила, я вбесяваше. Този факт само затвърди вярата й, че съществуваха изключително зли хора по света — един по-малко, благодарение на Даркнес. Скърбеше за загубата на братята му и я болеше за него.

— По дяволите. — Въздъхна, стиснала здраво волана. — Провалих всичко.

Нищо нямаше смисъл повече. Просто искаше да се прибере вкъщи и да ближе раните си. Огледа се наоколо и осъзна, че е карала безцелно. Трябваха й няколко минути да установи къде се намира и да се качи на магистралата. Тя щеше да я отведе точно там, където искаше да бъде. У дома.

Можеха да минат часове или дни преди Мейсън да разбере, че вече не е в Хоумленд. Когато си тръгна оттам не забеляза никой от тримата агенти, които бе разпознала, въпреки че той може би имаше други, които да наблюдават портата. Погледна в огледалото за обратно виждане, за да види дали има опашка. Освен това, в колата й можеше да има проследяващо устройство. Обмисли варианта дали да не я зареже и да наеме друга, но отхвърли идеята. Ако Мейсън искаше да я намери, щеше да го направи. Тя не разполагаше с достатъчно пари, за да отседне в мотел. Личната и кредитните й карти можеха да бъдат проследени.

Отби от пътя, за да си вземе някаква храна от един авторесторант. Но това не помогна на разстроения й стомах. Причината за болката в него, бе фактът, че никога нямаше да види Даркнес отново. Новия вид напълно бе влязъл под кожата й. Кат винаги се бе усмихвала подигравателно, когато чуеше някоя от приятелките й да казва, че се е влюбила бързо и дълбоко в някой мъж. Тя никога не бе изпитвала подобно чувство.

Беше обичала преди, но гордостта й винаги бе на първо място. Дължеше се на нейното детство. Първата стъпка на приемането, бе разбирането на проблема. Родителите й се разведоха, когато беше на осем, и всеки се ожени повторно за много по-млад партньор. Майка й, в крайна сметка, се оказа със сериен измамник, когото непрекъснато оправдаваше. Това беше отвратително за Кат. Съпругата на баща й също здраво го държеше за топките. Тогава се бе заклела, че никой никога няма да я прави на глупачка и си тръгваше от всеки мъж, който не отговаряше на идеала й за интимен партньор.

Даркнес не беше някой, за когото щеше да се омъжи или с когото искаше да прекара живота си. Той попадаше във всички „по дяволите — не“ категории. Нямаше да подкрепи нейната кариера. Да живее с него в Хоумленд нямаше да бъде удоволствие. Той не можеше да напусне НСО и да живее в нейния свят. Новия вид не беше емоционално годен.

— Меко казано — промърмори Кат.

Нямаше да има повече игриви моменти под душа с него. Нямаше да спи в почивните дни, сгушена до тялото му. Това би означавало, че в действителност ще трябва да я допусне близо до себе си. В гърлото й се надигна горчив смях и тя се задави. Даркнес дори не й бе позволил да го докосне по време на секса. Винаги я завързваше. Той можеше да служи за пример по въпросите с контрола. Самата тя имаше подобни проблеми.

Те просто представляваха ужасно съчетание. Това не намали болката, която усещаше. Тази болка в гърдите и сълзите, напълнили очите й, бяха като шамар. Беше се влюбила в него.

При гледката на къщата си, премигна, за да спре сълзите. Нямаше да плаче — това беше нещо, което не правеше често. Изключи двигателя, грабна куфара си, и излезе от колата.

— Вкъщи ли си? — извика Кат, щом влезе вътре. Пусна чантата до вратата и я бутна да се затвори.

— Добре е да бъдеш или секси момче за всичко, или най-добрата ми приятелка — извика Миси от горния етаж. — Имам пистолет.

— Не стреляй с въображаемото си оръжие по мен.

Миси се втурна надолу по стълбите.

— Липсваше ми!

Двете се прегърнаха и приятелката й се отдръпна леко назад, за да я огледа отгоре до долу.

— Изглеждаш ужасно.

— Благодаря. С конската опашка и петната от боя по ръкавите, не изглеждаш по-добре от мен.

Миси се усмихна.

— Някой ме изостави, така че реших да боядисам стаята за гости сама. Имам късмет, че по-голямата част от боята е по стените и поне съм си сресала косата. А ти изглеждаш така, сякаш никога не си виждала гребен.

— Това е дълга история.

— От онези, които не можеш да ми разкажеш? Само ми кажи, че не си адски насинена под тези дрехи. Че нямаш рани от куршум или нещо друго, става ли?

— Добре съм.

— Скучна работа, а?

— Не бих казала.

— Можеш ли да ми кажеш поне нещо?

Кат поклати глава.

— Знаеш как стоят нещата.

— Но ти си добре, нали?

Тя сви рамене. Миси се приближи съвсем.

— Изглеждаш тъжна.

— Така е.

— Мразя работата ти. Казвала ли съм ти го и преди?

— Постоянно.

— Искаш ли да играем на двадесет въпроса?

— Не.

— Бях длъжна да опитам. Гладна ли си?

— Спрях да си взема бургер.

— Много добре, защото изядох последната от пиците в хладилника. А не съм извадила нищо да се размразява. Нямах никаква представа кога ще си дойдеш. Ще останеш ли или само се отби, за да си вземеш още дрехи?

— Технически погледнато все още съм на задание, но не планирам да напускам къщата в скоро време. — Кат огледа хола. — Харесва ми етажерката, която си сложила.

— Благодаря — усмихна се Миси. — Иска ми се да те оставя да си мислиш, че аз съм го направила, но всъщност зет ми свърши цялата работа. Не можах да реша къде да я сложа и Анжела намина насам. На него му беше скучно да ни слуша как клюкарстваме, така че се проявих като добра сестра и му дадох работа.

— Добре се е справил.

— Той доста мърмори, но Анжела го накара да млъкне. — Тя се наведе и взе куфара на Кат. — Хайде! Да разопаковаме! Вътре няма нищо тайно, което не трябва да виждам, нали?

— Не. Само мръсни дрехи.

— Тогава ти разопаковай, аз ще гледам. Толкова се радвам, че си си у дома.

— Къде е Бъч?

— При кучешкия фризьор. Ще го доведат след час. Много му липсваше на кученцето, но то ще бъде ядосано, когато се прибере вкъщи. Подстригват го за лятото и знаеш колко сърдит става, когато преживява подобна травма. Приема го толкова лично.

Кат се радваше, че отново си е у дома. Това върна чувството й за нормалност, от което така отчаяно се нуждаеше в момента.

Тя последва Миси на горния етаж. Завиха надясно по коридора към спалните. Лек шум я накара да спре. Приятелката й се обърна.

— О! Забравих. Бавачка съм на Джордж от другата страна на улицата.

Кат се върна назад, следвайки звука и надзърна в спалнята на Миси. Едно малко сиво коте лежеше на леглото, с кълбо прежда. То се взря в нея. Очите на животното й напомниха за Даркнес, въпреки синия им цвят.

— Бъч обожава Гюс. Така се казва котето. На десет седмици е. Не е ли много сладко? Истински кошмар е за завесите, но и без това те са грозни. Сложих котешката тоалетна в банята ми, така че не се притеснявай. Държа вратата на твоята спалня затворена, не че то е напускало стаята ми. Много е страхливо. Майката на Джордж е болна и той не можеше да остави Гюс сам.

— Всичко е наред.

— Бяла си като платно. Не ми казвай, че котките те плашат. Знам, че не си алергична.

— Просто не го очаквах. — Кат се насили да се усмихне. — Сладко е.

— Радвам се, че мислиш така. Смятам да го задържа. Джордж няма възможност да го гледа и иска да му намери нов дом. Бъч обожава Гюс, и си мисля, че ще бъде съкрушен, ако то си отиде. — Миси премигна няколко пъти. — Може ли да го задържа?

— Нямам нищо против. Тази къща е и твоя.

— Знаех си, че има причина да сме най-добрите приятелки. Ти си си у дома, Гюс! — Миси отвори вратата на спалнята на Кат и остави куфара до гардероба. — Това означава ли, че и ти ще чистиш тоалетната му?

— Не ме притискай! Твоето коте, твоите мръсотии.

— Мога да се справя с това. Само не ми се оплаквай, ако нападне и твоите пердета. Наистина трябва да вземем да ги изгорим. Мисля, че той мрази цветни щампи, за което не го обвинявам.

Кат погледна към прозореца. Пердета бяха в къщата, когато я купиха.

— Няма проблем. Загубата няма да е голяма, нали?

— Мислила ли си си някога, че трябва да се срамуваме? Имам предвид, от колко време живеем тук? В гаража все още има кашони, които не сме разопаковали. Теб те няма през повечето време, а моят нос обикновено е забит в компютъра. Най-добре е да сложа едно легло долу в офиса, тъй като на практика живея там. Ние сме работохолици, които са твърде мързеливи, за да оправят дома си. Мисля, че с това темпо бихме могли да направим нещо хубаво за къщата ни в рамките на двадесет години или повече. Навих се да боядисам стаята за гости, защото майка ми заплаши да ни посети. Знаеш, че става истинска кучка, ако я настаним в светлозелена стая.

Кат изрита обувките си и седна на леглото.

— Не ставаме за нищо.

Миси седна до нея.

— Не си добре. Дори не трепна, когато споменах майка ми. Тя те подлудява.

Кат поклати глава.

— Не. Не съм добре.

— Шоколад ще помогне ли или да извадя бутилката с водка, която получихме за Коледа? Много ли е зле?

— Дори не мисля, че и двете ще помогнат.

— По дяволите! — Миси прехапа долната си устна. — Да не би да си застреляла ония задник, шефа ти? Трябва ли да изпека сладки, за полицаите от специалното звено, които ще дойдат? Това може да ги разсее, докато се измъкнеш през задния вход.

— Той е жив и здрав. Така мисля. Избягвам го.

— Каза ли му, че не си само чифт цици? Дори аз искам да го ударя. Не мога да повярвам, че си мисли, че ние с теб сме двойка. Не се обиждай, но когато имам любовник, той трябва да е с пенис и да е истински мъж. Шефът ти е скапан агент, щом досега не е открил, че пиша под псевдоним, след като се рови в живота ни. Моите истории са за горещ секс с мъже. Това е абсолютно доказателство, дори и за идиот като него.

— Как върви писането?

— Добре. Приключих последната книга и започнах нова. Разказва се за як, огромен мъж, който се превръща в котка. Гюс е виновен за това. Толкова е сладък.

Кат се отпусна назад и затвори очи.

— Спри!

— Ти обичаш да слушаш моите истории. Главният е висок метър осемдесет и пет, мускулест, и има същите красиви очи като на Гюс. Той спасява жена, чиято кола е закъсала в калта и трябва да я отведе в дома си, защото бушува буря и пътищата са наводнени. Тя е впечатлена от мускулите му и скача в леглото с него. Фантазията е много по-добра от реалността. Помниш ли последния мъж, с когото спах? След две минути напрегнат секс, той не можеше да намери клитора ми, дори ако от това зависеше животът му. Моето момиче прави секс със стил.

Кат се пресегна и с опакото на ръката си удари Миси по крака.

— Наистина! Спри!

— Реалните хора правят секс. — Приятелката й въздъхна. — Мислила ли си си някога да наемеш един от онези мъжки проститутки. Аз да. Можеш ли да ме обвиняваш за това? Ще се оправдая, че е с проучвателна цел. Ядосана ли си ми? Искам да разбера дали наистина ще прави секс за пари. Аз не съм ченге, така че не съм задължена да му откажа, ако се съгласи. Но с този мой късмет, сигурно ще прави лош секс. Предполагам, че може да му платя, за да прочете една от моите секс сцени и после да я изиграе. Чувала съм, че някои от тях са актьори.

Кат седна и отвори очи.

— Правих секс.

Миси зяпна.

— Наруших правилата и легнах с някой, с когото не трябваше.

— Друг агент?

Тя поклати глава.

Приятелката й я изгледа.

— Вашият заподозрян?

— Не. Не точно.

— Това звучи зловещо. Беше ли секси?

— Изгарящо секси.

— В списъка с най-издирваните ли е? Трябва ли да опека тези сладки все пак? Само не забравяй, че прозорецът в мокрото помещение е единственият, който се отваря, когато хукнеш да бягаш.

— Няма да идват никакви полицаи от спецзвеното. Съжалявам, че те разочаровам. Знам, че ги смяташ един вид за секси. Може ли да бъдеш сериозна? Не искам да се смея.

— Те са в моя защита. Защо не се чувстваш добре?

Кат задържа погледа й.

— Влюбих се в него, но той не е мъж, който се обвързва.

— И ти не си жена, която се задържа дълго на едно място.

Тя не хареса болката, която изпита.

— Той е в състояние да ме промени.

— О, скъпа. Съжалявам. Може би ще поумнее и ще почука на вратата ни.

Кат се поколеба, за един момент си пожела това да беше истина. Даркнес никога нямаше да й се обади, за да я помоли да се върне обратно. Беше й дал ясно да разбере, че са приключили. Отново й се прииска да заплаче.

— Няма да го направи. Наруших протокола, докато бях под прикритие. Провалих всичко, Миси. Мога да загубя работата си, но точно сега това изобщо не ме интересува.

Приятелката й се присегна и взе ръката й.

— Може ли да повдигнат обвинение срещу теб?

— Не мисля. Не, освен ако шефът ми не реши да скалъпи нещо, за да си отмъсти. Това не би ме изненадало. Той знае, че в момента изпълнявам поставеното ми задание, не му се обадих, че си тръгвам. Имам нужда от няколко дни, за да проясня мислите си.

— Започнала си да ненавиждаш работата си. Осъзнаваш го, нали? Откакто имаш този тъпанар за шеф, си нещастна. — Миси пое дълбоко дъх. — Знаеш, че можеш да ми се довериш напълно. Говори с мен. Трябва да свалиш този товар от плещите си, иначе ще те яде отвътре. Няма да кажа нищо повече.

Кат обмисли предложението. Трябваше да разкаже на някого.

— Бях изпратена в Хоумленд.

— Отишла си там! Боже мой! — изписка Миси.

— Шшшт!

— Съжалявам. Продължавай!

— Не мога да навлизам в подробности, но мъжът е Нов вид.

Миси дръпна ръката си и я сложи върху сърцето си.

— Заковала си Нов вид?

— Стига!

— Просто ми отговори.

Когато Кат кимна, приятелката й я сграбчи.

— Точно сега те мразя. Не, обичам те. Наистина. Беше ли добър в леглото? Хайде, не ме измъчвай!

— 15 по скалата от 1 до 10.

— Знаех си — ухили се Миси. — Ти си късметлийка.

— Споменах ли, че никога няма да го видя отново?

Радостта на приятелката й бързо се стопи.

— Мамка му! Той няма да се появи на вратата ни, нали? Те не напускат онова място. — Тя потърка ръката на Кат. — Толкова съжалявам. Ама че копеле. Никога повече няма да им се възхищавам.

— Не драматизирай нещата. Той ме предупреди, че е само секс. Просто не очаквах да изпитам такива силни чувства, и наистина сгафих, защото моята работа ме изправи срещу този мъж. И аз избрах него, в края на краищата.

— Чух, че НСО е нещо като друга държава. Не смятам, че да спиш с един от тях е незаконно, все пак технически не сте били на американска земя. Според мен не си извършила никакво нарушение. Имам предвид, че не можеш да бъдеш уволнена, ако отидеш на екскурзия в Мексико и кривнеш с някой местен. Имаш право на интимен живот.

— Бях на акция и споделих с него информация, която не трябваше да издавам.

— Това е лошо.

— Знам. Робърт Мейсън ще ме изрита от работа, ако разбере.

— Какви са шансовете за това?

— Не знам.

— Ще донеса шоколада и водката. — Миси се изправи. — Сега, веднага.

— Благодаря.

— След това ще ми разкажеш повече подробности.

— Не може да го използваш в някоя от книгите си.

— По дяволите! — Миси присви очи. — Пошегувах се. Мисли за тази стая като за Вегас. Каквото се казва тук, остава тук.

— Благодаря.

— Най-добри приятелки завинаги, нали помниш? Радвам се, че споделяш с мен. Ти таиш прекалено много в себе си, Кат. Притеснявам се за теб през цялото време.

* * *

Даркнес затръшна входната врата. Кат бе напуснала Хоумленд — качи се на едно такси, след като мина през главната порта. Беше видял записа от охраната. Джъстис и Фюри го попитаха защо си е отишла и той трябваше да им каже нещо. Сподели с тях информацията, която Кат му бе предоставила за другите агенти, но даде ясно да се разбере, че младата жена може да загази в работата си. Дори им призна, че са се скарали. Но не им каза за какво.

Отиде до дивана и седна, тръшвайки обутите си в ботуши крака върху масичката за кафе. Дървото изпука и той се наведе само за да види новата пукнатина, появила се отгоре.

— Мамка му!

Мразеше да се чувства така, сякаш бе предал доверието й. Агентите, които бяха пратени като работници да поправят предната порта, не бяха в състояние да направят нищо повече. Бяха се оглеждали непрекъснато, интересът им бе твърде силен, но не бяха направили опит да се отдалечат от мястото на ремонта. Трябваше да държи устата си затворена. Вината и съжалението го ядяха отвътре. Както и още едно чувство — никога нямаше да я види отново и това го караше да усеща празнота.

Облегна се назад и затвори очи, като протегна ръка по дължината на дивана. Нещо изшумоля и той се размърда, отвори очи. Лист хартия се подаваше изпод възглавницата. Извади го. Беше от тетрадката, която държеше на кухненския плот, за да записва за доставка хранителните продукти, когато започнеха да привършват. Почеркът не беше неговият. Прочете бележката и изруга.

Джери Борис. Ти ми се довери. И аз ти вярвам. К.

Трябва да я бе написала, когато отиде в спалнята, за да й намери нещо за обличане. Втренчи се в името, вбесен. Защо ФБР се интересуваше от Джери Борис? Тази информация повдигаше много въпроси и беше сигнал за тревога.

Свали крака си от масата и стана. Закрачи из дневната, стиснал бележката в юмрук. Давайки му тази информация, Кат поставяше себе си в опасност. Иначе щеше да му я даде още в спалнята. Защо го бе направила?

Спря, приглади листа и го прочете отново. Разгневи се още повече. Защо не му бе казала името веднага, след като бе решила да му го разкрие? Щях да се опитам да получа повече отговори от нея. Щях да настоявам да остане по-дълго. Беше го направила с цел — да намери бележката, след като тя е напуснала Хоумленд.

— По дяволите! — изсъска.

Отиде до плота, грабна слушалката на телефона и набра вътрешния номер на Фюри. Мъжът вдигна на третото позвъняване.

— Фюри.

— В затруднение съм и се нуждая от помощ.

— Даркнес?

— Кой друг ще ти се обажда, за да ти каже това?

— Къде си?

— Вкъщи.

— Идвам веднага.

— Благодаря ти. — Затвори и възобнови краченето си из стаята.

Фюри трябва да бе тръгнал веднага, след като приключиха разговора, защото чукането по врата се чу много по-скоро от очакваното. Даркнес отвори рязко и пристъпи встрани, позволявайки на мъжа да влезе в дома му. Носът на Фюри пламна и той се обърна към него с несигурен поглед в очите.

— Какво?

— Трябва да отвориш прозорците.

— По дяволите.

— Правил си секс с агентката от ФБР. Не ни каза за това. Все още мога да я подуша. Миризмата е съвсем слаба, но я усещам.

— Дръж кучешкия си нос далеч от моите неща.

— Това ли е причината за разногласието, което си имал с нея?

— Дойде да ми помогнеш или да ме дразниш?

Фюри се врътна и приближи до дивана. Подуши и след това седна.

— Какво мога да направя?

Даркнес прекоси стаята и се настани върху масичката за кафе. Поколеба се, не бе сигурен откъде да започне и какво щеше да му помогне.

— Искаш ли тя да се върне?

Новия вид се намръщи.

— Мислиш, че си единственият мъж, който оставя една жена да си тръгне и после съжалява за това? Да ти изброя ли имената, които ми идват на ум? Мога да ти напомня за историята ми с Ели.

— Спести ми го. Аз не съм като другите мъже.

— Глупости. Ти си се чифтосал с нея. Това казва всичко. Мислиш ли, че не съм си поставил за задача да наблюдавам какво се случва с теб? Не би я допуснал толкова близо до себе си, освен ако не си могъл да устоиш на желанието да бъдеш с нея. Смяташ, че си различен, но само някои мъже всъщност искат да бъдат зависими от една женска. Ние се борим срещу това. В природата на Видовете е.

— Глупости.

Фюри се подсмихна.

— Имаме проблеми с доверието. Трудно е да признаем, че се нуждаем или искаме някой достатъчно силно, че да рискуваме да ни заболи. Това е обща черта, която всички Видове споделят. Влюби ли се в нея? Искаш ли да я върнем обратно?

— Не.

Фюри не изглеждаше убеден.

Това ядоса Даркнес.

— Не искам тя да плати за това, че ми се е доверила.

— Наистина изпитваш чувства към нея.

— Възхищавам й се и не искам да бъде наранена, защото рискува заради мен.

— Вече обсъждахме този въпрос. Няма да се обаждаме във ФБР и да питаме защо са изпратили агенти в Хоумленд. Те се държат така, сякаш нищо не се е случило и ние нямаме нищо против това. Занапред ще внимаваме повече, ще засилим процедурата с наблюдението пред камерите и ще правим по-мащабни проверки, минавайки през няколко източника. Не спираме да се обновяваме. Всичко, което можем да направим, е да се надяваме да им попречим да го сторят отново.

— Не ви казах всичко в офиса на Джъстис.

Фюри пое дълбоко дъх.

— Добре.

— Ето тук вече става опасно.

— По дяволите! — Фюри се наведе напред. — Слушам те.

— Искам да я защитя. Това трябва да е ясно. Останах с впечатлението, че Кат може да загази сериозно и да си загуби работата.

— Разбрах.

— Мога ли да ти се доверя? Това може да причини напрежение в НСО. Моля те да запазим тази информация между нас. Не знам какво да правя.

Фюри присви очи.

— С други думи, молиш ме да укрия информация, която трябва да бъде споделена с останалите.

— Да.

Новия вид се облегна назад и въздъхна.

— Обичам НСО и ще направя всичко за Видовете, но има едно изключение. Това е моето семейство. То винаги е на първо място и над всичко. Ти попадаш в тази категория. Няма да предам доверието ти.

Даркнес се изправи и прекоси стаята, взе листа, който бе оставил на плота, с написаното надолу. Върна се при Фюри и му го подаде. Мъжът взе бележката и я прочете. Пребледня.

Даркнес седна отново върху масичката за кафе.

— Кат намекна, че й е било заповядано да търси един мъж в Хоумленд и да му помогне да избяга. Агентите, които тя разпозна при портите, може да са били изпратени със същото нареждане.

— Защо от ФБР искат Борис?

— Тя нямаше представа. Вярвам й. Изглеждаше объркана, защо човекът, изпратил я тук, иска този мъж, но според нея нещата са на лична основа.

— Мислиш ли, че Борис е провалил някого от ФБР или знае нещо потенциално опасно за тях?

Даркнес сви рамене.

— Истинска дилема, нали?

— Меко казано. — Фюри се наведе напред и остави листа. — Кат ти има доверие, че няма да споделяш тази информация. Разбирам защо ми се обади. Разкъсваш се между нас и доверието, което ти е гласувала.

— Искам отново достъп до Борис.

— Защо?

— Той знае отговорите. Наясно е защо ФБР се интересува от него. Дай ми само един час с този мъж и няма да има нужда да намесваме хора, които може да навредят на Кат по някакъв начин. Официалните канали ще я поставят в опасност. Те не могат да се доберат до него и да узнаят, че тя ми е дала името му.

— Жената знае ли, че той е в Медицинския център? Нали направи няколко обиколки. Да не е успяла до го види?

— Не й бе позволен достъп до мазето, където го държим и следях отблизо с кого разговаря. Разпитах ги, за да узная за какво е говорела и се опитах да разбера, защо наистина е била изпратена тук. Тя нито веднъж не попита за човеците, освен за ловците на половинки. Съншайн е обсъждала този въпрос с нея. Освен това, изобщо не е правила обиколка из Медицинския център. Два пъти проверих.

— Трябва да кажем на Джъстис.

— Той може да говори със сенатора и да го помоли да направи справка. Не, ти каза, че мога да ти имам доверие.

— Това е много повече от жената да загуби работата си. Изглежда Борис е по-голям проблем, отколкото си мислихме. Ами ако вътрешен човек от ФБР му е помагал в плановете му да изнудва НСО? Ние му плащахме много пари, за да намира други Видове. Трябва да разберем всичко, което можем, за да изключим подобна вероятност.

— Не знам достатъчно за Кат, за да съм наясно пред какви заплахи е изправена, но не искам да рискувам. Няма да позволя да плати, заради бележката, която е написала. Тя искаше да ми помогне.

Изпитвайки чувство на безсилие, Фюри отметна косата си назад.

— Добре. Искаш достъп до Борис?

— Да.

Фюри се изправи и закрачи из стаята.

— Днес ми докладваха за състоянието му. Не е достатъчно стабилен, за да напусне Хоумленд и да бъде прехвърлен във Фулър. — Спря и се вгледа в Даркнес. — Може да умре, ако не си внимателен. Здравето му не е много добро, особено след последния ти разговор с него.

— Разбирам.

— Нямам нищо против смъртта му, но не ми се ще да обяснявам защо си покрит с кръвта му или защо съм ти позволил среща с него. И двамата ще отговаряме пред Джъстис. Разбираш ли?

— Ще му кажеш ли всичко?

— Не. — Фюри поклати глава. — С мълчанието си ще разбия сърцето му, но аз ти дадох дума.

— Той е най-добрият ти приятел.

— Ти си мой брат. — Той се поколеба. — Дори и да не признаваш връзката помежду ни, аз съм до теб, а това означава, че ще защитя и твоята женска.

— Тя не е моя.

Фюри сви рамене.

— Агентката е първата жена, за която си наистина загрижен и за която си готов да рискуваш. Длъжник съм й за това.

— Тя не е моя — повтори Даркнес. — Придаваш прекалено голямо значение на този факт.

— Ще видим. Само имай предвид, че познаваме сенатор и можем да получим истинското й име, ако не ти го е казала. Което означава, че можем да я намерим и да я върнем обратно.

— Защо да го правим?

— В случай че решението ти да я оставиш да си иде, е било грешка.

— Това беше най-доброто решение.

— За кого?

— И за двама ни.

— Хайде да отидем в Медицинския център.

— Имаш план?

Фюри поклати глава.

— Просто ще кажа, че искам да видя Борис, а ти ме придружаваш. Ще предложа на служителя от охраната почивка. — Новия вид се намръщи. — Може би няма да разполагаш с един час, но ще видим колко време можем да спечелим. Действай бързо и се опитай да не го убиваш.

— Ще се постарая.

— Знаеш, че ще ми бъдеш длъжник заради това, нали?

Даркнес стисна зъби.

— Какво искаш?

— Отговори.

Той кимна рязко. Времето, да говорят за миналото, бе дошло.

— След това.

— Разбира се.