Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (32)

Битката за Мидуей

Със заповедта си от 5 май японският Генерален щаб вече е определил сцената за следващото сражение. Планът, изготвен от обединения щаб на флота, е изключително изчерпателен и сложен, но му липсва гъвкавост. В операцията е използван почти целият флот, или общо 200 кораба, между които 8 само-летоносача, 11 линейни, 22 крайцера, 65 разрушителя и 21 подводници. Под-помагат ги над 600 самолета. Адмирал Нимиц може да събере само 76 кораба, като една трета от тях, принадлежаща към Северното тихоокеанско съе-динение, така и не взема участие в битката.

За операцията срещу остров Мидуей японците ангажират: 1) група под-водници, които патрулират в три кордона и имат за задача да пречат на аме-риканските контрадействия; 2) ударна сила под командването на адмирал Кондо, състояща се от 12 транспортни кораба с 5000 войници, които се охра-няват отблизо от 4 тежки крайцера и по-далеч — от друга група, състояща се от 2 линейни кораба, един лек крайцер и още 4 тежки крайцера: 3) основна група самолетоносачи под командването на адмирал Нагумо, състояща се от 4 тежки самолетоносача с повече от 250 самолета, които се ескортират от 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера и охраняващи ги разрушители; 4) главно ядро на флота под командването на адмирал Ямамото, състоящо се от 3 ли-нейни кораба с охраняващи ги разрушители и един лек самолетоносач. Един от линейните кораби е наскоро построеният гигант „Ямато“ с водоизместимост над 70 000 т и девет 460-милиметрови оръдия. За алеутската операция японците отделят: 1) една щурмова сила от 3 транспортни кораба с 2400 войници, ескортирани от 2 тежки крайцера; 2) група самолетоносачи от 2 леки самолетоносача; 3) охраняваща група от 4 по-стари линейни кораба.

Битката трябва да започне при Алеутските острови с въздушни нападения срещу Дъч Харбър на 3 юни, последвани от десанти на три места на 6 юни.

Междувременно на 4 юни излетелите от самолетоносачите на адмирал Нагумо самолети трябва да атакуват летището на Мидуей, а на следващия ден трябва да бъде завладян атолът Куре (на 10 км на запад), за да бъде превърнат и самолетна база. На 6 юни крайцерите трябва да бомбардират Мидуей, а войниците да слязат на брега, прикривани от огъня на линейните кораби на адмирал Кондо.

Японците очакват, че в района на Мидуей могат да се появят американски кораби едва след десанта, и се надяват американският Тихоокеански флот да се насочи бързо на север веднага след новината за първоначалните въздушни нападения на Алеутските острови. Това би им дало възможност да го вкарат в капан между техните две групи самолетоносачи. Обаче в преследването на стратегическаката цел за унищожаване на американските самолетоносачи япон-ците са пришпорени от собствените си тактически решения. Поради благо-приятното положение на луната в началото на юни Ямамото не иска да чака, докато бъдат отстранени повредите на самолетоносача „Дзуйкаку“, нанесени му в Коралово море, което би подсилило другите самолетоносачи. От 8-те налични самолетоносача 2 са изпратени към Алеутските острови, а още 2 придружават групите с линейните кораби. Същевременно придвижването на флота с забавено от по-бавно движещите се транспортни кораби. Освен това е трудно да се разбере какъв е смисълът на отвличащото вниманието нападение на Алеутските острови, ако главната цел на японците е унищожаването на американските самолетоносачи, а не толкова превземането на остров Мидуей.

Най-лошото е, че като се ангажират с превземането на точно определена цел в точно определено време, японците губят стратегическата си гъвкавост.

За американската страна най-големите опасения на адмирал Нимиц идват от превъзходството на японските сили. След катастрофата при Пърл Харбър той е останал без линейни кораби, а след битката в Коралово море годни за действие са само двата самолетоносача „Ентърпрайз“ и „Хорнет“. Благодарение на невероятни усилия те стават три с ремонта на „Йорктаун“, извършен за два дни вместо за предвидените деветдесет.

Голямо и решаващо преимущество за Нимиц са средствата за събиране и получаване на информация. 3-те самолетоносача с общо 233 самолета се на-мират далеч на север от Мидуей, за да могат да бъдат забелязани от японските разузнавателни самолети. Същевременно те могат да разчитат на сведения за придвижването на японските сили — получават ги от хидропланните „Каталина“ с далечен обсег на полета, които са на база в Мидуей. Така американската група самолетоносачи се надява да удари японците във фланг. На 3 юни, един ден след като самолетоносачите излизат на позиция, въздушното разузнаване забелязва бавно движещите се японски транспортни кораби на 1000 км западно от Мидуей. Благодарение на интервалите в полетите на японските разузнавателни самолети американските самолетоносачи успяват незабелязано да се приближат от североизток. Те са улеснени и от убеждението на Ямамото и Нагумо, че американският Тихоокеански флот още не е излязъл в открито море.

Рано сутринта на 4 юни Нагумо предприема атака със 108 самолета срещу Мидуей, като в това време друга група с приблизително същия брой самолети има готовност да атакува всеки появил се кораб. Първата вълна нанася значителни щети на съоръженията на Мидуей, без да понесе големи загуби, но докладва на Нагумо, че се налага повторно нападение. Тъй като само-летоносачите му са били бомбардирани от самолети, базирани на острова, той решава, че е нужно да бъдат неутрализирани намиращите се там летища. За целта нарежда самолетите от втората вълна да бъдат заредени с бомби вместо с торпеда, тъй като все още няма признаци за приближаване на американските самолетоносачи.

Малко след това е съобщено за група американски кораби на около 300 км, въпреки че първоначално те са били взети само за крайцери и разрушители. Обаче в 8,20 часа пристигат по-точни сведения, според които в групата има и самолетоносач. Това поставя Нагумо в твърде затруднено положение, тъй като повечето от бомбардировачите му торпедоносци сега са въоръжени с бомби, а изтребителите му са на патрулиращи мисии. Освен това той трябва да приеме на самолетоносачите и самолетите, които се връщат от първото нападение срещу Мидуей.

След като получава новината, Нагумо сменя курса на североизток и успява да избегне първата вълна пикиращи бомбардировачи, които са изпратени срещу него от американските самолетоносачи. Когато между 9,30 и 10,24 часа три последователни вълни бомбардировачи торпедоносци, които са сравнително по-бавни, атакуват японските самолетоносачи, 35 от общо 41 са свалени от японските изтребители и от зенитните оръдия. В този момент японците започват да мислят, че са спечелили битката.

Две минути по-късно 37 американски пикиращи бомбардировача от „Ен-търпрайз“ (водени от капитан втори ранг Кларънс У. Маклъски) се спускат отоколо 6000 м височина толкова неочаквано, че не срещат никаква съпротива. Японските изтребители тъкмо са свалили третата вълна бомбардировачи тор-педоносци и не могат да наберат нужната височина, за да ги контраатакуват. Флагманският кораб на адмирал Нагумо — самолетоносачът „Акаги“, е ударен от бомби, които заварват самолетите му точно когато сменят въоръжението си, и много от торпедата експлодират, което принуждава екипажа да го напусне. Самолетоносачът „Кага“ е ударен от бомби, които разрушават мостика му и предизвикват пожар от кърмата до носа. До вечерта той потъва. Самолетоносачът „Сорю“ е ударен от три половинтонни бомби, хвърлени от пикиращите бомбардировачи на „Йорктаун“, и след 20 минути японският са-молетоносач е изоставен.

Единственият все още незасегнат самолетоносач — „Хирю“, отвръща с удар срещу „Йорктаун“ и следобед му нанася толкова тежки поражения, а манев-реността на кораба е толкова отслабена от набързо извършения ремонт, че се налага екипажът му да го напусне. Късно следобед обаче 24 пикиращи бом-бардировача, между които и 10 от „Йорктаун“, засичат „Хирю“ и му нанасят толкова тежки повреди, че в ранните часове на 5 юни екипажът го напуска и в 9,00 часа той потъва.

В тази битка на 4 юни най-неочаквано настъпва бързият обрат на късмета, известен в историята на морските сражения. Тя показва в каква голяма степен мгат да бъдат „превратни“ битките, които се водят със самолети, излитащи от самолетоносачи на голямо разстояние едни от други.

Първата реакция на генерал Ямамото на новината за нещастието, сполетяло самолетоносачите му, е да вкара в боя линейните си кораби, като съще-временно върне двата си леки самолетоносача от Алеутските острови. Той все още се надява да води морска битка както едно време, за да възстанови перспективите. Но след новината за загубата на „Хирю“ и мрачните доклади на адмирал Нагумо променя решението си и на 5 юни рано сутринта решава да прекрати нападението срещу Мидуей. Той все още се надява да вкара аме-риканците в капан, като се изтегли на запад, но намеренията му се провалят от проявената едновременно дързост и предпазливост от адмирал Реймънд А. Спруънс, който командва двата американски самолетоносача „Ентърпрайз“ и „Хорнет“ в тази решителна битка.

Междувременно японското нападение срещу Алеутските острови в север-ната част на Тихия океан е извършено според плана рано сутринта на 3 юни, когато от определените за операцията 2 леки самолетоносача срещу Дъч Харбър излитат 23 бомбардировача, ескортирани от 12 изтребителя. Това е малка сила за нанасяне на сериозни щети, освен ако няма голям късмет, а той е малък, тъй като поради ниската облачност обектите на земята не се виждат добре. При повторението на атаката на другия ден при по-ясно време има няколко попадения, но те не водят до нищо драстично. След това на 5 юнисамолетоносачите са извикани да помогнат на главната операция. Но на 7 юни малката ударна японска сила, транспортирана по море, извършва десант и завзема, без да срещне съпротива, два от трите острова, които са определени като цели — Киска и Ату. Японската пропаганда се възползва максимално от това незначително постижение, за да намали ефекта от съкрушителния провал при Мидуей. На пръв поглед завземането на тези острови е важна придобивка, тъй като веригата на Алеутските острови, която се простира през северната част на Тихия океан, е близо до най-късия път между Сан Франциско и Токио. В действителност тези голи скалисти острови, често покрите с мъгли или връхлитани от бури, са твърде неподходящи за военноморски или военновъздушни бази за преминаване през Тихия океан както в едната, така и в другата посока.

Накратко казано, операцията през юни 1942 г. е съкрушително поражение за японците. В битката за Мидуей те губят 4 тежки самолетоносача и около 330 самолета, повечето от които потъват в морето заедно със самолетоносачите, както и един тежък крайцер, докато американците губят само един са-молетоносач и около 150 самолета. Основното оръжие на американската стра-на са пикиращите бомбардировачи. За разлика от тях над 90 % от бомбарди-ровачите торпедоносци са свалени, а големите бомбардировачи В-17 се оказват твърде неефикасни срещу кораби.

Освен споменатите по-рано стратегически грешки японците правят и редица други гафове. Сред грешките на командването са буквалната изолация на Ямамото на мостика на „Ямато“, обстоятелството, че нервите на Нагумо не издържат, и това, че, спазвайки старата военноморска традиция, Ямагучи и другите командири загиват заедно с корабите си, вместо да се опитат да овладеят положението и да поемат отново инициативата. Като остава на брега, Нимиц за разлика от Ямамото има възможност да прецени по-добре стра-тегическата ситуация.

Японските беди са умножени от поредица тактически грешки — не са вдигнати във въздуха достатъчен брой разузнавателни самолети, които да открият американските самолетоносачи; липсват охраняващи изтребители на по-голяма височина; недостатъчни са противопожарните мерки; едновременно се нанасят удари със самолети и от 4-те самолетоносача, което означава, че за да се превъоръжат, трябва да се върнат на тях по едно и също време. По този начин се стига до момент, когато самолетоносачите са оставени без ударна мощ, движат се по посока на врага, когато става това превъоръжаване, и така дават възможност на американските самолети да открият по-лесно силите на Нагумо и да ги атакуват, преди те да могат да отвърнат или дори да се защитят с изтребители. Причината за повечето от тези грешки може да се търси в прекалената им самоувереност.

След като японците губят 4-те тежки самолетоносача и добре обученитеекипажи на намиралите се на тях самолети, продължаващото им превъзходство в линейни кораби и крайцери не е от толкова голямо значение. Тези кораби могат да се осмелят да се появят само в райони, в които могат да разчитат на охраната на самолети, базирани на сушата, така че поражението на японците в продължителната битка за Гуадалканал до голяма степен се дължи на това, че те не господстват във въздуха. Битката за Мидуей дава на американците безценна възможност да си поемат дъх до появата на новите тежки самолетоносачи клас „Есекс“ в края на годината. Затова няма да е погрешно, ако кажем че Мидуей е повратният момент, от който нещата за Япония за-почват да се развиват зле.