Линда Хауърд
Перфектният мъж (6)

5

Джейн беше на тръни през остатъка от деня, в очакване на неизбежното. Не можеше да си представи колко нервна се чувства Ти Джей, защото ако всичко излезеше наяве и Гейлън разбереше, щеше да й натяква до края на живота й. В крайна сметка, Ти Джей беше тази, която има най-много за губене. Марси имаше връзка, но поне не беше омъжена за Брик. Отношенията на Луна с Шамал Кинг в най-добрия случай бяха непостоянни, постоянно се събираха и разделяха, без обвързване.

От четирите, Джейн щеше да има най-малко проблеми, ако самоличността им се разкриеше. Не бе обвързана, беше се отказала от мъжете и не отговаряше пред никой друг, освен пред себе си. Щеше да й се наложи да изтърпи закачките, но дотам.

След като анализира ситуацията и стигна до това заключение, спря да се притеснява толкова много. И какво, ако някой палячо в офиса реши да покаже остроумие? Можеше да отстоява позицията си срещу всеки глупак.

Приповдигнатото й настроение продължи до момента, в който се прибра и видя, че Бубу, в опит да я впечатли колко е разстроен, че трябва да стои в чужда къща, напълно беше разкъсал една от възглавниците на дивана й. Купчинки от пълнежа бяха разпръснати из цялата всекидневна. Джейн затвори очи и преброи до десет, после до двадесет. Нямаше смисъл да се ядосва на котарака; той вероятно нямаше да разбере и дори тогава нямаше да го е грижа. Животното беше също толкова жертва на обстоятелствата, колкото и тя. Бубу изсъска, когато се протегна за него. Обикновено го оставяше сам, когато правеше така, но за момент й дожаля и въпреки това го вдигна и зарови пръсти в козината му, галейки гъвкавите мускули на гърба му.

— Горкото котенце — изгука тя. — Не знаеш какво става, нали?

Бубу се озъби, след което развали ефекта, като изви гръб с буботещо мъркане.

— Само още четири седмици и пет дни. Това са тридесет и три дни. Можеш да издържиш с мен толкова дълго, нали?

Не изглеждаше да е съгласен, но не го беше грижа, докато тя продължаваше да гали гърба му. Занесе го в кухнята и му даде храна, след което го остави на пода да се бори с мъхеста играчка мишка. Добре. Котката беше съсипала къщата й. Можеше да се справи. Майка й щеше да е ужасена от щетите и да плати за тях, разбира се, така че Джейн общо взето изпитваше само леко неудобство. Впечатли се от собствената си великодушие.

Взе си чаша вода и докато стоеше изправена до кухненската мивка забеляза, че съседът й се прибира у дома. При вида на кафявия понтиак можеше да почувства как чувството за зрялост започва да се оттича в канала. Но колата беше тиха, така че очевидно беше сменил шумозаглушителя. Щом той се стараеше, то и тя можеше да го направи. Умствено постави запушалката на канала.

Джейн наблюдаваше през прозореца, докато мъжът излиза от колата и отключва кухненската врата, която гледаше към нейната. Беше облечен с панталон и риза, разхлабена вратовръзка на врата и сако, преметнато през рамо. Изглеждаше изморен и когато се обърна, за да влезе в къщата, тя видя голям черен пистолет в кобур на колана му. Това беше първият път, в който го виждаше да носи нещо различно от стари, мръсни дрехи и се почувства малко объркана, сякаш центърът на света се беше изместил. Да знае, че е ченге и да го вижда като такова, бяха две различни неща. Фактът, че носеше обикновени дрехи вместо униформа, означаваше, че не е патрулиращ полицай, а поне детектив. Все още оставаше кретен, но кретен с тежки отговорности, така че може би трябваше да бъде по-разбрана. Нямаше начин да знае кога спи той, освен ако не почука на вратата му и не го попита, което някак беше в разрез с цялата идея, щом не искаше да го притеснява, когато е заспал. Просто нямаше да коси моравата си, докато той си е вкъщи, точка. Това не означаваше, че няма да съдере дебелата му кожа, ако я притесняваше, защото така би било справедливо, но щеше да се опита да се спогоди с него. Все пак, щяха да са съседи години наред. Боже, тази мисъл беше депресираща.

Зрялото й поведение и милосърдието й по отношение на всичко изброено продължиха… о, около два часа.

В седем и половина Джейн се настани в голямото си кресло, за да погледа малко телевизия и да почете. Често правеше и двете едновременно, като считаше, че ако нещо наистина интересно се случеше на екрана, щеше да привлече вниманието й. Чаша зелен чай нежно вдигаше пара до лакътя й и тя си набавяше доза антиоксиданти от време на време с по някоя глътка.

Силен грохот наруши тишината в малкия й квартал.

Джейн се изстреля от креслото си, напъхвайки крака в сандалите си, докато тичаше към предната врата. Познаваше този звук, беше го чувала стотици, хиляди пъти в детството си, когато баща й я беше водил на тестови площадки, където беше наблюдавала как блъскат кола след кола.

Лампите над входните врати светнаха по цялата улица, вратите се отвориха и любопитни глави се подадоха навън като костенурки, надничащи от черупките си. Пет къщи по-надолу, осветена от крайъгълната уличната светлина, се намираше купчина смачкан метал.

Джейн затича надолу по улицата, като сърцето й туптеше силно, а стомахът й се беше свил, подготвяйки се за онова, което можеше да види и се опитваше да си припомни основните правила за първа помощ.

Още хора наизлизаха от къщите си, повечето по-възрастни — жените бяха облечени с домашни пантофи и безформени рокли или халати, а мъжете бяха по потници. Чуха се и няколко пронизващи, развълнувани детски писъка, думите на майките, които се опитваха да ги усмирят и на бащите, които предупреждаваха:

— Стойте настрана, стойте настрана, може да експлодира.

Понеже беше виждала доста катастрофи, Джейн знаеше, че експлозията е малко вероятна, но пожарът винаги беше възможен. Точно преди да достигне до колата на улицата, вратата откъм шофьорското място се отвори и войнствен млад мъж изскочи иззад волана.

— Какво, по дяволите! — извика той, докато гледаше смачканата предница на колата си.

Беше се блъснал в една от колите, паркирани край бордюра.

Млада жена изтича от къщата точно до тях, очите й бяха широко отворени от ужас.

— О, боже мой, о, боже мой! Колата ми!

Войнственият млад мъж се нахвърли върху нея.

— Това твоята кола ли е, кучко? Какво, по дяволите, си си въобразявала, та си паркирала на улицата?

Беше пиян. Изпаренията удариха Джейн в носа и тя отстъпи крачка назад. Около себе си можеше да чуе как общото безпокойство на съседите й се заменя с отвращение.

— Някой да доведе Сам — чу тя да мърмори един съсед.

— Аз ще отида. — Госпожа Кулавич тръгна обратно по улицата, придвижвайки се възможно най-бързо в хавлиените си пантофи.

„Да, къде беше той?“ — зачуди се Джейн. Всички, които живееха на улицата, бяха навън. Младата жена, чиято кола беше смачкана, плачеше, ръката й беше на устата, докато гледаше останките. Зад нея, две малки деца, на около пет и седем години, стояха несигурно на тротоара.

— Проклета кучка — изръмжа пияницата и се запъти към жената.

— Хей — един от старците се обади. — Внимавай какво говориш.

— Начукай си го, дядка. — Мъжът стигна до плачещата жена и стовари тежко длан върху рамото й, завъртайки я.

Джейн тръгна напред, чиста ярост бушуваше в гърдите й.

— Ей, приятелче — остро каза тя. — Остави я на мира.

— Да — намеси се треперещ глас на възрастен зад нея.

— Ти също си го начукай, кучко — каза той. — Тази тъпа кучка ми смачка колата.

— Ти си смачкал нейната кола. Пиян си и си налетял на паркирана кола.

Знаеше, че е загуба на усилия; не можеш да спориш с пиян. Проблемът беше, че мъжът бе достатъчно наквасен, за да е агресивен, но не достатъчно, за да се олюлява. Бутна младата жена и тя се запрепъва назад, закачи петата си на изпъкналите корени на едно от големите дървета, които очертаваха улицата и се просна на тротоара. Тя извика, децата й изкрещяха и започнаха да плачат. Джейн се хвърли срещу него, връхлитайки го отстрани. Ударът го накара да се олюлее. Той се опита да възстанови равновесието си, но вместо това падна на задника си с крака във въздуха. С голямо усилие се изправи и с друго зловещо проклятие нападна Джейн.

Тя се извъртя на една страна и издаде крака си напред. Мъжът се препъна, но успя да се задържи прав. Този път, когато се обърна, брадичката му беше наведена надолу, забита в гърдите му, а в очите му се четеше жажда за убийство. О, по дяволите, беше загазила.

Джейн автоматично застана в боксова позиция с вдигнати ръце, обучена от многобройните битки с брат си. Отдавна не се бе боксирала и предположи, че е станала тромава, но може би щеше да нанесе няколко добри удара.

Тя чу развълнувани, разтревожени гласове около себе си, но бяха странно отдалечени, докато се фокусираше върху това да остане жива.

— Някой да се обади на 911.

— Сейди отиде да извика Сам. Той ще се погрижи.

— Вече се обадих на 911. — Това беше гласът на малко момиче.

Пияният я нападна и този път нямаше как да го избегне. Джейн падна под атаката му, като едновременно риташе, удряше с юмруци и се опитваше да блокира ударите му. Един от юмруците му я удари в гръдния кош и силата му я зашемети. Незабавно бяха заобиколени от съседите й, няколко млади мъже се опитаха да отдръпнат пияницата от нея, по-старите помагаха, като го ритаха с обутите си в пантофи крака. Джейн и пияницата се затъркаляха, а няколко от по-възрастните мъже бяха покосени и се стовариха върху тях.

Главата й тупна на земята и случаен удар ожули бузата й. Едната й ръка беше заклещена под паднал съсед, но със свободната успя да сграбчи доста плът в областта на кръста на мъжа и я заусуква, стискайки колкото сила имаше. Той изрева като ранен воден бивол.

В същия момент внезапно се изпари, повдигнат от нея, сякаш тежеше не повече от възглавница. Замаяна, тя видя как бе тръшнат на земята до нея, лицето му бе натикано в прахта, докато ръцете му бяха извити зад гърба му и около китките му щракнаха белезници.

Тя се помъчи да седне и практически се намери нос в нос със съседа си, кретенът.

— Проклятие, трябваше да се досетя, че си ти — озъби се той. — Трябва да арестувам и двама ви по обвинения за пиянство и нарушаване на реда.

— Аз не съм пияна! — възмутено каза тя.

— Не, той е пиян, ти нарушаваш реда!

Несправедливостта от обвиненията му я накараха да се задави от гняв, което беше добре, защото думите, които напираха в гърлото й, вероятно наистина щяха да й докарат арест. Около нея загрижени съпруги помагаха на възрастните си съпрузи да се изправят на крака, отрупваха ги с внимание и ги проверяваха за одрасквания или счупени кости. Никой не изглеждаше зле от скандала и тя реши, че вълнението ще продължи да кара сърцата им да препускат поне още няколко години. Част от жените се бяха скупчили около младата жена, която беше бутната, цъкаха и се суетяха. Тилът на жената кървеше, а децата й все още плачеха. От съпричастност или може би защото се почувстваха изоставени, още няколко деца започнаха да ридаят. В далечината запищяха сирени, които се приближаваха с всяка секунда. Приведен до заловения пияница и държащ го долу с една ръка, Сам се оглеждаше наоколо невярващо.

— Исусе — измърмори той, поклащайки глава.

Възрастната жена от другия край на улицата, чиято сива коса беше навита на ролки, се наведе над Джейн.

— Добре ли си, скъпа? Това беше най-смелото нещо, което някога съм виждала! Трябваше да си тук, Сам. Когато онзи… хулиган бутна Ейми на земята, тази млада дама го събори по задник. Как ти е името, мила? — попита тя, обръщайки се към Джейн. — Аз съм Елинор Холънд, живея срещу теб от другата страна на улицата.

— Джейн — представи се тя и погледна свирепо съседа си. — Да, Сам, трябваше да си тук.

— Бях под душа — изръмжа той. После млъкна. — Добре ли си?

— Супер съм. — Тя се изправи на крака. Не знаеше дали е добре или не, но изглежда нямаше счупени кости и не беше замаяна, така че едва ли нараняванията й бяха значителни.

Сам гледаше към голите й крака.

— Коляното ти кърви.

Джейн погледна надолу и забеляза, че левият джоб на късите й дънкови панталони е почти разпран. Кръв се процеждаше надолу до пищяла й от драскотината на дясното й коляно. Рязко дръпна, доразкъса джоба и притисна плата до коляното си.

— Само драскотина е.

Кавалерията, под формата на две патрулни коли и линейка, пристигна с включени светлини. Униформени полицаи започнаха да си пробиват път през тълпата, докато съседите насочваха медиците към ранените. Половин час по-късно всичко беше приключило. Пътната помощ беше изтеглила двете потрошени коли, а униформените бяха отвели пияницата. Ранената млада жена, заедно с децата й, бе закарана до спешното отделение, за да зашият раната на тила й. Малките ожулвания бяха почистени и превързани, а възрастните воини бяха поведени към дома.

Джейн изчака, докато медиците си заминат, преди да отлепи огромната марлена превръзка от коляното си. Сега, когато вълнението беше отминало, се чувстваше изтощена; искаше единствено един горещ душ, бисквити с шоколадови парченца и легло. Прозя се и започна с мъка да се придвижва надолу по улицата към къщата си. Сам, кретенът, запристъпва до нея. Тя го погледна, после се фокусира право напред. Не й харесваше израза на лицето му или начина, по който се беше надвесил над нея като мрачен облак. По дяволите, мъжът беше голям, около метър и деветдесет, и с рамене, които изглеждаха широки около метър.

— Винаги ли скачаш в опасни ситуации, преди да помислиш? — попита той разговорливо.

Джейн помисли върху въпроса.

— Да — отговори най-накрая.

— Предположих.

Тя спря по средата на улицата и се обърна с лице към него, ръцете й бяха върху бедрата.

— Виж, какво трябваше да направя, просто да стоя, докато той я пребива?

— Можеше да оставиш няколко от мъжете да го сграбчат.

— Да, е, никой не понечи да го сграбчи, така че не изчаках.

Кола зави на ъгъла и се насочи към тях. Той хвана ръката й и я издърпа на тротоара.

— Ти си висока, колко, метър и шестдесет? — попита, преценявайки я.

Тя му се намръщи.

— Метър шестдесет и пет.

Мъжът извъртя очи, а изражението му казваше: Да бе. Джейн стисна зъби. Беше метър и шестдесет и пет… почти. Какво значение имаха някакви си малки два сантиметра?

— Ейми, жената, която той нарани, е над осем сантиметра по-висока от теб и вероятно по-тежка с почти четиринадесет килограма. Какво те накара да решиш, че можеш да се справиш с него?

— Не го направих — призна тя.

— Не направи какво? Не се замисли? Това беше очевидно.

„Не мога да ударя ченге“, мислеше си тя. „Не мога да ударя ченге.“ Повтори си го няколко пъти. Най-накрая успя да каже с достоен за възхищение равен тон.

— Не мислех, че мога да се справя с него.

— Но въпреки всичко му скочи.

Тя сви рамене.

— Беше моментна лудост.

— Няма спор.

Това беше. Джейн спря отново.

— Виж, писна ми от подигравателните ти забележки. Попречих му да пребие жената пред децата й. Да му скоча така не беше най-умното нещо, което можех да направя и напълно осъзнавам, че можех да бъда наранена. Бих го направила отново. Сега разкарай задника си надолу по улицата, защото не искам да вървя с теб.

— Лоша работа — каза той и отново я хвана за ръка.

Джейн трябваше да тръгне с него или да се остави да я влачат. След като нямаше да й позволи да стигне до дома си сама, тя забърза крачка. Колкото по-бързо се разделят, толкова по-добре.

— Бързаш ли? — попита той, а хватката му я придърпа обратно и я принуди да се нагоди към неговата по-бавна походка.

— Да. Изпускам… — Тя се опита да си спомни какво имаше по телевизията, но не успя. — Бубу трябва всеки момент да изкашля топка косми и искам да съм там.

— Обичаш космати топки, а?

— По-интересни са от настоящата ми компания — каза сладко Джейн.

Съсед й направи гримаса.

— Ауч.

Стигнаха до къщата й и му се наложи да я освободи.

— Сложи лед на коляното си, за да не посинее — посъветва я той.

Тя кимна, направи няколко крачки, след което се обърна и го видя все още да стои на края на алеята й и да я наблюдава.

— Благодаря, че си взе нов заглушител.

Той искаше да й отговори с нещо саркастично, видя го в изражението му, но накрая просто сви рамене и само каза:

— Пак заповядай — замълча. — Благодаря за новата кофа за боклук.

— Пак заповядай.

За един дълъг момент двамата се гледаха един друг, сякаш за да проверят кой щеше да започне битката наново, но Джейн сложи край на безизходното положение, като се обърна и влезе вътре. Заключи вратата зад себе си и остана там за момент, гледайки към уютната, вече позната всекидневна, носеща усещането за дом. Бубу отново беше на дивана — още от пълнежа беше разпръснат по килима.

Тя въздъхна.

— Забрави за бисквитите с шоколадови парченца — рече на глас. — Ситуацията направо изисква сладолед.