Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
History of the Second World War, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Базил Лидъл Харт

ИСТОРИЯ на Втората световна война

 

Преводач Павел Талев

Редактор Мирослава Бенковска

Художник Виктор Паунов

Технически редактор Станислав Иванов

Коректор Юлия Шопова

Първо издание. Формат 16/70×100. Печ. коли 47

КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД“, бул. „Цариградско шосе“ № 47

Печат Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне
  2. — img с размер вместо img-thumb

Двайсет и трета глава
Обратът в Тихия океан

Целта на японската офанзива в Тихия океан да установи т.нар. Разширена източноазиатска зона на взаимен просперитет е постигната само за четири месеца. През това време Малая и Холандска Източна Индия са напълно зав-ладени, както и Хонконг, а също почти целите Филипини и южната част на Бирма. След още един месец капитулацията на острова крепост Корегидор води до падането на последната контролирана от Америка територия на Фи-липините. Седмица по-късно британците са изгонени от Бирма в Индия и така Китай остава откъснат от съюзниците си. Това бързо завоюване струва на японците само около 15 000 души, 380 самолета и 4 разрушителя.

След такава поредица от лесни победи японците, естествено, не са много склонни да преминат в отбрана, както повелява стратегията им. Те се страху-ват, че подобна промяна може да стане причина за постепенно спадане на бойния дух, като същевременно даде на много по-силните им икономически западни противници възможност да си поемат дъх и да се възстановят. Япон-ският военноморски флот иска да бъде отстранена възможността за връщане на американците в двете възможни бази в Тихия океан — Хавай и Австралия. От флота изтъкват, че американските самолетоносачи все още могат да действат от Хавай, докато Австралия очевидно се превръща в трамплин и крепост. Японската армия, чието внимание все още е насочено главно към Китай и Манджурия, не е склонна да даде исканите сили за такива експедиции, които, в случай че бъде нападната Австралия, трябва да бъдат големи. От армията вече са отказали съдействие за план на обединения щаб на флота за завземането на Цейлон.

От военноморските сили се надяват, че един нов успешен удар в която и да било от двете посоки може да преодолее възраженията на ръководителите на армията и да ги накара да дадат необходимите войски за едната или за другата експедиция. Но в самите ВМС има разногласия, кое е най-подходящото направление. Адмирал Ямамото и обединеният щаб на флота подкрепят план за завладяването на остров Мидуей (на 1700 км западно от Пърл Харбър) като примамка, която да накара американския Тихоокеански флот да действа и да бъде разбит. Обаче от другия военноморски щаб предпочитат настъпление през Соломоновите острови за превземането на Нова Каледония, Фиджи и Самоа, като завладяването на тази верига от острови ще блокира морските пътища между Америка и Австралия. Още един аргумент в полза на последния план за изолиране на Австралия е фактът, че японците вече са свършили голяма част от работата по затварянето на този пръстен. До края на март те са напреднали от Рабаул на Соломоновите острови, както и по северното край-брежие на Нова Гвинея.

Спорът между двата плана на военноморските сили е прекратен и изоставен заради американското въздушно нападение срещу Токио на 18 април 1942 г.