Лорън Донър
Даркнес (27)

Епилог

Фюри отвори входната врата и се усмихна.

— Време беше!

Даркнес стисна ръката на Кат и я поведе вътре в дома. Когато влязоха в хола, се огледа. Снимки украсяваха стените и уханието на храна подразни апетита му. Беше много уютно — прекрасна семейна обстановка. Салвейшън седеше сред куп разноцветни пластмасови кубчета. Той им махна.

— Здравей! — Кат се отдели от Даркнес и се приближи до детето. Коленичи до него, сред бъркотията, и вдигна едно кубче. — Какво строиш?

Фюри затвори вратата и пристъпи до тях. С понижен до шепот глас, каза:

— Ели е в кухнята. Притеснява се, да не би печеното й да стане твърде сухо. Уверих я, че е чудесно. Ще харесате гозбите й.

Даркнес се взря в очите на мъжа и попита също тихо.

— Може ли да готви?

— Много по-добре от нас. — Удоволствие озари лицето му. — Тя учи жените ни. Просто е нервна, че най-сетне се съгласи да вечеряш с нас. Ели знае, че това е от огромно значение за мен. — Той погледна към Кат. — Твоята жена готви ли ти?

— Често се храним в бара.

Брат му се разсмя.

— Ясно. Настанявай се удобно.

Даркнес прекоси стаята и седна на дивана. Кат си играеше със Салвейшън — двамата строяха някаква сложна конструкция от разноцветните кубчета. Беше удоволствие да я гледа как контактува с младия Вид. Тя продължаваше да счита момчето за бебе, заради възрастта му, но щеше да разбере, че не е така, ако Салвейшън решеше да покаже физическата си сила, като играеше грубо с нея. Но той нямаше да позволи това да се случи. Кат можеше да се нарани.

Фюри седна на един стол, в близост до него.

— Изглеждаш щастлив.

— Той е. — Кат обърна глава към тях, — когато не се опитва да се преструва. Знаеш го какъв е.

— Да, знам. — Фюри се облегна назад. — Свикваш ли с Хоумленд, Кат?

— Много ми харесва тук. От другата седмица започвам да преподавам.

— Не искам тя да работи в Сигурността — довери му Даркнес.

— Страхува се, че всички мъже ще се надървят като ме видят. — Тя намигна, като погледна към Салвейшън. — Извинявам се. Ще ме харесат. Надървят не е подходяща дума за тук.

— Той е чувал и по-лоши. — Ели излезе от кухнята. — Не се тревожи. Синът ми вероятно би могъл да те научи на някои, които не си чувала преди. Ние не се притесняваме от някоя неволно изпусната дума. А само когато започнат много често да ги употребяват. — Посочи към Салвейшън. — Не й давай пример, моля те.

Детето се изкиска.

— Мамка му.

Ели му намигна и отиде зад стола на Фюри. Наведе се и вдигна торбичка за подаръци.

— Имаме подарък за вас двамата.

Даркнес опита да скрие изненадата си.

— Очаква се да си разменяме подаръци ли?

— Не. — Фюри придърпа Ели в скута си. — Моята половинка иска да направи нещо, с което да покаже колко сме щастливи, че вие двамата сте заедно.

Кат се изправи и седна на дивана до Даркнес.

— Това е толкова сладко.

— Не е кой знае какво, но е един вид традиция тук. — Ели се присегна напред и подаде торбичката на Даркнес. — Внимавай. Чупливо е.

Даркнес го подаде на Кат.

— Ти го извади. — Страхуваше се, че може да повреди подаръка, щом беше чуплив. Радостта, изписала се върху лицето на половинката му, му достави удоволствие.

Кат отвори чантата и извади стъклена рамка. Даркнес се наведе, притискайки тялото си в нея. Обичаше да я докосва и търсеше всевъзможни поводи да го прави. В рамката нямаше снимка, а копие на документа им за брак, с техните подписи. Младата жена вдигна глава. В очите й блестяха сълзи.

— Виж. — Държеше рамката така, сякаш бе най-ценното нещо на света. — Колко е хубаво! — Обърна се към Ели и Фюри. — Благодаря ви!

— Ние държим нашия над леглото. — Фюри многозначително погледна Даркнес. — Залепи го за стената. — Научихме от опит, че може да падне, ако таблата блъска прекалено силно.

Ели се изчерви.

— Твърде много говориш. Не е нужно да го споменаваш, те можа да са го разбрали от собствен опит.

— Аз съм му брат. Мое задължение е да му помогна да избегне грешките, които аз съм направил. — Фюри изръмжа. — Счупихме три рамки, преди да разбера как да я закрепя така, че да не пада никога повече. — Кимна на Даркнес — Използвай секундно лепило. Намажи целия гръб на рамката и директно я залепи на стената.

Ели стана от скута му.

— Мисля, че печеното трябва да е станало. Готови ли сте да ядем?

— Имаш ли нужда от помощ? — Кат остави рамката на масата и се изправи, за да последва домакинята в кухнята. — Не ме бива в готвенето, но умея да следвам инструкции.

Очите на Ели се разшириха.

— Искаш ли да се научиш? Давам уроци по готварство в общежитието на жените.

— Би било страхотно. Моите часове ще се провеждат в бара.

— Какво ще преподаваш?

Кат метна закачлив поглед към Даркнес.

— Според него, нещо, което за сетен път доказва, че всички хора са престъпници. — Засмя се. — Човешка природа. Изглежда Новите видове са много любопитни какво представляваме. Ще им давам полезни съвети за сигурността и безопасността, но искам те да бъдат в състояние да ме питат за всичко, което пожелаят.

— Не за всичко — напомни й Даркнес. — Мъжете по-добре да гледат да не се навъртат много, много около теб.

Кат повдигна вежда.

— Никой няма да ме сваля. Твърде много се страхуват от теб. Аз не ти казвам как да си вършиш работата. Същото важи и за теб, скъпи.

Ели я хвана за ръка.

— Ела с мен. Сега ще започне да ръмжи. Той предупреди ли те колко собственически настроени са половинките?

— Не е нужно. Схванах го много бързо.

Даркнес проследи жените, докато влязоха в кухнята. После отправи поглед към рамката, която Кат бе оставила на масата. Това беше доказателство, че е направил всичко необходимо тя официално да стане негова жена. Правиха любов без да използват презервативи. Кат би могла да забременее. Новия вид се взря в Салвейшън. Малкото момче се забавляваше с кубчетата.

— Скоро може да имаш всичко това — каза му Фюри. — Животът е прекрасен, когато имаш половинка и дете.

Погледна към брат си.

— Все още не съм сигурен дали ще бъда добър в това.

— Важно ли е за теб да правиш Кат щастлива?

— Да — отговори, без да се замисли или поколебае.

— Обичаш ли я?

Той кимна.

— С цялото ми същество.

Фюри се наведе напред.

— Ти имаш семейство. Никога повече няма да бъдеш сам. Това е толкова хубаво, нали?

Даркнес помисли за живота си преди и след като срещна Кат. Освен това чувстваше огромно задоволство, че бе допуснал най-накрая брат си в живота.

— Да.

— Значи ще се справиш великолепно. — Фюри се изправи — Хайде да ядем! Знаеш, че това ще се превърне в редовно събитие, нали? Искаме поне веднъж седмично да споделяте храната си с нас. Освен това, Ели обича да празнува човешките празници. Примири се с това. Аз вече свикнах. Не е толкова лошо. — Той грабна сина си от пода и го подхвърли към Даркнес. — Дръж!

Даркнес беше изумен, че момчето се разсмя. Той го улови и го притисна към гърдите си.

— Защо го хвърли така?

— На него му харесва. Знаех, че няма да го изпуснеш. Кажи му, Сал.

Детето се усмихна.

— Обичам татко да ме хвърля така, чичо Даркнес. Много е забавно!

Нещо в гърдите на Даркнес се разтопи. Доверието на момчето, начинът, по който се сгуши в прегръдките му, му показа, че малкият се чувства добре. Изведнъж страхът му да има собствено дете изчезна.

— Не е толкова страшно, нали? — Фюри го изучаваше с интерес. — Виждам го в очите ти. Утре двамата със Сал ще ходим в парка. Да се срещнем там в седем сутринта. Ще ти е необходима малко практика преди да станеш баща. Аз нямах никаква. — Засмя се. — Просто се нагаждах според обстоятелствата. Но ти ще имаш предимство, когато му дойде времето. Какво ще кажеш?

— Ще дойда.

Фюри разтвори ръце.

— Искаш ли да ми го хвърлиш обратно?

Даркнес стисна момчето още по-здраво.

— Смятам да го занеса в трапезарията.

Брат му му намигна.

— Добре. Знаеш, че твоята половинка като те види с него в ръце, всички уговорки ще отпаднат, ако си успял да я убедиш да изчакате с бебетата. Ние правим очарователни деца.

Даркнес беше готов да рискува.