Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (37)

Офанзивата в Аракан, декември 1942 — май 1943 г.

Въпреки това Уейвъл решава да извърши ограничено нахлуване, за да завладее отново крайбрежния район Аракан, като настъпи 150 км навътре в полуостров Маю, което да бъде съпроводено от въздушен десант на остров Акяб, за да бъде превзето отново летището там, от което японските ескадрили биха могли да атакуват по-голямата част от Североизточна Индия. Ако съюзническите ескадрили се установят там, те биха могли да покриват цяла Севернаи Централна Бирма. Тази важна част от плана обаче е изоставена поради лип-сата на самолети за десанта.

Въпреки това Уейвъл предпочита да продължи настъплението по суша в Аракан, вместо да бездейства. През декември 1942 г. 14-а индийска дивизия настъпва, по се придвижва толкова бавно, че командващият 15-а японска ар-мия генерал Иида изпраща там подкрепления и спира настъпващите британци до края на януари. През февруари той изпраща още подкрепления. Въпреки това Уейвъл настоява настъплението да продължи независимо от аргументите и протестите на генерал Ноел Ъруин, командващ Източната армия, който го предупреждава, че войските са зле окомплектувани и бойният им дух е сломен от маларията. Така японците получават възможност на 18 март да ударят в тил 14-а дивизия и да стигнат до Хтизве на река Маю, като заплашват фланга й и я принуждават да отстъпи. Сега 14-а индийска дивизия е заменена от 26-а, обаче японците продължават контранастъплението, като преминават река Маю и в началото на април стигат крайбрежието при Индин. След това те продължават да настъпват на север с цел до май, когато започва мусонният сезон, да завладеят линията Маундо-Бутидаун и така да осуетят британските планове за подновяване на настъплението в Бирма през следващия сух сезон — от ноември 1943 до май 1944 г.

На 14 април генерал-лейтенант У. Дж. Слим, който командва 15-и индийски корпус, поема командването на силите в Аракан и с ужас установява колко лоши са физическото и душевното им състояние поради маларията и загубите в сраженията. Надявайки се да продължи да държи линията Маундо — Бутидаун между морето и река Маю, той същевременно планира, ако е необходимо, да се изтегли още повече на позиция, която е на 80 км на север от Кокс Базар и стига непосредствено отвъд границата. Там теренът е сравнително открит и поради това е по-подходящ за британската артилерия и танкове, отколкото джунглите и блатата на полуостров Маю. Това налага японските части по крайбрежието да бъдат по-раздалечени една от друга, което ги прави по-уязвими.

Никой от тези планове обаче не е изпълнен, тъй като на 6 май, след като се стъмва, японците принуждават британците да напуснат Бутидаун, което води до изоставянето на Маундо на крайбрежието. След това поради настъпването на мусонния сезон те решават да спрат на новозаетата позиция. Накратко казано, британският опит за връщане на провинция Акяб и на летищата и с настъпление по суша и без подкрепа на въздушнодесантни части завършва с пълен провал. Японците показват умение в извършването на обходни маневри по фланговете и при придвижването в джунглата, докато британските ко-мандири обезверяват войниците си с кръвопролитни фронтални атаки и пре-стъпно незачитане на обходния подход. През май 1943 г. те се връщат на позицията, която са заемали предишната есен.