Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (60)

57.

Секретарката на Джонатан Вонг му предаде, че го търсят по телефона.

Когато се увери, че говори с подателя на писмото с фотографиите, всяка от които представляваше снимана отблизо мелачка с човешки останки, гласът на Дани Чоу стана твърд.

— Какво искате?

— Действам от името на клиент, който иска да прави бизнес, мистър Чоу — обясни Вонг и протегна ръка за цигара.

— Голям клиент, няма що.

— Според мен и двете страни изразиха мнението си по съответния начин. И всяка от тях заслужи доверието на другата. Не мислите ли, че е дошъл моментът да се договорим?

Човекът от Ню Йорк въздъхна.

— Може и така да се каже. Какво иска този път?

Вонг запали цигарата си, без да бърза.

— Стоката, която изпратихте за моя клиент преди известно време, за съжаление така и не беше доставена. Той желае да поръча по-голямо количество. Този път — достатъчно за оперативни цели. И на по-реална цена, разбира се.

— Ще можем ли да гарантираме живота на нашите куриери?

— Мисля, че ще стигнем до споразумение по този въпрос.

Чоу отново въздъхна.

— Вероятно ще се договорим. Дайте ми два дни.

— Разбира се — каза Джонатан и внимателно сложи слушалката на вилката.