Алекс Флин
Чудовищен (19)

5

Отново бях в MySpace.

— Покажи ми МомичеАнгел1023 — казах на огледалото.

Вместо това то ми показа лицето на Кендра.

— Така няма да се получи.

— Какво правиш тук?

— Спасявам те от илюзиите ти. Няма да стане по този начин. Имам предвид, няма да намериш истинската любов по интернет. Просто няма да се получи.

— Но защо, по дяволите? Някои от тези сайтове наистина са глупави, но не е възможно всички да…

— Не можеш да се влюбиш в компютър. Не и когато става дума за истинската любов.

— Хората непрекъснато се запознават онлайн. Някои дори се женят.

— Едно е да се запознаеш с някого онлайн, след това да се срещнеш с него лично и да се влюбиш. И съвсем друго е да поддържаш отношения изцяло в мрежата и да си внушаваш, че си влюбен в него, когато той е през девет щата в десетия…

— Каква е разликата? Ти смяташ, че видимата страна на нещата няма значение. И в интернет това действително е така. Важна там е само личността на човека. — И тогава се досетих какъв й е проблемът. — Ти просто си бясна, защото измислих как да разваля магията ти и открих начин как да се запозная с момиче, без то да се ужаси, като види какво си направила с мен.

— Това не е причината за намесата ми. Аз те омагьосах, за да ти дам урок. Ако го научиш, добре. Не се опитвам да ти объркам плановете. Просто се опитвам да ти помогна. И ти казвам, че това няма да проработи.

— Но защо?

— Защото не можеш да се влюбиш в някого, когото не познаваш. Профилът ти е пълен с лъжи.

— Ти си ме шпионирала. Това не е ли против…

— „Обичам да ходя на купони с приятели…“

— Престани!

— „Баща ми и аз сме много близки…“

— Млъкни! Млъкни! Млъкни! — Запуших ушите си, но думите й продължиха да ехтят в ума ми. Исках да счупя огледалото, монитора, каквото и да е, но въпреки това знаех, че тя казваше истината. Аз просто исках някой да ме обикне и да развали магията. Всичките ми усилия обаче бяха безнадеждни. Но ако не можех да се запозная с някое момиче онлайн, какъв шанс имах изобщо?

— Разбираш ли, Кайл? — Приглушеният глас на Кендра достигна до мислите ми.

Извърнах глава, отказвайки да я погледна. Гърлото ми се беше свило и не исках тя да чуе отговора ми.

— Кайл?

— Разбирам! — изревах аз. — А сега би ли ме оставила на мира?