Клайв Къслър, Греъм Браун
Портата на дявола (41)

40.

Фрийтаун, Сиера Леоне, 28 юни

Джема Гаранд стоеше изправен в командирска стойка в купола на стария руски танк. Неговата страна имаше едва четирийсет такива танка, а когато Джема пусна в ход своя план за национализация възнамеряваше да покаже военна мощ по възможно най-публичния начин.

Докато пехотните части, подкрепяни от хеликоптери и милиция, установяваха контрол над мините в неговата страна, Джема и двайсет от скъпоценните му танкове се носеха към центъра на града.

Те се движеха в дълга колона, обградени от влекачи, превозващи ракети, джипове и бронетранспортьори. Колоната се носеше към центъра на града, към оглушителните възгласи. Десетки хиляди цивилни бяха дошли тук заради обещанието на Джема за по-добра работа и по-високи надници след национализацията. Още хиляди бяха подтикнати да се съберат от двете страни на парадния маршрут чрез леко убеждаване от страна на службите за сигурност на Джема.

Докато конвоят се точеше, възгласите звучаха съвсем искрено и Джема се гордееше със стореното. Част от военните му сили бяха изпратени към пристанището. Това беше повече церемониално, защото пристанището отдавна беше в негови ръце, както и голямата рафинерия на няколко километра северно от града, а също и летището и няколкото фабрики на територията на Сиера Леоне.

До него пътуваха грижливо подбрани репортер и оператор, които записваха събитието.

— Президент Гаранд — каза репортерът, като почти крещеше, за да надвика рева на двигателя на танка и скърцането на веригите. — Разбрах, че сте информирали Международния валутен фонд, че Сиера Леоне вече няма да осъществява плащания по неизплатените си дългове. Това вярно ли е?

— Да — отвърна Джема. — Изморихме се да превиваме гръб само за да плащаме лихви.

— А този избор свързан ли е с днешните действия? — попита репортерът.

— Днес е ден на свободата! — заяви Джема. — Навремето се освободихме от колониализма. Днес се освобождаваме от друг вид потисничество. От икономическото потисничество.

Репортерът кимна.

— Не се ли тревожите, че ще последват наказателни мерки? Със сигурност светът няма да стои безучастен, докато вие нарушавате интересите на десетки международни корпорации.

— Аз се подчинявам единствено на принципа „око за око, зъб за зъб“ каза Джема. — От векове интересите на моя народ са нарушавани. Чужденците дойдоха тук и започнаха да вземат скъпоценните ни камъни и метали, нашите съкровища, а в замяна ни дават единствено мъка. Един готвач в столовата на всяка от тези компании изкарва двайсет пъти повече от един миньор, който работи в жегата и при огромен риск за живота си всеки ден. Да не споменаваме пък мениджърите, които не работят колкото и готвача.

Джема се засмя, докато говореше. Възгласите се подновиха.

— Но мините, рафинерията, инфраструктурата, всичко това струва милиарди долари инвестиции — напомни репортерът.

— И моите хора вече платиха за тях — заяви Джема. — С кръв!

Танковете продължаваха с грохот по пътя си към товарните кранове. Малък облак черен дим се издигна към небето западно от пристанището. Това определено беше огън, но Джема се съмняваше, че е била оказана някаква сериозна съпротива.

Вероятно някой бе направил нещо глупаво. Или пък черният дим нямаше нищо общо със събитията. Някоя кола или камион се бяха запалили, или бе станал промишлен инцидент.

Така или иначе беше добро за кадър.

— Снимай дима — каза той на оператора. — Нека видят, че говорим сериозно.

Операторът се обърна и настрои камерата, като снима в по-близък план издигащия се облак. Неговият запис, както и видеото на Джема в купола на танка, щяха да се въртят до безкрайност по Си Ен Ен, Фокс и Би Би Си.

След двайсет и четири часа всички хора по света щяха да узнаят за него и за страната, за която повечето от тях дори не бяха чували. Но тогава Джема вече щеше да е събрал всички посланици и щеше да ги е натоварил на самолетите към родните им страни.

Въпросните страни щяха да вдигнат пушилка и да замразят и без това несъществуващите чуждестранни авоари на Сиера Леоне. Щяха да настояват за обяснение, което той с удоволствие щеше да им предостави, неколкократно, ако се наложи. В неговата глава всичките му действия бяха съвсем законни, защо да не говори за тях?

И тогава те щяха да дойдат при него, да настояват за всякакви неща. Щяха да започнат преговори. Първо щяха да опитат да го притиснат, без да предложат нищо в замяна, после щяха да омекнат. Но това нямаше значение, тъй като той нямаше да отстъпи и на йота.

Те щяха да се вбесят и да удрят по масата, да реват и да заплашват. А после щеше да стане опасно, защото когато получеше изцяло вниманието им, Джема нямаше да отстъпи, а щеше да поиска още повече.

Той разбираше рисковете, но за пръв път от хиляда години един африкански генерал притежаваше оръжие, което можеше да разруши империя.