Линда Хауърд
Перфектният мъж (22)

21

Джейни откри, че изучава всеки мъж, когото видя на работа през този ден, питайки се дали е той. Вероятността всеки един от тях да е убиец, граничеше с невъзможното. Изглеждаха толкова нормални или поне толкова нормални, колкото всяка голяма група мъже, които работеха в компютърната индустрия. Тя познаваше и харесваше някои от тях, познаваше и други, които не харесваше, но не можеше да си представи някой от тях като убиец. Много момчета, особено тези от първите два етажа, тя познаваше по физиономия, но не и по име. Дали Марси е познавала някой от тях достатъчно добре, за да го пусне в дома си?

Джейн се опита да си представи какво би направила тя, ако някой познат почука на вратата в два през нощта, като може би твърди, че има проблем с колата. До днес щеше да отвори, без да се замисли, в желанието си да помогне. Убиецът, дори да се окажеше някой непознат, я беше лишил от това доверие завинаги. Харесваше й да мисли, че е умна и съобразителна, и не поема рискове, но колко пъти беше отваряла вратата, след като се е почукало, без да попита кой е? Сега потреперваше, когато си го помислеше.

На вратата й нямаше дори шпионка. Можеше да види кой е, само ако се покатери на дивана, дръпне завесата и се наклони надясно. Горната част на кухненската й врата беше едно нищо, девет малки парчета стъкло, които лесно щяха да бъдат разбити и после всеки можеше да се протегне и да я отключи. Нямаше алармена система, никакви средства за самозащита — нищо! Най-доброто, което се надяваше, че може да направи, ако някой влезе с взлом в къщата й, докато тя е там, е да избяга през прозореца, който самонадеяно държеше отворен.

Трябваше да свърши доста работа, помисли си тя, преди да се почувства в безопасност у дома.

Работи час и половина повече от обичайното, за да навакса с документите, които се бяха натрупали в нейно отсъствие. Докато пресичаше паркинга, забеляза, че там бяха останали само няколко коли и за първи път осъзна колко е уязвима, като си тръгва сама от работа толкова късно. И трите, тя, Луна и Ти Джей трябваше да нагласят пристигането и заминаването си с потока от хора и да се възползват от предимството на множеството. Дори не им беше казала, че възнамерява да работи до късно.

Трябваше да помисли за толкова много неща сега, толкова много опасности, за които никога преди не се беше замисляла.

— Джейн!

Докато пресичаше паркинга чу звука от изричането на името си, сякаш някой й извика поне два пъти, дори повече. Обърна се, леко изненадана да види Лия Стрийт да бърза след нея.

— Извинявай — каза тя, макар да се питаше какво ли иска Лия. — Замислила съм се и не те чух първия път. Нещо случило ли се е?

Лия спря, докато кършеше елегантните си ръце, с неловко изражение на лицето.

— Аз просто… исках само да кажа, че съжалявам за Марси. Кога е погребението?

— Не знам още — отвърна Джейн, не беше в настроение да обяснява още веднъж за аутопсията. — Сестрата на Марси се занимава с приготовленията.

Лия кимна рязко.

— Моля те, съобщи ми. Бих искала да присъствам.

— Разбира се.

Лия изглеждаше така сякаш искаше да каже още нещо, или може би не знаеше какво повече да каже. И в двата случая беше неловко. Най-накрая наведе глава и забърза към собствената си кола. Разкроената й пола се мяташе около краката й. Днешната й рокля беше направо безнадеждна лилава щампа, която въобще не подхождаше на косата и очите й, с малки къдрички около врата. Изглеждаше като облечена от градинска разпродажба, макар че взимаше добри пари — а Джейн знаеше точно колко — и вероятно пазаруваше в скъпи магазини. Но просто нямаше естетически усет.

— От друга страна — промърмори Джейн, докато отключваше вайпъра си, — аз нямам усет за хората. — Преценката й явно беше сериозно сбъркана, след като получи симпатия и загриженост от двамата души, от които никога не би ги очаквала — господин Де Уинтър и Лия Стрийт — направили си труда да й споделят колко много съжаляват за Марси.

Припомни си инструкциите на Сам, докато караше към магазина за електротехника и купи разпознавателно устройство, регистрира го, попълни всички документи и след това си купи мобилен телефон. Изборът на покупката я погълна — искаше ли от малките апарати с подвижно капаче или без? Реши без, като прецени, че ако тича, за да спаси живота си от луд убиец, няма да иска да се занимава с капачета, докато звъни за помощ.

После трябваше да реши за цвета. Веднага отхвърли черното като прекалено банално. Електриковожълто? Щеше да е трудно да го съчетае. Синьото беше сладко, не беше виждала много сини устройства. От друга страна, нищо не бе по-добро от червеното.

Веднъж след като си избра червен телефон, трябваше да почака да го настроят. Когато най-накрая си тръгна от магазина, забеляза, че последните летни лъчи се бяха скрили, на югозапад се бяха струпали облаци, а и тя умираше от глад.

Откъм облаците духаше студен вятър, който вещаеше дъжд, а на нея й оставаха още две места, през които да се отбие, преди да се отправи към вкъщи, взе си бъргър и безалкохолно от една закусвалня и ги излапа, докато шофираше. Бъргърът не беше много вкусен, но беше храна — единственото, за което настояваше стомахът й.

Следващата й спирка беше фирмата за алармени системи, където получи отговорите на въпросите си, избра си системата, която искаше и написа чек за голяма сума. Системата щеше да бъде инсталирана следващата седмица в събота.

— Но това са десет дни! — отбеляза Джейн намръщено.

Мускулестият мъж погледна в тефтера си.

— Съжалявам, но това е най-ранната дата, на която можем да дойдем у вас.

Сръчно тя се протегна през бюрото и взе чека си от мястото, където го беше оставил той.

— Ще видя наоколо дали някой друг не може да изпълни поръчката ми по-рано. Съжалявам, че ви изгубих времето.

— Чакайте, почакайте за малко — спря я той бързо. — Това някакъв спешен случай ли е? Ако някой е в беда, ние преместваме поръчката му на първо място. Трябваше да го споменете.

— Спешно е — отвърна Джейн категорично.

— Добре, нека да видя какво може да направим. — Мъжът прегледа списъка с поръчки отново, като се почеса по главата, прокара химикалката си по списъка в тефтера и каза: — Можем да я инсталираме и тази събота, ако е спешно.

Внимателно, за да не издаде задоволството си, тя му върна чека обратно.

— Благодаря ви — отговори тя и наистина го мислеше.

Следващото място, на което се отби, беше магазинът за строителни материали. Мястото беше огромно, с всичко необходимо, ако искаш да си построиш къща, с изключение на парите за нея. Купи си шпионка за предната врата, на която имаше инструкция — „лесно за поставяне“ и нова кухненска врата, която не беше наполовина стъклена и два нови патрона. След като направи уговорка вратата да бъде докарана в събота и плати повече за доставката, тя си отдъхна и тръгна към вкъщи.

Дъждът започна да капе върху предното й стъкло, точно когато зави по своята улица. Беше се стъмнило още повече заради дъждовните облаци. На запад просветна светкавица точно в центъра на бурята, а после удари и гръм.

Къщата й беше тъмна. Обикновено се прибираше преди мръкване, затова не беше оставила лампите светнати. При нормални обстоятелства нямаше да се тревожи, че ще пристъпи в тъмната къща, но тази вечер я побиха страховити тръпки по гърба. Беше изнервена и усещаше по-осезаемо уязвимостта си. Остана за момент в колата, колебаеше се да изгаси двигателя и да излезе. Нямаше паркирана кола на алеята на Сам, но в кухнята му светеше, може би си беше в къщи. Искаше й се той да оставя пикапа си на алеята, вместо да го прибира в гаража, за да може да познае кога си е у дома и кога не.

Точно когато изгаси фаровете и двигателя, усети движение отляво. Сърцето й се качи в гърлото, но осъзна, че е Сам, който слизаше по стълбите пред входната си врата.

Заля я облекчение. Взе дамската си чанта и торбите и излезе от колата.

— Къде, по дяволите, беше? — изкрещя той, като се надвеси над нея, докато тя заключваше колата.

Джейн не очакваше, че той ще се развика, слисана изпусна една от торбите.

— По дяволите! — изруга тя, като се наведе да я вдигне. — Нужно ли е да правиш кариера като ме стряскаш?

— Някой трябва да те стресне.

Той я издърпа за раменете и я изправи с лице към себе си. Беше без риза и тя се озова притиснала нос в мускулите на гръдния му кош.

— Осем часът е, възможно е да те дебне убиец, а ти сети ли се да се обадиш и да кажеш на някого къде си? Заслужаваш много повече от това да те стреснат.

Джейн беше изморена, изнервена, дъждът ставаше все по-силен с всяка минута и нямаше никакво настроение да й крещят. Вдигна глава, за да го погледне гневно и дъждовните капки се спуснаха по лицето й.

— Ти ми каза да си взема разпознаващо устройство и мобилен телефон, затова ако съм закъсняла, то е заради твоята идея!

— И ти отне три скапани часа да направиш нещо, което всеки нормален човек ще свърши за половин час?

Казваше й, че не е нормална ли? Вбесена, постави ръце на гърдите му и го бутна толкова силно, колкото можеше.

— Откога започнах да ти се отчитам?

Той се отдръпна назад може би около сантиметър.

— Отпреди седмица! — вбесено отговори той и я целуна.

Устните му бяха твърди и гневни, а сърцето му биеше като ковашки чук под ръцете й. Както винаги, когато Сам я целунеше, времето сякаш отлиташе и тя живееше само за този миг. Вкусът му я изпълни, а голата му кожа пареше при допир, въпреки заливащият ги дъжд. Той я притисна към себе си, прегръдката му беше толкова стегната, че не можеше да си поеме дълбоко въздух, а срещу корема си усети натиска на ерекцията му.

Той трепереше и внезапно Джейн осъзна колко уплашен е бил заради нея. Беше голям и страшен на вид и достатъчно силен, за да хване бика за рогата. Вероятно всеки ден виждаше без да се стряска неща, които биха накарали всеки обикновен човек да се свие от ужас. Но тази вечер се беше уплашил… заради нея.

Гърдите внезапно я заболяха, сякаш сърцето й се сви. Коленете й се разтрепериха и тя потъна в него, разтопи се в ръцете му, повдигайки се на пръсти, за да посрещне ласката му със същата сила и страст. Той простена дълбоко в гърлото й и целувката му се промени, гневът отшумя, заменен от дива страст. Джейн се предаде напълно, но това не изглеждаше достатъчно за него, защото вплете пръсти в косата й и дръпна главата й назад, извивайки врата й и откривайки гърлото й за устните си. Дъждът капеше по лицето й, тя затвори очи безпомощна в желязната му прегръдка и без желание да се намира където и да било другаде.

След емоционалния взрив от последните три дни, имаше нужда да се изгуби във физическото, да се отърси от цялата скръб и страх, и да чувства единствено Сам, да мисли единствено за него. Той я повдигна и закрачи, докато я носеше на ръце, а тя не протестира, докато Сам не спря да я целува, нито се бореше, освен за да бъде по-близо до него.

— По дяволите, ще престанеш ли да мърдаш? — изръмжа той с напрегнат тон, като я премести от едната си страна, докато изкачваше стълбите пред входната си врата.

— Защо? — попита тя, гласът й беше кадифен, мек и секси. Не знаеше, че може да звучи по този начин.

— Защото ще свърша в дънките си, ако не спреш — почти извика той с чувство на неудовлетвореност.

Джейн обмисли за миг проблема му. Единственият начин, по който можеше да бъде сигурна, че няма да го възбужда, е да се изтръгне от хватката му и да не го докосва, което означаваше, че трябва да лиши от удоволствие и себе си.

— Страдай — каза му тя.

— Страдай? — Отвори със замах входната си врата и я пренесе вътре.

Във всекидневната беше тъмно, като единствената светлина се процеждаше откъм кухнята. Той ухаеше на страст, дъжд и мокра коса. Тя се опита да прокара ръце по широките му рамене и откри, че е възпрепятствана от чантата и торбите с покупки. Нетърпеливо ги пусна на пода и се притисна към него като лепенка.

Ругаейки, той направи няколко нестабилни стъпки и я притисна към стената. Задърпа панталоните й с грубите си ръце, като насили копчето и ципа й, докато копчето не изхвърча, а ципа не се отвори. Панталоните й се изхлузиха надолу по краката и паднаха до стъпалата й. Джейн изрита обувките си и той я измъкна от купчинката плат. Тя мигновено обви крака около бедрата му, отчаяно опитвайки се да се притисне по-близо до него и да слее телата им, за да потуши пламналия в нея пожар, изгарящ я отвътре.

— Не още! — Дишайки трудно, той притисна тежестта си към нея, за да я задържи срещу стената и свали краката й от ханша си.

С гръден кош, притиснат от тялото му, Джейн успя да издаде само един стон на възмущение, преди Сам да промуши пръстите си под ластика на бикините й и да ги дръпне надолу по бедрата й.

Оу.

Опита се да се сети, защо имаше намерение да го кара да чака поне още две седмици, или може би дори цял менструален цикъл. Нищо разумно не й дойде наум, не и при положение, че ако го накараше да чака, означаваше да направи същото и със себе си… не и когато беше толкова уплашена, че същият човек, който бе убил Марси, може би се е насочил към нея и приятелките й. Би се наритала, ако умре, без да разбере какво е да прави любов с него. Точно тук, точно сега, нямаше нищо по-важно от това да изпробва размерите на този мъж.

Тя изрита бикините си настрани, когато той повдигна отново краката й и ги обви около кръста си. Кокалчетата на пръстите му я докоснаха между бедрата, докато разкопчаваше джинсите си и ги остави да се свлекат. Джейн затаи дъх, когато и последната преграда между тях падна и членът му се притисна към нея гол, горещ и търсещ. Шок от удоволствие премина през нея, опъвайки нервите й докрай. Тя се изви безпомощно търсеща, нуждаеща се от нещо повече.

Той тихо изруга и я повдигна леко нагоре, за да намери по-добра позиция. Тя почувства главичката на члена му да я докосва, гладка, твърда и топла, а после почти невероятното усещане за натиск, когато той отпусна хватката си и остави тежестта й да я спусне надолу по него. Тялото й първоначално се съпротивляваше на проникването, след което започна да се разтяга и го прие, бавно, всеки изгарящ сантиметър. Джейн чувстваше как усещанията в нея се надигат и в един момент я превзеха…

Той спря, като дишаше тежко, а горещото му лице изгаряше врата й. Гласът му бе заглушен, когато я попита грубо:

— Взимаш ли хапчета?

Джейн заби нокти в голите му рамене, почти хлипайки от желание. Как е възможно да спре сега! Само дебелата главичка на члена му беше в нея и това не беше достатъчно, изобщо не беше достатъчно. Вътрешните й мускули се свиваха около него, опитваха се да го примамят да влезе по-надълбоко в нея и едно буйно проклятие се откъсна от устните му.

— По дяволите, Джейн, вземаш ли хапчета?

— Да — най-накрая успя да отговори тя, със същия груб тон, като неговия.

Сам отново я притисна до стената и с един див тласък я изпълни цялата.

Джейн чу вика си, но звукът идваше сякаш отдалеч. Всяка клетка в тялото й бе съсредоточена върху дебелата мъжественост, която се отдръпваше и отново навлизаше в нея, ритъмът му бе твърд и бърз и тя достигна върха по същия начин. Усещанията експлодираха в нея и Джейн се отпусна върху него с вик, бедрата й трепереха, цялото й тяло бе разтърсено от конвулсиите.

Той се присъедини към нея след секунди, като се тласна в нея с почти брутална сила. Джейн се блъсна в стената, пое си дълбоко дъх, а ханшът й се отпусна надолу, което направи проникването му още по-дълбоко, толкова навътре, че тя потръпна конвулсивно и отново стигна до върха.

Сам се отпусна тежко отгоре й, кожата му беше влажна от потта и дъжда. Дишаше тежко, гърдите му се повдигаха при всяко поемане на въздух. Къщата беше тъмна и тиха като се изключи дъждът, който барабанеше по покрива и задъханите звуци, които излизаха тежко от дробовете им. Стената зад гърба й бе хладна, но и неудобно твърда. Джейн се опита да измисли нещо умно, което да каже, но мозъкът й отказваше да функционира. Това беше твърде сериозно, твърде дяволски важно, за да се шегува с него. Вместо това затвори очи и опря буза на рамото му, докато препускащото й сърце бавно започна да се успокоява, а слабините й се отпуснаха около члена му.

Той промърмори нещо неразбираемо и затегна прегръдката си, като я придържаше с една ръка за гърба и друга под дупето, когато пристъпи извън джинсите си и несигурно закрачи към спалнята си. Все още беше в нея, тялото й се притискаше в неговото, докато отпускаше и двама им на леглото и се настаняваше отгоре й.

Стаята беше тъмна и студена, а леглото широко. Освободи я от копринената й риза и разкопча сутиена й, хвърляйки ги на земята. Сега и двамата бяха напълно голи, космите на гърдите му дразнеха зърната й, когато той започна отново да се движи. Ритъмът му този път беше малко по-бавен, но не по-малко силен, и с всеки нов тласък проникваше целия в нея.

За изненада на Джейн, огънят започна да се надига отново. Беше си мислила, че е твърде изтощена, за да се възбуди отново, но откри, че греши. Тя обви крака около бедрата му и изви таза си нагоре, за да посрещне всеки тласък, като се притискаше към него и му позволяваше да навлезе дори още по-дълбоко и когато достигна върха, оргазмът й беше още по-силен от предишните. Той издаде гърлен звук и се изпразни, докато тя все още пулсираше около него.

Много по-късно, когато пулсовете им се забавиха, потта бе изсъхнала и мускулите им бяха станали наполовина отзивчиви, той се надигна от нея, претърколи се по гръб и закри очите си с една ръка.

— Мамка му — изруга той тихо.

Стаята беше толкова тиха, че тя го чу. Лек пристъп на гняв накара очите й да се присвият. Тя все още се чувстваше слаба, така че един малък изстрел бе всичко, което успя да направи.

— Еха, колко романтично — каза Джейн саркастично.

Този мъж не можеше да държи ръцете си далеч от нея в продължение на седмица и сега, когато най-после бяха правили любов, „мамка му“ беше най-добрият коментар, който беше успял да направи, освен ако цялото преживяване не бе било грешка?

Той отмести ръка от очите си и се обърна с лице към нея, за да я погледне гневно.

— Знаех си, че ще си проблем от мига, в който те видях.

— Какво имаш предвид под проблем? — Тя седна и го погледна. — Аз не съм проблем! Аз съм много мил човек, освен когато не се забърквам с кретени!

— Ти си най-лошият от всички проблеми — отряза я той. — Ти си сватбен проблем.

Като се имаха предвид тримата мъже, които намериха по-интересни неща за вършене от това, да се оженят за нея, коментарът му не беше най-тактичният, който той можеше да направи. Особено болезнено бе, че идва от мъжа, който току-що я бе докарал до три експлозивни оргазма. Тя взе възглавницата и я стовари върху главата му, после скочи от леглото.

— Мога да се погрижа за този проблем вместо теб — извика тя, докато опипваше пода в тъмната стая в търсена на сутиена и ризата си. По дяволите, къде ли е ключа за осветлението? — След като съм такъв голям проблем, ще си стоя от моята страна на алеята, а ти можеш да си останеш от твоята проклета страна!

Джейн вече крещеше по времето, когато приключи с изказването. Там… това бяло нещо сигурно е сутиенът й. Наведе се и го вдигна, но беше чорап. Вонящ чорап. Хвърли го към него. Сам го отблъсна, скочи от леглото и се пресегна към нея.

— Какво си направил с проклетите ми дрехи! — избухна тя срещу него, като избегна протегнатата му ръка и заобикаля из стаята в тъмното. — И къде, по дяволите, е ключът за осветлението?

— Би ли се успокоила! — каза той като звучеше подозрително сякаш се давеше от смях.

Той й се смееше. Очите й се напълниха със сълзи.

— По дяволите, не искам да се успокоявам! — изкрещя тя и се заклатушка към вратата. — Можеш да задържиш проклетите дрехи, по-добре да се прибера вкъщи гола, отколкото да остана тук с теб още една минута, ти безчувствен кретен…

Една мускулеста ръка се обви около кръста й и я вдигна във въздуха. Тя изпищя и размаха ръце, после се приземи на леглото, а въздухът излезе от дробовете й с едно „ох“.

Имаше време да си поеме малка глътка въздух, преди Сам да се намести отгоре й, тежкото му тяло да я смачка и да предизвика още едно издишване. Той се смееше, когато я притисна абсурдно лесно и след пет секунди тя не можеше да се помръдне.

За нейно учудване и гняв, откри, че отново е получил ерекция, която пулсираше срещу стиснатите й бедра. Ако си мислеше, че тя ще ги разтвори отново след…

Той се размърда и майсторски я притисна с коляно, и краката й се разтвориха така или иначе. Още едно помръдване и проникна в нея, а тя искаше да изкрещи, защото го усещаше толкова добре и го обичаше и той беше кретен. Лошият й късмет с мъжете нямаше край.

Джейн избухна в сълзи.

— О, скъпа не плачи — каза й той успокояващо, докато се движеше нежно в нея.

— Ще го правя, ако искам — изхлипа тя, докато се притискаше в него.

— Обичам те, Джейн Брайт. Ще се омъжиш ли за мен?

— Не, по дяволите!

— Трябва. Дължиш ми следващата си заплата за всички проклятия, които изрече тази вечер. И може да не плащаш, ако сме женени.

— Няма такова правило.

— Току-що го измислих.

Той обхвана главата й с големите си ръце и погали страните й с палци, като избърса сълзите й.

— Ти каза мамка му.

— Какво друго очакваш да каже един мъж, като вижда, че дните му на ерген летят бързо и позорно към края си.

— Бил си женен и преди.

— Да, но това не се брои. Бях твърде млад, за да осъзнавам какво правя. Мислех си, че чукането е същото като любенето.

На Джейн й се искаше Сам да стои мирно. Как е възможно да води разговор, докато правеше това с нея? Не… пожела си той да млъкне и да продължи заниманията си, но може би малко по-бързо. И малко по-силно.

Той целуна слепоочието й, челюстта й и най-накрая трапчинката на бузата й.

— Винаги съм чувал, че сексът е различен с жената, която обичаш, но не вярвах. Сексът си беше секс. После проникнах в теб и се почувствах така, сякаш съм го забил в контакта.

— Ох. Затова ли бяха всичкото това викане и клатене? — Тя изсумтя, но го изслуша.

— Умница. Да, затова беше, не че аз бях единственият, който се клатеше и викаше. Това беше различно. По-горещо. По-силно. И когато приключи, исках да го направя отново.

— И го стори.

— Това доказва твърдението ми. За бога, свърших два пъти, а ето ме сега — отново твърд. Или говорим за шибано чудо, и не се шегувам, или за любов. — Сам я целуна по устата, бавно и дълбоко, използвайки езика си. — Винаги се възбуждам, когато те виждам да избухваш в гневни пристъпи.

— Аз не избухвам в гневни пристъпи. Защо, когато един мъж откачи, винаги е ядосан, но когато една жена откачи, тя е гневно избухнала? — Джейн млъкна, осъзнала какво беше казал той. — Винаги?

— Винаги. Както когато блъсна кофата ми за боклук, развика се и ме удари в гърдите.

— Възбудил си се? — попита тя с изумление.

— Бях твърд като скала.

Тя каза учудено:

— Ах, ти кучи…

— Така че, отговори на въпроса ми.

Тя отвори уста, за да каже „да“, но предпазливостта я накара да размисли.

— Не се справям много добре с годежите. Дават твърде много време на мъжете да размислят.

— Ще прескоча частта с годежа. Ние няма да се сгодяваме — ние просто ще се оженим.

— В такъв случай, да, ще се омъжа за теб. — Тя обърна лице към врата му и вдъхна топлината и аромата от кожата му, като си мислеше, че ако парфюмерите по света можеха да бутилират това, което притежаваше Сам, женската част от населението щеше вечно да е възбудена.

Сам изръмжа неудовлетворено.

— Защото ме обичаш? — подтикна я той.

Джейн се усмихна, а устните й се спуснаха по кожата му.

— Аз съм лудо, диво, напълно, откачено влюбена в теб — заяви тя.

— Ще се оженим следващата седмица.

— Не мога да го направя! — извика тя ужасено, отдръпна се назад и го погледна, когато той се надвеси над нея и започна да се движи бавно напред и назад, напред и назад в древен ритъм.

— Защо не, по дяволите?

— Защото родителите ми няма да са се върнали от ваканцията си поне още… забравих да броя дните. Около три седмици предполагам.

— Не могат ли да се приберат по-рано? Къде са те, всъщност?

— Обикалят Европа. И това е мечтаната ваканция на мама, защото татко има Паркинсон и дори медикаментите да му помагат, ще се влошава тепърва и тя се страхува, че това е последният им шанс. Той вечно беше твърде зает, преди да се пенсионира, за да отдели толкова много време, така че това е нещо специално за тях двамата, разбираш, нали?

— Добре, добре. Ще го направим в деня, след като се върнат от почивката.

— Мама дори няма да е разопаковала!

— Жалко. Но след като няма да имаме годеж, няма да правим големите църковни сватбени неща…

— Слава богу — каза тя развълнувано.

Беше минала през това с номер две, копелето, с всичките разходи и трудности по подготовката, само за да се измъкне в последния момент.

Сам изпусна въздишка на облекчение сякаш се беше страхувал, че тя ще поиска голяма сватба.

— Ще се погрижим за всичко. Родителите ти единствено ще трябва да дойдат на събитието.

Джейн беше свършила доста добра работа като се съсредоточи в разговора, докато той правеше това, което правеше и беше впечатлена, че той може да продължава да следи дискусията им при тези обстоятелства, но в един миг тялото й достигна върха. Тя простена, а бедрата й се разтрепериха конвулсивно срещу него.

— Ще говорим по-късно! — каза тя дрезгаво, сграбчи задника му и го придърпа силно в себе си.

Не разговаряха още доста дълго след това.

 

 

Джейн се размърда и се прозя. Щеше да бъде доволна, ако лежи в обятията му цяла нощ, но една внезапна мисъл я накара да се изправи в леглото.

— Бубу!

Сам издаде звук, нещо средно между измърморване и простенване.

— Какво?

— Бубу. Сигурно е умрял от глад! Не мога да повярвам, че забравих за него. — Джейн скочи от леглото. — Къде е ключът за осветлението? И защо нямаш нощни лампи?

— До вратата от дясната ти страна. Защо са ми нощни лампи?

— За четене. — Джейн плъзна ръка по стената, намери ключа и го натисна.

Ярка светлина освети стаята.

Сам закри очи, премигна и после се преобърна по корем.

— Чета във всекидневната.

Собствените й очи имаха нужда от минута, за да привикнат към светлината. Когато това стана, зениците й се разшириха при вида на стореното от тях с леглото. Завивките бяха омотани и висяха от единия край, възглавниците бяха… къде, къде бяха възглавниците? А долния чаршаф се бе измъкнал от единия край и бе смачкан в средата на леглото.

— Майко мила — възкликна тя учудено, после потръпна и се огледа за дрехите си.

Сам отвори очи и се подпря на лакът, тъмните му очи бяха сънени, както и мисълта му, докато я наблюдаваше как търси из стаята. Намери ризата си, заплетена в завивките. После падна на колене, за да надникне под леглото за сутиена си, а той се изтърколи по-близо, така че да разполага с по-добър изглед към дупето й, което стърчеше във въздуха.

— Как, за бога, се е озовал под леглото? — оплака се тя, докато издърпваше сутиенът си от скривалището му.

— Изпълзял е — предположи той.

Джейн му хвърли една бърза усмивка и се огледа наоколо.

— А къде е бельото ми?

— Във всекидневната.

Джейн отиде във въпросната стая, включи осветлението, и се зае да размотава панталоните си, когато Сам влезе, гол-голеничък и носещ чифт маратонки в ръка. Джейн не си прави труда да сложи сутиена си, но обу бикините, а след това нахлузи ризата и панталоните си. Сам стъпи в дънките си и ги обу, след което седна и сложи маратонките си.

— Къде отиваш?

— Ще се разходя до вратата ти.

Джейн отвори уста, за да каже, че не е необходимо, после си спомни, че е или поне засега. Обу обувките си, натъпка сутиена си в чантата и вдигна пазарските си торби.

Сам измъкна пистолета си от кобура и го задържа в дясната си ръка.

— Дай ми ключа си и стой зад мен — каза той.

Тя издърпа връзката с ключове за вкъщи от чантата си и му ги подаде.

Дъждът беше спрял и бе оставил нощта топла и влажна. Щурците свиреха, а на края на улицата светлините се носеха в мъгляв ореол. Прекосиха алеята и изкачиха стълбите на кухненската врата. Сам пъхна оръжието в колана на дънките си, докато отключваше, после й върна ключовете и извади пистолета си отново. Отвори вратата, пристъпи вътре и светна лампата.

Измърмори едно проклятие.

Джейн премигна срещу разрухата, която крушката над главите им освети, след което изкрещя:

— Бубу! — Опита се да мине покрай Сам.

Той й попречи с едната си протегната ръка и се обърна, така че голямото му тяло да блокира входа.

— Отиди вкъщи и се обади на 911 — нареди той, — веднага!

— Но Бубу…

— Отивай — извика Сам, като я бутна така, че почти я накара да излети от верандата. След което се обърна и влезе къщата.

Той беше ченге и Джейн трябваше да му се довери. Зъбите й тракаха, докато тичаше обратно към дома му и влезе в кухнята, където знаеше, че се намира безжичният му телефон. Сграбчи го, набра 911 и натисна бутона за повикване.

— Откъде се обаждате? — Гласът отсреща беше безличен, почти незаинтересован.

— Ъх… от съседната къща. — Джейн затвори очи. — Имам предвид, че се обаждам от дома на съседа ми. Къщата ми е била обрана. — Тя даде адреса си. — Съседът ми е полицай и е в къщата в момента.

Като държеше телефона, тя излезе на верандата, пресече алеята до дома си, където сега светеше от два от прозорците. Докато наблюдаваше, светна осветлението и в спалнята й.

— Той е въоръжен.

— Кой? — Диспечерката внезапно прозвуча разтревожено.

— Моят съсед! Кажете на полицията, че ако видят полуоблечен мъж с пистолет, да не стрелят, той е един от тях. — Тя си пое дълбоко дъх, сърцето й биеше до пръсване. — Отивам там.

— Не! Госпожо не ходете там. Ако съседът ви е полицай, не му се пречкайте. Чувате ли ме?

— Тук съм — каза тя, не че слушаше. Ръката й трепереше и удряше телефона в зъбите й.

— Останете на линия, за да мога да давам актуална информация на полицаите за състоянието на ситуацията. Патрулите вече са изпратени на адреса ви и ще бъдат там след минути. Просто бъдете търпелива, моля ви!

Тя не можеше да бъде търпелива, но можеше да бъде разумна. Изчака на верандата, докато сълзите се стичаха по лицето й и наблюдаваше къщата си, която Сам методически претърсваше и рискуваше живота си всеки път, когато влезеше в някоя стая. Джейн дори не се осмели да мисли за Бубу.

Диспечерката каза още нещо, но тя бе престанала да я слуша, макар че издаде звук, за да покаже на жената, че е все още е там. В далечината се чуваше пискливият вой на сирените.

Сам излезе през кухненската веранда с Бубу в лявата си ръка.

— Бубу! — Джейн хвърли телефона и се затича към тях.

Сам й позволи да вземе котката от него и пъхна пистолета в колана си.

— Който и да е бил, вече не е наоколо — каза той и обви ръката си около нея, водейки я към къщата му.

С Бубу сгушен безопасно и недоволно в ръцете й, тя се закова на място.

— Искам да видя.

— Все още не. Нека първо криминалистите си свършат работата, може да намерят нещо, което ще ни даде представа кой е този мръсник.

— Ти влезе в…

— И бях внимателен, за да не разместя нищо — отвърна той раздразнен. — Хайде, нека да седнем. Момчетата ще бъдат тук след минута.

Тя си спомни, че бе хвърлила телефона настрана. Взе го и му го подаде.

— 911… все още е на линия.

Сам приближи телефона до ухото си, но държеше здраво и нея, докато накратко им описа ситуацията и каза, че къщата е чиста, след това затвори. Обгърна с двете си ръце Джейн и Бубу и ги притисна към себе си.

— Къде намери Бубу?

— Криеше се под онова нещо, приличащо на полица в коридора.

Джейн погали главата на котарака, толкова благодарна, че е добре, че почти се разплака отново. Майка й никога нямаше да й прости, ако нещо се случеше с Бубу.

— Мислиш ли, че е той? — попита тя Сам със слаб глас.

Той замълча за миг. Сирените бяха много по-близо сега, звукът се чуваше все по-силно и по-силно в неподвижния нощен въздух. Когато двете коли завиха край ъгъла по тяхната улица, Сам каза:

— Не мога да си позволя да не го мисля.