Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (26)

23.

Чан умираше от желание да научи дали леководолазите са намерили нещо при второто си гмуркане за сандъка, но се въздържа да позвъни на Хигинс. Беше неделя. Самолетът на Мойра бе рано на следващата сутрин. Той я изведе на закуска в голям хотел в Сентръл, а след това й предложи да отседнат в „Гранд Хайят“ за едно денонощие. Апартаментът му не беше особено подходящ за целодневно съжителство на двама възрастни. Мойра се съгласи при условие, че тя плати половината от разходите.

„Гранд Хайят“ е китайската версия на Рим от Ренесанса. Мраморни колони се издигат през два мецанина до висок, също мраморен купол. Имаше мраморен басейн и мраморен под, извеждащ до мраморното гише на рецепцията. Малки и големи бронзови купидончета държат копринени лампиони, антични статуетки небрежно подпират всяка полица. Отсъства само Бог. Чан и Мойра получиха стая на етажа за висши бизнесмени. Прекараха деня като примерни любовници, поплуваха рано вечерта в плувния басейн с олимпийски размери и изглед към залива. Чан подхвърли, че гледката му се струвала подходяща за реклама на добър коняк. Вечеряха в италианския ресторант на втория етаж, но изминаха едва ли не на бегом разстоянието до стаята, без да чакат десерта.

— Колко хубаво е да си отново на шестнайсет — въздъхна Мойра.

— Особено за мен. Защото този период от живота ми го бях пропуснал.

Тя не криеше колко много й харесва стегнатото му тяло. От своя страна можеше да му предложи само абсолютно опияняващото пълно съгласие с всичко, което му хрумнеше да поиска. Нищо не може да задържи ерекцията по-дълго от безрезервното възхищение на партньора в любовта. Почти не спаха, нощта измина като миг. Когато им позвъниха за събуждане, слушалката вдигна Мойра. Чан събра всичките си душевни сили за сбогуването.

На летището единствено тикът издаваше вълнението му. И двамата внимаваха да не си обещават, че ще се видят пак скоро. А може би никога. Както и да е… по обратния път към Монгкок с таксито Чан имаше чувството, че не са се разделили: тези пищни гърди и тези дълги крака, които толкова страстно го притискаха. Но най-силното му впечатление бе споменът за едно ново и особено деликатно изживяване: напълно безкритичната обич. При това от страна на западнячка. Да спиш с жена, която по някакъв начин знае всичко за теб и предварително ти го е простила е… дявол да го вземе, е много по-приятно от това някаква мърморана вегетарианка да ти натяква, че си женомразец. Още чувстваше как силните й ръце го стискат за последен път страстно за задника.

Когато пристигна в Монгкок, погледна часовника си: беше 10:00 понеделник сутринта. Смяната му започваше едва следобед, но бе решил да се обади на Хигинс в мига, в който влезеше в апартамента си.

Детективският инстинкт му подсказа, че нещо не е наред още по коридора на десети етаж. Пълна тишина. Сякаш съседите му се бяха евакуирали.

Трите ключалки на вратата му изглеждаха недокоснати. Опита се да си спомни най-добрата карате защита срещу въоръжен нападател — в Хонконг любимият инструмент на взломаджиите е месарският нож. После бутна вратата навътре, за да я отвори. Има достатъчно дълго време, за да види двама души в бели скафандри и съответстващи им меки шлемове бавно да насочват черни уреди със светещи скали по стените на кухнята, а после в основата на врата му се стовари силен удар и той рухна на пода.

Когато се свести, онези все още го изследваха с черните си кутии. После астронавтите свалиха шлемовете си и под тях се показаха подпухналите лица, кръглите очи и оплешивяващите темена на двама англичани малко над четиридесетте.

— Чист е. Също и апартамента.

— Чист? Божичко, какво чудо! — чу се глас зад него.

Той се изви, за да види говорещия.

— Мислехме, че си духнал, стари приятелю — сгълча го същият глас. — Имаш ли нещо против да ни съобщиш, къде по дяволите, се бе запилял?

Въпреки болката Чан се изви още по-силно. Беше предположил, че трябва да благодари за удара в тила на собственика на гласа, но забеляза, че не е бил прав. Защото собственикът на гласа не можеше да бъде никой друг, освен слабичкия, безукорно облечен англичанин с излъсканите до блясък черни обувки и консервативна вратовръзка, който смътно му бе познат отнякъде. А собственикът на тежкия юмрук естествено можеше да бъде само стоящият до него висок и доста як южноафриканец, в когото Чан позна старши офицер от Независимата комисия за борба с корупцията.