Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (24)

Осемнайсета глава
Обратът в Русия

През 1940 г. германците започват кампанията на 9 април с внезапно нападение срещу Норвегия и Дания. През 1941 г. военните им акции започват на 6 април с офанзива на Балканите. Но през 1942 г. кампанията не започва толкова рано. Този факт показва колко изтощителен за тях е неуспешният опит през 1941 г. за бърза победа над Русия и до каква степен са били изразходвани възможностите им там. Макар в началото на пролетта атмосферните условия да не са благоприятни за настъпление на руския фронт, то за офанзива на източния и западния фланг срещу твърде несигурното положение на Великобритания в Средиземноморието подобни пречки няма. Въпреки това не се правят нови опити за прекъсване на британските комуникации в този важен район.

На руския театър на бойните действия зимната контраофанзива на Червената армия продължава повече от три месеца след започването й през декември, макар и с все по-малък напредък. До март в някои сектори руснаците са напреднали повече от 250 км. Но германците все още се държат в главните бастиони на техния зимен фронт в такива градове, като Шлиселбург, Новго-род, Ржев, Вязма, Брянск, Орел, Курск, Харков и Таганрог, въпреки че русна-ците са напреднали на километри в тила им на повечето от тези места, проби-вайки си път между тях.

Тези градове бастиони са огромна пречка от тактическа гледна точка, а от стратегическа имат решаващо влияние, тъй като са центрове на не особено гъстата мрежа от комуникации. Въпреки че германските гарнизони не могат да попречат на проникването през широките пространства между тях, тези комуникационни прегради ограничават и разширяването на пробивите. Така до голяма степен те изпълняват възпираща роля, подобна на тази, която би трябвало да играят френските крепости по протежение на линията „Мажино“. Крепостите във Франция може би щяха и да изпълнят тази роля, ако изграждането им не беше спряно по средата, което остави пред германците достатъчно широко пространство, за да ги заобиколят.

Тъй като Червената армия не успява да подкопае отбраната на тези бастиони, за да предизвика падането им, дълбоките прониквания, които прави в междинните пространства, по-късно започват да се превръщат от предимство в недостатък. Направените от руснаците вклинявания, естествено, са помалко защитими от градовете крепости и затова за запазването им са нужни повече войски. Същевременно те могат да бъдат по-лесно отрязани с атаки по фланговете от заетите от германците бастиони, използвани като плацдарми за нападения.

До пролетта на 1942 г. фронтовата линия в Русия е така дълбоко прорязана, че прилича на брега на Норвегия с дълбоко врязващите се в сушата фиорди. Фактът че германците успяват да се държат на тези „полуострови“, става забележително доказателство за силата на модерната отбрана, когато тя е организирана умело и с постоянство и разполага с подходящи оръжия. Този урок, както и отбраната на руснаците през 1941 г., опровергава повърхност-ните изводи за възможностите на отбраната, направени въз основа на лесните успехи на настъпващите срещу слаба отбрана или когато настъпващата страна е имала решаващо превъзходство във въоръжение или е срещала зле обучен и объркан противник. Отбраната на германците в градовете бастиони повтаря в много по-голям мащаб опита за вклиняване при Сент Мишел през Първата световна война и доказва възможностите, предричани теоретично в продължение на четири години. Опитът от зимната кампания през 1941 г. потвърждава и отдавна съществуващите в историята доказателства, че ефектът на вклиняването е преди всичко психологически и че опасността е най-голяма в началните етапи. Тя намалява, ако внезапен удар, нанесен от частично об-кръжените войски, не доведе до незабавен разгром на противника. Един поглед назад ясно показва, че забраната, наложена от Хитлер върху всяко по-значително отстъпление, е помогнала за възвръщане на увереността на германските войници и вероятно ги е спасила от по-голямо поражение, а настояването му за отбранителна система тип „таралеж“^[1] осигурява на гер-манците важни предимства в началото на кампанията през 1942 г.

Въпреки това те плащат висока цена за тази упорита съпротива. Успехът й затвърждава убеждението, че тя може да бъде успешно повторена в по-не-благоприятните условия на следващите зими. По-непосредственият отрица-телен ефект е напрежението, на което е подложена германската авиация от продължителните усилия да поддържа снабдяването на гарнизоните от въздуха в тези повече или по-малко изолирани градове крепости при зимни условия.

Поради лошото време процентът на катастрофите е висок, а в интервалите, когато то е хубаво, се включват голям брой самолети, за да компенсират намалените доставки. В някои случаи в един ден се налага да бъдат използвани над 300 транспортни самолета, за да бъдат задоволени нуждите само на един армейски корпус. Усилията да бъде осигурен въздушен транспорт в такива мащаби за цяла верига предни позиции вреди на организацията на транс-нортната авиация на Луфтвафе, а изтеглянето на опитни въздушни подразделения на други фронтове ограничава ефективността на Луфтвафе на руския фронт.

Огромното напрежение от зимната кампания, на което е подложена армия, неподготвена за нея, има и сериозен забавящ ефект в други направления. Преди края на зимата много дивизии са намалели почти до една трета от първоначалната си численост. Те никога не се попълват изцяло и почти до края на лятото не достигат необходимото ниво, за да бъдат предприети активни действия. Освен това броят на събраните през зимата допълнителни дивизии е по-скоро фиктивен. Дивизии, които са почти напълно унищожени в тежките сражения през 1942 г. и след това, продължават съществуването си за заблуда на противника, без техните редици да бъдат попълнени. Тези минидивизии понякога се състоят само от 2–3 батальона.

Хитлер е уведомен от генералите си, че ако настъплението трябва да бъде подновено през 1942 г., ще са нужни допълнително 800 000 души. Министърът на оръжейното производство Алберт Шпеер заявява, че не е възможно от фабриките да бъдат освободени толкова много хора.

С течение на времето недостигът е преодолян чрез радикална промяна на организацията. Пехотните дивизии са реорганизирани на база 7 вместо 9 ба-тальона. Съставът на една пехотна рота е определен на 80 вместо на 180 души. Това намаление преследва двойна цел. От една страна, е установено, че мла-дите офицери, които заменят като ротни командири загубените в сраженията по-опитни, при предишната численост често изпускат положението от конт-рол. Същевременно загубите на по-големите роти са по-големи, а постигнатият ефект не е много по-различен.

Това успоредно намаляване на броя на батальоните и на числеността на хората в тях през следващите години прави нереални преценките на съюзническото разузнаване, което продължава да отчита числеността на германските дивизии като на съюзническите. По-реалистично е 2 германски дивизии да се броят за една британска или американска. До лятото на 1944 г., когато дивизиите, които се доближават до номиналната си численост, остават съвсем малко, дори такава преценка вече не е вярна.

При кампанията през 1942 г. се забелязва увеличаване и на танковите сили на германската армия, което също е по-скоро фиктивно, отколкото реално. През зимата са сформирани 2 нови бронетанкови дивизии отчасти чрез пре-образуване на кавалерийските дивизии, които са запазени до този момент, но ползата от тях е минимална. Направени са и някои допълнения към танковите подразделения на мотострелковите пехотни дивизии, обаче едва половинатаот съществуващите 20 бронетанкови дивизии получават достатъчно попълнения от танкове.

Накратко казано, тази равносметка на силите на германците е твърде съмни-телно основание за продължаване на настъплението. Дори и с най-големи усилия те едва ли биха могли да възстановят предишната численост на въоръ-жените си сили, и то само чрез свикване на повече мъже под знамената от съюзниците им, които отстъпват по качество на собствените им войски. Гер-мания няма резерви, за да попълни загубите от една нова скъпо струваща кампания. Още по-голям недостатък е неспособността на германците да под-силят двата основни фактора в нападателната си мощ — военновъздушните и бронетанковите сили до равнище, което да им даде сигурно превъзходство, Неблагоприятните аспекти на ситуацията се разбират от германския Генерален щаб, но ръководителите му имат все по-малко влияние върху решенията на Хитлер. Натискът му върху тях е прекалено силен, за да му се проти-вопоставят, а развоят на събитията притиска още по-силно фюрера. Той е принуден да продължи.

Въпросът за възобновяване на офанзивата през 1942 г. се обсъжда през ноември 1941 г. още преди последния опит да бъде превзета Москва. Рундщет твърди, че в тези ноемврийски дискусии не само е настоявал за преминаване към отбранителна стратегия, но и е изтъквал целесъобразността на едно изтегляне до линията на първоначалните стартови позиции в Полша. Твърди се, че Лееб се съгласил, докато другите генерали не приемали такава пълна смяна на политиката. Въпреки това повечето от тях все по-често си задават въпроса, докъде би могла да ги доведе войната с Русия, и не проявяват особено желание за възобновяване на настъплението. Провалът на офанзивата срещу Москва през декември и последиците от зимата засилват съмненията им.

Влиянието на опозицията на военните обаче е отслабено от промените във висшето военно ръководство, последвали след провала на кампанията през 1941 г. Рундщет моли и му е разрешено да излезе в оставка в края на ноември, когато Хитлер отхвърля предложението му за прекъсване на настъплението към Кавказ и за връщане на позициите при река Миус, докато мине зимата. Той поне има късмет в избора на момента и начина на оттеглянето си. Когато провалът на цялата кампания става ясен за света, оттеглянето на Браухич на 19 декември е представено с формулировка, в която се прави намек, че той е виновен за случилото се. Това помага на Хитлер да постигне двояката цел да намери изкупителна жертва и да си отвори път за пряко командване на въоръжените сили. Бок, който много енергично подкрепя последното усилие на Хитлер да превземе Москва, обявява в средата на декември, че страда от стомашно заболяване, причинено от стрес, и на 20 декември оставката му е приета. За момента Лееб остава. Не е толкова лесно да го обвинят за неуспеха да бъде превзет Ленинград, тъй като планираната от негоатака е отменена по лично нареждане на Хитлер точно преди започването и поради страх от загубите, които могат да бъдат понесени в уличните боеве. Обаче когато вижда, че нищо не може да убеди Хитлер да се изтегли от дъгата при Демянск, Лееб моли да бъде освободен от заемания пост. Оттеглянето на Браухич и на тримата първи командващи армейските групи отслабва възпи-ращото влияние на началника на Генералния щаб Халдер. Резултатът от това и от желанието на Хитлер да поеме сам командването се подсилва и от есте-ствения стремеж на новоназначените командващи да не изразяват гласно съмненията си и да приемат без възражения желанията на Хитлер. Той добре знае как повишението се отразява на преценките и как да си осигурява подчи-нение. Професионалните амбиции рядко устояват на подобно изкушение.

Рундщет е заменен от Райхенау, Бок — от Клуге и по-късно Лееб — от Кюхлер. Оттеглянето на Бок от поста командващ групата армии „Център“ се дължи на временно заболяване и когато през януари Райхенау внезапно умира от инфаркт, той отново заема своето място. През юли окончателно губи влияние, когато войските на юг се реорганизират по време на лятната офанзива. При тази реорганизация за настъплението към Кавказ от групата армии „Юг“ е създадена специална армейска групировка „А“ и командването и е поверено на фелдмаршал Лист. Останалите части от групата армии „Юг“ пренасочени към армейската групировка „В“, командвана от Бок, а след това — от Вайс.

Планът за новата голяма офанзива добива окончателни очертания в първите месеци на 1942 г. Решението на Хитлер е повлияно от натиска, който му оказ-ват икономическите експерти. Те заявяват, че Германия не може да продължи войната, ако не се сдобие с кавказкия петрол, с пшеница и руда. Погрешността на това становище се доказва от факта, че Германия не успява да си осигури петрол от Кавказ, но въпреки това успява да продължи войната още три години. Хитлер е склонен да приеме подобни икономически аргументи, тъй като отговарят на инстинктивното му желание да започне нова офанзива. Идеята за оттегляне му е противна независимо дали може да облекчи положението и да донесе потенциални предимства. След като не желае да направи такава крачка назад, не му остава нищо друго, освен отново да тръгне напред.

Това инстинктивно желание го кара да пренебрегва неудобните факти. Например германското разузнаване съобщава, че руските заводи в Урал и на други места произвеждат по 600–700 танка на месец. Но когато Халдер му представя доказателствата, той удря по масата и заявява, че подобно темпо на производство е невъзможно. Вече не вярва на това, в което не иска да вярва. Все пак е принуден да признае, че ресурсите на Германия са ограничени, и се съгласява мащабите на новата офанзива да бъдат ограничени. Така както е формулирана в началото на пролетта, тя трябва да започне от двата фланга, а не по целия фронт. Главното усилие трябва да бъде на южния фланг, близо до Черно море, насочено надолу по коридора между реките Дон и Донец. След като достигне и премине долното течение на Дон между неговия завой на юг и устието му при Черно море, настъплението трябва да се насочи на юг към петролните полета на Кавказ, като същевременно бъде разширено и на изток към Сталинград на брега на Волга.

При формулирането на тази двойна цел Хитлер се блазни от идеята, че пре-вземането на Сталинград може да му открие пътя за придвижване на север, за да заобиколи тила на руските армии, които защитават Москва, а някои хора в антуража му дори говорят за настъпление към Урал. Но след доста спорове Халдер го убеждава, че това е прекалено амбициозен план, и се приема, че целта ще бъде да се настъпва отвъд Сталинград само дотам, докъдето бъде гарантирана тактическата сигурност на това стратегическо място. Освен това се приема, че превземането на Сталинград е средство да се осигури стратегическо прикритие на фланговете на настъплението в Кавказ. От Сталинград се контролира ивицата между Волга и Дон, а като комуникационен център градът би се оказал тапата, с която да бъде запушено гърлото на тази теснина.

Планът на Хитлер от 1942 г. предвижда и втора офанзива за превземането на Ленинград през лятото. Освен като престижна тази стъпка се оценява като важно средство за осигуряване на комуникациите с Финландия за преодоля-ване на изолацията й.

В останалата част на Източния фронт германските армии трябва да следват отбранителна тактика и само да укрепят още повече позициите си. Накратко казано, настъплението през 1942 г. трябва да се ограничи само по двата фланга. Това ограничение е показателно до каква степен Германия е останала без резерви. Освен това планираното настъпление по южното крило може да бъде извършено само ако след настоятелно искане съюзниците осигурят тилово прикритие на фланговете, когато частите настъпят в дълбочина.

Идеята за такова голямо настъпление в дълбочина по единия фланг без натиск срещу центъра на противника в същото време е в противоречие с каноните на стратегията, към която германските генерали се придържат още от младини. За тях нещата изглеждат още по-зле и заради това, че настълението трябва да бъде осъществено в коридора между главните руски армии и Черно море. Освен това те се тревожат, че защитата на тила им ще зависи до голяма степен от румънски, унгарски и италиански войски. Хитлер отговаря на тревожните им въпроси с твърдението, че Германия може да продължи войната само ако си осигури доставки на петрол от Кавказ. Колкото до риска да се разчита на съюзническите войски за защита на германския фланг, той заявява, че те ще се ползват, за да държат позициите при Дон и при Волга между Сталинград и Кавказ, където бреговете на реките ще улеснят задачата им, а превземането на Сталинград и контролирането на този основен възел ще повишат самочувствието на германските войници.

 

Като увертюра към главната офанзива на 8 май германските войски в Крим предприемат атака за превземането на източната му част — полуостров Керч, където руснаците са успели да ги спрат през есента. Добре подготвената атака, подпомогната от голям брой пикиращи бомбардировачи, успява да извърши пробив в отбраната. Втурвайки се през него, германците напредват на север и приковават голяма част от защитниците към брега, където пикиращите бомбардировачи скоро ги принуждават да се предадат. След като така раз-чистват пътя си, те се спускат по дългия 80 км полуостров. След кратко спи-ране при „Татарския вал“ — историческа отбранителна позиция на 19 км от края на полуострова, те превземат Керч на 16 май и така изгонват руснаците от Крим. В руски ръце остава само крепостта Севастопол в югозападния край на полуострова, която от дълго време е изолирана.

Този удар е замислен като средство за подпомагане на главната цел — чрез преминаване на Керченския проток да се навлезе в Таманския полуостров, който оформя западния край на Кавказ. Пътят трябва да бъде разчистен от германските войски. Обаче главната офанзива в Кавказ напредва толкова бързо през континента, че този своеобразен лост не е нужен.

Най-решаващият фактор за разчистване пътя на германското настъпление става руската офанзива към Харков, която започва на 12 май с атака срещу 6-а армия на Паулус. Тя има за задача да ликвидира германския клин при Изюм. Това е преждевременно начинание, което не е по силите на руската армия на този етан, като се има предвид умението на германците да се отбраняват. Неговите амбициозни цели и прекалено големи очаквания личат от заповедта на маршал Тимошенко, която започва с думите: „Нареждам на войските да започнат решителна офанзива“. Продължението на това настъпление към Харков развързва ръцете на германците, тъй като ангажира твърде голяма част от руските резерви, излагайки ги на опасност от смъртоносен контраудар. Руснаците пробиват германската отбрана в района на Харков и се разгръщат ветрилообразно на северозапад и на югозапад, По нареждане на Хитлер планираната атака от 6-а армия на Паулус и 1-ва танкова армия на Клайст срещу дъгата при Изюм е предприета един ден по-рано, а руската офанзива е спряна от контранаетъпление на Бок. Две цели съветски армии и части от други две са напълно разбити и в края на май в плен попадат 241 000 червено-армейци. Така руснаците остават със съвсем малко резерви, за да посрещнат голямото настъпление на германците през юни. В германската офанзива има колебание по отношение както на момента на започването й, така и на разпо-ложението на войските. Тя е планирана да се извърши по целия германски фронт в Южна Русия, който се простира от крайбрежието близо до Таганрог и върви покрай Донец към Харков и Курск. Това е преден фронт. Най-отдале-чените му части отляво трябва да се придвижат първи. Изнесените по-напред части отдясно трябва да изчакат лявото крило да се изравни с тях, преди данапреднат но същевременно трябва да помогнат, оказвайки натиск по флан-говете, за да отслабят съпротивата, която среща левият фланг.

Отдясно е 17-а армия, която е взаимодействала с 11-а армия в Крим. Вляво и малко по-назад от 17-а армия е 1-ва танкова армия. След 9 юли тези две армии образуват армейската групировка „А“ под командването на Лист, която има задача да нахлуе в Кавказ. Вляво от нея действа армейската групировка „В“ командвана от Бок, която включва 4-та танкова армия, 6-а армия, 2-ра армия и 2-ра унгарска армия. Двете танкови армии трябва да нанесат решаващите удари, като и двата са нанесени от германския по-заден фланг срещу най-предните руски позиции. 1-ва танкова армия трябва да нанесе удара си откъм сектора на Харков, а 4-та — от сектора при Курск. Пехотните армии трябва да ги последват и да ги подкрепят.

Като непосредствена увертюра пред главната офанзива на 7 юни 11-а армия на Манщайн предприема настъпление срещу крепостта Севастопол. Въпреки че съпротивата е ожесточена, германците след време успяват да надделеят благодарение на по-голямата си численост и умение, въпреки че крепостта пада едва на 4 юли, а с нея и целият Крим преминава в германски ръце. Така руснаците са лишени от главната им военноморска база на Черно море, но флотът продължава да съществува, макар фактически да остава пасивен.

Междувременно това първоначално действие в Крим е последвано от друго важно странично настъпление, което е по-близо до целите на главната операция. на 10 юни германците разширяват клина при Изюм, като форсират река Донец и успяват да заемат позиции на северния бряг. След като постепенно ги разширяват в голям плацдарм, на 22 юни те нанасят мощен танков удар на север и за два дни достигат Купянск, на около 65 км северно от реката. Това осигурява много ценна флангова подкрепа за източното направление на главната им офанзива, която започва на 28 юли.

На левия фланг на главното настъпление в продължение на няколко дни се водят ожесточени боеве, руските армии изчерпват резервите си и 4-та танкова армия успява да направи пробив в сектора между Курск и Белгород. След това настъплението бързо продължава през дългата 160 км равнина към Дон, близо до Воронеж. Създава се впечатлението, че германците директно ще форсират горното течение на Дон отвъд Воронеж, като прекъснат жп линията, свързваща Москва със Сталинград и Кавказ. В действителност те нямат подобно намерение. Заповядано им е да спрат, когато стигнат реката, и да заемат отбранителни позиции за продължаване на настъплението на югоизток. 2-ра унгарска армия пристига, за да замести 4-та танкова армия, която след това се отправя на югоизток през коридора между Дон и Донец, следвана от 6-а армия, която има за задача да превземе Сталинград, Всички операции на това ляво крило трябва да отстранят появилата сезаплаха за дясното крило. Докато вниманието на руснаците е съсредоточено върху настъплението от Курск към Воронеж, 1-ва танкова армия на Клайст извършва по-опасно придвижване откъм сектора на Харков. Тя се възползва от зле подбраните позиции, които руските сили са заели, както и от вклиняването в руския фланг при Купянск. След като правят бърз пробив, танковите дивизии на Клайст се насочват на изток през коридора Дон-Донец към Чертково и към жп линията Москва—Ростов. Те завиват на юг покрай Милерово и Каменск към долното течение на Дон в района на Ростов.

Лявото крило, срещайки слаба съпротива, успява да премине реката на 22 юли, след като е изминало 400 км от първоначалната си позиция. На следващия ден дясното крило пристига в края на защитните позиции при Ростов и прави пробив в тях. Градът, разположен на левия бряг на Дон, се оказва уязвим за такива пробиви, а и при бързото отстъпление защитата му не е добре организирана. Германските атаки по фланговете засилват още повече обърква-нето и градът бързо пада. Прекъснат е петролопроводът от Кавказ. Руските армии вече могат да получават петрол само с танкери през Каспийско море и по новата жп линия, построена набързо в степта западно от Ростов. Русия губи и огромна част от възможностите за снабдяване с жито.

Единственият важен неблагоприятен момент в това впечатляващо настъпле-ние, при което са разгромени големи струпвания на руските войски, е, че общи-ят брой на пленниците не е толкова голям, колкото през 1941 г. Темпото на настъплението не е толкова бързо, което се дължи не толкова на руската съпро-тива, колкото на ранната загуба на много от добре обучените германски танки-сти и на по-предпазливата тактика. Танковите „групи“ от 1941 г. са реорганизи-рани в танкови „армии“, в които е увеличен делът на пехотата и артилерията. Това увеличение става причина за намаляване на скоростта на придвижване.

Въпреки че голям брой руски части веднага са отрязани от германското настъпление, много от тях успяват да се измъкнат от обкръжението и да се присъединят към останалите руски войски. Югоизточното направление на германското настъпление, естествено, ги кара да отстъпват в североизточна посока, като така помагат на руското командване да ги събере в района на Сталинград, където те стават непосредствена заплаха за фланга на германското настъпление към Кавказ. Това има изключително важно значение за следващата фаза на кампанията, когато германските армии се придвижват в две направления — едното към петролните полета на Кавказ, а другото към Волга и Сталинград.

След като преминава долното течение на Дон, 1-ва бронетанкова армия на Клайст се отправя на югоизток по долината на река Манич, която е свързана с канал с Каспийско море. Като взривяват стената на големия язовир и навод-няват долината, руснаците моментално спират напредването на танковете. След двудневно забавяне германските сили успяват да преминат реката ипродължават да навлизат в Кавказ, разгръщайки се на по-широк фронт. Оку-ражени от липсата на съпротива и от открития терен, дясната колона на Клайст се отправя почти право на юг през Армавир към големия петролодобивен център Майкоп, на 300 км югоизточно от Ростов, и стига там на 9 август.

Същия ден авангардът на централната му колона влиза в Пятигорск, на 250 км източно от Майкоп в подножието на Кавказ. Лявата му колона се отправя още по на изток към Будьоновск. Напред са изпратени бързи мобилни под-разделения в резултат на което скоростта на това настъпление в началото на август отвъд Дон е страхотна.

Но то е забавено почти толкова внезапно, колкото внезапно се ускорява в началото. Основните причини са недостигът на гориво и планинският терен.

След време се прибавя и резултатът от битката за Сталинград, поглъщаща голяма част от силите, които биха могли да окажат решителна подкрепа на кавказкото настъпление.

Редовното снабдяване с гориво, необходимо за такова продължително при-движване напред, е трудно. При това доставките трябва да се правят по жп линията минаваща през теснината при Ростов, а широките руски релси трябва да бъдат сменени според стандартите на Централна Европа. Германците не се осмеляват да изпращат доставки по море, докато руският флот продължава да съществува. Една част е изпратена по въздуха, но тя не е достатъчна за поддържане на висока скорост на настъплението и основната част минава през железниците.

Планините са естествена бариера пред постигането на германската цел, а възпиращия им ефект е подсилен от все по-упоритата съпротива, на която германците се натъкват, когато навлизат в този район. Преди те лесно са за-обикаляли руските сили, опитващи се да попречат на настъплението, но сега предпочитат да се оттеглят, преди пътят им за отстъпление да бъде отрязан, вместо да продължат да се сражават упорито както през 1941 г. Промяната може би се дължи на по-гъвкава отбранителна стратегия, макар че от разпи-тите на военнопленници германското командване се убеждава, че се засилва тенденцията обградените войници да търсят начин да се върнат по домовете си, особено тези, които са от азиатската част на Русия.

Когато германците стигат Кавказ обаче, съпротивата става по-решителна. Отбраняващите се там войски се състоят до голяма степен от местни набор-ници които чувстват, че защитават собствените си домове, и добре познават планинския терен. Тези фактори засилват отбраната, а характерът на терена стеснява действията на нападателите и насочва досегашното настъпление на бронетанковите им сили на широк фронт по строго определени пътища.

Докато 1-ва танкова армия продължава фланговото си настъпление в Кавказ, 17-а армия я следва пеш през теснината при Ростов и се насочва на юг към брега на Черно море.

След завладяването на петролните полета на Майкоп кавказкият фронт отново е разделен и са поставени нови цели. На 1-ва танкова армия се пада да отговаря за главния участък между река Лаба и Каспийско море. Първата и цел е да завладее планинската отсечка на голямото шосе, което преминава от Ростов до Тбилиси, а втората — Баку, на брега на Каспийско море, 17-а армия отговаря за по-тясната ивица от Лаба до Керченския проток. Нейната първостепенна задача е да напредне на юг от Майкоп и Краснодар през западния край на кавказката планинска верига, за да завземе черноморските пристанища Новоросийск и Туапсе. Втората и задача е да си пробие път през крайбрежното шосе отвъд Туапсе и така да си отвори пътя към Батуми.

Крайбрежният път южно от Туапсе минава между надвиснали над него високи планини, но първата задача на 17-а армия изглежда сравнително лесна, тъй като до брега остават по-малко от 80 км, а западният край на планинската верига преминава плавно в хълмист терен. Но задачата не се оказва лесна. Настъпващите части трябва да преминат река Кубан, чиито брегове около устието са широки и блатисти, а хълмовете на изток са доста стръмни и труднопреодолими. Наближава средата на септември, когато 17-а армия успява да превземе Новоросийск. Тя така и не успява да стигне до Туапсе.

По главното направление на настъплението 1-ва танкова армия бележи сравнителен напредък, но с намаляващо темпо и все по-чести спирания. Не-достигът на гориво се оказва решаващо препятствие за настъплението към планините. Понякога танковите дивизии спират движението си за няколко последователни дни, за да чакат нови доставки. По тази причина германците пропускат най-добрата си възможност за преминаване на проходите, докато все още могат да изненадат защитниците, преди те да успеят да укрепят браната си. Когато трябва да си пробива път с бой в планините, 1-ва танкова армия не може да разчита на опитните планински части, тъй като повечето са прикрепени към 17-а армия за опита й да стигне Туапсе и да отвори крайбрежния път към Батуми.

Първият сериозен отпор е при река Терек, където се охраняват подстъпите към планинския път за Тбилиси, както и към по-откритите петролни полета при Грозни, които са на север от планините. Ширината на Терек не внушава такъв благоговеен страх, както Волга, но бързото течение превръща гланинската река в труднопреодолимо препятствие. Тогава Клайст опитва маневра на изток надолу по течението и успява през първата седмица на септември да форсира брода при Моздок. Обаче отново е спрян в гористите хълмове отвъд Терек. Грозни се намира само на 80 км от Моздок, но всички усилия на германците да го достигнат завършват с провал.

Важна причина за този неуспех са прехвърлените от руснаците неколкостотин бомбардировача на летищата близо до Грозни. Внезапната им поява спира настъплението на Клайст, тъй като повечето от зенитните му батареи иголяма част от авацията му са изтеглени, за да помагат на германските сили при Сталинград. Това позволява на руските бомбардировачи да тормозят не-обезпокоявани армията на Клайст, още повече че тя е подложена и на друго голямо изпитание — да прокарва широки просеки за настъпление през горите.

Руснаците отклоняват вниманието на германците и с изпращането на ка-валерийски дивизии по Каспийското крайбрежие за набези по открития изто-чен германски фланг. В степта срещу разпръснатата на широк фронт отбрана руската кавалерия намира необикновено подходящи условия за специфичните си качества. В широката равнина тя е в състояние, когато пожелае, да си пробива път през предните германски позиции и да прекъсва доставките.

Съсредоточаването на руски войски по този фланг се извършва по жп линията, която е построена от Астрахан на юг. Релсите са положени направо върху равната степ без каквато и да било основа и без насипи. Германците скоро разбират, че печелят малко от прекъсването й, защото веднага след като някой участък бъде разрушен, бързо се поставят нови релси. В същото време противникът е неуловим и засилва заплахата по фланга. Въпреки че германските мобилни подразделения успяват да проникнат чак до каспийския бряг морето им изглежда като „мираж в пустинята“. През септември и октомври Клайст продължава да прави опити за настъпление на юг от Моздок с изненадващи атаки на различни места. Всеки негов опит е блокиран. Тогава той решава да смени тежестта от левия на десния си център, за да нанесе удар от две страни срещу Орджоникидзе — вратата към Дарялския проход, през който минава планинският път за Тбилиси. Атаката е предприета в последната седмица на октомври и за нея той получава известна въздушна подкрепа. Дясната му колона превзема Налчик с флангово настъпление на запад, a след това — Алагир, откъдето тръгва алтернативният военен път през прохода Мамисон. От Алагир настъплението му към Орджоникидзе е съчетано с нахлуване по долината на Терек. Дъждовете и снегът забавят последната фаза, но частите на Клайст почти достигат крайната си цел. Тогава руснаците започват добре премерена по време и цел контраатака. Това довежда до внезапния разгром на една румънска планинска дивизия, която се е справила добре с настъплението, но е изтощена от усилията. В резултат Клайст трябва да отстъпи назад и да изостави своя план. После фронтът е стабилизиран, но германците все още са изправени пред планинската бариера, която напразно са се опитали да преминат.

Това последно блокиране на германците в Централен Кавказ съвпада с началото на голямата контраофанзива при Сталинград.

Планиран е и един последен опит в Западен Кавказ, но така и не е осъществен. За него Хитлер много късно решава да изиграе коза си, прехвърляйки войски по въздуха, които той така ревниво пази. За акция срещу крайбрежния път от Туапсе за Батуми в съчетание с подновен натиск от 17-а армия близодо Крим е събрана парашутна дивизия, която за прикритие продължава да се нарича 7-а въздушна дивизия. Но точно тогава започва руската контраофан-зива при Сталинград, последвана от руска атака близо до Ржев, където армиите на Жуков замалко не извършват пробив през август, опитвайки се да облекчат положението на Сталинград. Хитлер толкова е разтревожен от двойната заплаха, че отменя последното настъпление към Батуми и заповядва пара-шутните части да бъдат спешно изпратени на север с влак до Смоленск, за да подсилят централния фронт.

Тези провали и опасности са плод на неуспеха при Сталинград. Там една по-второстепенна цел постепенно се превръща в главно усилие, което ангажира сухопътните и въздушните резерви, нужни за изпълнението на основната цел, и безсмислено изчерпва силите на Германия.

Смешното е, че германците първо плащат дан за това, че са изпълнили каноните на ортодоксалната стратегия, а после — за това, че са ги пренебрег-нали. От първоначалното съсредоточаване на силите се стига до фатално раз-пиляване на усилията.

Директното настъпление срещу Сталинград е извършено от 6-а армия под командването на Паулус, която се спуска по северната страна на коридора между Дон и Донец. С помощта на голямо танково настъпление откъм южната страна отначало тя бележи бърз напредък. Но след време настъплението губи остротата си, тъй като се налага да бъдат отклонявани все повече и повече дивизии, за да защитават непрекъснато разширяващия се северен фланг покрай Дон. Същевременно частите намаляват при дългите и бързи преходи в голямата горещина, както и от загубите в сраженията. Това от своя страна затруднява боевете с отстъпващите руснаци. По-ожесточените сражения водят до по-тежки загуби и отслабват силите, които трябва да се справят със следващия отпор. Това започва да се чувства, когато 6-а армия наближава голямата източна извивка на Дон. На 28 юли предните й мобилни части достигат реката близо до Калач, на 560 км от стартовата линия и само на около 65 от западния завой на Волга при Сталинград. Обаче този успех е незначителен и генералното настъпление е забавено от упоритата руска съпротива при завоя на Дон. Тесният фронт и малкото мобилни части, с които разполага 6-а армия, в сравнение с танковите армии пречат на възможностите и за маневриране. Едва след две седмици германците успяват да сломят съпротивата на руските сили при завоя. Дори тогава минават още 10 дни преди да могат да завоюват предмостия по протежение на реката.

На 23 август германците са готови да започнат финалния етап на нстъплението срещу Сталинград. Атаката на 6-а армия от северозапад и на 4-та танкова армия от югозапад трябва да затвори града в клещи. Същата нощ част от германските мобилни подразделения стига бреговете на Волга на 50 км северно от Сталинград, а друга се доближава до извивката на Волга на 25 км южноот града. Защитниците продължават да държат обаче клещите широко разтво-рени. В следващата фаза германците организират атака от запад, като така завършват един оказващ натиск полукръг. За критичността на положението може да се съди по тона на призива към руските войски да се държат на всяка цена до последния човек. Те откликват на призива с възхитителна издръжливост, но трябва да се сражават при късащи нервите условия, утежнени и от проблеми със снабдяването и изпращането на подкрепления. Широката 3 км река зад гърба им не може да се смята изцяло за преимущество, тъй като им помага да се съпротивяват упорито, но същевременно усложнява действията им. По протежение на руската отбрана, която има форма на дъга, непрекъснато следват атака след атака при честа смяна на местата и методите, но успехът е незначителен и не може да компенсира загубите на нападателите. На моменти те успяват да пробият отбраната, но тези вклинявания не са достатъчно дълбоки, за да предизвикат нещо повече от локално отстъпление. По-чести са случаите, когато атаките не успяват да пробият защитата. С отблъскването на всяка следваща атака се увеличава и важността на мястото от психологическа гледна точка както при Вердюн през 1916 г. Този ефект се подсилва и от името на града. „Сталинград“ е вдъхновяващ руснаците символ, който хипнотизира германците, особено техния лидер. Хитлер е хипнотизиран до такава степен, че той мисли за стратегията и за бъдещето. Заради името тази битка е по-съдбоносна, отколкото при Москва. Малкото, което може да се спечели от нея, и рисковете, свързани с продължаващите усилия, са очевидни за всеки трезвомислещ военен анализатор. От такива постоянни атаки рядко има полза, освен ако защитниците не бъдат изолирани без подкрепления или резервите на страната са изчерпани. В случая именно германците не са в състояние да водят продължителни изтощителни сражения.

Въпреки огромните си загуби Русия разполага с много по-големи резерви от жива сила отколкото Германия. Тя изпитва сериозен недостиг най-вече на снаряжения дължащ се на загубите през 1941 г., които отчасти стават причина и за пораженията през 1942 г. Артилерията е недостатъчна, но до голяма степен е заменена от минохвъргачки, които се докарват на фронта с камиони.

Към края на лятото от новите заводи в тила, както и благодарение на амери-канските и британските доставки потокът от бойна техника се засилва. Съще-временно много по-широката мобилизация след началото на войната започва да дава плодове и потокът на нови дивизии от Азия се увеличава.

Фронтът при Сталинград е далеч на изток и снабдяването му с подкрепления и техника от изток е по-лесно. Това подпомага защитата на града и въпреки че директното изпращане на подкрепления е възпрепятствано от неудобното му положение, мощта на руските армии на северния фланг се увеличава.

Контаранатискът им на този фланг би променил равновесието доста по-рано, ако разполагаха с достатъчно основни оръжия за водене на съвременна война. Все пак това положение продължава да се отразява зле на германците, които са принудени да водят продължителна изтощителна битка и да използват ограничените си резерви от хора и техника, изразходвайки пропорционално повече сили.

Опасностите на целия този процес скоро са забелязани от германския ге-перален щаб. Когато се връща от ежедневните си разговори с Хитлер, Халдер често вдига ръце от отчаяние и безсилие, което показва на помощниците му, че е направил още един напразен опит да го вразуми. С приближаването на зимата аргументите му против продължаването на офанзивата стават по-настоятелни, а това се отразява още по-зле на нервите на Хитлер и прави все по-непоносими отношенията между двамата. При обсъждането на военнните планове фюрерът продължава с лекомисления си навик да движи с широк замах ръка над картата, въпреки че напредъкът сега е толкова незначителен, че почти не се забелязва на нея. След като все по-малко е в състояние да отстрани от пътя си руснаците, той все по-често проявява склонност да освобождава от онези съветници в кабинета, които си позволяват да му противоречат. Винаги е чувствал, че „старите генерали“ не възприемат с охота плановете му, и колкото по-неуспешни се оказват те, толкова повече той се убеждава, че пречка за това е Генералният щаб.

Така в края на септември Халдер се оттегля, последван от някои негови помощници, и е заменен от Курт Цайцлер — много по-млад човек, който преди това е бил началник-щаб на Рундщет на Запад. През 1940 г. Цайцлер става началник-щаб на танковата група на Клайст и благодарение до голяма степен на неговото смело планиране на снабдяването дългият преход на бронетан-ковите части от Рейн до Ламанш става възможен от логистична гледна точка. Но не само тези негови важни качества са определящи за избора му. Хитлер усеща, че ще му е по-лесно да работи с млад офицер по настъплението към Кавказ и Волга, особено след като внезапно го е издигнал до най-високия пост. Първоначално Цайцлер оправдава доверието, тъй като не безпокои Хитлер с непрекъснати възражения както Халдер. Но скоро и той започва да се безпокои и с намаляването на перспективата за превземане на Сталинград започва да спори с Хитлер, че идеята да се поддържа толкова далеч напред германски фронт е непрактична. Когато събитията потвърждават неговото предупреждение, съветите му започват вече да не се харесват на Хитлер и през 1943 г. той все повече страни от него, така че Цайцлер все по-малко има възможност да го съветва.

Същите основни фактори, които пречат на германската атака срещу Ста-линград, стават причина за фаталния обрат там, като помагат на бъдещата руска контраофанзива.

Колкото повече германците се приближават до града, толкова по-малки стават възможностите им за маневриране. Същевременно стесняването на фронта помага на защитниците да прехвърлят резервите си по-бързо в застрашените точки по скъсяващата се дъга. Наред с това германците губят преимуществото, на което са се радвали, от непредвидимостта на намеренията им. В началото на лятната кампания, когато стигат до Дон, изненадата им помага да парализират действията на защитата, обаче сега тяхната цел е очевидна и руското командване с по-голяма сигурност изпраща резерви там, където има нужда. Така увеличената концентрация на атакуващите сили при Сталинград има и обратен ефект, защото концентрираната атака среща концентрирана съпротива.

Същевременно това съсредоточаване на силите на германците при Сталинград все повече изчерпва резервите им за защитата на фланговете, която вече е твърде изтощена от това, че се е разпростряла на близо 650 км — от Воронеж покрай бреговете на Дон до дъгата при Сталинград и от там до Терек през степите на Калмикия. Голата пустош пречи на руснаците да организират контраудар по второто направление, но не такова е положението в сектора при Дон който, въпреки че е прорязан от реката, може да стане много уязвим, когато тя замръзне или когато руснаците открият незащитени места за форсирането и. Освен това те успяват да запазят едно предмостие на Дон близо до Серафимович на 160 км западно от Сталинград.

Възможностите, които крие този прекалено дълъг фланг, са изследвани от малки пробни атаки, които руснаците организират от август нататък. Те им показват колко тънка е германската защита и че тя е поверена предимно на съюзниците на Германия: на унгарци — от Воронеж на юг, на италианци — около точката, в която фронтът завива на изток близо до Новая Калитва, и на румънци — близо до последната извивка на юг, западно от Сталинград, а и отвъд Ста-линград. По този дълъг фланг има малко германски полкове и много рядко дивизии, разположени между позициите на съюзниците им. Секторите, зае-мани от една дивизия, достигат до 65 км дължина и при това няма добре укре-пени позиции. Железопътните центрове често се намират на 160 и повече ки-лометри зад фронта, а теренът е толкова гол, че е трудно да се намери дървен материал за изграждане на отбранителни съоръжения.

Отчитането на тези смущаващи пречки кара германския Генерален щаб да заяви на Хитлер през август, че през зимата позициите при Дон няма да могат да бъдат задържани. Предупреждението не е взето под внимание. Всички отбранителни мерки са подчинени на задачата да бъде превзет Сталинград.

Ограничаването на възможностите за маневриране става още по-очевидно в края на септември, когато германците проникват в разпръснатите около града предградия, а по-късно — и в промишления район. Въвличането в улични боеве винаги затруднява настъплението и е особено възпиращо за армия, чието превъзходство се състои най-вече в по-големите й възможности за маневриране. Същевременно в защитата се включват работнически отряди, ко-ито се сражават с ожесточението на хора, чиито домове са заложени на карта. При тези обстоятелства местната подкрепа се оказва важно допълнение към силите на защитниците — 62-ра армия, командвана от генерал Чуйков, и част от 64-та армия под командването на генерал Шумилов, в критичните седмици, преди притокът от подкрепления да постави началото на обрат в ситуацията. В сраженията западно от Дон 62-ра армия понася много тежки загуби, а генерал Ерьоменко, който отговаря за целия сектор, намира твърде малко подкрепления, с които да ги компенсира.

С влизането на германците в индустриалния район настъплението им пре-минава в поредица от локални атаки, които намаляват силата на натиска им. Възражда се и един навик, към който имат слабост командирите от старата школа с манталитет на пехотинци. Те използват танковете на малки групи, вместо да ги употребят за нанасяне на масиран удар. В повечето атаки участват по 20–30 или най-много по 100 танка, което означава само един танк срещу 300 сражаващи се бойци. При такива пропорции е естествено противотанковите оръжия да надделеят. Но макар да говорят за лоши тактически умения, тези нищожни количества разкриват и нарастващ недостиг на материални ресурси. Това се отнася в същата степен и за подкрепата от въздуха. Германците изпитват недостиг на двата вида техника, на които главно се разчитали при досегашните си успехи. В резултат бремето, което трябва да носи пехотата, става по-тежко и цената на всяко следващо настъпление — по-висока.

На пръв поглед със свиването на обръча и приближаването на врага към сърцето на града положението на защитниците става все по-опасно и дори отчайващо. Най-критичният момент е на 14 октомври, но германската атака е спряна от 13-а гвардейска дивизия на генерал Родимцев. Дори след преодо-ляването на този критичен момент положението остава сериозно, защото сега гърбът на защитниците е толкова близо до Волга, че не остава място за по-емане на удара. Те вече не могат да отстъпват земя, за да печелят време. В тяхна полза обаче работят важни фактори.

Бойният дух на нападателите е сломен от увеличаващите се загуби, от нарастващото чувство за безизходица и от приближаването на зимата, а ре-зервите им са така изцяло ангажирани, че прекалено разпрострените флангове съвсем загубват гъвкавостта си. Така те стават все по-уязвими за контраудара, който руското командване подготвя, струпвайки достатъчно резерви срещу прекалено изтощения противник.

Контраударът започва на 19 и 20 ноември. Моментът е добре подбран — в интервала между първите силни студове, при които земята се втвърдява и придвижването е по-лесно, и големите снегове, които пречат на маневрира-нето. Целта му е да се стовари върху германците, когато изтощението им естигнало краен предел и те болезнено преживяват неуспеха на настъплението си, което трябваше да им донесе победа.

Контраударът е умело премерен както от стратегическа, така и от психо-логическа гледна точка и косвено цели постигането на двоен ефект. Във флан-говете на сталинградското настъпление са впити два чифта клещи с цел да изолират 6-а армия и 4-та танкова армия от армейската групировка „В“, където фланговата защитита се осигурява главно от румънски войски. Планът е изгот-вен от един блестящ триумвират в руския Генерален щаб — от генералите Жуков, Василевски и Воронов. Главните изпълнители са генерал Ватутин, командващ Югозападния фронт, генерал Рокосовски, командващ Донския фронт, и генерал Ерьоменко, командващ Сталинградския фронт. Тук трябва да се спомене, че Източният фронт като цяло е разделен от руснаците на дванайсет „фронта“, пряко подчинени на Генералния щаб в Москва. Вместо да ги организират в постоянни големи групировки, сега руснаците започват да практикуват изпращането на висш генерал и щаб от Върховното командване, който да координира действията на няколко „фронта“, участващи в съответни операции. „Фронтовете“ се състоят средно от по четири „армии“ — по-малки от западните, — всяка от които обикновено контролира дивизиите си сама, без посредничеството на щабовете на армейските корпуси. Бронетанковите и моторизираните части са организирани в групи от бригади, които наричат „корпуси“, но се равняват на големи дивизии, а тези корпуси се контролират от командващия фронта. Корпусната система е въведена отново от руснаците през лятото на 1943 г., още преди да се появят възможности да бъде напълно проверена новата система. Чрез съкращаването на звената по веригата на командването и прикрепването на голям брой „подразделения“ към по-висшите командири, извършването на операциите трябва да бъде ускорено и способността за маневриране да се увеличи. Всяко допълнително звено във веригата е „пречка“ в буквалния смисъл. Тя причинява загуба на време както за достигане на информацията до по-висшия командир, така и за изпращането на неговите заповеди до изпълнителите. Освен това тя отслабва възможностите за контрол както с това, че командващият няма пряк поглед върху ситуацията, така и с ограничаването на влиянието му върху изпълнителите. В резултат на това колкото по-динамични стават операциите, толкова повече намалява броят на посредническите щабове. От друга страна, с увеличаването на броя на под-разделенията, ръководени от един щаб, се подобряват възможностите за ма-невриране, като се осигурява по-голяма гъвкавост. Една по-гъвкава органи-зация може да постигне по-голям ударен ефект, тъй като по-добре може да се нагоди към променящите се условия и да съсредоточи силите си в най-кри-тичната точка. Ако човек има само един или два пръста освен палеца, той много по-трудно ще хване, както трябва, предмет или противник, отколкотоако има четири пръста и палец. Ръката няма да бъде толкова подвижна и по-малко ще може да оказва концентриран натиск. Подобно ограничаване на възможностите се наблюдава в армиите на западните сили, където формациитеи частите са разделени само на две или три маневрени части.

На северозапад от Сталинград руските предни части се спускат надолу по бреговете на Дон към Калач и жп линията, която води до Донецкия басейн. Югоизточно от Сталинград те се насочват на запад към железопътната линия, която минава южно от Тихорецк и Черно море. След като прекъсват тази линия, те настъпват към Калач и до 23 ноември обкръжението е завършено. То е стегнато още по-здраво през следващите дни, като затваря в капан 6-а армия и един корпус на 4-та танкова армия. През тези няколко дни на бързо придвижване руснаците променят в своя полза стратегическото равновесие, като запазват тактическото си предимство по отношение на отбраната. Кос-веният подход често води до такъв двоен ефект. Сега германците са принудени да продължат да нападат не за да пробият защитата на противника, а за да се измъкнат. Усилията им обаче са също толкова неуспешни, колкото опитите им преди това да се придвижат напред.

Междувременно от предмостието при Серафимович се втурва друга мощна руска сила, която се разгръща в района западно от завоя на Дон, като настъпва на юг и навлиза в коридора Дон-Донец, за да се съедини при река Чир с войски-те, напредващи откъм Калач. Изграждането на този външен кръг е от изключи-телно важно значение за успеха на целия план, защото с него се разстройва базата за операции на противника и се спуска желязна завеса пред по-преките пътища, по които могат да минат подкрепления в помощ на Паулус.

Това налага германският контраудар в средата на декември да бъде нанесен от югозапад, отвъд Дон, откъм Котелниково към Сталинград. Силите за него са събрани набързо под командването на щаба на водената от Манщайн 11-а армия, която трябва да бъде изтеглена от групата армии „Център“ Така 11-а армия на Манщайн се преименува армейска групировка „Дон“. Малката и чис-леност едва ли оправдава такова внушително наименование. За опита си да облекчи положението при Сталинград той разчита на оскъдни резерви, включи-телно на 6-а танкова дивизия, която е докарана с влакове от Бретан, Франция.

Чрез умела тактика Манщайн използва до краен предел възможностите на танковете си и успява да се вреже дълбоко в руските отбранителни позиции. Това набързо подготвено настъпление обаче е спряно на 50 км от обсадената армия, а след това постепенно е изтласкано назад от руския натиск по фланга. С осуетяването на този опит всяка надежда за облекчаване на положението на Паулус отпада, тъй като германското командване няма резерви за друг опит. Все пак Манщайн се задържа на твърде уязвимите си позиции максимално дълго, дори повече, отколкото е безопасно, за да прикрива снабдяването по въздуха, чрез което на обречената армия се изпращат оскъдни доставки.

 

Междувременно на 16 декември руснаците започват нова външна обходна маневра далеч на запад. Генерал Голиков, командващ Воронежкия фронт, ата-кува с левия си фланг и преминава на много места по средното течение на Дон в участък от 100 км между Новая Калитва и Монастиршчина — район, който се държи от 8-а италианска армия. Като преминават на разсъмване покрития с дебел лед Дон, танковете и пехотата настъпват след тежка артилерийска подготовка, която вече е обърнала в бягство много италианци. Снежните виелици заслепяват малкото останали да се съпротивяват италианци и те не могат да спрат руснаците, които бързо настъпват на юг към Милерово и Донец. По същото време силите на Ватутин нанасят удар югозападно от Чир към Донец. За седмица настъплението от двете страни помита противника от почти целия коридор Дон-Донец. Защитата е твърде тънка, а настъплението — прекалено бързо за вземане на много пленници, но в следващия етап големи части от отстъпващата германска армия са настигнати, разбити и обкръжени. В края на втората седмица, с която идва и краят на годината, в капана попадат общо 60 000 души.

Атаката застрашава тила на всички германски армии по долното течение на Дон и в Кавказ. Обаче дълбокият сняг и упоритата съпротива на германците при Милерово и при няколко други комуникационни центъра северно от Донец отклоняват временно опасността. Въпреки това тя е толкова осезаема и толкова вероятна, че накрая Хитлер е принуден да си даде сметка за неизбежността на катастрофа, по-голяма дори от обкръжението при Сталинград, ако продължава да настоява за реализацията на своята мечта да завладее Кавказ и да иска намиращите се там армии да продължават да се държат ( когато флангът им е изложен на опасност 1000 км по-назад). Така през януари им е изпратена заповед да се изтеглят. Решението е взето точно навреме, за да се измъкнат, преди пътят им за отстъпление да бъде отрязан. Успешното им изтегляне продължава войната, но предшества фактическата капитулация на армиите при Сталинград, като ясно показва на света, че германската приливна вълна се отдръпва.

Ходът на руската контраофанзива е белязан от умението, с което генерал Жуков избира местата за пробивите си както от психологическа, така и от топографска гледна точка. Той нанася удари по слабите места на противника което се отразява зле не бойния му дух. Освен това вкарва в действие алтер-нативни заплахи, когато атакуващите му части губят инициативата и възмож-ността да разгромят напълно противника. След като концентрираната атака започва да намалява възможностите си да изтощи съпротивителните сили на врага, той подновява първоначалния й ефект чрез поредица от атаки на широк фронт, чиято цел е да продължат да поддържат напрежението. Обикновено тази стратегия, при която контраофанзивата преминава в офанзива, носи по-добри резултати и по-малко изтощава собствените сили.

Зад всички други фактори — материални и морални, които определят развоя на събитията, стои съотношението между пространството и използваната сила. на Източния фронт пространството е толкова широко, че един нападател винаги може да намери място за обходна маневра, ако не се съсредоточи върху прекалено очевидна цел — като Москва през 1941 г. и Сталинград през 1942 г. Така германците са в състояние да постигат успехи, без да имат числено превъзходство, докато могат да поддържат превъзходството си в качествено отношение. Но разтеглянето на Източния фронт в дълбочина е спасителен фактор за руснаците по времето, когато те не могат да се сравняват с германците по механизирани сили и маневреност. Германците обаче бързо губят техническите и тактическите си предимства, като същевременно изразходват голяма част от живата сила. С намаляването на числеността на войските им големите пространства на Русия вече са в тяхна вреда, защото застрашават способността им да удържат такъв широк фронт. Сега въпросът е дали могат да възстановят равновесието, като свият своя фронт, или са изразходвали до такава степен силите си, че не са им останали никакви шансове.