Лорън Донър
Даркнес (21)

Глава 20

Докато чакаше русата лекарка да се върне в стаята за прегледи, настроението на Кат бе мрачно. Погледна към часовника на стената. Времето течеше бавно и това със сигурност бяха най-дългите двайсет минути в живота й. Вратата се отвори и Кат се напрегна. Но това не беше доктор Али, както се бе представила лекарката. В стаята влезе Даркнес.

Новия вид изглеждаше красив в униформата, въпреки суровите си черти. Тъмният му поглед се прикова в нея там, където седеше върху тапицираната маса за прегледи.

— Здравей.

Това ли е всичко, което има да ми каже? Кат не го бе виждала откакто бе избягал от спалнята преди две нощи. Тогава, по-късно Фийлд се бе появил с извинително изражение, за да й каже, че е бил инструктиран да я премести в къща за гости.

Даркнес не я искаше повече в дома си. Заболя я, но не бе изненадана.

— Трябва ли да ти благодаря, че се появи, за да узнаеш резултата?

— Разбра ли вече?

Тя поклати глава.

— Все още чакам.

Новия вид се облегна на стената и кръстоса глезени. Неговото мълчание я вбеси. Тя успя да остане на мястото си, въпреки че се изкушаваше да вземе разстоянието от двата метра, което ги разделяше, и да го удари. Така, може би, щеше да се почувства по-добре, но в крайна сметка, реши да използва думите.

— Следващия път имай куража сам да изхвърлиш жената от апартамента си.

Той се намръщи.

— Чу ли ме?

— Сметнах, че е по-добре да сложим край на връзката ни.

— Какво ще направиш, ако съм бременна? — попита Кат и повдигна вежди.

Даркнес изръмжа и извърна поглед.

— Не знам.

— Нито пък аз. Но поне в едно сме единни.

— Ще се погрижим за теб и детето.

— По-добре това да не е заплаха.

Мургавата му кожа пребледня леко и той се втренчи в Кат.

— Знаеш, че никога не бих те наранил, нито ще позволя някой друг да го направи. Имам предвид, че НСО ще направи всичко възможно и двамата да бъдете осигурени и защитени.

— От разстояние.

— Ще останеш в Хоумленд или в Резервата.

— Да разбирам ли, че което и място да избера, ти ще бъдеш на другото?

Новия вид не каза нищо. Това отговори на въпроса й. Бе предположила правилно.

Вратата се отвори и док Али влезе.

— Тестът за бременност е отрицателен. — Лекарката скръсти ръце, сякаш бе нервна. Тя погледна единия, после другия. — Ще ви оставя насаме. — Обърна се, за да излезе.

— Сигурна ли сте? — Даркнес се отблъсна от стената.

— Да — отвърна русата докторка и спря за миг. — Сигурна съм. Нивото на хормоните щеше да е много високо, ако тя носеше бебе от Новите видове. Мога да направя и ултразвук, но не е необходимо.

— Благодаря. — Новия вид я остави да си тръгне.

Вратата се затвори и Кат слезе от масата, краката й трепереха. Не й хареса разочарованието, което почувства от новината. Това биха били възможно най-лошите обстоятелства да имат бебе, но част от нея бе започнала да свиква с идеята. Друга част от нея бе благодарна. Даркнес щеше да получи това, което желае. Край на връзката им. Вече нямаше нищо, което да ги свързва.

— Това е добре.

Кат се взря в него. Мен ли се опитва да убеди или себе си?

— Е, няма да ти преча да тържествуваш. Таксито ме чака. — Тя отиде до вратата и хвана дръжката на бравата.

Внезапно Даркнес пристъпи зад нея и удари с ръка вратата, за да я задържи затворена. Младата жена почувства неговата близост. Ако се обърнеше, щяха да се докоснат. Но не го направи, и се зачуди, защо той не отваря вратата.

— Кат — изръмжа Новия вид.

Очите й се напълниха със сълзи. Надяваше се да каже, че е готов да опитат да имат истинска връзка, че е променил решението си. Но нямаше да чака повече.

— Какво?

— Помисли ли върху предложението да работиш в НСО?

Кат отказа да го погледне.

— Да. Оценявам предложението, но отговорът ми е не. Ще остана във ФБР, ако ми позволят, или ще си намеря работа на друго място, след като разследването приключи. Ще отида по-късно днес да разговарям с ръководителя на разследването. Първо възнамерявам да се прибера вкъщи и да се преоблека с истински дрехи. — Погледна надолу към тениската с надпис НСО и анцуга без лого. — Това не е най-добрият тоалет, с който да направя впечатление.

— Нуждаеш ли се от нещо?

В главата й веднага се оформи дълъг списък, който започваше с неговото падане на колене и молбата му да остане.

— Не. НСО ме увери, че ще плати за таксито, което ще ме отведе у дома. Това е всичко, което ми трябва. Моят ескорт ще ме взе от тук и ще ме съпроводи до една от страничните порти. Не искат никой да разбере, че си тръгвам.

— Аз…

Кат преглътна сълзите и се обърна. Новия вид беше толкова висок и едър. Щеше да го запомни точно такъв. И начинът, по който винаги миришеше толкова добре.

— Ти какво?

В очите му проблесна болка или може би тя се самозаблуждаваше.

— Желая ти всичко добро, Кат.

— И аз на теб. — Тя се обърна. — Трябва да тръгвам, ако това е всичко, което искаш да ми кажеш.

Даркнес махна ръка от вратата и отстъпи назад. Младата жена натисна бравата, отвори, и забърза по коридора. Дръж се, не се разпадай точно сега. Не му доставяй удоволствието да разбере, че те е наранил. Повтаряше си тези думи непрекъснато, докато намери ескорта, който я чакаше в близост до входната врата.

— Да тръгваме.

Мъжът кимна и я поведе към джипа, паркиран до тротоара. Кат напускаше Хоумленд и никога повече нямаше да се върне тук. Това би направило Даркнес щастлив. Тя щеше да бъде нещастна, но това не беше негова грижа. В този миг тя затвори сърцето си за чувствата, които изпитваше към него.

Портата се оказа една врата в стената, охранявана само от един офицер от Новите видове. Но трима други, тежковъоръжени, патрулираха върху стената.

— Прекоси алеята, влез през задната врата, заобиколи къщата и излез през предната. Таксито те чака там. Шофьорът смята, че живееш там. Вече му е платено. — Офицерът се усмихна насила. — Моля те, не разкривай на никого местоположението на дома. Задната и предната врата бяха отключени специално заради теб.

— Благодаря. Няма да кажа на никого. — И го мислеше.

Инструкциите бяха напълно ясни. Кат напусна Хоумленд, прекоси алеята и мина през един добре поддържан двор до предната порта, избягвайки напълно къщата. Таксито беше паркирано на улицата. Шофьорът беше жена, тя се усмихна, когато Кат седна на задната седалка. Водачката на таксито избърбори бързо адреса на Кат.

— Правилен е нали? Майка ти каза, че си се скарала с приятеля си, когато се обади. Вече ми плати, чрез кредитна карта, така че нямам нищо против да изчакам, докато си събереш багажа.

— Ще се върна по-късно. — Кат се облегна назад. Това беше добро прикритие. — Той се нуждае от време, за да се охлади.

Жената включи на скорост.

— Съжалявам, скъпа. Мъжете могат да бъдат такива задници понякога.

— Да, така е. — Кат си мислеше за Даркнес. Не можеше да обвинява никой друг, освен себе си за това, че бе възлагала надежди за нещо повече с Новия вид. Но това не облекчи силната й мъка. — Не ми се говори.

— Сигурно. Разбирам те напълно. — Жената включи радиото на някаква станция с кънтри музика.

Кат докосна корема си. Новината, че е избегнала непланирана бременност, би трябвало да я радва. Идеята да има едно миниатюрно копие на Даркнес, бе минавала често, често през ума й, и бе започнала да й харесва. Той вероятно чувстваше точно обратното.

Таксито спря пред къщата й, Кат благодари и слезе. Беше много хубаво да се прибере у дома. Боята бе олющена и прозорците трябваше да се сменят, но това беше нейната къща. Миси щеше да се радва да я види. Наложи се да звънне, защото нямаше ключове.

Приятелката й отвори и веднага се усмихна.

— Прибра се! — Тя я прегърна силно. — Липсваше ми.

— Исках да се обадя, но нямах възможност. — Даркнес се беше погрижил за това. — Добре ли си?

Миси я пусна, бързо я дръпна вътре, след което затвори и заключи вратата.

— Екстра съм. Чисто е, момчета! Това е Кат!

От дневната излезе мъж в униформа. Той държеше пистолет. Белият надпис НСО върху бронежилетката му показваше кой е той. Чертите на лицето му разкриваха, че не е Нов вид. Но вторият мъж, показал се от кухнята — беше. Той бе висок, белокос, с необикновени светлосини очи.

Гледката на тези яки мъже вбеси Кат.

— Какво правите още тук? — попита тя човека, като избягваше да погледне отново към Новия вид.

— Беше ни наредено да пазим къщата, в случай че се появи някой.

Гневът на Кат избухна. Даркнес искаше да прекъснат всякакви взаимоотношения, тя също.

— Махайте се от къщата ми!

— Имаме заповед — заяви мъжът и прибра оръжието си.

— Кат — прошепна Миси, — всичко е наред. Те са четирима. Другите двама спят, докато тези дежурят. Те са тук, за да ме защитават.

— Аз мога да го направя. — Тя застана точно пред униформения мъж. — Махайте се от дома ми. Не ме карайте да вдигна телефона и да извикам полицията. Ще го направя. Вземай екипа си и да ви няма. Аз съм вече тук. Прибрахте ли ми оръжията?

— Не.

— Тогава се махайте. Имате точно пет минути. — Кат заобиколи мъжа, грабна Миси за китката и я дръпна към кухнята. — Ще си направя сандвич и по-добре да ви няма, когато привърша с яденето. Върнете се обратно в НСО.

— Кат! — възпротиви се Миси.

Кат спря, когато Новия вид блокира пътя й. Той изръмжа тихо и странните му очи се присвиха.

— Заповядано ни е да останем, мис Пъркинс.

Кат пусна Миси и заби пръст в средата на бронежилетката му.

— Кажи на Даркнес да върви по дяволите. Той ме иска вън от живота си и точно това ще направя. Което означава, момчета, че трябва да се разкарате от дома ми.

По лицето на непознатия се изписа объркване.

— До пет минути да ви няма, иначе ще обяснявате на полицията, а вероятно и на новинарските хрътки, които имаш уши и очи навсякъде, защо сте тук. Аз не искам и не се нуждая от защитата на НСО. А вие не искате никой да разбере, че сте тук. Бих нарекла това справедлива сделка. Изчезвайте! — Кат го избута до стената и се втурна в кухнята.

— Кат, те са много мили. Тревожат се заради Робърт Мейсън. Тук са, за да ни защитят, в случай че той се появи.

Кат се извърна, опитвайки да успокои гнева си.

— Няма да го направи. Аз съм най-малкият от проблемите на този задник. Той е бил отстранен от работа и в момента е в процес на разследване. Мейсън злоупотреби с положението си, като пропиля пари и време на агентите и не искам никога повече да чувам за Новите видове. Ясна ли съм?

Приятелката й се вгледа в нея.

— О, Кат! — Изражението й стана жаловито. — Толкова съжалявам.

— Недей! — предупреди я тя. — Нито дума повече! — Тонът й се смекчи. — Не желая да говоря за това. Не желая да говоря за него. Просто искам да хапна и да продължа живота си, става ли?

— Разбира се — кимна Миси. — Отивам да им благодаря и да им кажа довиждане.

— Направи го. — Кат рязко отвори хладилника, поглеждайки към часовника над печката. — Пет минути, Миси. Не се шегувам. Искам да ги няма.

— Добре, Кат. — И приятелката й я остави сама.

Младата жена извади сода и една от пакетираните салати, които Миси толкова много харесваше. В крайна сметка мъката й щеше да изчезне. Той не й бе оставил никакъв друг избор. Да копнее за мъж, който никога не би си позволил да се сближи с нея, би било загуба на време. Тя беше поела риска, беше се борила за него, но битката беше изгубена.

— По дяволите — прошепна тя. Нямаше да бъде лесно да го забрави. Ни най-малко.

* * *

— Какво би трябвало да направя според вас? Да я завържа и да й запуша устата, за да не се обади на полицията? — Сноу скръсти ръце на гърдите си. — Тя ти беше много ядосана. Личеше си отдалече.

Даркнес изръмжа.

— Не трябваше да си тръгвате.

— Не са имали избор. — Фюри взе страната на Сноу. — Били са изгонени. Нямаме право да останем в жилището, без съгласието на собственика. Наблюдаваме Робърт Мейсън. Досега е бил само в офиса на адвоката си и вкъщи. Не е направил опит да отмъсти на твоята Кат.

— Тя не е моя — изсъска Даркнес.

Фюри застана пред него.

— Прав си. Тя не е твоя. Ти я отпрати. Жената е обучен агент. Ти сам видя колко добре се справи при главната ни порта. — Той погледна към Сноу. — Знаеш ли дали има оръжия в дома си?

— Два пистолета и пушка в гардероба. — Сноу седна. — Оставихме й ги там.

Фюри обърна глава и погледна многозначително Даркнес.

— Ето, виждаш ли, тя е въоръжена. Може да се справи с един човешки мъж, ако възникне такава необходимост.

— В къщата й няма охранителна система. — Даркнес не беше склонен да отстъпи. — Поне ми позволи да изпратя екип да инсталира такава.

— Не. — Столът на Джъстис изскърца. — Бях готов да разположа екип на мястото, но Катрина Пъркинс даде ясно да се разбере, че не желае повече помощ от нас. Трябва да уважим решението й.

— Ще платя със собствени пари за системата — каза Даркнес и спокойно задържа погледа на ръководителя на Новите видове.

— Не — повтори Джъстис. — Сноу, можеш да си вървиш.

Мъжът напусна стаята, като затвори вратата след себе си. Джъстис въздъхна силно и се облегна назад.

— Трябваше да я помолиш да остане, щом толкова много се притесняваш за тази жена, Даркнес.

— Не мислех, че ще изгони екипа ни.

Фюри изсумтя.

— Ти я искаше вън от живота си. Остави я.

— Тя е в опасност — заяви Даркнес.

Фюри седна и поклати глава.

— Не може така, братко, хем не я искаш, хем не я оставяш. Жената не е беззащитна. Ти беше привлечен от нея, защото е силна. Досега Мейсън не е дал никакви признаци, че е заплаха за нея. ФБР го следи отблизо. До момента са ни докладвали за всичко, което са открили. Роднинската му връзката с Джери Борис може би е единствената причина, поради която той го търси. Досега не са намерили нещо, което да покаже, че знае или е бил част от това, което Борис направи на НСО. Хората могат да бъдат изключително лоялни към семействата си. Искаш ли да знаеш какво си мисля?

— Не искам да знам нищо. — Даркнес го изгледа ядно. — Махам се. — Обърна се и тръгна към вратата.

Остана изненадан, когато намери Сноу да го чака точно пред сградата. Мъжът се приближи с мрачно изражение.

— Грижа те е за тази жена.

— Не искам нищо да й се случи. — Даркнес отказваше да признае повече.

Сноу облиза устни и се огледа, преди да мушне ръка под бронежилетката си. Подаде му лист хартия.

— Ето.

Даркнес погледна цифрите, написани върху него.

— Какво е това?

— Кодът за достъп до охранителните камери, които инсталирахме извън къщата на Катрина Пъркинс. Не ги махнах. Вътрешните камери бяха свалени, но ще имаш пълен достъп до предната и задната част на имота.

Даркнес прибра бележката.

— Защо ги остави?

Сноу се поколеба.

— Миси ми харесва. Тя е сладка и исках да я държа под око. Но мисля, че за теб това е много по-важно, отколкото за мен. Аз я уплаших твърде много, за да възбудя интереса й.

— Благодаря ти.

— Няма защо. — Сноу изглеждаше така, сякаш искаше да каже още нещо.

— Какво?

— Имаш женска. Защо се отказваш от нея? Да не би да е заради това, че ще изгуби всичко, когато стане част от нашия свят?

— Аз не съм подходящ за половинка.

По лицето на другия мъж се изписа разбиране.

— Трудно е да загърбиш миналото. Няма бъдеще, ако не можеш да забравиш.

— Не е толкова просто.

— Ние успяхме да се приспособим — напомни му Сноу. — Стремим се винаги да станем нещо повече, отколкото сме били предназначени да бъдем. Ти нямаш ли същата цел?

— Аз съм прекалено повреден.

Сноу кимна.

— Всички ние сме повредени до определена степен. Някои щети са визуални, други дълбоко са белязали душите ни. Това е част от Видовете. Ти не си единственият неподходящ за половинка, който съм срещал. Валиант има Тами.

— Той поне беше готов да си вземе половинка.

— Да искаш и да можеш да го направиш са две различни неща. Но те го постигнаха. Валиант е мъж, с когото не бих могъл да живея. — Сноу се усмихна. — Как мислиш, дали не е оглушала досега, слушайки ревовете му? Той не е от най-търпеливите или спокойни мъжкари.

— Валиант няма да я уплаши.

— Но мен той ме плаши, заедно с останалите обитатели на Дивата зона, които не са точно това, което бих нарекъл нормални. Това говори много, нали?

Даркнес си спомни думите на Кат. Почти чуваше гласа й: Ние имаме две нива на звука — високо или без звук.

— Аз не съм като него.

— Ти си по-разумен. Той позволява на чувствата си да го владеят напълно. Показва ги съвсем открито. Не знае как да ги балансира.

— Нито пък аз.

— Опитвал ли си някога?

— Няма да обсъждам този въпрос?

— Теб те е грижа за тази жена. Това е факт. Замислял ли си се, че тя може да срещне някой човек? Какво ще стане, ако той я нарани? Човешките мъже мамят жените. Освен това се разболяват и от венерически болести. Посетих един от уроците й. Домашното насилие е проблем в техния свят. Предполагам, че тя няма да си избере мекушав мъж, с който да се обвърже. Той може да я нарани сериозно или да я убие.

— Достатъчно! — Нещата, които Сноу описваше, го вбесиха.

— Гледал ли си новините им? Те показват случаи на грабежи, изнасилвания, убийства и произволни насилия. Подобни проблеми не съществуват на нашите територии. Стените защитават жените ни от насилието във външния свят. Наш дълг, като мъже, е да ги предпазим от това. Но твоята жена не е тук.

— Тя не е моя жена — изръмжа Даркнес.

Сноу се усмихна.

— Преди да я срещнеш, никога не би изгубил самообладание. Просто щеше спокойно да ме поправиш. Тя вече те е променила.

— Аз съм си същият мъжкар.

Сноу поклати глава.

— Може би трябва да се прибереш и добре да се погледнеш в огледалото. Непрекъснато отричаш. Лъжи другите, но не и себе си.

Даркнес наблюдаваше офицера, докато се отдалечаваше. Ядосан, стисна юмруци. Всеки държеше да му дава съвети и не за първи път го обвиняваха, че е неискрен.

Прибра се у дома и затръшна вратата. В спалнята все още се усещаше слабия аромат на Кат. Задиша през устата и влезе в банята, включи светлината. Стисна плота и се наведе напред, за да изпълни съвета на Сноу.

Същият мъж го гледаше от огледалото. Не забеляза някакви физически промени. Беше забравил да се подстриже и сега косата стигаше до раменете му. Последното нещо, което искаше, бе да прилича на Фюри или на братята си, които бе загубил. Напомни си, че скоро трябва да я свърши тази работа и влезе в спалнята. Погледът му се спря на леглото и спомените за Кат неизбежно нахлуха в съзнанието му.

Тя му липсваше. С течение на времето това щеше да отмине и той щеше да се върне към нормалното си ежедневие — да ходи на работа, да се прибира у дома и да бъде сам. Да се взира в тавана, докато заспи. Кошмарите щяха да го събудят по някое време. Щеше да се изкъпе и да започне новия ден. Това се бе превърнало в безкраен цикъл, който не му харесваше вече.

— Дяволите да го вземат — изръмжа той.

Отвори гардероба и извади едно заключено куфарче. Кат не се бе опитала да го отвори. Беше проверил. Набра правилната комбинация и извади лаптопа. След няколко минути вече го бе включил, на монитора, на раздвоен екран, се виждаше картина от предната и задната част на къщата на Кат. Даркнес свали ботушите си, настани се удобно върху леглото и постави компютъра в скута.

Нямаше признаци на живот, докато слънцето не залезе. Осветлението в къщата се включваше и изключваше, позволявайки му да следи движението. Руса жена се спря до един от осветените прозорци, на втория етаж. Това трябва да бе Миси. Тя надникна през стъклото и се обърна, устните й се движеха.

Даркнес ненавиждаше това, че се надява Кат да попадне в полезрението на камерите. Светлината изгасна, мина доста време. Стана, за да си приготви нещо леко за хапване. Върна се в спалнята и започна да се храни, докато наблюдаваше дома на Кат. Лаптопът щеше да стои добре на нощното шкафче, точно срещу леглото.

Телефонът иззвъня и той вдигна.

— Даркнес.

— Как си?

— Добре съм, Фюри.

— Искаш ли да дойдеш на вечеря?

— Вече хапнах.

— Можеш да се присъединиш към нас утре.

— Утре вечер съм дежурен.

Фюри въздъхна.

— Ще се обадя пак след няколко дни.

— Направи го. — Даркнес затвори и облече коприненото долнище на пижамата.

Беше рано, но той легна на една страна и съсредоточи цялото си внимание върху екрана на лаптопа. Не можеше да си позволи да бъде част от живота й, но се чувстваше по-добре, като я наблюдава. Беше за предпочитане, отколкото да зяпа в тавана. Това оправдание го накара да се почувства още по-добре.