Лорън Донър
Даркнес (18)

Глава 17

Кат все още се чувстваше леко замаяна от изминалата нощ. Даркнес се върна в апартамента с няколко торби в ръка. Той затвори и заключи вратата след себе си.

— Нося ти някои неща.

— Четка за зъби?

— Това и още други.

— Благодаря.

Новия вид влезе в кухнята и извади съдържанието на торбите върху плота.

— Ще ти направя закуска.

— Вече хапнах препечени филийки. На хляба ти скоро ще му изтече срока на годност.

— Това не е добра закуска. Знам как да направя омлет. Донесох яйца, шунка и сирене. Дай ми десет минути.

— Не, благодаря.

Вниманието му се насочи към нея.

— Все още си ядосана.

— Омръзнаха ми словесните игри с теб. Няма да ям нещо, което ти си приготвил.

— Защо? Аз съм добър готвач.

Младата жена многозначително погледна към торбите.

— Не си ходил до Медицинския център за хапчета, които да сложиш в храната ми, нали? — Наблюдаваше лицето му за някаква реакция.

Устните му се присвиха ядовито.

— Мислиш ли, че съм способен на това?

— Нямам представа на какво си способен. Доста разсъждавах, докато те нямаше. Искам да бъда настанена в къща за гости. Отказвам се от условията, за които настоявах. Вече не искам да живея с теб. Нямам представа какви са чувствата ми в момента, но да бъда проклета, ако те оставя да вземаш решения вместо мен, господин Контрол.

Той бързо приближи, падна на колене пред нея и изръмжа.

— Никога не бих постъпил по този начин. Имаш право на избор дали да вземеш хапчето.

Откакто се събуди, бе мислила само за това. Даркнес спа при нея, но остана в своята половина на леглото. Тя се сви на ръба на своята, за да не го докосва. Това не бе добър начин да прекарат първата си нощ като съквартиранти. Идеята да има бебе бе плашеща, но тя нямаше нищо против. Обстоятелствата не можеха да станат по-лоши. Очите му бяха почти черни и той изглеждаше ядосан. Това не беше нещо ново.

— Какво ще стане, ако съм бременна и искам да го задържа? Ще превърнеш ли живота ми в ад?

Даркнес пребледня.

— Твоят живот е във външния свят. Ще изоставиш детето си тук?

По-добре да беше я заплюл.

— Върви по дяволите! Разбира се, че не! — Тогава я осени ново подозрение. — Други жени правили ли са го?

— Не.

Това я накара да изпита облекчение, но веднага след това се почувства много обидена от думите му.

— Не казвай нищо повече! Помня какво държиш в нощното си шкафче. Не ме карай да те застрелям.

Новия вид се дръпна назад.

— Наистина ли мислиш, че съм толкова лоша? Че ще износя бебето и ще го зарежа при теб? Искам веднага да бъда настанена в къща за гости.

— Нямах предвид това. Просто не те виждам щастлива тук. Сама каза, че кариерата ти е най-важното нещо за теб.

— Беше. Пратих я по дяволите, защото си мислех, че ти си специален. Моя грешка. Научих си урока. Робърт Мейсън сам ще се погрижи за това, преди собственият му задник да излети, когато всички подробности излязат наяве защо ме е изпратил тук. Чуваш ли този шум? Това беше моята кариера, която се срина с гръм и трясък.

— Съжалявам.

— Проблемът не е твой. Аз го направих. Знам у кого е вината.

Даркнес се отпусна на пети.

— Какво мога да направя?

— Заведи ме в къща за гости, веднага след като намеря нещо да облека и си измия зъбите. — Тя го заобиколи, като внимаваше да не се докосне до него. — Към кого трябва да се обърна, за да ме наемат? — Спря до вратата на спалнята и го погледна. — Можеш ли да ми помогнеш да си намеря работа тук?

— Да.

— Чудесно. — Тя прехапа устни. — Трябва ли да отида в Резервата, ако съм бременна?

Той поклати глава.

— И тук има деца.

Кат влезе в спалнята и спря, не знаеше какво да прави. Животът й тотално се бе объркал. Това й напомни за Миси. Как щеше да й обясни защо никога не би могла да се прибере у дома? Налагаше се да я излъже, а това щеше да разбие сърцето й. Те бяха като сестри. Къщата им бе наполовина нейна отговорност. Как Миси щеше да се справя сама с плащанията? Нямаше да може да го направи без нея. Щяха да наложат възбрана върху имота и да им вземат къщата. Най-добрата й приятелка щеше да я намрази, защото е останала бездомна. Коленете й омекнаха. Тя приближи до леглото и седна.

— Не впрягай каруцата пред коня — промърмори под нос.

Възможността да е бременна беше съвсем малка. Какви са шансовете? Винаги бе правила безопасен секс, когато се срещаше с някой или започнеше нова връзка. А с Даркнес бе скочила с главата напред, защото той беше толкова секси. Още повече беше общоизвестно, че Новите видове не пренасят болести и не могат да имат деца. Това доказваше теорията й, че на този свят няма нищо сигурно.

— Кат? — Даркнес подаде глава от вратата. — Добре ли си?

— Не. Дай ми няколко минути.

Но той не се махна, напротив, прекоси стаята.

— Говори с мен. Мразя да те виждам по този начин.

— И аз мразя да се чувствам по този начин — призна тя.

— Какво мога да направя? Само ми кажи и аз ще го направя.

Би трябвало да го помоли да се махне, но вместо това бързо стана и Новия вид ахна изненадано, когато се хвърли в обятията му. Той обви ръце около нея, приближи и седна на леглото, а тя се качи в скута му.

— Просто ме прегърни и не казвай нищо.

Новия вид облегна брадичка върху главата й, а Кат се сгуши в него. Ръцете му се стегнаха около тялото й, намести я по-добре в скута си, плъзна се до таблата на леглото и се облегна на нея. Младата жена се почувства много по-добре, когато я погали по гърба, и се отпусна.

— Говори с мен, Кат. Притесняваш ме.

Това й се стори смешно. Засмя се, след което притихна.

— Аз самата съм притеснена.

— Продължавам да изчислявам шансовете. Почти няма никаква вероятност.

— Знам. Беше само веднъж.

— Ще се обадя да разбера кога най-бързо можем да научим, ако си бременна.

— Добре. Нека да не говорим за лоши вероятности и за двама души, които не трябва да имат поколение.

Даркнес се напрегна.

— Детето няма да има недостатъци, защото ти си човек, а аз съм от Видовете. Моите гени ще доминират над твоите. Той ще се роди Нов вид.

Младата жена също се напрегна и го погледна.

— Имах предвид, че и двамата сме работохолици и не сме обвързани. — Тя се размърда и се освободи от него. — Благодаря ти, че ме подържа. Сега съм по-добре. За малко да забравя колко мразиш човеците.

Той изръмжа.

— Не това исках да кажа.

— Недостатъци? Продължавай в същия дух. — Погледна многозначително към нощното шкафче, след което насочи вниманието си пак към него. — Господи, голям задник си. Отивам да се изкъпя. Би ли ми донесъл четката за зъби и нещо за обличане? Не искам да пътувам до къщата за гости по тениска и мокри бикини. — Бързо се отправи към банята, преди напълно да се е ядосала.

Затръшна вратата след себе си, но не я заключи. Наистина й се искаше да си измие зъбите и да облече нещо друго. А на него щеше да му е трудно да й донесе нещата, ако не можеше да влезе. Пусна душа и пристъпи под струята, надявайки се водата да охлади гнева й. Нагласи температурата на водата да е малко по-ниска, отколкото обикновено предпочиташе. Даркнес я вбесяваше. Имаше моменти, в които си припомняше защо се бе влюбила в него, но после той си отваряше устата и всичко отиваше по дяволите.

Влюбена съм в него. За първи път съм влюбена. Беше обезсърчена, защото знаеше, че Новия вид никога няма да отвърне на чувствата й. Нямаше да позволи на никого да премине през емоционалните стени, с които се бе обградил. Беше глупаво да мисли, че ако живее с него и го накара да я опознае по-добре, ще успее да го промени.

* * *

Видът изруга и посегна към телефона до леглото. Набра домашния номер на Триша, тя отговори на второто позвъняване.

— Ало?

— Обажда се Даркнес. Заета ли си?

— Не. Какво става?

— Имам нужда от теб като лекар.

— Аз съм точно такава.

— Исках да кажа, че имам нужда от дискретност. Имам въпрос.

— С други думи, не искаш да споменавам нищо пред Слейд. Давай. Любопитна съм. Той вече излезе, така че няма да чуе нищо.

— Направих грешка.

— Добре. Каква?

Той се поколеба.

— Колко бързо можеш да разбереш, ако една жена е бременна?

Мълчанието в другия край на линията продължи около десет секунди.

— О! Ти и агентката на ФБР? Добре, разбрах. — Замълча за момент. — Пет дни от момента на вашата… хм… злополука. Презервативът ли се скъса?

Той стисна зъби.

— Отказвам да говоря по този въпрос.

— Чудесно. Кръвният тест може да ни каже до пет дни. Кога се случи това? Мога да ви впиша и двамата в графика.

— Изследването ще покаже ли точно?

— Да. Получавала съм резултати и за три дни, но за пет е по-сигурно. Хормоните на Видовете много бързо се открояват, ако жената носи дете Нов вид. Освен това, те ускоряват и бременността. Ти си от котешката порода, така че тя ще трае около двайсет седмици или приблизително толкова. Зависи най-вече от това колко упорито е бебето. Някои обичат да идват малко по-рано, докато други се бавят с още седмица или малко повече.

— Не искам никой да научава за това.

— Дори и тя? — Триша замълча отново. — Има варианти. Трябва да й кажеш. Сама трябва да направи избора.

— Информирах я. Тя не иска да вземе хапчето.

— Знае, че може да забременее от теб? Ще се наложи да уведомиш някого от Сигурността, Даркнес. Какво ще стане, ако поиска да си тръгне? Или каже на някой отвън?

— Кат разбира важността да се запази всичко в тайна.

— Но въпреки това съществува риск. Знаеш го.

— Ще го направя, но не точно сега.

— Да разбирам ли, че инцидентът се е случил съвсем скоро?

— Благодаря ти, Триша. — И затвори.

Мъжът се изправи, отиде в кухнята и взе новата четка за зъби. Спря до гардероба, за да намери някаква тениска и спортни шорти за Кат. Влезе в банята и ги остави на плота. С жаден поглед погълна гледката, която представляваше младата жена, навела назад глава под струята на водата. Ароматът на балсам изпълваше помещението. Вниманието му се насочи към гърдите й. Пенисът му се втвърди. Новия вид се обърна, преди тя да го хване, че й се възхищава и напусна банята.

Бързо излезе от апартамента и тръгна по коридора, където почука на вратата до асансьора. Бук отвори, облечен само с боксерки, явно се канеше да си ляга след смяната. Мъжът повдигна вежди.

— Имаш ли презервативи?

— Ти нямаш ли? Нали наскоро раздадоха на всички.

Даркнес не искаше да обсъжда този въпрос.

— Имах, но ги изхвърлих. Не мислех, че някога ще ми потрябват. — Беше решил, че Кат няма да се върне в Хоумленд.

Усмивка изви устните на другия мъж.

— Изчакай. — Бук се обърна и изчезна в спалнята си. Върна се бързо, с кутия в ръка. Подхвърли му я и той я хвана. — Нещо друго?

— Благодаря.

— Не съм изненадан. Снощи изглеждаше така, сякаш искаш да ми откъснеш ръката, когато държах жената, за да не падне от стената.

— Може ли това да си остане между нас?

— Разбира се. Радвам се, че си намери някого.

Новия вид бързо се завъртя и се отдалечи. Бук се подсмихна. Даркнес устоя на порива да затръшне вратата, когато се прибра в апартамента си. Не искаше да става за подигравка на другите мъже. Заключи и отнесе кутията с презервативи в спалнята. Мушна я в чекмеджето при двата пистолета и седна на леглото. Душът все още течеше в другата стая.

Кат щеше да си тръгне. Тя щеше да остане в Хоумленд, но не в дома му. Това би трябвало да го накара да се почувства доволен. Но не беше. Тя щеше да бъде сама. Мъжете, които посещаваха уроците й щяха да научат, че се е върнала. Моментално си спомни за онзи мъжкар от бара, от котешкия вид, който й бе предложил да споделят секс. И други щяха да опитат. Изръмжа.

Беше наранил чувствата й, беше я обидил. А тя бе изтълкувала коментара му относно бебето погрешно. Не го беше казал, за да я оскърби. Просто искаше да я увери, че детето ще бъде здраво и силно, ако е забременяла. Стана и отиде до вратата на банята, сложи ръка на дръжката. Водата вътре спря. Въпреки това, той остана секунда-две, заслушан как тя се движи из малкото помещение.

Пусна топката на бравата и се отдръпна, сядайки в края на леглото. И зачака. Младата жена се забави доста, но най-накрая се появи. Кожата й бе порозовяла от душа, тъмната й коса бе мокра, а дрехите му стояха като чувал върху дребната й фигура. Тя спря, когато видя, че той я наблюдава.

— Готова съм да тръгваме.

Трябваше просто да я придружи до къщата за гости. Бяха я подготвили за нея, преди той и екипите да отидат да я вземат от дома й. Но остана седнал.

— Ти каза той. — Кат наклони леко глава. — Когато говореше за бебето, ти каза той. Защо?

Новия вид се досети, че през цялото време тя е преповтаряла техния разговор.

— Всички деца на Видовете са от мъжки пол.

— Няма момичета? — Скептицизмът й бе очевиден.

— Не. Както споменах, те получават нашите гени. Синовете ужасно много приличат на бащите си. Техни миниатюрни копия. Нито едно от тях все още не е възмъжало, но е видимо, че са почти еднакви. Не съм видял по лицата някоя от чертите на майките им.

Изражението й се смекчи.

— Ще бъде точно копие на теб?

Щом чу думите й, дишането му се промени. Неговият син… ако има такъв… ще има такъв. Никога не си бе мислил, че ще има дете. Почувства непознати емоции. Кат пристъпи по-близо, в очите й имаше тревога.

— Добре ли си?

— Току-що осъзнах реалността.

— Дишаш учестено. Трябва да си поемеш дълбоко въздух. — Младата жена застана пред него и се наведе, като постави ръце на раменете му. — Имаш пристъп на паника.

— Не страдам от такова нещо.

— Да, добре, но точно на това ми прилича. Бавно вдишай и издишай. Имаш ли хартиен плик?

С много усилия, Новия вид накара дробовете си да заработят нормално.

— Добре съм.

— Всеки път, когато искам да те мразя, че се държиш като робот, правиш нещо неочаквано. — Тя се поколеба, но след това го изненада, като възседна скута му. Даркнес я хвана за бедрата, за да не падне назад. — Шансът да съм бременна е много малък, нали помниш? В най-лошият случай, това няма да е краят на света. Наближавам трийсетте, така че е крайно време да се замисля за дете. Майка ми ще бъде във възторг. Не съм сигурна дали това е плюс или минус. Не мога да прекарам повече от ден около нея, без да пожелая да бях осиновена. Тя наистина е един негативен човек. — Тя погали ръцете му, спускайки длани от раменете надолу. — Няма да очаквам нищо от теб.

Даркнес изобщо не хареса емоциите, които го завладяха при думите й. Гняв. Болка. Но не и облекчение.

— Е, ако ми помогнеш да си намеря работа тук, ще бъде чудесно. Така или иначе, съвсем скоро ще се нуждая от такава. Човешките служители в Хоумленд ли живеят или на друго място? Трябва да разбера как е уреден животът тук и да видя дали ще мога да си позволя да накарам най-добрата ми приятелка да не се отрече от мен. Ако не съм бременна, ще ми се наложи да пътувам доста дълго от дома до работното ми място. Но мога да го направя все пак.

— Да се отрече от теб?

— Притежавам половината от къщата, в която ти нахлу. Миси не може да се справи сама с плащанията. Не мога да я зарежа просто така. Тя е гладуваща писателка. — Усмихна се. — Поне така нарича себе си. Иначе има достатъчно храна. Просто не печели редовно като мен, доходите й са непостоянни, зависят от това колко от романите й ще се продадат.

— Романи?

— Тя пише еротични любовни истории. — Той изглеждаше объркан. — Трябва да й се обадя. Няма да споменавам нищо за тази бъркотия. Просто трябва да й кажа, че съм добре.

— Не може.

— Миси знае къде съм. — Поколеба се. — Тя беше там миналата нощ. Не исках да се замесва във всичко това, така че я накарах да се скрие. Няма да каже на никого. Имам й пълно доверие, Даркнес. Много добри приятелки сме още от девети клас. И двете имахме скапан живот вкъщи и това ни свърза по особен начин.

Той облиза устни, докато разсъждаваше над думите й.

— Ще се ядосаш, а аз не го искам.

— Какво означава това?

— Ще запазиш ли спокойствие?

— Да.

Новия вид все още се колебаеше. Кат беше в добро настроение, яхнала скута му. Не искаше тя да крещи или да го удари отново. Не го беше заболяло, но всяко нещо си имаше граници.

— Снощи, след като си тръгнахме, един от екипите претърси дома ти. Само три екипа са върнахме в Хоумленд. Мъжете останаха, за да сме сигурни, че никой няма да те последва. Настанихме ги там.

Младата жена пребледня.

— Миси добре ли е?

— Да, всичко е наред. Сноу я е открил, но нищо не й е направил. Чух го тази сутрин, когато излязох да изпълня поръчките.

— И чака чак досега, за да ми кажеш? — Кат се ядоса. — Къде е тя?

— Във вашия дом. Екипът е там с нея. Говорих директно със Сноу. Той е добър мъж. Била е уплашена само за няколко секунди, когато той се е промъкнал зад нея. Разбрал, че жената живее там, защото ароматът й бил навсякъде, а и тя е била много леко облечена. Сноу знаел, че тя не е нарушител. Той се закле, че нямала нищо против екипът да остане в къщата и че не е поискала те да си тръгнат.

— Той е Нов вид, нали?

— Сноу — да, но другите трима членове на екипа са човеци.

Кат се поуспокои малко.

— Е, това трябва да я е развълнувало. Винаги е искала да се срещне с един от вас. Нали не е с белезници или с нещо друго?

— Не. Дали са й свободен достъп до цялата къща. Приятелката ти е в безопасност. Екипът ще остане там, в случай че някой дойде да те търси. Искам да бъде заловен.

Изненадващо, младата жена го бутна и той падна назад. Кат се качи върху него, пресягайки се към телефона на нощното му шкафче.

— Ще й се обадя, само да се уверя.

Той я хвана с две ръце за кръста и се претърколи, затискайки я под себе си.

— Приятелката ти е добре. Вашите телефонни линии не са сигурни. Аз ще уредя нещата, ако настояваш да говориш с нея.

Кат не се съпротивлява повече, гъвкавото й тяло го накара да осъзнае колко е женствена. Неговата тениска, която й бе дал назаем, очертаваше гърдите й, и това привлече вниманието му.

— Не ме гледай така.

Той вдигна поглед и видя, че се е намръщила.

— Как те гледам?

— Знаеш как. Очите ти променят цвета си отново. Имам лимит от една грешка на ден, и ние вече го изпълнихме.

— Имам презервативи.

— Много мило от твоя страна. И малко самонадеяно. Какво те кара да мислиш, че искам да правя секс с теб?

— Ти поиска да живееш с мен. — Той обичаше предизвикателствата, а Кат винаги му ги осигуряваше. — Нима си предполагала, че няма да те докосна?

— Казах ти, че се отказвам от условията. Местя се в къща за гости.

— Така ли? — Стана му забавно и той се усмихна. — Само ако ти позволя да станеш и да излезеш.

Даркнес почти очакваше тя да забие нокти в него, когато посегна и обхвана лицето му в шепи. Но Кат го погали.

— Не мога да те разбера. Много си непоследователен, знаеш ли? В един момент си студен, а в следващия си горещ.

Преценката й бе напълно погрешна.

— Това е по твоя вина.

Тя повдигна вежда.

— Така ли? И защо?

— Защото ме подлудяваш. Не знам дали трябва да ти позволя да си отидеш, или не. — Искаше да бъде честен с нея. — И ти ме объркваш.

— Поне се чувстваме по един и същ начин. — Младата жена се вгледа в устните му. — Целувките все още ли са забранени? Имаш съвършена уста.

— Все още не съм готов за това. — Така се чувстваше и искаше да бъде честен.

Кат плъзна ръце нагоре и пръстите й се заиграха с косата му.

— Поне ми даваш да те докосвам. Това е напредък. Имаш копринено мека коса. Харесва ми и колко си топъл, сякаш непрекъснато имаш треска. Нощес ми бе студено, но не знаех как ще реагираш, ако се свия до теб. Щеше ли да ми позволиш да го направя, или щеше да станеш от леглото?

— Щях да те прегърна, но знаех, че си ядосана. Ето защо останах колкото се може по-далеч от теб.

— Изненадана съм, че не скри ножовете. Ти не си най-доверчивият човек. Шегувах се, когато заплаших, че ще те застрелям.

— Уча се.

Кат задържа погледа му.

— Аз не съм тя, нали знаеш?

Даркнес не обичаше да му напомнят за миналото. Много добре разбра, кого имаше предвид тя — Галина.

— Наясно съм.

— Може ли да създадем някои нови правила?

— Защо?

— Уморих се да стъпвам на пръсти около теб и непрекъснато да внимава какво правя или казвам.

— Трудно ми е да се доверявам.

— Разбирам те. Наистина те разбирам. В моята служба хората постоянно ме лъжат. Но сега ние не сме на работа. Само ти и аз сме, Даркнес. Готова съм да рискувам заради теб. Можеш ли поне да се опиташ да направиш същото за мен?

— Не знам. Какво искаш?

— Без повече лъжи. Независимо, дали сме облечени или голи. Не искам да анализираме всичко, което си казваме един на друг. Добро, лошо, каквото и да е. Просто ще го казваме така, както е.

— Никой никога не може да бъде толкова откровен.

— Аз мога да бъда спрямо теб. Ще ти кажа как се чувствам. На теб може да не ти е удобно, но един от нас трябва да го направи. Не забравяй, че и на мен няма да ми е лесно. Ти ме караш да искам да поемам рискове. Надявам се, някой ден да те вдъхновя да направиш същото.

Кат винаги го изумяваше. Не беше сигурен как да реагира.

— Започвам. — Гърдите й се притиснаха в неговите, когато си пое дълбоко дъх. Издиша го, преди да заговори. — Бях привлечена от теб и си мислех, че ще бъда щастлива да правим само секс. Не очаквах емоциите, които ме накара да почувствам. Те варират от гняв до безсилие, желание просто да ме прегърнеш. Искам да се сближа с теб, но не знам как да го направя. Не искам поредица от „секс за една нощ“ или както го наричат там. Искам повече.

Новия вид реагира по същия начин, по който бе реагирал, когато разбра, че може би са създали дете. Дишането му рязко се ускори, а сърцето му заблъска лудо. Не можеше да отговори, дори не беше сигурен какво да мисли.

Кат стисна бузите му в шепи.

— Дишай бавно. Не изпадай в пристъп на паника. Просто ти казах това, което искам. Знам, че не си готов за това. Само разкрих чувствата си. — Пое си дъх и го изпусна бавно. — Прави като мен.

Тя продължи да диша по този начин и той започна да й подражава. Малкото упражнение помогна и неприятното физическо затруднение премина. Кат се усмихна, погали го по бузата.

— Това е комплимент за мен.

— Че те послушах ли?

— Че накарах господин Контрол да изгуби самообладание.

— Ето защо не мога да ти дам повече. — Не желаеше да я нарани, но тя искаше честност. — Нямам пристъпи на паника.

— Нямал си. Минало време. Вече преживя два.

В него се надигна гняв.

— Не мога да направя това. — Опита се да стане и да се отдалечи от нея, но тя отказа да освободи лицето му. И той се спря.

— Толкова е плашещо и объркващо, когато започнеш да се влюбваш в някой, Даркнес. Чух тези думи от мъж, който ме нарани наистина много. Те са твои. Можеш физически да държиш задника си далеч от мен, но това няма да те спре да мислиш за мен или да признаеш, че ме харесваш. Това важи и за двамата. — Разтвори ръце. — Изборът е твой — да остана или да се преместя в къщата за гости. Може ли поне да помислиш за пет минути, преди да вземеш решение?

Новия вид се изтърколи от леглото и отиде във всекидневната. Закрачи из стаята, обмисляйки думите й. Но тя не го последва. Той продължаваше да поглежда към вратата, но младата жена го остави на спокойствие. Изруга. Изпита нужда да удари нещо, но успя да се въздържи. Кат го подлудяваше. Първоначалният му инстинкт бе да я помоли да напусне, но призна дълбоко в себе си, че не иска тя да си отиде. Не се беше чувствал така емоционално разкъсан от години.