Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (6)

Пета глава
Финската война

След подялбата на Полша Сталин няма търпение да предпази балтийския фланг на Русия от евентуална бъдеща заплаха от страна на временния му съюзник Хитлер. По тази причина съветското правителство без забавяне налага стратегически контрол на някогашните буферни територии на Русия в Балтика. До 10 октомври то сключва договори с Естония, Латвия и Литва, които позволяват на въоръжените му сили да имат гарнизони в основни пунктове в тези страни. На 9 октомври започват разговори и с Финландия. На 14 октомври съветското правителство представя исканията си, определени като преследващи три главни цели: Първо, да се установи контрол над достъпа по море до Ленинград:

а) „като стане възможно блокирането на Финския залив с артилерия от дват: бряга, за да се попречи на бойни или на транспортни кораби да навлязат в него“

б) като може да се пресече всякакъв опит на противника за достъп до острови-те във Финския залив, разположени западно и северозападно от входа за Ленин-град. За целта финландците да отстъпят островите Хогланд, Сейскари, Лавенска-ри, Тютерскари и Лойвисто срещу други територии в замяна; да се даде под нае-за срок от 30 години пристанището Ханко, за да могат руснаците да установят там военноморска база с брегова артилерия, способна при взаимодействие с военно-морската база в Палдиски на отсрещния бряг да блокира достъпа до Финския залив.

Второ, да се осигури по-добър контрол над подстъпите към Ленинград по суша, като се измести навътре финландската граница в Карелския провлак до линия, която да бъде извън обсега на тежката артилерия на Ленинград. Това премества-не на границата няма да засегне главните укрепления по протежение на линията „Манерхайм“.

Трето, да се премести границата в Далечния север „в района на Петсамо, където тя е лошо и изкуствено очертана“. Това е права линия, която минава през тесния провлак на полуостров Рибачий и пресича западния му край. Тази корекция явно има за цел да пази достъпа по море до Мурманск, като се попречи на евентуално вражеско настаняване на полуостров Рибачий.

В замяна на тези териториални промени Съветският съюз предлага да отстъпи на Финландия районите Ребола и Порайорпи — замяна, която дори според финланд-„Бяла книга“ би дала на Финландия допълнителни 5524 кв.км като компенсация за отстъпени на Русия общо 2760 кв.км.

Обективното запознаване с тези условия показва, че те почиват на разумна основа делят да гарантират по-голяма сигурност на руската територия, без да навредят сериозно на сигурността на Финландия. Те определено биха попречили на използването на Финландия като плацдарм за евентуално германско нападение срещу Русия, обаче не биха дали на Русия никакво съществено преимущество за нападение срещу Финландия. Истината е, че територията, която Русия предлага да отстъпи на Финландия, би разширила неудобно тясната й талия. Но националната гордост пречи на финландците да се съгласят със споразумение в този дух. Въпреки че проявяват готовност да отстъпят всички острови, с изключение на Хогланд, те са непреклонни да се откажат от пристанището Ханко, аргументирайки се, че подобна стъпка би била несъвместима с политиката им на стриктен неутралитет. Тогава руснаците предлагат да купят тази територия, твърдейки, че подобна покупка ще съответства на задълженията на Финландия, произтичащи от неутралитета и. Обаче финландците отхвърлят и това предложение.

Дискусиите стават язвителни, тонът на руския печат започва да става запла-шителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненапа-дение от 1932 г. На 30-и започва руското нахлуване.

Първоначално нападението е спряно по начин, който изумява света. Директ-ното настъпление от Ленинград през Карелския провлак е спряно още в предните отбранителни позиции по линията „Манерхайм“. Настъплението близо до Ладожкото езеро е неуспешно. В другия край на фронта руснаците успяват да откъснат малкото пристанище Петсамо на Северния Ледовит океан, за да блокират изпращането на помощ за Финландия през този път.

През средата на Финландия са направени още две вклинявания, които представ-ляват непосредствена заплаха. Настъплението на север успява да проникне покрай Сала и да стигне до Кемиярви на половината път до Ботническия залив, преди да бъде отблъснато от контраатаката на една финландска дивизия, която е прехвърлена с влак от юг. Нахлуването в южното направление, преминаващо покрай Суомусалми, е спряно с контраудар в началото на януари 1940 г. Заобикаляйки фланга на нашествениците, финландците блокират пътя им за снабдяване и отстъпление, изчакват, докато войските им се изтощят от студа и глада, и после ги атакуват и разбиват.

На Запад съчувствието към Финландия като нова жертва на агресия бързо прераства в ентусиазъм при очевидния успех на по-слабия в отблъскването на по-силния. Това впечатление има дълготрайни последици. Френското и британското правителство се замислят върху изпращането на експедиционна сила в този нов театър на военните действия с цел не само да се помогне на Финландия, но и да се установи контрол над шведските железни мини в Гяливаре, от които германците се снабдяват, като същевременно се заеме позиция, застрашаваща балтийски фланг на Германия. Отчасти поради възраженията на Норвегия и на Швеция този проект не е осъществен, преди Финландия да капитулира. Така на Франция и Великобритания е спестено въвличането им във война едновременно със СССР и с Германия в момент, когато отбранителните им сили са застрашително слаби. Очевидната опасност, която представлява едно съюзническо настъпление на Скандинавския полуостров, кара Хитлер да окупира Норвегия, за да го предотврати.

Друга последица от първоначалните успехи на Финландия е, че те засилват общата тенденция към подценяване на съветската военна мощ. Това мнение е резюмирано в твърдението на Уинстън Чърчил по радиото на 20 януари 1940 г. че Финландия „показа на света военната немощ на Червената армия“. Тази негова погрешна преценка се споделя в известна степен и от Хитлер и има непосредствени последици на следващата година. Но по-безпристрастното запознаване с тази военна кампания дава по-добро обяснение за несполуките на първоначалното настъпление. Не са забелязани признаци на сериозна подготовка за предприемане на мощна офанзива, подсигурена с големи количества муниции и техника от огромните ресурси на Русия. Има очевидни сигнали, че съветските власти са заблудени от източниците си на информация относно положението във Финландия и вместо да очакват сериозна съпротива, те си въобразяват, че ще е достатъчно да подкрепят едно надигане на финландския народ срещу непопулярното правителство. Страната затруднява нашественика на всяка крачка с естествени препятствия, които стесняват периметъра на настъплението и помагат на защитата. На картата границата между Ладожкото езеро и Северния Ледовит океан изглежда много широка, но всъщност представлява плетеница от езера и гори, идеална за организиране на капани и за упорита съпротива. Освен това от съветската страна на границата железопътните връзки се състоят от една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която по протежение на 1300 км има само едно разклонение, водещо до финландската граница.

Това ограничение обяснява факта, че вклиняванията в средната част, които изглеждат така внушителни според твърде разкрасените съобщения, пристигащи от Финландия, са извършени само с по три дивизии, а други четири са ангажирани в обходна маневра северно от Ладога. Много по-добрият вариант за нахлуване във Финландия е през Карелския провлак между Ладожкото езеро и Финския залив, но настъплението там е блокирано от линията „Манерхайм“ и от съсредоточените там шест действащи финландски дивизии. Руските вклинявания по на север, въпреки че не са много успешни, все пак успяват да привлекат част от финландските резерви, докато бъде извършена по-старателна подготовка и бъдат прехвърлени 14 дивизии за сериозна атака срещу линията „Манерхайм“. Тя започва на 1 февруари под ръководството на генерал Мерецков. Главните й сили са съсредоточени в участък от 15 км близо до Сума, който е подложен на мощен артилерийски обстрел. След като укрепленията са направени на пух и прах, е предприето настъпление с танкове и пехота, придвижваща се с шейни, която да овладее терена, а съветската авиация осуетява опитите за контраатаки. След този методичен процес, продължил малко повече от две седмици, е извършен пробив в самия център на линията „Манерхайм“. След това атакуващите напредват още по-навътре, за да притиснат финландските войски по фланговете, преди да продължат да настъпват към Виипури (Виборг). Войските, които напредват от скования в лед остров Хогланд, извършват през замръзналия Фински залив по-широка обходна маневра и заемат позиции в тила на Виипури. Въпреки че предните финландски части оказват при Виипури упорита съпротива в продължение на няколко седмици, те са твърде малобройни и накрая се изтощават от усилието да задържат Карелския провлак. След като е извършен пробив и комуникациите им са застрашени, тяхното очертаващо се поражение е сигурно, защото, макар и готов да отплава, предложеният френско-британски експедиционен корпус не пристига.

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация да преговаря за мир. В допълнение на предишните съветски условия сега Финландия е при-нудена да отстъпи райони в общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, включително Виипури, а също и финландската част на полуостров Рибачий. Тя е заставена също да построи железопътна линия от Кемиярви до границата (тя още не е установена), която да се свърже с руското проникване. На 13 март е обявено, че съветските условия са приети.

При така рязко променилите се обстоятелства, особено след фаталния провал в сектора при Сума на линията „Манерхайм“ на 12 февруари, новите съветски условия са необикновено скромни. Обаче фелдмаршал Манерхайм, който е по-го-лям реалист от повечето държавници и с основание се съмнява в настоятелните френско-британски предложения за помощ, настоява съветските условия да бъдат приети. Предявявайки толкова скромни претенции, Сталин също показва държавнически каачества в момент, в което бърза да приключи ангажирането във войната на повече от 1 млн. руски войници, както и на голям брой танкове и самолети, когато наближава съдбоносната пролет на 1940 г. Докато условията в Полша са по-благоприятни за светкавична офанзива от където и да било другаде в Европа, Финландия предлага най-неблагоприятния терен за подобни действия, особено по това време на годината, когато е предприто нахлуването. Територията извън полската граница е покрита от гъстата мрежа на германските комуникации за разлика от крайно недостатъчните на територията на Полша. Откритите пространства предлагат много възможности за прониквания на механизираните части, които са улеснени от сухото време през септември. Полската армия се придържа повече, отколкото много други армии, към нападателнатастратегия и по тази причина е много по-слаба в оползотворяването на малкото възможности за отбранителни действия.

Във Финландия обаче защитникът извлича полза от това, че има много по-добра система от вътрешни комуникации, както железопътни, така и шосейни, отколкото атакуващият притежава от своята страна на границата. За бързото прехвърляне на резерви финландците имат няколко железопътни линии паралелно на границата, а руснаците — само една-единствена линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. На някои места руските войски трябва да напредват на 80–250 км от железопътната линия, преди да пресекат границата, и да се придвижват на значително по-голямо разстояние, за да могат да за-страшат някой важен стратегически пункт. Освен това настъплението им трябва да се извършва през местност, покрита с езера и гори, и по пътища, покрити с дълбок сняг.

Тези трудности стесняват възможностите на силите, които Съветският съюз може да придвижи и да поддържа, с изключение на онези, които настъпват направо през Карелския провлак срещу силно защитената линия „Манерхайм“. Това издадено парче земя, което на картата е широко 110 км, от стратегическа гледна точка е много по-тясно. Половината от него е заета от широката река Вуокса, а повечето територии от останалата част са покрити с езера и гори между тях. Само близо до Сума има място за разгръщане на значителна сила. Освен стратегическите трудности, свързани със струпването на голямо количество войски върху по-открити части на финландската граница и придвижването им дълбоко в противниковата страна, има пречка и от тактически характер. Тя е свързана с преодоляване на съпротивата на защитници, които познават терена и могат да се възползват от това преимущество. Езерата и горите притискат силите на нашественика в тесни коридори за настъпление, където могат да бъдат повалени от картечен огън, и предлагат безброй възможности за обходни маневри по фланговете, както и за партизански набези. Да се проникне през такъв терен срещу опитен противник, е доста рисковано дори през лятото и е многократно по-трудно през арктическата зима, когато тежките военни колони са тромави като човек, обут в дървени обувки, който се опитва да настигне противник с шпайкове.

Макар че фелдмаршал Манерхайм очевидно поема риск, като държи всички свои резерви далеч на юг, докато руснаците настъпват, стратегията му е оправдана от възможностите, които предлагат първите противникови прониквания и последвалите контраудари особено на такъв терен, и то при зимни условия.

Що се отнася до руснаците, би трябвало да се очаква, че плановете им, основани на заблуждаващи сведения, ще бъдат осуетени, когато бъдат изпитани в реални условия. Само това обаче не е доказателство за слабата боеспособност на цялата им армия. Макар авторитарните режими да са много податливи на сведения, които съответстват на желанията им, никое правителство не е застраховано срещу подобен риск. Добре е да се помни, че може би най-го-лямата от всички заблуди в съвременната история е заблудата с френските пла-нове през 1914 г. и през 1940 г.