Клайв Къслър, Греъм Браун
Портата на дявола (7)

6.

Докато „Кинджара Мару“ потъваше, Кърт Остин запълзя по наклонената палуба. Беше си доста опасно начинание, защото палубата беше мокра и хлъзгава. Той се издърпваше нагоре, като се хващаше за каквото свари.

Стигна до стълбата към крана, изкачи я и видя моторницата на пиратите, която се отправяше на юг. Пропъди от ума си мисълта за тях и като се държеше за парапета, успя да се добере до кабината на краниста.

В седалката бе забит сгъваем нож с черна дръжка и титаниево острие. Малък подарък от копелето, което беше провесило жената на куката. Кърт извади ножа, сгъна го и го пъхна в джоба.

Обърна се към контролния панел и провери дали има захранване. Слава богу, лампичките по панела светеха.

— Дръж се! — извика той на жената, и в мига, в който го каза, осъзна, че тя всъщност не се държи за нищо, но пък би било ужасно да й извика: „Виси!“

Кърт познаваше доста добре устройството на крановете. Сграбчи контролния лост, който щеше да върне стрелката на крана към него. Когато го задейства, се чу жужене и стрелката се придвижи няколко метра назад, после спря. Горката жена се люлееше като махало и пищеше от болка. След секунди се включи лампичката на хидравликата.

Едва тогава Кърт забеляза червената течност, която се стичаше от едната страна на крана. Видя, че тръбата на хидравликата е прерязана. Сега разбра какво означаваше малкият подарък за спомен. Почти чу смеха на копелето.

Слушалката му изпращя.

— Кърт, слязохме от кораба, но трябва да знаеш, че вече виждаме витлото — подава се от водата.

Кърт погледна напред. Една четвърт от кораба беше под водата, навсякъде се носеха отломки. Времето бързо изтичаше.

Кранът беше повреден и Кърт нямаше голям избор. Хвърли автомата и се покатери на стрелата. Запълзя по нея, а това беше опасно начинание, най-вече заради разлятото масло, гориво и хидравлична течност.

Под него по палубата се затъркаляха няколко стоманени варела. Единият се удари в нещо остро, изскочиха искри и последва експлозия. Ударната вълна отхвърли Кърт настрани. Краката му се подхлъзнаха и тежестта на ботушите заплаши да го събори от стрелата.

Пред него жената пищеше и хлипаше, като не спираше да го умолява:

— Моля те, моля те, побързай!

Кърт висеше от стрелата, напрегнал всичките си сили. Погледна назад. Огънят бе погълнал капака на люка, зад който се бе крил преди минути. Като се беше махнал оттам, си бе спечелил известна отсрочка — но само отсрочка, защото идваше неизбежното.

Той залюля крака и прехвърли единия върху стрелата. По-малка, вторична експлозия отекна отдолу и се разнесе миризма на керосин. Кърт виждаше през черния дим как пламъците се разпростират по водата заедно с горящото гориво, горещи вълни го обливаха, докато пълзеше напред.

Още три метра и щеше да стигне до мястото, на което бе закачена жената. Телта се беше врязала в китките й. Ръцете й бяха почервенели от кръвта, а лицето й бе станало восъчнобяло.

Той я хвана за ръцете и се опита да я изтегли, но нямаше опора. От пращящите огньове по палубата се издигаше непоносима жега. Корабът потрепери, когато нещо в него се откъсна от мястото си. Някой от двигателите или товарът се плъзгаше в трюмовете.

— Кърт, корабът потъва! — чу се вик по радиото. — Ще потъне всеки момент!

Наясно съм, помисли си Кърт и отново хвана жената за ръцете.

— Издърпай се! — извика й той.

— Не мога! — проплака тя. — Рамото ми е изместено.

Това не го изненада, но не му оставяше никакъв избор. Той извади ножа от джоба си, отвори го и го плъзна под телта върху китките на жената. Отчаяно се опитваше да не я пореже, но знаеше, че няма много време. Телта се отвори и жената полетя към океана.

Кърт се отблъсна и скочи след нея.

За миг прелетя през дим и огън. После се заби във водата и почувства как единият му крак се удря в нещо. Изплува и видя, че жената е точно пред него и храбро се опитва да плува с една ръка.

Кърт я хвана и заплува далеч от пламъците на горящия кораб. Бързо осъзна, че сега са изправени пред още по-голяма опасност. Водата около тях се завихряше и той усещаше как повлича краката му като мощно подводно течение.

Корабът потъваше.

Кърт погледна към кърмата. Витлото се беше издигнало като витлото на „Титаник“, а носът се бе устремил надолу.

Той хвана жената за здравата ръка и заплува, като я дърпаше. При потъването си корабът щеше да създаде огромен водовъртеж, който щеше да повлече надолу всичко в радиус от поне трийсет метра. И двамата щяха да се удавят много преди водата да изхвърли телата им на повърхността.

Беше безнадеждно, но той плуваше усилено. После видя, че от „Арго“ бързо приближава моторница и скоро спря до тях.

Мъжете изтеглиха жената, като буквално я измъкнаха от водата, а Кърт се прехвърли сам в лодката. Двигателите заръмжаха.

Кърт падна по гръб на дъното на лодката. Виждаше как „замъкът“ пететажната структура, в която се намираха каютите на екипажа, наблюдателната палуба и мачтите с антените — се накланя към тях под ъгъл четирийсет и пет градуса, подобно на падаща от небесата сграда.

Бързата лодка полетя напред като жребец. Мъжът, който я управляваше, беше натиснал лоста докрай.

Замъкът се стовари във водата само на метри зад тях. Вълна от пяна ги подхвърли и после ги изплю, подобно на сърфисти, които се появяват от огромен вал.

След секунди от „Кинджара Мару“ нямаше и следа.

Лодката продължаваше полета си, а от дълбините се издигаха яростни вълни и се чу силен тътен.

Кърт погледна към жената. Беше покрита със сажди и гориво, рамото й бе или изкълчено, или раменната кост беше счупена, китките й бяха разкъсани от жицата, а очите — подути и червени почти колкото кръвта, пропила дрехите й. Тя притискаше раната на китката си с другата ръка, която не бе толкова пострадала.

— На кораба има лекар — опита се да я успокои Кърт. — Той ще се погрижи за раните ти още щом се качим на борда.

Тя кимна. Поне беше оцеляла.

— Към „Арго“ нали? — попита кормчията.

Кърт кимна.

— Освен ако нямаш по-добра идея?

Кормчията поклати глава.

— Не, сър — и насочи лодката към „Арго“.

След десет минути бяха на борда. Корабният лекар отведе младата жена в лазарета, хората от спасителната група прибраха лодката, а Кърт се отправи към мостика.

Междувременно корабът вече набираше скорост и променяше курса си.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза капитан Хейнс. — Защо не си в лазарета?

— Защото не съм болен — отвърна заядливо Кърт.

Капитанът го изгледа странно, после извърна поглед.

— Някой да даде кърпа на този човек. Ще ми измокри мостика.

Един мичман хвърли кърпа на Кърт и той подсуши с нея лицето и косата си.

— Настигаме ли ги? — попита той.

Хейнс погледна към екрана на радара.

— По-бързи са от нас, развиват четирийсет възела. Но такава малка лодка няма да заведе тези момчета чак до Африка. Обзалагам се на една пържола, че са тръгнали към кораб-майка някъде наблизо.

Кърт кимна. Пиратите бяха станали доста изкусни през последните години. Повечето от тях все още нападаха от малки селца по крайбрежието на бедни страни от Третия свят, но други притежаваха големи кораби, с които излизаха в открити води. Кораби — майки, дегизирани като стари товарни кораби или нещо подобно.

Пиратите криеха моторните си катери на корабите — майки и често използваха полузаконни рейсове, за да прикрият целта си. Кърт бе чувал, че било лесно да се заловят пирати, ако човек си направи труда да потърси товарни кораби, които постоянно свалят товар, без да качват такъв. Но пък купувачите знаеха, че не бива да питат откъде идва стоката, от която печелеха добре.

— Нещо на радара? — попита Кърт.

— Засега нищо — отвърна Хейнс.

След като се изсуши, колкото можа, Кърт хвърли кърпата, взе капитанския бинокъл и се загледа в целта им.

Летящата лодка едва се виждаше, но дългата бяла диря, която оставяше, бе като гигантска стрелка, сочеща право към нея. Беше се отдалечила на осем километра от „Арго“, и бързо увеличаваше дистанцията. Въпреки това щяха да изтекат часове, преди да излезе от обсега на радара, а дотогава…

Някакъв проблясък изненада Кърт и за миг го заслепи. Той го проследи с бинокъла и видя летящи във всички посоки останки и издигащ се към небето облак дим.

— Какво, по дяволите…

След няколко секунди до тях достигна и звукът. Единичен нисък тътен, като от огромен фойерверк. Щом гледката се проясни, стана ясно, че лодката е изчезнала в оглушителната експлозия.