Линда Хауърд
Перфектният мъж (26)

25

С подути от сън очи Сам се прозина и надигна от дивана на Луна по изгрев-слънце в събота сутринта. Към полунощ жените бяха решили, че и отвътре може да наглежда апартамента толкова добре, колкото отвън и го поканиха да влезе. Беше уморен, така че прие. През последните два дни и нощи не беше спал много — щеше да поспи повече, ако една многознайка не лежеше под него и не държеше да помръдва хубавото си дупе — и беше отвратен след цял ден търсене по следи, които не доведоха до нищо, по един друг случай, а и не беше стигнал доникъде с досиетата от „Хемърстед“. Имената, които вкараха в компютърната система, още не бяха дали никакви резултати, освен някоя и друга неплатена глоба за превишена скорост и няколко домашни скандала. Към полунощ, подкрепени с бира и шоколад, четирите жени бяха далеч от мисълта да си лягат. Шерил се оказа малко по-кротка от Марси — приличаше й по външност и глас и имаше същото гръмко чувство за хумор. Говориха до прегракване, смяха се и плакаха, пиха бира и изядоха всичко, до което се добраха. Гледката беше невероятна.

Преместиха бдението в кухнята и той се изтегна на дивана. Заспа, но с едно ухо настроено към шума от кухнята. Не се случи нищо обезпокоително, освен откритието, че Джейн пееше доста, когато е подпийнала.

Когато се събуди, Сам веднага забеляза, че шумът е намалял. Всъщност си беше направо тихо. Той безшумно отвори вратата на кухнята и надникна вътре. Всички спяха, дишайки тежко от умората и алкохола. Ти Джей похъркваше — деликатен звук, който не можеше да се нарече истинско хъркане. Сам беше израснал в къща с четирима братя, плюс баща си, и много добре знаеше как звучи истинското хъркане.

Джейн беше под масата. Буквално. Свита на кълбо с глава върху сплетените си длани и приличаше на ангел. Той изсумтя — ама че измамна гледка. Сигурно е тренирала да спи по този начин от малка.

Луна беше облегнала глава върху скръстените си ръце, като дете в час. Той я смяташе за мило момиче, но щеше да й трябва малко повече твърдост да отстоява себе си пред хората. Главата на Шерил също беше на масата, но тя си беше подложила кухненска ръкохватка — при това плоска. Когато си се налял с бира, доста нелогични решения ти се виждат много добра идея.

Сам намери кафето и филтрите и сложи каната на поставката, без да се старае да не вдига шум. Никоя не се събуди. Когато кафето беше готово, той затърси чаши из шкафовете и извади пет. В четири от тях наля само до половината, в случай че има треперещи ръце, но своята напълни догоре. След това викна:

— Хайде, момичета, време е за ставане.

Все едно го каза на стената — не последва никаква реакция.

— Момичета! — извика по-високо.

Пак нищо.

— Джейн! Луна! Ти Джей! Шерил!

Луна надигна глава с около два сантиметра и го погледна с подути очи, след което отново я похлупи върху ръцете си. Останалите три жени не помръднаха.

По лицето на Сам се разля усмивка. Мина му през ум да ги разтърси, но това нямаше да е особено забавно. Забавно беше да намери тенджера и лъжица, да ги удари една в друга и да гледа как четирите жени скачат на крака, ококорени. Главата на Джейн се удари в масата и тя извика:

— Кучи син!

Постигнал целта си, Сам им раздаде чашите с кафе, като се наведе да поднесе едната на Джейн: тя седеше под масата и разтриваше главата си със свирепо изражение. Как само обичаше тази жена.

— Хайде, размърдайте се — обърна се към всички им той. — Погребението е след около пет часа.

— Пет часа ли? — простена Луна. — Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Това значи, че трябва да сте в погребалното бюро след четири часа.

— Няма начин — заяви Ти Джей, но все пак отпи от кафето си.

— Трябва да изтрезнеете…

— Не сме пияни — чу се ръмжене изпод масата.

— … да хапнете нещо, ако можете, да се изкъпете, да си измиете косите, каквото там трябва да направите. Нямате време да седите под масата и да ръмжите.

— Не ръмжа.

Да, беше по-скоро излайване. Може би малко лечебен секс би подобрил настроението й — ако успееше да излезе жив от него. В този момент донякъде разбираше как се чувства мъжката богомолка, когато наближава госпожа богомолка със съзнанието, че сексът ще е страхотен, но накрая ще му отхапят главата.

Е, какво пък. За някои неща си струва да си изгубиш главата.

Шерил се изправи доста нестабилно. На бузата й се беше отпечатала гайката за закачане на кухненската ръкохватка. Отпи от кафето, прочисти гърлото си и заяви:

— Прав е. Ще трябва да се раздвижим, иначе ще закъснеем.

Изпод масата се подаде една тънка ръка с празна чаша за кафе. Сам взе каната и й наля. Ръката се прибра.

Живот и здраве, чакаха го четиридесет или петдесет години с нея. Беше страшно. По-страшното беше, че тази мисъл му харесваше.

Ти Джей довърши кафето си и стана да си налее още, значи функционираше.

— Добре — заяви тя. — Ще се справя. Само да пишкам и да си измия лицето и ще мога да карам до вкъщи.

Тя се запрепъва по късия коридор и внезапно оттам долетя измъчен вик:

— Леле, не мога да повярвам, че казах пред Сам, че трябва да пишкам!

Петнайсет минути по-късно Сам вече беше строил всичките в редица, дори Джейн, и те му се мръщеха насреща.

— Не мога да повярвам, че ни принуждаваш да го правим — тросна се тя, но послушно духна в дрегера.

— Аз съм полицай. Няма начин да ви дам да шофирате, преди да проверя, че можете. — Той погледна резултата и поклати глава, ухилен: — Добре че съм тук, мило, защото ти никъде няма да караш. Малко над лимита си.

— Не е вярно!

— Напротив. Сега пийни още малко кафе и мълчи, докато проверя останалите.

Шерил издържа теста. Ти Джей също. Луна също, но с малко.

— Лъжеш! — обвини го Джейн с буреносно изражение.

— Как по точно мога да лъжа? Ти духна в дрегера!

— Значи греши! Не работи. Всички пихме еднакво, как може само аз да съм над позволеното?

— Те тежат повече от теб — обясни търпеливо той. — Луна е почти на границата, но минава. Ти не. Ще те закарам у вас.

Тя заприлича на нацупено дете.

— Коя кола ще оставим тук, твоята или моята?

— Твоята. Нека да изглежда, че Луна има гости, ако някой провери паркинга.

Този довод я убеди. Продължи да се цупи, но след минута се съгласи. Без повече големи препятствия той успя да я вкара в пикапа си завита, където веднага заспа.

Джейн се поразбуди, колкото да влезе в къщата му, без да се налага да я носи, но когато Сам пусна душа и започна да съблича първо себе си и после нея, тя го изгледа свирепо.

— Смяташе ли да си миеш косата? — попита той.

— Да.

— Добре. Тогава няма значение, че ще направя това — отвърна той, вдигна я и я метна под душа, точно под струята.

Тя започна да плюе и кашля, но не се възпротиви. Вместо това въздъхна дълбоко, сякаш водата й беше приятна. След като косата й беше насапунисана и измита, тя заяви:

— Не съм в добро настроение.

— Забелязах.

— Кисела съм, когато не съм си доспала.

— Това ли бил проблемът? — попита той сухо.

— Най-вече. Обикновено съм много щастлива, след като изпия няколко бири.

— Снощи беше щастлива. Тази сутрин вече е друга история.

— Мислиш си, че имам махмурлук. Не е така. Е, наболява ме главата, но не много. Обаче това да ти е за урок да не ми пречиш да спя и тази нощ.

— Аз ли ти пречех да спиш? Аз на теб?! — повтори той, невярващ. — Ти си тази, която ме разтърси и събуди в два часа през нощта предната вечер, не помниш ли?

— Не съм те разтърсвала. Малко скочих върху теб, но не съм те разтърсвала.

— Скочи — повтори той.

— Имаше ерекция. Трябваше да я похабя ли?

— Можеше да ме събудиш, преди да се погрижиш за нея.

— Виж какво — тросна му се тя, — ако не искаш да бъде използвана, недей да лежиш по гръб, докато тя стърчи така нагоре. И това ако не е покана.

— Аз спях. Той сам си става.

Ако беше въпрос, той и сега сам си ставаше. Бодна я в корема.

Тя погледна надолу… и се усмихна. Усмивка, от която тестисите му се свиха от страх. Джейн подсмръкна, обърна му гръб и го остави да се доизкъпе.

— Ей! — викна той, за да привлече вниманието й, с притеснен тон. — Няма да похабиш тази, нали?

 

 

Стигнаха навреме за погребението, но за малко да не успеят. Той я закара до дома на Луна, за да вземат колата й, така че ако убиецът е на погребението, да не я види как излиза от пикапа на Сам и да разбере къде спи. Тъй като кобрата беше в неговия гараж, трябваше да паркира пикапа или на алеята, или в гаража на Джейн, което беше досадна работа, защото там нямаше дистанционно за отваряне на вратата.

Сам се отпусна, а и Джейн беше в много по-благо настроение. Лечебният секс беше голяма работа. Тя успя да му устои за цели пет минути, но точно когато той започна сериозно да се поти, тя се сгуши в него с искрица в сините си очи и прошепна:

— Напрегнато ми е. Имам нужда да се поотпусна.

Изглежда страхотно, помисли си той, докато я гледаше от другия край на стаята. Беше облякла спретнато тъмносиньо костюмче, което й стигаше точно до коленете и секси обувки на токчета. Остави го да гледа, докато си правеше „лицето за погребения“, както се изрази. Изглежда жените имаха грим за всякакви поводи. Моливът за очи и спиралата бяха водоустойчиви, против размазване. Без фон дьо тен и руж, само пудра, защото щеше да се прегръща с хората и не искаше да остави петна по дрехите им. И издръжливо на целувки червило в цвят, който нарече „дискретно бледомораво“, макар че той нямаше никаква представа какво по дяволите е „мораво“. Червилото й розовееше, но жените не могат просто да кажат „розово“.

Жените са друг биологичен вид. Извънземни. Това е единственото обяснение.

Шерил беше облечена в черно и изглеждаше сериозна и важна. Съпругът й също беше дошъл и двамата стояха един до друг, хванати за ръка. Ти Джей носеше тъмнозелен костюм и също беше със съпруга си. Господин Йотър беше елегантен, класически американски тип, със сресана кестенява коса и правилни черти. Той не държеше Ти Джей за ръка и Сам забеляза, че жена му не го поглеждаше много често. Помисли си, че сигурно имат проблеми.

Луна беше с тясна, права червена рокля до средата на прасеца. Просто казано, беше красива. Отиде при Джейн и Сам се приближи към тях, за да чуе какво си говорят.

— Марси обожаваше червеното — усмихна се Джейн на приятелката си и протегна ръка към нейната. — Ще ми се аз да се бях сетила.

Устната на Луна потрепери.

— Исках да я изпратя със стил. Не е проява на лош вкус, нали?

— Шегуваш ли се? Страхотно е. Всички, които познаваха Марси, ще разберат, а ако не са я познавали, са без значение.

 

 

Роджър Бернсън беше дошъл и се опитваше да се смеси с тълпата. Не особено успешно, но се опитваше. Не дойде да поздрави Сам, но все пак не бяха дошли на гости. Те се движеха между гостите, оглеждаха ги и слушаха за какво си говорят.

Имаше неколцина руси мъже, но Сам внимателно разгледа всеки от тях и нито един не обърна особено внимание на Джейн или останалите. Повечето бяха с жените си. Знаеше, че убиецът може да е женен и да живее съвсем нормален на пръв поглед живот, но освен ако не е напълно хладнокръвен сериен убиец, щеше да покаже някакво чувство, когато се изправи лице в лице с жертвата си и останалите си мишени.

Сам не смяташе, че си имат работа с този тип убиец; нападенията бяха твърде лични и твърде емоционални, като дело на човек, изгубил контрол.

Той продължи да наблюдава всички по време на службата над гроба, която беше милостиво кратка. Жегата вече ставаше непоносима, въпреки че Шерил беше организирала службата възможно най-рано, за да избегне най-тежката част от деня.

Сам улови погледа на Бернсън и Роджър бавно поклати глава. И той не беше забелязал нищо. Всичко се записваше и по-късно щяха да гледат записа, за да проверят дали са пропуснали нещо, но той не смяташе, че ще открият нещо. По дяволите, беше сигурен, че убиецът ще дойде.

Шерил плачеше тихо, но общо взето успяваше да се владее. Сам видя Джейн да попива очите си с крайчеца на сгъната кърпичка: още една женска стратегия за предпазване на грима. Съмняваше се, че сестрите му знаят тези трикове.

Хубава слаба жена с черна рокля се приближи до Шерил и започна да изказва съболезнованията си, но внезапно се строполи с хълцане в ръцете на стреснатата жена.

— Не мога да повярвам — ридаеше тя. — Офисът не е същият без нея.

Ти Джей и Луна се приближиха до Джейн, като и двете оглеждаха жената с объркани изражения. Сам също отиде при тях. Хората се събираха на групички, като възпитано се правеха, че не забелязват емоционалната буря, така че нямаше да е твърде очевидно, ако и той направеше същото.

— Трябваше да се сетя, че Лия ще изстиска случая докрай — промърмори Ти Джей, отвратена. — Умира си за драма — поясни тя заради Сам. — В един отдел сме, постоянно се държи така. Дай й нещо леко неприятно и тя го обръща на трагедия.

Джейн гледаше сцената с невярващи, широко отворени очи. Тя поклати глава и рече скръбно:

— Колелото си се върти, но хамстерът е умрял.

Ти Джей се задави в изблик на смях и се опита да го обърне на покашляне. Тя побърза да се обърне, зачервена от опитите да се овладее. Луна хапеше долната си устна, но не успя да се сдържи и се изсмя, така че и тя обърна гръб на сцената. Сам покри уста с ръката си, но раменете му се тресяха. Може би хората ще си помислят, че плаче.

 

 

Червена рокля! Онази кучка носеше червена рокля. Корин не вярваше на очите си. Колко срамно, колко евтино. Не го очакваше от нея и беше толкова стъписан, че едва се сдържаше да не я нападне. Майка би се ужасила.

Такива жени не заслужаваха да живеят. Нито една от тях не заслужаваше. Бяха мръсни, долни курви и той щеше да направи услуга на света, като го отърве от тях.

 

 

Луна въздъхна от облекчение, когато най-накрая влезе в апартамента си и свали високите си обувки. Краката й я боляха убийствено, но болката си струваше, за да изглежда добре заради Марси. Отново би го направила, ако трябва, но се радваше, че няма да се наложи.

Сега, след края на погребението, се чувстваше изтръпнала, изтощена. Бдението й беше помогнало много; да говори за Марси, да се смее, да плаче бе за нея катарзис, който й беше помогнал да преживее деня.

Самото погребение, ритуалът, беше една своеобразна утеха. Баща й й беше казал, че военните погребения, с цялата тържественост и протокола, и прецизно отрепетираните движения действат утешително на семействата. Ритуалът казва: този човек беше важен. Този човек беше уважаван. А службите са нещо като емоционален белег, момент, в който опечалените могат да почетат мъртвия и едновременно с това да имат отправна точка за остатъка от живота си.

Странно как всички приеха Шерил. Беше все едно са с Марси, но не точно, защото Шерил несъмнено имаше своя индивидуалност. Би било хубаво да поддържат връзка.

Луна изви ръце, за да стигне ципа на гърба на роклята си, и го беше свалила до половината, когато някой позвъни на вратата.

Тя замръзна и внезапна паника смрази кръвта във вените й. Божичко. Беше сигурна, че това бе той. Беше я последвал до дома й. Знаеше, че е сама в къщата.

Тя се запромъква към телефона, сякаш той можеше да види какво прави през вратата. Дали ще я разбие? Беше влязъл с взлом в дома на Джейн, като счупил един прозорец, но дали е достатъчно силен да разбие врата? Никога не й бе хрумвало дори да провери дали вратата й е укрепена или е обикновена дървена врата.

— Луна? — обади се един объркан нисък глас. — Лия е. Лия Стрийт. Добре ли си?

— Лия? — отвърна тя, замаяна от облекчение. Наведе се надолу, дишайки дълбоко, за да спре да трепери.

— Опитах се да те настигна, но ти много бързаше — обясни Лия.

Така беше. Нямаше търпение да се прибере и да свали тези обувки.

— Изчакай една минута, тъкмо се преобличах.

Луна се зачуди защо, за бога, Лия беше дошла тук, докато вървеше към вратата, за да махне веригата. Преди да отключи обаче, тя погледна през шпионката, за да се увери, че е Лия, макар че беше сигурна, че е познала гласа й.

Тя беше, с тъжен и уморен вид, и внезапно Луна се почувства виновна за това как й се смяха на погребението. Нямаше представа защо Лия искаше да говори с нея, двете бяха разменили само няколко думи тук и там, но отключи вратата.

— Влез — покани я тя. — Ужасно горещо беше по време на службата, нали? Искаш ли нещо разхладително?

— Да, моля — отвърна Лия.

Беше нарамила голяма чанта, която отпусна от рамото си и взе в ръце, като че беше бебе.

Докато се обръщаше да отиде в кухнята, Луна забеляза как русата коса на Лия проблясва на светлината. Леко сбърчи чело и започна да се обръща отново към нея.

Беше твърде късно.