Лорън Донър
Даркнес (14)

Глава 13

Даркнес приближи към килията, в която държаха човека. Борис лежеше в болничното легло, апаратите, следящи състоянието му, не издаваха никакъв звук, тъй като мъжът спеше. Фюри остана близо до асансьора. Даркнес отключи вратата.

Борис се размърда.

— Време беше. Имам нужда от още морфин. Боли ме.

— Няма да получиш никаква помощ от мен.

Джери Борис отвори очи и с ужас се втренчи в Даркнес.

— ПОМОЩ!

Новия вид спря в края на леглото и студено се усмихна, от което кучешките му зъби се показаха.

— Никой не може да те чуе. Радвам се, че ме помниш, защото още не съм приключил с теб.

Ужасеният поглед на Борис трескаво се стрелна из стаята, вероятно търсеше офицера, който обикновено стоеше пред клетката му. Даркнес с лекота прочете по лицето му, щом мъжът осъзна, че там няма никой, който да му помогне. Сълзи напълниха очите на човека. Но Новия вид не изпита съжаление към него.

— Какво искаш?

Даркнес стисна страничната решетка на леглото и го разтърси леко. Мъжът се сви и опита да дръпне краката си възможно най-далеч.

— Да поговорим за ФБР.

Борис се задъха и кръвта се отече от лицето му.

— Не знам за какво говориш.

— Напротив. — Даркнес пусна решетката и заобиколи леглото. Погледът му изучаващо обходи всеки сантиметър от тялото на Джери Борис. — Бях разочарован от последния ни разговор.

— Казах ти истината. Онова момиче котка е точно там, където посочих. Трябваше да я намерите. Подкупих един от пазачите в имението и той потвърди, че е там и е жива.

— Не съм тук заради жената-подарък. — Новия вид посегна зад гърба си и извади пила за нокти, която бе затъкнал в колана си. Повдигна едната си ръка и прекара върха й по нокътя на палеца си. — Бях разочарован, че си оцелял. — Замълча и огледа металния връх. — Никой тук не те харесва. Уверен съм, че нямаш приятели и във Фулър.

— Ще ме убиеш. — Гласът на Джери се пречупи. — Каза, че ако проговоря, няма да го направиш.

— Обещах, че няма, ако ми дадеш информацията, която искам и не излъгах.

— Казах ти истината! — Мъжът се дръпна и притисна тяло в страничната решетка, далеч от Даркнес. — Казах ти всичко, което знам.

— Не спомена ФБР. Бях доста зает от последния ни разговор, изрових и най-малките подробности за живота ти. Те изпратиха агенти, които се опитаха да отвлекат половинката на Тру. Спомняш си я, нали? Джени също не те харесва.

— Не знам, защо им е притрябвала.

Даркнес се спусна напред и сграбчи ръката на мъжа. Борис започна да се бори, но не успя да се освободи от хватката му.

— Какво ти казах, ако се опиташ да ме излъжеш?

— ПОМОООЩ! — изпищя отново Джери. Този пронизителен звук беше болезнен за острия слух на Новия вид.

Той използва върха на пилата, за да натисне точно под нокътя на показалеца на човека.

— Не мразиш ли мръсотията под ноктите си? Позволи ми да ти помогна. — И заби върха в нежната кожа.

Мъжът изпищя отново и се отпусна на леглото. Даркнес погледна към монитора, който показваше работата на сърцето, и видя как пулсът на човека се ускорява. Усмихна се и се наведе напред.

— Разкажи ми за ФБР, Борис.

Мъжът изплака.

— Сега съм в добро настроение. Искаш ли да ме видиш ядосан? Мога да извадя ноктите ти един по един, след което ще се прехвърля на пръстите на краката ти. — Отдръпна металната пила и пусна ръката на затворника, после изтри кървавия връх в чаршафа. — Или може би ще извадя едното от очите ти. Не че някога ще видиш дневна светлина, там, където ще бъдеш изпратен, ако оцелееш след този разговор. Продължавай да ми говориш лъжи и определено няма да оживееш.

— Не знам за какво говориш.

Новия вид се засмя.

— Нека забавлението започне. Харесва ми да слушам как крещиш, дребосъко. — Той се наведе и сграбчи главата на мъжа. — Дясното или лявото око? Имаш ли си любимо? Аз не харесвам и двете, затова ще ти позволя сам да избереш. — Размаха острието под носа на Борис. — Погледни ме добре, човеко. Смяташ ли, че няма да го направя? Вече не ми е забавно.

Пот изби по челото на мъжа, а очите му се изпълниха с паника.

— Моля те, не го прави.

— Искам да ми кажеш всичко. Вече знам някои подробности — блъфира Даркнес. Наклони пилата и прокара върха й по бузата на мъжа, надолу покрай устата му. — Излъжи ме веднъж и ще загубиш нещо. Ще бъде много болезнено. Щях да си донеса нож, но ти не заслужаваш да бъдеш нарязан толкова бързо. Искам да почувстваш всичко, което правя с теб.

Джери Борис отново изплака.

— Какво искаш да знаеш?

— Искам името или имената на контактите ти във ФБР. Искам да знам защо ги е грижа за теб. Искам всичко, с подробности. Защо някой би искал да те спаси от нас? Между другото, този им план се провали. Няма спасение за теб, Борис.

Мъжът преглътна. Даркнес притисна върха на пилата в кожата на Борис и го поряза по брадичката. Джери извика.

Даркнес спря.

— Говори!

— Зет ми — изтърси той. — Робърт Мейсън. Бях женен за сестра му. Той се опитва да ми помогне.

— Защо?

Джери сграбчи китката на Даркнес, но не успя да избута инструмента далеч от лицето си. Опитът му бе безполезен, тъй като човекът бе прекалено слаб. Въпреки това усилието му разгневи Новия вид. Той пусна главата на мъжа и натисна два от пръстите му, докато усети как костите изпукаха и се счупиха. Джери изпищя и пусна китката на Даркнес.

— Не ме докосвай отново! — предупреди го Новия вид. — Виждал съм с какво си играеш, когато си сам. Продължавай да говориш и не спирай, докато не съм чул достатъчно. В противен случай, ще избода едното от очите ти.

— Робърт знаеше, че съм работил за вас — заговори бързо Джери. — И знаеше какво се случи, докато бях директор на Хоумленд. Той изпрати агенти да арестуват Джени Шийвър, защото му казах, че е лъжлива кучка, която се опитва да помогне на Новите видове да ме уволнят от Фулър. Казах му, че НСО са недоволни от мен, защото исках да докажа, че са некомпетентни да управляват Хоумленд. — Той си пое дълбоко дъх. — Предупредих го, че вие задници, ще направите така, че да изчезна. И така стана, но той знае, че съм тук.

Даркнес намали натиска на пилата срещу лицето на мъжа.

— Продължавай.

— Не знам какво друго искаш да ти кажа. Робърт е от семейството. Той ще направи всичко по силите си, за да ми помогне. Знае, че вие копелета такива, сте ми ядосани.

— Ти ни изнудваше за кървави пари срещу информацията, къде се държат наши хора. Вината е твоя.

— Длъжници сте ми! — Мъжът притисна осакатените си пръсти към гърдите си.

Даркнес изръмжа.

— Заслужаваш смърт, заради това, което си направил. Позволил си Видове да страдат ненужно, докато си си играел игричките и се опита да прехвърлиш вината върху жена, която само искаше да помогне да спасим моя вид. Това те прави жалък боклук.

— Робърт ще ме измъкне. Той ще поиска от федерален съдия заповед да ме предадете под негова юрисдикция.

Даркнес се изправи.

— Това ще е просто лист хартия тук. Вашите закони не важат при нас.

— Той ще ме измъкне. Знае къде се намира Фулър. Аз му казах.

Тази новина подразни Новия вид. Мекото ръмжене на Фюри му подсказа, че е чул разговора им.

— Жалко, че няма да бъдеш изпратен там, след като приключа с теб. — Той се спусна и сграбчи Борис за шията. Изкушаваше се да му пречупи врата. Едно натискане и завъртане, и щеше да сложи край на живота му. Но можеше да се нуждае от повече информация по-късно. Затова затегна хватката си достатъчно, колкото да спре притока на въздух и видя как лицето на мъжа промени цвета си и очите му се изцъклиха.

— Даркнес, стига! — каза Фюри тихо, но Новия вид чу предупреждението.

Минаха няколко секунди преди Даркнес да освободи мъжа и да отстъпи.

— Помисли си още по този въпрос. Ще се върна. Искам повече информация. — Вдигна пилата за нокти пред лицето му, за да напомни на идиота какво го чака. — Следващия път ще донеса клещи. Не се нуждаеш от нокти, нито от клепачи, ако нямаш очи. Или ще донеса комплект за шиене. Мога да практикувам шевовете си върху теб.

Борис изплака и тялото му се разтресе. Даркнес излезе от килията и заключи вратата. Обърна се и прекоси стаята. Фюри стоеше до асансьора, скръстил ръце пред гърдите си. Той не каза нищо, докато пъхаше ключа, за да отвори обезопасения асансьор. Те влязоха и изчакаха вратите да се затворят.

— Щеше ли наистина да го убиеш?

— Не. Просто исках да си го мисли.

— Подуших кръвта му.

— Нищо лошо не е станало, само малко порязване. Но му счупих два от пръстите. Той ме хвана, така че и аз му отвърнах. Имаме име и каква е връзката. Трябва да разберем всичко за Робърт Мейсън.

— Ако започнем да го проучваме по обичайните канали, за него това ще е знак за тревога. Сред болничния персонал ще се разпространи мълвата за нови наранявания на Борис, и съм сигурен, че човекът ще протестира срещу това, което си му направил. Свекърът на Джъстис може би ще успее да получи информация, без да буди каквито и да е подозрения. Джъстис, така или иначе, ще разбере.

Даркнес обмисляше думите му, докато напускаха Медицинския център. Фюри бе изпратил един офицер долу, за да продължи да охранява Борис.

— Мога да кажа, че съм се отбил да проверя как е човекът и съм узнал името. Няма да намесваме Кат в това.

— Предположих, че така ще кажеш. — Фюри спря до джипа. — Хайде сега да отидем да говорим с Джъстис. По-добре да чуе за малкото ни посещение от нас, преди охраната да го уведоми.

Даркнес се настани на пасажерското място.

— Само не забравяй, че не трябва да намесваш Кат.

— Ще поискаме и имената на всички агенти, които работят с Мейсън. Така поне ще разберем истинското име на приятелката ти. Мисля, че сенаторът ще се съгласи с това, тъй като този Мейсън може да се окаже заплаха за НСО, ако се опита да измъкне зет си.

— Тя не ми е приятелка. — Той погледна към Фюри. — Ще караш ли или ще ме дразниш?

Фюри запали двигателя.

— Мислиш ли, че Мейсън е помагал на Борис в плана му за изнудване?

— Не знам, но сърдечната му честота бе твърде висока. Наложи се да прекратя разпита, иначе можеше да получи сърдечен удар. Този мъж не е в добро физическо състояние. Ще се върна по-късно, когато се стабилизира. Засега получих информацията, която ми бе така нужна.

— Имаме име. — Фюри въздъхна. — Това е добре.

Даркнес мълчаливо се съгласи. Мейсън би следвало да заема по-висок пост във ФБР, след като даваше заповеди на Кат. Надяваше се да могат да получат снимки на агентите, работещи с него. В противен случай щеше да се наложи да гадае, когато видеше списъка с имената.

Пътуването до дома на Джъстис бе кратко. Фюри паркира до бордюра, изключи двигателя и се поколеба.

— Може би трябва да го извикаме отвън.

— Джеси ще иска да узнае какво става, нали трябва да се свържем с баща й.

— Съгласен съм. — Фюри се измъкна от колата — Да вървим.

Даркнес го последва до входната врата и натисна звънеца. Джеси отвори и им се усмихна.

— Здравейте. Не ви очаквах. Влезте. Джъстис говори по телефона, но ще приключи след няколко минути. — Покани ги да влязат.

Даркнес огледа уютния хол. Снимки на щастливо съчетаната двойка украсяваха всяка стена. Мястото миришеше на прясно изпечени курабийки и омайващия аромат на споделен секс. Погледът му обходи Джеси, забеляза леко намачканата й рокля и разрошената й коса. Опита се да скрие усмивката си. Младата жена забеляза погледа му и повдигна вежди.

— Не ме съди — прошепна. — Той имаше тежък ден и исках да направя нещо хубаво за него. Знам, че можеш да помиришеш това, което сме правили, но не е нужно да го показваш толкова очевидно. Вие, необвързаните мъже, сте твърде любопитни. Фюри не прави така.

— Защото съм по-умен — подсмихна се Фюри. — И имам половинка, която ме посреща на вратата, когато денят ми е бил лош. Няма да сядаме на дивана. Моят нос ми казва къде сте споделили секс.

— Не позволявай на носа ти да ти каже нещо друго. Ясно ли е? Да идем в трапезарията. Току-що опекох курабийки. Трябва да подготвя доста за утре.

— Какво е утре? — Даркнес дръпна един стол и седна до масата.

— Вечерта ще летим до Резервата. Ще прекараме няколко дни в Дивата зона. Джъстис се нуждае от почивка и аз настоях да си вземе няколко дни отпуск. Ще се изненадате колко приятелски са настроени местните жители, когато им занесете овесени курабийки. Много ги обичат. — Усмихна се. — Искате ли малко? Имам предвид дузина. Знам колко много ядете, вие момчета. Прекарах целия ден в кухнята. Превръщам се в домакиня. Това е плашещо.

Фюри се засмя.

— Аз ще го замествам, докато сте на кратката си ваканция. Ти си най-доброто за него, Джеси.

— Този телефон е непрекъснато прилепен към ухото му, освен ако не е под душа, гол с мен, или спи. — Посочи с пръст към Фюри. — По-добре не се обаждай, освен ако не е наистина спешно, господинчо. Сериозно ти говоря. Искам той да се отпусне. Има нужда да се забавлява, без да чува лоши новини.

— Обещавам.

— След това е ваш ред. Вие с Ели се нуждаете от няколко дни усамотение. Аз ще съм бавачка. Ели каза, че почти не се прибираш у дома и че си се бил с друг мъж. — Погледна първо единия, после и другия. — Надявам се, че вие двамата вече сте се разбрали.

— Работим по въпроса — увери я Фюри.

— Добре. — Джеси се обърна и отиде в кухнята. — Няма да питам.

— Ти си добра жена — извика подир нея Фюри.

— Няма нужда да ми се подмазваш. Казах, че ще бъда бавачка. Обичам децата. — Тя се върна с чиния, пълна с курабийки и я сложи на масата. — Ето, хапнете. Ще извикам Джъстис. Вече съм профи в подлъгването му далеч от телефона. — Джеси се отправи към домашния офис на Джъстис.

Фюри се ухили на Даркнес. В отговор, той му се намръщи.

— Какво?

— Трябва да видиш изражението на лицето си. Продължаваш да се взираш във всичко.

— Не съм бил в дома на Джъстис, откакто Джеси се премести тук.

— Нито пък си влизал в моя. Ето така изглежда дома на една съчетана двойка. Нещо по-различно ли очакваше?

— Не бях сигурен какво да очаквам.

— Моят изглежда по същия начин, но с много играчки. Те на практика извират от кутиите, в които се очаква да бъдат държани. Трябва да се научиш да гледаш къде стъпваш. В противен случай псуваш често от болка, а детето ти повтаря всяка дума. За щастие, Ели има чувство за хумор.

— Ще позволиш на Джеси да бъде бавачка?

Фюри кимна.

— Тя го прави всеки път, когато с Ели искаме да останем насаме. Децата могат да прекъсват секса. Салвейшън го прави често. Затова сме благодарни за помощта й.

— Имаш й доверие?

Фюри присви очи.

— Да, разбира се. Бих помолил и теб да гледаш сина ми от време на време, но ти не искаш да имаш нищо общо с нас.

— Ще ми повериш детето си?

— Той е твой племенник. — Фюри се облегна назад в стола си. — Естествено, че ще го направя.

— Не знам нищо за децата.

— Ще се научиш. Салвейшън е доста трудно дете, но и ще трябва да го държиш изкъсо. Бърз е и е склонен да намира неприятностите. — Фюри се подсмихна. — Днес, след като го оставих, се опитал да скочи от покрива на къщата ни. Преди месец посетихме Тами и Валиант и той видя как синът им скочи от една греда на тавана право върху дивана. Нобъл е цяла напаст с тези негови нокти, катери се навсякъде.

Това разтревожи Даркнес.

— Салвейшън добре ли е?

— Качих се горе при него и му обясних разликите между кучешкия и котешкия вид. Ели ми се обади — бях наблизо. Отишла до тоалетната и той само това чакал, изхвърчал през вратата като стрела. Открила го на покрива. Имахме разговор с него за това как може да нарани майка си, ако го направи отново. Тя беше готова да се опита да го хване.

Даркнес трепна.

— Той би могъл да я нарани.

— Знам — отвърна Фюри сериозно. — За нея е трудно да се справя с едно дете от Видовете. Трябваше да спре да се боричка с него, след като я насини лошо. Той не може да осъзнае колко е силен. Аз съм често на работа, а на него започва да му става скучно. Някои от приятелите ми наминават да помагат. Водят го в парка да тичат и да играят. Би било хубаво, ако има чичо, който да го извежда и да си играе с него, когато съм зает.

— Не съм годен да се грижа за дете. — Даркнес се намръщи. — Той не може да научи нищо добро от мен.

— Няма да знаем със сигурност, ако не опиташ. Може само да ти бъде от опит, ако някога имаш деца.

— Това няма да стане.

Фюри поклати глава.

— Каза мъжът, който е обсебен от една жена.

— Не съм.

Фюри изсумтя.

— Джъстис идва.

Даркнес обърна глава, острият му слух долови леки стъпки.

— Джеси е с него.

— Започва се — промърмори Фюри. — Да се надяваме, че не е ядосан.

— Защо трябва да бъда? — Джъстис влезе в трапезарията, хванал Джеси за ръка. — Какво сте направили вие двамата? Не виждам кръв по кокалчетата на юмруците ви.

* * *

— Така, това е в общи линии — обяви Кат. — Той не е подходящ за мен във всяко отношение.

Миси намаза с масло препечените филийки и сложи по една във всяка чиния. После се обърна и постави чиниите на масата в трапезарията.

— Ти, така или иначе, би имала проблеми с който и да е нормален мъж. Мога да разбера защо си била привлечена от Нов вид.

— Аз не го разбирам.

Миси седна.

— Яж си закуската!

— Много си властна днес.

— Раздразнителна съм. Не спахме достатъчно и освен това малко ти завиждам. Мъжете, които се интересуват от мен, са противни типове. Когато разберат с какво си изкарвам прехраната, моментално предполагат, че съм един вид порнозвезда или секс маниак. Единственият секс, който правя, е този, измислен от въображението ми.

— Ти чу ли тази част, в която споменах, че никога няма да се видим отново? Новия вид е побъркан на тема контрол.

— Ти плашиш мъжете, затова се нуждаеш от силен и властен мъж.

Кат поднесе препечената филийка към устата си и отхапа. Сдъвка залъка и преглътна.

— Той е много повече от това.

— Казва жената, която накара последното си гадже да плаче от безсилие.

— Той не беше мекушав. В крайна сметка опита да се наложи.

— Човекът те подкрепяше през цялото време, докато не му каза да върви по дяволите, ако си мисли, че ще напуснеш работата си, за да го направиш щастлив. Тогава дойдоха сълзите и многото цветя, които той ти изпрати. Аз бях тази, която трябваше да се подписва за тях и да чете картичките, предназначени за теб, тъй като ти бе твърде погълната от работата си, за да се прибереш. Трябва ли да ти напомням и за молбите, които последваха?

— Въпреки това проблемите щяха да останат същите. Направих му услуга, като не отговарях на обажданията му. Беше прекалено обсебващ.

— Все пак успя да му стъпиш на шията. Нека си го кажем честно.

— Джейсън беше страхотен човек.

— Да. Той беше прекалено добър, все пак. На теб ти трябва някой по-твърд, отколкото си ти, а такива мъже се намират трудно. Не си най-лесният човек за сближаване. Имаш нужда от някой, който няма да ти позволи да го държиш емоционално настрана.

— Е, Даркнес знае всичко за издигането на стени и за държането на хората надалеч. Мога да вземам уроци от него.

— Точно така. Той те е накарал да изпитваш чувства, които ти не желаеш. Именно това ти трябва. И двамата сте твърдоглави и упорити. Звучи ми като перфектния партньор.

— Не искам да говоря за това. Казах повече от достатъчно снощи.

— Значи си стигнала до етапа отричам, че този мъж е всичко за мен?

— Млъкни!

Миси хвърли коричка хляб по приятелката си.

— Все още ли си гневна? Наистина трябва да се направи нещо с тази кухня, и аз няма да го направя сама? Какво мислиш за чупенето на шкафове?

— Не съм в настроение.

— Трябва да се отървем от тези боклуци.

— След това ще трябва да поставим нови.

— Правилно — въздъхна Миси.

— Би следвало да наемем някой да го направи.

— Ти можеш да си позволиш това, но аз не мога. Делим всичко на половина, нали помниш? Съжалявам. Надявам се новата поредица, над която работя, да стане бестселър. Готварската печка е едно от нещата, които трябва да сменим първо. Омръзна ми да паля горелките на тези котлони.

— Ще се справиш.

— Аз съм една незначителна авторка, но поне мога да си плащам сметките. Защо ли напуснах постоянната си работа?

— Тъй като и двете имаме вяра, че си отлична писателка. Дай си повече време.

Миси избърса устата си със салфетка.

— Трябва да се обадиш в Хоумленд и да говориш с този Даркнес. Изглеждаш нещастна, а едва вчера си тръгна от там. Признай, че си хлътнала по него.

— Беше просто страхотен секс.

— Точно така. — Миси завъртя очи. — Сякаш никога преди не си срещала секси мъже по време на работа и си рискувала задника си за всеки един от тях. — Тя се изправи. — Самозалъгвай се, но не забравяй с кого говориш. Мен не можеш да ме измамиш.

— Познавам го съвсем отскоро.

Миси изплакна чинията си, обърна се и се облегна на плота.

— Понякога просто знаеш кога е правилно. Вярвам в това. По дяволите, изкарвам си прехраната като пиша книги по този въпрос. Изливам сърцето си в моите истории и се надявам, че ще срещна някой мъж, който ще ме накара да изпитвам чувства. Любовта е объркваща и ужасяваща, Кат. Не е нужно мъжът да бъде твой тип или някой, който можеш да тъпчеш. Само след година ще бъдеш нещастна. Виждала съм го да се случва преди. За първи път срещаш мъж, който не можеш да контролираш, който не се превива пред силната ти воля, и те кара да поемаш рискове, които никога преди не би предприела. Използвай тази твоя интелигентност и се осъзнай бързо, защото нека да си го кажем, ти си много влюбена в него. Това е мъжът. Последвай го.

— Не. Той не ме иска. Заяви го съвсем ясно.

— И ти не го искаш, съответно. И двамата сте глупави. Това е първият път, в който виждам да губиш контрол, Кат. Има причина за това. Ти наистина чувстваш нещо към него и това ужасно те плаши. Мисля, че животът се готви да ти зашлеви плесница. А сега, аз съм тук, и те предизвиквам на тепиха. Баам! — Миси се усмихна широко. — Ударът изпълнен!

— Прекарваш твърде много време с измислени герои.

— Наистина ли си помисли, че ще те ударя? Стига бе! Ще ми сриташ задника набързо.

— Никога не бих те ударила.

— Защото знаеш, че не мога да се бия и не би ти било забавно да удряш някой, който просто лежи и пищи. Не бъди такава страхливка и се обади на Даркнес. Ако аз бях дълбоко влюбена в някой мъж, ти досега да си ме смъмрила жестоко, че съм твърде страхлива, за да му дам шанс.

— Той не иска връзка.

— Какъв е твоят девиз? О, да. Лошите неща просто се случват. Справи се с това. Никой от вас двамата не си търси партньор, но въпреки това той те закова. Сама каза, че избягва всички жени и не е правил секс от доста дълго време. Прекъснал е монашеския си живот само заради теб.

— Монашески?

— Религиозен ли е? — Миси кимна.

— Не мисля.

— Точно. Не е могъл да ти устои. Ако той е толкова студен и се контролира, както казваш, това е нещо голямо. Ти си робот, когато става дума за твоята работа и си нарушила правилата. Това е голямо. Огромно! — Младата жена се отблъсна от плота. — Престани да се правиш на глупачка и го последвай. Двамата сте перфектната двойка.

— Ще си помисля.

— Направи го. Отивам да пиша. Извикай ме, ако решиш да унищожаваш нещо. И аз имам своите разочарования, които трябва да излея по някакъв начин.

— Добре ли си? — Кат се завъртя на стола и се вгледа в приятелката си.

Миси спря до вратата.

— Не проваляй нещо, което би могло да бъде хубаво. Бих убила за шанса да срещна мъж, който да ме подлудява и който да ме накара да чувствам това, което си мисля, че ти чувстваш. Стигнала съм дотам, да наблюдавам как живеят другите хора чрез книгите и от моя прозорец. Едната от нас заслужава щастие. Направи всичко възможно, положи максимални усилия за този мъж. Животът е твърде кратък и съжалението е най-лошото чувство, с което може да живееш.

— Мислиш за Крис.

Миси се натъжи.

— Да. Винаги го правя. Имах шанс, но го загубих. Той нямаше да се премести в Ню Йорк, ако не бях твърдо решила да завърша колеж, преди да се омъжа. И какво направих с моята диплома? Нищо. Той и съпругата му имат четвърто дете вече.

— Откъде знаеш?

— Потърсих в интернет. Трябва да видиш милите семейни снимки. Те изглеждат истински щастливи. Можеше аз да съм тази, обвила ръка около него. Но вместо това имам куче и коте.

— И мен също.

Приятелката й се усмихна.

— Знам, но независимо от това, което си мисли тъпият ти шеф, няма да го правя с теб. — Настроението й помръкна. — Моят сексуален живот е свързан само с един вибратор. Знам, че „работещите на батерии гаджета“ не оставят дрехите си на пода и не пръцкат в съня си, но съм готова, всеки ден от седмицата, да понеса всички недостатъци, които притежава реалният мъж, отколкото да съм толкова самотна. Не можеш да решиш този проблем вместо мен.

— Разбирам.

— Знам. Така че, последвай този мъж, Кат. Дори с риск сърцето ти да бъде разбито. Поне опитай. Аз бих го направила.

— Не мога да щурмувам портите на Хоумленд и няма да бъда допусната отново вътре. Даркнес даде ясно да се разбере това.

— Обади му се, за да го дразниш. Не му позволявай да те пренебрегва. Накарай го да страда.

— Ще си помисля.

— Направи го. — Миси излезе и се запъти по коридора към кабинета си.

Кат затвори очи и въздъхна.

— По дяволите! — Даркнес й липсваше, но гордостта й щеше да пострада, ако се опиташе да му се обади.