Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (14)

Тринайсета глава
Нахлуването в Русия

Успехът на кампанията в Русия зависи по-малко от стратегията и тактиката, отколкото от пространството, логистиката и техниката. Въпреки че някои оперативни решения са от голяма важност, те не са толкова решаващи, колкото недостигът на техника, съчетан с огромното пространство, и ефектът от тях трябва да бъде измерван с оглед на тези основни фактори. Пространственият фактор лесно да бъде разбран, като се погледне картата на Русия, но техническият фактор изисква повече обяснения. Един предварителен негов анализе важен за разбиране на събитията. Подобно на предишните инвазии, предприети от Хитлер, всичко зависи от механизираните части, въпреки че те съставляват само малка част от общите въоръжени сили. Наличните 19 танкови дивизии представляват само една десета от общия брой германски дивизии и тези на страните сателити. В останалата огромна част има само 14 моторизирани дивизии, които са в състояние да следват плътно танковите авангарди.

През 1941 г. германската армия притежава 21 танкови дивизии срещу 10 през 1940 г. Това видимо удвояване на танковата мощ обаче е илюзорно. То е постигнато главно чрез намаляване на танковете в дивизиите. По време на кампанията на Запад основното ядро на всяка дивизия е една танкова бригада, която се състои от два полка, всеки от които има по 150 бойни танка. Преди нахлуването в Русия всяка дивизия е изваден по един танков полк и от всяко такова „ребро“ е създадена нова дивизия. Някои от най-добрите танкови експерти се обявяват против това решение, като изтъкват че реално само се умножава броят на щабовете и на спомагателните войски в т.нар. бронетанкови части, като самите танкови войски ос-тават непроменени и така се намалява ударната мощ на всяка дивизия. Сега от нейните общо 17 000 души само 2600 са танкисти. Но Хитлер настоява на своето. Пред огромните пространства на Русия той иска да чувства, че има по-голям брой дивизии, които да нанесат удар дълбоко в нейната територия, и разчита, че техническата изостаналост на руските въоръжени сили ще компенсира разреждането. Той подчертава и факта, че благодарение иа увеличе-ното производство на последните модели Т-III и T-IV две трети от танковата мощ на всяка дивизия сега ще се състои от средни танкове — с по-големи оръдия и двойно по-дебела броня, докато по време на кампанията на Запад две трети са били леки танкове. По такъв начин ударната мощ на дивизията е увеличена, въпреки че съставът й е намален наполовина. Този аргумент е добър само до известна степен и за момента.

Намаляването на броя на танковете подчертава главния недостатък на гер-манската танкова дивизия, а именно че основната й част е пехотна и и липсва мобилност при пресечен терен. Най-същественият нов елемент, който танкът внася във войната — по-важен дори от подновеното използване на бронята, е способността му да се движи встрани от шосетата, да не зависи от предвари-телно подготвени гладки и твърди повърхности. Докато колесните превозни средства само увеличават скоростта на придвижване и постигат в по-гъвкава форма ефекта от използването на железопътните линии, танкът революцио-низира мобилността. Като си проправя собствен път по време на движението си, той не е длъжен да следва определен, предварително подготвен път и така заменя едноизмерното движение с двуизмерно.

Значението на този потенциал първоначално се разбира от британските привърженици на механизираната война. В края на Първата световна война те предлагат в рамките на бронетанковите сили всички превозни средства, включително тези, които пренасят боеприпаси, да бъдат снабдени с вериги, за да могат да преминават през труден терен. Това тяхно разбиране не е реа-лизирано дори и в германската армия, която прави повече от другите, за да се възползва от него. В преустроената танкова дивизия от 1941 г. има всичко на всичко не повече от 300 гъсенични превозни средства, докато останалите по-чти 3000 са на колела и повечето от тях са годни за използване само по пъти-ща. Голямото изобилие от такива превозни средства не се отразява на кампа-нията на Запад, където една зле разположена отбрана търпи разгром с далечни последици и атакуващият се възползва от мрежа от добре павирани пътища. Но на Изток, където добрите пътища са рядкост, с течение на времето това се оказва решаваща пречка. Там германците са наказани за това, че са изостанали с 20 години от теорията, на която дължат основния си успех.

Това, че успяват да постигнат известен напредък, се дължи на факта, че противниците им са изостанали още повече в това отношение, тъй като, макар руснаците да имат голямо числено превъзходство в танкове, общото ко-личество на моторните им средства е толкова ограничено, че дори бронетан-ковите части не разполагат с достатъчен моторизиран транспорт. Това се оказ-ва изключителен проблем за маневрирането и за възпирането на германските танкови пробиви.

В тази офанзива германските танкови части наброяват общо 3550 танкакоито са само с 800 повече, отколкото при нахлуването на Запад. (През август руснаците обаче твърдят, че са унищожили 8000.) Общата танкова мощ на Червената армия според телеграма на Сталин до Рузвелт, изпратена на 30 юли 1941 г., сочи 24 000, повече от половината от които се намират в Западна Русия. Рано сутринта в неделя на 22 юни германският поток се излива през границата в три големи успоредни пробива между Балтийско море и Карпатите. Отляво групата армии „Север“ под командването на Лееб пресича границата на Източна Прусия и навлиза в окупираната от руснаците Литва. Вляво от центъра източно от Варшава групата армии „Център“ под командването на Бок започва масирано настъпление срещу двата фланга на дъгата, която руският фронт оформя в Северна Полша. Вдясно от центъра остава спокойна зона от 100 км, където германският поток се отклонява от западния край на Припятската блатиста местност. Вдясно групата армии „Юг“ под командването на Рундщет се втурва напред откъм северната страна на Лвовската дъга, образуване от руския фронт в Галиция, близо до Карпатите.

Празнината между десния фланг на Бок и левия на Рундщет е оставена нарочно, за да бъдат постигнати концентрация на въоръжени сили и максимално най-чист път за настъпление. Така в първата фаза е увеличена бързината на германското настъпление. Но тъй като секторът при Припят остава незавзет, руснаците разполагат със защитена зона, където техните резерви могат да се съберат под прикритие и откъдето в по-късен етап могат да развият серия от флангови контраатаки на юг, което е пречка за настъплението на Рундщет към Киев. Това би имало по-малко значение, ако настъплението на Бок на север от Припятските блата беше постигнало целта си да затвори в капан руските армии около Минск.

Тежестта на германската офанзива е съсредоточена вляво от центъра. Там на Бок е поверена водещата роля, която му е отредена първоначално и при нахлуването на Запад, но впоследствие е прехвърлена от неговата армейска групировка към тази на Рундщет. За решаващата му мисия към него е прида-дена по-голяма част от танковите сили — 2 танкови групи, командвани от Гу-дериан и Хот, докато другите армейски групировки имат по една такава. Бок също има две армии — 4-та и 9-а, всяка от които е с по 3 пехотни корпуса. Всяка от танковите групи (по-късно превърнати в танкови армии) се състои от 4–5 танкови и 3 моторизирани дивизии. Макар всички германски лидери да са съгласни, че всичко зависи от използването на тези танкови групи, появяват се различни мнения, кой е най-добрият начин те да бъдат използвани. Тази „теоретична битка“ има дълготрайнипоследици. Някои висши командири искат да унищожат руските армии в решителна битка чрез класическо обкръжение, до която да се стигне колкотоможе по-скоро след преминаването на границата. Следвайки такъв план, те се придържат към ортодоксалната теория за стратегията, формулирана от Клаузевиц, утвърдена от Молтке и развита от Шлифен. Силната им привърза-ност към нея се дължи и на опасенията им от дълбоко навлизане в Русия, преди руските армии да бъдат разгромени. За успеха на плана те настояват танковите групи да взаимодействат с пехотните корпуси в битката, придвижвайки се напред по фланговете като клещи зал тила на вражеските сили, за да затворят обръча.

Танковите експерти начело с Гудериан са на друго мнение. Те искат танковите групи да навлязат колкото може по-бързо и по-дълбоко, следвайки линията оказала се решаваща във Франция. Гудериан твърди, че неговата група и групата на Хот не трябва да губят време да разширяват пробива си, а трябва да напреднат към Москва, но преди това поне да достигнат Днепър. Колкото по-скоро достигнат тази линия, толкова по-голяма е вероятността руската съпротива да бъде разстроена, както това става във Франция, и по-голяма възможността Днепър да стане същатата наковалня както Ламанш през 1940 г. Според Гудериан обкръжаването на руските части в пространството между двете танкови групировки трябва да бъде оставено на пехотните корпуси подпомагани от сравнително малки формации, които танковите групировки могат да отклонят, докато самите те продължат да се движат бързо напред.

„Теоретичната битка“ е решена в полза на ортодоксалността от Хитлер. Въпреки цялата си смелост той няма достатъчно кураж да заложи всичко на картата, на която дължи предишните си успехи. Неговият компромис с кон-серватизма има по-отрицателен ефект, отколкото през 1940 г. Въпреки че на самите танкови експерти е отредено по-важно място, отколкото през 1940 г. на тях им е отказана възможността да се възползват от това по най-добрия за тях начин. Решението на Хитлер е повлияно не само от съмненията му в техния подход, но и от развинтеното му въображение, което е заето от представата за обкръжаване на главното ядро на Червената армия в гигантски пръстен.

Тази представа се превръща в един блуждаещ огън, който го мами все по-дълбоко и по-дълбоко в Русия, особено след като първите два опита не успя-ват. При третия са взети по-голям брой военнопленници, но той го отвежда отвъд Днепър, при четвъртия падат в плен над четвърт милион руснаци, но зимата се намесва и попречва на германците да се възползват от отворилата се празнина във фронта. Всяка от водените битки отнема време за отварянето и затварянето на клещите, като в резултат се губи стратегическата цел в опити да се постигнат тактически задачи.

Въпросът, дали методът на Гудериан би се оказал по-успешен, остава открит. Но дори и навремето той е бил подкрепян от някои от най-способните членове на германския Генерален щаб, които не принадлежат към школата на танковите теоретици, а впоследствие тяхната преценка се оказва още по-правилна. Като признават трудностите за придвижването на запаси и продовол-свие при дълбокото проникване, те смятат, че те могат да бъдат преодолени чрез пълноценно използване на наличния въздушен транспорт и чрез осво-бождаване на танковите части от това, което ги задържа. Според тях щурмо-вите елементи на авангарда трябва да продължат напред и усилията да бъдатсъсредоточени върху тяхната поддръжка, а спомагателните моторизирани колони трябва да ги следват. Идеята за такова придвижване в стил Шърман обаче противоречи твърде много на конвенционалното схващане в Европа за воденето на войната, за да спечели общо одобрение.

След като „теоретичната битка“ е решена в полза на ортодоксалната стратегия, е изготвен план с цел голямо обкръжение, което да затвори в капан главните руски сили, за да бъдат унищожени, преди да бъде достигнат Днепър. За да се увеличат шансовете му за успех, откъм фронта на Бок планът предвижда къси обходни маневри, извършвани от пехотните корпуси на 4-та и 9-а армия, и по-дълги маневри от външната страна на танковите групи, които трябва да навлизат по-дълбоко, преди да започнат да затварят кръга. Тази телескопична схема се изпълнява до известно време, макар да не достига толкова далеч, че да задоволи вижданията на Гудериан, Бок и Хот.

Оста на настъплението е по протежение на главния път за Минск и Москва. Той преминава през сектора на 4-та армия, командвана от Клуге, към която е прикрепена и танковата групировка на Гудериан. Движението им е възпре-пятствано от крепостта Брест, а река Буг е естествена защитна преграда пред нея. Така първо трябва да се премине реката и да се превземе крепостта, за да може да се исползва шосето и настъплението да набере скорост. При обсъждането на проблема възниква въпросът, дали танковите дивизии трябва да чакат, докато пехотата направи пробив, или трябва да си взаимодействат за пробива заедно с пехотните дивизии. Възприет е вторият вариант, за да се пести време. Пехотните дивизии се използват за превземането на крепостта, а по фланговете им се придвижват по 2 танкови дивизии, които след форсирането на Буг заобикалят Брест и се съединяват на шосето зад крепостта. За бързото извършване на атаката всички части временно са поставени под командването на Гудериан по време на пробива. Когато той е осъществен, танковата група се втурва сама напред като снаряд, изстрелян от оръдие.

Благодарение на ширината на фронта и тактиката на обход и внезапна атака армиите на Бок успяват да направят дълбоки пробиви на много места. На втория ден танковите части на десния му фланг достигат Кобрин, на 60 км след Брест, докато левият фланг завладява крепостта и железопътния център Гродно. Руският клин в Северна Полша, известен като „клина Белосток“, видимо променя формата си, като е прерязан през средата. Това врязване става по-сериозно през следващите дни, след като фланговете се сливат при Барановичи и заплашват да обкръжат всички руски части в предната зона. Разви-тието на маневрата е подпомогнато от неефективността на руските танкови части въпреки численото им превъзходство.

Но настъплението на германците се натъква на изключително упорита съпротива от страна на руснаците. Обикновено германците успяват да над-хитрят с маневри противниците си, но не могат да ги победят. Понякога след продължителна съпротива обкръжените части са принудени да се предадат заради бавната си реакция в стратегически безнадеждни ситуации, но така забавят нападателя и създават сериозни пречки за плановете му. Проблемът се изостря и от крайно недостатъчните комуникации. Този ефект се вижда за първи път при първоначалната атака срещу Брест. Тук гарнизонът на старата цитадела се държи в продължение на седмица въпреки ожесточения артилерийски обстрел и бомбардировки от въздуха, причинявайки тежки загуби на атакуващите войски, преди най-накрая съпротивата им да бъде сломена. Подобно нещо се случва и на други места, а то отваря очите на германците за това, какво ги очаква в бъдеще. Упоритата съпротива, на която се натъкват при много пътни центрове, е спирачка за обходните им маневри, тъй като блокира шосетата, нужни за придвижването на колоните с доставки.

Плановете на нападателите се затрудняват от характера на терена, по който преминава настъплението. Един германски генерал изразява това впечатление по следния начин: „Пространствата бяха безкрайни, а хоризонтите-неясни. Потискаха ни монотонността на пейзажа и огромните пространства, покрити с гори, блата и равнини. Добрите пътища бяха толкова малко, лошите — толкова много, а дъждът бързо превръщаше пясъка и глината по тях в тресавище. Селата изглеждаха окаяни и потискащи с дървените къщи със сламени покриви. Природата беше сурова, а сред нея живееха човешки същества, също толкова сурови и нечувствителни, безразлични към времето, глада, жаждата и почти също толкова безразлични към живота, загубите и болестите. Руският цивилен е корав, а руският войник е още по-корав. Той, изглежда, има безкрайна способност да се подчинява и да търпи“.

Първият опит за обкръжение стига кулминацията си около Слоним, на близо 160 км отвъд първоначалния фронт, където вътрешните клещи почти се затварят около 2 руски армии, събрали се в белостокския клин. Но германците не действат достатъчно бързо при затварянето на обръча и около половината от обкръжените войски успяват да се измъкнат, макар и на малки не-координирани групи. Превесът на немеханизирани части в германската 4-та и 9-а армия е пречка за реализирането на този план.

Главните танкови части по фланговете навлизат над 150 км навътре, пресичат руската граница от 1939 г. и се отправят към Минск, който е превзет на 30 юни, деветия ден от началото на нападението. В тази нощ една от танковите колони на Гудериан достига историческата река Березина^[1] близо до Боб-руйск на 140 км югоизточно от Минск и на по-малко от 60 км от Днепър. Усилието да бъде затворен кръгът обаче пропада, а след провала и на голямото обкръжение мечтата на Хитлер за бърза решителна победа избледнява. Внезапен дъжд, за какъвто французите са се молили напразно предишното лято, идва на помощ на силно притиснатите руснаци. Той превръща песъчливата почва в кал.

Тя е много по-голяма спънка в Русия, отколкото във Франция, тъй като не само пречи на тактическите маневри, но и задържа придвижването по страте-гическите пътища. Единственият добър асфалтиран път в целия район е новото шосе което минава покрай Минск директно за Москва, но то само частично помага на Хитлеровия план, който предвижда не надпревара за Москва, а широка обходна маневра, в която и по двата фланга трябва да бъдат използ-вани пътища с мека настилка. След дъждовните бури в началото на юли тези „подвижни пясъци“ затрудняват мобилността на нашественика и умножават ефекта от упоритата съпротива, оказвана от многото изолирани групи руски войници в района, превзет от германците. Въпреки че в двойната битка при обкръженията около Белосток и Минск са взети в плен над 300 000 души, приблизително същият брой успяват да се измъкнат, преди да се стегне обръчът около тях. Изтеглянето им е важно за укрепването на следващата защитна линия която минава пред и зад Днепър.

Характерът на терена също е много съществен фактор в този важен етап. Югоизточно от Минск се простират големи гори и блата, а брегът на Березина не е ясно очертан и е прорязан от много потоци, които лъкатушат през черни торфени блата. Германците установяват, че само на два пътя — главното шосе през Орша и шосето за Могильов, има построени мостове, по които могат да преминават тежки товари. По другите пътища има само паянтови дървени конструкции. Въпреки че се придвижват бързо, германците заварват взривени мостовете, които имат най-важно значение. Нашествениците започват да се натъкват за първи път и на минирани пътища, което ги забавя още повече. Березина е също почти толкова ефикасно препятствие за настъплението на Хитлер колкото и за отстъплението на Наполеон. Всички тези фактори затрудняват плановете за затваряне на капана около руснаците в района западно от Днепър.

Осуетяването на голямото обкръжение кара германското командване да напредне отвъд Днепър, нещо, което се е надявало да избегне. Германските войски вече са навлезли над 500 км навътре в Русия. Клещите се отварят отново за да извършат ново обкръжение и да се затворят зад руснаците на линията на Днепър отвъд Смоленск. Първите два дни на юли минават в опити да се затвори капанът при Минск и в придвижването на пехотните корпуси на 4-та и 9-а армия, някои от които изминават по 30 км на ден в продължение на две седмици и половина, за да помогнат за пробива през линията „Сталин“.

Това нападение се оказва по-леко, отколкото германското командване очаква, тъй като отстъпващите руснаци нямат време да реорганизират добре защитата си, нито да подобрят отбранителните си съоръжения, които далеч не са завършени. Най-голямото препятствие е река Днепър, но танковите дивизии на Гудериан го преодоляват с бързи изненадващи щурмове на няколко места встрани от главните бродове. До 12 юли германците извършват пробив в линията „Сталин“ на широк фронт между Рогачов и Витебск и бързо се отправят към Смоленск. Лекотата, с която е извършен пробивът, показва преди всичко, че има повече предимства, отколкото рискове, да се позволи на бро-нетанковите сили да продължат напред, както е искал Гудериан.

Трудният терен, особено след силните дъждове, е по-голяма пречка, отколкото хаотичната съпротива. При тези обстоятелства е платен тежък данък за изгубеното време, защото всеки проливен дъжд временно намалява мо-билността на настъпващите до пълно спиране. От въздуха се вижда странна гледка — колона спрели танкове пресича местността по протежение на 150 и повече километри. Те биха могли да продължат настъплението, но заедно с другите гъсенични превозни средства съставляват само малка част от всяка т.нар. бронетанкова дивизия. Снабдяването им и многобройната пехота към тях се придвижват с колесни превозни средства, които са големи и тежки и не могат да продължат, ако пътят е покрит с кал. Когато слънцето отново изгрее, песъчливите пътища изсъхват бързо и настъплението продължава. Но натрупалото се забавяне е сериозна пречка за изпълнението на стратегическия план.

Отначало това не личи поради сравнително бързото настъпление на танковата група под командването на Гудериан по главното шосе за Смоленск, в който тя влиза на 16 юли. Разстоянието от над 160 км между Днепър и Десна е изминато за седмица. Но танковата група на Хот на северния фланг се забавя при преминаването на блата и заради разразили се дъждовни бури. Бавният й напредък, естествено, се отразява върху изпълнението на плана на Хитлер за обкръжение и дава на руснаците повече време да съберат войските си около Смоленск. В последната фаза начинанието се натъква на упорита съпротива по двата фланга, която е толкова ожесточена, че на германците не им достигат 15 км, за да затворят обръча. Според техните преценки в капана попадат половин милион руснаци. Въпреки че голяма част от тях успяват да се измъкнат, на 5 август са пленени 300 000 души.

Тази непълна победа оставя на германците един неразрешен проблем. Това означава, че пътят им към Москва, до която остават повече от 300 км, продължава да е блокиран от значителни войски, които непрекъснато се увеличават от нови мобилизирани подкрепления. Същевременно възможностите на германците да предприемат нова атака са намалени от трудностите, които срещат с докарването на подкрепления по лошите пътища. Това неизбежно води до забавяне, но то е незначително в сравнение с онова което следва от този момент нататък, защото настъплението към Москва е възобновено едва през октомври. Най-добрите два летни месеца са пропилени, докато армиите на Бок са спрени при Десна. Причините трябва да се търсят в нерешителността на Хитлер, свързана с напредването на армиите на Рундщет южно от Припятските блата.

На южния фронт германците първоначално нямат превъзходство. Наистина те започват настъплението при неблагоприятно за тях съотношение на силите, което на хартия изглежда огромно. Югозападната руска група армии под командването на маршал Будьони се състои от 30 танкови и моторизирани, 5 механизирани и 45 пехотни дивизии в Южна Полша и Украйна, от които 6 танкови и моторизирани, 3 механизирани и 13 пехотни дивизии се намират в Бесарабия срещу румънците. По брой на танковете тази групировка е два пъти по-мощна от силите на маршал Тимошенко, който командва Западната група армии изправени срещу главното направление на германското настъпление. Будьони има общо около 5000 танка от различни видове, докато танковата група на Клайст, която съставлява бронетанковият юмрук на Рундщет, се състои само от 600 танка. Освен това значителна част от тях е ангажирана в гръцката кампания и разполага с малко време да се изтегли, преди да бъде хвърлена в това по-голямо начинание.

Рундщет трябва да разчита на изненадата, скоростта, пространството и на грешките на противниковите командири. Прочутият стар кавалерист и герой от Гражданската война Будьони е описан от един от неговите офицери като „човек с огромни мустаци, но с много малък мозък“. Едни от най-добрите руски командири са ликвидирани в чистките преди войната, а тези, които оцеляват като политически благонадеждни, са ненадеждни във военно отношение. Едва когато негодността на тези прекалено солидни старши офицери е доказана от изпитанията на войната, връх взема едно по-младо поколение.

Главното усилие на Рундщет е съсредоточено върху неговия ляв фланг по брега на река Буг. Планът е съобразен с неговите ограничени сили, но извлича полза от факта, че първоначалната му позиция се намира по-назад от фланга на Лвовската дъга, образувана от руската зона в Галиция. Така нападението се предприема от естествен клин, който само трябва да бъде забит още по-дълбо-ко, преди да започне да застрашава комуникациите на всички руски сили близо до Карпатите. След като 6-а армия на Райхенау форсира бродовете на Буг, танковите части на Клайст се впускат напред през пробива към Луцк и Броди. Изненадата не само помага при началния пробив, но и отстранява потенциалната опасност от контранастъпление на руснаците. Като знае, че имат 25 дивизии по протежение на карпатската граница с Унгария, Рундщет очаква че те могат да се обърнат и да ударят десния му фланг, докато той напредва към Луцк. Вместо това те отстъпват. (Поради тази реакция, както и поради липсата на готовност в руската предна зона Рундщет и другите германски командири започват да се съмняват в аргументите на Хитлер, че е било възможно руснаците първи да нападнат Германия.)

Дори и при този летящ старт войските на Рундщет не могат да напреднат толкова бързо, колкото войските на Бок вляво от центъра. Гудериан настоява, че е важно руснаците да бъдат принудени да продължат да отстъпват, като не им се дава време да се прегрупират. Той е убеден, че ако не се губи време, може да достигне Москва и че такова проникване в невралгичния център на Сталиновата мощ може да парализира съпротивата на Русия. Хот споделя възгледите му, а Бок също ги подкрепя. Но Хитлер се връща към собствената си първоначална идея, съдържаща се в една директива от 19 юли, за следващия етап на операциите. Танковите части са взети от Бок и от центъра са изпратени към фланговете — танковата група на Гудериан трябва да се отправи на юг, за да помогне за разгрома на руските армии, изправени срещу Рундщет в Украйна, докато танковата група на Хот трябва да се насочи на север, за да помогне при атаката на Лееб срещу Ленинград.

Браухич пак се суети, вместо веднага да настоява за друг план. Той твърди че преди да се започнат по-нататъшни операции, на танковите сили трябва да бъде дадена почивка, за да приведат в ред машините си или те да бъдат заменени с нови. Хитлер се съгласява с необходимостта от такава пауза. Междувременно разногласията на високо равнище относно курса, който трябва да се следва, продължават и не спират дори след като танковите войски вече са състояние да подновят настъплението си.

След като се пропиляват няколко седмици в такива дискусии, началникът на Генералния щаб Халдер подтиква Браухич да предложи бързо настъпление към Москва. Хитлер отговаря с нова и по-категорична директива на 21 август, която започва така: „Не съм съгласен с предложенията, направени от армията на 18 август, за воденето на войната на Изток. От първостепенна важност преди настъпването на зимата е не превземането на Москва, а по-скоро окупацията на Крим, на индустриалния и въгледобивния район на Донецкия басейн, прекъсването на руските снабдителни пътища от кавказките петролни полета…“

В съответствие с това той нарежда да се разчисти пътят към тези южни цели, като част от армейската група, командвана от Бок (включително танковите сили на Гудериан), да се насочи на юг и да помогне за разгромяването на руските армии около Киев, които са изправени срещу Рундщет.

Когато тези заповеди са получени, Халдер се опитва да накара Браухич даси подадат заедно оставките. Но Браухич заявява, че това ще е безполезен жест, защото Хитлер просто ще ги отхвърли. Вместо да се аргументира, Хитлер само повтаря отново твърдението си: „Моите генерали не знаят нищо за икономическите аспекти на войната“. Той се съгласява единствено със следното — след като руските армии в района на Киев бъдат унищожени, на Бок да бъде позволено да поднови настъплението си към Москва, а танковите сили на Гудериан да му бъдат върнати за същата цел.

Самото обкръжение на Киев жъне голям успех и предизвиква оптимистични очаквания. Гудериан настъпва надолу през руския тил, докато танковата група на Клайст се отправя нагоре. Двата края на клещите се срещат на 250 км източно от Киев, като затварят капан, в който според германските твърдения попадат над 600 000 руснаци. Битката обаче приключва едва в края на септември когато лошите пътища и дъждовното време забавят скоростта на обходните маневри. Блясъкът на победата е помрачен от сянката на зимата, която хвърля историческата си заплаха над нашествениците на Русия. Двата пропилени месеца от лятото се оказват фатални за перспективите да бъде превзета Москва.

Подновеното настъпление започва на 30 септември. Перспективите изглеждат обнадеждаващи, когато армиите на Бок извършват голямо обкръжение около Вязма където са пленени още около 600 000 руснаци. Това моментално отваря почти чист път на германците към Москва. Но битката при Вязма завършва едва в края на октомври, германските войски са уморени, с влошаването на времето теренът се превръща в тресавище, а пред Москва се появяват свежи руски части.

Повечето германски генерали искат да прекъснат настъплението и да заемат удобни позиции за зимата. Те помнят какво е станало с армията на Наполеон. Много от тях започват да препрочитат мрачния разказ на Коленкур за случилото се през 1812 г. На по-високо ниво преобладава обаче друго мнение. Този път то не се дължи само на Хитлер, който едновременно е впечатлен и депресиран както от увеличаващите се трудности, така и от зимните условия. На 8 ноември той мрачно отбелязва: „Признанието, че никоя от силите не е в състояние да унищожи другата ще доведе до компромисен мир“. Бок настоява обаче германското настъпление да продължи. Браухич и Халдер са съгласни с него. На съвещание на висшия команден състав на 12 ноември Халдер казва, че има основателни причини да се вярва, че руската съпротива е на път да се сгромоляса.

Браухич и Халдер, както и Бок, естествено, не са склонни да наредят спиране на офанзивата поради предишната им борба да накарат Хитлер да приеме аргументите им в полза на превземането на Москва, вместо да се преследват цели на юг. Така че настъплението към Москва е възобновено на 15 ноември, когато настъпва временно подобрение на времето. Обачеслед продължила две седмици борба в калта и снега то е спряно на 30 км от Москва.

Дори Бок започва да се съмнява дали има смисъл да се продължава, макар току-що да е заявил: „Въпросът ще бъде решен от последния батальон“. Браухич, който по това време е болен и командва отдалеч в тила, продължава обаче да настоява офанзивата да продължи на всяка цена. Той ужасно се страхува от гнева на Хитлер заради лошите резултати.

На 2 декември е направено още едно усилие и някои подразделения проникват в предградията на Москва, обаче настъплението като цяло е спряно в горите около столицата. Това е сигнал за руска широкомащабна контраофанзива, подготвена и ръководена от Жуков. Тя отблъсква изтощените германци, обхожда фланговете им и ситуацията става критична. От генералите до низ-шите чинове нашествениците са изпълнени с мрачни мисли за отстъплението на Наполеон от Москва. В този критичен момент Хитлер забранява всякакво отстъпление освен кратки локални изтегляния и в тази ситуация той е прав. Неговото решение подлага войските му на предните позиции пред Москва на ужасни страдания, защото те нямат нито нужното облекло, нито екипировка за зимна кампания в Русия, но ако веднъж започнат генерално отстъпление, то бързо може да се превърне в паническо бягство.

Хитлер губи шанса да превземе Москва заради решението си от август да спре настъплението в тази посока и да отклони войски за настъпление в Южна Русия. Цената, платена при Москва, не може да бъде компенсирана от това, което армиите му постигат на юг. След голямото обкръжение при Киев Рунд-щет превзема Крим и Донецкия басейн, но без танковете на Гудериан не може да достигне петролните полета на Кавказ. Войските му успяват да стигнат до Ростов на Дон, но са много изтощени и скоро са отблъснати от руснаците. Тогава той иска да се изтегли на добре защитими позиции на брега на река Миус, но Хитлер не му разрешава. Рундщет отговаря, че не може да се под-чини на такава заповед, и моли да бъде освободен от командването. Хитлер бързо го заменя, обаче веднага след това фронтът е пробит и фюрерът е при-нуден да се съгласи с необходимостта от отстъпление. Това става през първата седмица на декември — едновременно с отблъскването на германците при Москва.

През същата седмица Браухич моли да бъде освободен от поста поради болест. На следващата седмица Бок прави същото, а малко по-късно Лееб подава оставка, когато Хитлер отхвърля предложението му за отстъпление на северния фронт близо до Ленинград. Така четиримата най-висши командири си отиват.

Хитлер не назначава приемник на Браухич, а се възползва от възможността да стане сам пряк главнокомандващ въоръжените сили. До Коледа той успява да се избави от Гудериан, който има главната заслуга за предишните победи, защото е изтеглил изтощените си войници без негово разрешение.

Основен фактор за провала на офанзивата е погрешната преценка на на-стъпващите за резервите, които Сталин може да събере от вътрешността на Русия. В това отношение Генералният щаб и неговото разузнаване са също толкова заблудени, колкото и Хитлер. Фаталната грешка е резюмирана на-кратко с едно изречение в дневника на Халдер от средата на август: „Ние подценихме Русия: смятахме, че имаме работа с 200 дивизии, но сега устано-вяваме че те са 360“.

Това до голяма степен намалява чудесния успех в началото. Вместо да имат път освободен от защитници, сега на германците се налага да си имат работа със свежи армии, които пристигат на бойното поле. Масовата съветска мобилизационна система успява да продължи да действа далеч от обсега на германските армии и от зимата на 1941 г. нататък руснаците винаги имат числено превъзходство над германците на руския фронт. Благодарение на своята превъзхождаща техника и по-добра подготовка германците успяват да разгромят тези армии в няколко последователни обходни сражения, обаче тогава затъват в есенната кал. Докато с настъпването на зимния студ руснаците отново събират нови армии, които застават на пътя на нашествениците, а те вече са изтощени.

Наред с погрешната преценка за руските възможности най-фаталният фактор е пропиляването на месец август от Хитлер и неговите висши генерали в спорове каква да бъде следващата стъпка. В германското командване се забелязва изумителна неспособност да се мисли трезво на най-високо равнище. На по-ниско ниво, особено Гудериан, има ясно виждане, какво би искал да направи — да настъпи към Москва колкото може по-бързо, оставяйки пехотните армии да се справят с разпокъсаните части, през които е преминал. През 1940 г. по този начин той печели битката за Франция. Това би означавало да се поемат големи рискове, но Москва е можело да бъде превзета, преди руските армии от втората линия да бъдат готови да я защитят. Следваният курс довежда до далеч по-големи рискове, които се оказват съдбоносни. Оказва се че Русия дължи оцеляването си повече на своята примитивност, отколкото на техническото си развитие, постигнато след съветската революция. Това се отнася не само за нейния корав народ и нейните корави войници, но и за способността им да издържат на трудности и лишения, които биха парализирали западните народи и западните армии. Още по-голямо предимство се оказват примитивните руски пътища. Повечето от тях не са нищо друго освен коловози, покрити с песъчлива почва. Когато вали, те се превръщат в бездънна кал и това допринася повече за спирането на германското настъпление, отколкото всички героични жертви на Червената армия. Ако съветският режим беше дал на Русия шосейна мрежа, сравнима с шосейнатамрежа на западните държави, тя щеше да бъде превзета почти толкова бързо, колкото Франция. Обаче това заключение има и обратна страна. Хитлер за-губва шанса си за победа, тъй като мобилността на армията му се основава на колелата, а не на веригите. Колесният транспорт затъва в калта, а танковете са в състояние да продължат. Ако танковите части бяха обслужвани от гъсеничен транспорт, те биха могли да стигнат до жизненоважните центрове на Русия до есента въпреки калта.