Линда Хауърд
Перфектният мъж (16)

15

— Искаш ли кафе? — попита Джейн щом отключи кухненската врата и го пусна вътре. — Или чай с лед? — добави тя, мислейки си, че една студена чаша бе точно това, от което се нуждаеше в момента, с палещата жега навън.

— Чай — отвърна той, разваляйки представата й, че ченгетата преживяват на кафе и понички. Той се оглеждаше из кухнята. — Как се получава така, че ти живееш тук само от няколко седмици и това място вече изглежда повече като дом от моето?

Тя се престори, че обмисля въпроса.

— Мисля, че се нарича разопаковане.

Сам се загледа в тавана.

— И това ми липсва? — измърмори той към мазилката, все още в търсене на просветление.

Джейн го погледна няколко пъти крадешком, докато изваждаше две чаши от шкафчето и ги пълнеше с лед. Кръвта бушуваше из вените й по начина, по който винаги го правеше, щом той бе наоколо, дали от гняв или оживеност, или от похот, или от комбинация и от трите. В малката й уютна кухня Сам изглеждаше още по-едър, раменете му изпълваха вратата и размерът му правеше масата й за четирима с инкрустирана керамична повърхност да изглежда съвсем малка.

— За каква държавна работа беше на интервю?

— Щатска полиция, детективския отдел за полева работа.

Вземайки каната с чай от хладилника, тя наля две пълни чаши.

— Лимон?

— Не, чист. — Той взе чашата си от нея и пръстите му докоснаха нейните.

Това бе достатъчно, за да се втвърдят зърната й и да зажаднеят за внимание.

Погледът му се насочи към устните й.

— Поздравления — каза Сам.

Тя премигна неразбиращо.

— Направила ли съм нещо? — Надяваше се, че той не говори за цялата публичност около Списъка… о, господи, Списъкът! Бе забравила за него. Дали бе прочел цялата статия? Разбира се, че беше.

— Не си ругала нито веднъж, а сме заедно от половин час. Не прокле, дори когато те измъкнах от супермаркета.

— Наистина ли? — Тя се усмихна, доволна от себе си. Може би фактът, че се бе наложило да плати всички тези глоби, вършеше работа за подсъзнанието й. В мислите й все още присъстваха доста ругатни, но не се налагаше да плаща, ако не ги изрече на глас. Имаше някакъв напредък.

Той вдигна чашата и отпи. Джейн наблюдаваше хипнотизирана как се движеше силното му гърло. Бореше се с яростната нужда да разкъса дрехите му. Какво й ставаше? Беше виждала как мъже пият през целия си живот и никога преди това не й се бе отразявало по този начин, дори и с тримата й бивши годеници.

— Още? — попита тя, щом Сам пресуши чашата си и я остави.

— Не, благодаря. — Страстният му тъмен поглед се плъзна по нея и се спря на гърдите й. — Днес изглеждаш особено издокарана. Нещо специално да се случва?

Тя нямаше да избягва темата, без значение колко чувствителна да беше.

— Тази сутрин имахме интервю в „Добро утро, Америка“ — в четири часа сутринта, ако ти се вярва! Трябваше да стана в два — оплака се тя — и бях в безсъзнание през по-голямата част от деня.

— Списъкът има чак такава публичност? — попита той изненадано.

— Опасявам се, че да — мрачно отвърна Джейн, сядайки на масата.

Сам не седна на отсрещното място, а се настани на стола до нея.

— Намерих го в интернет. Доста е забавен, госпожице В.

Тя ахна изненадано.

— Как разбра? — настоя да разбере тя.

Той изсумтя.

— Сякаш няма да позная голямата ти уста дори на хартия. Всичко над 20 см е само за демонстрация — цитира я той.

— Трябваше да знам, че ще запомниш само нещата, свързани със секс.

— Тези дни сексът се върти доста често в ума ми. И само да отбележа — нямам с какво да правя демонстрация.

Ако нямаше, се разминаваше с много малко, помисли си Джейн, спомняйки си с обич как бе изглеждал в профил.

— Просто се радвам, че не попадам в категорията само-го-погледни-и-си-умри-от-смях — продължи той.

Джейн се разсмя толкова гръмогласно и се отпусна назад в стола толкова силно, че се изсипа на пода. Остана си там, придържайки ребрата си, които почти бяха спрели да я болят, но сега решиха да се обадят отново при подобно грубо отношение. Въпреки това не можеше да спре да се смее. Бубу се доближи внимателно, но реши, че не желае да се приближава прекалено и вместо това потърси убежище под стола на Сам.

Сам се наведе и хвана котарака, настани го в скута си и започна да го гали. Бубу затвори очи и замърка. Котката мъркаше, а мъжът я наблюдаваше, изчаквайки, докато избликът й на смях утихна до кикот и хриптене.

Тя седеше на пода с ръце, обвити около себе си и очи, пълни със сълзи. Ако имаше някаква останала спирала, със сигурност се бе размазала по лицето й, помисли си тя.

— Нуждаеш ли се от помощ, за да се изправиш? — попита той. — Трябва да те предупредя, че ако сложа ръцете си върху теб, ще имам проблем да ги махна отново.

— Мога да се справя, благодаря ти. — Внимателно и не без затруднения заради дългата й пола, тя се изправи на крака и избърса очи с една салфетка.

— Добре. Не ми се иска да притеснявам… как му беше името? Бубу? Що за име на котка е Бубу?

— Не обвинявай мен, а майка ми.

— Една котка трябва да носи име, което да може да оправдае. Да го наречеш Бубу е като да наречеш сина си Алиса. Бубу би трябвало да се казва Тигър или Ромео…

Джейн поклати глава.

— Ромео не става.

— Имаш предвид, че той е…

Тя кимна.

— В такъв случай, предполагам, че Бубу е доста добро име за него, макар че Буху би било по-подходящо.

Джейн трябваше да стисне ребрата си много, много силно, за да не избухне отново в смях.

— Ти си такъв мъж.

— А какво, по дяволите, искаш да съм, балерина ли?

Не, тя не искаше той да бъде нищо друго, освен това, което беше. Никой друг досега не бе карал възбудата да бушува в кръвта й като шампанско — голямо постижение, като се има предвид, че допреди седмица не си бяха разменяли нищо друго, освен обиди. Само два дни бяха минали от първата им целувка, два дни, които изглеждаха като цяла вечност, защото не бе имало повече милувки, докато тя не сграбчи ушите му пред супермаркета, придърпвайки го към себе си.

— Как е яйцеклетката ти? — попита той с натежали над тъмните му очи клепачи и Джейн знаеше, че мислите му не са много далеч от нейните.

— В историята — отвърна тя.

— Тогава да вървим в леглото.

— Мислиш си, че всичко, което трябва да направиш, е да кажеш „Да вървим към леглото“ и аз ще падна по гръб? — попита тя възмутено.

— Не, надявам се да мога да направя още няколко неща, преди да паднеш по гръб.

— Никъде няма да падам.

— Защо не?

— Защото съм в цикъл. — Интересно, не можеше да си спомни някога преди да е казвала това на мъж, при това без капчица притеснение.

Сам се намръщи.

— Ти какво? — попита той с нарастващ гняв.

— В цикъл съм. В менструация. Може би си чувал за това нещо. Това е, когато…

— Имам две сестри. Мисля, че знам нещичко за менструацията. И едно от нещата, които знам, е, че яйцеклетката е най-плодовита в средата на цикъла, а не в края му!

Пипна ме. Джейн сви устни.

— Добре де, излъгах. Винаги има малък шанс времето да не е подходящо и аз нямах желание да поема този риск, разбра ли?

Явно не бе така.

— Ти ме спря — изстена той, затваряйки очи, сякаш изпитваше остра болка. — Аз бях почти умрял, а ти ме спря.

— Караш го да звучи като държавна измяна.

Сам отвори очи и се взря в нея.

— А сега?

Романтичен е колкото някой камък, помисли си тя, тогава защо бе възбудена толкова много?

— Представата ти за любовна игра сигурно е „Спиш ли?“ — измърмори тя.

Той направи нетърпелив жест.

— А сега?

— Не.

— Господи! — Той се облегна назад в стола и отново затвори очи. — Какво не му е наред на сега?

— Казах ти, че съм в цикъл.

— И?

— Така че… не.

— Защо не?

— Защото не искам! — извика тя. — Остави ме на мира!

Той въздъхна.

— Разбирам. ПМС.

— ПМС е преди това, идиот такъв.

— Това казваш ти. Попитай който и да е мъж и ще чуеш съвсем различна история.

— Все едно те са специалисти — подигра му се тя.

— Скъпа, единствените специалисти по ПМС са мъжете. Затова са толкова добри във воденето на битки; научават тактики като Бягство и Евакуация у дома.

Джейн се замисли дали да не хвърли един тиган по него, но Бубу бе на огневата линия, а и трябваше първо да намери тиган.

Той се ухили на изражението, изписано върху лицето й.

— Знаеш ли защо се нарича ПМС?

— Да не си посмял — заплаши го тя. — Само жените могат да разказват шеги за ПМС.

— Защото наименованието „болест луда крава“ вече е била заето.

Забрави за тигана. Тя се огледа наоколо за нож.

— Разкарай се от къщата ми.

Сам остави Бубу на пода и се изправи, очевидно готов за Бягство и Евакуация.

— Успокой се — каза той, поставяйки стола помежду им.

— Ще се успокоя, друг път! По дяволите, къде е касапският ми нож? — Тя се огледа наоколо разстроена. Само ако бе живяла тук по-дълго, щеше да знае къде е сложила всичко!

Той излезе иззад стола, заобиколи масата и хвана китките й здраво, преди Джейн да успее да си спомни в кое чекмедже държи ножовете си.

— Дължиш ми петдесет цента — каза той, хилейки се насреща й, докато я придърпваше към себе си.

— Не чакай със стаен дъх! Казах ти, че няма да ти плащам, когато вината е твоя. — Тя издуха бретона от очите си, за да може да го вижда по-добре.

Той сведе глава и я целуна.

Времето отново спря. Сигурно бе освободил китките й, защото ръцете й се увиха около врата му. Устата му бе гореща и гладна, а той се целуваше по начин, по който никой мъж не би трябвало да го прави и да му е позволено да избяга. Миризмата му бе топла и мускусна като секс, изпълваща дробовете й, просмукваща се в кожата й. Сам постави голямата си ръка върху дупето й и я вдигна от земята, намествайки телата им по-плътно, слабини до слабини.

Дългата пола ограничаваше движенията й, пречейки й да обвие крака около него. Джейн се изви от чувство на безсилие, почти готова да се разплаче.

— Не можем — прошепна тя, щом той повдигна леко устните си.

— Можем да правим други неща — прошепна в отговор той, сядайки с нея в скута си, а тя се бе извила назад върху ръката му за опора.

Той плъзна сръчно другата си ръка в дълбокото деколте на пуловера й.

Джейн затвори очи от наслада щом грубата му длан покри зърната й. Сам изпусна една дълга въздишка; след това сякаш и двамата затаиха дъх, когато ръката му обхвана едната й гърда, изучавайки размера и мекотата й, усещането за кожата й.

В тишината той отдръпна дланта си и издърпа пуловера през главата й, след което ловко откопча сутиена и го избута от раменете й, за да падне на пода.

Джейн лежеше полугола в скута му, дишаше бързо и плитко, докато го наблюдаваше как я гледа. Познаваше гърдите си, но как ли изглеждаха те от мъжка гледна точка? Не бяха големи, но бяха стегнати и наперени. Зърната й бяха малки и розово-кафяви, нежни като кадифе и деликатни в сравнение с грубите му пръсти, които той използваше, за да прави леки кръгове около едното, карайки ареолата да се свие още повече.

Удоволствието се разля из нея, карайки я да стисне краката си плътно, за да го задържи.

Той я повдигна, извивайки я дори още повече над ръката си и сведе глава над гърдите й.

Беше нежен, изобщо не бързаше. Тя бе изумена от внимателното му държание сега, като се имаха предвид буйните му целувки. Сам потри лице в долната част на гърдите й, целувайки извивките, близвайки нежно зърната й, докато те не станаха червени и толкова стегнати, че нямаше как да се втвърдят повече. Когато най-накрая започна да ги смуче бавно, Джейн бе толкова възбудена, че се чувстваше така, сякаш я докосва с електрическа жица. Не можеше да се контролира, тялото й се извиваше буйно в ръцете му; сърцето й бумтеше, пулсът й биеше толкова силно, че се чувстваше замаяна.

Бе безпомощна; буквално би направила всичко, което той поискаше. Сам спря само благодарение на собствената си воля, не на нейната. Тя можеше да го усети как тръпне, силното му, мощно тяло трепереше до нейното, сякаш му бе студено, въпреки че кожата му пареше. Той я изправи и допря чело до нейното, очите му бяха затворени, а ръцете му грубо галеха бедрата й, голия й гръб.

— Ако някога вляза в теб — каза той със затруднение, — ще изкарам около две секунди. Може би.

Джейн бе откачила. Със сигурност беше, защото две секунди със Сам звучаха по-добре от всичко друго, за което можеше да се сети в момента. Вгледа се в него с ококорени очи и с подути устни. Желаеше тези две секунди. Желаеше ги толкова силно.

Сам погледна към гърдите й и издаде звук, който бе нещо средно между вой и стенание. Мърморейки някаква ругатня, той се наведе и вдигна пуловера й от пода, притискайки го към гърдите й.

— Може би е по-добре да облечеш това отново.

— Може би трябва — каза тя, а гласът й прозвуча неестествен дори й на нея. Ръцете й сякаш не функционираха; те останаха обвити около врата на Сам.

— Или обличаш пуловера си или отиваме в спалнята.

Това не беше кой знае каква заплаха, помисли си тя, когато всяка клетка в тялото й крещеше „Да! Да! Да!“. Докато успяваше да държи устата си затворена, тя бе добре, но започваше да има сериозни съмнения относно това, че ще може да го държи на разстояние още няколко дни, да не говорим за няколко седмици, както бе планирала. Да го измъчва не звучеше толкова забавно както преди, защото сега знаеше, че така щеше да измъчва и себе си.

Той напъха ръцете й в пуловера и го дръпна през главата й, придърпвайки плата на място. Пуловерът беше на обратно, забеляза тя, но на кого му пукаше? Не и на нея.

— Опитваш се да ме убиеш — обвини я той. — Ще те накарам да си платиш за това.

— Как? — попита тя с интерес, навеждайки се към него. Това, което бе засегнало ръцете й, явно бе обхванало и гръбнака й; не можеше да я държи изправена.

— Вместо онзи половин час отреден за тласъци, който твърдиш, че искаш, ще спра на двадесет и деветата минута.

Тя се изкикоти.

— Мислех си, че се надяваме на двете секунди.

— Това ще е само първия път. Вторият път направо ще подпалим леглото.

Би трябвало, помисли си Джейн, да слезе от скута му. Ерекцията му бе като железен лост, който я промушваше в бедрото и разговорът за секс изобщо не помагаше. Ако наистина, ама наистина не искаше да отиде в леглото с него сега, трябваше да стане. Но тя наистина искаше да отиде в леглото с него и само малка част от ума й все още бе предпазлива.

Обаче тази малка част бе настоятелна. Беше се научила по трудния начин да не се надява, че щастливият край ще й се случи и само защото не можеха да свалят ръцете си един от друг, това не означаваше, че има нещо друго, освен секс между тях.

Джейн прочисти гърлото си.

— Трябва да стана, нали?

— Ако трябва изобщо да мърдаш, направи го бавно.

— Толкова близо, а?

— Можеш да ме наричаш Етна.

— Коя е Етна?

Той се разсмя, както се бе надявала, но звучеше неестествено. Внимателно тя се измъкна от скута му. Сам трепна и несръчно се изправи на крака. Предната част на панталоните му се бе изпънала навън като палатка. Джейн се опита да не зяпа.

— Разкажи ми за семейството си — избъбри тя.

— Какво? — Той изглеждаше така, сякаш му бе трудно да проследи смяната на темата.

— Семейството ти. Разкажи ми за тях.

— Защо?

— За да отвлечем ума ти от… нали знаеш. — Джейн посочи въпросното „нали знаеш“. — Каза, че имаш две сестри.

— И четирима братя.

Тя премигна.

— Седем. Уау.

— Да. За жалост, най-голямата ми сестра, Дороти, е третото дете. Нашите продължиха да се опитват за още едно момиче, за да не бъде сама. Сдобиха се с още три момчета, опитвайки се да направят сестра на Доро.

— Кой подред си ти?

— Втори.

— Сплотено семейство ли сте?

— Доста сме близки. Всички живеем в щата, освен Анджи, най-малката. Тя учи в колеж в Чикаго.

Разсейването действаше; сега той изглеждаше малко по-спокоен, отколкото преди, въпреки че погледът му все още имаше склонността да се спира на освободените й от сутиена гърди. За да му намери занимание, тя напълни нова чаша със студен чай и му я подаде.

— Бил ли си женен?

— Веднъж, преди десет години.

— Какво се случи?

— Любопитни сме, а? — попита той. — На нея не й харесваше да бъде жена на полицай; на мен не ми харесваше да бъда съпруг на кучка. Край на историята. Тя замина за Западното крайбрежие веднага щом документите бяха подписани. Ами ти?

— Любопитни сме, а? — върна му го тя, след това се разколеба. — Мислиш ли, че аз съм кучка? — Господ й бе свидетел, че невинаги се държеше много добре с него. Като се замисли, никога не се бе държала добре с него.

— Не. Ти си дяволски плашеща, но не си кучка.

— Боже, благодаря — измърмори тя. След това, защото така бе честно, отговори на въпроса му. — Не, никога не съм се омъжвала, но съм се сгодявала три пъти.

Той спря движението на ръката си с чашата на половината път до устата му и я изгледа поразен.

— Три пъти?

Тя кимна.

— Предполагам, че не съм много добра в отношенията между мъжете и жените.

Погледът му се върна на гърдите й.

— О, не знам. Справяш се доста добре в това да задържиш интереса ми.

— В такъв случай може би си мутант. — Джейн сви рамене безпомощно. — Вторият ми годеник реши, че все още е влюбен в бившата си приятелка, която предполагам не е била чак толкова бивша, но не знам какво се случи с другите двама.

Той изсумтя.

— Вероятно са се изплашили.

— Изплашили! — Поради някаква причина я заболя малко от думите му. Тя усети как долната й устна потрепери. — Аз не съм толкова лоша, нали?

— По-лоша — каза той весело. — Ти си абсолютно невъзможна за управление. Имаш късмет, че харесвам тунинговани коли. Сега, ако облечеш дрехите си както трябва, ще те заведа на вечеря. Как ти звучи един бургер?

— Предпочитам китайско — отвърна тя, докато вървеше надолу по малкия коридор към спалнята си.

— Така и предполагах — измърмори той в отговор, но тя все пак го чу и се усмихваше, докато затваряше вратата на спалнята си и сваляше червения си пуловер.

Щом обичаше тунинговани коли, тя щеше да му покаже точно колко бърза можеше да бъде. Проблемът бе, че щеше да му се наложи да я хване.