Лорън Донър
Даркнес (12)

Глава 11

— Даркнес, какво ще правиш? — Кат мразеше начина, по който гласа й трепереше.

— Ще те накарам да говориш.

— Ще ме измъчваш? — Това беше шокиращо. Те нямаха солидна връзка, но между тях имаше чувства. Дали наистина щеше да я измъчва? Да я осакати? Мислите й веднага се насочиха към Дарвин Хавингс и онова, което неговите главорези бяха сторили на Даркнес. Той беше научил най-лошото от човечеството, но не беше чудовище. Беше видяла това. Миналото го измъчваше. Човек без угризения не би трябвало да съжалява. Но Даркнес беше добър мъж, с много положителни качества.

Той я пусна на нещо меко и я претърколи, преди тя да успее да прецени къде се намира. Тръсна глава, за да махне завивката и видя, че е на леглото. Извъртя се и се взря в мрака. Новия вид я наблюдаваше намръщено.

— Кажи ми името на човека. Нека да не правим това, Кат.

— По дяволите, Даркнес, вече ти казах прекалено много. Колко затворници държите тук? Проучи всеки един от тях. По този начин всичко ще изглежда случайно и няма да съм аз виновната, ако излезе нещо.

— Оценявам го. Сега си в моя власт. Ще те накарам да ми кажеш всичко. Повече никакви игрички или полуистини. И неизказани намеци. Ще започнем от самото начало и ще ми разкажеш всичко. В противен случай… — Гласът му заглъхна.

Това я вбеси.

— Съжалявам, че се опитах да ти помогна. Мислех, че сме приятели.

Той поклати глава.

— Никога.

Болката, която я прониза след тази дума, беше ужасна. Кат повдигна брадичка.

— Чудесно. Моето име е Катрин Декър и работя за криминалната лаборатория на Бейкърсфийлд. Можеш да вземеш твоите правила и да си ги завреш в задника.

— Разбрах.

Той прекоси стаята, отиде до дрешника, отвори рязко вратата и изчезна вътре. Младата жена се бореше със сълзите си. Беше спала с този мъж и бе започнала да се грижи за него. Той очевидно не чувстваше нищо към нея в замяна. Погледна през прозореца.

Патрулите минаваха начесто, но щеше да е много опасно да се хвърли към стъклото — дори и бронирано — и да се надява някой офицер да я чуе и да дойде да я спаси. Вероятно накрая щеше да се озове в медицинското им заведение. Даркнес пак щеше да се докопа до нея. Те просто щяха да я предадат на един от техните следователи.

Новия вид излезе от дрешника с една чанта и я пусна на пода. Младата жена се вторачи в него, след това го проследи как излиза от стаята. Вниманието й се върна обратно към чантата. Там бяха неговите инструменти. Какво беше решил да прави с нея? Възможностите бяха ужасни и неограничени. Можеше да й счупи костите, да й изтръгне някой от зъбите или да я нареже на парчета с нож.

Може би блъфира. Надяваше се да е така. Той се върна, носейки офис стол. Тя се намръщи, когато Новия вид го тръшна на пода и се изправи. Спусна се към нея, наведе се и я сграбчи през кръста. Кат ахна, когато я вдигна и я пусна на стола.

— Какво ще правиш?

Той коленичи до нея, протегна се, хвана чантата и я придърпа по-близо.

— Не мърдай!

Младата жена скочи и се опита да избяга. Ръцете й може и да бяха вързани зад гърба й, но това не означаваше, че е безпомощна. Той реагира много по-бързо, отколкото тя си мислеше, че е възможно. Едната му ръка се уви около кръста й и Кат простена ниско, когато я хвърли обратно на стола. От гърлото му излезе ръмжене, лицето му бе изкривено от ярост.

— Казах ти да не мърдаш.

— Майната ти! Няма да участвам в тази игра. Казах ти това, което мога.

Даркнес сряза пластмасовите белезници, и макар че тя се бореше, завърза ръцете й в лактите за облегалките на стола. Покори я с лекота. Тогава стана, отиде до леглото, взе една възглавница и се върна. Застана зад нея и я напъха между долната част на гърба й и стола. После заобиколи и падна на колене пред нея. Извади от чантата еластични връзки.

— Не ме карай да те наранявам.

Това беше добър знак, че не иска да й причини болка.

— Разтвори си краката малко. Петите до стола.

Той искаше да бъде сигурен, че няма да се измъкне от стола. Поколеба се, но го направи. Нивото на страха й бе спаднало значително.

— Ти си разочарован. Разбирам те напълно. Защо просто не се успокоим малко и да преосмислим нещата?

Даркнес завърза глезените й за краката на стола, така че да не може да ги вдигне. После се протегна, хвана я за кръста и дръпна тялото й напред, докато задника й се закова на ръба. Намести възглавницата, след това я пусна и раздалечи бедрата й, излагайки женствеността й на показ. Кат опита да се дръпне назад, но възглавницата не й позволи.

— Това сексуално мъчение ли ще бъде? За разлика от съблазняването ми миналия път? Добре, нов подход. Започва да ми изглежда малко по-извратено — опита да се пошегува.

Той повдигна вежди.

— Предпочитам това, пред истинските изтезания. Всички тези неща, свързани с кървища и болка, са гадни. — Тя остави чувствата си да се изпишат на лицето й. — Никога няма да ти простя.

— Нито пък аз.

— Радвам се, че сме единодушни.

Устата му се изкриви и той се намръщи.

— Смяташ ли, че наистина ще ти причиня болка? Че мога?

— Надявам се, че не.

Чертите му станаха строги и всички емоции изчезнаха.

— Мога, но няма да го направя. Никога не забравяй това.

Тези думи отново затвърдиха вярата й в него и чувствата, които бе започнала да изпитва към Новия вид.

Той се приведе и бръкна в чантата още веднъж. Когато се изправи в ръката си държеше топка за запушване на устата. Кат беше виждала такива в сексфилмите.

— Няма начин.

— Отвори си устата!

— Мислех, че искаш да говоря.

— Не искам никой да чуе крясъците ти. Видовете имат отличен слух.

— Тогава, по дяволите, не! — Тя стисна зъби и му показа, че няма да си отвори устата.

Даркнес се ухили.

— Наистина?

Младата жена кимна.

Той остави топката и бръкна отново в чантата, извади тиксо.

— Това боли, като се маха. Устните ти са чувствителни, Кат. По един или друг начин, ще трябва да заглуша крясъците ти.

— Няма да го сториш.

Едната му вежда се повдигна.

— Защо го правиш? И двамата знаем, че съществуват ограничения за това, което можем да признаем един на друг. Такова беше споразумението помежду ни.

— Кажи ми името. И това веднага ще приключи.

— Дай ми почивка.

Новия вид наведе брадичка и затвори очи. Кат се отпусна. Инстинктите й не я бяха подвели. Даркнес не й бе причинил болка, когато беше непозната. Бяха споделили интимни моменти, след това. Той се беше разкрил пред нея и те бяха станали много по-близки. Разбираше неговото разочарование, защото изпитваше същото.

Той кимна и изръмжа, оголвайки зъби близо до лицето й. Тя ахна и се отдръпна, не го очакваше. Мъжът пъхна каучуковата лента между зъбите й. Кат опита с езика си да я избута навън и едновременно с това завъртя глава. Даркнес стисна в юмрук косата й на тила, причинявайки й болка, за да я задържи да не мърда, а с другата си ръка намести гумата. Бутна я по-навътре в устата й, след това хвана челюстта й и я затвори около топката. Прекара лентата зад главата й и я завърза.

После я пусна и младата жена се опита да го наругае. Думите й излязоха приглушено. Тя се облегна назад, търкайки косата си в облегалката на стола, за да свлече каишката. Даркнес я дръпна напред и поклати глава. Продължи да я държи, докато извади от чантата клипс. Изправи се и се наведе над нея. Мушна го в косата й и закрепи гумата с него. Кат кипеше, мятайки свирепи погледи.

Новия вид застана пред нея и поклати глава.

— Изненадата винаги действа. Съвсем естествено е някой да крещи или да се задъхва, когато е уплашен. Кара го да си отваря устата веднага. Наистина ли мислиш, че ще ти запуша носа? Това е твърде примамливо.

Тя се втренчи в него, докато той не прекъсна зрителния контакт помежду им. Дълбока въздишка се отрони от устните му. Той вдигна поглед, изви леко устни в разкаяние, след това се наведе и нежно отстрани клипса и каишката, давайки й възможност да изплюе топката.

— Чудесно. Само бъди по-тиха. Не мога да понасям да ме гледаш по този начин.

— Благодаря.

— Просто бъди по-тиха, Кат. Съвсем сериозно. В противен случай ще си имаме компания, а аз предпочитам никой друг да не те вижда така, завързана за този стол.

— И аз не искам нещо подобно. — Тя плъзна поглед надолу по тялото му и промърмори колко погрешно ще бъде това.

Той се засмя.

— Какво? Не те разбрах. Ще ми кажеш ли име?

Тя го изгледа, без да отговори. Кучият му син се контролираше, но не толкова, колкото му се искаше.

Новия вид седна на пети и погледна надолу, разкопчавайки панталоните си. Когато дрехата зейна разтворена, се показа загорялата му кожа и доказателството, че не си е направил труда да облече бельо.

Кат опита да се измъкне от връзките, държащи я към подлакътниците, но не успя да се освободи. Беше седнала почти удобно на мекия стол, а и еластичните скоби не бяха прекалено стегнати. Даркнес я хвана за вътрешната страна на бедрата, раздалечи ги едно от друго, застана на колене и намърда хълбоците си между краката й така, че тя да не може да ги затвори.

Кат се взря в очите му, чудейки се какво ще прави с нея. Очевидно желанието му да се забавлява бе изчезнало.

— Не ме гледай така.

Шегува ли се?

— А как трябва да те гледам. Ти ме завърза за стола.

— Няма да прониквам в теб. Просто не искам панталоните да се впиват в пениса ми, защото знам, че тялото ми ще реагира. Ти притежаваш способност да накараш един мъж да се чувства доста неудобно.

Бръкна отново в чантата, която Кат бе започнала да ненавижда. Извърна глава, притеснена за следващото, което щеше да извади. Новия вид изчака, докато тя отново го погледна.

— Мислех си, че може да се стигне до това в някакъв определен момент. Малко напазарувах с мисълта за теб. Нощната доставка е чудесна възможност, която вие хората имате. Харесва ми да бъда подготвен. — Той направи пауза. — Нещата между нас се промениха сега. Знам го по-добре от теб, и вложих много време в мисли за това, как да го направим.

Вдигна ръка и очите й се разшириха. Държеше тубичка с лубрикант. Дори я обърна така, че да може тя да прочете етикета. Това беше възбуждащ гел. Той постави студената тубичка върху бедрото й и пак бръкна в чантата.

Част от Кат беше поласкана. Заподозря, че чантата е пълна със секс играчки. Никой мъж не бе правил това за нея преди, и й беше интересно.

Второто нещо, което извади, накара гърлото й да пресъхне. Погледът й се прикова в голям вибратор. Той имаше заоблена силиконова глава и дълга дръжка. Даркнес й позволи да го огледа за няколко секунди, преди да вземе лубриканта. Отвори тубичката и намаза върха на вибратора с прозрачния гел.

— Ще те накарам да изпитваш оргазъм, след оргазъм. — Гласът му беше дълбок. — Готова ли си, моя малка лъжлива котко?

— Ето защо си искал да ми запушиш устата?

— Да.

Беше си фантазирала за мъж, който прави това с нея, но сега Новия вид бе на път да превърне фантазиите й в реалност. Тя кимна.

— Направи възможно най-лошото. — После облиза устни. — Или най-доброто.

Той остави тубичката на пода и прокара пръсти по зърната й. Те се втвърдиха от докосването му. С палец обиколи върховете и тялото й отговори моментално.

— Да видим дали можеш да мъркаш.

Включи вибратора и стаята се изпълни със силен звук. Предположи, че батериите му са нови, тъй като работеше на пълна мощност. Напрегна се, когато той го насочи и го задържа на сантиметри от розовата й сърцевина. Погледна надолу, след това към мъжа. Ритъмът на сърцето й се ускори и вълнението я накара почти да се задъха, преди дори да беше започнал.

Едната му ръка се уви около кръста й и я придърпа до самия ръб на седалката.

— Сега си под моя власт. Просто чувствай. Смяташ ли да ми кажеш името?

Тя поклати глава.

— Знаеш, че не мога.

— Готова ли си? Колко си издръжлива, скъпа?

Кат вдигна брадичка. Не беше научил името от нея преди, нямаше да го научи и сега. Всъщност, по един извратен начин, това между тях бе изключително еротична игра. Тя прие изненадващото прозрение и нямаше намерение да се съпротивлява. Искаше той да продължи.

Новия вид регулира скоростта на вибратора на по-бавна и докосна с върха му клитора й. Кат подскочи. Усещането беше мигновено и интензивно. По тялото й се разля удоволствие и тя затвори очи.

Той продължи да я дразни, търкайки чувствителната пъпка и младата жена простена. Ръката му около кръста й се стегна, за да я задържи на място. Тя опита да го хване само за да му напомни, че ръцете й са вързани. Копнееше да го докосва. Той увеличи скоростта и Кат започна да стене високо. Оргазмът я връхлетя бързо и силно. Тя отметна глава и отвори очи, взря се в неговите, докато тялото й се тресеше от силата на екстаза.

Той отдръпна и изключи вибратора и тя се отпусна, дишайки тежко. Изражението му й подсказа, че също е докоснат от това преживяване. Имаше гладен, сексапилен поглед, който не беше виждала преди. Сведе очи и видя, че членът му е напълно възбуден.

— Смяташ ли да ме чукаш сега? — Надяваше се да го направи.

— Все още не.

Кат погледна към лицето му.

Той включи вибратора.

— Едва сега започваме.

Притисна уреда към вече чувствителния й клитор. Кат извика и опита да се отскубне, но той я задържа на място, принуждавайки я да изпита докрай усещането. Идваше й твърде много, но не можеше да му го каже, тъй като нищо смислено не излизаше от устата й. Даркнес увеличи скоростта и тя знаеше, че това е адът. Все пак, болката беше толкова сладка, и Кат свърши за втори път. Той изключи вибратора. Наведе се и притисна гърдите си до нейните, устните му докоснаха ухото й, докато младата жена се опитваше да си поеме дъх.

— Представи си един час, подложена на това — изръмжа той. — Мамка му, миришеш хубаво. Мога да те изям. Ти си мокра, скъпа. Ето защо избрах вибратора. За да пречупя теб, а не себе си. Един път щом те вкусех и щях да съм изгубен. — Прозвуча глух звук. Кат предположи, че е от вибратора. Пръстите му си играеха с клитора й, после се плъзнаха по цепката на нейната женственост. — Искам да съм вътре.

— Искам те вътре в мен.

— Дай ми името.

— Не мога. — Искаше й се да може, но гордостта й не й позволяваше да се предаде толкова лесно. Това се бе превърнало в борба за надмощие.

Един от пръстите му бавно проникна в кадифената й мекота и Кат изстена. Плъзна го навътре, после почти го извади. Поколеба се миг, преди да натисне обратно в дълбокото.

— Моят пенис е много по-голям. Помниш ли как чудесно се побира вътре? — Вагиналните й мускули се свиха около пръста му. От гърлото му излезе мъркане, което тя намираше за толкова еротично. Той отново задвижи пръста си, чукайки я с него. Тя разтвори по-широко крака, за да му даде по-добър достъп. — Искаш ли ме?

Кат кимна.

— По дяволите! — Той отдръпна пръста си. — За мен е ад да те измъчвам по този начин. Не знам кого от двама ни го боли повече.

Младата жена се вгледа в очите му.

Новия вид се поколеба и извади ръката си.

— Дай ми проклетото име, Кат!

— Знаеш, че ти дадох толкова, колкото мога.

— Значи да продължаваме?

— На мен ми прави удоволствие. Харесва ми много.

Той се ухили.

— Ще го запомня.

— Искаш да ме измъчваш още ли? — Усмихна му се в отговор. Подозираше, че той бе започнал конфронтацията, защото се наслаждаваше на словесния двубой толкова, колкото и на факта, че успява да запази пълен контрол над себе си при техните срещи. Необходимостта му да получава отговори беше негова работа, но потребността му за това бе неговото удоволствие. И все пак се зарадва, когато се отдръпна от облегалките на стола.

Даркнес освободи глезените й, след това ръцете й. Той се изправи, хвана я за лакътя и й помогна да стане. Коленете й трепереха, мокротата между бедрата й бе доказателство, че Новия вид наистина е добър в това, да я накара да свърши, и то два пъти подред.

— Сега китките ми. — Тя се обърна, за да му даде възможност да ги освободи.

— Не съм казал, че сме приключили.

Младата жена го погледна през рамо.

— Какво означава това?

— Това означава, че съм доволен, че моето легло е по-високо, от онова, в твоята къща. Височината му е идеална. — Наведе се и вдигна вибратора.

Кат го проследи, докато той отиде до леглото и взе една възглавница. Сложи я на ръба на матрака и постави върху нея вибратора със заобления край, стърчащ навън. Включи го, протегна ръка и я сграбчи за лакътя. Кат едва не падна, когато я дръпна напред. Препъна се, след което се озова наведена над леглото. Новия вид я хвана за бедрата и я смъкна долу, поставяйки я на колене.

— Какво правиш?

Той мушна ръка между корема й и матрака. Повдигна тялото й, докато по-голямата част от теглото й легна върху ръката му. Взе възглавницата с другата и я плъзна под нея, намести я и я пусна.

Кат ахна. Заобленият край на вибратора опря в клитора й. Меката подплънка на дебелата възглавница позволяваше на пластмасовата дръжка да вибрира до корема й. Младата жена стисна юмруци зад гърба си.

— Не знам дали ще мога да понеса това! Прекалено съм чувствителна долу.

— Ще му се наслаждаваш адски много, скъпа.

Тя стисна устни и кимна. Свръхчувствителна или не, беше готова да опита. Даркнес имаше начин да я накара да иска да разшири границите и да изпробва нови неща.

Той разтвори бедрата й, оставяйки коленете й да докоснат пода и притисна тялото си до задничето й. Раздели с ръка полукълбата на дупето й и отдръпна малко таза си назад, за да остави пространство помежду им, като я задържа на място.

— Ти каза, че мога да те чукам. Готов съм да го направя.

Кат изстена, когато дебелата глава на члена му се притисна към входа на розовата й сърцевина. Влезе бавно, стискайки здраво бедрата й. Притисна я към себе си и започна да се движи, тласкайки дълбоко.

Вибрациите срещу клитора й, комбинирани с тласъците, доведоха Кат до умопомрачение, всяка ясна мисъл изскочи от главата й. Искаше да се хване за нещо, но китките все още бяха вързани зад гърба й. С пръстите на краката си намери килима, и опита да използва това сцепление, за да се избута нагоре и да се измъкне от вибратора. Но Даркнес не й позволи, стисна още по-силно краката й и я прикова на място.

— О, Боже! — простена тя.

За него това беше и рай и ад. Кат изстена силно и той започна да се бори с желанието си да свърши. Вече беше възбуден от гледката на лицето й, докато тя изживяваше двата си оргазма. Сега, когато беше под него и той беше в нея, това му идваше твърде много. Женствеността й беше мокра и топла. Вътрешните й мускули се свиха още по-здраво и той разбра, че тя ще свърши отново. Стисна зъби, спомняйки си твърде късно, че не е сложил презерватив.

Искаше му се да изстреля семето си вътре в нея. Мисълта за това накара топките му да крещят за освобождаване. Кат извика, вагиналните й стени се стегнаха плътно около члена му и запулсираха. Той я избута напред достатъчно, за да я махне от вибратора и да се успокои. Неговият пенис беше стоманено твърд и го болеше, но той успя да задържи собственото си освобождаване. Пое си дълбоко въздух, заслушан в дишането на Кат, докато тя се възстановяваше. После се оттегли от тялото й.

Взе вибратора, изключи го и го хвърли на пода. Стисна в юмрук члена си и го потърка в цепнатината между двете полукълба на дупето й. Свърши със сила. Спермата му покри задника й, долната част на гърба й, дори имаше и по китките й. Той затвори очи, олюлявайки се леко от силата на оргазма.

Щях да се чувствам по-доволен, ако не го бях извадил. Преглътна напиращото ръмжене. Това го вбеси. Знаеше много добре, че не бива да се докосва до нея без презерватив. Щеше да бъде кошмар, ако забременеше Кат. Тя беше човек, на когото не можеше да се довери.

Жената беше от ФБР, и можеше да я принуди да остане в Хоумленд до раждането, но след това тя щеше да има избора да напусне — сама. Дете от Нов вид никога нямаше да бъде в безопасност в нейния свят. Щеше ли да се откаже от детето заради свободата си? Щеше ли да разкаже на света, че Новите видове са в състояние да имат деца? Не знаеше и никога не искаше да разбере. Това би поставило всички потомци на Видовете в опасност и, то изцяло по негова вина.

— По дяволите! — прошепна тя. — Опитваш се да ме убиеш ли?

Следващото чувство, което го връхлетя, беше съжаление.

— Бях ли прекалено груб?

Младата жена се засмя.

— Не. Това беше изключително. Мисля, че изгубих доста мозъчни клетки.

Нямаше да му хареса, ако случайно я бе наранил, независимо от факта, че знаеше, че тя не е тази, за която се представя. Той се възхищаваше на Кат. Повечето жени сигурно щяха да протестират срещу отношението му. Тя като че ли нямаше никакви възражения против неговата необходимост да контролира секса.

— Все още не мога да ти кажа името му. Какво следва по-нататък? Може ли да си почина няколко минути преди това? Наистина съм чувствителна долу.

Новия вид отстъпи назад и й помогна да се изправи на крака.

— Иди се изкъпи.

Тя се обърна, показвайки му пластмасовите белезници.

— Може ли все пак да ги махнеш? Ще ми е трудно да се измия така.

Той отиде до шкафа и извади нож. Кат не трепна, когато се приближи до нея, в очите й нямаше никакъв страх. Даркнес сряза лентите, извърна се и ги хвърли върху шкафа. Тя му се усмихна, разтърквайки китките си.

— Следвай ме — каза той.

— Ще се наложи да ми дадеш нещо, което да облека, за да се прибера у дома. Не правя неща от сорта на това да тичам гола през дворовете. Видях системата ви за наблюдение. Камерите са навсякъде из Хоумленд. Новите видове сигурно имат най-забавното видео шоу, заснето от Сигурността? Не искам да бъда част от този материал.

Даркнес не можеше да не се усмихне. Наистина харесваше тази жена. А това му напомни, съвсем неумолимо, че я харесва повече, отколкото е необходимо. Спря се пред вратата на банята.

— Първо се изкъпи.

Не пропусна реакцията й. Разочарование. Лесно бе да прочете нейните емоции, когато гардът й бе свален.

— Мислех си, че ще го направим двамата заедно.

Новия вид поклати глава.

— Това е твърде лично.

Тези думи я нараниха. Той видя проблясъка на болка в очите й, преди тя да успее да го скрие.

— Точно така. Сякаш това, което правихме досега, никога не е било. — Мина покрай него, за да влезе в банята. — Както и да е. — Тя включи светлината и се обърна, за да хване вратата. — Предполагам, че ще трябва да я затворя. Може би е твърде лично да ме гледаш как се къпя, освен ако не си мислиш, че ще ти открадна сапуна или кърпата.

Даркнес отстъпи крачка назад.

— Давай.

Гняв изкриви устните й.

— Ти наистина си копеле. — Затръшна вратата.

Изкушаваше се да я отвори, за да каже нещо, но вместо това остана на мястото си. Кат скоро щеше да напусне Хоумленд и той не искаше тя да му липсва. Беше по-добре, ако връзката им се ограничеше само до секс. Нямаше да седне да се храни с нея, нито да споделя интимни дейности и нямаше да й позволи да спи в леглото му. Приближи до стола и го занесе в спалнята за гости. Шумът на водата в банята го дразнеше. Сега би могъл да бъде там с нея, но вместо това оправяше, за да се отърве от всички доказателства за онова, което бяха споделили. С изключение на нейния аромат. Той изпълваше стаята. Беше се пропил толкова силно, колкото неговите спомени от докосването на Кат.

Душът спря и Даркнес облече долнище на анцуг, не искаше да бъде гол в нейно присъствие. Кат излезе от банята, обвита в кърпа, кожата й се бе зачервила от топлата вода и косата й бе увита в друга кърпа, хлабаво около главата. Младата жена изглеждаше възхитително, а той не искаше да забелязва това.

— Имаш ли някаква дреха?

Новия вид се поколеба.

— Нуждая се от това име, Кат.

— Говорихме вече по този въпрос.

— Кажи ми, или ще се наложи да извикам дежурните офицери да те вземат след двадесет минути. Това означава да си опаковаш куфара и да напуснеш Хоумленд. Няма да ти бъде позволено да се върнеш обратно.

Тя се втренчи в очите му и Даркнес видя как цветът се оттече от лицето й.

— Ще направиш това?

— Да.

Брадичката й се повдигна, раменете й се изправиха.

— Вече не искаш ли да се опиташ да го изтръгнеш от мен с изтезания? — С глава посочи към леглото. — Втори рунд може би ще ме пречупи.

Тя искаше да го подмами да я прелъсти отново, и той желаеше същото.

— Само ако ми дадеш името.

Бузите й се покриха с руменина.

— Значи сега отказваш секса заради информация.

— Мисли за него като за награда. Никога повече няма да те докосна, ако не ми кажеш, Кат. Ето как ще бъде. Знаеш колко е добър сексът между нас и няма да рискуваш да го изгубиш. Изучавах те.

— Какво означава това?

Даркнес се поколеба.

— Вътре в къщичката ти има камери. Наблюдавах всяко твое движение, откакто пристигна в Хоумленд. Време е да спреш да избягваш въпросите ми. Ти не харесваш шефа си и вече предаде неговото доверие. Дай ми името, Кат. В противен случай ще бъдеш ескортирана извън портите.

Изражението й стана безстрастно.

— Отивам да си опаковам багажа. — Опита се да мине покрай него, за да напусне спалнята.

Той я сграбчи за ръката.

— Това ли е всичко? Просто ще напуснеш? — Почти съжали, че тя не го погледна — в очите й се четеше чиста болка.

— Държал си ме през цялото време под наблюдение, сякаш съм някакъв престъпник. Схващам какво означава това. Аз съм твоята задача. Уморих се от тази игра, Даркнес. Мислех, че има нещо между нас, но за теб всичко е било просто игра. Печелиш.

Дръпна се силно и той я пусна. Поколеба се миг, след това я последва по коридора.

— Кат?

Тя спря и се обърна.

— Сега пък какво? Искаш си кърпите ли? — Издърпа тази от главата и я хвърли към него. Хавлията го удари в гърдите. — Да не кажеш, че съм взела нещо от теб. Не дай Боже да дадеш нещо на някому.

— Аз те предупредих, че не ставам за чифтосване.

— Да, така е. Но просто си помислих, че имаш проблеми. А не, че си леденостуден отвътре.

— Какво означава това? — Той не разбра.

— Ти си отличен познавач на хората. Бил си обучен да бъдеш такъв. Бях ли лесна за прочитане? Хареса ли ти да ме наблюдаваш, когато нямах представа за това? Знаеш ли моя профил?

— Не разбирам за какво говориш.

— Глупости. Трябва ли да крещя „самотна“? Мислех, че ме искаш, защото си привлечен от мен. А това просто е била една психологическа игра за теб. Никой не може да приключи така бързо нещата, ако е било истинско. Но не е било, нали? Ти ме изигра.

Новия вид поклати глава.

— Точно така. Спести ми твоето отричане. Аз бях просто работа, нали? Прелъсти самотна мацка и използва секса, за да я накараш да се разкрие пред теб. Добра работа. Успя. Сега можеш да ми изпържиш задника, че бях достатъчно глупава, за да си падна по теб. Давай. — Младата жена се врътна и се втурна към плъзгащата се врата. — Не забравяй да добавиш и това телефонно обаждане в отчета си. То ще сложи край на моята кариера. Благодаря, че прави секс с мен по всички възможни начини.

Преди дори да помисли, Даркнес се раздвижи, грабна Кат през кръста и я вдигна във въздуха. Притисна я към гърдите си и отказа да я пусне, когато тя започна да се бори. Новия вид изсумтя, щом го ръгна с лакът в ребрата и заби петата си в прасеца му. Главата й се отметна назад и едва не го халоса в челюстта. Само бързите му като светкавица рефлекси предотвратиха намерението й. После се обърна и закрачи към дивана. Завъртя я в ръцете си и се стовари върху възглавниците с нея под себе си.

Тя замахна с юмрук и го удари по скулата. Заболя го, но бързо стисна китката й и я мушна под главата й. Младата жена опита да го удари със свободната си длан в гърлото, но Даркнес успя да я улови, преди тя да осъществи контакта. Той използва теглото си, за да я прикове под себе си, оказвайки се лице в лице с нея.

— Млъквай! — изръмжа той.

— Майната ти!

От бързото повдигане на гърдите й, кърпата се развърза и разкри едната й гърда. Новия вид леко се надигна и се втренчи в примамливата плът.

— Мислиш, че не те желая истински?

— Спри. Играта свърши.

Мъжът изръмжа и се втренчи в очите й. Тя също бе разярена.

— Не те съблазних, защото някой ме е накарал.

— Аха. Направи го по собствено желание. Бих те потупала по гърба, но ти си прекалено силен. — Кат опита да изтръгне китките си от хватката му, но той стисна малко по-силно. Тя престана и захвата му се отпусна достатъчно, за да не я нарани.

— Успокой се, Кат!

— Махай се от мен!

— Не искам да си тръгнеш оттук вярвайки, че съм те излъгал.

— Ние сме облечени… е, все пак имам кърпа върху себе си. Нали така се договорихме, не помниш ли?

— Мога да поправя това.

— Да не си посмял. Нали се оставих да правиш секс с мен. — Тя огледа хола. — Има ли камери тук? Дежурният екип наблюдава ли ни?

В действителност Кат вярваше, че са сами в стаята, за да има той преимущество. Новия вид наведе глава и зарови лице в мократа й коса. Тя миришеше на него, беше използвала шампоана и балсама му. Това го възбуждаше, но отказа да се поддаде на желанието си. Тя беше дала ясно да се разбере, че вече не иска секс.

— Не, Кат — изръмжа. — Тук сме само ти и аз. Никой не ни наблюдава. Да си представим, че сме без дрехи.

— По-добре да не го правим. Махни се от мен.

— Никога не съм искал да бъда отново в такава близост до жена, но не можах да ти устоя. Най-умното нещо бе изобщо да не те докосвам.

— Както и да е. Имам да опаковам багаж, забрави ли?

Тя отказваше да се вслуша в думите му. Би трябвало да остави нещата така, но не можеше. Кат не заслужаваше да бъде наранена по начина, по който го бе направил в спалнята. Бяха го използвали преди и от това все още го болеше. Не искаше тя да живее със съзнанието, че той е направил същото с нея. Беше му се доверила, когато го предупреди за тези агенти. Не беше сигурен защо го направи, но това не можеше да й е в полза по никакъв начин. Беше му казала, че доверието трябва да е двустранно. Не можеше да й издаде тайни на НСО, но би могъл да сподели някоя от собствените си. Това донякъде щеше да ги постави в равно положение.

— Ти попита за жената, която споменах, докато беше в стаята за разпити и как трябваше да се преструвам, че си някоя друга? Помниш ли?

Кат вдиша дълбоко няколко пъти.

— Да.

— Дарвин Хавингс беше неин шеф. Тя ми каза, че е била принудена да работи за него и е там единствено защото не й е била дадена възможност за избор. Използвали семейството й като средство за постигането на тази цел. Била е подведена, защото някой смятал, че сексът ще бъде добър стимул, с който по-лесно да ни накарат да се контролираме. По-късно ми призна, че работата й е да ме научи как да съблазнявам жените, за да получа информация. Каза, че е била опитна проститутка, която да ме обучи да бъда изкусен любовник, но това трябвало да бъде запазено в тайна.

Кат се размърда под него и той пусна китките й, като се надигна достатъчно, за да погледне в лицето й. Тя се взря в него и се намръщи. Гневът и болката, които бе видял по-рано в очите й, бяха изчезнали. Премести тежестта си, но продължи да я държи под себе си.

— Те я водеха на всеки няколко дни, за да прекарва времето си с мен и ние правехме планове как да избягаме заедно с братята ми. — Той преглътна. — Мислех си, че мога да ги спася, да спася и нея.

Кат вдигна ръце и ги обви около раменете му. Не го отблъсна, нито го удари, затова реши да й каже и останалото.

— Вярвах, че тя наистина ме обича. Доверявах й се изцяло. Разговаряхме за всичко. Разказах й какво правят с нас, споделих й всичките си страхове. После узнах, че всяка дума, която ми е казала, не е била достоверна. Беше ме предала още от самото начало и това струваше живота на братята ми.

Устните на Кат се отвориха, но тя не каза нищо.

— Никой не я бе принуждавал да бъде там. Бяха й платили много пари, за да спечели доверието ми. Аз бях този, който й каза, че имаме слабост към жените и децата. Ето защо те ни пратиха в този лагер. Информацията, която тя получи от мен, ни постави в тази ситуация — да разберат колко далеч можем да стигнем, да открият нашите граници. Моите братя са мъртви, защото се доверих на неподходящ човек. И трябва да живея с това.

— Даркнес. — В очите й блестяха сълзи.

Новия вид поклати глава.

— Недей. Не искам твоето съжаление. Казвам ти това, защото се заклех никога да не позволявам на друга жена да се доближи до мен. Отказвах да правя секс с всяка, която те вкарваха в килията ми, след като ме върнаха обратно в Мерикъл. Непрекъснато мислех за моите братя и не можех да се възбудя. Желанието ми за секс беше убито. От Мерикъл решиха, че съм емоционално повреден, затова спряха да ми водят женски и да правят експерименти за разплод с мен. След като бяхме освободени, отклонявах предложението на всяка жена, която искаше да споделяме секс. Затова никога повече не ме обвинявай, че не те желая, Кат. Ти си първото изкушение, на което не можах да устоя.

Тя плъзна длани по ръцете му, погали го.

— Толкова съжалявам.

— Аз съм повреден. Ти си тръгваш от Хоумленд днес, но трябва да знаеш истината. Не те докосвах, за да спечеля доверието ти или да използвам това, което ми сподели като инструмент да те измамя. Направих го, защото не успях да устоя на привличането, което чувствам. Поех контрола върху камерите, защото не искам някой друг да те наблюдава. Ти ме очарова.

— И ти очакваш от мен просто да напусна след това? — Тя поклати глава. — Няма начин.

Той стисна зъби.

— Дарвин Хавингс вярваше, че жените са маловажни. Знаеш какво означава това. Тези, които бяха намесени в тази бъркотия, не искаха тя да се разхожда и да разказва за онова, което се беше случило в лагера. Никога не позволявай да те убедят, че жестоките хора не притежават изкривено чувство за справедливост. Те сметнаха за уместно аз да бъда този, който трябва да я убие, създавайки у нея впечатление, че може да гледа как аз умирам. Истинско удоволствие бе за нея да ми признае колко съм бил глупав да й се доверя и колко била разочарована, че нямала възможност да види как братята ми умират. Каза, че би трябвало да получи награда за действията си, тъй като да се чука с мен било отвратително. Трябваше да видиш лицето й, когато охраната я остави сама с мен. Аз я убих, Кат.

— Може би щях да направя същото на твое място.

Той не съзря порицание в очите й, и тя не престана да го докосва.

— Оценявам това, но и двамата знаем, че беше погрешно. Трябваше да оставя на охраната да я убие. На тях им плащаха, за да изпълняват заповеди. Аз го направих за отмъщение.

— Ситуацията е била трудна, след онова, което току-що ти е била казала. Реагирал си в момент на болка, страдайки от безсмислените убийства на братята ти. Мисля, че си прекалено строг към себе си.

— Такъв съм. Това е, което ме спира и не мога да се променя. Дадох ти всичко, което мога, Кат. Това трябва да свърши. Не мога да се привържа към теб.

— Нямам нищо против.

— Но аз имам. — Изглеждаше нещастен. — Днес бях ревнив. Исках да разкъсам гърлото на Джинкс. Чувството не беше хубаво и не искам да го преживявам никога отново. Харесва ми да съм безчувствен. Не искам да наранявам никого повече. Ти можеш да ме накараш да го направя, ако не спра това между нас сега. Това е риск, който не мога да поема. Предупредих те, че съм повреден. Не те лъжа.

Младата жена го изненада, като обви ръце около шията му и зарови лице в рамото му.

— Благодаря ти за това, Даркнес.

Новия вид се успокои, отпусна част от теглото си върху нея и затвори очи. Искаше му се този момент да може да продължи дълго, но си позволи само миг, след това слезе от нея.

— Не бива да се прибираш у дома по кърпа. Ще ти дам някакви дрехи.

— Няма да си ида. Все още имам уроци за преподаване, но ще настоя камерите да се демонтират от къщичката ми.

Той отказа да я погледне в очите.

— Знам, че си от ФБР, Кат. НСО — също. Ти сподели с мен информация, която не биваше да ми даваш, затова с моя разказ отговорих на доверието ти. Ще си навлека неприятности, ако узнаят това, което ти разказах. Искаха да разбера защо си дошла, като те оставя да поддържаш маскарада си. Това между нас приключва днес. Не оставай заради мен, защото няма да те видя никога повече, след като напуснеш тази къща. Иди си, преди да направя нещо, заради което може да имаш неприятности с НСО. Не желая да те виждам наранена. Веднага се връщам.

Наведе се, вдигна мократа кърпа и се отправи към коридора. Хвърли хавлията в банята, преди да измъкне тениска и шорти от гардероба си. Когато се върна в хола Кат не беше там. Беше си отишла. Той изруга. Не се обади на Сигурността. Щеше да остави на Кат да реши дали иска да остане или да си иде, но той смяташе да удържи на думата си. Щеше да я избягва по всякакъв начин. Това беше само за добро.