Линда Хауърд
Перфектният мъж (14)

13

Джейн отвори едното си око и погледна към часовника, който издаваше ужасно дразнещо, пронизително пиукане. Осъзнавайки най-накрая, че това е алармата — все пак, никога преди това не я бе чувала в два сутринта — тя се протегна и я изключи. В настъпилата тишина се сгуши в леглото, чудейки се защо, по дяволите, алармата се бе включила в този безбожен час.

Защото я беше настроила за този безбожен час, ето защо.

— Не — изстена тя в тъмната стая. — Не мога да стана. В леглото съм само от четири часа!

И все пак стана. Поне бе проявила достатъчно съобразителност, преди да си легне да зареди кафемашината и да нагласи таймера за 1:50. Препъвайки се към кухнята, бе привлечена от миризмата на кафето.

Включи осветлението, след което й се наложи да присвие очи срещу ярката светлина.

— Хората от телевизията са извънземни — смънка тя, докато се пресягаше за чаша. — Нормалните хора не биха правили това ежедневно.

След като изпи една чаша кафе, Джейн успя да стигне до душа. Щом усети водата да се стича по главата й се сети, че не бе възнамерявала да мие косата си. Тъй като не бе сметнала времето за измиването и изсушаването й, когато бе планирала събуждането си, сега вече официално изоставаше по график. Изстена и се облегна на стената.

— Не мога да направя това.

След около минута се самоубеди да опита отново. Бързо се насапуниса и изтърка, и три минути по-късно изскочи от душа. С нова чаша кафе, димяща наблизо, тя изсуши косата си, след това използва малко пяна, за да укроти къдриците си. За човек, който става толкова рано, гримът бе необходим, за да прикрие несъзнателния израз на ужас и чисто неверие — нанесе го с бърза, но щедра ръка, опитвайки се да си предаде блестящия току-що-си-тръгнах-от-партито вид. Това, което се получи, по-скоро наподобяваше махмурлук, но нямаше да губи повече време за тази безнадеждна кауза.

Жената от телевизията бе казала да не носи бяло или черно. Джейн облече дълга, права черна пола, като реши, че е имала предвид да избягва черното в горната част от облеклото си, тъй като тя щеше да се вижда. Съчета черната пола с червен пуловер с изрязано деколте и три четвърти ръкави, сложи си черен колан, пъхна крака в черните си пантофки и в същото време постави класическите златни халки на ушите си.

Хвърли поглед към часовника. Три часа. Мамка му, биваше си я!

Но по-скоро щеше да си отхапе езика, отколкото да го признае.

Добре, какво остана? Храна и вода за Бубу, който не се мяркаше пред погледа й. Умно коте, помисли си тя.

След като приключи и с тази малка задача, Джейн излезе от къщата пет минути след три часа. Алеята пред съседната врата все още бе празна. Кафявият понтиак го нямаше и не бе чула друг автомобил да навлиза в алеята през нощта. Сам не се бе прибрал вкъщи.

Вероятно си имаше приятелка, помисли си тя, стискайки зъби. Ами да! Почувства се като идиот. Разбира се, че си има приятелка. Мъже като Сам винаги имаха жена или две, или три на разположение. Не беше успял да стигне доникъде с нея, благодарение на липсата й на контрацептиви, така че просто беше звъннал на следващата по ред.

— Кретен — изръмжа тя, докато се качваше във вайпъра.

Трябваше да се сети за предишния си опит от бойното поле на връзките и да не си позволява да се развълнува прекалено. Явно хормоните й бяха надделели над здравия ум, бе се опиянила от подтика на тялото си, най-могъщото средство за унищожаване на разсъдливостта във вселената. Накратко, бе хвърлила един поглед на голото му тяло и се бе разгорещила.

— Забрави за това — измърмори на себе си, докато караше колата си по тъмните, тихи улици на квартала. — Не мисли за това. — Ама, разбира се. Сякаш щеше да забрави гледката на лоста му за управление, който се развяваше гордо и свободно.

Чувстваше се сякаш ще се разплаче всеки миг само при мисълта, че трябва да се откаже от тази вдъхваща страхопочитание, караща лигите ти да потекат ерекция, след като не бе имала никакъв шанс да й се порадва, но гордостта го изискваше. Не желаеше да е сред тълпата в главата на един мъж, да не говорим пък за леглото му.

Единственото му извинение, помисли си тя, бе да лежи някъде в някоя болница, прекалено зле ранен, за да се обади по телефона. Знаеше, че не е бил прострелян или нещо подобно; ако някой полицай бе ранен, това щеше да се появи в новините. Госпожа Кулавич щеше да й каже, ако бе попаднал в пътнотранспортно произшествие. Не, беше жив и здрав някъде. Проблемът беше къде точно.

Само за да се подсигури тя се опита да изпита поне малко притеснение за него, но всичко, което успя да постигне, бе искреното желание да го осакати.

Джейн не беше толкова глупава, че да си загуби ума по един мъж. Това бе най-унизителното: не беше толкова глупава. Три развалени годежа я бяха научили, че една жена трябва да остане с бистър ум, когато си има вземане-даване с някой от мъжката порода или щеше да се окаже сериозно наранена. Сам не я бе наранил — или поне немного — но тя би била на границата да направи наистина глупава грешка и никак не й се искаше да мисли, че е толкова наивна.

Дявол да го вземе, защо поне не се беше обадил? Ако имаше кичур от косата му, помисли си тя, можеше да го прокълне, но бе готова да се обзаложи, че той не би я оставил да се приближи до него с някоя ножица.

Джейн се позабавлява, докато измисляше различни проклятия, в случай че се добере до косата му. Особено й допадаше тази, която му докарваше тежка форма на клюмване. Ха! Нека да види колко жени ще са впечатлени, когато лостът му за управление се превърне в безрадостно мекотело.

От друга страна, може би преиграваше. Една целувка не създаваше връзка и Джейн нямаше права над него, времето му или ерекциите му. Как ли пък не, по дяволите!

Добре де, до тук с логиката. Налагаше се да се води по вътрешното си усещане, тъй като нямаше място за нищо друго. Чувствата й към Сам бяха много над нормалното, състоящи се от почти равни части ярост и страст. Можеше да я ядоса по-бързо от всеки друг, който познаваше. Също така той не беше много далеч от истината в твърдението си, че когато я целуне и двамата ще свършат голи. Ако бе подбрал мястото по-добре, ако не се намираха на алеята й, тя не би възвърнала разума си навреме, за да го спре.

След като щеше да е честна със себе си, то можеше да си признае, че бе развеселена от конфликтите им. И с тримата си годеника — в действителност, с повечето хора — се държеше на разстояние, сдържаше словесните си удари. Знаеше си, че е устата; Шели и Дейвид не пропускаха възможност да й го натякват. Майка й се бе опитала да я накара да сдържа темперамента си и донякъде бе успяла. В училище се бе борила да държи устата си затворена, защото бързите й като светкавица остроумия оставяха съучениците й смутени, неспособни да се справят с мисловния й процес. Нито пък искаше да нарани нечии чувства, което, както бързо бе разбрала, успяваше да направи просто като изрича онова, което й е на ума.

Джейн ценеше приятелството си с Марси, Ти Джей и Луна, защото макар да бяха толкова различни, останалите три я приемаха и не се чувстваха застрашени от саркастичните й подмятания. Усещаше същото чувство на освободеност и в общуването си със Сам, защото той бе също толкова устат, колкото нея, със същата ловкост и бързина на езика.

Не искаше да се отказва от това. Веднъж щом си го призна, осъзна, че има два избора: можеше да се оттегли, което беше първата й реакция или да го научи на един урок за… за подиграването с чувствата й, по дяволите! Ако имаше едно нещо, с което не искаше никой да се подиграва, това бяха чувствата й. Добре де, имаше две неща — не желаеше никой да се подиграва и с вайпъра й. Но Сам… Сам си заслужаваше да се бори за него. Ако имаше други жени в главата или леглото му, тогава тя просто щеше да ги изгони оттам, карайки го да си плати задето я е поставил в подобно положение.

Ето. Сега се чувстваше много по-добре. Беше решила как ще постъпи.

Пристигна в телевизионната станция по-бързо отколкото очакваше, но пък и нямаше кой знае какво движение по магистралата и улиците толкова рано сутринта. Луна вече беше там, слизаше от своето камаро, изглеждайки свежа и отпочинала сякаш бе девет сутринта, а не почти четири. Бе облечена в златна копринена рокля тип „прегърни ме“, която караше кожата й с цвят на кафе със сметана да сияе.

— Страховито е, нали? — попита тя щом Джейн се присъедини към нея и двете се запътиха към задния вход на станцията, както бяха инструктирани.

— Странно — съгласи се Джейн. — Не е нормално човек да е буден и функциониращ в този час.

Луна се разсмя.

— Сигурна съм, че останалите на пътя нямаха добри помисли, иначе защо ще излязат по това време?

— Наркопласьори и перверзници, всеки един от тях.

— Проститутки.

— Обирджии на банки.

— Убийци и мъже, биещи жените си.

— Хората от телевизията.

Двете още се смееха, когато Марси пристигна. Веднага щом се присъедини към тях попита:

— Видяхте ли всички откачени по пътищата? Сигурно излизат в полунощ или нещо такова.

— Вече проведохме този разговор — отговори Джейн, хилейки се. — Предполагам, че спокойно можем да кажем, че никоя от нас не е нощна птица, пропълзяваща в дома си по малките часове на нощта.

— Аз съм си взела моята част от пълзенето — весело отвърна Марси. — Докато не се уморих от отпечатъците от обувки по ръцете ми. — Тя се огледа наоколо. — Не мога да повярвам, че съм тук преди Ти Джей. Тя винаги подранява, а аз обикновено закъснявам.

— Може би Гейлън е избухнал и й е казал, че не може да дойде — предположи Луна.

— Не, щеше да се обади, ако няма да дойде — каза Джейн и погледна часовника си: четири без пет. — Нека влизаме. Може да имат кафе, а аз имам нужда от стабилно количество, ако ме искате в кондиция.

Джейн бе посещавала телевизионна станция преди, затова не бе изненадана от подобното на пещера пространство, тъмнината и пълзящите по земята кабели. Камери и лампи се извисяваха като пазители над сцената и отвсякъде се подаваха монитори. Наоколо се размотаваха хора, облечени в дънки и кецове, и една жена, която носеше елегантен костюм в прасковен цвят. Тя се запъти към тях с ведра, професионална усмивка на лицето си и с протегната ръка.

— Здравейте, аз съм Джулия Белоти от „Добро утро, Америка“. Предполагам, че вие сте Дамите със Списъка? — Тя се разсмя на собствената си шега, докато се здрависваше с тях. — Аз ще проведа интервюто с вас. Но не сте ли четири?

Джейн се въздържа от демонстративно броене и каза:

— Не, мисля, че сме само три. — Репликата беше от онзи тип остроумни подмятания, от които обикновено се въздържаше.

— Ти Джей закъснява — обясни Марси.

— Ти Джей Йотър, нали? — Госпожица Белоти държеше да покаже, че си е направила домашното. — Знам, че вие сте Марси Дийн; гледах репортажа, който излъчиха по местната телевизия. — Погледна към Джейн, с преценяващ поглед. — А вие сте…?

— Джейн Брайт.

— Камерата ще обикне лицето ви — заяви госпожица Белоти, след това се обърна усмихната към Луна. — Вие трябва да сте Луна Сизъм. Трябва да призная, че ако и госпожа Йотър е привлекателна колкото вас, то това ще се превърне в истински хит. Знаете какъв шум се вдигна в Ню Йорк заради Списъка, нали?

— Не съвсем — каза Луна. — Изненадани сме от вниманието, което му се обърна.

— Не се съмнявайте и споменете нещо на тази тема, докато снимаме — инструктира ги госпожица Белоти, проверявайки часовника си. Малка бръчка на раздразнение започна да се образува на челото й.

В този момент вратата се отвори и Ти Джей влезе, косата и гримът й бяха безупречни, а роклята й в мек син цвят, й подхождаше отлично.

— Съжалявам, че закъснях — каза тя, присъединявайки се към малката група.

Не поднесе никакво оправдание, само извинение и Джейн й отправи пронизващ поглед, забелязвайки изтощението под грима. И четирите имаха добра причина да изглеждат уморени, като се имаше предвид ранния час, но Ти Джей изглеждаше и стресирана.

— Къде е дамската тоалетна? — попита Джейн. — Бих желала да си проверя червилото, ако има време, а след това една чаша кафе, ако има такова.

Госпожица Белоти се разсмя.

— В една телевизионна станция винаги има кафе. Дамската тоалетна е натам. — Тя ги насочи надолу по коридора.

Веднага щом вратата се затвори зад тях, всички се обърнаха към Ти Джей.

— Добре ли си? — попита Джейн.

— Ако ме питаш за Гейлън, да, добре съм. Изпратих го в хотел миналата вечер. Разбира се, той може би се е обадил на гаджето си да се присъедини към него, но това си е негова работа.

— Гадже! — повтори Луна, а очите й се ококориха шокирано.

— Кучи син — каза Марси, оставяйки на Ти Джей да реши дали има предвид Гейлън или просто използва израза като възклицание.

— Вече няма кой знае какво предимство, което да използва срещу теб за тази работа със Списъка, нали? — попита Джейн.

Ти Джей се разсмя.

— Не, няма и го знае. — Тя се вгледа в загрижените им лица. — Хей, аз съм добре. Ако иска да се измъкне от брака ни, по-добре е да го разбера сега, преди да изгубя още време, опитвайки се да оправя нещата. Веднъж щом го реших, престанах да се притеснявам.

— От колко време има връзка? — попита Марси.

— Кълне се, че няма, че не е ми е изневерявал физически. Питайте ме дали вярвам на това.

— О, ама разбира се — съгласи се Джейн. — А аз вярвам и че слънцето изгрява от запад.

— Може и да казва истината — добави Луна.

— Възможно е, но е малко вероятно — каза Марси с гласа на опита. — Каквото и да признаят, е само върхът на айсберга. Такава е човешката природа.

Ти Джей провери червилото си.

— Не мисля, че има кой знае какво значение. Ако е влюбен в друга, тогава какво значение има дали е спал с нея или не? Както и да е, нека да забравим за него. Аз поне го направих; ако има шанс да се сдобрим, той ще трябва да е този, който ще се потруди за това. Аз ще се насладя на цялата тази работа със Списъка, колкото мога. Ако ни предложат някаква сделка за книга, съм „за“ да го направим. След всички тези проблеми може да изкараме и някой долар.

— Амин за това — съгласи се Марси и добави: — Брик си тръгна. Чувствата му бяха наранени.

Останалите зяпнаха след чутото, опитвайки се да си представят Брик с чувства.

— Ако не се върне обратно — оплака се Марси, — трябва отново да възобновя ходенето по срещи. Боже, мразя самата мисъл за това. Да ходя на танци, да оставям мъжете да ми купуват питиета… ужасно е.

Четирите се смееха, докато напускаха дамската тоалетна.

Госпожица Белоти ги чакаше. Насочи ги към кафето, където някой бе налял четири чаши за тях.

— Готови сме за запис щом седнете по местата си — каза тя, ловък начин да им нареди да млъкват и да се настанят. — Тонрежисьорът трябва да ви постави микрофоните и да направи проверка на звука, а и осветлението трябва да се регулира. Ако дойдете насам…

Чантите им бяха отместени извън обхвата на камерите и с чашите кафе в ръце, те се настаниха на снимачната площадка, която изглеждаше като уютна всекидневна с един диван и две кресла, двойка изкуствени папрати и дискретна лампа, която не бе включена. Едно момче, което изглеждаше на около двадесет, започна да им закача миниатюрни микрофони. Госпожица Белоти сама закачи своя на ревера на сакото си.

Нито една от тях не бе достатъчно умна, за да облече сако. Роклята на Луна беше подходяща, както и дълбокото деколте на роклята на Ти Джей. Марси носеше пуловер без ръкави с поло яка, което означаваше, че единственото място, където може да се сложи микрофона бе на яката. Трябваше да е много внимателна с движението на главата си или щеше да заглуши всичко друго. Щом операторът погледна дълбокото деколте на пуловера на Джейн, се чу едно:

— О-оу.

Джейн се ухили и протегна ръка.

— Аз ще го закача. Отстрани ли да го сложа или точно по средата?

Той й се ухили в отговор.

— Точно по средата, благодаря.

— Без флиртуване — предупреди го тя, като прокара микрофона под пуловера си и го закачи на деколтето между гърдите си. — Прекалено рано е.

— Ще бъда добро момче — намигна й той и залепи кабела от едната й страна, след което се върна към техниката си. — Добре, трябва всяка от вас да каже по нещо, една по една, за да мога да проверя звука.

Госпожица Белоти започна небрежен разговор, като ги попита дали всички са от Детройт. Щом звукът бе проверен и камерите настроени, тя погледна към продуцента, който започна отброяването, посочи към нея и тя започна гладко встъпителния коментар за „известния — или позорно известния, в зависимост от гледната ви точка“ — Списък, които плъзна из страната и се обсъжда на масата за закуска във всеки щат. След това ги представи, обърна се към тях и попита:

— Някоя от вас има ли Перфектен мъж в живота си?

Всички се засмяха. Само ако знаеше!

Луна побутна коляното на Джейн със своето. Схващайки намека, Джейн заговори.

— Никой не е перфектен. Когато го писахме, се шегувахме, че списъкът в действителност е научна фантастика.

— Научна фантастика или не, хората го приемат на сериозно.

— Това си зависи от тях — намеси се Марси. — Качествата, които ние описахме, са нашата идея за това какво би направило един мъж перфектен. Друга група от четири жени вероятно би се спряла на различни качества или биха ги подредили в друг ред.

— Знаете, че феминистките групи са възмутени от физическите и сексуалните изисквания в Списъка. След дългата борба на жените да не бъдат съдени по външния си вид или размера на бюста, те ви обвиняват, че сте навредили на позицията им, оценявайки мъжете според физическите им качества.

Луна повдигна една от идеално оформените си вежди.

— Мислех, че една от насоките, в която са се борили феминистките, е да дадат на жените свободата да бъдат честни за това, което желаят. Ние направихме списък с нашите желания. Бяхме искрени. — Подобни въпроси бяха силната страна на Луна; тя мислеше, че политическа коректност бе мръсна дума и никога не се свенеше да го каже.

— Също така никога не сме мислили, че Списъкът ще стане публично достояние — добави Ти Джей. — Разпространението му бе случайност.

— Нямаше да сте толкова откровени, ако знаехте, че Списъкът ще стане публично достояние?

— Не — отвърна Джейн. — Щяхме да завишим изискванията. — Какво пък по дяволите, защо да не се позабавляват с това, както бе предложила Ти Джей?

— Вие казахте, че във вашия живот липсва Перфектен мъж — гладко продължи госпожица Белоти. — А има ли изобщо някакъв?

Е, тази клопка бе заложена с ловкостта на професионалист, помисли си Джейн, питайки се дали насоката на интервюто няма да ги представи като жени, които не могат да задържат никой мъж. Усмихвайки се леко, тя трябваше да признае, че като се вземат предвид всички обстоятелства, тенденцията беше доста точна. Но ако госпожица Белоти желаеше малко полемика, защо да не й я даде?

— Всъщност не — отвърна тя. — Не са много мъжете, които могат да отговорят на изискванията.

Марси и Ти Джей се разсмяха. Луна се ограничи само до една усмивка. Извън сцената се дочу бързо потушено кикотене.

Госпожица Белоти се обърна към Ти Джей.

— Разбрах, че само вие от групичката сте омъжена, госпожо Йотър. Какво мисли мъжа ви за Списъка?

— Нищо особено — весело отговори Ти Джей. — Колкото на мен би ми се харесало той да извръща глава, за да зяпа влюбено нечии големи гърди.

— Тоест донякъде е танто за кукуригу?

Твърде късно осъзна, че изборът й на думи не беше най-удачния.

— Повече танто, отколкото кукуригу — каза мрачно Марси.

Добре че интервюто се записваше, а не се излъчваше на живо.

— Работата е там, че — намеси се Луна — повечето изисквания са за качества, които всички хора трябва да притежават. Номер едно беше вярност, помните ли? Ако имате връзка, трябва да сте верни. Точка по въпроса.

— Чела съм цялата статия за Списъка и трябва да признаете, че по-голямата част от разговора не беше за качества като вярност или надеждност. Най-разгорещена бе дискусията относно физическите характеристики на мъжа.

— Ние просто се забавлявахме — спокойно каза Джейн. — Не сме луди; разбира се, че искаме мъже, които изглеждат добре в нашите очи.

Госпожица Белоти провери бележките си.

— В статията не са споменати имената ви. Описани сте като А, Б, В и Г. Коя от вас е А?

— Не възнамеряваме да разгласяваме това — каза Джейн.

Усети как до нея Марси се поизправи леко и заговори:

— Хората са много любопитни, кой какво е казал. Получих няколко анонимни обаждания, в които ме питаха коя съм аз.

— Аз също — присъедини се Ти Джей. — Но нямаме намерение да го разкриваме. Възгледите ни не са единодушни; една от нас може да има по-голямо предпочитание към някоя определена точка от другите три. Бихме желали да запазим анонимността си на този фронт.

Поредният лош избор на думи. Щом смехът им заглъхна, госпожица Белоти се върна отново към личния им живот.

— Срещате ли се с някого? — попита тя Луна.

— Нищо сериозно. — Какво ще кажеш за това, Шамал!

Водещата погледна към Марси.

— А вие?

— В момента не. — Какво ще кажеш за това, Брик!

— Следователно само госпожа Йотър има връзка. Не мислите ли, че това означава, че може би сте прекалено взискателни що се отнася до връзките ви.

— Защо трябва да занижаваме стандартите си? — попита Джейн с блясък в очите и от този момент нататък интервюто тръгна на зле.

 

 

— Господи, толкова ми се спи — каза Ти Джей, прозявайки се, докато напускаха студиото в шест и половина.

Госпожица Белоти имаше достатъчно материал, за да го редактира за краткото видео, което в действителност щеше да бъде излъчено. По едно време тя бе изоставила записките си и страстно бе защитавала феминистката гледна точка. Джейн се съмняваше, че което и да е сутрешно предаване може да използва дори откъс от това, което бе казано, но екипа на студиото се бе забавлявал от сърце.

Каквото и да решат да използват, интервюто би трябвало да се излъчи в понеделник. Може би тогава целият интерес ще заглъхне. Все пак колко дълго може да се обсъжда Списъкът? Хората си имаха собствен живот и Списъкът вече надвиши своите петнадесет минути слава.

— Тези телефонни обаждания малко ме притесняват — каза Марси, присвивайки очи срещу яркото, безоблачно сутрешно небе. — Хората са странни. Никога не знаеш кого ще настъпиш по мазола.

Джейн познаваше един човек, когото тя се надяваше да настъпи. Ако поне част от това, което бе казала, се излъчеше, Сам вероятно щеше да го приеме като лично предизвикателство. Определено се надяваше да се случи — защото точно това бе имала предвид.