Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (22)

Падането на Бирма

Една от първите последици от падането на Малая е, че Великобритания губи Бирма. Това позволява на японците да завършат завладяването на западната врата към Китай и Тихия океан, като по този начин е завършено изграждането на голямата отбранителна бариера, предвидена в стратегическите им планове. Въпреки че е продължение на тези планове, кампанията в Бирма е самостоятелна операция, която е поверена на 15-а армия под командването на генерал-лейтенант С. Иида.

Тази армия се състои само от 2 дивизии и дори с интендантските части възлиза едва на 35 000 души. Задачата й е да окупира Тайланд, включително провлака Кра, за да защити тила на 25-а армия, докато тя нахлува на юг в Малая след десантите, извършени в провлака в района на Сингора. След това 15-а армия трябва да се заеме със самостоятелната си задача да нахлуе в Бирма, като непосредствената й цел е завладяването на столицата Рангун.

Планирайки такова голямо начинание с толкова малка сила, японците разчитат на по-малките възможности на пазещите Бирма чужди сили както в ко-личествено, така и в качествено отношение. Първоначално числеността на за-щитниците се равнява на малко повече от една дивизия, която в по-голямата си част е съставена от наскоро сформирани бирмански подразделения, към които са прикрепени 2 британски батальона и една индийска бригада. 2-ра индийска бригада е на път да пристигне, за да поеме ролята на резерв. Когато кризата започва, повечето от тези подкрепления са отклонени към Малая, защото за спасяването на Сингапур е късно. Едва в края на януари полуобучената и непълна 17-а индийска дивизия започва да пристига в Бирма като ариергард на обеща-ните по-значителни сили. Положението във въздуха е още по-лошо, защото само 37 самолета трябва да посрещнат 100-те японски самолета, а след падането на Малая през януари броят им е удвоен с една въздушна бригада.

Японското нахлуване в Бирма започва в средата на декември, когато под-разделение на 15-а армия навлиза в Тенасерим, в западната, т.е. бирманската, страна на провлака Кра, за да превземе там трите основни летища, и така блокира изпращането на британски въздушни подкрепления от Малая. На 23 и 25 декември тежки японски бомбардировки от въздуха блокират пътищата и прекратяват работата по изграждането на отбранителни съоръжения. На 20 януари атаката започва с настъпление от Тайланд срещу Моулмейн, който е окупиран на 31 януари след ожесточена, но хаотична битка. В нея защитници-те, зад гърба на които е широкото устие на река Салуин, се измъкват на косъм от пълен разгром и плен.

В края на декември Уейвъл изпраща началника на своя Генерален щаб в Индия — генерал-лейтенант Т. Дж. Хътън, да поеме командването в Бирма, а той на свой ред поставя разнородните подразделения, защитаващи Моулмейн и подстъпите към Рангун, под командването на генерал-майор Дж. Г. Смит, командир на новопристигналата 17-а индийска дивизия.

След падането на Моулмейн японците настъпват на северозапад и успяват да преминат река Салуин. През първите две седмици на февруари те изминават 40 км нагоре по брега на реката. Смит настоява за стратегическо отстъпление до позиции, където може да прегрупира силите си, но не му е разрешено да отстъпи, докато не става твърде късно за организиране на отбрана на брега на река Билин, която е тясна и лесна за преминаване на много места. Тази позиция скоро е изоставена. След това започва едно надбягване, за да бъдат върнати войниците обратно 50 км при широката около 1,5 км река Ситанг, която е на 110 км от Рангун. Поради закъснялото придвижване японците успяват да изпреварят британците, въпреки че трябва да направят обход по пътеки през джунглата. Важният мост на река Ситанг е взривен в ранните часове на 23 февруари, което става причина повечето войници на Смит да останат на източния бряг. По обиколни пътища към частите си успяват да се завърнат едва 3500 души, а от тях по-малко от половината успяват да запазят пушките си. На 4 март японците разширяват настъплението, достигат и обкръжават Пегу — шосеен и железопътен възел, където се събират останките от частите на Смит и няколко подкрепления.

На следващия ден пристига генерал сър Харолд Александър, за да поеме командването в Бирма от генерал Хътън. Това спешно решение на Чърчил е твърде естествено при създалите се обстоятелства, още повече като се има предвид, че възможността за бърз разгром не е предвидена от по-висшето командване. То е несправедливо към Том Хътън, който не само изразява съмне-ния относно възможността да бъде задържан Рангун, но и предвидливо из-праща провизии и муниции в района на Мандалай, на 640 км северно от Ран-гун, като същевременно ускорява строежа на един планински път от индий-ския щат Манипур, който да служи за връзка с Мандалай и Бирманския път за Чундзин. През този период и преди това във Великобритания под влияние наУейвъл надделява мнението, че бойните умения на японците се надценяват — мит, който може да бъде развенчан само чрез силно противодействие.

При пристигането си генерал Александър първо настоява Рангун да бъде задържан и нарежда да започне настъпление за възвръщане на изгубените позиции. Но когато е направен опит за контраатака, тя постига твърде малковъпреки енергичните действия на новопристигналата 7-а бронетанкова бригада и някои пехотни подкрепления. Така че Александър скоро се съгласява с мнението на Хътън и на 6 март следобед заповядва евакуация от Рангун, след като бъдат взривени някои обекти на следващия следобед. Така на 8 март за изненада на японците те влизат в един пуст град. Дори и при това положение британските части успяват благодарение на късмета си да се измъкнат по пътя на север през Проме, като си пробиват път с бой през японското обкръжение.

След това настъпва временно затишие, по време на което японците са подсилени с още две дивизии — 18-а и 56-а, както и с 2 танкови полка, a въздуш-ните им сили са удвоени и достигат над 400 самолета.

Британците получават много по-малко подкрепления. Във въздуха техните непълни изтребителни ескадрили и двете ескадрили от Американската доб-роволна група (заети им от генералисимус Чан Каиши) — в началото общо едва 44 самолета „Хърикейн“ и „Томахок“ — успяват да отблъснат японските въздушни нападения над Рангун, като нанасят тежки поражения на нападате-лите. При изоставянето на Рангун повечето от британските самолети са из-теглени в Индия, където от Близкия изток в края на март пристига едно под-крепление от около 150 бомбардировачи и изтребители. Загубата на Рангун прекъсва системата за ранно предупреждение, така че останалите там бри-тански самолети не са в състояние както в Малая да окажат каквато и да било ефикасна съпротива на японците.

В началото на април подсилената 15-а японска армия се придвижва на север през Иравади към Мандалай, за да прекъсне Бирманския път към Китай. Британците, които сега са около 60 000, заемат позиция по линията изток-запад на 250 км южно от Мандалай подпомагани от китайски подразделения на източния фланг. Обаче японците смело заобикалят западния им фланг, обграждайки защитниците му, и в средата на април завладяват петролните полета при Енангяунг. Генерал Джоузеф Стилуел, американският офицер, който е дясната ръка на Чан Кайши, изработва план, според който японците трябва да бъдат оставени да напреднат по течението на река Ситанг, а след това да бъдат затворени в капан чрез обходни маневри. Планът му обаче е осуетен от по-широка японска обходна маневра на източния фланг към Лашио на Бирманския път. На този фланг следва бързо оттегляне и скоро става ясно че нито Лашио, нито пътят за доставки от Китай могат да бъдат задържани. Поради тази причина Александър постъпва предвидливо, като решава не да дава отпор при Мандалай, както японците се надяват, а да се изтегли към границата с Индия. Дългото повече от 300 км отстъпление започва на 26 ап-рил, прикривано от ариергарда, а на 30 април е взривен мостът Ава над Ира-вади — един ден преди японското настъпление по фланговете да стигне до Лашио.

Сега главният проблем е да се стигне границата с Индия и провинция Асам преди мусоните в средата на май, когато реките преливат и наводняват пъти-щата. Японците се придвижват бързо нагоре по течението на река Чиндуин, за да отрежат пътя на британците за отстъпление, но британският ариергард успява да заобиколи и стига Таму седмица преди да започнат мусонните дъждо-ве. В последния етап от бързото отстъпление британците губят по-голямата част от снаряжението си, включително всичките си танкове, но повечето вой-ници са спасени. Въпреки това загубите в бирманската кампания са три пъти по-големи от японските — 13 000 души срещу 4500. Това, че британските части в Бирма изобщо успяват да се измъкнат в дългото 1600 км отстъпление, се дължи до голяма степен на честите намеси на танковете на 7-а бронетанкова бригада и на хладнокръвието, с което е извършено изтеглянето след решението да бъде изоставен Рангун.