Линда Хауърд
Перфектният мъж (8)

7

Чувстваше се така, сякаш Дамоклев меч е надвиснал над главата й, мислеше си Джейн мрачно на следващата сутрин. Още не беше паднал, но щеше да се случи. Въпросът бе „кога“ и зависеше от това, колко време бе нужно на Дона, за да разкрие тайната, че е взела списъка от Марси. След като самоличността на Марси бъдеше разкрита, със същия успеха можеха да започнат да носят табелки, гласящи „Виновна съм“.

Горката Ти Джей беше болна от притеснение и ако Джейн бе омъжена за Гейлън Йотър, вероятно би била също толкова притеснена. Как бе възможно нещо, което започна като невинна шега между четири приятелки, да се превърне в причината за разтрогването на един брак.

Отново не спа добре. Взе няколко аспирина, най-вече заради болките, накисна се в гореща вана и докато си легне, вече се чувстваше много по-добре. Раздразнението от дяволската статия я държа будна дълго след това и я събуди преди разсъмване. Положително се ужасяваше от перспективата да получи сутрешния си вестник, а що се отнасяше до отиването на работа… по-скоро предпочиташе да се сбие с друг пияница. Върху чакълена настилка.

Пиеше кафето си и наблюдаваше как небето изсветлява. Бубу очевидно й бе простил, задето го беше събудила отново, защото седна до нея, миейки лапите си и мъркайки всеки път, когато тя разсеяно го почесваше зад ушите.

Онова, което се случи след това, не беше по нейна вина. Стоеше до мивката и изплакваше чашата си, когато се светна в кухнята на отсрещната къща и Сам се появи в полезрението й.

Дъхът й пресекна. Дробовете й се стегнаха и дъхът й пресекна.

— О, мили боже — изрече дрезгаво и едва успя да вдиша.

Беше видяла повече от Сам, отколкото някога си бе представяла, че ще види. Всъщност видя всичко. Бе застанал пред хладилника напълно гол. Джейн едва успя да се възхити на задните му части, преди той да вземе бутилка с портокалов сок от хладилника, да завърти капачката, наклони бутилката към устата си и да се обърне.

Младата жена забрави за задните му части. Той беше по-впечатляващ отпред — без шега — отколкото отзад, а това значеше нещо, тъй като задникът му беше убийствено сладък. Мъжът беше надарен.

— Майчице, Бубу — ахна тя. — Обърни внимание на това!

Беше факт, че Сам изглеждаше адски добре навсякъде. Висок, с тънка талия и твърди мускули. Извърна погледа си леко на север и видя красивите му, космати гърди. Вече знаеше, че има хубаво лице, макар и малко очукано. Секси, тъмни очи, бели зъби и приятен смях. И беше надарен.

Джейн притисна ръка към гърдите си. Сърцето й не просто туптеше, то се опитваше да пробие пътя си през гръдния й кош. И други части от тялото й се присъединиха към силното вълнение. В момент на лудост, тя се замисли да изтича при него и да му предложи да я използва вместо матрак.

Без да обръща внимание на възбудата й, както и сърцеспиращата гледка пред тях, Бубу продължи да облизва крака си. Приоритетите му очевидно бяха съвсем сбъркани.

Джейн сграбчи мивката, за да не се свлече като отпусната купчинка на пода. По-добре че се беше отказала от мъжете, в противен случай спокойно би могла да се втурне през двете алеи право към кухненската му врата. Но с или без мъже, тя все още можеше да оцени изкуството, а съседът й беше произведение на изкуството, нещо средно между гръцка статуя и порнозвезда.

Никак не й се искаше, но трябваше да му каже да спусне завесите си, така постъпват съседите, нали?

На сляпо, тъй като не искаше да пропусне нещо от шоуто, тя посегна към телефона, след което спря. Не само че не знаеше номера, не знаеше дори фамилията му. Каква добра съседка беше само, живееше в квартала от две седмици и половина и все още не му се бе представила, макар че ако въобще беше някакъв полицай, то вероятно бе разбрал нейното име. Разбира се, той също не се беше втурнал да й се представя. Ако не беше госпожа Кулавич, дори нямаше да знае, че първото му име е Сам.

Все пак не беше в безизходица. Бе записала телефонния номер на семейство Кулавич в бележника до телефона. Успя да откъсне погледа си от зрелището в съседство, за да го прочете. Набра номера и със закъснение изпита притеснение, че може би все още не са будни.

Госпожа Кулавич отговори след първото позвъняване.

— Ало — изчурулика тя ентусиазирано и Джейн разбра, че не я е събудила.

— Здравейте, госпожо Кулавич, обажда се Джейн Брайт, от съседната къща. Как сте?

В крайна сметка, трябваше да спазва социалните норми, а с по-старото поколение това можеше да отнеме известно време. Надяваше се на десет или петнадесет минути. Наблюдаваше как Сам довършва бутилката и я захвърля празна.

— О, Джейн! Толкова е хубаво да те чуя — каза госпожа Кулавич, сякаш младата жена е била извън страната или нещо подобно. Явно възрастната жена беше от хората, които използват удивителни знаци, когато говорят по телефона. — Добре сме, просто чудесно, а ти?

— Добре — отговори Джейн автоматично, без да пропуска дори минута от екшъна. Сега вадеше млякото.

Иууу! Със сигурност не би смесил портокаловия сок с него. Сам отвори млякото и го подуши. Бицепсите му се издуха, докато повдигаше ръката си.

— Боже мой — прошепна тя. Очевидно млякото не премина теста, тъй като той дръпна глава назад и запрати кутията настрана.

— Какво беше това? — попита госпожа Кулавич.

— Ъмм… казах, че съм добре, доста добре.

Джейн откъсна погледа си от нечестивия път, по който бе поел.

— Госпожо Кулавич, как е фамилията на Сам? Трябва да му се обадя за нещо.

Това беше меко казано.

— Донован, скъпа. Сам Донован. Имам номера му, същият е като този на баба му, за което много се радвам, защото само така мога да го запомня. По-лесно е да остарееш, отколкото да помъдрееш, нали знаеш — изсмя се тя на собственото си остроумие.

Джейн също се засмя, макар че не знаеше защо. Пипнешком откри един молив. Госпожа Кулавич бавно издиктува номера и младата жена го записа. Не й беше лесно да го направи, без да гледа. Но мускулите на врата й бяха застинали в изправено положение и тя нямаше друг избор, освен да гледа през прозореца на кухнята в съседство.

Джейн благодари на госпожа Кулавич, каза й довиждане, след което си пое дълбоко дъх. Трябваше да го направи. Без значение колко щеше да боли и от какво щеше да се лиши, трябваше да му се обади. Пое дълбоко дъх и набра номера. Видя го как пресече кухнята и взе безжичния телефон. Стоеше с профил към нея. О, уау. Двойно уау.

Усети как устата й се изпълва със слюнка. Този мъж притежаваше всичко, което би могло да накара лигите й да потекат.

— Донован.

Дълбокият му глас беше дрезгав, сякаш все още не се е събудил напълно, а думата прозвуча раздразнено.

— Ъм, Сам?

— Да?

Не беше най-дружелюбният възможен отговор. Тя се опита да преглътне, но откри, че й е трудно да го направи с жадно изплезен език. Затвори уста и въздъхна със съжаление.

— Аз съм, Джейн, от съседната къща. Неприятно ми е да ти го кажа, но може би ще искаш да… спуснеш завесите си.

Той се обърна с лице към прозореца и двамата се втренчиха един в друг през двете алеи. Вместо да се дръпне настрани или да приклекне, или да направи нещо друго, което да покаже притеснението му, той се ухили.

По дяволите, искаше й се да не го беше правил.

— Наслади се на страхотна гледка, нали? — попита той, докато вървеше към прозореца и се пресягаше към завесите.

— Да — Джейн не бе премигвала поне от пет минути, — благодаря ти.

Сам спусна завесите и цялото й тяло посърна.

— Удоволствието е мое — засмя се той, — може би ще ми върнеш услугата някой път.

Затвори, преди тя да успее да отговори, което беше добре, тъй като бе онемяла, докато спускаше щорите си. Джейн се плесна наум по челото. Ами да! Единственото, което трябваше да направи, бе по някое време да спусне собствените си щори.

— Да, сякаш съм глупачка или нещо такова — обърна се тя към Бубу.

Представата за това как съблича дрехите си за него я разтърси… и развълнува. И какво, ексхибиционист ли беше? Никога преди не е била такава, но сега… Зърната й се бяха втвърдили и изпъкваха като малини, а що се отнася до останалата част от тялото й… Досега не се бе интересувала от случаен секс, но това внезапно страстно желание, и то към Сам, кретенът, от всички хора, я смая. Как можеше да се превърне от идиот в съблазнител само със свалянето на дрехите си?

— Толкова ли съм повърхностна? — попита тя Бубу, обмисли въпроса за миг и кимна. — И още как.

Котаракът измяука в знак на съгласие.

О, боже! Как щеше да го погледне отново, без да си спомни как изглежда гол? Как щеше да се срещне с него, без да се изчерви или да се издаде, че страшно си пада по тялото му. Чувстваше се толкова по-удобно, смятайки го за противник, отколкото виждайки го като обект на желание. Предпочиташе обектите на желанието й да бъдат на безопасна дистанция… да речем върху киноекрана.

Все пак, той не беше смутен, защо тя трябваше да бъде? И двамата бяха възрастни, нали? Беше виждала гол мъж и преди. Просто никога преди не беше виждала Сам гол. Защо не можеше да има бирено коремче или съсухрен пенис, вместо твърд като скала корем и впечатляваща сутрешна ерекция?

Лигите й отново потекоха.

— Това е отвратително — каза тя на глас. — Аз съм тридесетгодишна, не тийнейджърка, изпаднала в истерия по… по който и да хлътват сега младите. Би трябвало да съм в състояние да контролирам поне слюноотделянето си.

Слюноотделянето й разсъждаваше по различен начин. Всеки път, когато образът на Сам изникнеше в главата й, което се случваше на всеки десет секунди, тя се наслаждаваше на картината за около девет секунди, преди да я прогони. Налагаше й се да преглътне многократно.

Вчера сутринта беше излязла за работа по-рано, по същото време, в което и Сам бе тръгнал. Ако днес излезеше в обичайното си време, би трябвало да не го срещне, нали?

Но й беше казал, че е част от спецчастите и няма редовни работни часове, което означаваше, че би могъл да тръгне по всяко време. Не можеше да съобрази излизането си, така че да не съвпадне с неговото, затова щеше да продължи както досега, стискайки палци. Може би утре щеше да е в състояние да се изправи пред него с повече самообладание, но не и днес. Не и докато тялото й бе възбудено, а слюноотделянето й работеше извънредно. Трябваше просто да забрави за случилото се и да се приготви за работа.

Стоеше пред отворената врата на гардероба си, изправена пред дилема. Какво носеше една жена, при възможността да срещне съседа си, когото тъкмо бе видяла гол?

Най-накрая реши, че трябва да благодари на Бога за синината върху коляното си. Докато не заздравееше, й се полагаха само панталони или дълги поли, което щеше да й попречи да се появи наперено с черната прилепнала рокля над коленете с тънки презрамки, която обикновено носеше на празненства щом искаше да изглежда елегантна и изискана. Роклята вървеше с послание, нещо от типа на „Погледни ме, не изглеждам ли секси“, но определено не беше подходяща за работа. Синината на коляното я спаси от голям гаф.

Най-добре да играе на сигурно, реши най-накрая и се спря на най-строгия чифт панталони с мъжка кройка, които притежаваше. Нямаше значение, че харесваше начина, по който панталоните очертаваха дупето й, или че винаги успяваше да събере няколко възхитени коментара от мъжкия контингент на работа; тя нямаше да срещне Сам днес. Той трябваше да се чувства по-неудобно от случилото се, отколкото нея. Ако някой щеше да избягва някого, то той трябваше да избягва нея.

Дали един смутен мъж щеше да я зашемети с тази дяволска усмивка? Сам знаеше, че изглежда добре, много повече от добре, по дяволите. В опит да отклони мислите си от факта точно колко добре изглеждаше, Джейн се обърна към телевизора, за да хване сутрешните новини, докато се облича и гримира.

Нанасяше фон дьо тен върху синината на бузата си, когато водещата на местния сутрешен информационен блок каза с весел глас:

— Фройд никога не е открил какво искат жените. Обаче, ако беше говорил с четири местни жени, щеше да узнае отговора на известния си въпрос. След рекламите, разберете дали вашия съпруг или приятел е Перфектният мъж.

Джейн беше толкова зашеметена, че дори не можа да се сети за проклятие, което да изрече. Изведнъж краката й омаляха и тя се отпусна върху спуснатия капак на тоалетната чиния. Дона, тази кучка, веднага ги бе предала. Не, ако беше разкрила имената им, телефонът щеше да звъни непрестанно. Засега анонимността им бе запазена, но това щеше да се промени днес.

Бързо влезе в спалнята, набра номера на Ти Джей и тихо се молеше приятелката й все още да не е тръгнала за работа. Ти Джей живееше по-далеч в сравнение с Джейн и излизаше малко по-рано от нея.

— Ало. — Ти Джей звучеше притеснена и малко раздразнителна.

— Джейн е. Тази сутрин гледа ли новините.

— Не, защо?

— Перфектният мъж се превърна в новина.

— О! Боже мой! — Приятелката й звучеше сякаш ще припадне или повърне, или и двете.

— Мисля, че все още не знаят имената ни, тъй като никой не е започнал да звъни. Въпреки това все някой в „Хемърстед“ ще се досети днес, което означава, че до следобед ще е обществено достояние.

— Няма да го излъчат по телевизията, нали? Гейлън винаги гледа новините.

— Кой знае? — Джейн потърка чело. — Предполагам, че зависи колко са скучни новините днес. Но ако бях на това място, щях да изключа всички телефони и да прекъсна този, който е прикачен към телефонния секретар.

— Готово — отвърна Ти Джей и замълча, преди да продължи мрачно: — Предполагам, че ще разбера дали между мен и Гейлън действително съществува нещо, за което си струва да се борим, нали? Не мога да очаквам да бъде щастлив от това, но очаквам да прояви разбиране. След разговора ни миналата седмица за нашия Перфектен мъж, аз размислих, и е…

Гейлън не беше блеснал особено в сравнение, реши Джейн.

— Като се замисля — започна много тихо Ти Джей, — няма да изключа телефоните. Ако се случи, предпочитам да приключа с това.

След като затвори, Джейн побърза с довършването на грима си. Краткият телефонен разговор не бе отнел много време и телевизионните реклами тъкмо приключваха. Закачливият глас на репортерката я накара да трепне.

— Четири местни жени обявиха публично своя списък с изисквания за Перфектния мъж…

Три минути по-късно затвори очи и се отпусна срещу тоалетната масичка. Три минути бяха цяла вечност ефирно време. От всички дни, точно днес липсваха престрелки, катастрофи блокирали магистралата, война или глад, каквото и да е, което да задържи незначителната им история далеч от ефира.

Репортажът бе спрял точно преди да се споменат пиперливите изисквания към Перфектния мъж, но се погрижи зрителите да разберат, че ще получат Списъка, както го наричаха и придружаващата го статия в пълния им вид на уебсайта на станцията. Мъже и жени бяха интервюирани за реакцията им към точките в Списъка. Изглежда всички бяха съгласни с първите пет изисквания, но след това мненията варираха в широки граници — жените приемаха един възглед, а мъжете друг.

Може би, ако си вземеше едноседмичен отпуск, влизащ в сила веднага, всичко щеше да отшуми, докато се върне от далечна Монголия.

Но това би било страхливо бягство. Ако Ти Джей се нуждаеше от подкрепа, Джейн знаеше, че трябва да бъде до нея. Марси също можеше да бъде изправена пред края на една връзка, макар Джейн да бе на мнение, че да се прости с Брик, не е голяма загуба. Освен това Марси заслужаваше суматохата, след като изпя всичко на Дона.

С ужас, придружаващ всяка нейна стъпка, тя се принуди да отиде до колата си. Докато я отключваше, чу отварянето на врата зад себе си и автоматично погледна през рамо. За миг се взря с празен поглед в Сам, докато той бе с гръб към нея и заключваше кухненската врата, след което споменът бързо я връхлетя отново и в пристъп на паника заопипва за дръжката на вратата на колата си.

Нищо не действаше по-добре от малко слава, за да накара една жена да забрави, че иска да отбягва един определен мъж, помисли си обезумяло Джейн. Да не би да се беше оглеждал за нея?

— По-добре ли се чувстваш днес? — попита Сам, докато се приближаваше.

— Просто чудесно — отговори тя, почти хвърли дамската си чанта на мястото до шофьора и се плъзна зад волана.

— Не я оставяй там — посъветва я той. — Когато спреш на светофар, може да се появи някой, да разбие прозореца, да грабне чантата ти и да избяга, преди да осъзнаеш какво се случва.

Джейн грабна слънчевите си очила и ги сложи, патетично благодарна за защитата, която й осигуриха, когато се осмели да го погледне.

— Тогава къде трябва да я сложа?

— В багажника е най-безопасното място.

— Това не е много удобно.

Той сви рамене. Движението я накара да забележи колко широки бяха раменете му и това й припомни за други части от тялото му. Топлина заструя от бузите й. Защо не можеше да е пияница? Защо вече не носеше анцуг, боядисана, разкъсана тениска, вместо бежови панталони и тъмносиня копринена риза? Синьо-червена вратовръзка бе завързана свободно на силния му врат, а в ръката си носеше яке. Голям черен пистолет почиваше в кобура до десния му бъбрек. Изглеждаше мускулест и компетентен, и прекалено привлекателен за нервите й.

— Съжалявам, че те смутих тази сутрин — извини се Сам. — Все още бях сънен и не обърнах внимание на прозорците.

Джейн успя равнодушно да свие рамене.

— Не бях смутена. Случват се инциденти.

Искаше да тръгне, но той стоеше толкова близо, че не можеше да затвори вратата на колата. Сам клекна до отворената врата.

— Сигурна ли си, че си добре. Все още не си ме обидила, а говорим от… — той погледна часовника си — около поне тридесет секунди.

— Във великодушно настроение съм — отговори тя безизразно. — Пазя енергията си в случай, че се появи нещо важно.

Той се ухили.

— Това е моето момиче, сега се чувствам по-добре. — Сам се протегна и докосна леко бузата й. — Синината е изчезнала.

— Не е. Гримът е прекрасно изобретение.

— Така е.

Пръстът му се спусна надолу до трапчинката на брадичката й и нежно я потупа, преди да се отдръпне. Джейн стоеше вкаменена, зашеметена от внезапната мисъл, че той флиртува с нея, за бога, а сърцето й отново блъскаше като ковашки чук.

Леле!

— Не ме целувай — предупреди го тя, защото й изглеждаше някак по-близо, макар да не го бе видяла да се премества.

Погледът му бе съсредоточен върху лицето й, с напрегнатото изражение на мъж, който се готви да направи своя ход.

— Не възнамерявам да го правя — отговори Сам и се усмихна леко. — Не си нося камшика и стол с мен. — Изправи се и отстъпи назад, постави ръката си на вратата на колата, за да я затвори. Спря, поглеждайки надолу към нея. — Освен това нямам достатъчно време в момента. И двамата трябва да отидем на работа, а не обичам да претупвам нещата. Ще са ми нужни поне два часа.

Джейн знаеше, че трябва да държи устата си затворена. Знаеше, че трябва да затвори вратата на колата и да потегли. Вместо това попита любопитно:

— Два часа?

— Да. — Сам й отправи още една от бавните си, опасни усмивки. — Още по-добре — три часа, защото подозирам, че когато те целуна и двамата ще свършим голи.