Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
History of the Second World War, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Базил Лидъл Харт

ИСТОРИЯ на Втората световна война

 

Преводач Павел Талев

Редактор Мирослава Бенковска

Художник Виктор Паунов

Технически редактор Станислав Иванов

Коректор Юлия Шопова

Първо издание. Формат 16/70×100. Печ. коли 47

КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД“, бул. „Цариградско шосе“ № 47

Печат Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне
  2. — img с размер вместо img-thumb

Кампанията в Бирма — от Импхал до завладяването отново на Рангун през май 1945 г.

Въпреки че отблъскването на офанзивата при Импхал през пролетта на 1944 г. е сериозен неуспех за японците, то не е достатъчно съкрушително, за да сложи край на присъствието им в Бирма. Това зависи от възможността да бъде последвано от ефикасно контранастъпление и за целта британската снаб-дителна система трябва да бъде още по-развита.

Задачата, която лорд Маунтбатън получава от Обединения съвет на началник-щабовете на 3 юни, е да разшири въздушната връзка с Китай и да разачисти пътя по суша към Китай с поверените му сили. Въпреки че не е изрично споменато, завладяването отново на Бирма е очаквано. Има два основни плана: „Капитал“ — настъпление по суша за превземането на Северна и Централна Бирма, и „Дракула“ — амбициозна задача за завладяване на южната част на страната. Очаква се ефектът от втората задача да е по-голям, обаче тя зависи от доставките отвън. При съществуващите обстоятелства генерал Слим и американците предпочитат плана по суша. Така че, макар да е наредено да се извърши подготовка за изпълнението и на двата плана, ударението е поставено върху „Капитал“.

Въпреки голямото подобрение на комуникациите с Индия и превръщането и в основна база става очевидно, че трябва да бъде направено много повече, за да бъде нахлуването в Бирма бързо и ефикасно. Главният проблем е поскоро логистичен, отколкото тактически. Независимо от подобрението на комуникациите по суша и на водния транспорт във вътрешността 14-а армия на генерал Слим продължава да зависи от доставките от въздуха, а те от своя страна — от помощта на американските транспортни самолети.

Така втората половина на 1944 г. е посветена предимно на решаването на тези проблеми и на реорганизацията на командванията. Сред по-важните промени са тези в системата за доставки по въздуха, която минава под обединено командване, наречено сили за транспортиране на бойни товари, подобрената координация между отделните разузнавателни служби и разформироването на т.нар. специални части. Реорганизацията е улеснена с отзоваването на генерал Стилуел от Китай през октомври по настояване на Чан Кайши и на китайските въоръжени сили и назначаването на генерал Видимейър на негово място. През ноември генерал сър Оливър Лийс, който командва 8-а армия в Италия, е изпратен за командващ съюзническите сухопътни войски в Югоизточна Азия на подчинение на Маунтбатън.

3700-karta26.gif

В средата на октомври, когато спират мусонните дъждове и земята изсъхва генерал Слим започва настъпление на централния фронт — т.нар. опе-рация „Капитал“. Напред в южния край на долината Кабо е изпратен 33-ти корпус на генерал Стопфърд, за да завземе Калемьо и Калеуа (на 210 км южно от Импхал), който в средата на декември установява предмостие на река Чиндуин близо до Калеуа. След това, подсилен с 4-ти корпус (сега командван от генерал Месърви), разширява настъплението на югоизток към Моунюа и Мандалай (на 260 км от Калеуа).

От другата страна японското Върховно командване, изправено пред при-ближаващата се по-голяма опасност от американското настъпление по море към Филипините, не може да отдели подкрепления за бирманската армия на генерал Кимура, макар да му нарежда, да се държи, за да попречи на съюзни ците да отворят Бирманския път за Китай или да се придвижат към Малая. Възможностите на японците да изпълнят тези задачи са слаби, тъй като силите им са значително намалели от тяхната разпростряла се на голям периметър офанзива срещу Импхал. На централния фронт 4 ненапълно окомплектувани дивизии на 15-а японска армия, възлизащи общо само на 21 000 души, са изправени срещу 8–9 силни дивизии и подкрепление може да дойде единствено от дивизията в Южна Бирма, а това би означавало да се оголи отбраната на Рангун. Въпреки че някои от частите на генерал Слим са задържани на заден план заради подготвяната операция „Дракула“, той все пак може да разчита че ще има повече дивизии от противника — всичките с по-голяма численост, с много по-силна танкова подкрепа и безспорно превъзходство във въздуха. Като отчитат тези неблагоприятни фактори, японците си дават сметка, че може би трябва да се оттеглят от Бирма, но все още се надяват да задържат позициите, защитаващи петролните полета при Мандалай и Енанджаун (на 230 км на юг по течението на река Иравади).

Докато се развива британската офанзива на централния фронт, операциите в другите два района — Аракан и Северна Бирма, са доведени до успешен завършек.

Целта 15-и корпус на генерал Кристисън е веднага след спирането на мусонните дъждове да освободи Аракан, да превземе остров Акяб заради военовъздушните му бази, а след това да освободи войски за главната офан-зива. За тази задача Кристисън има 3 силни дивизии срещу 2 слаби дивизии на т.нар 28-а армия на генерал Сакураи. Настъплението на британците започва на 11 декември. На 23 декември те превземат бързо Донбайк в края на полуострова, а седмица по-късно — Ратедаун на източния бряг на река Маю.

През това време третата дивизия на Кристисън прочиства намиращата се във вътрешностга долина Каладан. Липсата на съпротива се дължи на това, че японците са започнали да се изтеглят от Аракан, което става причина за уско-ряване на плановете за завземане на Акяб. Когато на 4 януари влизат в него, британците установяват, че градът е изоставен.

Нуждата от още военновъздушни бази кара Кристисън да планира превзе-мането на остров Рамри, който се намира на 120 км по на юг. Това е постиг-нато лесно на 21 януари, тъй като главната грижа на японците вече е да задър-жат проходите през планините към долното течение на река Иравади и да попречат на британците да проникнат в Централна Бирма. Всъщност заслуга имат най-вече малките японски части, които успяват да задържат проходите и подстъпите към тях до края на април и така дават възможност на оредялата армия на Сакураи да се измъкне от Аракан. В упоритата им съпротива те са подпомогнати от обстоятелството, че корпусът на Кристисън е ангажиран повече с подготовката на операция „Дракула“, заради която е оттеглена голяма част от неговите сили.

В самия Китай през 1944 г. кампанията започва зле за силите на Чан Кайши, което води до преразглеждане на решенията на конференцията „Трайдънт“ да се даде приоритет на доставките по въздуха. Сега ударението се поставя повече върху укрепването на китайските армии, отколкото на американските стратегически военновъздушни сили в Китай. Дори в западната провинция Юнан една-единствена японска дивизия спира настъплението на 12 китайски дивизии, въпреки че съотношението на силите е 7 : 1 в полза на китайците. На северния фронт в Бирма през пролетта силите на Стилуел, които се състоят главно от китайци, имат съвсем слаб успех срещу трите слаби дивизии на 33-та армия, командвана от генерал Хонда, в усилията си да настъпят през Мичина срещу северния фланг на Бирманския път за Китай. През есента настъпва обаче подобрение, след като изтощените чиндити са заменени от 36-а индийско-британска дивизия, и то след като повечето китайски дивизии са изтеглени, за да посрещнат японската офанзива в Китай. Положението се подобрява още повече след замяната на Стилуел с Видимейър, а командването на северната военна зона е поверено на друг американски командир — генерал Султан.

През декември войските на Султан без помощта на останалите в района 2 китайски дивизии бележат бърз напредък и слабите дивизии на генерал Хонда са принудени да отстъпят на югозапад към Мандалай. До средата на януари тази отсечка от Бирманския път към Китай е освободена. До април целият път от Мандалай до Китай е отворен отново.

До средата на ноември 1944 г. 33-ти корпус на Стопфърд установява пред-мостие на река Чиндуин, а след това 4-ти корпус на Месърви настъпва на изток в равнината между Шуебо и Мандалай, като същевременно установява връзка с 36-а дивизия на Фестинг при Банмау, северозападно от Индо. През това време тази дивизия вече е успяла да напредне на юг по течението на река Иравади до Индо и Ката. Липсата на съпротива показва, че японците се изтеглят от равнината Шуебо, което слага край на надеждите на генерал Слим да ги обкръжи и разбие на по-открит терен, като използва превъзходството си втанкове, артилерия и самолети. Очевидно сега японците отстъпват на позиции по течението на Иравади близо до Мандалай. Това принуждава Слим да промени плана си. Докато 33-ти корпус под командването на генерал Стопфърл продължава да настъпва към Мандалай от север, за да може да установи предмостия на река Иравади, 4-ти корпус трябва да напредне южно от Калемьо по посока на долината Миита колкото може по-незабелязано, а след това от Ганго да се придвижи на югоизток, за да установи предмостие в долното течение на Иравади близо до Пакоку, за да издигне стратегическа бариера близо до Мейтхила в тила на японските сили, отбраняващи Мандалай. Така трябва да бъдат блокирани пътят им за отстъпление на юг, както и снабдяването им от Рангун. Цялата тази операция в централния фронт зависи от решаването на логистичните проблеми, особено на доставките по въздуха. До началото на 1945 г., докато 4-ти корпус се готви за обходна маневра по фланга, 33-ти корпус на Стопфърд продължава да напредва на юг към Мандалай. До 10 януари е превзет Шуебо, до 22 януари — Моунюа (на река Чиндуин), а друга дивизия успява да установи предмостия на брега на река Иравади на 80 — 110 км от Мандалай. С изключение на едно подразделение точно срещу Мандалай, всички останали японски части се намират на източния бряг на Иравади. Новият план на генерал Слим се осъществява почти безупречно. Сигнал за началото на цялата операция е превземането на Канхла, близо до Пакоку, на 10 февруари от частите под командването на Месърви. На 14 февруари неговата водеща дивизия установява предмостие близо до Няуну, южно от Пакоку, където отредите на индийските националисти, които отбраняват този сектор, са разбити с лекота. След това авангардът му под командването на генерал Кауън, състоящ се от 17-а моторизирана дивизия и една танкова бригада, преминава реката и на 24 февруари превзема Таунда. Тъй като продължава да получава достатъчно доставки от въздуха, той успява след двудневни сражения да превземе на 3 март и Мейтхила. След това генерал Кауън прави всичко възможно да продължи да държи инициативата в свои ръце и да разстройва отбраната на японците с атаки в различни направления, извършвани от малки, подпомагани от танкове пехотни подразделения.

Японците изпадат в много тежко положение, силно притиснати при Мандалай и с прекъснати комуникации в тила. Освен това войските им са значително по-малобройни и не могат да разчитат на подкрепа от въздуха. Въпреки това те оказват яростна съпротива и успяват да отблъснат неколкократните атаки срещу основната им крепост в Мандалай — форт Дуферин, и предприемат контраатака в района на Мейтхила, за да освободят комуникациите си. От юг напредват 2 дивизии, а трета се е придвижила бързо от Мандалай. Всички те са прехвърлени към 33-та армия на генерал Хонда, която се е изтеглила от северния фронт и Бирманския път към Китай. В средата на мартбитката е в критична фаза, но към края на месеца японската контраофанзива е отблъсната и прекратена.

Междувременно на 20 февруари Стопфърд успява най-накрая на превземе форт Дуферин и Мандалай. Давайки си сметка за безнадеждността на положението, японската 15-а армия се отказва от опитите да задържи Мандалай и отстъпва на юг. Сега централната част на Бирма е в ръцете на британците и пътят към Рангун е отворен. През тези седмици двата британски корпуса дават в сраженията около 10 000 убити, но японските загуби са много по-големи и вероятно се равняват на една трета от вече и бездруго оределите им в района войски. Възможностите им за по-нататъшна съпротива стават още по-малки поради загубата на голямо количество бойна техника при отстъплението им на изток към хълмовете Шан по дълъг обходен път.

Докато пътят на британците към Рангун е открит, градът трябва да бъде достигнат максимално бързо, тъй като наближават мусоните, а и в началото на юни американските транспортни самолети трябва да бъдат изтеглени от Бирма и изпратени да помагат в Китай. Рангун е на повече от 500 км от Мейтхила и цялата снабдителна система на 14-а армия на генерал Слим, която и бездруго се е разпростряла на голямо разстояние, има опасност да бъде нарушена, ако преди това не бъде завзето някое пристанище в Южна Бирма, с което да се компенсира загубата на американските транспортни самолети и да се осигури снабдяване по море. Затова на 3 април Маунтбатън решава в началото на май да се пристъпи към изпълнението на операция „Дракула“ като предохранителна мярка, в случай че армията на генерал Слим не стигне навреме до Рангун. Тя трябва да бъде изпълнена от една дивизия на корпуса на Кристисън, подпомогната от полк средни танкове и парашутен батальон от гурки.

Плановете на Слим да разшири настъплението южно от Мандалай и Мейтхила са 4-ти корпус на Месърви да настъпи по протежение на главното шосе и жп линията, а през това време 33-ти корпус на Стопфърд да напредне по двата бряга на река Иравади, тъй като снабдяването му зависи от вътрешния воден транспорт, докато снабдяването на Месърви продължава да се осъществява от въздуха.

Японците се надяват да задържат позициите си на река Иравади с помощта на частите на пристигналата от Аракан 28-а армия, които заедно с останките от другите им 2 армии да спрат настъплението на Месърви. Но се оказва, че тези надежди са напразни, тъй като останките от другите 2 армии не са в състояние да се сражават. Междувременно 5-а дивизия, която първоначално е в резерв на армията на Слим, си пробива път и на 14 април превзема Яметин, на близо 65 км южно от Мейтхила. На 3 май 33-ти корпус на Стопфърд също започва настъпление по бреговете на Иравади. Авангардът на Месървислед твърде бавен старт започва да напредва по-бързо по главното шосе и на 22 април стига Тоунго, където продължава да тормози предните останки на японската 15-а армия, които отстъпват през планината Шан. През това време 160 км по-назад се намират други остатъци от японските армии. Седмица по-късно авангардът на Месърви стига Кадок, на 150 км от Тоунго и само на 110 от Рангун. Там той среща по-решителна съпротива, тъй като японците се опитват да запазят отворен пътя си на изток през Тайланд. След няколко дни съпротивата им е сломена, но макар и кратко, това спиране лишава хората на Месърви от честта да освободят Рангун.

На 1 май с парашутен десант в устието на река Рангун и с амфибийни десанти по двата й бряга започва изпълнението на операция „Дракула“. Като чуват, че японците вече напускат Рангун, тези части се качват отново на десантните съдове и се придвижват нагоре по течението на реката, влизайки в града на следващия ден. Рано сутринта на 6 май те се срещат с предните колони на частите на Месърви, които настъпват от Кадок и Пегу. Освобождаването на Бирма е напълно завършено.

Липсата на съпротива през последните етапи на кампанията се дължи главно на това, че японците са изтеглили почти всичките си военновъздушни и воен-номорски сили, за да посрещнат по-голямата заплаха от американското на-стъпление в Тихия океан. Срещу над 800 съюзнически бойни самолета (650 бомбардировача и 177 изтребителя) те могат да изпратят само 50, и то по-тари модели. В още по-голяма степен успехът на британското настъпление се дължи на доставките от американските транспортни самолети.