Върнър Виндж
Огън от дълбините (34)

Тридесет и две

До не много отдавна Равна си мислеше, че техният малък кораб ще успее да стигне Дъното, без някой да го забележи. А сега бяха лишени дори от този шанс. „Единак II“ се превърна в най-популярния междузвезден кораб, обсъждан в Мрежата. Милиони раси наблюдаваха преследването със затаен дъх. В Средното ниво имаше огромна антена, насочена право към тях, която постоянно излъчваше многобройните истории — предимно лъжливи — които разпространяваха техните преследвачи. Естествено, те не можеха да ги получават директно. Но и предавателите, чийто сигнал получаваха, работеха достатъчно добре, за да им осигурят постоянна връзка сякаш бяха включени към някоя от основните линии.

Равна всеки ден преглеждаше новините, опитвайки се да открие поне частица надежда в тях или пък да докаже на самата себе си, че действа по единствения правилен начин. До този момент поне знаеше със сигурност какво точно ги преследва. Дори Фам и Синя раковина биха се съгласили с нея. Въпросите защо са преследвани и какво биха открили в края на своето пътешествие сега даваха храна за безкрайни теории и догадки в Мрежата. И както обикновено истината беше скрита под купчина лъжи.

Код: 0

Получател: „Единак II“

Език: Трисквелайн

Подател: Ханзата (За тях няма никаква информация отпреди падането на Рилай. Не съществува никакъв правдоподобен източник за истинската им същност. Това дава основание да се мисли, че са изключително предпазливи.)

Тема: Съюзът за отбрана ни мами?

Разпространение чрез:

Дискусионна група „Опасност от Зараза“

Дискусионна група „По следите на войната“

Дискусионна група „Хомо сапиенс“

Дата: 5.80 дни от падането на Сяндра Кей

Ключови фрази: Някой ни праща за зелен хайвер, ненужен геноцид

Съдържание на посланието:

Доскоро твърдях, че Сяндра Кей изобщо не е разрушена. Сега трябва да се извиня за това свое становище. Причина е била погрешната идентификация в каталога. Съгласен съм със съобщението (13123 отпреди няколко секунди), че жителите на Сяндра Кей са претърпели страшна катастрофа през последните шест дни.

По всичко личи, че „Съюзът за отбрана“ наистина е предприел военните действия, за които ни предупреди по-рано. Освен това стана ясно, че са достатъчно силни, за да унищожат по-малките цивилизации в Средното ниво на Отвъдното. Но въпросът „Защо правят това?“ все още остава без отговор. Вече ви запознах с моите аргументи, подлагащи на съмнение тезата относно програмирането на представители на хомо сапиенс така, че да бъдат лесно контролирани от Заразата (въпреки че те са достатъчно глупави, за да улеснят подобна възможност). Дори Съюзът признава в своите доклади, че половината от обитателите на Сяндра Кей са от тази раса.

В момента огромна част от флотата на съюзниците се е устремила към Дъното на Отвъдното, преследвайки един-единствен кораб. Чудно каква ли съпротива биха могли да окажат на Заразата там долу? Заразата е огромна заплаха, вероятно най-необикновеното и страшно бедствие, регистрирано в историята досега. Въпреки това постъпките на съюзниците изглеждат напълно безсмислени и пагубни. Откакто Съюзът разкри някои от организациите, които го подкрепят (виж съобщенията с идентификационните номера), вече можем да твърдим със сигурност каква е и неговата истинска цел. Съвсем прозрачна е връзката между Съюза и старата Хегемония на апрахантите. Преди хиляди години същите тези апраханти наченаха подобна свещена война и заграбиха територии, останали свободни след преминаването на обитателите им в Трансцендентното. Пресичането на техните попълзновения беше доста вълнуващо събитие в тази част на Галактиката. Ето защо мисля, че те отново са се върнали и се възползват от всеобщата паника, предизвикана от действията на Заразата (която освен това е и много по-голямо зло).

Моят съвет е: бъдете особено внимателни към Съюза и онова, което той представя за свои героични усилия.

Код: 0

Получател: „Единак II“

Език: От ширачен през рондралип на трисквелайн

Подател: Мирна почивка, Съветът по съобщенията

Тема: Сблъсък с агентите на Отклонението

Разпространение чрез:

Дискусионна група „Опасност от Зараза“

Дата: 6.37 дни от падането на Сяндра Кей

Ключови фрази: Ханзата е измамник?

Съдържание на посланието:

Нямаме никакво намерение да отвръщаме на разпратените по наш адрес клевети. Въпреки това е твърде знаменателно, че някой, който досега отказва да определи координатите си или пък да каже с какво точно се занимава, наричащ сам себе си „Ханзата“, се опитва да опетни делата на Съюза за отбрана. Съюзът запази в тайна своя състав, само докато събираше под знамената си своите привърженици и още съществуваше риск силите на Отклонението да го унищожат само с един удар. От тогава насетне обаче действията му са напълно открити за всички.

Ханзата се пита как така един-единствен кораб се е оказал толкова важен за вниманието на Съюза. Тъй като Мирна почивка се превърна в терен на последните горещи събития, ние сметнахме за необходимо да дадем някои обяснения. Въпросният кораб — „Единак II“ — е недвусмислено оборудван за действия на Дъното на Отвъдното. Нещо повече, той е годен за определени операции и в Изостаналата зона. Корабът твърди, че се занимава със зонография и целта на неговата експедиция е да очертае настъпилите промени, в границите на зоните след голямото вълнение долу. В действителност обаче неговата задача няма нищо общо с тези твърдения. След като напусна нашето пристанище по този безпрецедентен начин, ние направихме съответните изводи и заключения.

Поне един от членовете на екипажа е човешко същество. Въпреки че те положиха огромни усилия да прикрият този факт и използваха търговци от расата на ездачите по време на преговорите, ние разполагаме с някои записи, които потвърждават твърденията ни. Успяхме да установим биологическия произход на един от тях и той съвпада с данните на два от съществуващите три архива за хомо сапиенс, които успяхме да проверим. (Както е известно, третият архив от Снийрот Даун е под контрола на симпатизанти на човешката раса.) Някой може да каже, че тази измама е направена единствено от страх. Все пак всичко това се случи веднага след падането на Сяндра Кей. Ние обаче имаме друго обяснение, защото първият контакт, който корабът осъществи с нас, беше още преди събитията на Сяндра Кей.

До този момент много внимателно анализирахме извършения по кораба ремонт. Нашата апаратура, която работи със свръхсветлинни мощности, не е проста работа и дори най-съвършената маскировка не би могла напълно да я заблуди. Вече разполагаме със сигурни доказателства, че „Единак II“ идва от Рилай и при това го е напуснал едва след атаката на Отклонението. Оставяме ви сами да си направите съответните заключения.

Екипажът на „Единак II“ внесе оръжие в нашите територии, уби неколцина местни обитатели и успя да се измъкне преди нашите усмирители (укротители?, полиция?) да се намесят. Ето защо имаме достатъчно основание да им желаем злото.

Страданията ни обаче щяха да са напълно безсмислени, ако не бяха спомогнали за разкриването на тяхната тайна мисия. Ние сме изключително благодарни на Съюза, че пое риска да ги преследва.

Напоследък започнаха да се появяват твърде много, при това недоказани твърдения, относно съществуването на някаква нова заплаха. Надяваме се гореизложените факти да накарат някои от вас да си възвърнат трезвата преценка или поне да се замислят какво може да е истинското лице на „Ханзата“. Отклонението би могло да бъде разпознато много лесно на Върха на Отвъдното, където притежава огромна мощ и може да говори със собствения си глас. Тук долу то има вид на обикновена измама, а прикритата пропаганда е неговото оръжие. Замислете се над това, когато четете известията от неназован източник, какъвто е „Ханзата“!

Равна скръцна със зъби. Най-лошото бе, че фактите в това изявления бяха верни. Имаше очевидна намеса във вътрешните работи на Мирна почивка, съчетана с измама и насилие. Тя още не можеше да разбере дали това е резултат от някаква недобросъвестна пропаганда или пък изразяваше искрената позиция на Свети Риндел.

Имаше обаче нещо, по което всички източници на Новините се изказваха единодушно: „Единак II“ не беше преследван само от флотата на Съюза. Следите от ултрасветлинен трафик можеха да бъдат разпознати дори от хиляди светлинни години разстояние. Най-малко три флотилии напредваха по петите му. Цели три! Съюзът за отбрана продължаваше да се хвали все така шумно, макар някои вече да подозираха, че неговите членове са просто безогледни убийци. Той погуби Сяндра Кей… и превърна в развалини родната земя на Равна; а в цялата Вселена тя можеше да се довери единствено на този народ. Сега подир нея заплашително идваше цяла флота. Според различните догадки в Новините тя произхождаше от Върха на Отвъдното. В такъв случай техните преследвачи сигурно щяха да имат проблеми, когато стигнеха Дъното, но засега всичко беше на тяхна страна. Малцина подозираха, че това е творение на Отклонението. А то от своя страна успя да убеди всички обитатели на Вселената, че мисията на „Единак II“ е от космическо значение. Оставаше само големият въпрос защо именно техният полет е толкова важен. Различните версии достигаха понякога до пет хиляди за час. Милиони съобщения се опитваха да разгадаят тази мистерия. Някои от авторите на съществуващите теории бяха толкова различни по вид и мислене от тях, че приемаха хората и ездачите за една и съща раса. Поне петима от участниците в дискусията бяха газообразни създания, обитаващи короните на звездите. Имаше още един-двама, за които Равна подозираше, че дори не са от каталогизираните раси. Те бяха толкова срамежливи, та нямаше да е чудно, ако се окаже, че това е първото им участие в Мрежата.

Компютърът на „Единак II“ стана чувствително по-тъп и несъобразителен, отколкото беше в Средното ниво. Равна вече не можеше да очаква от него сам да преглежда получените съобщения и да подбира единствено онова, което казваше нещо смислено по темата. Накрая се стигна до там, че всеки текст, който не беше на трисквелайн, стана практически неразбираем. Системите за превод на кораба все още се оправяха сравнително добре с основните търговски езици, но сега съобщенията бяха пълни с двусмислици и напълно безсмислени изрази. Това можеше да се приеме като още едно потвърждение, че наближават Дъното на Отвъдното. Адекватният превод на естествените езици вече изискваше използването на самостоятелно разсъждаваща програма за превод.

Равна вече използваше корабните системи само за груб подбор на съобщенията от дискусионната група „Бедствия и катастрофи“. Повечето от тях бяха напълно безпочвени, сякаш идваха от хора, които „предсказват бъдещето“. Но някои от тях не бяха нито безсмислици, нито имаха мъгляв смисъл. Както обикновено Сандор от Зуу казваше много безспорни истини.

Код: 0

Получател: „Единак II“

Език: Трисквелайн

Подател: Арбитражното разузнаване на Сандор при Зуу (известна военна корпорация от Върха на Отвъдното. Ако някой се опитва да говори от тяхно име, значи си играе с огъня.)

Тема: Какво търси Заразата на Дъното

Ключови фрази: Внезапна промяна в тактиката на Заразата

Разпространение чрез:

Дискусионна група „Опасност от Зараза“

Дискусионна група „По следите на войната“

Дискусионна група „Хомо сапиенс“

Дата: 8.15 дни от падането на Сяндра Кей

Съдържание на посланието:

В случай, че това не ви е известно, Разузнаването на Сандор има множество източници за информация в Мрежата. Ние получаваме съобщения от различни, независими един от друг източници. По този начин бързо можем да проследим и коригираме всяка грешка или опит за заблуда.

Още от възникването й преди година, Заразата е наша приоритетна тема. Причина е не само нейната очевидна мощ и неуязвимост, нито пък разрушенията и богоубийствата, които извърши. Страхуваме се, че това всъщност е по-незначителната част от бедствието. Катастрофи с подобна разрушителна сила са възниквали и в документираното минало. Онова, което отличава Заразата от тях, е липсата на развитие в нея. Не забелязваме никакви доказателства за наличието на потенциал за безкрайна еволюция. Това води до заключението, че в някои отношения тя не притежава възможностите на Сила. Оттук следва, че е възможно никога да не загуби интерес да контролира Върха на Отвъдното. Има опасност съвсем скоро да станем свидетели на повсеместни и продължаващи непрекъснато изменения в природата на нещата. Представете си само една постоянно разпространяваща се некроза, при което Заразата да остане единственото разумно нещо на Върха на Отвъдното.

Ето защо изучаването на Заразата според нас е въпрос на живот и смърт (независимо, че сме достатъчно силни и имаме връзки навсякъде). След множество проучвания стигнахме до нови заключения. Някои от тях може да ви се сторят съвсем очевидни, други пък да ви прозвучат като чиста спекулация. Но всички те добиват съвсем различно звучене на фона на последните събития в Мирна почивка.

Още от самото начало стана ясно, че Заразата търси нещо. При това издирванията й се разпростират много извън физическата експанзия, на която сме свидетели. Нейните агенти се стараят да проникнат виртуално във всеки информационен възел от Върха на Отвъдното. Висшата мрежа е така разпокъсана и объркана, че вече по нищо не се различава от системите в мрежата на по-долните нива. В същото време Заразата физически открадна няколко архива. Имаме доказателства, че огромна нейна флота се занимава с издирването на архиви, останали извън Мрежата на Върха и Дъното в Трансцендентното. Най-малко три Сили бяха убити вследствие на нейното безразборно вилнеене.

И след всичко това, изведнъж и без никаква видима причина, насилието беше прекратено, физическото разпространение на Заразата продължава, при това няма никакви признаци скоро да спре, но тя вече не провежда издирвания из Върха на Отвъдното. Приблизително можем да определим, че тази внезапна промяна стана две хиляди секунди преди бягството на човешкия кораб от Мирна почивка. По-малко от шест часа след него станахме свидетели на преследване от страна на безшумната флота, около което досега се нароиха толкова много версии и догадки. Няма съмнение, че тази флота е създадена от Заразата.

В друго време унищожението на Сяндра Кей и мотивите на Съюза за отбрана биха били изключително важна тема (а нашата организация би започнала да сътрудничи на пострадалите). Но сега всичко това изглежда дребно и пренебрежимо в сравнение със създаването на флота от Заразата и корабът, който тя преследва. Ние решително се противопоставяме на анализите от Мирна почивка. Според нас е очевидно, че Заразата не е подозирала за съществуването на „Единак II“ преди той да издаде присъствието си в пристанището на Мирна почивка.

Този кораб не е оръдие на Заразата, а съдържа или пък е свързан с нещо, което е съдбоносно важно за нея. Питаме се какво ли може да е то? Оттук насетне ви предлагаме само догадки. И след като ще изказваме единствено предположения, то ще си позволим да използваме всесилните псевдозакони като Принципите на посредствеността и Минималното допускане. След като Заразата има потенциал да завладее целия Връх на Отвъдното и да поддържа своята стабилност, тогава се питаме защо това не се е случвало и преди? Нашето заключение е, че Заразата се е появявала и преди (със същите злокобни последици, които са ставали причина дори да се започне отчитане на нова епоха), но всеки път срещу нея се е възправял естествен противник, притежаващ сила, равна на нейната.

Последователността на всяко нейно възникване се развива по постоянен сценарий, познат от системата за сигурност на Мрежата. Едно време (а това ще рече много, много отдавна) също е имало поява на Зараза. Обаче тогава срещу нея се е надигнала съпротива, която накрая е удържала победа над бедствието и всички формули за Заразата са били унищожени. Като се имат предвид мащабите на Мрежата обаче, то никога не може да съществува абсолютна увереност, че всички копия на злото са били премахнати. Безспорно е едно — съпротивителните сили са били многобройни. Независимо от тяхната многочисленост и разпространение обаче, напълно е възможно да не са обърнали внимание на някой архив, където Заразата не е проявявала признаци на активност.

Нещастниците от Страумлинските владения са се натъкнали точно на такъв архив, който отдавна е отпаднал от Мрежата. Те са успели отново да инсталират Заразата, а съвсем случайно — вероятно малко по-късно — и програмата за защита срещу нея. По някакъв начин тази програма е успяла да избегне унищожението и сега Заразата я преследва из цялата Вселена. По всичко личи, че досега не е търсила там, където трябва. Очевидно водена от своята слабост и беззащитност, съпротивителната сила се е оттеглила в дълбочините, където нито една от Силите не би помислила да припари. Тя се е решила на този отчаян ход, рискувайки да си остане там за вечни времена, без някой отвън да й се притече на помощ.

И накрая — хипотезата на всички хипотези. Ние все още не можем да установим природата на съпротивителната сила. Но оттеглянето й е доста обезкуражаващо, а сега поетият от нея риск изглежда дори напълно безсмислен, тъй като Заразата прозря измамата. По всичко личи, че нейната флота е била съставена почти мигновено от сили, които имат най-голям шанс да открият онова, което търси. Ако не беше реагирала така бързо, вероятно щеше да пропусне и последния си шанс. Въпреки това екипировката на нейната флота сигурно не е съобразена с обстановката в дълбините и ефективността й ще намалява успоредно с увеличаването на дълбочината. Въпреки това предполагаме, че ще остане достатъчно силна дори там долу, което не би било във възможностите на нито една друга флотилия.

Бихме могли да научим още повече, когато Заразата стигне мястото, към което се е устремил „Единак II“. Ако тя унищожи веднага своето откритие, ще знаем със сигурност, че каквото и да е имало долу, то е било изключително опасно за съществуването на Заразата на онова ниво (или където и да е другаде, поне докато е във вид на формула). Ако го запази обаче, това ще означава, че е търсила нещо, което би я направило дори по-опасна и унищожителна, отколкото е сега.

Равна се отпусна назад, но още дълго време не откъсна очи от последното съобщение. Досега посланието на Арбитражното разузнаване при Сандор беше най-близо до истината… Но дори техните прогнози представляваха само различни аспекти от злощастната съдба, която ги очакваше. Колко спокойни и хладно аналитични бяха! Тя знаеше, че Сандор е многовидов и има разклонения из целия Връх на Отвъдното. Но въпреки това не бяха Сила. Щом като Отклонението можа да разклати Рилай и да убие Древния, тогава нищо не би му попречило да погълне и тях. Анализите им звучаха като съобщения от пилот на разбиващ се самолет, решен да разбере какво е причинило катастрофата и затова не си позволява да изпадне в паника.

„О, Фам, как ми се иска да можехме да разговаряме като преди.“ Тя предпазливо се сви на кълбо. Риданията й бяха тихи, но пълни с отчаяние. През последните пет дни не бяха разменили и стотина думи. Живееха сякаш с постоянно насочени дула един срещу друг. И това не бе просто метафора, а самата истина. Лично тя се беше погрижила да е така. Докато хора и ездачи бяха в един отбор, те заедно споделяха надвисналата опасност. Сега групата им се разпадна, а техните врагове печелеха преднина с всеки изминал миг. Каква полза имаше вече от божиите останки във Фам, когато по петите им се носеха хиляди вражески кораби, а след тях идваше Заразата?

Тя се остави да лети безцелно из кабината. Постепенно риданията й заглъхнаха и настана потискаща тишина. За сетен път се запита дали това, което прави, е най-правилното. Позволи си да рискува живота на Фам, за да спаси Синя раковина, Зелено стебло и техните себеподобни. Заради тях запази в тайна нещо, което можеше да се окаже най-страшната заплаха в историята на Мрежата. Можеше ли един-единствен човек да вземе подобно решение? Фам й беше задал този въпрос и тя отговори утвърдително, но… Сега мъчително се питаше за същото ден след ден. И всеки път се опитваше да намери някакъв изход.

Накрая мълчаливо изтри лице. Вече не се съмняваше какво е открил Фам.

Някои мъгляви по смисъл съобщения в Мрежата оборваха твърдението, че Заразата не е обикновено зло, а трагично бедствие, невиждано досега. Злото, твърдяха те, има значение само на локално ниво и е способно да причини същите злини, на каквито е способен някой от местните обитатели. Преди случилото се в Мирна почивка това изглеждаше само празна игра на думи. Сега обаче тя можеше да види смисъла в него. Но въпреки това твърдението си оставаше крайно погрешено. Заразата беше създала ездачите — прекрасна и миролюбива раса. Тяхното присъствие в милиарди светове досега не бе причинило никаква вреда. Но зад всичко това е стоял замисълът тези разумни и приятелски настроени същества един ден да бъдат превърнати в чудовища. Когато за пореден път се замислеше за Синя раковина и Зелено стебло, тя усещаше как страхът сковава тялото й. Вече знаеше каква зла сила е заложена в тях — макар иначе да бяха добри същества. Даваше си сметка, че общувайки с тях е погледнала в лицето едно зло, обладаващо трансцендентна мощ.

Равна сама избра Синя раковина и Зелено стебло за тази мисия; те не я бяха молили за това. В края на краищата двамата бяха нейни приятели и съюзници и тя не би ги наранила само заради опасността, че някога биха могли да се превърнат в чудовища.

Получените съобщения можеха да се окажат и последните новини от останалия свят. Имаше опасност оттук нататък да загубят връзка с Мрежата. Равна бавно се изправи, втренчила поглед в последните послания. Колкото и да се противеше, тя не можеше да не повярва на Фам за заплахата, заложена в самата природа на ездачите. Но също така беше убедена, че двамата тук бяха само потенциални врагове. Затова направи всичко възможно да ги предпази от унищожение, а заедно с тях и цялата им раса. Можеше да се окаже грешка, но въпреки това трябваше да се възползва от предимството, което й дава тази постъпка. Ако си ги спасила, защото мислиш, че са ти съюзници, тогава се дръж с тях като със съюзници. Отнасяй се като към приятели, каквито бяха доскоро. Защото засега всички сме в един кюп.

И Равна внимателно се оттласна към вратата на кабината.

 

 

Кабината на ездачите се намираше точно зад главното помещение на кораба, където беше и командният пулт. След провала в Мирна почивка двамата изобщо не бяха излизали от там. Докато се носеше към тяхната врата, Равна очакваше всеки момент да се натъкне на някоя клопка, скрита от Фам в сенките на коридора. Беше уверена, че е направил всичко възможно, за да се „защити“. За голяма нейна изненада обаче тя не забеляза нищо необичайно. Какво ли би си помислил той за моето посещение при ездачите?

Щом стигна вратата на ездачите, Равна даде знак за своето присъствие. След миг Синя раковина се появи пред нея. По скродера му вече не се забелязваха шарените декоративни линии, а в помещението зад него цареше истинска бъркотия. Той я покани вътре с нервно потрепване на клонките.

— Милейди!

— Синя раковина — кимна в отговор тя. Колкото отчаяно се проклинаше, че се е доверила на ездачите, толкова и се обвиняваше, че ги е изоставила в тежки за тях времена. — Как е Зелено стебло?

За нейна почуда връхчетата на Синя раковина изпляскаха в усмивка.

— Можете ли да си представите — днес е първият й ден с новия скродер! Ще ви я покажа, ако желаете.

Равна си проправи път през разхвърляните по целия под части и инструменти. Помещението вече досущ приличаше на корабната работилница, където Фам изработи енергийния си защитен костюм. Само ако можеше да надзърне тук, сигурно би излязъл от кожата си от бяс.

— Работих без отдих над скродера, откакто… Фам ни заключи тук.

Зелено стебло беше в съседното помещение. Сега стеблото й се извисяваше над сребърно гърне. То нямаше колела и по нищо не приличаше на традиционния скродер. Синя раковина се затъркаля по тавана и протегна клонки към своята приятелка. После зашумоля, а след миг тя му отговори.

— Възможностите на този несъвършен скродер са много ограничени — той не се движи, а и няма резервни енергийни източници. Заимствах модела от Малките ездачи. Това е доста просто приспособление, чийто дизайн е откритие на дирокимите. С него може да се седи само на едно място и да се гледа в една-единствена посока. Но което е по-важно, той й осигурява така необходимата кратковременна памет и й позволява да фокусира вниманието си… Сега двамата сме отново заедно. — Синя раковина пак се защура около своята другарка. Някои от ластарите му я милваха нежно, а други сочеха уреда, който беше направил. — Самата тя не беше сериозно ранена. Понякога дори се чудя как стана така. Каквото и да разправя Фам, допускам, че в последния момент той просто не е могъл да я убие.

Синя раковина продължи да бърбори нервно и без прекъсване, сякаш се боеше от онова, което Равна би могла да каже.

— Първите няколко дни бях страшно притеснен, но медицинската апаратура на кораба наистина се оказа много добра. Благодарение на нея Зелено стебло прекара достатъчно време в условия на силен прибой и не й се налагаше да мисли много. Откакто й направих този прост скродер, тя постоянно си упражнява паметта и повтаря онова, което аз или медицинската апаратура сме й казали. С новото съоръжение може да възприеме новите спомени почти за петстотин секунди. Това време напълно отговаря на нейната естествена мисловна способност и позволява новата информация да се съхрани в дълговременната й памет.

Равна се приближи още повече. По клонките на Зелено стебло имаше доста рани и повехнали листа. Вероятно това бяха последици от лечението. Нейната растителна част проследи приближаването на Равна. Пострадалата очевидно си даваше сметка за нейното присъствие, но позата й беше приятелска и добронамерена.

— Сега тя може ли да говори трисквелайн, Синя раковина? Вгради ли й вече гласов адаптор?

— Какво? — Последва усилено шумолене. Той или беше забравил за какво става дума, или се нервира — Равна не можеше да определи кое точно. — А, да, да… Минутка само… Досега нямахме нужда от това. Никой не искаше да говори с нас. — И той започна да бърника нещо по скродера.

След малко в помещението се разнесе глас:

— Здравей, Равна. Аз… те познах.

Листата на Зелено стебло не преставаха да шумолят, докато говореше.

— И аз те познах. Ние… Аз съм много щастлива, че си отново с нас.

Гласът от адаптора беше слаб, а дали не и тъжен?

— Още ми е доста трудно да се изразявам. Много искам да говоря, но не съм сигурна дали в думите ми има някакъв смисъл.

Синя раковина се измъкна извън полезрението на Зелено стебло. Размахваше припряно един дълъг ластар и усилено правеше знаци на Равна: „Кажи «да»!“.

— Да, Зелено стебло, разбирам всичко, което ми казваш.

Равна се закле пред себе си вече никога да не се гневи на Зелено стебло, че има къса памет и лесно се разсейва.

— Добре тогава. — Клонките на Зелено стебло щръкнаха право нагоре и тя не каза нищо повече.

— Ето, виждаш ли — обади се Синя раковина. — Аз съм неизказано щастлив! Дори в този момент Зелено стебло съхранява разговора в дълговременната си памет. Засега това става бавно, но аз ще усъвършенствам нейния скродер. Убеден съм, че забавените й реакции са по-скоро резултат от преживяния шок.

Зад двамата ездачи имаше редица екрани, чието изображение сега беше адаптирано към техния начин на възприемане.

— Следите Новините, така ли? — попита Равна.

— Да, всъщност да.

— Чувствам се толкова безпомощна.

„Чувствам се толкова глупаво, че ви казвам това.“

Но Синя раковина изглеждаше благодарен, че смениха темата и има възможност за миг да се откъсне от мрачните мисли.

— Да, няма спор, сега сме много известни. Цели три флотилии ни преследват, милейди. Ха-ха.

— Но май не напредват много бързо.

Свиване на клонките.

— Сър Фам се оказа много вещ капитан. Боя се обаче, че нещата ще се променят, когато се спуснем по-дълбоко. Прецизната апаратура на кораба ще работи все по-трудно долу. Онова, което вие наричате „ръчно управление“, става все по-важно за придвижването. „Единак II“ е съобразен с особеностите на нашата раса, милейди. Каквото и да си мисли сър Фам, ние можем да се оправяме на Дъното по-добре от всеки друг. А сега онези постепенно ще ни настигнат. Или поне тези от тях, които добре познават възможностите на своите кораби.

— Предполагам, че Фам си дава сметка за това.

— Професионализмът му го изисква. За съжаление той е хванат в капана на собствените си страхове. В такъв случай какво можем да сторим ние? Вероятно нашето време ще дойде, когато му се наложи да избира между това или да умре през следващите няколко часа, или да ни се довери.

— Но тогава ще е твърде късно. Даже и да не ви се доверява, дори да мисли най-лошото за расата на ездачите, пак трябва да намери някакъв изход. — За миг я осени прозрение, че не е необходимо да променяш мисленето на хората, нито дори да се опитваш да ги разубеждаваш в онова, което те мразят. — Фам иска да стигне Дъното, за да открие там Противодействие на злото. Той е убеден, че вие сте част от Заразата и преследвате същото, но с друга цел. Да се върнем на въпроса обаче…

А главният въпрос беше дали могат да си сътрудничат, отлагайки враждата за по-нататък, когато изясняването на противоречията помежду им ще стане неизбежно. Но още преди да отвори уста, Синя раковина вече крещеше гневно срещу нея:

— Аз не съм част от Заразата! Зелено стебло също не е нейно оръдие! Расата на ездачите не е творение на това зло!

Той решително се търколи към другарката си, закръжи около нея, после продължи по тавана, докато клонките му не се провесиха пред лицето на Равна.

— Много съжалявам. Това е само хипотеза…

— Глупости! — Звукът от гласовия му апарат се извиси до пронизителен писък, сякаш всеки момент щеше да секне завинаги. — Ние просто имахме нещастието да се натъкнем на малцината злодеи от нашия вид. Но тях ги има във всяка раса. Навсякъде се намира по някой, който е способен на убийство в името на успешна сделка. Те насилиха Зелено стебло и подмениха данните в гласовия й апарат. А сега Фам Нувен е готов да избие милиарди от нас само заради своите фантазии!

Той вече махаше безразборно на всички страни. Тя никога не беше виждала толкова бурна реакция у ездачите — можеше да се закълне, че дори листата му промениха цвета си.

Постепенно движенията му се поуспокоиха, но той продължаваше упорито да мълчи. После Равна долови някакъв друг пронизителен звук, чиято сила постепенно нарастваше. Можеше да идва само от някой от говорните апарати на ездачите. Този неистов вой правеше всички гневни изблици на Синя раковина да изглеждат като приятелски брътвеж. Звукът излизаше от говорния апарат на Зелено стебло.

Викът стана толкова пронизителен, че причиняваше физическа болка. После премина в накъсан трисквелайн:

— Истина е! О, в името на търговията, Синя раковина, това е истина…

От говорния апарат на Зелено стебло отново се разнесе монотонно виене. Клонките й се затресоха неудържимо, като от време на време се насочваха към Синя раковина. Това сигурно бе нейният начин да гледа с широко отворени от ужас очи. Равна имаше чувството, че наблюдава човешко същество, обзето от истеричен припадък.

Синя раковина вече беше до нея и се опитваше да поправи новия скродер. Клонките на Зелено стебло го отблъснаха и гласът й продължи да нарежда:

— Аз бях поразена от ужас, Синя раковина. Аз бях поразена от ужас, ужасът ме скова. И това не преставаше… — Тя замълча. Синя раковина се вцепени. — Спомням си ясно всичко чак до последните няколко минути. Всичко, което казва Фам, е вярно, любов моя. Ти си верен на нашите принципи, аз съм свидетел на твоята лоялност вече цели двеста години… Но сега тя само те прави уязвим. И теб ще заразят само за миг, както направиха с мен. — Тя продължи да говори все по-бързо и все по-смислено, сякаш вътре в нея се отприщваше бент. Преживените ужаси бяха оставили дълбока диря в паметта й и тя едва сега се отърсваше от ужасния шок. — Аз стоях точно зад теб, помниш ли, Синя раковина? Ти беше толкова погълнат от пазарлъка с кокалените крака, че не забелязваше какво става наоколо. Тогава видях ездачите да се приближават към нас. Зарадвах им се — това беше приятелска среща толкова далеч от дома… После той докосна скродера ми и аз… — Зелено стебло се поколеба. Клонките й отново се затресоха и тя заповтаря като в унес:

— … Поразена от ужас, ужасен страх…

След миг отново си възвърна способността да разсъждава.

— Почувствах се така, сякаш изведнъж бяха присадили в скродера ми чисто нова памет. Съвсем други спомени, различен начин на мислене. Но те датираха отпреди хиляди години. При това не бяха мои. И всичко стана само за миг, за един-единствен миг! Дори не загубих съзнание. Можех да разсъждавам съвсем нормално и помнех всичко, което бях преживяла дотогава.

— А какво стана, когато се опита да се съпротивляваш? — тихо попита Равна.

— Да се съпротивлявам ли?! Скъпа лейди Равна, та аз изобщо не се съпротивлявах. Цялата бях на тяхно разположение. Всъщност не те ме ръководеха, защото също бяха обладани от някаква по-висша сила. Ние се превърнахме в оръдия, които й служат безропотно. Сякаш отдавна бяхме мъртви, но присъствахме на собственото си погребение. Бях способна да убия вас, сър Фам и дори Синя раковина. Знаете, че даже се опитах да го направя и много исках да успея. Вие, хората, говорите за насилие, но нямате представа какво наистина означава насилието… — Последва дълга пауза. — Всъщност не съм съвсем права. На Върха на Отвъдното, в сърцето на Заразата… Сигурно всички, които живеят там, се чувстват по същия начин като мен.

Треперенето не отслабна, но сега движенията на клонките й вече не бяха така безразборни. Връхчетата говореха нещо на нейния роден език и лекичко докосваха Синя раковина.

— … Цялата ни раса, любов моя, също както казва сър Фам.

Синя раковина се спаружи целият и Равна усети в стомаха си същата режеща болка като при новината за рухването на Сяндра Кей. Това беше нейният свят, нейното семейство, целият й живот. Но ударът, който получи Синя раковина, се оказа дори по-лош.

Равна се доближи толкова, че да прокара ръка през клонките на Зелено стебло.

— Фам твърди, че големите скродери са причина за това бедствие.

Капанът беше заложен в тях още преди милиарди години.

— Да, главната причина са скродерите. Този „велик дар“, който ние ездачите толкова много тачим… Те са създадени с единствената цел да бъдем контролирани. Страхувам се обаче, че и ние самите сме доведени до това ниво на развитие със същата цел. За един кратък миг, само с едно докосване до моя скродер аз бях преобразена изцяло. Изведнъж всичко, на което държах дотогава, изгуби смисъл. Ние сме милиарди разумни бомби, пръснати навсякъде из космическото пространство, което останалите мислят за сигурно и безопасно място. Ще бъдем задействани едновременно. Ние сме тайното оръжие на Заразата, особено в Дъното на Отвъдното.

Синя раковина се сгърчи и гласът му излезе писклив и накъсан:

— Значи всичко, което твърди Фам, е истина?

— Не, Синя раковина, не всичко. — Равна си припомни последния безрезултатен сблъсък с Фам. — Той разполага с фактите, но ги тълкува погрешно. Докато вашите скродери не бъдат заразени, вие си оставате нашите приятели, на които се доверих да ме закарат до Дъното.

Синя раковина се отдръпна от нея и махна сърдито. Вместо него отговори Зелено стебло.

— Докато скродерът ни не е заразен… Но нали ти казах колко лесно може да стане това. Беше необходимо само едно докосване, за да се превърна в част от Заразата.

— Така е. Питам се обаче дали е възможно да стане без директен контакт. Възможно ли е да бъдеш заразен, докато четеш новините в Мрежата?

Равна зададе този въпрос със саркастична интонация, но Зелено стебло го прие съвсем сериозно.

— Не могат да ни влияят посредством Новините, не и чрез обикновените съобщения. Но ако някое специално съобщение се трансмитира направо в скродера, тогава всичко е възможно.

— В такъв случай тук сме в безопасност. Ти — защото вече не си прикачена към някой от големите скродери, а Синя раковина, защото…

— Защото още не са ме докосвали. Но откъде би могла да знаеш това със сигурност? — Той все още беше ядосан, но срамът постепенно надделяваше над неговия гняв. Вече не му оставаше нищо друго, освен да насочи възмущението си към нещо, което бе твърде далеч от тях.

— Не, любов моя, ти не си бил докоснат, иначе щях да разбера.

— И така да е, не разбирам обаче защо Равна ти се доверява?

„Всичко това може да е лъжа, помисли си Равна… Но въпреки всичко аз вярвам на Зелено стебло и съм убедена, че ние сме единствените в цялото отвъдно, които са способни да спрат заразата.“ Само ако Фам можеше да ги види отнякъде! Тази мисъл я върна към реалността.

— Казваш, че ще започнем постепенно да губим преднината си, така ли?

Синя раковина помаха утвърдително.

— Когато се спуснем още малко надолу. Сигурно остават само още няколко седмици, докато ни заловят.

А тогава вече няма да има никакво значение кой е заразен и кой — не.

— Мисля, че трябва да си поговорим с Фам Нувен.

Все пак той все още беше Божия останка.

Равна дори не можеше да си представи как би завършил конфликтът с Фам. Една от възможностите бе той напълно да загуби самообладание и да ги избие, когато се появят при командния пулт. По-вероятно обаче й се струваше постъпката им да предизвика гневно избухване, спор и заплахи, а накрая те отново щяха да се върнат по килиите си.

Не щеш ли… Насреща им сякаш отново се изправи старият Фам, приятелят отпреди събитията в Мирна почивка. Той им позволи да влязат в командната кабина и не каза нищо, когато Равна се настани внимателно между него и ездачите. Слушаше съсредоточено и без да ги прекъсва, докато Равна му предаваше онова, което й каза Зелено стебло.

— Тези двамата са чисти, Фам. А без тяхната помощ никога няма да стигнем Дъното.

Той кимна с глава и се загледа към илюминаторите. През някои се виждаше заобикалящият ги космически мрак. Повечето от тях обаче показваха корабите на преследвачите. Студеното му изражение се изгуби за миг и сега отново я гледаше влюбеният Фам. Но той беше ужасно обезверен.

— Нима ти вярваш на всичко това, Рав? Но как е възможно?! — Веднага след тези думи обаче той сякаш отново нахлузи маската на безразличието. — Така или иначе, то вече няма значение. Истина е, че ако не обединим усилията си, никога няма да стигнем света на Остриетата. Приемам предложението ти, Синя раковина. Въпрос на лична безопасност е да работим заедно.

„Докато все още мога да се справям с вас.“

Равна сякаш чуваше неизречените думи, прикрити зад привидната му любезност. Свалянето на картите беше отложено за неопределено време.