Клайв Къслър, Греъм Браун
Портата на дявола (36)

35.

Двама мъже грабнаха веригата на белезниците на Кърт и го изправиха грубо на крака.

— Искам да видиш нещо — каза Андрас и даде знак яхтата да се премести напред. Двигателят запали за момент и угасна, а двете лодки се удариха една в друга. На дясната палуба на по-голямата имаше трийсетина души — мъже и жени, оковани с белезници и вериги с гръб към перилата.

Колкото и болезнени да бяха сцепената устна и наранената гордост, тази гледка причини на Кърт доста по-силна агония. Той разпозна членове на научните екипи, изпратени да изследват магнетизма. Катерина беше сред тях — на дясната й буза имаше тъмна синина.

Тя вдигна очи и срещна погледа му, после се вгледа обратно в палубата, тъжна и отчаяна, сякаш се беше провалила.

Кърт изплю кръв и слюнка и попита:

— Какво искаш, Андрас? Защо е всичко това?

— О, поласкан съм, че най-сетне ме разпозна — каза Андрас. — Разбира се, малко съм обиден, че едва сега. Мислех, че съм ти направил по-голямо впечатление, но пък и аз не те познах веднага. Не беше с прошарена коса, когато се видяхме за първи път. Много ми се ще отчасти аз да съм отговорен за цвета й сега.

Кърт усети как се напряга, инстинктите му го караха да се хвърли и да се бие. Отчаянието на учените, синината на лицето на Катерина, арогантността, която се лееше от устата на Андрас: всичко това беше изпитание за самообладанието му.

Ако можеше да разкъса веригата, щеше да се хвърли към Андрас и да го пребие до смърт, но сега беше окован и не можеше да му се противопостави.

Андрас започна да обикаля в широк кръг около него, като говореше надуто. Кърт бе забравил колко много обича да говори този човек.

— Щом чух за вашата НАМПД — каза Андрас, — трябваше да се сетя, че и ти си замесен. Съвсем в твой стил ми звучи. Обзалагам се, че рецитирате клетва за вярност пред знамето всяка сутрин и вероятно всички имате еднакви якета и ключодържатели.

— Да — процеди Кърт през зъби. — Може би ще ти дам по нещо от нашата екипировка, когато всичко това свърши, а теб те тикнем за стотина години в затвора на самота.

— Самота ли? — каза Андрас. — Колко жестоко. Поне когато те хвърля в морето, няма да си сам. — Той се наведе към Кърт. — И за по-голяма яснота — когато всичко това свърши, ти ще си храна за рибите, а аз ще съм крал.

Андрас се усмихна, а Кърт усети нещо странно в думите и в начина, по който ги прошепна само на него.

Полази го ледена тръпка, зачуди се каква ли злоба ще излее Андрас над тях сега. Замоли се това да не включва Катерина. Въпреки молитвите му обаче Андрас скочи обратно на борда на яхтата и тръгна право към нея. Приклекна, сложи ръка на нараненото й лице и се изправи.

— Вкарайте господин Остин обратно в малката му подводница — нареди той.

Трима мъже тръгнаха към Кърт — двама бели и един черен. Те го вдигнаха на крака и буквално го хвърлиха към подводницата.

— Матиас — нареди Андрас на африканеца, — окови го за дръжката за изтегляне!

Кърт се взираше в лоста. Той приличаше на поставка за кърпи, монтиран върху корпуса на подводницата, до кокпита. Това беше най-здравата точка от корпуса на цялата подводница. Дръжката беше запоена директно към рамката и бе направена от въглеродна стомана, бе проектирана да издържи цялата тежест на подводницата, когато я издърпват от водата с крана на „Арго“.

Това не беше място, към което Кърт би искал да е прикован.

Матиас взе ключа, който висеше на врата му, и отключи белезниците. На мига Кърт заби лакът в устата на единия от белите. Почти веднага другият бял мъж го удари отзад по главата, като я блъсна към рамката на кокпита.

Кърт почувства замайване, но се съвзе и усети как ръцете му висят от корпуса на баракудата, въпреки че тялото му бе в кокпита. Белезниците бяха откопчани и закопчани отново за дръжката.

— И другия! — нареди Андрас.

Джо беше изблъскан до Кърт и изтърпя същата процедура. А когато вече седяха там напълно беззащитни, Андрас грабна пушката.

— Сачми — нареди той.

Подадоха му патроните и той започна да пълни оръжието. Когато приключи, зареди и тръгна към задната част на подводницата. Стреля бързо два пъти във витлото, после в крилото на десния борд.

Кухото крило на подводницата започна да поема вода. Андрас вдигна пушката и отвори дупка и в лявото крило.

Кърт не помнеше да се е чувствал така отчаян. Знаеше, че ще потънат и ги чака ужасна смърт, а умът му все търсеше начин да не приеме този факт.

— Нали не мислиш, че като ни удавиш, това ще свърши? — извика той. — Знаем за теб. Цялата ни организация знае.

Джо не каза нищо. Кърт чуваше учестеното му и дълбоко дишане, опитваше се да изпълни дробовете си с въздух. Кърт знаеше, че трябва да прави същото, но не можеше да се спре. Не можеше да си иде мълчаливо.

Докато водата изпълваше крилата на баракудата, той трескаво се опитваше да измисли нещо, което да накара Андрас да отмени смъртната им присъда. Ако успее да го убеди, че са достатъчно ценни за него, че да ги остави живи, дори за известно време, щяха да имат шанс.

— Знаем за подводницата! — изкрещя той.

Андрас вдигна вежди.

— Така ли? Виж, това не го предполагах. Но така или иначе тя не е моя.

Усетил леко поддаване, Кърт продължи:

— Знаем какво искате да направите. Знаем и за енергийното оръжие.

Това като че ли беше по-точно попадение. Нещо в Андрас потрепна, защото очите му светнаха. Той пристъпи към Кърт.

— Да. Ето това е дух, знаех си, че няма да се предадеш.

Той като че ли беше осъзнал отчаяната игра на Кърт и изпитваше огромно удоволствие да взима участие в нея.

— Хайде, какво още? — изкрещя Андрас.

Кърт не отговори веднага, а Андрас скъса връвчицата с ключа от шията на Матиас.

— Хайде де — изкрещя саркастично, — ти си Кърт Остин от НАМПД! Със сигурност можеш повече. Дай ми още нещо. Дай ми още нещо, което да ти свърши работа!

Катерина се изправи и се дръпна напред, доколкото можа. Каквото и да беше намислила — най-вероятно и тя не знаеше, не стигна доникъде. Един от въоръжените мъже я грабна и я блъсна назад по палубата, а кръвта на Кърт кипна още повече.

— Времето изтича, Остин — каза мъчителят им и извади ножа, който Остин добре познаваше. После отвори титановото острие, заключи го на мястото му и върза връвчицата с ключа в една от дупките на дръжката.

Крилата на подводницата вече бяха пълни с вода; всеки момент и кокпитът щеше да започне да се пълни. Оставаха им няколко скъпоценни секунди.

— Знаем за свръхпроводника — каза Кърт, като се намрази, задето се остави да го подведат. — Знаем и кой ви го е продал — излъга той. — Знаем, че е бил натоварен на „Кинджара Мару“ във Фрийтаун.

Андрас погледна надолу, сякаш мислеше. Озърна се към Матиас и после пак към Кърт, като се усмихваше маниакално.

— Това беше добро — каза той и приближи с ножа в ръка. — Достатъчно добро за половината.

Той се наведе към подводницата, вдигна ръка и заби ножа в тънката кожа на външния корпус. Ножът проби и се заклини точно извън обсега на Кърт.

— За нещастие половината няма да спаси и двама ви.

Водата нахлуваше в кабината и се завихряше около коленете на Кърт. Потъваха.

Той погледна към Джо.

— Каквото и да стане — каза той, — прави каквото правя и аз.

Джо кимна, а Кърт изпълни дробовете си, като вдишваше дълбоко и бързо. „Баракуда“ започна да се върти с носа надолу.

Водата кипна и носът на подводницата изчезна, останалото го последва, повличайки Кърт и Джо. Последното, което Кърт чу ясно, бе как Катерина вика името му.