Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (68)

67.

Метох на Сестрите на покаянието

Честохова

Кардинал Сенкевич бе дал на дьо Гале официална заповед, която му позволяваше да влезе в метоха. В нея пишеше, че игуменката трябва да доведе най-новата послушница Мария фон Фройдигер и ако младата жена изяви желание да напусне манастира, да не я спира. Указанията бяха кратки и недвусмислени. Майка Алиса съвсем не се смути. Заповедта беше посегателство върху авторитета и самостоятелността й. Специалните й взаимоотношения с кардинал Чечановски бяха изложени на риск.

— Съжалявам — каза тя и върна документа на дьо Гале. — Не мога да изпълня нареждането. Кардинал Сенкевич няма пълномощия тук. Подобно нарушение на порядките изисква намесата на кардинал Чечановски. Трябва да говорите с него.

— В такъв случай вижте и това.

Дьо Гале извади още един документ от джоба си и й го подаде, без да каже нищо повече. Майка Алиса го разгърна и го прочете. Лицето и пребледня. После го сгъна и го върна на свещеника. През дебелата хартия прозираше релефният печат на папата.

Бяха дошли само дьо Гале и Джек. Останалите пазеха ръкописа и се криеха в дома на един от членовете на „Дружеството на Колбе“. Знаеха, че трябваше да напуснат Честохова и да се отправят към границата веднага след като взеха ръкописа, но Джек беше много настоятелен и никой нямаше морални сили да му откаже.

— Убеден съм — продължи дьо Гале, — че Светият отец сериозно ще се заинтересува от реформите в религиозния живот тук. При положение, разбира се, че узнае за съдействието ви по други въпроси.

— Губите си времето, отче — каза Майка Алиса. — Мария фон Фройдигер вече не е тук. Съпругът й я взе преди два дни. Можете да претърсите метоха, но ви уверявам, че няма да я намерите. Много съжалявам за случилото се. Както и за младата жена. Но стореното — сторено. Надявам се, че няма да има последици за манастира.

Дьо Гале стана. Погледна възрастната жена, без да е сигурен какво изпитва. Подобно на мнозина други тя само изпълняваше заповеди. Несъмнено дълбоко в сърцето си мислеше, че го прави за добро. У игуменката нямаше коварство, отмъстителност или злоба. Въпреки това той се чувстваше в присъствието на самото зло.

— Не — отговори дьо Гале. — Няма да има последствия. После млъкна и се вгледа в нея, като се опитваше да я разбере. — Не и в този живот — добави той.