Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
History of the Second World War, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Базил Лидъл Харт

ИСТОРИЯ на Втората световна война

 

Преводач Павел Талев

Редактор Мирослава Бенковска

Художник Виктор Паунов

Технически редактор Станислав Иванов

Коректор Юлия Шопова

Първо издание. Формат 16/70×100. Печ. коли 47

КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД“, бул. „Цариградско шосе“ № 47

Печат Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне
  2. — img с размер вместо img-thumb

Окинава — вътрешната врата към Япония

Последните приготовления за морски десант на Окинава, наречен операция „Айсберг“, са в ход още преди да приключи превземането на Иводзима. За начален ден на десанта е определен 1 април, само шест месеца след десантите на Иводзима. Това е голям остров, най-големият от групата Рюкю, дълъг 100 км и широк средно около 20 км — достатъчно голям, за да бъде военна и: военноморска база за нахлуване в Япония. Той се намира точно по средата на пътя между Формоза и Япония, отдалечен на 550 км от тях и на 580 км от крайбрежието на Китай. Поради това дебаркирането на войски на Окинава застрашава и трите обекта, а създаването на база на ВВС там би помогнало да се контролират пътищата и към трите.

Островът е скалист и покрит с гори, с изключение на някои части на юг, където се намират летищата, а дори и там варовитите хребети са лесни за прокопаване. Така той предлага естествени условия за защита. Те са подсилени в значителна степен от струпания там гарнизон — командваната от генерал Ушиджима 32-ра армия, която наброява около 77 000 бойци и 20 000 душиобслужващ персонал, или общо близо 100 000 души — плюс голямо количество лека и тежка артилерия, добре прикрита в укрепени пещери. Японското Върховно командване е решено да защитава Окинава с всички налични сили Тук, както и на Иводзима, е възприета тактиката да се оказва упорита зашита от вътрешността на острова и да не се хабят сили в сражения по бреговете, където американските военни кораби могат да засипят със снаряди японските защитници. За контраофанзивни действия японският Имперски щаб е събрал на летищата в Япония и Формоза над 2000 самолета и планира да използва повече летци камикадзе от когато и да било.

Американското Върховно командване си дава сметка, че Окинава ще бъде много костелив орех, изискващ голямо числено превъзходство, което е свързано с решаването на огромни логистични проблеми. Американците планират при първоначалните десанти там да дебаркира наскоро формираната 10-а армия, командвана от генерал-лейтенант Саймън Б. Бъкнар, включваща 5 дивизии с обща численост 116 000 души, плюс още 2 дивизии, които да ги последват, и още една в резерв. Общата ударна сила (3 дивизии морски пехотинци и 4 армейски дивизии) възлиза на около 170 000 бойци и 115 000 души помощен персонал. Освен да сломят съпротивата на силния японски гарнизон, те ще трябва да контролират и близо половинмилионното население на острова.

В желанието си да намали заплахата от контраатаки от въздуха групата бързоходни самолетоносачи на адмирал Мичър извършва поредица от нападения срещу Япония (от 18 до 21 март) — една седмица преди десанта, сваля 160 самолета и разрушава много на земята. Но това става с цената на тежки повреди от атаките на камикадзе на 3 от нейните самолетоносачи — „Уосп“, „Йорктаун“ и „Франклин“. Следващата седмица излитащи от Гуам бомбардировачи В-29 „Сюпърфортрис“ са отклонени от масираните бомбардировки над японските градове, за да атакуват летищата в Кюшу — главния южен остров на Япония.

Друга важна предварителна стъпка е да се окупира групата острови Керама, на 25 км западно от Окинава, и да бъдат използвани за военноморска база и пристанище, за което настоява адмирал Кели Търнър. На 27 март една американска дивизия окупира островите, срещайки слаба съпротива, а на следващия ден там пристигат танкери, които хвърлят котва. Британският Тихоокеански военноморски флот (2 линейни кораба, 4 самолетоносача, 6 крайцера и 15 разрушителя) под командването на адмирал сър Брус Фрейзър, който пристига в района в средата на март, поема защитата на района югозападно от Окинава.

Главните десанти са извършени на 1 април — неделята на Великден. Те започват в 8,30 часа сутринта след интензивна тричасова бомбардировка от морето и от въздуха. Същия ден адмирал Търнър поема командването на всички сили във водите около Окинава. Десантите са извършени в южнатачаст на западния бряг, където с кратко настъпление може да бъде откъснат южният край на острова. Там те не срешат съпротива и към 11,00 часа двете летища в широкия 8 км район на десантите са окупирани, без противникът дори да се покаже за голямо недоумение на нападащите. До вечерта американският плацдарм е разширен на 15 км и на брега дебаркират невредими над 60 000 души. На 3 април те прекосяват острова и на следващия ден плацдармът е разширен на 25 км. Едва след четвъртия ден, когато се насочват на юг, американците започват да срещат по-сериозна съпротива от близо трите японски дивизии, разположени в южната част на острова.

Във въздуха японците обаче са активни още от самото начало и от 6 април нататък атаките на камикадзе се засилват. На 6 и 7 април в Окинава са изпра-тени близо 700 самолета, половината от които камикадзе. Повечето от тях са свалени, но 13 американски разрушителя са потопени или повредени.

Денят 6 април ще се запомни и с „най-самоубийственото“ действие на японския военноморски флот, когато гигантският линеен кораб „Ямато“ е изпратен на полесражението с малък ескорт бойни кораби, но без защита от въздуха и с гориво за плаване само в едната посока. Приближаването му е забелязано скоро и той е под непрестанно наблюдение, докато самолетоносачите на Мичър се подготвят да го атакуват с 280 самолета. На 7 април в 12,30 часа корабът е подложен на масирана атака с торпеда и бомби и след два часа непрекъсната бомбардировка е потопен, при което загива голяма част от екипажа му. Подобно на германския „Тирпиц“, той така и няма възможност да стреля с огромните си оръдия срещу противниковите линейни кораби и съдбата му е още едно потвърждение, че ерата на линейните кораби е отминала.

Сраженията на сушата се проточват по-дълго. На 13 април японците в южната част на острова започват малка контраофанзива, която обаче е лесно отблъсната. Междувременно 6-а дивизия на морската пехота си пробива лесно път на север, докато стига скалистия и покрит с гори полуостров Мотобу, където временно е спряна. Там японските сили се състоят само от 2 батальона и непристъпната им позиция е завзета на 17 април благодарение на умело планирана стратегия. Въпреки че отделни гнезда продължават съпротивата до 6 май, равносметката в значителна степен е в полза на американците. Убити са около 2500 японци, докато загубите на морските пехотинци са по-малко от една десета от тях. Освен това на 13 април едно подразделение морски пехотинци стига северния край на Окинава, без да срещне съпротива. Съседните малки острови също са завзети в този период без особени усилия, с изключение на Ие Шима. На 19 април 24-ти корпус на генерал Ходж започваатака с 3 дивизии срещу японските позиции южно от Окинава. Масираната предварителна бомбардировка от морето, въздуха и сушата обаче оказва незначителен ефект върху намиращата се в пещери японска отбрана. Постигнато е малко, и то с цената на големи загуби, дори след като 1-ва и 6-а дивизияна морската пехота са докарани на фронтовата линия. В началото на май местните японски командири с типичната неприязън към отбранителните действия, въпреки че са успешни, решават да започнат контраофанзива, комбинирана с нова вълна от атаки на камикадзе. Въпреки пробива на едно място те са отблъснати с много тежки загуби — 5000 убити. Това до известна степен улеснява подновяването на американските настъпателни действия на 10 май, които обаче следващата седмица са спрени от продължителни поройни дъждове.

По време на тази пауза японците се оттеглят от района на Сури, откъдето отбраняват столицата Наха, на позиции още по на юг. В началото на юни американците продължават да настъпват въпреки калта и до средата на месеца японците са изтласкани в най-крайната южна част на острова. Там в силно укрепените им позиции по протежение на склона между Йейджу и Даке на 17 май е извършен пробив благодарение на значителното използване на огнехвъргачки. Ушиджима и щабът му се самоубиват, както постъпват и други японци, но по време на фазата за прочистване на острова се предават около 7400 души, което е показателно за настъпилата промяна.

Общите японски загуби се оценяват на 110 000 души, между които има и окинавци, мобилизирани в японската армия, докато американските загуби възлизат на 49 000 души, 12 500 от които са убити — това е тяхната най-голяма загуба във войната в Тихия океан.

По време на тримесечната кампания срещу Окинава японските самолети извършват 10 масирани атаки на камикадзе, които те наричат „кикушуи“ (плуваща по вода хризантема). Това са общо 1500 атаки на камикадзе и още толкова самоубийствени атаки от други самолети. Потопени са общо 34 морски съда и са повредени 368, повечето от камикадзе. Този болезнен опит изпълва американците с мрачни предчувствия за това, какво би станало при опит за нахлуване в Япония, и допринася за решението през юли да бъде използвана атомната бомба.