Върнър Виндж
Огън от дълбините (10)

Осем

Външният отдел заемаше една трета от Доковете. Той започваше още в периферията, лишена от атмосфера, където всъщност се помещаваха корабите и стигаше чак до централната част и главното море. Организацията „Вриними“ беше успяла да внуши на много раси, че това е чудото на Средното ниво. Затова освен търговския трафик тук имаше и много туристи — някои от най-богатите същества в Отвъдното.

Фам Нувен получи пълен достъп до всички забавления, които предлагаше Външния отдел. Равна го разведе из най-поразителните забележителности и му показа как се извършват в гравитационните подскоци над Доковете. Варваринът обаче беше по-впечатлен от оскъдното пространство, в което бяха разположени офисите, а не от мащабите на Доковете.

— Виждал съм и по-грандиозни съоръжения в Изостаналата зона — отсече накрая той.

„Но не и такова, което свободно преодолява гравитацията на планетата. Подобно нещо със сигурност не си виждал.“

С настъпването на вечерта Фам Нувен видимо смекчи тона. Коментарите му станаха по-разумни и по-малко заядливи. Прояви желание да види как живеят търговците от Отвъдното и Равна му показа борсите и търговския локал. Накрая, малко след полунощ се озоваха във „В компанията на странниците“. Това не беше територия на Организацията, но бе едно от любимите места на Равна — частен вертеп, който привличаше търговци от всички нива на Отвъдното. Тя беше любопитна как ще реагира Фам Нувен при вида на заведението. Мястото беше декорирано като зала за срещи от Изостаналата зона. Над основния бар висеше триметров макет на допотопен кораб. Към всяко от сепаретата водеха наподобяващи писти пътеки, осветени с примигващи синьо-зелени лампички. Те хвърляха мъждива светлина около клиентите, които седяха вътре.

За Равна стените и подовете бяха направени от грубо одялани дебели дъски. Хора като Ейгравън пък виждаха каменни стени и тесни тунели — нещо от рода на мрачните катакомби, които расата му построи на колонизираните от нея територии. Измамата обаче беше само оптическа. Върху психиката на посетителите не се влияеше чрез някакви газове или други химически средства. При това миражът бе сред най-съвършените постижения на Средното ниво.

Равна и Фам тръгнаха между причудливо разположените маси. Собствениците не бяха сполучили така добре с възпроизвеждането на звуци, колкото със съвършената визуална илюзия. Музиката бе приглушена и се променяше около всяка маса. Ароматите в сепаретата също се различаваха, но май бяха малко по-силни от необходимото. Отговорниците за поддържането на вътрешната атмосфера наблягаха предимно на безопасността — за тях беше по-важно клиентите да останат здрави, отколкото да си прекарат приятно.

Тази вечер беше претъпкано. Кабините със специална атмосфера в другия край на бара бяха заети до една — ниско налягане, високо налягане, висока концентрация на хлор, водна среда. Някои от посетителите приличаха на неясни силуети сред замъглената атмосфера в тях.

Мястото лесно можеше да бъде сбъркано, с който и да е от пристанищните барове на Сяндра Кей. И все пак си оставаше част от Рилай. Заведението привличаше като магнит жители на Върха, които никога не биха стъпили в затънтено място като Сяндра Кей. Много от тези висши същества не изглеждаха кой знае колко по-различни от местните. Повечето от цивилизациите на Върха бяха бивши колонии на по-долните нива. Но лентите по главите им, които Равна забеляза, не бяха просто украшения. Уредите за мозъчна връзка не работеха много ефективно в Средно ниво, но въпреки това повечето от посетителите не се разделяха с тях. Равна се устреми към група свързани помежду си трикраки същества, заобиколени от превозните си средства. Нека Фам Нувен пообщува със създания, които се колебаят на ръба между човешката природа и други форми на живот. Но той сграбчи ръката й и я затегли обратно.

— Нека се поразходим малко наоколо. — После огледа внимателно залата сякаш търсеше познато лице. — Ще ми се най-напред да открием други хора.

Без съмнение, когато се появяваха празнини в образованието на Фам Нувен, те винаги бяха значителни. Равна се насили да не се разсмее.

— Други хора ли? Ти май забрави, че сме в Рилай, Фам.

— Ами тукашните ти приятели, за които ми разказа — Ейгравън, Сарале?

Равна само поклати глава. За кратко варваринът изглеждаше съвсем объркан и беззащитен. От раждането си досега той бе срещнал само три раси с произход, различен от човешкия. Затова сега се чувстваше изгубен сред гъмжилото от причудливи създания. Тя обаче не си позволи да покаже, че му съчувства. Нейното съжаление можеше да нарани събеседника й много повече, отколкото някое избухване или нравоучителна беседа.

Временното смущение на Фам отмина бързо и той отново се усмихваше.

— Ами това е по-добро от обикновено приключение!

Двамата се отдалечиха от бара и подминаха кабините със специална атмосфера.

— Всевишни, това страшно ще се хареса на нашите от Кюенг Хо!

Наоколо нямаше нито едно човешко същество и въпреки това според Равна „В компанията на странниците“ беше най-уютното местенце за срещи. Повечето от клиентите на Организацията обикновено контактуваха помежду си единствено чрез Мрежата. Тя почувства как самотата и тъгата по дома отново се надигат в нея.

Внезапно на втория етаж един флаг с отличителни знаци привлече погледа й — беше виждала нещо подобно и на Сяндра Кей. Тя повлече Фам Нувен и пое по дървените стълби нагоре.

На фона на общата шумотевица се открояваше пронизително възбудено цвъртене. Не беше трисквелайн, но въпреки това тя схвана смисъла на казаното! В името на всички Сили, говореха самнорск!

— Обзалагам се, че тези са хомо сапиенс! Насам, лейди!

Тя проследи гласа до масата с флага.

— Може ли да седнем до вас? — попита, наслаждавайки се на вкуса от родния език.

— Моля, заповядайте!

Пискливото същество, което говореше, приличаше на окичено дръвце, посадено в количка с шест колела. Превозното средство с размери 150/120 сантиметра беше богато нашарено с цветни ивици и украсено с пискюли. Отгоре му имаше преметнат шарф със същите отличителни знаци като на флага. Съществото беше от Големите ездачи. Те държаха търговията в почти цялото Средно ниво, включително и на Сяндра Кей. Високият писклив глас на Големия ездач извираше сякаш от цялото му тяло, но въпреки това, когато говореше на самнорск, звучеше мило и родно. Равна отдавна не бе чувала тази реч. Макар да познаваше добре умствените особености на ездачите, тя почувства тръпка, сякаш се бе натъкнала на стар съученик в непознат и далечен град.

— Казвам се… — звукът напомняше неразбираемо шумолене на листа, — но ще ви е по-лесно да ме наричате Синя раковина. Колко е приятно да видиш познато лице, ха-ха-ха.

Синя раковина произнасяше смеха по същия начин, както изговаряше и останалите думи. Фам Нувен седна плътно до Равна, но понеже не разбираше и дума самнорск, не можа да схване колко знаменателна бе за останалите тази щастлива среща. Ездачът премина на трисквелайн и представи четиримата си сътрапезници — още един ездач и трима хуманоиди, които очевидно предпочитаха да стоят в прикритието на сенките. Нито един от хуманоидите не говореше самнорск.

Ездачите бяха едновременно собственици и екипаж на малък междузвезден кораб — „Единак II“. Хуманоидите пък бяха атестатори, които трябваше да потвърдят годността на част от последния им товар.

— С колегата сме в тоя бизнес почти двеста години. И двамата изпитваме най-топли чувства към вашата раса, милейди. Първият ни курс беше между Сяндра Кей и Форст Ътгреп. Вашите хора са добри клиенти и ние почти не сме имали проблеми с тях.

Той отблъсна количката си назад, а после отново я върна до масата — нещо като еквивалент на лек поклон.

Не всички обаче бяха толкова мили и любезни. Изведнъж един от хуманоидите се намеси в разговора. Звуците бяха почти като човешки глас, макар да нямаха никакъв смисъл. Мина известно време, преди личният преводач да предаде казаното на разбираем език.

— Синя раковина каза, че сте хомо сапиенс. Тогава нека ви е ясно, че в наше лице имате врагове. Ние фалирахме, а сега сме заседнали тук по вина на създаденото от вашата раса пагубно творение — Страумлинското отклонение.

Думите не бяха оцветени от никаква емоция, но Равна забеляза напрегнатата поза на съществото. Пръстите му нервно стискаха стъкленицата с питието. Беше напълно безсмислено да му се обяснява, че нейната родина Сяндра Кей се намира на хиляди светлинни години от Страум.

— От тяхното владение ли идвате? — обърна се към ездача тя.

Синя раковина не отговори веднага. Това беше характерно за тяхната раса. В момента вероятно се опитваше да си спомни коя е тя и за какво са приказвали преди малко.

— А, да, да. Моля да простите враждебността на моите атестатори. Основният ни товар беше предназначен за секретните отдели за кодиране и дешифровка към Мрежата. Продавачът е Отделът за охрана на търговията в Сяндра Кей, а стоката трябваше да бъде доставена в Главната колония за сертификати. Съвсем обичайна поръчка. Ние караме една трета от товара, а независими износители отговаряха за останалата част…

На долния етаж се надигна врява. Явно някой пушеше трева, чийто дим се оказа доста силен дори за пречиствателните системи. Равна само веднъж пое дълбоко въздух, но и това беше достатъчно да й се замъгли погледа. Веществото беше извадило от строя няколко от редовните посетители долу. Сега управата съветваше нарушителя. Синя раковина внезапно издаде рязък звук. После отблъсна скродера си от масата и го затъркаля към парапета.

— Мразя да ме сварват неподготвен. Някои хора действат толкова рязко и прибързано…

Когато врявата позаглъхна, той отново се върна.

— Та докъде бях стигнал? — Замълча за миг, докато се консултираше с персоналното си запаметяващо устройство, вградено в скродера. — А, да, да. Ако всичко беше потръгнало добре, щяхме да станем доста богати. За нещастие спряхме на Страум да стоварим една поръчка. — Той се завъртя на задните си четири колела. — Няма начин да сме били засегнати. Страум е на повече от сто светлинни години от своята лаборатория в Трансцендентното. Освен това…

Един от атестаторите го прекъсна с високо ломотене. Преводачът заговори миг по-късно:

— Така си е, няма начин да сме били засегнати. Не забелязахме никакви заплашителни действия срещу нас. Уредите на кораба също не отчетоха опасност. Въпреки това обаче сега навсякъде са плъзнали слухове. Потребителите на Мрежата твърдят, че Страумлинските владения били жертва на Отклонение. Немислимо! Така или иначе, слуховете стигнаха чак до нашите клиенти! Товарът ни вече не бил благонадежден! Сега ни наемат от дъжд на вятър да пренесем по някоя и друга стока…

Насред спокойното изложение, предавано от машината с равен тон, хуманоидът внезапно изскочи от мрака, където седеше до този момент. Пред очите на Равна се мярна челюст с остри като бръснач венци. Той рязко метна стъкленицата си към нея.

Ръката на Фам Нувен се стрелна и прихвана съда преди да се е разбил в масата. Равна още не можеше да осъзнае какво става. Червенокосият бавно се изправи. От сенките излязоха и другите хуманоиди, пристъпвайки от двете страни на своя приятел. Фам Нувен не пророни и дума, само внимателно постави стъкленицата и леко се наклони към своя противник. Ръцете му лежаха спокойно на масата, подобни на гребла. В долнопробната литература често се среща изразът „поглед, пълен със смъртна заплаха“. Равна дори не подозираше, че ще види наяве какво значи това. Но и хуманоидите насреща го усетиха. Те внимателно издърпаха приятеля си от масата. Скандалджията не се възпротиви, но щом се оказа на безопасно разстояние от Фам, изригна порой от писъци, квик и съскане. Смисълът им явно не беше особено благоприличен, защото преводачът остана безмълвен. Накрая грубиянът направи рязък жест с три пръста и тримата тихомълком се изметоха по стълбите надолу.

Фам Нувен седна обратно на мястото си. Сивите му очи бяха ведри и не издаваха безпокойство. Може пък наистина да имаше причини да се държи така дръзко. Равна погледна двамата ездачи.

— Много съжалявам, че товарът ви се е обезценил.

Тя беше общувала най-често с Малките ездачи, чийто рефлекси бяха еволюирали незначително в сравнение с неподвижната форма, от която произхождаха. Дали тези двамата изобщо забелязаха инцидента?

Но Синя раковина отвърна незабавно.

— Не се извинявай. Откакто сме дошли, тия тримата все се оплакват. Въпреки че сме партньори, вече взе да ми писва от тях.

И той посърна като цвете в саксия. След миг другият ездач — Зелено стебло ли му беше името? — се обади:

— Освен това може да се окаже, че пътуването не е било пълен провал. Убедена съм, че корабите с останалия товар са преминали някъде встрани от Страумлинските владения.

Това отговаряше на обичайната практика — всяка част от товара беше превозвана от различна компания и по различен маршрут. Ако останалите две трети се окажеха годни, екипажът на „Единак II“ нямаше да си тръгне с празни ръце.

— Освен това може би има начин цялата стока да получи сертификат. Вярно, че сме били във владение, принадлежащо към Страум, но…

— Преди колко време го напуснахте?

— Преди шестстотин и петдесет часа, около двеста часа след като те отпаднаха от Мрежата.

Внезапно Равна осъзна, че говори с очевидци на случилото се там. Вече цели трийсет дни подред дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ се занимаваше само със събитията на Страум. Всички бяха единодушни, че е създадено Отклонение от втора степен. Дори Организацията „Вриними“ не се съмняваше вече в този факт. Въпреки това досега хипотезите им се базираха предимно на подозрения и догадки… А ето че сега тя внезапно се озова на една маса със същества, които са били лично там.

— Изглежда не ви се вярва, че на Страум се е появило Отклонение?

Колегата на Синя раковина го остави той да й отговори.

— Въздишка — започна растениеподобното. — Нашите атестатори отхвърлят подобна вероятност, но мисля, че по-късно ще имат проблеми със съвестта си. Ние наистина видяхме странни неща на Страум… Случвало ли ви се е да срещнете изкуствени имунни системи? Сигурно не сте. Веднага след победата на Страум забелязах определена разлика в поведението на някои офицери от администрацията за кодиране и дешифриране. Сякаш бяха части от зле сглобена система или пък пръстите на невидима ръка. Няма съмнение, че страумляните са бъркали в Трансцендентното. Явно там са попаднали на нещо — най-вероятно изгубен архив. Но не това е най-главното… — Той задълго замълча. Равна реши, че разговорът е приключил. — Виждате ли, точно преди да напуснем седалището на Страум…

Но сега Фам Нувен не издържа и го прекъсна:

— Ето това е нещо, върху което още си блъскам главата. Всички говорят така, сякаш Страумлинските владения са били обречени още от мига, в който са започнали да проучват Трансцендентното. И аз съм бърникал из повреден софтуер и съм си играл с разни необикновени оръжия. Ясно ми е, че така можеш да загубиш живота си. Но страумляните са били достатъчно предпазливи да построят Главната лаборатория далеч от Владенията. Захванали са се с нещо, което би могло да се обърне срещу самите тях, но такива работи са ставали и преди. Както впрочем и всичко останало там Горе. Затова са били готови да прекратят работата в мига, щом някои данни се отклонят от нормата. Така е било до самия край. Тогава как са загазили толкова?

Този въпрос накара ездача да замръзне на място. Не е нужно да имаш докторат по Приложна теология, за да му отговориш. Даже проклетите страумляни са знаели отговора! Но като се има предвид откъде идва Фам Нувен, въпросът беше съвсем логичен. Равна стисна устни. Обяснението на чужденеца ездач можеше да се стори по-убедително на Фам, отколкото поредната лекция от нейна страна.

Синя раковина се поколеба известно време. Без съмнение използваше личното си запаметяващо устройство, за да изложи по-добре своите аргументи. Когато най-накрая заговори, не изглеждаше раздразнен от прекъсването.

— Чувал съм не едно погрешно мнение по въпроса, лейди Фам. — Очевидно използваше древните нийорански титли, без да прави разлика в пола. — Влизали ли сте в архива на Рилай?

Фам отговори положително. Равна обаче подозираше, че не е успял да надскочи нивото за начинаещи.

— Тогава знаете, че архивът е много по-обширно нещо, отколкото някаква проста база данни или пък локална мрежа. По разбираеми причини най-големите му части дори не могат да бъдат копирани. Главните архиви датират отпреди милиони години и са били събирани от стотици различни раси. Повечето от тези раси или са изчезнали, или пък са преминали в Трансцендентното и са станали Сили. Дори архивът на Рилай е пълна бъркотия. За да се оправиш с неговата система от индекси, ти трябва друга система от индекси. Този хаос може да бъде овладян само в Трансцендентното. Единствено Силите са способни да го организират и проучат.

— Е, и?

— В Отвъдното съществуват хиляди архиви, даже десетки хиляди, ако броим и онези, които са в лошо състояние или пък отдавна са отпаднали от Мрежата. В тях наред с обичайната плява има много важни тайни и съдбоносни лъжи. Навсякъде гъмжи от клопки и капани.

Милиони раси се поддаваха на примамливите предложения, които от време на време изникват по Мрежата без някой специално да ги е търсил. Десетки хиляди се превръщаха в пепел заради своето лекомислие. Понякога щетите бяха относително леки — просто добри намерения, които не бяха довели до желаната цел. Но друг път резултатът беше истинско бедствие. Вируси изяждаха локалните мрежи без остатък, така че цивилизациите трябваше да започват пак от самото начало. В дискусионните групи „Къде са те сега“ и „Бедствия и катастрофи“ разказваха смразяващи истории. Заради зле програмирани имунни системи цели планети са се връщали към примитивното репродуктивно ниво, а расите за миг се превръщали в лишени от разум създания.

Фам Нувен продължаваше да гледа скептично, с други думи: „Ако вършиш рискованите операции на безопасно разстояние, тогава можеш да се отървеш само с някоя и друга частична повреда.“

Казаното дотук почти изчерпваше най-необходимата информация за лаици като Фам Нувен. Равна можеше да поздрави ездача за подробното и разбираемо изложение. Той замълча за кратко и потърси още по-елементарни изрази, за да опрости разказа си до нивото на Фам Нувен.

— Вярно е, че елементарната предпазливост би могла да предотврати много нещастия. Ако лабораторията се намира в Средното ниво или на Дъното, това е достатъчно да се предотврати бедствието, независимо колко сложен е произходът на заплахата. Но ние всички сме наясно с природата на Зоните…

Равна не беше запозната с езика на жестовете при ездачите, но можеше да се закълне, че Синя раковина наблюдава изпитателно варварина, опитвайки се да прецени докъде стига неговото невежество.

Човекът кимна нетърпеливо и Синя раковина продължи:

— Сложните съоръжения в Трансцендентното могат да работят само в системи, които са значително по-интелигентни от нашите тук долу. Както се знае, всяка икономическа или военна надпревара завършва в полза на страната, която разполага с по-съвършени технологии. Това най-вероятно е в сила и на Върха на Отвъдното и в Трансцендентното. Расите постоянно мигрират натам с надеждата да построят свои утопични светове. Но как би постъпил, ако създаденото от теб се окаже по-умно от своя творец? Практиката доказва, че има неограничен брой вероятности за възникване на бедствия, дори когато новородената Сила няма агресивна природа. В същото време съществуват безброй рецепти как безопасно да бъдат използвани постиженията на Трансцендентното. Ясно е, че тяхната надеждност не би могла да се провери другаде, освен в самото Трансцендентно. А ако системите бъдат задействани според указанията, които самите те съдържат, тогава има голяма възможност те да започнат да действат като разумни същества.

Постепенно в очите на Фам Нувен взе да проблясва разбиране. Равна се наведе напред, за да привлече вниманието на червенокосия.

— В архивите се съдържат единици с изключително сложен състав. Нито една, грубо казано, не е жива, но много от тях притежават потенциал за това. Остава само някоя млада и наивна раса да повярва в техните обещания. Смятаме, че точно това се е случило в Страумлинските владения. Хората там са били подведени от файлове, обещаващи чудеса, само и само да ги подлъжат да създадат трансцендентно същество — Сила — но от типа, който унищожава своите създатели.

Тя премълча колко рядко се случва подобно нещо. Силите бяха в различна степен недоброжелателни, игриви, безразлични, но съвсем сигурно беше, че имат много по-съществени занимания от това да унищожават безразборно някакви самохвалковци.

Фам Нувен замислено почеса брада.

— Тъй, тъй. Мисля, че разбирам. Но имам чувството, че говорим за придобиване на обикновени познания, които са далеч от свръхестественото. Ако бяха толкова смъртоносни, тогава как страумляните изобщо са успели да се доберат до тях?

— Лош късмет и престъпна некомпетентност.

Думите изскочиха с неочаквана енергия от устата й. До този момент Равна не си даваше сметка колко е обсебена от станалото на Страум. Някъде дълбоко в нея старите чувства към Страумлинските владения все още бяха живи.

— Виж, която и да е операция, извършвана на Върха или в Трансцендентното, винаги е опасна за хората. Цивилизациите там горе също не живеят дълго. И въпреки това винаги ще има хора, които се опитват да проникнат оттатък. Само малка част от застрашаващите ни бедствия са активно действащо зло. Това, което се случи на Страум… Там са решили да изпълнят формулата, която им е обещавала невиждани съкровища. Най-вероятно се е подмятала милиони години, но всички, които са попадали на нея, са преценили, че е твърде рисковано да я изпробват. В едно обаче си напълно прав — страумляните са си давали сметка за риска, който поемат.

— И така, страумляните установили базата си в Трансцендентното, за да проучат изгубения архив, ако изобщо е имало такъв. Започнали да прилагат формулите, които открили в него. Можеш да бъдеш сигурен, че през цялото време са били нащрек дори за най-незначителния знак за измама. Няма съмнение, че формулата е приличала на верига от повече или по-малко разбираеми и смислени ходове, които обаче са имали ясна отправна точка. Първите стадии от нейното осъществяване са изисквали компютри и програми, които са по-ефективни, от която и да е система в Отвъдното. И при всеки ход отново и отново е било потвърждавано, че не съществува никаква опасност.

— Ясно. Даже в Изостаналата зона една по-сложна компютърна програма е пълна с изненади.

Равна кимна.

— А някои от тези изненади сигурно многократно са надхвърляли човешките възможности. Естествено страумляните са си давали сметка за опасността и са се опитали да изолират своето творение. Но тъй като в тази формула е бил кодиран особено злонамерен и в същото време твърде интелигентен модел… Може би създадените най-напред негови части са проникнали в мрежата на лабораторията и са унищожили съдържащата се в нея информация. Оттам насетне страумляните не са имали никакъв шанс. Хората са били избити или пък паметта им е била изличена още преди Отклонението да достигне върха на свръхчовешките си способности.

Последва дълго мълчание. Фам Нувен изглеждаше съвсем укротен и утихнал. „Аха. Сега разбираш, че има много неща, които не са ти ясни, приятел. Помисли с какво би могла да те сюрпризира древната.“

Синя раковина протегна един от ластарите си, за да опита съмнителната кафява смес в стъкленицата, от която дъхаше на морски водорасли.

— Добре казано, лейди Равна. Но в случая, за който става дума, има една съществена разлика. Тя е фатална и може да се окаже неочакван късмет за нас… И така, точно преди да тръгнем към седалището на Страум, посетихме едно плажно парти на Малките ездачи. По това време те още не се интересуваха от случилото се. Мнозина дори не бяха забелязали, че Страум изгуби своята независимост. Ако имаме късмет обаче, страумляните може да се окажат и последните поробени. — Пискливият му глас се сниши с една октава, а после съвсем се изгуби. — … Та докъде бях стигнал? А, да, плажното парти. Там имаше един приятел, много по-забавен и енергичен от останалите. Преди години той се свързал с посетител на Страумлинската информационна агенция. Сега се препитава с нелегално източване на информация, но е толкова скромен, че дори не е регистрирал своя собствена мрежа…

Както и да е. Изследователите в страумлинската лаборатория, или поне неколцина от тях, не са били чак толкова непредпазливи, колкото смятате вие. Те са предвиждали възникването на Отклонение и са били решени да го спрат на всяка цена.

Ето това вече се казваше новина, но…

— По всичко личи, че не са имали кой знае какъв успех.

— Кимам в знак на съгласие. Не са успели да го спрат, но са опитали да му се изплъзнат като напуснат планетата с лабораторията с два от техните кораби. Преди това пуснали съобщение по Мрежата за своето решение и лека-полека то стигнало и до моя познайник на плажното парти. И ето тук идва главното. Със сигурност на единия от корабите е имало няколко важни елемента от формулата на Отклонението, които са били отнесени преди процесът по създаването му да е приключил напълно.

— Сигурно има някакви доказателства… — започна Фам Нувен, но Равна махна с ръка да млъкне. Беше крайно време да приключат с лекциите от началното училище.

Чутото беше невероятно! Тя следеше новините около Страумлинските владения, но никъде не се споменаваше за подобно нещо. Силата била незавършена?!

— Ако това е истина, страумляните все още имат шанс. Всичко зависи от тези липсващи части.

— Точно така. Разбира се, бегълците също са си давали сметка за това. Имали са намерение да тръгнат към Дъното на Отвъдното и там да се срещнат с останалите оцелели от Страум.

Което — ако се съди по мащабите на разразилото се бедствие — не беше станало. Равна се отпусна назад в стола си, забравила напълно за Фам Нувен. Това й се случваше за първи път, откакто разбра за неговото съществуване. Най-вероятно корабите са били унищожени още при излитането. Ако бяха успели да избягат, здравият разум щеше да ги насочи към Дъното на Отвъдното. Ако наистина притежаваха онова, за което говореше Синя раковина, Отклонението би дало мило и драго да ги открие. Нямаше съмнение, че Синя раковина и Зелено стебло не са споменали казаното току-що пред нито една информационна агенция.

— Значи вие знаете къде са се канели да се срещнат? — попита тихо тя.

— Приблизително.

Зелено стебло избъбра нещо към съдружника си.

— Координатите не са у нас, а се пазят на сигурно място в кораба. Има и още нещо. Страумляните са имали резервен план, ако срещата се провали. Трябвало е да уведомят Рилай посредством позивните на кораба.

— Я чакайте малко! Колко голям е този кораб?

Равна нямаше инженерно образование, но беше наясно, че главните предаватели на Рилай представляваха рояци от антени, разположени върху площ от няколко светлинни години. Всеки от елементите се простираше на десетки хиляди километри.

Синя раковина бързо се затъркаля напред-назад — жест, с който се опитваше да спечели доверието й.

— Не знаем точно, но не е нещо много голямо. Дори ако оттук право към него насочат изключително мощна антена, пак ще е трудно да го открият.

Зелено стебло се намеси.

— Предполагаме, че и това е било част от плана, макар да е отчаян риск. Когато пристигнахме в Рилай, говорихме с Организацията…

— Съвсем дискретно! И съвсем поверително! — нетърпеливо добави Синя раковина.

— Точно така. Помолихме Организацията да потърси този кораб, но се страхувам, че не попаднахме на най-подходящите служители. Изглежда никой от тях не хвана вяра на нашите думи. Освен това първоизточникът на тази хипотеза е от расата на Малките ездачи! „А, така ли. Че каква информация биха могли да притежават те, която да е на по-малко от сто години?“ Така ни отговориха. После ни обясниха, че това, за което ги молим, струвало ужасно скъпо, а сега цените са се вдигнали още повече и т.н. и т.н.

Равна се опита да не показва открито обзелата я еуфория. Ако беше прочела тази новина в някоя от информационните агенции, щеше да я приеме като поредния любопитен слух. Защо тогава именно сега трябваше да налапа въдицата — защото й го съобщаваха очи в очи ли? В името на всички Сили, каква ирония! Стотици клиенти от Върха и Трансцендентното — даже Древната — изсмукваха ресурсите на Рилай, задоволявайки любопитството си как точно е рухнал Страум. Ами ако отговорът беше пред тях, а те не го виждаха, заслепени от алчното ровичкане.

— С кого точно разговаряхте? Както и да е, това вече няма значение. — Може би трябваше просто да отиде при калира Грондър с тази история. — Мисля, че е редно да знаете… Аз съм съвсем обикновен служител на Организацията „Вриними“. Въпреки това се надявам да ви помогна.

Тя очакваше събеседниците й поне да се учудят на невероятния си късмет, който беше паднал сякаш от небето. Вместо това настъпи мълчание. Очевидно Синя раковина пак беше изпуснал нишката на разговора. Накрая заговори Зелено стебло.

— Изчервявам се… Виждате ли, ние знаехме това. Синя раковина ви откри в директорията на служителите; вие сте единственото човешко същество в Организацията. Известно ни е, че не сте в Отдела за контакти с клиентите, но решихме да опитаме късмета си с вас, така да се каже. Надявахме се поне любезно да ни изслушате.

Филизите на Синя раковина изшумоляха рязко. Раздразнение? Или пък най-сетне отново се беше включил в разговора?

— Точно така. И след като досега бяхме така откровени с вас, признавам си, че разчитам това да е още една точка в наша полза. Ако от кораба беглец потвърдят, че Отклонението не е втора степен, тогава нашите клиенти ще се уверят в безупречното качество на стоката ни. Само ако знаеха това, моите колеги атестатори биха пълзели в краката ви, лейди Равна.

 

 

Останаха във „В компанията на странниците“ доста след полунощ. Заведението се оживи, а веселбата в него достигна своя апогей с пристигането на нова група посетители. Отвсякъде долиташе шумотевица, а по бара и масите се предлагаха най-различни забавления. Очите на Фам шареха на всички страни — той се опитваше да попие и най-дребните детайли. Но личеше, че Синя раковина и Зелено стебло го бяха впечатлили най-много. Двамата очевидно нямаха нищо общо с човешката природа, а представляваха необичайна гледка дори за чужденци. Ездачите бяха сред малкото раси, радващи се на дълго и стабилно развитие в Отвъдното. Тази модификация беше възникнала преди много време, промените в нея настъпваха предимно във външния вид или пък бързо отмираха. Но въпреки това все още се срещаха екземпляри, по които можеше да се съди за това как е изглеждала расата в древността — уникална симбиоза между естествената природна форма и машината, която беше устояла повече от милиард години. Освен това Синя раковина и Зелено стебло бяха търговци с богат житейски опит и професионални принципи, каквито Фам Нувен познаваше още от Изостаналата зона. И макар Фам да си бе все същият невежа, в поведението му започваше да личи известен такт. А може би величието на Отвъдното най-сетне започваше да прониква в неговата твърда глава. Той не би могъл и да мечтае за по-добра компания на чашка от тези двамата. Расата на ездачите като цяло предпочиташе лениво да се рее в спомените си. Веднъж предали съдбоносното си съобщение, двамата нямаха нищо против да разказват за своя живот в Отвъдното и да се впускат в най-големи подробности, стига варваринът да ги помолеше за това. Атестаторите с остри като бръснач челюсти не се върнаха на масата. Равна от време на време се включваше с по някоя дума, но през повечето време слушаше. Една мисъл я накара да се усмихне на себе си. Изведнъж тя се бе оказала пришълецът, извънземното същество, което винаги си остава чуждо за останалите. Синя раковина и Зелено стебло бяха видели много свят и някои от техните истории изглеждаха невероятни дори за нея.

Двамата ездачи се оказаха двойка, въпреки че според нея това нямаше кой знае какво значение. Сред ездачите сексът се различаваше незначително от случайното съвпадение да се окажат съседи в подходящото време на годината. И въпреки това се усещаше, че между новите й познайници съществува силно привличане. Зелено стебло безспорно беше прекрасна личност. Тя (или той?) беше срамежлива, макар да притежаваше упоритост, стигаща до инат. Притежаваше изключителна честност и почтеност, които можеха да се окажат основен недостатък в търговския занаят. Синя раковина обаче напълно компенсираше нейните слабости. Той (или тя?) беше повърхностен, сладкодумен и приказваше безспир. Умееше неусетно да насочи нещата в своя полза. Под тази външна обвивка Равна успя да усети силна личност, която не се гордееше особено с потайната си и подла натура. Синя раковина определено изпитваше облекчение и благодарност, когато Зелено стебло поемеше лидерството в тяхната двойка.

Що за човек беше Фам Нувен? Каква беше неговата истинска същност, скрита под повърхността? Колкото и да е странно, той се оказа най-голямата загадка за нея. Дръзкият нахалник от този следобед сякаш изчезна някъде. Най-вероятно поведението му е било естествена защита срещу несигурността, която изпитва в момента. Родил се е в управляван от мъжете свят, коренно различен от доминираната от матриархата нейна прародина, откъдето произхождаха всички обитатели на Отвъдното. Вероятно зад привидно грубата външност и арогантно поведение се криеше деликатна личност с приятен характер. Фам можеше едновременно да бъде твърд и непреклонен като при нападението на челюстите-бръсначи, но и забавен и очарователен, с което предразположи ездачите. Равна изведнъж си даде сметка, че след като цял живот се бе опивала от разказите за подвизи и романтични приключения, най-сетне беше срещнала своя жив герой.

 

 

Беше близо два и половина след полунощ, когато напуснаха „В компанията на странниците“. След по-малко от пет часа слънцето щеше да се подаде над хоризонта. Двамата ездачи излязоха навън, за да ги изпроводят. Синя раковина отново премина на самнорск, за да забавлява Равна с историите около последното си посещение на Сяндра Кей, пък и да й напомни дискретно за даденото обещание.

Силуетите на ездачите постепенно се стопиха в далечината, а Равна и Фам поеха в свежия утринен въздух към кулите, където се помещаваха резиденциите на служителите от „Вриними“. Те не пророниха нито дума в продължение на няколко минути. Възможно бе Фам Нувен да е впечатлен от гледката. Отвъд парковете и големите покрити площи, на хиляди километри в космическия мрак, можеше да се види повърхността на планетата, в чиято орбита кръжаха. Облаците, които се мяркаха под тях, всъщност бяха притаени в тъмнината далечни светове.

Жилището на Равна се намираше на външния край на Доковете. Тук нямаше никаква полза от въздушните фонтани, осигуряващи годна за живот атмосфера. Нейният апартамент и останалите жилища в кулата се намираха във вакуум. Двамата се плъзнаха плавно към преходната камера. Равна почти автоматично говореше за работата си в архива. Фам Нувен кимаше разсеяно, без нито веднъж да пусне някоя от обичайните си остроумни забележки.

Тя избъбри набързо последните думи и когато двамата влязоха в апартамента, замълча. Продължиха само да се гледат. Несъзнателно беше пожелала този грубиян, още откакто Грондър й го показа на екрана. Но едва във „В компанията на странниците“ изпита непреодолим копнеж да го отведе в апартамента си.

— Ами аз… ъ-ъ-ъ…

„Е, Равна, войнствена принцесо, къде отиде твоето остроумие и хапливият ти език?“

Тя се извъртя така, че да може да го достигне и сложи ръката си върху неговата. В отговор Фам Нувен й се усмихна. В името на всички Сили, колко срамежлива беше тази усмивка!

— Мисля, че имаш чудесно местенце.

— Декорирах го в технопримитивен стил. Да живееш в края на Доковете си има и своите добри страни. Естествената природна гледка не е развалена от светлините на града. Ела да ти покажа.

Тя угаси лампите и дръпна завесите.

Отстъпи назад и застана до Фам. Прозорецът се мержелееше като неясен правоъгълник пред очите й.

— Ще трябва да изчакаш минутка, преди очите ти да свикнат. Тук няма никакво пречупване на светлината.

Дъгата на планетата вече се виждаше ясно. От време на време през нея преминаваха облаци и се забелязваха случайни светлинки. Тя прокара ръка по гърба на Фам и усети как неговата обгръща раменете й.

Отначало виждаше мъгляво само някаква случайна светлинка. Когато очите й привикнаха, мъглата придоби очертания, постепенно се оформиха дъги, на места по-тъмни, на други — по-ярки. Минутка по-късно вече се различаваха и тъмни глъбини… Появиха се плътни черни линии, които разделяха дъгите. Картината ставаше все по-богата и по-сложна, разкривайки постепенно светлеещото пространство върху небосвода, където беше ядрото. Въртопът. Застинал, неподвижен, заемащ половината небе.

Тя чу как дъхът на Фам спря в гърлото му. Той каза нещо — мелодични гласни, които не можеха да бъдат нито трисквелайн, нито пък самнорск.

— Целият ми живот премина в едно нищожно малко ъгълче от това гигантско стълпотворение на светове и цивилизации. А аз си въобразявах, че съм владетелят на Вселената. Дори не съм и мечтал някога да обхвана с един-единствен поглед цялото величие на всемира.

Ръката му я прегърна още по-здраво, после отпусна хватката си и пръстите му замилваха тила й.

— Има ли шанс да зърнем поне част от Зоните?

Равна поклати отрицателно глава.

— Затова пък лесно можеш да си ги представиш — тя направи знак със свободната си ръка. Зоните на мисълта идваха веднага след необятното пространство на Галактиката. После Безпаметните дълбини се простираха чак до сияещото с мека светлина галактическо ядро. По-нататък идваше Великият застой, в който беше заченат човешкия род, където беше невъзможна свръхсветлинната скорост и цивилизациите се раждаха и умираха в сляпо невежество и абсолютна неизвестност.

Разбира се, тук беше и Отвъдното — звезди, отстоящи на една пета радиус от периферията и на четири пети от ядрото. Отвъдното явно излизаше доста извън познатата обща равнина, щом включваше места като Рилай. Мрежата в Отвъдното съществуваше, макар и под различни форми, от милиарди години насам. Тя не беше цивилизация; малко цивилизации оцеляват повече от милион години. Но въпреки това свидетелствата от древността, които пазеше, бяха доста пълни. Понякога дори можеха да бъдат разчетени и разтълкувани. Но в повечето случаи, за да се прочетат се изискваше превод на превода на превода. Данните препращаха от една изчезнала цивилизация към друга, без връзка помежду си, която да потвърди тяхната достоверност. А това бе дори по-объркващо от многоетапно препредаване на някое послание по мрежата. Въпреки всичко имаше неща, които бяха пределно ясни. Винаги са съществували Зони на мисълта, макар сега да се бяха свили навътре в себе си. Винаги е имало войни и мирни периоди, съществували са раси, успели да се издигнат над нивото на Великия застой, постоянно са се роили хиляди малки империи. Закономерно се появяваха раси, които преминаваха в Трансцендентното и се превръщаха в Сили… Или пък в плячка на Силите.

— Ами къде е Трансцендентното? Да не е онзи плътен мрак в далечината? — попита Фам.

Почти всичко, което се намираше над четиридесет хиляди светлинни години разстояние от центъра на Галактиката, беше Трансцендентното.

Фам отново замълча, този път за още по-дълго. Тя почувства как през тялото му премина слаб трепет.

— Като поговорих с онези на колелата, аз… мисля, че вече разбирам от какво се опитваш да ме предпазиш. Съществуват много неща, за които дори не съм чувал и които са способни да ме убият… Дори нещо по-лошо от това.

Най-сетне здравият разум възтържествува.

— Така е — каза тихо тя. — Но вината не е твоя, нито пък причината е в ограниченото време, с което разполагаш. Цял живот можеш да учиш и пак нищо да не проумееш. Колко време е нужно на рибата да разбере човешките постъпки и подбудите за тях? Знам, че този пример не е най-точният, но затова пък е ясен. За Силите от Трансцендентното ние сме като лишени от разум животни. Помисли си само как хората се държат с животните — изобретателно, садистично, милостиво, дори понякога са причина за пълното им унищожение. Всяка една от тези прояви има своите милиони разновидности в Трансцендентното. Зоните изпълняват ролята на естествена защита. Ако тях ги нямаше, най-вероятно не би съществувал еквивалент на човешкия разум. — Тя махна към мъждукащите звездни групи. — Отвъдното и онова, което е под него, са като дълбок океан, а ние — съществата, които го населяват — плуваме в неговата бездна. Намираме се толкова надълбоко, че онези от повърхността, които са по-висши от нас, не могат изобщо да ни стигнат. О, разбира се, те ловуват, а понякога поразяват горните слоеве с отрови, чийто състав дори не сме способни да установим. Но въпреки това дъното си остава относително безопасно място. — Тя замълча за миг. Имаше още примери за сравнение. — Както и в океана, тук също е налице постоянен стремеж на дребните организми към повърхността. Съществуват неща, които са постижими единствено на Върха. За тях са необходими съвършени устройства с много висок интелект, които са почти живи, но могат да действат само тук, долу. Когато разговаряхте, Блушел спомена за някои от тях — агравитационните фабрики и разумните механизми и апарати. Те представляват безценно богатство за Отвъдното, поне докато не се научим сами да ги изработваме. Сега всеки път, когато си ги набавяме, се излагаме на смъртен риск.

Фам се извърна към нея, загърбвайки прозореца и звездите.

— Значи винаги има по някоя „риба“, която успява да се добере до повърхността. — За момент тя помисли, че го е загубила завинаги, победена от неговия самоубийствен стремеж да загине като герой в Трансцендентното. — Малка рибка, готова да пожертва всичко за едно парче примамлива стръв… Която дори не може да различи ад от рай, дори когато попадне в тях.

Тя усети как той трепери, а после почувства ръцете му около тялото си. Вдигна лице и срещна нетърпеливите му устни.

Бяха изминали две години, откакто Равна напусна Сяндра Кей. Можеше да каже, че времето отлетя бързо. Едва сега тялото й показа колко дълъг е бил всъщност този период. Всяко докосване я изгаряше и пробуждаше грижливо потискани желания. Внезапно цялата й кожа настръхна. Бавното събличане, за да не се повреди нищо от дрехите, само удължи насладата.

Равна нямаше никакъв опит в тези отношения. И, естествено, не разполагаше с нищо, с което да сравни изживяването… Затова пък Фам Нувен беше много, много опитен.

Код: 0

Получател: Предавател Рилай 01 от Рилай

Език: от аквилерон на трисквелайн

Подател: Администрацията на Мрежата при предавателя на Уиндсонг и Дебли даун

Тема: Оплаквания от Рилай, предложения

Резюме: Става все по-лошо; опитайте да се свържете с нас

Ключови фрази: Проблеми в комуникацията, не можем да разчитаме на Рилай, Трансцендентното

Дискусионна група „Цени на услугите“

Административната група на Мотли Хач

Предавател Рилай 01 от Рилай

Предавателят временно прекратява излъчване

Допълнителни уточнения за:

Дискусионната група „Разширението на Уиндсонг“

Дата: 07.21 от часовия пояс на Доковете, 36/09 52089 година на Организацията

Съдържание на посланието:

През последните петстотин часа цените на услугите достигнаха 9,834.

Предавателят е пренатоварен.

Оплаквания относно операциите на „Вриними“ в Рилай. Всяко едно от оплакванията се отнася до състоянието на услугите на десетки хиляди планети. „Вриними“ постоянно ни убеждават, че пренатоварването е само временно поради нарасналото потребление от страна на Трансцендентното.

Като главен конкурент на Рилай в този район ние от Уиндсонг отбелязахме съвсем скромна печалба, дължаща се на недостига на свободни мощности при тях. До този момент смятахме за нецелесъобразно да предложим решение на проблема чрез съвместни действия.

Събитията от последните седем часа обаче ни принудиха да променим нашата политика. Онези, които четат това послание, вече са наясно за възникналия инцидент. Повечето от вас са дори потърпевши. От 00.00.27 по часовото време на Доковете „Вриними“ започна да изключва предавателите си от системата. Това е непредвиден и непредизвестен престой, който води до прекъсване в достъпа до информация. R01 прекъсна работа в 00.00.27, R02 — в 02.50.32, R03 и R04 — в 03.12.01. От Вриними заявиха, че клиенти от Трансцендентното спешно са поискали свързване (R00 още преди това беше използван изключително за обслужване на тази Сила). Клиентът поискал едновременно мощности и за получаване, и за изпращане на данни. Според собствените признания на Организацията непредвиденото натоварване е достигнало 6% от капацитета на техните мощности. Забележете, че усложненията от последните петстотин часа, които предизвикаха съвсем основателно недоволство, не надхвърляха 5% от нейния капацитет.

Скъпи приятели, ние от Уиндсонг сме отдавна в бизнеса с комуникации. Ето защо си даваме сметка колко сложно е да бъде поддържан предавател, чиято маса е по-голяма дори от тази на някои планети. Наясно сме също, че в работа от този вид не могат да се сключват дългосрочни договори с твърди клаузи. Но въпреки това поведението на „Вриними“ е недопустимо. Вярно, през последните три часа Организацията отново предостави за общо ползване предавателите от R01 до R04 и обеща да отдели от високите такси, плащани от Силата, за да компенсира онези, които са били „затруднени“ през това време. Но нека не забравяме, че само „Вриними“ знаят колко високи са били тези такси. Освен това никой (дори „Вриними“) не може да гарантира, че вече няма да възникват проблеми от подобно естество.

Това, което за „Вриними“ е огромен финансов удар, за всички нас е неизмеримо бедствие.

Ето защо Уиндсонг на Дебли даун предвижда основно и дълготрайно разширение на своите услуги, а именно — построяването на още пет възлови предавателя. Както разбирате, този проект изисква огромни вложения. Предавателите никога не са били евтини съоръжения, а освен това Дебли даун не се ползва с благоразположението на Рилай. Надяваме се разходите ни да бъдат покрити след няколко десетилетия успешна работа. Но ние не бихме могли да направим дори първата крачка без подкрепата на нашите абонати. За да потвърдим още веднъж жизненоважното значение на вашата помощ и за да ви уверим, че се заемаме с нещо, от което има вопиюща нужда, ние откриваме временна Дискусионна група „Разширението на Уиндсонг“, създадена и архивирана в Уиндсонг. За нейното ползване ще се заплащат само 10% от обичайните ни такси. Приканваме всички вас, привърженици на построяването на нов предавател, да се възползвате от тази възможност и да обсъдите помежду си нашето предложение. Преценете доколко занапред бихте могли да се доверите на Организация „Вриними“ и споделете какво е мнението ви относно нашето предложение.

Чакаме с нетърпение вашите отговори.