Алекс Флин
Чудовищен (1)

Бележка на автора

Многобройни са приказките за невести на животни в различните страни и култури. В тях Звяра е представен по различен начин: като змия, гущер, лъв, маймуна, глиган или създание, състоящо се от различни животински части, например крилата змия. Обикновено той е предизвикал гнева на някаква вещица или фея, която го е проклела да остане такъв, докато срещне истинската любов или си намери съпруга. В повечето версии Красавицата идва да живее при Звяра (или се омъжва за него), защото баща й е откраднал нещо, обикновено цвете. Звяра е добър към Красавицата и постепенно тя разбира, че го обича повече, отколкото в началото е смятала, че е възможно. Осъзнаването на този факт слага край на магията. В една от вариациите ухажването на Красавицата и Звяра протича чрез писма и може да се предположи, че Звяра е много добър писател. Но в повечето случаи е просто съчетание между мъж и звяр. В много версии, включително една на Братя Грим, Звяра е човек през нощта и животно през деня. Този мотив ни връща към старогръцкия мит за Купидон и Психея, който може би е най-ранният вариант на приказката. В него Психея се омъжва за красивия Купидон, но тъй като той идва при нея само през нощта, сестрите й я убеждават, че е чудовище. Психея напуска Купидон, но впоследствие тръгва да го търси, за да си го върне обратно. Тази тема се повтаря в няколко версии и аз съм я включила в моята история.

Вариантът, който е най-добре познат на читателите, е написан във Франция през XVIII в. от Жан-Мари Льопренс дьо Бомон и представлява адаптация на по-ранен роман от Габриел-Сюзан дьо Вилньов. В тази вариация на приказката пътник се натъква случайно на градината на Звяра, открадва роза за най-малката си дъщеря, заради което трябва да умре, ако не обещае да се върне. На негово място идва дъщеря му, която става пленница на Звяра. В интерпретациите на Бомон и Вилньов, за разлика от другите, вълшебницата, която прави магията, играе активна роля в ухажването на Красавицата и Звяра, явява се в сънищата на Красавицата, за да й вдъхне смелост, и се връща, когато магията е развалена, за да поздрави двамата влюбени. Именно оттук заимствах идеята за участието на Кендра в сюжета.

Като писателка аз пиша за онова, което ме безпокои, и онова, което никога не ми е давало мира в многобройните версии на тази приказка, е, че бащата на Красавицата я дава доброволно на Звяра, за да спаси живота си. Това ме накара да се замисля за самия Звяр, за неговата самота в замъка, за това, че вероятно е прокуден от семейството си и за другите обстоятелства, които остават неизяснени в нито една от версиите. В този смисъл това е историята на двама изоставени млади хора, които намират любовта си един в друг.

Онези, които се интересуват от темата, могат да прочетат книгата „Красавици и зверове“ от Бетси Хърн, съдържаща истории от различни страни, и „Принцът дракон: Китайска легенда за Красавицата и Звяра“ от Лорънс Йеп. Интерес за младите читатели ще представляват „Красавица: Преразказ на приказката за Красавицата и Звяра“ от Робин Маккинли, „Звяр“ от Дона Джо Наполи и „Розата и Звяра: Преразказани приказки“ от Франческа Лия Блок.

Много от читателите вероятно са гледали „Красавицата и Звяра“ на „Дисни“, но може би ще им бъде любопитно да видят, и филма на Жан Кокто („La Belle et la bete“), който беше главното ми вдъхновение при създаването на образа на Ейдриън.

Мистър Андерсън: Добре дошли на първата среща на групата „Неочаквани промени“.

Мистър Андерсън: Има ли някой там? Или може би трябва да кажа: Има ли някой, готов да си признае, че е там?

ЧудовищеNYC^[1] влиза в чата.

Мистър Андерсън: Здравей, ЧудовищеNYC.

Мистър Андерсън: Здрасти? Виждам те ЧудовищеNYC. Искаш ли да се представиш?

ЧудовищеNYC: Не искам да говоря първи… има ли някой друг там?

Мистър Андерсън: Да, изглежда има доста спотайващи се мишоци, които се присъединиха към чата преди теб.

ЧудовищеNYC: Нека те да говорят първи.

Мистър Андерсън: Има ли някой, който да каже „здрасти“ на ЧудовищеNYC?

БезмълвнаДевойка: Здравей ЧудовищеNYC. Трябва ли да те наричаме Чудовище?

ЧудовищеNYC: Както предпочитате. Няма значение.

Мистър Андерсън: Благодаря, че проговори, БезмълвнаДевойко. Извинявай за играта на думи. Що за създание си ти?

БезмълвнаДевойка: Русалка. Просто една малка русалка.

Мистър Андерсън: Ти си била превърната в русалка?

БезмълвнаДевойка: Всъщност в момента съм русалка, но обмислям евентуална трансформация. Мислех си, че тази група би могла да ми помогне да взема решение.

Мистър Андерсън: Точно за това ще си говорим тази вечер — за трансформациите. Как сте станали онова, което сте.

Жабока: Ти превърнат ли си в нещо, Анди?

Мистър Андерсън: Е, не. Но аз организирах тази група, за да помогна на всички вас.

ЧудовищеNYC: Ти момиче ли си, БезмълвнаДевойка? Искам да кажа създание от женски пол… ъ-ъ, нещо като риба?

Жабока: Как можш да помогнеш, кат не знаш кво е да си превърнт в нщо?

Мистър Андерсън: Жабок, аз съм изучавал случаи като твоя. Разширено. Писал съм дисертация за Ефекта на трансформацията върху Истинската любов, стъпваща на трудовете на Братя Грим, Льопренс дьо Бомон^[2], Аксаков^[3], Куилър-Куч^[4] и Уолт Дисни.

ЧудовищеNYC: Ти къде се намираш, Безмълвна?

БезмълвнаДевойка: Сигурна съм, че си много квалифициран, Анди. Много мило от твоя страна, че организираш тази чат-група :-)

Мистър Андерсън: Благодаря ти, Безмълвна.

БезмълвнаДевойка: Чудовище, аз съм в Дания. Всъщност в Атлантическия океан, близо до Дания.

ЧудовищеNYC: Дания?

Жабока: Извинет ме, но е трудно да се пише с ципести кракници…

БезмълвнаДевойка: Дания е в Европа.

Жабока: Искам да кажа крайници.

Мистър Андерсън: Разбираме те, Жабок. Мисля, че ще е добре за вас, момчета — и за теб, момиче — да се поопознаете и да си побъбрите в този чат.

МомчетоГризли влиза в чата.

МомчетоГризли: Искам да поговорим за тези 2 момичета, които видях.

ЧудовищеNYC: Знам къде е Дания. От проклятието насам имам много време за учене… защото вече нямам живот.

Мистър Андерсън: Добро наблюдение, ЧудовищеNYC. Ще обсъдим и промените, които са настъпили във вашия живот в резултат на трансформациите.

ЧудовищеNYC: Студено ли е там, Безмълвна?

БезмълвнаДевойка: Да, студено е. <усмивка> Но под водата е топло.

МомчетоГризли: Искам да поговорим за тези две момичета!

ЧудовищеNYC: Ти сама ли си, Безмълвна?

МомчетоГризли: Та тези 2 момичета… 1-та е Червенорозка и тя е много секси!!!

БезмълвнаДевойка: Може да се каже, че съм сама, Чудовище. Мисля, че се досещам накъде биеш…

Жабока: Най-трдно ми е да ям мухи…

МомчетоГризли: А другата е Белоснежка…

БезмълвнаДевойка: Самичка съм, но има едно момче… моряк.

МомчетоГризли: Това не е онази Белоснежка. Тази е сестра на Червенорозка. Тихо момиче. Нея също си я бива.

Жабока: … аз не обчам мухи.

ЧудовищеNYC: Виж, Безмълвна, налага се да се запозная с някое момиче — момиче, което да ме обикне.

БезмълвнаДевойка: Поласкана съм, Чудовище, но вече съм влюбена в друг. Имаше едно момче с платноходка. Аз го спасих от удавяне.

Мистър Андерсън: Не може ли да не говорим всички едновременно?

ЧудовищеNYC: Но ние обикновено нямаме с кого да си говорим.

Жабока: Тжно е да си жабок, кгато всъщнст не си такв.

Мистър Андерсън: Разбирам. Но трябва да се редуваме, за да не стане разговорът прекалено хаотичен. Това е първата ни среща и затова си мислех да поговорим как сме станали такива, каквито сме. Как се е стигнало до трансформацията ни.

Жабока: Тоест… как сме вбесли някоя вещца.

ЧудовищеNYC: При мен стана именно така.

БезмълвнаДевойка: Аз сключих сделка с една вещица. По-точно морска вещица. Моят глас срещу човешки крака. Затова съм Безмълвна.

ЧудовищеNYC: Ти пишещ много добре, Безмълвна.

БезмълвнаДевойка: Благодаря ти, Чудовище. Аз имам пръсти, а не нокти.

МомчетоГризли: Колко трогателно!

Мистър Андерсън: Чудовище, защо не ни разкажеш за твоята трансформация?

ЧудовищеNYC: Предпочитам да не го правя.

Мистър Андерсън: Ти си сред приятели, Чудовище.

МомчетоГризли: Да, хайде давай, после аз ще разкажа за 2-те момичета.

ЧудовищеNYC: Ти познаваш 2 момичета, принце? Къде по-точно се намираш?

Мистър Андерсън: Това не е бюро за запознанства, Чудовище.

ЧудовищеNYC: Да. Може би трябва да потърся такова. Не е лесно да се срещаш с момичета, когато изглеждаш като Чубака! А аз трябва да намеря поне 1, за да сложа край на моето проклятие.

Мистър Андерсън: Ти се нуждаеш от мрежа за оказване на подкрепа. Точно затова организирах този форум.

БезмълвнаДевойка: Моля те, разкажи ни, Чудовище. Ти си сред приятели.

ЧудовищеNYC: Добре, добре. Първото нещо, което трябва да знаете за мен е, че съм чудовище.

Жабока: Оттам и никнейма ти.

Мистър Андерсън: Без обидни забележки, Жабок.

ЧудовищеNYC: Да, правилно. Някога аз можех да кажа по адрес на някое дебело момиче „Тя е чудовище!“. Но аз не съм такова чудовище. Аз съм животно. Имам козина, нокти и така нататък. Всичко в мен е животинско, с изключение на онова, което е вътре в мен. Там аз все още съм човешко същество.

МомчетоГризли: И при мен е така.

ЧудовищеNYC: Наистина ми е трудно, защото преди да стана чудовище, бях… е, да речем красив. Привлекателен, популярен, богат. Даже приятелите ми ме избраха за принц на пролетните танци.

МомчетоГризли: Избрали са те? За принц?

Жабока: Принцовте не се избират Чудовще… аз някга бх принц.

ЧудовищеNYC: Това е дълга история.

Жабока: аз бх принц

Мистър Андерсън: Имаме предостатъчно време, Чудовище. Разказвай.

ЧудовищеNYC: <въздишка> Добре. Всичко започна заради една вещица.

Жабока: всчки сме започнли тка.