Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Завоевател (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conqueror, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2015)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Кон Игълдън. Завоевателят

ИК „Бард“, София, 2011

Английска. Първо издание

Редактор: Евгения Мирева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД, Петя Чолакова

ISBN: 978-954-655-273-0

История

  1. — Добавяне

Исторически бележки

Малко са запазените сведения за управлението на Гуюк. Вярно е, че е събрал войска да нападне Бату в неговите земи, след като синът на Джучи не се явил да се закълне на курултая — събора. Знаем, че Бату е бил предупреден от Сорхатани и че след това Гуюк умрял при неясни обстоятелства, когато двете войски били съвсем близо една до друга. Естествено, хората умират, но както и в случая със сина на Чингис — Джучи, понякога смъртта идва прекалено навреме, за да ни даде повод да се усъмним в официалните хроники. Трябва да добавя също, че няма данни Гуюк да е бил хомосексуалист. Трябваше да обясня как си е развалил отношенията с Бату — подробност, която липсва в историческите сведения. Тъй като е бил хан само две години и е умрял удобно рано, лично на мен Гуюк ми заприлича донякъде на английския крал Едуард II, който е бил хомосексуалист. Нещата станаха естествено. През управлението си Гуюк не постигнал нищо, което си заслужава да бъде отбелязано.

Смъртта на Гуюк разчистила пътя на Монгке към ханската власт. Управлението му започнало с вътрешен конфликт между силите на модернизацията, представени от китайското влияние, и традиционната монголска култура. Монгке бил подкрепен от Бату, който дължал живота си на Сорхатани.

Монгке бил на около трийсет и шест, когато станал хан, бил силен и в чудесна форма и пред него имало още много години живот. Вярно е, че започнал управлението си със събор при Аврага, след което направил „основно почистване“ и избил опозицията, в това число съпругата на Гуюк Огул Хаймиш. Тя била обвинена в магьосничество.

Монгке предприел активно разширяване на империята, като възстановил монголската военна машина във всички посоки. Управлявал от 1251 до 1259 г. и това били осем години на експанзия и кланета. Брат му Хулегу поел на запад срещу ислямския свят, а Кублай бил изпратен от Монгке на изток и юг срещу Сун. Майка им Сорхатани умряла през 1252 г., прехвърлила седемдесетте. Тя лично управлявала Монголия и видяла най-големия си син на престола. Макар да била несторианска християнка, синовете й учели будизъм и издигали джамии и медресета в ислямските райони. Широтата на въображението й и силното й влияние я правят най-необичайната жена на нейната епоха. Едно от удоволствията в писането на исторически романи е срещата с личности, които заслужават отделни книги за себе си — като например Марий, чичото на Юлий Цезар. Сорхатани е една от тези личности. Определено постъпих несправедливо с нея, като й обърнах толкова малко внимание.

Ако не беше исторически факт, една измислена от автора кампания на Кублай срещу Сун би била смешна и нелепа. Той нямал никакъв военен опит и прекарвал живота си предимно сред книги. По онова време населението само на един сунски град било по-многобройно от всички монголи, взети заедно. Меко казано, тази кампания била невероятно тежка задача дори за внук на Чингис. Между другото, онези салове с овчи кожи, които приписах на Кублай, се използват и до днес за прекосяване на реки в Китай.

Монгке наистина дал на Кублай опитни военачалници. В предишните книги заради сюжета описах Субодай като бездетен. Всъщност Уриан-Хадай е бил син на Субодай и самият той станал известен генерал. Монгке дал на Кублай най-доброто за първата му кампания, както и незначителна цел, която можела да бъде постигната с лекота. Пътят обаче бил посочен още от Чингис. Подобно на Чингис, който атакувал първо Си Ся, за да си осигури задна вратичка към територията на Дзин, Монгке разглеждал района Юнан с неговия единствен град Та-ли като предмостие към Сун. Войската на Кублай била по-малобройна, но това не било особена причина за тревоги. Монголите винаги са били превъзхождани числено. Интересно е да се отбележи, че популярната представа за монголската орда, смазваща по-малките армии, е почти във всички случаи погрешна.

Монгке предложил на Кублай да избира между две владения в Китай. В действителност Кублай имал време да се посъветва с Яо Шъ и старецът му препоръчал Дзин-дзао на север, тъй като имал плодородна почва. По-късно Кублай основал там хиляди стопанства, произвеждащи огромни богатства, което довело до проблеми с брат му заради доходите. Именно в тези земи той започнал изграждането на своята „Горна столица“, известна като Шан-ду или Санаду, както е по-известна на Запад. Там може и да не е имало „купол на удоволствията“, както е в поемата на Самюъл Колридж, но между стените му наистина е съществувал огромен парк, в който Кублай можел да ловува.

Крепостта на хашишините Аламут била атакувана от войските на Хулегу някъде около 1256 г. Водачът на мюсюлманската секта, държаща твърдината, се казвал всъщност Ала ад Дин. Промених истинското му име поради сходството му с „Аладин“ и защото използвах едно подобно име в предишна книга. Поради това се спрях на Сюлейман. Хашишините исмаилити са шиитска секта, която била изключително силна в района по онова време и разполагала най-малко с четири крепости, от които най-мощна била Аламут — непристъпно орлово гнездо в планините южно от Каспийско море. Интересно е да се отбележи, че историята около Хасан и водача на хашишините идва от монголски източник, написан от Ата ал Мулк Джувайни, персийски писател и историк, който пътувал с Хулегу до Аламут и Багдад и по-късно станал управител на покорения град. Не знаем дали именно Хасан е убил господаря си, но той е най-вероятният кандидат. Бил измъчван години наред просто за удоволствие и се стигало дотам да бъде малтретиран с жена си в спалнята. Тук отново сме свидетели на един от онези интересни моменти в историята — водачът на хашишините бил убит във възможно най-неподходящия за тях момент, което направило задачата на Хулегу съвсем лесна. Хашишините били принудени да се предадат и новият им водач Рух ал Дин бил ритан до смърт по заповед на Хулегу — огромна чест от гледна точка на монголите, тъй като по този начин не се проливала кръв и следователно се признавал статутът му на водач на сектата.

 

 

Падането на Багдад довело до едно от най-шокиращите кланета, извършвано някога от рода на Чингис. Хулегу наистина настоял градът да предаде оръжията, след което избил най-малко 800 000 души от милионното му население. Казват, че Тигър почервеняла от кръвта на жертвите. На халифа било позволено да спаси сто от седемстотинте си жени в харема, след което Хулегу заповядал той да бъде убит, а жените отишли в собствените му гери.

Опитах се да противопоставя Хулегу на Кублай, тъй като двамата са много различни персонажи. В много отношения първият се опитвал да бъде като Монгке и Чингис, докато вторият сякаш бил истински свързан с традициите дзински благородник — че и повече. Багдад бил разграбен и опожарен, а Хулегу като че ли е ламтял за злато — нещо, което самият Чингис никога не би разбрал. За разлика от него Кублай наистина е пощадявал градовете, ако се предавали, и това станало основна черта на стила му. Той забранил на хората си да избиват без повод местното население, като онези, които не се подчинявали на заповедта му, ги грозяло смъртно наказание. Образът на Кублай трябва да бъде разгледан на фона на традиционната жестокост на неговата култура, за да се разбере що за необикновен човек е бил. В това отношение той със сигурност е бил повлиян от Яо Шъ, който и до днес се почита в Китай заради будистките си убеждения и многото хора, чийто живот е спасил.

Накрая Монгке сметнал, че е нужно да се включи в атаката срещу Сун на втори фронт. Един източник споменава, че войската му възлизала на шейсет тумана — истинска орда от 600 000 души, макар че броят им най-вероятно е бил далеч по-малък. Противниците на хановете винаги са имали проблем с преценяването на размера на монголската войска поради огромното стадо резервни коне, което я следвало. Не знаем дали Кублай се е бавил, или Монгке винаги е бил съгласен с брат си, че за обединяването на китайските империи е нужен удар от две страни.

Обстоятелствата около смъртта на Монгке по време на похода срещу Сун са спорни. Може да е умрял от инфектирана рана от стрела, от дизентерия или от холера; подобно разнообразие на възможности ми позволи да предположа, че атаката на Хулегу срещу хашишините може да е довела до подобно отмъщение. Кублай знаел, че трябва да се оттегли, когато научил за смъртта на Монгке. Това вече било установена традиция и дори завладяването на Западна Европа от Субодай било изоставено заради смъртта на Угедай. Сунските генерали са научили новината едновременно с Кублай и можем само да си представим облекчението им. Кублай обаче отказал да напусне Китай. Той бил започнал да се откъсва от политиката у дома. Китай вече бил неговото ханство, неговата империя.

Войската на Монгке не страдала от подобно нежелание и незабавно изоставила напредването си в земите на Сун. Когато научил новината, Хулегу, който бил верен докрай, също се върнал от Средния изток. Оставил само около двайсет хиляди воини под командването на Китбука (който наистина отслужвал християнски литургии в джамиите). Без други тумани, които да им се притекат на помощ, те били унищожени от разбунтувалите се мюсюлмани, които използвали любимата на монголите тактика на лъжливото отстъпление. Хулегу обаче вече си бил спечелил ханство, което в крайна сметка ще се превърне в съвременен Иран. Единствено Кублай не се отзовал на призива.

Намиращият се в Каракорум Арик-Боке взел решение, което щяло да се отрази върху всички по-късни поколения на рода му. Той управлявал столицата в отсъствието на Монгке и вече бил хан на централните монголски територии. След завръщането на войската на Монгке Арик-Боке успял да убеди сам себе си, че няма по-добър кандидат от него, и се обявил за велик хан. Така на престола се възкачил най-малкият син на Сорхатани и Толуй.

През същата 1260 г. брат му Кублай също се обявил за хан, докато се намирал на чужда територия. Той не е знаел, че с това свое действие е посял семената на гражданската война между двама братя, която щяла да постави на колене империята на Чингис.

 

 

Промених реда на императорите на Сун, за да не пропусна сцените с момчето император Хуайдзун, управлявал малко по-късно през този период. Император Лидзун заемал престола близо четирийсет години и накрая умрял бездетен през 1264 г. Бил наследен от племенника си, император Дудзун, който е известен с огромния си апетит. Той управлявал само десет години, до 1274 г., и бил наследен от осемгодишния си брат, който пък останал на власт само четири години и станал свидетел на триумфа на Кублай над династията му.

По темата за числата: в китайската култура числото четиринайсет се смята за носещо много лош късмет, тъй като по звучене прилича на „искам да умра“ на кантонски и мандарински. Девет, като най-голямото едноцифрено число, е едно от най-щастливите и се асоциира с императора.

 

 

По онова време монголските принцове вече са били твърде много, за да включа всички. Алгу бил син на Байдур, внук на Чагатай и правнук на Чингис. Той управлявал ханството на Чагатай и първоначално подкрепял Арик-Боке в гражданската война, но след това се обърнал против него. Вярно е, че бил първият от рода, който приел исляма — доста разумен тактически ход предвид хората, които управлявал в ханството си около Самарканд и Бухара на територията на съвременен Узбекистан. Един век след тези събития Самарканд ще стане столица на великия завоевател Тамерлан.

 

 

Отговорът на Арик-Боке: „Правото беше на моя страна, а сега е на твоя“, е документиран и е особено интересен, тъй като ни разкрива какво е представлявал малкият брат на Кублай. Подобно на смъртта на Гуюк, краят на Арик-Боке остава една от онези странно удобни случки в историята. Той бил в разцвета на силите си, здрав и силен, но умира малко след като бил победен от Кублай. Не е трудно да си представим какво е станало.

 

 

Когато започнах тази серия, смятах да пиша за целия живот на Кублай хан. Най-прочутите събития — срещата с Марко Поло, двете нападения срещу Япония — изглеждаха като жизненоважни части от разказа. Вярно е обаче, че всички герои, за които пиша, са отдавна мъртви; всички истории са приключили като правило зле. Малцина са завършили живота си славно и вече писах за смъртта на Юлий Цезар и Чингис хан. Затова реших да завърша серията с герой, който още е жив и има мечти и надежди, които тепърва ще се стреми да осъществява. Аз може и да знам, че жената и синът на Кублай са умрели преди него и това го превръща в съкрушен човек, който прекалява с пиенето и яденето, но в този момент от живота си той не го знае — и исках да го оставя точно такъв.

Подобно решение винаги съдържа в себе си неясни моменти. Кублай най-сетне победил Сун и положил началото на династия Юан на обединен Китай — име, което днес се използва като название на китайската парична единица. Потомците му управлявали почти сто години, преди да избледнеят в историята, макар че потомците на Чингис управлявали ханствата далеч по-дълго.

Тази история започна с едно изоставено, гладуващо семейство, преследвано и самотно в степите на Монголия, и завършва с Кублай хан, управляващ империя, по-голяма от онези на Александър Велики или Юлий Цезар. Това е просто най-нечуваната история за издигане от дъното до върха, позната на човечеството — при това само за три поколения.

Кон Игълдън Лондон, 2011 г.