Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (54)

Трийсет и втора глава
Освобождаването на Русия

Характерно за кампанията на Източния фронт през 1944 г. е, че с настъплени-ето на руснаците фронтът се запазва все така широк, докато германските сили намаляват. Естественият резултат от това е, че руското настъпление продължа-ва, без да среща особени трудности, като се изключат собствените проблеми на руснаците със снабдяването. Развоят на събитията е най-ярката демонстрация на решаващото значение на съотношението между пространството и числеността на войските. Паузите в напредването зависят най-вече от размера на пространството, през което трябва да премине руското снабдяване, за да стигне до предните части.

Основната кампания се състои от две големи руски настъпления на единия и на другия фланг, всяко от които е последвано от дълга пауза. Първото е в средата на зимата, а второто — в средата на лятото. При последвалата допълнителна кампания това настъпление се доразвива в разширяване на южния фланг и напредване към Централна Европа, като паузите са по-кратки. Това до голяма степен се обяснява с факта, че сега разликата в съотношението между пространството и германските сили е по-голяма, отколкото на главния театър на военните действия, така че руснаците се нуждаят от по-малко съсредоточаване на сили, преди да атакуват всяка следваща германска отбранителна линия.

Началото на зимната офанзива прилича на това през есента и подобният ефект, който предизвиква, е доказателство не толкова за погрешни преценки на германците, колкото за непрекъснато намаляващата им способнобност да се справят с положението.

В началото на декември 1943 г. Конев предприема ново настъпление по фланга, за да преодолее съпротивата на германците при Кривой Рог като първи опит да откъсне част от територията при завоя на Днепър. Той нанася удара на запад от плацдарма при Кременчуг вместо на юг и успява да проникне почти до Кировоград, но след това е спрян. Отблъскването на това настъпление и на паралелното с него от плацдарма при Черкаси поглъща голяма част от оскъдните германски резерви. Манщайн е изправен пред дилема. Тъй като Хитлер му е забранил да прави голяма крачка назад, както изисква военната стратегия, той е принуден да запушва пукнатините между завоя на Днепър и Киев, въпреки че това намалява възможностите му да държи Ватутин прикован в клина при Киев. В рамките на този клин руските сили нарастват като отприщил се поток. Новата офанзива на Ватутин започва в навечерието на Коледа под прикритието на гъста утринна мъгла подобно на почти всички успешни атаки в по-късните етапи на Първата световна война. С нейна помощ още в първия ден руснаците заливат като прииждаща вълна германските позиции и след като ги пробиват, се разпростират на такъв широк фронт, че правят всякакви контрамерки безпредметни. За една седмица те успяват да си върнат Житомир и Коростен, като същевременно разширяват настъплението си в южна посока, затягайки обръча около укрепените пунктове Бердичев и Белая Церков. На 3 януари 1944 г. придвижващите се на запад руски мобилни части превземат жп възела Новгород-Волински, на 80 км от Коростен. На следващия ден пресичат границата с Полша отпреди войната. Германците изоставят на южния фланг Белая Церков и Бердичев и отстъпват към Виница и река Буг, за да контролират главната успоредна жп линия от Одеса за Варшава. Там Манщайн успява да събере някакви резерви и прави опит за контраатака, но и липсва достатъчна мощ и Ватутин я посреща спокойно. Въпреки че тя временно задържа руското настъпление към Буг, то е спряно с цената на оголване на фланга пред настъпващите там руски войски. От Бердичев и Житомир те се насочват на запад, като заобикалят германската отбрана при Шепетовка, за да превземат на 5 февруари важния полски комуникационен център Ровно. В същия ден друга флангова атака превзема Луцк, на около 80 км северозападно от Ровно и на 150 км отвъд руската граница.

Настъплението в южното направление нанася пряка вреда на германците. Там лявото крило на Ватутин се съединява с дясното на Конев, за да нанесат удар на германските сили, задържани там от заповедта на Хитлер „да не се отстъпва“ между руските плацдарми при Киев и Черкаси. Тези сили продължават да се държат на предни позиции при Днепър. като предлагат идеална възможност да бъдат обкръжени, тъй като им е забранено да я избегнат. Когато на 28 януари двата края на руските клещи се затварят зад тях, в капана попадат подразделения от 6 дивизии. По-късно благодарение на усилията на 3-ти и 47-и германски танков корпус опитите им да разкъсат обкръжението успяват. От 60 000 души, оказали се в обръча при Корсун, се измъкват без снаряжение 30 000, а 18 000 попадат в плен или са ранени. Сред убитите е и командирът на 11-и корпус Щемерман.

Усилието да бъдат освободени обкръжените части е за сметка на защитата на германските позиции на юг в завоя на Днепър. Там германците не успяват да спрат една атака на Малиновски срещу центъра на техния клин при Никопол. Това налага на 8 февруари Никопол да бъде изоставен и въпреки че по-голямата голямата част от гарнизона му успява да се измъкне, германците се лишават от своя важен източник на манганова руда. Те успяват да се задържат още две седмици при Кривой Рог, но след това са принудени да го напуснат поради опаснстта да попаднат в по-голямо обкръжение.

Дълбоките вклинявания, които руснаците правят на южния фронт между Припятските блата и Черно море, удължават фронтовата линия, която гер-манците трябва да покриват, а строгата заповед на Хитлер да не се отстъпва пречи на каквото и да било навременно отстъпление за скъсяване на фронта чрез изправяне на фронтовата линия. Увеличаващият се брой на жертвите, особено при Корсун, предизвиква пробойни, които те са безсилни да запълнят. Така цената, която се плаща за строгия принцип на Хитлер да не се отстъпва, е по-голяма от цената, която е щяла да бъде платена при по-голямо отстъпление два месеца по-рано.

Слабостта на незащитените пространства във фронтовата линия създава чувство за безпомощност сред германските войски. То се засилва не само от числеността на настъпващите руснаци, но и от тяхната все по-малка зависимост от проблема със снабдяването. Напредването на руснаците прилича на лавина или на поход на номадска орда. Те оцеляват там, където всяка западна армия би загинала от глад, и продължават да настъпват, когато други биха спрели, за да изчакат да бъдат възстановени прекъснатите им комуникации. Германските мобилни части, които се опитват да спрат настъплението с нападения срещу руските комуникации, рядко откриват колони с доставки, които да атакуват. Впечатлението им резюмира един от най-агресивните командири Мантойфел: „Настъплението на руската армия е нещо, което западняците не могат да си представят. Зад танковите колони следва грамадна орда, голяма част от която е натоварена на коне. Войникът носи на гърба си раница с корички хляб и зеленчуци, събрани от нивите и селата по време на похода. Конете ядат сламата от покривите на къщите и почти не получават друго. Руснаците са свикнали да издържат до три седмици на този примитивен начин на живот, когато настъпват“.

Възможностите да се спре тази приливна вълна намаляват, след като Мантойфел е отстранен поради проблеми с очите. Макар това да е непосредственара причина, в основата си това е предизвикано от разногласия с Хитлер, чиято стратегия Манщайн смята за безсмислена и с когото той спори по начин, който фюрерът не може да преглътне. Това е причината човекът, когото германските войници смятат за своя най-добър стратег, ла бъде отстранен. Въпреки че благодарение на операция зрението му е възстановено, той вече може да го използва само за да разглежда картата във фамилното си имение със сполучливото наименование Целе (клетка), където се е оттеглил, а германската армия е оставена да върви към пропастта със завързани очи.

В началото на март 1944 г. започва нова комбинирана маневра с цел още по-широкомащабно настъпление. Първоначално вниманието на германците е съсредоточено върху едно вклиняване близо до притоците в горното течение на Буг в югоизточния край на Галиция. То е извършено от маршал Жуков, който поема командването на армиите западно от Киев на мястото на Ватутин, който попада на засада и е ранен смъртоносно от антисъветски настроени партизани. Започвайки атаката си от Шепетовка, силите на Жуков, напредват с по 50 км на ден и на 7 март излизат на успоредната жп линия Одеса-Варшава близо до Тернопол. Това настъпление заобикаля отбранителната линия при брега на Буг, преди германците да отстъпят, за да я заемат.

На другия фланг на южния фронт Малиновски вече се е устремил към заетата от германците незащитима позиция в долния край на завоя на Днепър и възползвайки се от новозаетите позиции близо до Никопол и Кривой Рог, започва настъпление от две страни. На 13 март завзема пристанището Херсон в устието на Днепър и притиска част от германските сили в този район. Междувременно това придвижване от две страни от север наближава Николаев при устието на Буг, въпреки че там съпротивата е толкова силна, че градът е превзет едва на 28 март. Много преди това в централната зона между секторите на Жуков и на Малиновски настъпва по-драматичен развой, който засенчва настъпленията и на двамата.

Под тяхното прикритие Конев атакува от Уман и на 12 март достига Буг. Реката е премината бързо. Без да губят време, танковите му части продължават да настъпват към Днестър, който в този район се намира на 110 км отвъд Буг. Сега ледът се топи и с бързите си придошли води и скалисти брегове Днестър изглежда силна позиция, от която може да се окаже съпротива. От германската страна обаче няма достатъчно сили за отбраната му. Руските танкови части стигат бреговете на реката на 18 март и я преминават по понтонни мостове при Ямпол и на други места, преследвайки по петите отстъпващата германска армия. Това лесно преминаване на реката е резултат от бързото им настъпление и от объркването на противника. Успехът се дължи до голяма степен на начина, по който руските танкови сили под командването на генерал Ротмистров объркват защитниците с новата си тактика: те се придвижват разгърнати на широк фронт и така осуетяват опитите на противника да ги спре, задържайки се в основните пунктове по главната линия на настъплението.

Рисковете от това голямо проникване в дълбочина са намалени от новата атака, започната от лявото крило на войските на Жуков южно от Тернопол. Времето за нейното начало е добре подбрано. Тя е предприета веднага след като германският контраудар близо до Тернопол е отблъснат от набързо орга-низираната от руснаците отбрана. Целта й е силите на Жуков да се съединят с настъпващите части под командването на Конев. След бързо настъпление добрега на Днестър лявото крило на Жуков се спуска на юг по източния бряг, като атакува противниковия фланг и притиска германците, приближавайки се до дясното крило на Конев. Този комбиниран натиск има за цел едновременно да подсигури отбраната и да открие перспективи за настъпление.

С тези действия по фланговете руснаците разширяват пробива и отрязват пътя на части от противниковата армия, които са започнали да се изтеглят твърде късно, като същевременно продължават да се придвижват на запад. Преди края на март предните части на Конев проникват до брега на Прут близо до Яш, а тези на Жуков овладяват важните пунктове Коломия и Черновци и форсират реката в горното й течение. Това настъпление ги приближава до предланините на Карпатите — бастиона на Унгария.

Германците реагират веднага на тази заплаха, като окупират Унгария. Оче-видно тази стъпка е предприета, за да си осигурят удобна за отбрана позиция в Карпатите. Контролът над тази бариера им е нужен не само за спирането на руското нахлуване в равнините на Централна Европа, но и като опорна точка за евентуалната отбрана на Балканите. Карпатите, които на юг преминават в Трансилванските Алпи, представляват много удобна естествена отбранителна линия. От стратегическа гледна точка, макар и доста дълга, тя има малък брой проходи, което спестява войски за защитата й. Между Черно море и ъгъла на планината близо до Фокшани има равнина, широка 200 км, но източната й половина се заема от делтата на река Дунав и верига от езера, така че „опасният район“ е намален до 100-те км на Галацкия проход.

В началото на април изглежда, че германците скоро ще отстъпят до тази по-задна линия, чийто северен край вече е застрашен от клина, който Жуков забива между Тернопол и Черновци по посока на Яблоницкия проход, по-известен като Татарския проход. Изглежда, че Жуков се кани да повтори стремителното спускане към Будапеща на Сабутай, който начело на монголите на Чингис хан — предшествениците на съвременните въоръжени сили — през март 1241 г. пресича Унгарската равнина от Карпатите до Дунав, изминавайки 300 км за три дни.

На април ариергардът на Жуков стига входа на Татарския проход. Там планинската бариера е много по-ниско и по-полегато препятствие, отколкото на юг, тъй като височината на този проход е не повече от 930 м. Но дори едно такова леко изкачване може да се окаже трудно, ако срещне упорита отбрана, тъй като силите на атакуващия нямат място за маневриране. Тук става точно така. Авангардът не успява да пробие германската отбрана, а зад него няма достатъчно сили, които да подновят атаката, тъй като при продължителното настъпление обозите с муниции и храна са изостанали много назад.

Германците се оказват в по-изгодно положение с отстъплението си към мрежата от комуникации, излизаща от Лвов. Отстъпвайки в Галиция, те имат по-добра възможност за съсредоточаване на силите. Следващата седмицатази преди Великден — германците нанасят такъв силен контраудар, какъвто не са имали възможност да реализират от дълго време. Те преследват двойна цел — да парализират руското настъпление и да измъкнат от обкръжение 18 дивизии на 1-ва танкова армия, хванати в капан източно от Днестър от войските на Жуков и Конев. Тази голяма сила се опитва да си пробие път на запад покрай Скала и Бузак към Лвов.

Германският контраудар е предприет по двата бряга на Днестър. Надясно той се врязва дълбоко в Татарския клин и превзема отново жп възела Делатин на жп линията от Коломия към прохода. Наляво е превзет отново Бузак и е отворен коридор, през който изолираните дивизии близо до Скала успяват да се изтеглят. След като те се измъкват, фронтът в Южна Полша между При-пятските блата и Карпатите се стабилизира по протежение на линията източно от Лвов. Той остава в това статично положение от април до юли.

Придвижването на войските на Конев отвъд река Прут, по която минава границата на Румъния, е спряно недалеч от реката. Руснаците не успяват да проникнат в Яш, който се намира само на 15 км западно от Прут, въпреки че малко по на север стигат до Серет. Но Конев има по-важна цел. Неговото ляво крило се придвижва на юг покрай Днестър срещу ариергарда на против-никовите сили близо до Черно море, които в по-голямата си част се състоят от румънски дивизии. Това придвижване на Конев по фланга е в тясно взаи-модействие с настъплението на силите на Малиновски от Николаев на запад към Одеса.

Тази комбинирана заплаха поставя в много трудно положение Шорнер който заменя Клайст като командващ бившата група армии „А“ (сега армейска групировка „Южна Украйна“), а също и Модел, който заменя Манщайн като командир на армейска групировка „Северна Украйна“ (бившата група армии „Дон“, а по-късно — група армии „Юг“). Трудностите на Шорнер се увеличават от лошото състояние на комуникациите в тила му, тъй като след придвижването на руските войски към Карпатите той е откъснат от герман-ските армии в Полша и зависим от обходните пътища, минаващи през Балка-ните и Унгария.

Същевременно през първата седмица на април излитащите от Италия тежки бомбардировачи на съюзниците нанасят серия удари по главните железопътни центрове, като започват с нападения срещу Будапеща, Букурещ и Плоещ Тези удари са нанесени обаче твърде късно, за да окажат някакво влияние, въпреки че имат забавящ ефект.

На 5 април войските на Малиновски стигат жп възела Разделная, лишавайки противника от възможността да ползва единствената неразрушена же-лезопътна линия, излизаща от Одеса. На 10 април те превземат и това голямо пристанище. По-голямата част от германските сили обаче успяват да се из-мъкнат, като отстъпват на малко разстояние до една отбранителна линия вдолното течение на Днестър. От там линията на фронта върви по посока на Яш, тъй като настъплението на Конев на юг е спряно в района на Кишинев.

През първата седмица на май Конев предприема масирана атака западно (по двата бряга на река Серет), в която участват новите танкове „ЙС“ („Йосиф Сталин“). С тяхна помощ руснаците успяват да направят пробив, но Шорнерр има наблизо на разположение сравнително силен танков резерв, ко-мандван от Мантойфел. Той успява да ограничи разширяването на руския пробив с умела отбранителна тактика, разчитайки на естествените благоприятни условия за нанасяне на бързи контраудари, и с находчиво използване на мобилността на своите сили, за да намали ефекта от превъзходството на противника в танкове и въоръжение. Голямата танкова битка, в която участват около 500 танка, завършва с отблъскване на руснаците и с ново стабилизиране на фронта.

Този успех става причина за разгрома на германците три месеца по-късно, тъй като окуражава Хитлер да настоява заетите позиции да се защитават не само близо до Яш, но и в южната част на Бесарабия между Прут и Днестър. Това означава на изток от карпатската планинска бариера до Галацкия проход германските части да продължават да стоят на твърде уязвима позиция. Техният тил става още по-нестабилен под натиска на силното желание на румън-ския народ за мир.

През април е освободен и Крим. Числеността на окупиралите го сили, наполовина германски и наполовина румънски, постепенно е намалена чрез евакуирането им по море. Атакуващите все още са изправени пред труден про-блем, тъй като противникът не се нуждае от големи сили, за да защитава двата прохода в планините. Превземането на Крим налага мощна и добре замислена атака. Тъкмо затова Хитлер продължава да се държи на полуострова дотогава, докато руските сили не се придвижват доста на запад зад него. В конкретния случай той има основание да пожертва частите, отбраняващи Крим, тъй като в критичен период заради сраженията там от основните руски войски са отделени значителни сили.

Главният щурм срещу Крим е предприет от войските на Толбухин на 8 април след пробна атака, имаща за цел да бъде установено разположението германските батареи. Фронталното нападение срещу провлака Перекоп е подмогнато от преминаването във фланг на лагуната Сиваш в тила на про-тивника. Веднага след като тази маневра отключва северната врата към Крим, войските на Ерьоменко атакуват от източния край на Керченския полуостров. До 17 април настъпващите от две посоки руснаци се съединяват в околностите на Севастопол и пленяват 37 000 души. Това се дължи до голяма степен на грешката на германците да следват строгия принцип на Хитлер да не отстъпват, като се опитват да дадат отпор от втора позиция южно от провлака Перекоп, вместо да отстъпят веднага към Севастопол. Така Толбухинима възможност да докара своите танкове, да извърши пробив в тази импро-визирана защитна линия на германците, която е прекалено широка за налич-ните им сили, и да разгроми повечето от германските части, преди те да успеят да отстъпят към Севастопол.

Преди да се заемат с тази крепост, руснаците спират, за да изчакат тежката артилерия, а защитниците не разполагат с достатъчно сили, за да организират ефикасна отбрана. Въпреки това Хитлер продължава да настоява Севастопол да се защитава на всяка цена. Атаката започва през нощта на 6 май и бързо прави решителен пробив в югоизточното направление между Инкерман и Балаклава. На 9 май Хитлер със закъснение отменя заповедта си и обещава кораби за евакуирането на гарнизона. На 10 май германците напускат Севастопол и отстъпват към полуостров Херсонес, където на 13 май се предават близо 30 000 души, след като по море успяват да се измъкнат само малък брой. Повечето от военнопленниците са германци. Преди началото на офанзивата германското командване решава да евакуира румънците по море и да разчита най-вече на собствените си войски. Това би могло да удължи отпора им, ако не е фаталната липса на гъвкавост в отбранителната им стратегия.

В първите месеци на 1944 г. на другия фланг на Източния фронт руснаците също бележат успехи, макар и не в такава степен, както на юг. В началото на годината германците все още продължават плътното обкръжение на Ле-нинград. Фронтът им минава покрай града на около 100 км на изток, след което завива на юг по брега на река Волхов към езерото Илмен. От другата страна на това голямо езеро те държат градовете крепости Новгород и Старая Руса. В средата на януари руснаците започват дългоочакваната офанзива за разкъсване на противниковото обкръжение около Ленинград. Нанасяйки удар от брега на езерото непосредствено на запад от града, войските под командването на Говоров се вклиняват в германския десен фланг близо до Новгород. Първоначалното проникване създава познатото лъжливо впечатление, че германските войски са хванати в капан, но те се изтеглят организирано, на етапи, до основната отбранителна линия в тази дъга. Прекалено големите очаквания засенчват до известна степен важното преимущество, спечелено от руснаците с освобождаването на Ленинград, възстановяването на движението по жп линията до Москва и изолирането на Финландия.

В края на отстъплението германците заемат позиции на отбранителната линия от Финския залив при Нарва до Псков. За момент изправянето и скъсяването на фронтовата линия подобряват много положението на германците, още повече че реалното съкращаване на отбранителния фронт е много по-голямо, отколкото на картата. Това е така, защото три четвърти от участъка от 200 км между брега и новия град крепост Псков са заети от двете големи езера — Чудското и Псковското. С внезапна атака в края на февруари силитена Говоров установяват плацдарм на брега на река Нарва между морето и Чудското езеро, но след това настъплението е спряно. Руското настъпление южно от езерата също е спряно, когато стига Псков на 200 км зад Старая Руса. Този резултат е разочарование за Червената армия, която се надява да празнува 26-ия си рожден ден с превземането на града, в който е родена в сражение срещу германците на 23 февруари 1918 г.

Резултатите от тази зимна офанзива на север са по-маловажни от политическия им отзвук. Разтревожено от изолацията си, в средата на февруари фин-ландското правителство започва преговори за примирие. С оглед на обстоя-телствата руските условия са сравнително умерени и се основават на връща-нето към границите от 1940 г., но финландците се страхуват, че на практика тези граници ще бъдат разширени, и искат повече допълнителни изрични га-ранции, отколкото руснаците са готови да им дадат. Освен това финландците протестират, че не са в състояние да изпълнят искането да разоръжат герман-ските части в Северна Финландия, но същевременно се страхуват да позволят на руснаците да навлязат в страната, за да ги разоръжат вместо тях. Въпреки че през март преговорите са прекъснати, вече е ясно, че окончателното решение е само отложено. Освен това започналите от Финландия открити преговори за сключване на мир окуражават другите германски сателити да сложат началото на подобни, макар и по-прикрити контакти. Сходна стъпка от страна на румънците е предизвикана от декларацията на Сталин, че той одобрява идеята за връщане на Трансилвания на Румъния.

Така стабилизирането на Източния фронт, което германците постигат през май носи само слабо подобрение на положението им. Силите им са толкова изчерпани, че спечелването на време не им е от голяма полза. Същевременно руснаците се нуждаят от време, за да намерят сили за следващата офанзива, а на преговарящите е необходимо време, за да доведат докрай усилията за по-стигане на мир. Само един автократ може да премине от едната на другата странана за една нощ.

През това време натискът за сключване на мир и изпитанието, на което са подложени комуникациите на Германия, се засилват от разширяването на пе-риметъра на съюзническите въздушни бомбардировки на Балканите. На 2 юни е сложено началото на въздушните совалки, при които американските „летящи крепости“ кацат на подготвените нови бази на руска територия, за да заредят с гориво и муниции, преди да нанесат втори удар по обратния път към базите си в Средиземноморието. На 21 юни е сложено началото на подобни въздушни совалки между базите в Англия и Русия, като по цялото протежение на трасето американските бомбардировачи са ескортирани от изтребители с далечен обсег.

На 10 юни с настъплението по суша през Карелския провлак между Ладожкото езеро и Финския залив руснаците засилват натиска върху колебаещите се финландци. След като правят пробив в поредица от отбранителни позиции, на 20 юни силите на маршал Говоров завладяват Виипури (Виборг) и така получават излаз от провлака. При създалата се ситуация финландците приемат отхвърляните no-рано руски условия за примирие. Сега обаче Сталин настоява за символичен акт на капитулация, което е неприемливо за Финландия. Междувременно Рибентроп прави внезапно посещение в Хелсинки, където се възползва от страховете на финландците и им обещава германски подкрепления. Задачата му е улеснена от факта, че руското настъпление намалява устрема си, след като се разпростира по-далеч и навлиза в пояса на езерата зад границата от 1940 г. Така Руско-финската война има ново продължение, макар и в статична форма. Непосредственият резултат от това е, че американското правителство къса дипломатическите отношения с Финландия, поддържани дълго време, а германците увеличават ангажиментите си там в момент, когато техният фронт отчаяно се нуждае от резерви.

Руснаците имат основание да са доволни от тази малка придобивка. Лятната им офанзива срещу германците започва на 23 юни, когато англо-американското нахлуване в Нормандия вече е набрало скорост. Благодарени на него и на съюзническото настъпление северно от Рим германците са подложени на силен натиск навсякъде, преди руснаците да преминат в атака. Руснаците обаче печелят най-много от упорството, с което Хитлер се придържа към твърда вместо към гъвкава отбрана.

Въпреки че руските приготовления по целия фронт между Карпатите и Балтика са очевидни, специално внимание се отделя на сектора южно от Припятските блата. Там руснаците са навлезли дълбоко в Полша и е естествено да се очаква подновяване на пролетната офанзива, която ги отвежда близо до Лвов и за кратко време до Ковел. Тримесечната пауза дава на Жуков възможност да възстанови жп линиите в обширния си тил.

Руснаците решават да започнат офанзивата от най-задния ешелон на своя фронт. Те нанасят удар в Белорусия северно от Припятските блата, където противникът все още държи обширен плацдарм на тяхна територия. Това е добре пресметнат избор. Тъй като настъплението в северния сектор е най-малко, руските комуникации там са най-добре развити и най-подходящи да осигурят първоначален тласък на атаката. А поради това, че този сектор се е оказал най-труден през 1943 г., малко вероятно е германското командване да го подсили за сметка на по-важните и очевидно твърде уязвими позиции между Ковел и Карпатите. Въпреки че основната част от северния сектор успява да удържи на всички атаки предишната есен и зима, руснаците все пак са успели да вбият два клина във фланговете му близо до Витебск и Жлобин. Това е ценна предпоставка за подновяване на усилията им. Освен това, след като успеят да накарат противника да отстъпи, те могат да застрашат неговия тил or позициите си на юг близо до Ковел. Там заемат западния край на блатистия пояс, разделящ германските армии.

Преди офанзивата секторът между Балтика и Припятските блата е реорганизиран и подсилен. Сега в него има 7 не особено големи армейски групировки, или „фронтове“. Отляво е Ленинградският фронт на Говоров, до него са 3-ти балтийски фронт, командван от Маслеников, и 2-ри балтийски фронт под командването на Ерьоменко, които в този момент не са активни. Четирите фронта, които участват в офанзивата от север на юг, са 1-ви балтийски на Баграмян, който преди това успява да вбие клин северно от Витебск, 3-ти белоруски под командването на Черняховски, който е на 36 години и е най-младият от висшите военачалници, 2-ри белоруски, командван от Захаров, и 1-ви белоруски на Рокосовски, който е вбил клин близо до Жлобин. В тези 4 армейски групировки има общо 166 дивизии.

Основният удар на руската офанзива е насочен срещу германската група армии „Център“, сега командвана от Буш, който заема мястото на Клуге, когато последният е тежко ранен при автомобилна катастрофа. Въпреки че руското настъпление през зимата не успява да сломи съпротивата в този сектор, въпреки упоритостта си Буш е наясно, че му се е разминало на косъм, и се тревожи дали ще може да устои при подновяване на атаката с настъпването на лятото, когато условията ще бъдат по-благоприятни за атакуващите. В очакване на удара германците искат да се изтеглят до историческия рубеж при река Березина на 150 км зад сегашните им позиции. Такова навременно изтегляне би разстроило руската офанзива. То обаче противоречи на принципа на Хитлер и той не иска да се съобрази с никакви аргументи срещу него. Типелскирх, който идва на мястото на Хайнрици като командир на 46-а армия, успява да намали последиците от очаквания удар с прикрито отстъпление на кратко разстояние от предните си позиции в горното течение на Днепър.

Ползата от това обаче е минимална, тъй като руснаците съсредоточават ос-новните си усилия в районите, където успяват да се вклинят в германските позиции още преди започването на кампанията. На северния фланг атаки от две посоки, предприети от силите на Баграмян между Полоцк и Витебск и на Черняховски между Витебск и Орша, успяват да откъснат Витебск от гер-манския сектор. Градът пада на четвъртия ден от началото на атаките и във фронта на 3-та танкова армия се отваря голяма дупка. Това открива пътя за настъпление на юг, като блокира главното шосе от Москва за Минск и за-страшава тила на германската 4-та армия, която устоява на фронталния натиск на Захаров. Опасността за нея се увеличава от настъплението на Рокосовски и на другия фланг северно от Припятските блата срещу 9-а германска армия. Пробивайки отбраната й близо до Жлобин, който също пада на четвъртия ден, Рокосовски преминава река Березина и заобикаля отбранителната позиция на германците при Бобруйск. На 2 юли мобилните му части стигат Столбци, на 65 км на запад от Минск, който все още е голям комуникационен център, и така прекъсват жп линията и главното шосе за Варшава.

Завладяното от руснаците пространство увеличава възможностите им за маневриране и пречи на опитите на германците да спрат това стремително настъпление, в което руските части изминават през първата седмица след пробива 250 км. Благодарение на американските доставки моторизираната пехота следва по петите танковете, оказвайки им подкрепа. Междувременно силите на Черняховски се насочват към Минск от североизток и същевременно но заплашват пътя към Вилнюс. Между тези два лъча на настъплението един резервен отряд танкове под командването на Ротмистров се спуска по шосето Москва-Минск и влиза в Минск на 3 юли, след като през последните два дни изминава близо 130 км.

Тази маневра прилича много на германската в обратна посока отпреди три години. В случая само част от германските войски успяват да се измъкнат от капана. През първата седмица в резултат от пробива на север са пленени близо 30 000 души, а на юг — 24 000. При Минск са обкръжени около 100 000 войници, но въпреки че главният път от Минск е блокиран, част от 4-та армия на Типелскирх се измъква, отклонявайки се на юг по второстепенни пътища, които от известно време не се използват за снабдяване поради непрекъснатите атаки на руските партизани. Групата армии „Център“ е напълно разбита, а общите й загуби възлизат на повече от 200 000 души.

Отстъпващите германци спират за малко западно от Минск, но там няма естествени условия за отбранителна позиция и намалелите им сили не могат да покрият цялата фронтова линия, която става още по-широка с проникването на руснаците в дълбочина. Руснаците успяват да проникнат между градовете, в които са се укрепили германците, и да ги заобиколят. Настъплението им наподобява полукръг, от който излизат няколко лъча на настъпващи части, които си пробиват път към Двинск, Вилнюс, Гродно, Белосток и Брест. Руските войски влизат във Вилнюс на 9 юли и градът пада окончателно на 13-и, след като мобилните им части го обграждат от две страни. В същия ден друга колона стига Гродно.

До средата на юли Червената армия не само изтласква германците от Бе-лорусия, но и завладява половината от североизточната част на Полша. Раз-положените й най на запад части навлизат дълбоко в Литва и не са много далеч от границата с Източна Прусия. Там те са на близо 300 км зад фланга на германската група армии „Север“, командвана от Фриснер, която все още пази вратата за влизане в балтийските държави. Сега предните колони на войските на Баграмян, които наближават Двинск, са по-близо до германската база при Рига, отколкото фронта на Фриснер. Черняховски, който стига брега на Неман отвъд Вилнюс, е почти на същото разстояние от Балтика, но фронтът му е много по на запад. Така изглежда, че в тила на Фриснер има опасност дабъде издигната двойна бариера, преди той да може да се оттегли. Трудностите от създалата се ситуация се увеличават поради руската офанзива на север към сектора на Псков, където 3-ти балтийски фронт под командването на Малиновски предприема атака, подпомаган от силите на Ерьоменко. Същевременно войските по целия германски фронт са подложени на изпи-тание от друго по-мащабно настъпление. На 14 юли руснаците започват дългоочакваната офанзива южно от Припятските блата между Тернопол и Ковел. Тя е предприета от две посоки. Дясното направление е през река Буг по посока на Люблин и река Висла, за да се съедини с напредващите на север от блатата сили на Рокосовски, които правят завой южно от Брест. Лявото направление пробива противниковия фронт близо до Луцк и прави обходна маневра по фланга около Лвов от север.

Прочутият град е превзет от войските на Конев на 27 юли. По това време предните му колони вече са стигнали до река Сан, на 110 км западно от Лвов.

За мащабите на общата руска офанзива говори фактът, че в един ден са пре-взети Станислав в подножието на Карпатите, Белосток в Северна Полша, Двинск в Латвия и жп възелът Шауляй на жп линията от Рига за Източна Прусия. Последната атака, предприета от бронетанковите части на Баграмян, заплашва да реши окончателно съдбата на германските войски на север. Но дори и този удар е засенчен от настъплението в дълбочина в центъра и опасността, която то крие. Три дни по-рано, на 24 юли, лявото крило на Роко-совски навлиза в Люблин само на 50 км от Висла и на 150 км югоизточно от Варшава. При това настъпление той се възползва от обстоятелството, че гер-манските армии са разделени от река Припят, и от объркването, което пре-дизвиква предприетата наблизо офанзива южно от реката. На 26 юли няколко от водещите мобилни колони на Рокосовски стигат Висла, а други се насочват на север към Варшава. На следващия ден германците изоставят Брест, а в същия ден руската колона, която е преминала покрай него, стига Седлице, на 80 км западно от него и само на 65 км от Варшава.

При Седлице германците успяват за малко да спрат настъплението на руските войски. На брега на Висла също има признаци за засилване на съпротивата, тъй като, макар че през нощта на 29 юли войските на Рокосовски успяват да преминат реката на пет места, на следващата сутрин четири от устаноновените там предмостия са ликвидирани от противника.

На 31 юли германците обаче са принудени да се изтеглят от Седлице под натиска по фланговете, а една от колоните на Рокосовски стига покрайнините на Прага — предградие на Варшава, което се намира на източния бряг на Висла. На следващата сутрин германците започват да отстъпват през мостовете в града, а лидерите на полската съпротива са окуражени да дадат сигнал за въстание. В този ден близо до Балтика стават и други изненадващи събития. На фронта на Баграмян една танкова колона, командвана от генерал Обухов, превзема жп възела Тукумс на брега на Рижкия залив, след като за една нощ изминава 80 км и отрязва коридора за отстъпление на германската група армии „Север“. Черняховски завладява литовската столица Каунас, а предните му части, които продължават настъплението, пристигат близо до източната пруска граница в подстъпите към пролома Инстербург. На 2 август силите на Конев установяват нов, просторен плацдарм на отвъдния бряг на Висла, на 210 км южно от Варшава близо до Баранов при мястото, където Сан се влива във Висла.

Това е момент на тотална криза за германците. На Запад фронтът им в Нормандия се сгромолясва и танковете на Патън се втурват през пробива при Авранш. Зад линиите на фронтовете има политическо земетресение, чиято ударна вълна се разраства, На 20 юли е направен опит за убийство на Хитлер и за сваляне на нацисткия режим. В неуспелия заговор са замесени няколко генерали. Първоначалната несигурност от неговия изход и последвалият страх от репресии предизвикват парализиращо объркване сред военните среди.

След като бомбата избухва в щаба на Хитлер в Растенбург, Източна Прусия, от там са изпратени телеграми до членовете на заговора в различни щабове на армията, в които се твърди, че Хитлер е убит. Противоположно съобщение по германското радио става повод за съмнение в достоверността му и, естествено, предизвиква недоумение, каква е истината. Освен това телеграмата до щаба на Фриснер е придружена с изричното нареждане войските на север да започнат веднага да отстъпват, за да избегнат риска от втори Сталинград. Там, както и на Западния фронт, събитията от 20 юли имат важни последици.

Ефектът от тях е най-малък в групата армии „Център“. Това се дължи до голяма степен на новия командващ генерал Модел, който заменя Буш почти веднага след първоначалния пробив, когато нервите на Буш не издържат на руския натиск отпред и на Хитлеровия в гръб. При нахлуването в Русия през 1941 г. Модел е само дивизионен командир, а сега на 54 години е с близо десет години по-млад от повечето висши германски военачалници. При бързото си издигане той запазва първоначалната си енергичност и коравосърдечие, които е показал още като командир на танкова дивизия. Той е и един от малкото генерали, които се осмеляват да спорят с Хитлер. Фюрерът обаче предпочита неговата откритост пред заядливия маниер на Манщайн и затова е по-склонен да му даде повече свобода на действие. Възползвайки се от необичайната за Хитлер толерантност, Модел нарежда по своя преценка изтегляне на войските от уязвимите позиции и често не се съобразява с инструкциите, които получава. Постиженията му в измъкването на застрашените армии се дължат повече на неподчинението му, отколкото на показаните военни умения. Същевременно заеманото от него положение и начинът, по който Хитлер приема решенията му, естествено, засилват лоялността му към клетвата, която е положил пред фюрера. След 20 юли Модел е първият военачалник, който осъжда заговора и декларира, че армията продължава да е вярна на Хитлер. Вярата на фюрера в него се засилва още повече от развоя на послед-валите военни събития.

В началото на август се забелязва внушително прегрупиране на германците и влизането на руснаците във Варшава е отложено до следващата година. Вечерта на 1 август по-голямата част от града е в ръцете на неговите граждани. Тъкмо когато очакват руснаците да преминат реката и да им се притекат на помощ, те чуват обаче как грохотът на оръдията отслабва, и те са изоставени в недоумение сред настъпилата зловеща тишина. След това на 10 август тази тишина е разкъсана от масирана бомбардировка от въздуха и от земята, която слага началото на опита на германците отново да установят контрол над града. Във Варшава силите на полското нелегално съпротивително движение начело с генерал Бор се сражават отчаяно, но скоро са изолирани в три малки района, а от другия бряг на реката не им оказват помощ. Естествено е да си мислят, че руснаците нарочно не са се намесили, Разбираемо е също защо руското командване не е много склонно поляците да вземат освобождаването на своята столица от германците в свои ръце и това да ги накара да се чувстват по-независими.

Въпреки че е трудно да се разплетат конците на тази спорна история, много по-широкото спиране на руското настъпление по това време подсказва, че военните фактори са повлияли по-категорично, отколкото политическите съоб-ражения^[1].

При Варшава най-неблагоприятният фактор е намесата на три сравнител-но силни СС танкови дивизии, които пристигат на 29 юли — две от южния фронт и една от Италия. Контраударът, който те нанасят от северния фланг, вбива клин в руската позиция под формата на дъга и принуждава руснаците да отстъпят. Същевременно един руски опит за настъпление от плацдармите на брега на Висла е спрян с помощта на подкрепления от Германия. До края на първата седмица на август руснаците са спрени навсякъде, с изключение на подножието на Карпатите и Литва, където все още напредват, макар и слабо. Руската приливна вълна е намалила силата си много преди да спре окончателно. Последните етапи на това стремително настъпление завършват с по-слаби набези на мобилните войски и оскъдните резерви на Модел са дос-татъчни, за да ги спрат веднага след като той стига до подходяща позиция, от която да им даде отпор. След като напредват с близо 750 км за пет седмици — тяхното най-дълго и най-бързо настъпление до този момент, руснаците из-питват естествените последици от прекалено разтеглените си комуникации и трябва да се подчинят на този стратегически закон. Налага се да останат на брега на Висла близо шест месеца преди да бъдат готови за друго широкома-щабно настъпление.

Втората седмица на август ще се запомни с ожесточени сражения на много места, при които германците мощно контраатакуват, а руснаците търсят къде да извършат нови пробиви, но нито една от страните не получава някакво по-значително предимство. На източната граница на Прусия руското настъпление към пролома Инстербург е спряно от танковата дивизия на Мантойфел, която току-що е докарана от румънския фронт. Така руснаците са изтласкани от шосейния възел Вилкавискис. В тази покрита с езера и блата гранична зона настъпва затишие. След това Мантойфел е изпратен на север и в края на август преминава от Таураге до Тукумс на брега на Рижкия залив, като отново отваря пътя за отстъпление на групата армии „Север“.

Резултатите, постигнати от една толкова малка танкова сила, са много показателни за променливия характер на ситуацията и за това, до каква степен трудностите със снабдяването ограничават възможността на руснаците да стабилизират положението си на новозаетите позиции. При подобни условия отделни малки танкови подразделения се справят много по-добре, отколкото големите пехотни части, и, естествено, развоят на битката зависи от спо-собността на всяка от страните да разполага с такива танкови подразделения на критичните места. Тук историята за Давид и Голиат се повтаря много пъти в по-съвременен вариант.

Успехът, който германците постигат в стабилизирането на положението на главния фронт между Карпатите и Балтика, е помрачен от появата на една по-далечна и не толкова пряка заплаха. Тя е предизвикана от руската офанзива на румънския фронт след някои политически действия, които помагат за разчистване пътя на настъплението.

На 20 август войските на 2-ри украински фронт (сега командван от Малин-новски) преминават в атака южно от Яш по двата бряга на река Серет по посока на Галац. Това е заплаха за фланга и тила на извития като дъга фронт, който все още се държи в южната част на Бесарабия. 3-ти украински фронт (сега командван от Толбухин) го атакува фронтално, напредвайки на запад от долното течение на Днестър. Отначало руснаците срещат силна съпротива и противникът отстъпва много бавно, но скоро скоростта на отстъплението се увеличава.

На 23 август румънското радио съобщава, че Румъния е сключила мирсъс съюзниците и е във война с Германия. Маршал Антонеску е арестуван и неговият приемник се съгласява с руските условия, включващи моменталното преминаване на Румъния на другата страна.

Възползвайки се от общото объркване, на 27 август руснаците влизат в Галац, на 30-и окупират големите петролни полета при Плоещ и на следващия ден влизат в Букурещ. За 12 дни танковете изминават 400 км. През следващите 6 дни те изминават още близо 300 км и стигат до югославската граница при Турну Северин на брега на река Дунав. В обръча при Бесарабия попада в капан голяма част от германските войски, а друга е застигната от настъпващите руски части. Загубена е цялата 6-а германска армия, наброяваща общо 12 дивизии. Поражението е толкова катастрофално, колкото при Сталинград.

Капитулацията на Румъния подтиква българското правителство да търси мир с Великобритания и Америка. Въпреки че се е въздържало от нахлуване в Русия, то има причина да се чувства неловко от това, как ще погледнат руснаците на неутралитета му. Тези страхове са основателни. Готовността на българите да преклонят глава пред западните съюзници не се харесва на съветското правителство, което бързо обявява война на България, след което веднага нахлува от изток и от север. Това нахлуване е по-скоро парад, защото българското правителство заповядва да не се оказва съпротива и също обявява война на Германия.

Така Червената армия получава възможността да установи най-широкия открит фланг в историята на съвременната война. Следващата маневра е повече проблем на логистика, която се определя от скоростта на придвижване и от снабдяването, отколкото от съпротивата на противника. В румънския капан падат в плен над 100 000 германци и възможността те да бъдат заменени с други е нищожна предвид на отчайващото положение на Запад, където в края на септември по различните фронтове са пленени над половин милион души.

Есента армиите на руския ляв фланг започват голямо придвижване през обширни пространства в Югоизточна и Централна Европа. Германците могат единствено от време на време да слагат спирачки на това настъпление, задържавайки се колкото може по-дълго в големите комуникационни центрове и разрушавайки пътища, мостове и жп линии, когато са принудени да се от-теглят от тях. Силите им са съвсем оскъдни за пространствата, които трябва да защитават, докато естествените прегради са в изобилие. Това забавя скоростта на придвижване на настъпващите руски войски, докато германците печелят време за изтегляне на силите си от Гърция и Югославия. Те биха могли да забавят още повече руснаците, ако руснаците не се бяха възползвали от объркването през първите седмици от промяната в политиката на Румъния и не бяха нахлули в северозападния й ъгъл. Заобикаляйки с голяма бързина южния склон на планината, една руска механизирана част навлиза в румънската територия и на 19 септември превзема Тимишоара, ана 22 — Арад. Така руснаците пресичат някои пътища на север от Белград, приближавайки до южната граница на Унгария, само на 150 км от Будапеща. Такова дръзко настъпление би могло да бъде предприето само срещу против-ник, който няма сили за контраудар, за да отреже врязалия се много навътре клин. Дори и при това положение той не може да бъде разширен, докато в него не бъдат струпани достатъчно подкрепления. Това е бавен процес, но все пак той се оказва по-бърз, отколкото настъплението в Трансилвания направо през планината.

На 11 октомври врагът е прогонен от столицата на Трансилвания Клуж, на 200 км на изток от Арад. През това време Малиновски, който е струпал достатъчно сили в клина, настъпва през река Мур в унгарската пуста и заема пътищата, идващи от Трансилвания. Когато дясното му крило превзема Клуж, предните колони на левия му фланг са на 280 км западно от него и на по-малко от 100 км от Будапеща. Така косвеният подход дава големи дивиденти.

Следващата седмица натискът срещу германците се засилва още повече, когато активизиралият се отново 4-ти украински фронт под командването на Петров навлиза в проходите в Карпатите от север в сектора от Татарския проход до Лупкув, заеман от 1-ва унгарска армия. След това Петров завива на запад към Словакия. През тази седмица е освободена и югославската столица в резултат от настъплението на Толбухин през Дунав откъм южната страна на клина във взаимодействие с партизаните на маршал Тито. Германският гарнизон оказва силна съпротива, обаче на 20 октомври най-после е прогонен от Белград. Фактът, че успява да се задържи толкова дълго, е изненадващ, но още по-странното е това, че, подчинявайки се на принципа на Хитлер да не се отстъпва, значителни германски сили остават в Гърция. Те напускат Гърция едва през първата седмица на ноември, изминавайки 1000 км в отстъплението си през сурова и враждебна околност.

С освобождаването на Белград и с навлизането на руснаците в унгарската пуста завършва първият етап от голямото настъпление. Като стига до брега на река Тиса и се разгръща по протежение на широк 130 км фронт от Солнок до Сегед, на 30 октомври Малиновски започва мощно настъпление към Будапеща. Сега той е събрал 64 дивизии, в това число румънските. Остават им да изминат само 80 км. Изтласквайки постепенно германските и унгарските части, на 4 ноември някои от предните руски колони стигат предградията на Будапеща, но лошото време им попречва да нахлуят бързо в града, преди защитата му да се стабилизира. Подобно на други отчаяно защитавани градове, Будапеща се оказва костелив орех. В края на месеца там настъплението на руснаците все още е блокирано, а опитите им за обход по фланговете не постигат успех.

Петров е задържан и в опита си да напредне на запад и да навлезе в Словакия, за да помогне на словашките партизани. Трудният терен и тясното про-странство пречат на маневрирането на руските войски.

След като са спрени при Будапеща, руснаците използват времето, за да прехвърлят там нови сили. От Югославия са докарани войските на Толбухин, които наброяват общо около 35 дивизии. През последната седмица на ноември те предприемат широка обходна маневра от един плацдарм, който установяват близо до мястото, където се сливат Дунав и Драва, на около 210 км южно от Будапеща. На 4 декември стигат езерото Балатон в тила на унгарската столица. През това време Малиновски предприема нова атака северно от Будапеща и нов щурм срещу отбраната на града. И двете атаки обаче са спрени и в края на годината Будапеща все още не е превзета. Дори и след като е напълно изолиран от предприетата по Коледа обходна маневра, градът продължава да се държи до средата на февруари.

На другия край на Източния фронт, на балтийския фланг, настъплението през есента се развива по подобен начин — със сгромолясване на германската отбрана в началото и със спиране на руското настъпление в края на периода.

Летните неуспехи на германците карат финландците да преклонят глава пред неизбежното почти едновременно с Румъния и България. В началото на сеп-тември и те приемат руските условия за сключване на примирие, които включ-ват и условието финландците да предприемат действия срещу германските войски, неуспели до 15 септември да напуснат Финландия. След опита на гер-манците за десант на остров Хогланд във Финския залив финландците обявя-ват война на Германия.

Капитулацията на Финландия разчиства пътя за мощна руска офанзива срещу германската армейска групировка „Север“, която сега се командва от Шорнер, сменил Фриснер. Силите на двата фронта — на Говоров и на Маслеников — настъпват срещу фронта на Шорнер. През това време Ерьоменко прави обходна маневра по неговия фланг, а Баграмян заплашва тила му. Изглежда почти невъзможно германците да се измъкнат от този обръч, особено след като изходът от него е толкова тесен. За една седмица обаче те все пак успяват да изминат, отстъпвайки, близо 300 км и да заемат отбранителни позиции при Рига, без да допуснат да бъдат обкръжени. Войските на Баграмян не успяват да блокират теснината, през която германците се измъкват от обръча. Това още веднъж показва колко трудно е да се атакува в тясно пространство, където защитниците са разположени също толкова нагъсто, колкото нападателите.

Тогава руското командване прехвърля мощни подкрепления към армейската групировка на Баграмян, за да напредне към брега на Балтийско море южно от Рига откъм Шауляй в централната част на Литва. Тази нова офанзива започва на 5 октомври. Възползвайки се от широкия фронт и от съсредотоваването на противниковите сили близо до Рига, на 11 октомври групировката на Баграмян стига морския бряг северно и южно от Мемел. Два дни по-късно Шорнер изоставя Рига и отстъпва към северозападната провинция на Латвия — полуостров Курланд. Там неговите изолирани сили успяват да окажат продължителна съпротива. Същото прави и обкръженият гарнизон в Мемел. Руснаците разполагат с достатъчно сили, за да атакуват тези позиции, но имат проблеми със снабдяването и пространството за маневриране.

След като прочистват балтийския си фланг, те се заемат с Източна Прусия, започвайки нова офанзива в средата на октомври. Там защитниците също са облагодетелствани при директна атака на руснаците от прекалено тесния фронт, в който пътят на настъпващите преминава през езера и блата. Главното направление на настъплението е към пролома Инстербург, но то е спряно от голяма танкова битка близо до Гумбинен — сцена на руските първи илюзорни успехи през 1914 г. Настъпленията в съседните сектори също не успяват да напреднат достатъчно в дълбочина, че да разстроят германския фронт В края на октомври настъплението постепенно губи сила и на бойното поле настъпва затишие.

Учудващият успех на германците да стабилизират положението си на Запад и в Централна Европа е красноречив пример за преимуществата, които им носи техният тесен фронт в момент, когато комуникациите на настъпващите се проточват на извънредно голямо разстояние. Освен това политиката на съюзниците, които настояват за „безусловна капитулация“, помага на Хитлер да засили германската съпротива. Развоят на есенната кампаня показва също как умело прилаганата гъвкава отбрана може да допринесе за спечелване на време, докато бъдат готови новите оръжия на германците. Хитлер продължава обаче упорито да държи на принципа за твърда отбрана без големи отстъпления. Поради това си убеждение той не само отказва да позволи на командирите си на Запад да се изтеглят навреме от предните си позиции в Ардените, но и нарежда да бъдат предприети действия за укрепване на отбраната на Будапеща, което фатално отслабва фронта му на Изток.