Линда Хауърд
Перфектният мъж (9)

8

— О — промърмори на себе си Джейн, докато караше на автопилот към работа, което при трафика в Детройт, бе малко повече от опасно. — О?

Що за остроумен отговор беше това? Защо не бе казала нещо от сорта на „Само в мечтите ти, приятел“ или „Боже мой, да не би адът да е замръзнал, без да разбера?“. Защо, по дяволите, не отговори нищо, освен „О“. Можеше да се справи по-добре дори от сън да я бутне човек.

Не го бе произнесла равнодушно, сякаш е поискала някаква информация и полученият отговор се е оказал не особено интересен. Не, проклетата сричка бе толкова слаба, че дори слабометър не би я отчел. Сега той си мислеше, че всичко, което трябва да направи, е да изтанцува до къщата й и тя ще си легне с него.

По-лошото бе, че вероятно е прав.

Не! Не, не, не, не, не! Не се занимаваше със случайни връзки, а и не бе добра и в сериозните, следователно това разбиваше на прах романтиката. В никакъв случай нямаше да се забърка в авантюра със съседа си, за когото до вчера или беше онзи ден, наричаше „кретенът“.

Дори не го харесваше, поне не много. Определено бе възхитена от начина, по който тръшна пияницата по лице на земята. Имаше моменти, когато грубата сила бе единственият удовлетворяващ отговор и Джейн се бе почувствала изключително добре, докато наблюдаваше как мъжът бе проснат в мръсотията и закопчан толкова лесно, сякаш бе дете.

Имаше ли нещо друго, което харесва в Сам, освен тялото му — последното се подразбираше — и способността му да малтретира пияници? Джейн се замисли за момент. Имаше нещо привлекателно в мъж, който се занимаваше с шкафовете в кухнята си, въпреки че не би заложила точно на това, а може би на усещането за домошар? Сам определено се нуждаеше от нещо, което да смекчи цялото това мачо перчене. Само че той не се перчеше, разхождаше се. Нямаше нужда да се перчи, когато носеше на колана си пистолет, голям колкото сешоар. Що се отнася до фалическата символика, в голяма степен имаше предимство — не се нуждаеше от нещо символично, предвид истинската находка в панталоните му.

Джейн стисна волана с ръце, опитвайки се да контролира дишането си. Включи климатика и размести решетчиците, така че студеният въздух да духа право в лицето й. Зърната й се втвърдиха и тя знаеше, че ако погледне към тях, ще открие, че стърчат като малки войници.

Добре. Имаше си работа със сериозен случай на хлътване. Фактът беше налице и тя трябваше да го признае, което означаваше да се държи като здравомислещ, интелигентен възрастен и възможно най-бързо да си вземе противозачатъчни хапчета. Цикълът й трябваше да започне всеки момент, което беше добре, можеше да вземе хапчетата и да ги започне почти веднага. Не че щеше да му каже. Хапчетата бяха само предпазна мярка, в случай че хормоните й вземеха връх над сивото й вещество. Никога не й се бе случвало толкова глупаво нещо, но също така на практика досега не се беше разтапяла при гледката на мъжко достойнство.

Какво, по дяволите, не беше наред с нея, запита се гневно? Беше виждала гол мъж и преди. Признаваше, че Сам е впечатляващ, но като силно любопитна млада жена бе гледала няколко порнофилма в колежа, бе прелиствала Плейгърл, така че беше виждала и по-големи. Освен това, въпреки че се забавляваше, когато говореха за Перфектния мъж и колко голям трябва да бъде пениса му, не пенисът беше толкова важен, колкото мъжът, към когото беше прикачен.

Перфектният мъж. Споменът се завърна като шамар в лицето. По дяволите, как можа да забрави?

По същия начин, по който забрави преди малко за Сам и неговия Господин Щастливко, защото бе заета да мисли за глупавия новинарски блок, ето как. В категорията отвличане на вниманието двете теми се конкурираха с да речем, изгарянето на къщата й.

Реши, че днес трябва да е сравнително спокойно. От осемстотин четиридесет и тримата души, работещи в „Хемърстед“, вероятно едва неколцина от хората, които ги познаваха, бяха гледали новините и биха се досетили за самоличността им. Някой щеше да попита директно Дона, тя щеше да изплюе камъчето и клюката щеше да се разпръсне в цялата сграда със скоростта на електронна поща. Но докато информацията не излезеше от „Хемърстед“, Ти Джей имаше известен шанс да я опази в тайна от Гейлън. Той не общуваше с колегите на съпругата си, с изключение на задължителното присъствие на организираното от компанията Коледно парти, където не правеше нищо и скучаеше.

Със сигурност нещо по-важно щеше да се случи днес, ако не на местно, то на национално ниво. Налице бяха отвратително горещи летни дни, когато Конгресът не заседаваше и всички сенатори и политически представители или си бяха у дома, или се забавляваха на ваканции в чужбина, така че не се намираха много новини от голям калибър, освен ако не се случеше някаква катастрофа. Джейн не искаше да се разбие самолет или нещо подобно, но може би щеше да се случи друго, което не включваше загубата на човешки животи.

Започна да се моли за ужасяващ спад на фондовата борса, разбира се при положение, че пазарът започне да се възстановява до края на деня. Още един рязък спад, след който борсата да се изстреля нагоре, би бил добре дошъл. Това би трябвало да задържи новинарите заети достатъчно дълго, за да бъде Перфектният мъж забравен.

Веднага след като спря пред портала на „Хемърстед“ обаче, видя, че прогнозите й за спокоен ден са били оптимистични. Встрани бяха паркирани три микробуса с телевизионни новинарски екипи. Трима мърляво изглеждащи мъже, всеки с камера, снимаха по един от тримата репортери, един мъж и две жени, които стояха пред оградата с „Хемърстед“ за фон. Журналистите бяха разположени достатъчно далеч един от друг, за да не си пречат, и говореха усърдно пред микрофоните си.

Коремът на Джейн се сви. Все още таеше надежди, предвид, че Фондовата борса не е отворила.

— Какво става? — това бяха първите думи, които чу, когато влезе в сградата.

Двама мъже вървяха по коридора пред нея.

— За какво са телевизионните екипи? Да не сме купени, или закрити, или нещо такова?

— Сутринта не гледа ли новините?

— Нямах време.

— Изглежда няколко от жените, които работят тук, са създали собствена дефиниция за Перфектния мъж. Мисля, че всички телевизионни канали го излъчват като популярна социална тема.

— И каква е дефиницията им за Перфектния мъж? Някой, който винаги сваля капака на тоалетната чиния ли?

Упс, помисли си Джейн, това го бяха забравили.

— Не, доколкото разбрах включва обичайните безсмислици на бойскаутите: вярност, честност и да помагаш на възрастните дами да пресекат улицата, подобни глупости.

— Хей, това мога и аз да го върша — каза първият мъж, с тон на откривател.

— Тогава защо не го правиш?

— Не съм казал, че искам.

Двамата се изсмяха. Джейн се позабавлява с възхитителната представа как ги изритва и двамата през вратата малко по-напред, но вместо това се задоволи да попита:

— Да не би да твърдиш, че изневеряваш? Какъв играч!

Мъжете се обърнаха, изненадани да я видят, но трябваше да са чули отварянето на врата и стъпките зад себе си, така че тя не повярва в невинността им. Познаваше лицата им, но не знаеше имената им, бяха от типа младши мениджър, в края на двадесетте или началото на тридесетте си години, издокарани във френски сини ризи и консервативни вратовръзки.

— Съжалявам — извини се неискрено първият. — Не те видяхме.

— Да бе — отвърна Джейн и завъртя очи, но се усети, че не трябва да се включва в подобни разговори. Нека конкретно тази битка между половете се води без нея, колкото по-малко внимание привличаха тя и останалите три, толкова по-добре.

Тримата се отправиха към асансьорите в мълчание. Липсата на закачлива табела днес я накара да се почувства ограбена.

В офиса я чакаше Марси, изглеждаше напрегната.

— Предполагам, че си видяла новините? — попита тя Джейн.

Приятелката й кимна в отговор.

— Обадих се на Ти Джей и я предупредих.

— Не мога да ти опиша колко много съжалявам за случилото се — каза Марси, понижавайки гласа си, когато някой мина покрай отворената врата.

— Знам — въздъхна Джейн.

Нямаше смисъл да се ядосва на Марси, станалото — станало. Това не беше краят на света, дори за Ти Джей. Ако Гейлън разбереше и двамата с Ти Джей приключеха с развод, тогава бракът им не е бил достатъчно стабилен.

— Дона им е дала името ми — продължи Марси. — Телефонът ми ме подлуди тази сутрин. Всички телевизии искат интервюта, така че това е Новината. Видя ли статията от тази сутрин?

Джейн напълно беше забравила за сутрешната преса, пийпшоуто в съседство беше твърде разсейващо. Тя поклати глава и отговори:

— Все още не съм чела вестници.

— Всъщност е доста сладко. Поставили са я в колонката, където поместват рецепти и подобни неща, така че може би няма да я прочетат много хора.

Това беше добра новина. Третираха случилото се като социална тема, а не като сензация и мнозина не четяха онова, което все още се смяташе за „женския раздел“. Освен ако не се споменаваше някое животно или бебе, то подобни истории бързо се забравяха. А тази вече бе изживяла естествения си жизнен цикъл.

— Ще говориш ли с тях? С новинарите, имам предвид?

Марси поклати глава.

— Няма начин. Ако ставаше въпрос само за мен, да, бих се позабавлявала малко, какво ако Брик разкара гащите си от чекмеджето. Но участвате и вие, различно е.

— Ти Джей единствена се притеснява най-много. Мислих за това вчера. Не се тревожи за мен, ако името ми излезе, няма да изгубя нищо. Луна също не изглеждаше разтревожена. Но за Ти Джей… — Джейн поклати глава. — … това е проблем.

— Определено. Аз лично не мисля, че би било голяма загуба, ако двамата с Гейлън се разделят, но не съм на нейно място и вероятно Ти Джей мисли същото за Брик. Мамка му, през повечето време и аз съм на същото мнение за него — ухили се Марси.

Няма спор, помисли си Джейн.

Джина Ландрети, която също работеше в счетоводството, влезе в офиса. Съдейки по начина, по който очите й блеснаха, когато видя Марси и Джейн да разговарят — тайната бе разкрита.

— Здравейте — поздрави тя и голяма усмивка покри лицето й. — Вие сте! Имам предвид, вие сте четирите приятелки. Трябваше да се досетя, когато прочетох името на Марси, но тогава не включих. Другите две са красивото момиче от „Продажби“ и онази в „Човешки ресурси“, нали? Виждала съм ви да обядвате заедно.

Нямаше смисъл да отричат. Двете с Марси се спогледаха и Джейн сви рамене…

— Това е толкова яко — ентусиазира се Джина. — Вчера показах бюлетина на съпруга ми и той наистина се ядоса, когато стигна до номер осем в списъка, сякаш той никога не се обръща, за да огледа жени с големи цици, нали знаете. Трябваше да се изсмея. Все още не ми говори — завърши Джина, но не изглеждаше разтревожена от факта.

— Ние просто се забавлявахме, но излезе извън контрол — каза Джейн.

— О, не мисля така. Според мен е страхотно. Разказах на сестра ми, която е в Ню Йорк, за Списъка и тя поиска копие от цялата статия, а не малката част, която беше в сутрешния вестник.

— Сестра ти? — Коремът на Джейн се сви отново, за втори път днес. — Онази, която работи в една от телевизионните мрежи?

— Ей Би Си. Тя е част от екипа на „Добро утро, Америка“.

Марси също се разтревожи:

— Ъм… поискала го е от личен интерес, нали?

— Сестра ми мисли, че е забавно. Макар че няма да се изненадам, ако получиш обаждане от тях. Спомена, че Списъкът е основа за страхотно предаване.

Джина се понесе към бюрото си, доволна от приноса си за сдобиването им с популярност.

Джейн извади долар от чантата си, подаде го на Марси и после изрече четири доста цветущи думи.

— Леле! — Марси изглеждаше впечатлена. — Никога преди не съм чувала да го казваш.

— Пазех го за извънредни ситуации.

Телефонът й иззвъня и Джейн го изгледа подозрително. Все още нямаше осем часа, следователно не се предполагаше да звъни. Със сигурност я очакваха само лошо новини, ако отговореше.

На третото позвъняване Марси грабна телефона.

— Счетоводство — каза тя бързо. — О, Ти Джей, Марси е, тъкмо говорехме… О, по дяволите, миличка, съжалявам — каза тя, а тонът й се смени с безпомощна загриженост.

Джейн грабна слушалката от Марси.

— Какво се е случило? — попита тя.

— Разобличена съм — отговори мрачно Ти Джей. — Току-що проверих гласовата си поща и имам седем обаждания от репортери. Обзалагам се, че и ти си получила същите.

Джейн погледна към лампичката за съобщенията, която мигаше, сякаш има тик.

— Може би, ако двете с Марси говорим с тях, това ще ги държи далеч от теб и Луна. Те просто искат история, нали така? Имат нужда от лице, което да свържат с нея, след което всичко ще отшуми и ще се насочат към нещо друго.

— Но те имат имената на всички ни.

— Това не означава, че имат нужда от четири интервюта. Всеки коментар ще ги задоволи.

Марси, която следеше разговора, като слушаше само отговорите на Джейн каза:

— Мога да дам и сама интервютата, ако смяташ, че ще проработи.

Ти Джей чу предложението на Марси.

— Предполагам, че си струва да се опита. Но аз няма да бягам от това. Ако не са доволни, след като говорят с теб и Марси, или само с Марси, тогава четирите ще им дадем интервю и ще се случи каквото е писано. Отказвам да се чувствам виновна и притеснена, защото се забавлявахме и направихме един глупав списък.

— Добре — започна Марси, когато Джейн затвори. — Ще говоря с Луна и ще я предупредя. След това ще се обадя на репортерите и ще уговоря нещо за обяд. Ще понеса цялата критика, омаловажавайки ситуацията колкото мога повече. Може да проработи — каза тя и стисна палци.

Цяла сутрин множество от хора подаваха главите си през вратата и й отправяха остроумни коментари, или поне жените го правеха. Както очакваше Джейн получи и едно-две предложения от мъжете да им го премери и няколко саркастични забележки от други. Лия Стрийт я изгледа ужасено и не се приближи, което беше добре дошло за Джейн, въпреки че очакваше по всяко време на бюрото й да се появи табелка с надпис „Вавилонска курва“. Лия имаше по-голям проблем със Списъка от Ти Джей и това говореше много за нея.

Всички съобщения на гласовата й поща бяха от репортери, Джейн ги изтри и не върна нито едно от обажданията. Марси вероятно беше заета с кампанията си, защото не последваха нови обаждания след девет. Акулите бяха надушили плячката и сега се навъртаха около приятелката й.

В случай че варварите бяха все още пред портала, Джейн страхливо реши да си купи отново обяд от машината за закуски в стаята за почивка. Ако отвличането на вниманието не проработеше и това беше само затишие пред буря, тя възнамеряваше да се възползва максимално от него. За съжаление, стаята за почивка беше пълна с хора, които днес си носеха обяд, включително Лия Стрийт, която седеше сама на една маса, въпреки че останалите бяха препълнени.

Когато Джейн се появи, шумът от разговорите се превърна в смесица от освирквания и аплодисменти. Както можеше да се очаква, аплодисментите дойдоха само от жените.

Нямаше какво да направи, освен да се поклони толкова ниско, колкото й позволяваха раненото коляно и болките в ребрата.

— Много ви благодаря — каза тя, с най-добрата си имитация на Елвис.

Джейн пусна парите си в машината и избяга по най-бързия начин, опитвайки се да игнорира коментарите от типа на „Това беше толкова забавно“ и „Да, жените се превръщате в кучки, ако някой пич ви направи забележка за…“.

Стаята за почивка се превърна в бойно поле на враждата между половете.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите — мърмореше си Джейн, докато се връщаше в офиса си с диетична безалкохолна напитка и крекери в ръка. На кого трябваше да плати, когато ругаеше само пред себе си, запита се тя. Може би трябваше да вложи парите във фонд за разплащане на бъдещите й прегрешения.

Обядът отдавна бе приключил, наближаваше два, когато Марси се обади. Звучеше уморена:

— Интервютата приключиха — каза тя. — Нека видим дали интересът постепенно ще намалее.

Когато Джейн си тръгна от работа, репортерите бяха напуснали поста си пред портала. Препусна към вкъщи, за да хване местните новини, колата й поднесе, когато спря на алеята си, от която се разхвърчаха малки камъчета. Радваше се, че Сам не е вкъщи, за да я смъмри.

Бубу бе подхванал отново възглавницата. Джейн пренебрегна купчинките пълнеж, разпръснати върху пода, сграбчи дистанционното, включи телевизора и седна на ръба на фотьойла. Изслуша репортажа от Фондовата борса, нямаше катаклизми или драматични спадове, по дяволите, времето и спортните новини. Точно когато започна да се да се надява, че интервюто на Марси няма да бъде излъчено, водещата обяви с драматичен тон:

— Следва: Списъкът. Четири местни жени разкриват какво искат от един мъж.

Джейн въздъхна и се отпусна върху фотьойла. Бубу скочи в скута й, правеше го за първи път, след като бе останал при нея. Тя автоматично го почеса зад ушите и той замърка.

Рекламите приключиха и новините започнаха отново.

— Четири местни жени — Марси Дийн, Джейн Брайт, Ти Джей Йотър и Луна Сизъм създадоха списък с качествата, които трябва да притежава Перфектният мъж. Четирите приятелки работят в „Хемърстед технолъджи“ и Списъкът, както го наричат, е резултат от скорошна размяна на идеи по време на обяд.

Грешка, помисли си Джейн. Бяха в „Ърни’с“ след работа. Или репортерът не е попитал и е предположил, че са обядвали заедно, или „обяд“ звучеше по-добре от „среща в бара след работа“. Като се замисли, вероятно „обяд“ щеше да е от по-голяма полза за Ти Джей, тъй като Гейлън не харесваше петъчните им събирания.

Лицето на Марси се появи на екрана. Изглеждаше усмихната, спокойна, отмяташе със смях главата си назад, когато репортерката й задаваше въпросите си.

— Кой не иска Перфектен мъж? — попита тя. — Разбира се, всяка жена има различни изисквания, така че включеното в нашия списък не е задължително да присъства в нечий друг.

Окей, това беше дипломатично, помисли си Джейн. Дотук добре, нищо спорно до момента.

И тогава Марси се издъни. Репортерката, политически коректна до ноктите на краката си, направи коментар колко повърхностни са физическите изисквания в Списъка. Марси повдигна вежди, очите й заблестяха. Гледайки я, Джейн простена, защото това бяха предупредителните знаци преди приятелката й да атакува.

— Повърхностни? — попита бавно тя. — Според мен са честни. Смятам, че всяка жена мечтае за мъж с, да речем, някои по-надарени части, не мислите ли?

— Това не сте го изрязали! — изпищя Джейн към телевизора и скочи на крака, като захвърли бедния Бубу на пода.

Той скочи на безопасно разстояние точно навреме и се обърна, за да я погледне гневно. Джейн не му обърна внимание.

— Това е семейно време. Как може да излъчите подобно нещо в ефир.

Рейтинг, ето как. Предвид, че беше трудно да се докопат до интересни новини, телевизионните канали в цялата страна се бореха за зрители. Сексът продаваше и Марси току-що им бе свършила страхотна работа в това отношение.