Линда Хауърд
Перфектният мъж (12)

11

Джейн скочи от леглото рано на следващата сутрин, решена да тръгне за работа преди Сам да се е появил. Докато пулсът й се ускоряваше при мисълта за спор с него, умът й подсказваше, че вероятно е свалил Списъка от интернет още снощи, след като се бяха прибрали вкъщи, преяли с малки китайски понички. Беше по-лош от питбул, не се отказваше от нищо и я притискаше с въпроси за останалата част от списъка през цялото време, докато вечеряха. Джейн не желаеше да научи мнението му за който и да е от номерата след седем в списъка.

Беше на път към вратата в безбожно ранния час — седем сутринта, когато видя, че телефонният секретар отново е препълнен със съобщения. Посегна да натисне бутона за изтриване, но се поколеба. Родителите й бяха на път, можеше да се случи всичко, един от двамата да се разболее или нещо друго непредвидено. Кой знае? Може би Шели и Дейвид се бяха обадили, за да се извинят.

— Никакъв шанс — промърмори тя и натисна бутона за прослушване.

Имаше съобщения от трима репортери, един вестник и две телевизии, искащи интервю. Следваха две затваряния, едно след друго. Шестото обаждане беше от Памела Морис, която се представи като сестрата на Джина Ландрети. Гласът й имаше меките модулирани тонове на телевизионен говорител. Памела щеше да се радва, ако я ангажира предварително за участие в „Добро утро, Америка“, където да разговарят за Списъка, който превзе напълно страната. Седмото съобщение беше от списание „Пийпъл“ и гласеше същото.

Джейн потисна нарастваща си истерия, докато слушаше още три затваряния. Който и да беше, бе изчакал мълчаливо дълго време преди да прекрати обаждането. Изтри съобщенията, защото нямаше намерение да ги слуша отново. Цялата тази ситуация се бе превърнала от глупава в откровено нелепа. Стигна до алеята, без да забележи Сам, което означаваше, че сутринта й започва съвсем спокойно. Чувстваше се толкова добре, че настрои радиото на националната станция. Дикси Чикс пееха, че „Ърл трябваше да умре“. Джейн попя с тях, питайки се дали ченгето Сам би оправдал подобно убийство. Можеха да поспорят по въпроса.

Знаеше, че е загазила, когато мисълта да поспори със Сам й се стори по-вълнуваща от, да речем, спечелването от лотарията. Никога досега не беше срещала човек, на когото не само не му мигваше окото каквото и да изречеше тя, но и можеше да се изправи лице в лице с нея — или с други думи в словесна престрелка — без въобще да се притесни. Идеята, че може да каже нещо, без да го шокира, беше много освобождаваща. Понякога имаше чувството, че той се наслаждава на характера й. Беше самонадеян в повече от един аспект, и дразнещ, мъжествен, интелигентен и толкова секси. Беше се отнесъл с подобаващото уважение към колата на баща й, освен това се бе справил доста добре с полирането и пастирането на вайпъра.

Бързо трябваше да се добере до противозачатъчни.

Днес имаше повече репортери пред портала на „Хемърстед“. Явно някой им бе подшушнал каква кола кара, защото светкавиците на фотоапаратите се насочиха към нея, докато бавно караше към охраната и чакаше да се вдигне бариерата.

Пазачът й се ухили и попита:

— Искаш ли да ме изпробваш, да провериш дали отговарям на изискванията?

— Позволи ми аз да се свържа с теб — отговори Джейн. — Графикът ми е запълнен за следващите две години и половина.

— Нищо чудно — намигна й той.

Беше подранила толкова, че предизвикващият гадене зелен коридор бе празен. Но не бе дошла достатъчно рано, някои от откачалките я бяха изпреварили. Спря, за да прочете новата табелка, поставена до бутона за асансьора: „Помни: първо граби, после подпалвай. Тези, които не се подчинят, ще бъдат изхвърлени от бойния отряд“.

Ето на, сега вече се чувстваше по-добре. Един ден без асансьорна бележка беше ужасно и нетърпимо нещо.

Джейн влезе в офиса си, преди да осъзнае, че репортерите и охраната не са я разстроили. Те не бяха важни. Сражението й със Сам бе далеч по-интересно, особено след като и двамата знаеха накъде са се насочили. Никога преди не бе преживявала любовна афера, но подозираше, че тази, която й предстои с него, щеше да подпали чаршафите й. Не че възнамеряваше да го улесни, щеше да му се наложи да се бори, за да я има, дори и след като започнеше да пие противозачатъчни. Важен беше принципът.

Освен това щеше да е забавно да го дразни.

Джина Ландрети също пристигна по-рано на работа.

— О, много добре — каза тя и очите й светнаха, когато видя Джейн на бюрото й. — Трябва да говоря с теб, надявах се, че ще подраниш и ще можем да останем насаме.

Джейн простена вътрешно. От километри си личеше какво ще последва.

— Пам ми се обади снощи — започна Джина, — сещаш се, сестра ми. Както и да е, опитва се да се свърже с теб, и познай какво, да те ангажира за шоуто „Добро утро, Америка“! Не е ли вълнуващо? Е, не само теб, четирите, разбира се, но й казах, че вероятно ти си говорителят.

— А-а… не мисля, че имаме говорител — отговори Джейн, малко слисана от предположението на Джина.

— Е, ако имахте такъв, то щеше да си ти.

Джина изглеждаше толкова горда, че Джейн търсеше дипломатичен начин да каже „няма начин“.

— Не знаех, че сестра ти е програмен директор.

— О, не е, но разговаря с директора и тя също е много заинтересована. Това може да се окаже страхотно за Пам — сподели Джина. — Новината е навсякъде и останалите канали ще се свържат с вас днес, затова Пам искаше да ги изпревари. Това може да помогне много на кариерата й.

Което означаваше, че ако Джейн откажеше съдействие, всеки провал в кариерата на сестрата на Джина щеше да й се припише.

— Има един проблем — каза Джейн, изразявайки разкаяние, доколкото бе възможно. — Съпругът на Ти Джей е недоволен от цялата тази публичност…

Джина сви рамене.

— Тогава в шоуто ще участвате само трите. Всъщност, би било най-добре, ако само ти отидеш…

— Луна е много по-красива…

— Е, да, но тя е толкова млада, не разполага с твоя авторитет.

Страхотно, сега Джейн разполагаше с „авторитет“. Опита се да използва част него и придаде твърдост на тона си:

— Не знам. Аз също не харесвам цялата тази публичност. Предпочитам всичко просто да отмине.

Джина я погледна ужасено.

— Не говориш сериозно. Не искаш ли да бъдеш богата и известна?

— Не бих имала нищо против да съм богата, но не искам да съм известна. Не виждам как едно участие в „Добро утро, Америка“ ще ме направи богата.

— Може да ви предложат сделка за книга. Един от онези аванси в милиони долари, сещаш се, като жените, които написаха книга за правилата.

— Джина! — почти изкрещя Джейн. — Осъзнай се! Как би могъл Списъкът да се превърне в книга, освен ако предпочитаният размер на мъжкия пенис не се обсъжда в триста страници.

— Триста? — Джина я изгледа със съмнение. — Мисля, че сто и петдесет би било предостатъчно.

Джейн се огледа за нещо, в което да удари главата си.

— Моля те, моля те, кажи, че ще приемеш предложението на Пам — умоляваше Джина, скръстила лице в класическа молитвена поза.

В проблясък на вдъхновение Джейн каза:

— Ще трябва да говоря с останалите три. Или ще бъде групова сделка, или нищо.

— Но ти каза, че Ти Джей…

— Ще говоря с останалите три — повтори Джейн.

Джина изглеждаше нещастна, но очевидно разпозна мистериозния авторитет, който си мислеше, че Джейн притежава.

— Мислех, че ще се зарадваш — промърмори тя.

— Е, не е така. Ценя личното си пространство.

— Тогава защо публикува Списъка в бюлетина?

— Не съм, Марси се напи и го даде на Дона, как й беше фамилията…

— О!

Джина изглеждаше още по-нещастна, сякаш бе осъзнала, че Джейн е дори по-малко развълнувана от цялата ситуация, отколкото бе смятала.

— Цялото ми семейство ми е сърдито заради Списъка — изръмжа Джейн.

Въпреки разочарованието си, Джина беше мила жена. Тя седна на ръба на бюрото, а изразът на лицето й се промени на симпатия.

— Защо, какво общо има с тях?

— И аз също не смятам, че има. Сестра ми каза, че се срамува и няма да може да държи главата си изправена в църквата. Също така ми е ядосана, защото четиринадесетгодишната ми племенница е свалила целия списък от Интернет. Брат ми е бесен, защото съм го изложила пред момчетата, с които работи.

— Не виждам как, освен ако не са си ги мерили в тоалетната и не се е оказало, че му е къс — изкикоти се Джина.

— Не искам да мисля за това — каза Джейн и също започна да се смее.

Двете се спогледаха и избухнаха в бурен смях, докато очите им не се напълниха със сълзи и не съсипаха спиралите си. Подсмърчайки, и все още смеейки се, те се отправиха към дамската тоалетна, за да поправят щетите.

В девет часа Джейн бе повикана в офиса на прекия си началник. Името му беше Ашфорд М. де Уинтър. Всеки път, когато чуеше името му, тя си представяше Мандърлей^[1]. Отчаяно й се искаше да попита дали „М.“ не е съкратено от Максимилиян, но се страхуваше да разбере. Може би просто пресъздаваше една илюзия, но въпреки това винаги се обличаше в европейски стил и беше известен с това, че казва „грааафик“, вместо „график“.

Освен това беше задник. На някои хора им идваше отвътре, докато останалите се стараеха да го постигнат. Ашфорд де Уинтър съчетаваше и двете.

Не й предложи да седне, но тя така или иначе го направи и си спечели едно смръщване за дързостта. Джейн подозираше причината за тази малка аудиенция и искаше да й е удобно, докато я мъмрят.

— Госпожице Брайт — започна той и изглеждаше така, сякаш е подушил нещо неприятно.

— Господин Де Уинтър — отвърна тя.

Последва ново смръщване и Джейн разбра, че не беше неин ред да говори.

— Ситуацията пред портала започна да става неудържима.

— Съгласна съм. Може би, ако опитате със съдебна заповед…

Тя изостави предложението си, защото знаеше, че той няма правомощията да получи такава, дори ако имаше основание, в което Джейн се съмняваше. „Ситуацията“ не застрашаваше никого и новинарите не пречеха на служителите да изпълняват задълженията си.

Мръщенето се превърна в гневен поглед.

— Шегата ви е неподходяща. Много добре знаете, че ситуацията е продукт на вашите дела. Неприлично е и разсейващо, хората са нещастни.

Под „хората“ разбирай „началниците му“, помисли си Джейн.

— Как така мое дело? — попита тя меко.

— Този ваш вулгарен списък…

Може би двамата с Лия Стрийт са били близнаци, разделени при раждането си, зачуди се Джейн.

— Списъкът не е мой, не повече отколкото на Марси Дийн. Резултатът е от съвместна работа.

Какво им ставаше на всички, та държаха единствено нея отговорна за Списъка? Отново ли имаше нещо общо с този неин мистериозен „авторитет“? Ако имаше такава власт, може би трябваше да започне да я използва по-често. Когато пазаруваше, можеше да накара останалите купувачи да й отстъпват реда си на касата или улицата й да бъде първата почистена, когато завали сняг.

— Госпожице Брайт, моля ви — каза Де Уинтър с мек тон.

Което в превод означаваше да не го взима за идиот, но беше закъснял — тя вече го смяташе за такъв.

— Хуморът ви е лесно разпознаваем — добави той. — Може би не сте единствената замесена, но със сигурност сте главният подбудител. Ето защо се пада на вас честта да разрешите ситуацията.

Джейн можеше и да мърмори заради Дона пред приятелките си, но нямаше да спомене друго име пред началника си. Той вече знаеше имената на останалите три. Щом вярваше, че по-голямата част от вината е нейна, не можеше да каже нищо, което да промени мнението му.

— Добре — каза тя. — На обяд ще отида до портала и ще им кажа, че не ми харесва цялата тази публичност и че искам да напуснат територията на „Хемърстед“ или ще бъдат арестувани.

Де Уинтър изглеждаше така, сякаш е погълнал скумрия.

— Ъм… не мисля, че това е най-добрият начин да се справите със ситуацията.

— Какво предлагате?

Ето това беше добър въпрос. Изражението му не излъчваше нищо.

Тя прикри облекчението си. Самочувствието й щеше да бъде унищожено, ако Де Уинтър бе предложил изпълнимо решение, докато тя не бе успяла да се сети дори за неизпълнимо такова.

— Обади ми се служител от „Добро утро, Америка“ — продължи Джейн. — Ще я разкарам. Трябваше да се обадят и от списание „Пийпъл“, но просто няма да приема обаждането. Цялата тази безплатна публичност не може да е полезна за компанията…

— Телевизията? Националната телевизия? — попита той немощно и проточи врата си, подобно на пуйка. — Ъм… това би била чудесна възможност, нали?

Джейн сви рамене. Не знаеше дали е чудесна или не, но безспорно беше възможност. Разбира се, току-що сама се бе докарала до безизходица, публичността беше точно това, което не искаше. Несъмнено имаше дефект в характера й, щом при никакви обстоятелства не бе способна да позволи Ашфорд де Уинтър да диктува действията й.

— Може би трябва да предложите идеята на ръководството — предложи тя и се изправи на крака. Ако имаше късмет, някой от началниците щеше да наложи вето на идеята.

Де Уинтър бе раздвоен между вълнението и нежеланието да й признае, че изобщо се налага да се допитва до някого. Сякаш тя не знаеше каква е позицията му и какви правомощия притежава. Намираше се по средата на средното управление и това бе най-високата позиция, до която щеше да се издигне.

Веднага след като се върна на бюрото си, Джейн сформира военен съвет. Луна, Ти Джей и Марси се съгласиха да обядват с нея в офиса на Марси. Обясни ситуацията на Джина и прекара остатъка от сутринта, избягвайки всякакви обаждания с нейна помощ.

По обяд четирите се събраха в офиса на Марси, заредени с асортимент от крекери и диетични газирани напитки.

— Мисля, че можем да го обявим официално — ситуацията е извън контрол — каза мрачно Джейн и ги осведоми за сестрата на Джина и обажданията, които бе получила сутринта от Ен Би Си и списание „Пийпъл“, точно както бе предрекла Джина.

Всички погледнаха към Ти Джей, а тя сви рамене.

— Не виждам смисъл вече да се опитваме да потушим огъня. Гейлън знае и не се прибра снощи.

— О, скъпа — каза Марси съчувствено и се пресегна, за да докосне Ти Джей по ръката. — Толкова съжалявам.

Очите на Ти Джей бяха подути, сякаш бе плакала цяла нощ, но сега изглеждаше спокойна.

— А аз не — отвърна тя. — Това просто извади проблемите ни наяве. Той или ме обича, или не. Ако не ме обича, да върви по дяволите, може да се махне от живота ми и да престане да ми губи времето.

— Леле — каза Луна, примигвайки срещу Ти Джей с прекрасните си очи. — Давай, момиче!

— Ами ти? — попита Джейн Марси. — Имаш или някакви проблеми с Брик?

Марси й хвърли ироничната си, видяла-всичко-опитала-повечето усмивка.

— Винаги има проблем с Брик. Да кажем, че реагира по типичния за него начин, с много викове и пиене на бира. Все още спеше, когато излязох сутринта.

Всички погледнаха към Луна.

— Все още не съм го чувала — каза тя и се усмихна на Джейн. — Беше права за всички шеги и предложения за мерене. Просто казвам на мъжете, че съм гласувала за 30 см, но вие сте поискали да намалим размера. Обикновено това ги кара да млъкнат.

Когато спряха да се смеят, Марси каза:

— Добре, интервюто ми за местните телевизии не свърши работа. Какво пък, по дяволите… к’во ще кажете да спрем да се опитваме да оправим тази бъркотия и да се позабавляваме с всичко това?

— Де Уинтър обсъжда идеята за безплатна национална реклама с костюмарите от горния етаж — каза Джейн.

— Сякаш не биха й се нахвърлили като изгладняла жена на блокче шоколад — подигра се Ти Джей. — Аз съм с Марси. Нека обсъждаме Списъка и наистина да се позабавляваме. Сещате се, да добавим някои критерии, разширявайки дискусиите и обясненията си.

Дейвид и Шели щяха да се изплашат като божи кравички, помисли си Джейн. Е, вероятно имаха нужда от млякото.

— По дяволите, какво пък — каза тя.

— По дяволите, какво пък — подкрепи я Луна.

Те се спогледаха, усмихнаха се, а Марси извади тефтера и химикалката си.

— Направо може да започнем веднага и да им дадем история, която си заслужава да отпечатат.

Ти Джей тъжно поклати глава.

— Това наистина ще изкара лудите наяве. Някоя от вас получи ли странни обаждания снощи? Някакъв тип, мисля, че беше мъж, може и да е жена, шепнеше „Коя си ти?“, искаше да знае дали аз съм госпожица А.

Луна изглеждаше стресната.

— О, получих такова обаждане. И още няколко затваряния, предположих, че се обажда същият човек. Но си права, не можеш да разбереш дали е мъж или жена заради шепота му.

— Имах пет такива, оставени на телефонния секретар — каза Джейн. — Бях изключила телефона си.

— Аз бях навън — обясни Марси. — А Брик разби телефонния секретар в стената, така че временно съм без съобщения. Ще си взема нов на път за вкъщи този следобед.

— Вероятно и четирите сме получили обаждания от един и същи човек — предположи Джейн.

Почувства се неспокойна и изпита благодарност, задето имаше ченге за съсед.

Ти Джей сви рамене и се усмихна:

— Цената на славата — каза тя.