Върнър Виндж
Огън от дълбините (8)

Шест

Връщайки се назад в миналото, Равна Бергсъндот виждаше, че още от самото начало й е било предопределено да стане библиотекар. В детството си на Сяндра Кей тя се прехласваше по приказките и легендите за Епохата на принцесите. Било е време, изпълнено с приключения, когато няколко смели жени са предвождали човешкия род по пътя към славата и величието. Равна и сестра й прекарваха безкрайни следобеди, представяйки си, че са Великата двойка, която спасява Графинята от езерото. Едва по-късно момичетата осъзнаха, че Нийора и нейните принцеси са безвъзвратно потънали в миналото. Сестра й Лине се захвана с по-практични неща, но Равна продължи да копнее за приключения. Докато беше по-малка, мечтаеше да емигрира в Страумлинските владения. Това вече е нещо съвсем реално. Там имаше нова и почти изцяло съставена от човешки същества колония, разположена на самия Връх на Отвъдното. Пък и Страум приемаше охотно хора от майката земя; начинанието им още нямаше и сто години. Нейното поколение или най-късно техните деца щяха да са първите хора в Галактиката, успели да надскочат собствената си човешка природа. Равна можеше да стане богиня, при това много по-богата от милион светове на Отвъдното. Тази мечта беше толкова реална, че само споменаването й вече се превръщаше в повод за безкрайни скандали в семейството. Но докато съществуваше рай, все трябваше да има и ад. Страумлинските владения бяха на крачка от Трансцендентното, а хората там си играеха с „тигрите, които крачат иззад решетките“. Баща й все използваше тази изтъркана фраза. Неразбирателството стана причина да се раздели за няколко години с родителите си. А по-късно, по време на курсовете за компютърни науки и приложна теология, Равна попадна на записки за древните ужаси. Явно трябваше да е по-предпазлива. По-добре би било най-напред внимателно да се огледа. Оказа се, че има начин да надзърне в натрупаните познания, до които имаха достъп човешките същества от Отвъдното. Затова Равна стана библиотекар. „Абсолютен дилетант!“, подразни я Лине. „Така си е, но какво от това!“, отвърна кисело Равна. Ала мечтата за далечни пътешествия все още тлееше в нея.

Животът в университета Херт на Сяндра Кей би трябвало да я задоволи напълно. Всичко потръгна по мед и масло и сигурно щеше да продължи така до края на дните й, но нещата внезапно се обърнаха с главата надолу през последната година от следването. Тогава обявиха конкурса за стажанти на „Вриними“. Наградата беше тригодишна изследователска работа в архива на системата Рилай. Ако я спечелеше, това й даваше шанс за цял живот. Щеше да се върне, натрупала повече опит, от който и да е местен академик.

И така, Равна Бергсъндот се озова на повече от двадесет хиляди светлинни години от дома, при това с достъп до центъра на мрежа, свързваща милиони светове.

 

 

Слънцето беше залязло преди час, когато Равна се упъти през Градския парк към резиденцията на Грондър Вринимикалир. Посещенията й на планетата, откакто беше пристигнала в системата Рилай, се брояха на пръсти. Повечето от работата й беше свързана със самия архив, отстоящ на хиляди светлинни часове. По това време тук беше ранна есен, макар здрачът да бе променил окраската на дърветата в различни оттенъци на сивото. Там, където се намираше Равна — на сто метра височина — студеният въздух щипеше кожата и предвещаваше настъпването на мразовити дни. Под краката си тя можеше да зърне пламъците на огньове, запалени от излезлите на пикник хора. Докато наблюдаваше спускането на здрача, Равна за миг успя да си представи, че е на нейната родна планета. Погледнеше ли обаче небето, осъзнаваше, че е много далеч от дома — на двайсет хиляди светлинни години, където галактическият въртоп се бе разпрострял чак до зенита.

Сред здрача блещукаше слаба светлинка, която едва ли щеше да стане по-ярка тази нощ. Ниско върху западния хоризонт личеше група вътрешносистемни фабрики, които светеха по-ярко от която и да е луна. След около половин час щяха да изгреят и Доковете. Тяхната светлина не беше ярка като тази на фабриките, но заедно можеха да затъмнят, която и да е от по-далечните звезди.

Равна смени скоростта на своя агравитатор и се спусна по-ниско. Уханието на есенна мъгла и димът от огньовете станаха още по-осезаеми. Внезапно навсякъде около нея зазвуча калирски смях — неволно бе попаднала сред играчи на въздушна топка. Тя шеговито разпери ръце в разкаяние и се измъкна настрани от групата.

Разходката из парка наближаваше своя край — вече се виждаше нейната крайна цел. Резиденцията на калира Грондър беше нещо необичайно за пейзажа в парка и внушителната й сграда се забелязваше отдалеч. Беше още от времето, когато Организацията се бе присъединила към Рилай. Погледната само от осемдесет метра височина, сградата представляваше масивен силует върху фона на вечерното небе. Когато заискриха светлините от фабриките, по нейните гладки стени започнаха да се провиждат и маслени краски. Грондър беше шеф на шефа на нейния шеф. За две години беше говорила с него точно три пъти.

Нямаше вече за кога да отлага. Едновременно притеснена и изпълнена с любопитство, Равна полетя още по-ниско и се остави електронния водач да я преведе през трите платформи към входа на сградата.

 

 

Грондър Вринимикалир я посрещна с обичайната за Организацията любезност — стандартен начин на общуване, който служеше на няколко раси от системата. Приемната беше обзаведена с мебелировка, която можеше да се ползва едновременно от хората и от „Вриними“. Бяха поднесени освежителни напитки, последвани от куртоазните въпроси относно работата й в архива.

— Престоят ми тук си има и добрите, и лошите страни — отвърна откровено тя. — От една страна научих много полезни неща. Беше ми показано всичко, което трябва да усвои един стажант. Боя се обаче, че в новия отдел ще имам нужда от допълнителна система от кодове и много по-разширен достъп до информация.

Всичко това вече беше отбелязано в нейните рапорти и старият можеше да го научи само с едно натискане на клавиша.

Грондър внезапно прокара ръка по пъстрата си обвивка.

— Да, това разочарование можеше да се очаква. Ейгравън и Дърчи (това бяха шефът на Равна и неговият началник) са особено доволни от твоя напредък. Ти наистина постигна добро ниво на образование, при това доста бързо. Убеден съм, че в Организацията има място и за човешки същества.

— Благодаря, сър — изчерви се Равна. Мнението на Грондър не излезе от обичайния официален тон, но означаваше много за нея. Казаното със сигурност предвещаваше пристигането и на други човешки същества дори още преди да е приключил нейният стаж. Значи това е била истинската причина за тази среща?

Тя се опита да не гледа втренчено събеседника си. До този момент беше успяла да привикне с вида на основната раса от Вриними. От разстояние калирите приличаха на хуманоиди, но отблизо разликата беше очевидна. Расата бе възникнала от същества, подобни на насекоми. Еволюцията бе заздравила вътрешните им органи и променила действието на техните системи. Външната обвивка обаче наподобяваше нещо средно между повърхността на червей и прозрачните хитинови люспи на насекомите.

На първи поглед Грондър не беше от най-впечатляващите представители на своята раса. Но дори когато посегнеше да оправи дрехата си или просто потриваше очи, в движенията му се усещаше удивителна прецизност. Ейгравън твърдеше, че той е много, много стар.

Грондър внезапно смени темата, сякаш просто натисна друг бутон.

— Известно ли ти е за… промените в Страумлинските владения?

— Имате предвид рухването на Страум ли? Да, известно ми е. „Макар да се учудвам, че ти се интересуваш от това“, продължи наум Равна. Страумлинските владения бяха наистина значима част от човешката цивилизация, но в информационния трафик на Рилай представляваха само една нищожно малка частица.

— Моля да приемеш моите съболезнования.

Независимо от жизнерадостните послания, идващи откъм Страум, на всички беше ясно, че там върлува някакво бедствие. Почти всяка раса, докоснала се някога до Трансцендентното, най-често ставаше свръхинтелигентна, превръщаше се в Сила. Сега обаче страумляните бяха създали или пробудили Сила, която носеше смърт и унищожение. Съдбата им бе по-ужасяваща дори от най-мрачните прогнози на бащата на Равна. Тази зла прокоба превземаше всичко, що някога са били Страумлинските владения.

Грондър продължи подхванатия разговор.

— Тези новини повлияха ли по някакъв начин върху работата ти?

Любопитството я завладяваше все повече и повече. Тя беше готова да се закълне, че събеседникът й постепенно доближаваше главното в разговора. Да не би пък именно това да беше главното? Случилото се на Страум бе ужасно нещастие, особено за човешките същества. Но все пак нейният дом се намираше на Сяндра Кей. Страумлинските владения бяха колония на нейната родна планета, но тя нямаше роднини там. „На косъм бях да се озова там, ако не бяха майка и татко.“ На практика когато Страумлинският център отпадна от Мрежата, близо четиридесет часа Сяндра Кей нямаше връзка с външния свят. Това доста я беше притеснило, защото контактът с всеки район трябваше да е пряк и непрекъснат. Комуникацията най-накрая беше възстановена. Лине и родителите й бяха добре. Поражението на Страум беше събитието на века за жителите на Сяндра Кей, но въпреки това нещастието си оставаше твърде отдалечено от тях.

— Така, така — челюстите му се размърдаха по подобие на човешкото кимване. Главата му се наклони така, че към нея бяха обърнати само очите по периферията. Ама той май се колебаеше! Равна отвърна мълчаливо на погледа му. Калирът Грондър очевидно беше най-странният от администраторите на Организацията. Той беше единственият, чиято резиденция се намираше на повърхността. Официално отговаряше за архивите. В действителност обаче ръководеше търговията на Вриними (разбирай разузнаването). Носеха се слухове, че е бил дори на Върха на Отвъдното. Ейгравън даже твърдеше, че шефът му има изкуствена имунна система.

— Виждаш ли, нещастието на Страум внезапно те превърна в един от най-ценните служители на Организацията.

— Не… Не разбирам.

— Равна, слуховете в Дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ имат основание. Страумляните са имали лаборатория в Първо ниво на Трансцендентното. Позволили са си да си играят с формулите от някакъв древен архив и са успели да създадат Сила. По всичко личи, че тя е Отклонение от втора степен.

Мрежата отчиташе Отклонение от втора степен веднъж на един век. Подобна Сила можеше да има нормална „продължителност“ до десет години. Но явленията от тази категория бяха изключително унищожителни и за този период можеха да нанесат непоправими поражения. Бедният Страум!

— Както и сама се досещаш, в момента пред нас се отварят възможности за огромни печалби, но и за големи загуби. Ако бедствието се разшири, ние ще загубим много от потребителите на Мрежата. От друга страна пък всеки, свързан по някакъв начин със Страумлинските владения, дава мило и драго да разбере какво се е случило там. А това би повишило трафика на информация с няколко процента.

Грондър каза всичко това много по-хладнокръвно, отколкото на нея би й се харесало. Но в края на краищата поне достатъчно ясно очерта истинската причина за разговора им. На практика шансовете за печалба бяха пряко свързани със смекчаването на щетите от Отклонението. Ако не се беше вдълбочила чак толкова в работата си с архивите, тя и сама можеше да се досети. И въпреки това все пак_ беше мислила_ по въпроса.

— Има дори още по-привлекателни перспективи от тези. От историческа гледна точка подобни отклонения винаги са представлявали интерес за останалите Сили. Те ще искат достъп до Мрежата, а и… информация за създаващата се раса.

Гласът й заглъхна, когато тя най-сетне осъзна повода за срещата им. Челюстите на Грондър щракнаха в знак на съгласие.

— Точно така. Ние от Рилай сме в изгодна позиция и можем да осигуряваме новини за тези от Трансцендентното. Освен това разполагаме със собствено човешко същество. През последните три дни получихме десетки запитвания от цивилизации, които са на Върха. Някои от тях дори твърдят, че представляват Сила. Този интерес може да означава само увеличение в приходите на Организацията през следващите няколко десетилетия.

Но всичко това би могло да се прочете и в разискванията на Дискусионната група „Бедствия и катастрофи“. Има обаче още нещо, което засега ще те помоля да запазиш в пълна тайна. Преди пет дни в наша територия навлезе емисарски кораб от Трансцендентното. Оттам твърдят, че представляват една от Силите.

Стената зад него внезапно се превърна в екран, на който можеше да се види посетителя. Единственото създание на кораба представляваше неестествена купчина от бодли и крайници. Уредите за измерване показваха, че това чудо е само на пет метра от тях.

Равна почувства как косата на тила й настръхва. Те се намираха в Средното ниво, а това означаваше, че са относително защитени срещу прищевките на Силите. И все пак… знае ли човек. Това нещо изглеждаше доста обезпокояващо.

— Какво иска?

— Информация за Страумлинското отклонение. И още по-точно, то е особено заинтригувано от твоята раса. Предлага много висока цена, ако успее да отведе със себе си живо човешко същество.

Отговорът на Равна беше рязък, почти груб.

— Това не представлява интерес за мен.

Грондър разпери бледите си ръце. Светлината проблясваше върху хитиновата повърхност на пръстите му.

— Предоставя ти се невиждан шанс — „чиракуване при боговете“. Този обещава в замяна да ни прати оракул тук.

— Не! — Равна се надигна от мястото си. Тя беше просто едно човешко същество, изгубено на повече от двайсет хиляди светлинни години от дома. Този факт беше достатъчен да й се свива сърцето, колчем се сетеше за него през първите дни от стажа си тук. После лека-полека завърза приятелства, научи повече за етиката в Организацията, започна да се доверява на съществата около нея почти като на хората от Сяндра Кей. Но… в Мрежата съществуваше само един-единствен оракул, който беше почти на десет години, а и на него можеше да се вярва само с едно наум. Тази Сила изкушаваше Организацията „Вриними“ като й предлагаше наистина безценно съкровище.

Прищракването на челюстите на Грондър издаваше неговото объркване. Той й махна с ръка да остане на мястото си.

— Това беше само предложение. Никога не сме принуждавали подчинените си да правят нещо против волята си. Ако се съгласиш да работиш като наш местен експерт…

Равна кимна с глава.

— Добре. Честно казано, не съм и очаквал да приемеш предложението. Ние разполагаме с нещо като доброволец, но той се нуждае от предварителен инструктаж.

— Човек?! Тук?

Равна си беше открила постоянно действаща страница в локалната директория за контакти с други човешки същества. През последните две години беше установила връзка с трима души, но те само преминаваха през този район.

— От колко време тя — или той — е тук?

Изражението на Грондър беше нещо средно между усмивка и откровен кикот.

— Малко повече от век, макар че установихме присъствието му едва преди няколко дни.

Картината пред тях се промени. Равна разпозна „мазето“ на Рилай — гробището за изоставени кораби и стари части, което се намираше само на хиляда светлинни секунди от архивите.

— Успяхме да получим доста материал от един минаващ транзитно кораб, натоварен с неща, които са се надявали да купим или пък да разпродадем на търг.

Екранът се изпълни от уголемения образ на разнебитен кораб с дължина около двеста метра и източена като вретено конструкция. Двигателите му за свръхзвукова скорост приличаха на кочани, обраснали по корпуса.

— Лекотоварен кораб? — попита Равна.

Грондър отрицателно изщрака.

— Не — драга. Тя е на поне три хиляди години. Повечето време е изкарала в дебрите на Изостаналата зона, а десет хиляди години е била в Безпаметните дълбини.

Сега, когато бяха още по-близо, тя можеше да забележи, че целият корпус е покрит от малки дупчици — резултат от вековното действие на разяждащата ерозия. Макар и автоматично управлявана, експедиция като тази беше голяма рядкост. Нямаше никакъв шанс тези, които са я програмирали, да доживеят завръщането на кораба. Понякога преди завръщането му изчезваше дори расата, която го е създала. Замислилите подобна мисия трябва да са били малко смахнати. А тези, които щяха да възстановят кораба, ги чакаше добра печалба.

— Тази драга идва от много далеч, дори и да не е била изпратена с такава цел. Не е успяла да извлече нищо забележително от Безпаметните дълбини, но нищо чудно от това. Там всичко изчезва безследно. Разпродадохме повечето от товара незабавно. Останалото беше подробно описано и забравено… Докато не се случи това със Страум.

Звездното небе изчезна и на негово място се появи нещо подобно на урок по анатомия — напосоки струпани крайници и части от тяло. Много приличаха на човешки.

— В една от слънчевите системи някъде в самия край на Изостаналата зона, драгата е открила блуждаещ кораб. Развалината не е притежавала свръхзвукова тяга и по всичко е личало, че дизайнът е местен. Тази слънчева система е необитаема, затова предположихме, че на кораба е станала авария или пък екипажът е бил поразен от Дълбините. В противен случай щяха да се превърнат в ледени частици, пръснати из безкрая.

Трагедия в самия край на Изостаналата зона, при това преди хиляди години. Равна насила откъсна очи от тази касапница.

— И вие се каните да продадете това на посетителя?

— Даже нещо още по-добро. Като се поровихме по-внимателно в товара, открихме съществена грешка в описа. Едно от телата е почти непокътнато. Каквото му липсваше, го взехме от останалите трупове. Е, доста скъпо ни излезе, но затова пък сега разполагаме с живо човешко същество.

Образът отново примигна и Равна притаи дъх. Анимацията показваше как пръснатите човешки части постепенно се събират и образуват едно цяло. Тялото беше напълно завършено и единствено стомахът беше малко разкъсан. После и неговите краища се събраха и зараснаха… Това не беше „тя“. Той се носеше из въздуха, непокътнат и съвсем гол, сякаш заспал. Нямаше и капка съмнение за принадлежността му към човешкия род. Но всички хора, населяващи Отвъдното, водеха началото си от Нийора. А този човек не притежаваше нито една от техните наследствени черти. Кожата му беше опушеносива, а не кафява. Косата му беше ръждива — цвят, който тя беше виждала само в пра-нийорските хроники. Костите на лицето видимо се различаваха от тези на съвременните хора. Но незначителните разлики не бяха по-шокиращи от коренно различната конструкция на нейните колеги.

Внезапно човешкото тяло пред нея се покри с дрехи. При други обстоятелства Равна би се усмихнала. Калирът Грондър беше избрал някакъв абсурден костюм, взет като че ли от ерата на Нийора. Тялото беше окичено с меч и пистолет с куршуми… Спящият принц от Епохата на принцесите.

— Представям ти човека — тържествено произнесе Грондър.