Лорън Донър
Даркнес (20)

Глава 19

Кат знаеше кога я избягват. Даркнес определено стоеше далеч от апартамента си, колкото бе възможно повече. Един офицер от Сигурността бе винаги на пост отвън в коридора. Тя бе инструктирана да стои вътре, или Новия вид щеше да я спре.

Скуката бе ужасно нещо. Младата жена прехвърли всички канали и едва не запрати дистанционното по телевизора. Нямаше нищо интересно, което да иска да гледа, нищо, което да разсее еднообразието. Последните три дена Даркнес излизаше рано, нямаше го по цял ден и се прибираше късно през нощта. Правеха секс, в който участваха белезници. Държеше я с гръб към себе си и не й позволяваше да го докосва. Кат не можеше да каже, че не бе фантастично, просто всичко бе под контрол и доста безчувствено. Той не искаше да говори, просто след това заспиваше. Свиваше се на ръба на леглото, с гръб към нея.

Вратата се отвори и тя обърна глава, изненадана да види, че се е прибрал посред бял ден. Изключи звука на телевизора и се изправи.

— Здрасти!

Новия вид затръшна вратата.

— Здравей. Трябва да си преоблека униформата. Днес е необичайно горещо и се изпотих по време на патрулирането. — Прекоси хола към спалнята.

Гневът й кипна.

— Достатъчно!

Той спря и се обърна.

— Моля?!

— Това е единственото, която си ми казал от сутринта, след като ме доведе тук. Теб те няма през цялото време. Полудявам.

— Ти искаше да живееш с мен. — Устните му се извиха в гримаса. — Смените ми са дълги.

Младата жена затвори очи и преброи до десет. Когато ги отвори, него вече го нямаше. Кат нахлу в спалнята и го завари да съблича униформата си. Една изпрана вече лежеше върху леглото.

— Искам някой да ме придружи до портите. Нуждая се от малко пари, за да се прибера у дома. Ти не ме остави да си взема чантата.

— Няма да си тръгваш. — Новия вид седна на леглото, за да разкопчее ботушите си. — Все още работим върху проблема с Робърт Мейсън.

— Какво означава това?

— Джъстис реши да мине по каналния ред, след като Мейсън работи за ФБР. Не обичаме да си създаваме врагове и трябва да останем в добри отношения с хората. Сигурни сме, че го разследват и в момента е отстранен от работа. Паспортът му е отнет, за да не може да напусне Щатите.

— Значи вече не съм в опасност. Дори и ти го разбираш. Връщам се у дома.

Даркнес се изправи в цял ръст.

— Не можеш.

— Мога! Дойдох тук, за да прекарвам времето си с теб. Но това не се случва.

Новия вид се намръщи.

— Мейсън все още може да бъде заплаха за теб.

— Докато е обект на разследване? Той може да е задник, но не е пълен идиот. Казах ти, че няма да ме убие. Обзалагам се, че другите агенти, които изпрати в Хоумленд, също са добре, нали?

Липсата на отговор беше достатъчно добър отговор. Даркнес самодоволно щеше да я информира, ако нещо се бе случило с останалите й колеги, само за да докаже правотата си. Мълчанието му говореше достатъчно.

— Искам достъп до телефон, тогава. Ще се обадя на Миси да дойде да ме вземе.

Новия вид отправи красноречив поглед към корема й.

— Все още не са минали пет дни. — Взря се в очите й. — Няма да си тръгнеш, докато не направиш този тест и резултатът е отрицателен.

— Добре. — Кат се опита да бъде разумна. — Разбрах. Ще ме придружиш ли до къщата за гости или трябва да помоля мъжа в коридора?

Даркнес събу ботушите си и разкопча панталона.

— Къщата, предназначена за теб, беше дадена на друг. Имаме посетители. Ще останеш тук.

— Тогава ми намери друга.

Той събу панталоните и облече чисти.

— В момента няма свободни жилища за гости. Толкоз!

Младата жена искаше да го нарече лъжец, но по начина, по който се държеше, изглеждаше така, сякаш иска да се отърве от нея. Това също така можеше да обясни отвратителното му настроение. Той нямаше друг избор, освен да бъде с нея.

— Супер. Чудесно. — Врътна се и отиде в хола.

Две минути по-късно Даркнес излезе от спалнята.

— Ще се видим по-късно.

— Точно така. — Кат отказа да го погледне. — Не си прави труда да ме събуждаш, когато се прибереш. Ще спя на дивана.

— Защо? — попита я грубо.

Чак тогава тя го погледна.

— Писна ми да ме използваш само за секс.

Ноздрите му се разшириха и той пристъпи напред.

— Ти искаше да живеем под един покрив.

— Това беше преди да знам, че единственото ни общуване ще бъде: ти ме будиш, закопчавайки китките ми с белезници, и ме чукаш. Дори не говориш по време на акта. Е, предпочитам просто да го пропусна.

— Но на теб ти харесва.

— На мен също така ми харесва да разговарям, да прекарвам времето си с някого, а не да бъда избягвана. На теб не ти пука за моите нужди. Изглежда ме наказваш, Даркнес. Дойде ми до гуша! Оставям ти спалнята, аз ще взема дивана. Запиши ми час, за да направя кръвния тест вдругиден. В момента, в който резултатът стане ясен, изчезвам оттук.

— Не те наказвам.

Част от гнева й се стопи.

— Така го чувствам. Не съм дошла тук, за да се побърквам. Откакто ме доведе, не съм напускала този апартамент. Мога да излизам само на балкона. Не обичам много да гледам телевизия, но това е единственото развлечение, което имам. Ще полудея. Мислех, че ще можем да се опознаем по-добре.

— Познавам всеки сантиметър от тялото ти. — Изражението му беше безмилостно, когато се взря в очите й. — Научих всичко, което ти харесва.

— Искам много повече от секс. Сигурна съм, че дадох ясно да се разбере.

— Казах ти, че нямам нищо друго, което да предложа.

От това я заболя много. Нямаше желание вече да се бори с него. Новия вид беше непреклонен и твърдо решен да я държи на една ръка разстояние.

— Печелиш. Предавам се. Мислех, че има нещо повече между нас, но виждам, че никога няма да позволиш това да се случи. Отсега нататък може да спиш сам. Това би трябвало да те зарадва. — Обърна се и влезе в кухнята.

За няколко минути в апартамента цареше тишина, след това се чу как вратата се отворя и затворя след Даркнес. Кат си направи сандвич и отново седна на дивана. Тъпата болка в гърдите й беше от разочарование и тъга. Беше му дала шанс все пак, и знаеше, че няма да съжалява за направеното усилие. Но Даркнес не допускаше компромиси.

Апетитът й изчезна. Тя изруга и хвърли сандвича в кошчето. Отиде до вратата, отвори я и подаде глава навън. На около три метра, мъж от Новите видове седеше на един стол и държеше лаптоп. Погледна я с любопитство.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Не ми е позволено да напускам сградата, нали?

Той се напрегна.

— Точно така.

— Има ли достъп до покрива на тази сграда?

Мъжът се поколеба.

— Да. Защо?

— Трябва да се поразтъпча. Балконът не е достатъчно голям, за да го направя. Бих искала да видя малко слънце и да подишам чист въздух. Може ли да ме заведеш там? Това технически не би нарушило правилата, нали? Не ме карай да ти се моля. Няма да е хубаво.

Новия вид се поколеба за миг, затвори лаптопа и го подпря до стената, след което се изправи.

— Само ако обещаеш, че няма да се опиташ да направиш нещо.

— Нямам криле, за да литна и със сигурност няма да скоча заради Даркнес.

Мъжът се ухили.

— Аз съм Фелд.

— Приятно ми е да се запознаем. — Тя излезе и затвори вратата. — Казвай ми Кат. Накратко от Катрина.

Новия вид й посочи накъде да върви, извади идентификационната си карта от предния джоб, отблокира ключалката и отвори една врата. Стълбището водеше нагоре. Мъжът тръгна пръв и Кат го последва. На върха трябваше отново да плъзне картата си през процеп и бутна нагоре плоския панел на тавана.

— Не го използваме често. Само стой далеч от ръба. Доста е високо, а краищата са наклонени. Не са инсталирали обезопасяващи парапети, за да оградят покрива.

Кат си пое дълбоко въздух, когато излезе на слънце. Беше топъл ден, точно както Даркнес бе казал. Гледката от покрива разкриваше повече от Хоумленд. Можеше да види дори високата стена, която изолираше територията от външния свят. Отляво, в далечината, се виждаше парка.

— Благодаря ти. — Усмихна се на Новия вид.

— Знам какво е чувството да си затворен и необходимостта от открито пространство. Бих могъл да се свържа с Даркнес да видим дали ще ми позволи да те заведа някъде другаде.

— Не си прави труда. Тук е чудесно. — Младата жена се отдалечи на няколко крачки от вратата и се протегна, обръщайки лице към слънцето със затворени очи. Остана така. Под ласките на лекия ветрец. Чувстваше се страхотно вън от апартамента.

— Въобще ли не си излизала?

— Не. И Даркнес го няма през цялото време. — Обърна се и погледна Новия вид. — Той има ли приятели изобщо?

Изражението на мъжа показа неговата изненада.

— Хм…

— Това беше неуместна шега.

Той се усмихна.

— Даркнес си е Даркнес.

— Много любезен начин да го опишеш. — Кат се обърна, за да се наслади на гледката.

— Той е добър мъж. Просто… не е много дружелюбен.

Тя кимна.

— Всички го уважават.

— Сигурна съм, че е така.

— Може ли да те питам нещо?

Кат се обърна към него.

— Разбира се.

— Ще преподаваш ли още уроци? Много ми хареса този, на който успях да присъствам.

Тя не си го спомняше. Но тогава присъстваха толкова много Нови видове.

— Не мисля. След няколко дни се прибирам у дома и се съмнявам, че ще се върна.

— Жалко. Аз не работя в Сигурността, но всички, които са на служба там, харесаха уроците ти.

— С какво обикновено се занимаваш или не ти е позволено да казваш?

— Аз съм медицинска сестра. — Той се ухили. — Даркнес ме помоли да бъда един от охраната ти. Добре съм запознат с човешките жени. Той знае, че не представлявам никаква заплаха за теб.

— Заплаха? — Това възбуди любопитството й.

Новия вид се изчерви.

— Някои от нашите мъже не биха разбрали това, че живеете под един покрив. Даркнес не искаше никой да направи грешката да сметне, че си на разположение за всеки, след като не си му половинка. Той си е спечелил репутацията на мъж, който не се сближава с другите. Нашите мъже са свикнали да използват женските ни, които споделят секс с други Видове. Нашите жени нямат моногамни връзки. Така че някои от мъжете ни могат да бъдат объркани от твоето положение.

Кат обмисли тази информация.

— Аз не представлявам нищо за него, освен едно досадно задължение.

Фелд пристъпи от крак на крак.

— Той заплаши да откъсне от телата ни онази част, с която сме те докоснали. Даркнес държи на теб. Също така, лично избра мъжете, на които възложи да пазят пред вратата. Днес персоналът на Медицинския център е с един по-малко, защото аз съм тук.

Това я изненада.

— Защо ще го прави?

Новия вид преглътна и отмести поглед, беше му неудобно.

— Ти живееш с него. Може ли да говоря свободно?

— Разбира се.

— Ти си първата жена, с която Даркнес споделя секс, откакто бяхме освободени. Той така упорито избягва жените, че другите вярват, че се интересува от мъже. — Бузите му се зачервиха. — Моля те, не му казвай, че съм ти споделил това. Той има темперамент. Аз не съм добър боец. Затова избрах медицината като професия. Ще ме замъкне в залата за тренировки, за да ми даде да се разбера.

Думите му потвърдиха онова, което й бе казал Даркнес.

— Няма да повторя нищо от това, което току-що ми каза. Кълна се.

Фелд пристъпи напред и сниши глас.

— Също така ми нареди да ти кажа, че в момента няма свободни къщи за гости, ако попиташ. — Той облиза устни и погледна към отворената врата, после насочи напрегнатия си поглед към нея. — Това е лъжа.

Кат се обърка.

— Той иска да останеш с него. Такъв е изводът ми от заповедите, които ми даде, преди да излезе, когато спомена, че може да поискаш да бъдеш преместена. Даркнес не говори много, но е ясно, че означаваш нещо за него. Той е добър мъж. Просто е труден за общуване. Държи всичко в себе си.

Младата жена приближи до Новия вид и попита с тих глас.

— Поискал е да ме излъжеш?

Фелд кимна.

— Даркнес е известен със своята честност. Бях изненадан от тази му заповед. Моето предположение е, че той отчаяно се опитва да те задържи в дома си. Може да не се чувства удобно да ти го признае или дори да не знае как да го направи.

— Той никога не е тук. Не смяташ ли, че ще прекарва повече време с мен, ако случаят е такъв?

— Това е Даркнес. Казвам ти всичко това, защото не ми се ще да изгуби единственото нещо, към което е показал интерес досега. Аз веднага бих казал на една жена, че е важна за мен, но той… — Фелд въздъхна. — … той определи за твоя охрана офицери, за които знае, че ще се страхуват да докоснат женската му и ги моли да я излъжат, така че тя да повярва, че няма друг вариант, освен да остане в леглото му. Разбираш ли? Той е горд и непреклонен. Сигурно се страхува да не бъде отхвърлен. Знам, че те е грижа за него. Приятел съм с Бук. Ти си настояла да живееш с Даркнес. Той е дочул разговора ви, в дома ти, когато отидоха да те доведат в Хоумленд. Новите видове имат отличен слух. Не се отказвай от Даркнес. Вярвам, че той си струва безсилието и гнева, които те кара да изпитваш.

— Той продължава да ме отблъсква.

— Притисни го. Няма да те нарани. Залагам живота си за това. Той се нуждае от много силна жена, която да се справи с него. Знам какво работиш във външния свят. Една слаба жена не би избрала да работи за ФБР. Имам приятели, човешки жени, които също са избрали доминиращи, мъжки професии. Свикнала си да се изправяш пред трудни ситуации. Този мъж си струва. Очевидно, досега не си успяла да намериш мъж, достоен за теб. Даркнес е твоят човек.

Кат се вгледа в красивите очи на Фелд.

— Благодаря, че ми разказа всичко това. Няма да те издам. Оценявам го.

— Ние всички трябва да идваме с упътване за експлоатация. — Новия вид се усмихна. — Би било много по-лесно да контактуваме един с друг, нали? Аз имам предимство, тъй като прекарвам голяма част от времето си с човешки медицински персонал. Даркнес не е типичен Нов вид, той е загубил много повече, отколкото останалите. Това го прави още по-упорит в решението му да не позволява на всеки да се приближава до него.

— Това го знам много добре.

— Сърцето му е много по-голямо, отколкото би искал някой да знае. Виждал съм колко внимателно обмислени са някои от действията му. Трябва да намериш начин да преодолееш съпротивата му.

— Имах нужда от този разговор. Бях готова да развея бялото знаме. Да се върнем в апартамента. Необходимо е да измисля нов план на играта.

— Може би ще перифразираш думите си за в бъдеще. Видовете ще възприемат казаното от теб в буквалния смисъл, че искаш да си играеш със сърцето му, но аз те разбирам. — Усмихна се. — Не изпускай нещата от поглед и спечели играта. Той държи на теб.

Кат се засмя.

* * *

— Всичко наред ли е? — Даркнес внимателно се вгледа във Фелд. Мъжът се изправи, кимна и пъхна четеца под мишница. — Благодаря.

Той тръгна към вратата на апартамента си, но спря, преди да влезе. Обичаше да се прибира у дома, при нея в леглото му, но Кат щеше да спи на дивана. По негова вина. Не можеше да я упреква, че е възмутена от отношението му. Стоеше затворена в малкото пространство, а това би раздразнило всеки. Изчака Фелд да мине покрай него по коридора, преди да отвори вратата.

Зрението му се пригоди към сумрака в стаята. Тя не беше оставила нито една лампа да свети, още един знак, че продължава да му е сърдита. Затвори вратата и се промъкна през стаята, поглеждайки към дивана. Кат не спеше там. Намръщи се и приближи към спалнята. Поколеба се преди да влезе.

Младата жена лежеше в неговата половина на леглото, почти провесена от ръба. Той се облегна на рамката на вратата, признавайки пред себе си, че това, което изпитва, е облекчение. Тя беше там, в леглото му. Отстъпи назад, свали бронираната жилетка и я хвърли на дивана, преди да изхлузи ботушите си. Краката го боляха от допълнителните смени, с които се натоварваше. Те го държаха зает, далеч от Кат. Съблече всичките си дрехи и се върна в спалнята, застана в края на леглото и прикова поглед в тялото й. Кат спеше по корем, едната й ръка и гърба й не бяха завити и голата й кожа белееше в мрака. Не беше облякла някоя от тениските му като бариера срещу докосването му. Косата й се стелеше по възглавницата. Едната й ръка бе свита леко в юмрук на сантиметри от лицето й. Всяко бавно и равномерно вдишване бе доказателство, че спи спокойно.

Новия вид се зачуди дали е заела неговата страна на леглото в съня си или го е направила нарочно, за да го дразни. Усмихна се, предположи, че е второто. Кат обичаше да го предизвиква, когато беше ядосана. Понякога недоволството й бе шумно и открито, но имаше истински талант за малки прояви на неподчинение.

Пристъпи напред, докато бедрата му се притиснаха в ръба на леглото. Искаше да допълзи до нея и да я обърне по гръб. Нуждаеше се от белезниците. Точно така правеше всяка нощ. Заключваше ги около китките й и ги закачаше през една от пръчките на таблата.

Поколеба се, въпреки че пенисът му щръкна възбуден. Искаше Кат. Презервативите бяха в чекмеджето до леглото. Беше донесъл повече, в случай че едната кутия не стигнеше.

Кат се размърда, опъна тяло, краката й се раздалечиха леко един от друг, докато се наместваше по-удобно по корем. Дишането й не се промени. Тя спеше. Новия вид заобиколи леглото, клекна до нея и улови между пръстите си кичур от косата й. Наведе се и го подуши.

Бе поръчал козметични продукти по неин избор. Ароматът на праскова винаги щеше да му напомня за нея. Този плод подхождаше на личността й. Мек, сладък, деликатен, с твърда ядка в средата. Съблазнителен на вкус. Той затвори очи и си призна, че тя го бе променила. Станала бе част от него. Нотка на негодувание премина през него, но когато отново отвори очи и се вгледа в умиротворените й черти, емоцията се превърна в копнеж. Щеше да му липсва, когато си отидеше.

— По дяволите.

Кат се размърда и отвори очи. Новия вид остана на място, но пусна косата й. Младата жена се намръщи, премигна, след което зрението й се фокусира.

— Здрасти.

— В моята половина на леглото си.

— Знам. — Вдигна глава и погледна към часовника на нощното шкафче. — Прибираш се по-късно от обичайното. Минава един.

— Трябваше да помисля малко.

Кат седна, притиснала завивката към гърдите си. Протегна ръка, за да напипа лампата. Той я хвана и задържа. Тя нямаше друг избор, освен да остане така.

— Недей. Така ми харесва.

— Не съм изненадана с това име. Даркнес — разбирам.

Новия вид се усмихна.

— Не заради това го избрах.

— А би трябвало. — Кат не се опита да дръпне ръката си. Той обичаше да я докосва.

— Съжалявам за по-рано.

Младата жена въздъхна.

— По-лесно ли е да си признаеш, че не си бил прав, когато не мога да видя лицето ти?

— Да.

— Поне ела по-близо. — Кат се измести леко.

Той се изправи и седна на ръба на матрака.

— Не бях честен с теб.

— Знам. — Тя го изненада, когато се наведе и опря чело на гърдите му, свободната й ръка обгърна раменете му. И остана така, близо до него. — Не ти е лесно да споделяш с някого.

— Не исках да те нараня или ядосам.

Кат обърна глава и потърка буза в кожата му.

— Искаш да кажеше да ме вбесиш. И аз съм виновна, че постъпвам по същия начин с теб. Поне реагираш, което е по-добре от мълчанието. Трябва да поработим върху уменията си за общуване. Засега имаме само две нива — високо или без звук.

Даркнес пусна ръката й и я прегърна през кръста. Харесваше му да я има в ръцете си. Отпусна брадичка върху главата й. Изглежда пасваше точно.

— Не мога да се променя.

— Не те моля за това. Само искам да ме допуснеш до себе си.

— Не.

Младата жена се напрегна в прегръдките му.

— Без да го обсъждаме, така ли? Без компромиси?

— Предупредих те още от самото начало, Кат. Ти си изкушение, на което не мога да устоя, но никога няма да бъда мъжът, от когото имаш нужда. Мога да ти дам само секс. Това е всичко. Искам да бъда честен. Говорих с Джъстис днес, можем да ти намерим работа в НСО. Нашите хора те харесват и с интерес посещаваха уроците ти. Той ще те вземе като инструктор на пълен работен ден.

— Да ги обучавам по безопасност и защита? Имате си работна група за това.

— Да ги научиш на всичко за човеците. Дължим ти много за това, че се справи с онези мъже в микробуса. Беше права. Можеха да причинят много щети, преди да ги неутрализираме. Не бяхме подготвени за такъв вид нападение. Но вече сме.

— Аз, хм… — Замълча за един дълъг миг. — Трябва да си помисля.

— Може да живееш в Хоумленд или да се прибираш в дома ти всяка вечер. Изборът е твой. Но ако работиш в Хоумленд, винаги ще си в опасност. Трябва непрекъснато да си нащрек, да си наясно с околната обстановка, за да си уверена, че никой не те следи по пътя. В Резервата не е толкова опасно. Наоколо живеят по-малко хора. Жителите, населяващи близките райони, нямат нищо против нас, но предполагам, че не би желала да се преместиш толкова далеч. — Погали я по гърба. — Предпочитам да останеш да живееш в Хоумленд. Така ще можем да се виждаме.

— Да не би да ме питаш дали искам да продължа да живея с теб?

— Не. Ще ти дадем собствена къща. Ще те посещавам понякога, след като приключат смените ми.

— Ясно. — Кат се отпусна. — Така ще можеш да ме чукаш и да си тръгваш, когато си поискаш. — Наскърбеният й тон му показа, че това няма да стане.

— Не мога да ти предложа повече.

Кат го избута и той я освободи от прегръдките си. Младата жена се изтърколи в другия край на леглото.

— Уморена съм.

— Това не е ли достатъчно за теб?

— Вече знаеш отговора. Ти си умен мъж. Лека нощ.

Тя издърпа завивките и скри тялото си от погледа му. Начинът, по който сви колене и му обърна гръб, му даде ясно да разбере, че не желае да бъде докосвана. Беше разочарован, но не и изненадан. Кат искаше мъж, който можеше да й даде всичко, от което се нуждае. Това никога нямаше да е той.

Опъна се по гръб на противоположната страна на леглото и се загледа в тавана, както бе правил хиляди пъти преди. Звукът на накъсаното й дишане го нараняваше. Тя не плачеше, но страданието й бе очевидно. Беше я разочаровал.

— Съжалявам. — Трудно бе да изрече тези думи.

Кат подсмръкна.

— Недей. Аз бях тази, която искаше да промени нещата.

Искаше му се да протегне ръка и да я докосне.

— Заслужаваш повече.

— Съгласна съм.

Даркнес отново се съсредоточи в тавана. В крайна сметка дишането й се успокои и разбра, че е заспала. Но той не можеше да намери този покой от тревожните си мисли. Отне му известно време, но накрая се унесе…

* * *

Усмихвайки се, Кат възседна скута му. Беше гола, белите й гърди бяха пред очите му. Посегна и ги обхвана в длани. Тя изви гръб и ги притисна още по-плътно в ръцете му. И двамата бяха голи. Пенисът му беше вече твърд, когато Кат обви пръсти около ствола. Тя се повдигна, насочи члена му към слабините си и се отпусна върху него.

Той изстена, когато усети около себе си горещата й влажна мекота. Стегната плътно. Вгледа се в лицето й. Беше зашеметяваща. Бузите й бяха зачервени от страст, красивите й очи наполовина затворени. Тя задържа погледа му, докато го поемаше докрай и започна да се плъзга по него — нагоре-надолу. Удоволствието го заля като приливна вълна, нямаше да издържи още дълго. Прокара ръце по корема й и стисна бедрата й, за да я държи, докато тласка нагоре, прониквайки в нея все по-диво и по-дълбоко. От разтворените й устни се откъснаха стонове, които го накараха да полудее от възбуда.

Кат се приведе леко напред, ръката й погали корема му, след това се плъзна нагоре и пръстите й се заиграха с едното му зърно. Стисна го силно между палеца и показалеца си. Болезненото усещане почти го накара да свърши, но тя все още не беше готова. Той стисна зъби, без да обръща внимание на това, че топките му се стегнаха и всеки момент щеше да експлодира. Обгърна я с една ръка, а с палеца на другата притисна клитора й, започна да го трие.

Кат изстена силно, горещата й плът се стегна почти болезнено около члена му. Тя протегна ръка към него. Той помисли, че ще се хване за рамото му, за опора, но вместо това тя се вкопчи във възглавницата под главата му. Затвори очи, наслаждавайки се на усещането да бъде вътре в нея, и тя да го язди.

— Даркнес?

Той отвори очи от еротичните нотки в глас й, но не Кат беше отгоре му — Галина го яздеше. Тя държеше нож в ръката си, острието му отрази светлината, докато се спускаше надолу. Върхът се заби дълбоко в гърдите му. Болка го разкъса и той изрева от силата на…

* * *

— Даркнес!

Гласът на Кат дойде от дясната му страна, ръцете й се вкопчиха в бицепсите му. Той седеше върху леглото си, изправил гръб в тъмното. Дишаше тежко, тялото му бе обляно в пот. Беше сънувал кошмар. Толкова жив и ясен в съзнанието му. Впрегна целият си самоконтрол, за да не я удари с юмрук. Принуди тялото си да не мърда, позволи само на гърдите си да се движат, докато тежко си поемаше въздух.

— Добре ли си? Мисля, че сънува кошмар? — Тя го погали по ръката.

— Недей! — Успя да се отдръпне. Бореше се с желанието си да запрати надалеч младата жена. — Не ме докосвай!

Успокои се, щом тя дръпна ръката си, но това можеше да се превърне в трагедия. Можеше да нападне Кат. Гърдите му бяха непокътнати. Сърцето му не беше прободено от ножа на Галина. Тя беше мъртва. Той я беше убил. Не тя беше в леглото му.

— Опитай се да успокоиш дишането си — прошепна Кат. — Всичко е наред.

Даркнес се претърколи наляво и стана.

— Трябва да тръгвам.

Избяга от спалнята и събра набързо нахвърляните си дрехи. За миг нахлузи панталоните и с тениска в ръка напусна апартамента. Имаше нужда да се отдалечи от Кат. Можеше да я убие. Не беше подходящ за връзка с жена.